Мотиви по НОХД 256/2017г по описа на Окръжен съд Варна
Варненската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд
Варна обвинителен акт срещу Ж.Д.Ж. *** за това, че на 28.04.2015
г. в гр. Варна, на кръстовище между бул. „Осми приморски полк" и бул. „В-
Левски", при управление на МПС със специален режим на движение(линейка) -
специален автомобил „Ситроен джъмпер" с per. №В 3632 РК, нарушил
правилата за движение - а именно - чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 92 ал. 2, вр.
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на В.И.Х. на 75 години, като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата -
престъпление по чл.343а ал.1, б. „Б", вр.
чл.343 ал.1, б. „В", пр.1, вр. чл.342 ал.1 от НК.
По делото в качеството
на частен обвинител бе конституиран С.Л.С. – наследник на пострадалата.
По
искане на защитата и подсъдимия, със съгласието на частния обвинител съдът се
произнесе с определение провеждането на съдебното следствие да протече по реда
на чл.372, ал.3, вр с
чл. 371,т.1 от НПК, като обяви че при постановяване на присъдата непосредствено ще бъде използвано
съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетелите С.С.,
М.Д.С., Д.М.Д., П.К.А. и, протокол
от експертното заключение вещите
лица д-р В.С. и д-р Г.Т. за
извършената съдебно-медицинска експертиза
от досъдебното производство, тъй като същите са извършени при условията
и реда предвидени в НПК.
В хода на съдебните
прения представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира
за доказано. Навежда доводи, че подсъдимия, се е движил с разрешена скорост, с
включена светлинна и звукова сигнализация на управлявания от него специален
автомобил линейка, която обаче не била съобразена с ограничената видимост в
пътния участък и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, навлязъл в
кръстовището на неразрешен червен светофар, но без да управлява безопасно с
което умишлено е нарушил чл.20, ал. 2 и чл.92 от ЗДвП. Счита, че
подсъдимия сам се е поставил в условие да не може да предотврати удара на
пешеходката, поради което и следва да му се търси наказателна отговорност. Моли при определяне на наказанието съдът да
съобрази с невисоката степен на обществена опасност на деянието и ниската на
дееца. Предлага за подсъдимия да се наложи наказание при условията на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства предопределящи приложението на
чл.55 от НК, а именно „пробация” състояща се от двете
задължителни за срок от по една година. Наред с това и аргументира наказание
„лишаване от правото да управлява МПС” ,
съобразно правилото на чл.343Г за срок от една година.
Повереника на частния обвинител
се придържа към становището по отношение на предявеното обвинение, неговата доказанност, вида и размера на предложеното наказание.
Защитата на подс. Ж. в лицето на адв. М. Р. и
В. намират обвинението за недоказано, счита, че не са налице доказателства, подзащитния им да е нарушил чл.20, ал.2 и чл.92 от ЗДвП, като
се навеждат множество доводи в тази насока. Аргументира оправдаването на подзащитния им, с оглед разпоредбата на чл.15 от НК и молят
за оправдателна присъда..
В своя защита подс.Ж., се присъединява към аргументите на защитника си и
счита че няма вина за настъпилото ПТП.
В последната си дума
подсъдимия моли да бъде оправдан..
Съдът за да се произнесе,
като взе предвид събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
Подсъдимият Ж.Д.Ж.
е роден на *** *** и е български
гражданин, Има завършено средно
образование и към момента на деянието е работил в ЦСМП. Същият
е вдовец и не осъждан, Притежава ЕГН **********.
Ж.Ж.
е водач на МПС, като притежава свидетелство
за право управление СУМПС №: ********* валидно до
19.07.2021 г., категория „А В С AM TKT
". Наказван по административен ред за нарушения на
ЗДвП и към момента на деянието е бил с налични 33
контролни точки.
Към месец април 2015 г. Ж.Д.Ж. работел като шофьор на
специален автомобил - линейка към Център за спешна медицинска помощ(ЦСМП) -
Варна.
На 28.04.2015 г. той се намирал на смяна, управлявайки
специален автомобил /линейка/ „Ситроен Джъмпер" с per. № В3632 РК.
Около 14.00 ч. на 28.04.2015 г. обв.
Ж. потеглил с управлявания от него специален автомобил от кв. „Аспарухово, гр.
Варна" в посока МБАЛ „Св. Марина" - Варна, с цел да бъде превозен
спешен пациент. След посочения час подсъдимият се движел по бул."Осми
Приморски полк" в посока кв. „Виница". Пътното платно на булеварда в
тази посока е с еднопосочно движение, с три пътни ленти за движение в една посока.
Пътната настилка била мокра, а времето облачно. Преди кръстовището с бул. „В.
Левски", подсъдимият управлявал с включена звукова и светлинна
сигнализация. С приближаването на кръстовището, той възприел, че светофарната
уредба е на червен сигнал в неговата посока на движение, поради което на
разстояние около 150м. преди него намалил скоростта си на движение и подържал
равномерна такава. Едновременно с това видял, че две от пътните ленти – дясна и средна били заети от
автомобили, които изчаквали да се включи разрешен за тях сигнал за движение. По
тази причина подсъдимият насочил движението си в най-лявата лента, която
оставала свободна. В средната лента като първи автомобил бил спрял с автомобила
си марка „Мерцедес“ мод. А 170 св.Д.М.. В дясната
лента до него имало спрял сив на цвят лек автомобил марка „Опел“, неустановена
модификация и с неустановен по делото водач. Автомобила „Опел“ на височина като
габарит бил по-нисък от този на св.М.. Зад св.М. се намирал автомобила на св.П.А.,
който управлявал таксиметров автомобил марка „Шкода Фабия“
с рег.№ В 1292 РР. По същото време по бул „В.Левски“ /в
посока бул.“Осми приморски полк – бул „Княз Борис I“/ пътувал св. Д.Д., който управлявал лек автомобил марка „Рено Туинго“ с рег.№ В
6824 СН. Зад него пък се движела с автомобила си св.М.С., която управлявала „Сузики Суит“ с рег. № В 7211 РТ. Д.Д. се движел със скорост около 40-50км, преминал през зелен
сигнал на светофар и наближавайки образуващото се У-образно кръстовището с бул.“Осми приморски
полк“, възприел от дясната си
страна звука от сигнализацията на специализирания автомобила управляван от
подсъдимия. Св.Д. предприел спиране, въпреки че светофара и на
това кръстовище светел в зелен и разрешавал преминаването му. предприел спиране за да го пропусне Междувременно
когато подсъдимият
бил на около 80 метра от кръстовището и се движел с
около 33,8 км/ч възползвайки се от червения сигнал на светофара за
автомобилите, пострадалата В.И.Х. предприела пресичане на бул. „Осми Приморски
полк" пред спрелите превозни средства, като се движела от дясно наляво,
спрямо посоката на движение на подсъдимия. В началото тя се движела с нормален
ход, който забързала и достигайки автомобила на св.М. успяла да измине около
4,9 м., след което започнала да подтичва, леко приведена напред. Поведението на
Х. с нищо не подсказвало, че тя е забелязала линейката и възнамерява да спре, а
св.М. виждал в огледалото за обратно виждане, че линейката приближавала кръстовището,
поради което той се опитал да и даде сигнал, чрез чукане на предното си стъкло.
Поддържайки посочената по горе скорост, когато подсъдимият бил на разстояние от
около 18,7м. можел да възприеме пострадалата. Поради това, че вниманието му
било насочено към движещите се автомобили по бул. „В.Левски / от ляво на бул. „
Осми приморски полк” / подсъдимият видял пострадалата когато бил на разстояние
около 12,25 м. от линията и на пресичане. Ж. задействал спирачната уредба на автомобила,
като едновременно с това извил волана на ляво. Въпреки предприетите действия от
негова страна не успял да спре или да избегне удара на пешеходката и с предната част на линейката
ударил Х. в лявата половина на тялото. От удара пострадалата изхвърчала напред
и паднала на платното пред вече спрелия автомобил управляван от св.Д.Д.. Подсъдимият веднага отишъл при Х. и й оказал първа
помощ. Сигнализирал да се изпрати линейка и останал с пострадалата до
откарването й в Спешното отделение при МБАЛ „Св. Анна" - Варна. След това
изчакал органите на сектор ПП - Варна и след приключването на огледа посетил Х.
в болницата. Тя била настанена за лечение в отделението по анестезиология и
интензивно лечение, където на 29.04.2015 г. вследствие на получените травми
починала.
Както бе
посочено, на мястото на произшествието бил извършен оглед, по време на който
чрез описване и фотографиране били фиксирани : широчината на пътното платно, на
отделните ленти за движение, състоянието на пътя, наличните следи от спиране на
автомобила и от падането на пострадалата на земята, побитости
на предната част на линейката и изкривяване на джантата на предно ляво колело.
По делото са назначени
следните експертизи:
Съдебно
медицинска експертиза
/л. 42-45 д.п/, която
дава заключение, че при огледа и аутопсията върху трупа на върху трупа на В.И.Х. на 75 г. се
установява съчетана травма - глава, гръден кош, таз, крайници:
- травма на главата - разкъсно-контузна
рана в лява слепоочно-тилно-теменна област на главата, кръвонасядане
на меките черепни обвивки в същата област, разкъсно-контузна
рана по лявата ушна мида, ожулвания по лицето;
- тежка гръдна травма - контузии на белите
дробове, множество фрактури на ребра двустранно, счупване на гръдната кост;
- травма на таза - счупване на таза в областта
на лявата кръстцово-хълбочна става, обширен подкожен
хематом в лявата хълбочно-поясна област;
- травми на крайници - счупване на големия и
малкия пищяли на лявата подбедрица, счупване на
лявата ключица;
- оток
на белите дробове и мозъка;
-
състояние след
хирургични манипулации - торакоцентеза и абдоменоцентеза, инжекционни бодове на обичайните места,
състояние след дефибрилация на миокарда;
-
хронични заболявания -
хипертрофия на миокарда, коронаросклероза облитериращ тип, артериолосклеротична
нефросклероза, мастна дегенерация на черния дроб.
Причината за смъртта на В.И.Х. е тежката
съчетана травма глава, гръден кош, таз, крайници. Като водеща причина би могла
да се посочи гръдната травма с контузии на белите дробове.
Съществува пряка причинно-следствена връзка
между установените травматични увреждания и настъпването на смъртта.
Описаните травматични увреждания са резултати на
удари с или върху твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха
могли да се получат при блъскане от автомобил с посока отляво-надясно, спрямо
тялото на пострадалата, последващо падане върху подлежащата настилка.
Счупването на дългите кости на лявата подбедрица, разположено на 36-38 см. от ръба на петата,
сочи инициален удар от издаден детайл (вероятно предна броня) на автомобила,
разположен на около 40 см. от земята, отчитайки дебелината на подметките на
обувките, които е носела пострадалата по време на настъпилото ПТП.
Следва да се има предвид, че някои от фрактурите
на ребра биха могли да са получени при извършения от реанимационния екип
индиректен сърдечен масаж.
При изследване по ГХМ на проба кръв, взета при
приемането на 28.04.2015 г. на пострадалата в Спешно отделение при МБАЛ „Св.
Анна -Варна" АД, не се установява съдържание на етилов алкохол в кръвта.
Проведеното лечение в МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД е било своевременно и адекватно, но предвид тежките травматични
увреждания не е довело до благоприятен изход.
Състоянието
на трупа по време на аутопсията отговаря на смърт от първата половина на
първото денонощие.
Съдебно химическа експертиза /л.50/, която
дава заключение, че в кръвната пробана на подсъдимия
няма наличие на етилов алкохол.
Съдебно автотехническа експертиза /еднолична - л.56 и тройна – л. 105/, със следните изводи:
Еднолично заключение
1.Скоростта на движение на процесния специален
автомобил Ситроен Джъмпер с per № В3632 РК, преди аварийното задействане на спирачната система на
автомобила и настъпване на произшествието, е била в рамките на около 33,8 км/ч (9,4 м/с)
2.Разстоянието, което е
необходимо на водача на специален автомобил Ситроен Джъмпер с per № В3632 РК,
да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното
си спиране, така наречената „опасна зона за спиране", при конкретната
пътна обстановка и скорост на автомобила, е в рамките на около 19,65 метра.
В конкретната пътна ситуация, ако
водачът на специален автомобил Ситроен Джъпер с per № В3632 РК,
своевременно е възприел пешеходеца като опасност за движението си в момента в
който го е забелязал за първи път, е имало техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието чрез предприемане на спиране на управляваното от
него превозно средство, защото в този момент специалния автомобил е отстоял на разстояние
от мястото на ПТП в рамките на приблизително от около 26,1 метра, а разстоянието, което му е необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността,
до момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна зона за
спиране", при конкретната пътна обстановка и скорост на автомобила, е било
в рамките на около 19,65 метра.
3.Механизма на произшествието е
описан в т.3
Тройна
1. Скоростта на движение на процесния специален
автомобил Ситроен Джъмпер с per № В3632 РК, преди
аварийното задействане на спирачната система на автомобила и настъпване на
произшествието, е била в рамките на около 33,8
км/ч (9,4 м/с)
2. Разстоянието, което е
необходимо на водача на специален автомобил Ситроен Джъпер
с per № В3632 РК, да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на
окончателното си спиране, така наречената „опасна зона за спиране", при
конкретната пътна обстановка и скорост на автомобила, е в рамките на около 19,65 метра.
3. Приблизителното място на ПТП
се намира в района който отстои 18,1
метра след Ориентира и на около на около 9,76
метра вляво от дясната граница на
пътното платно.
4. В конкретната пътна ситуация, ако водачът на специален автомобил Ситроен
Джъмпер с per № В3632 РК,
своевременно е възприел пешеходеца като опасност за движението си в момента в
който го е забелязал за първи път, е
имало техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез
предприемане на спиране на управляваното от него превозно средство, защото в
този момент специалния автомобил е отстоял на разстояние от мястото на ПТП в рамките на
приблизително от около 26,1 метра, а
разстоянието, което му е необходимо да спре, от момента на възприемане на
опасността, до момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна
зона за спиране", при конкретната пътна обстановка и скорост на
автомобила, е било в рамките на около 19,65
метра.
5. В конкретната пътна обстановка, за
времето на допуснатото закъснение от
страна на водача на специалния автомобил да започне спиране, когато е забелязал
наличието на пешеходец намиращ се пред района на средата първия автомобил в
средната пътна лента , пешеходецът е изминал път с дължина в рамките на
приблизително от около 1,38 метра и
в момента в който е бил възприет като опасност за движението от страна на водача на процесното
превозно средство, същият се е намирал в района който отстои на приблизително от около 0,47
метра преди разделителната пътна маркировка разделяща средната и най лявата
пътна лента.
6. Механизма на
произшествието е описан в т. 3.6.
В съдебно заседание заключенията се поддържат, като вещите лица отговарят
на конкретни въпроси, но правят
уточнение, че след изслушване на подсъдимия в съдебно заседание, заключението
би претърпяло промяна. При изготвянето на експертизите за ползвани показанията
му дадени като свидетел по делото.
Съдът намери, че изготвената автотехническа
експертиза на досъдебното производство е непълна, поради което с определение
назначи допълнителна комисионна съдебно автотехническа
експертиза с участието и на съдебен лекар. Тя дава заключение, че :
1 Спрямо
ширината на пътното платно, мястото на удара е било приблизително на 9,6 метра
вляво от дясна граница на пътя, спрямо посоката на извършване на огледа, която
посока съвпада с посоката на движение на превозните средства по еднопосочното
пътно платно.
2.
Скоростта на движение на специален автомобил Ситроен
Джъпер с per № В3632 РК, преди настъпване на
произшествието е била около 33,8 км/ч (9,4 м/с), а към момента на удара на
пешеходеца е била в рамките на около 31 км/ч (8,6 м/с)
3.
Може да се приеме, че скоростта на движение на
пешеходеца, при движението му със спокоен ход е била в рамките на около 0,9 м/с
(3,2 км/ч), а при спокойно бягане е била в рамките на около 1,53 м/с (5,5 км/ч)
Времето което е
необходимо на пешеходеца, да измине пътя до мястото на ПТП, от момента на
стъпването си на пътното платно, е било в рамките на около 8,51 секунди
4.Разстоянието на пряка видимост,
от което водача на специален
автомобил Ситроен може да забележи пресичащия пътното платно
пешеходец и движещ се пред спрели превозни средства в средната и дясна
пътна лента е в рамките на около 18,7 метра
В конкретната
пътна ситуация, при така установения ход на движение на пешеходеца към момента
на настъпване на произшествието, водача на специален автомобил Ситроен Джъмпер
с per № В3632 РК, не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на
управляваното от него превозно средство, защото разстоянието, което е
необходимо на водача на специален автомобил Ситроен Джъмпер с per № В3632 РК, да спре, от момента
на възприемане на опасността, до момента на окончателното си спиране, така
наречената „опасна зона за спиране, при конкретната пътна обстановка и скорост
на автомобила, е в рамките на около 19,65 метра, а дори и при своевременно
реагиране, водачът на специалния автомобил е имал техническата възможност да
възприеме пешеходеца от разстояние от 18,7 метра.
Ако водача на
специален автомобил Ситроен, се е движил със скорост в рамките на около
31,3км/ч, е имал техническата възможност, при конкретната пътна ситуация, да
спре и да предотврати настъпването на произшествието.
В конкретната
пътна ситуация е съществувала и техническа възможност да бъде избегнато
настъпването на произшествието, ако водачът на специален автомобил Ситроен, при
движение като автомобил със специален режим на движение, подаващ светлинен и
звуков сигнал, преди да навлезе в района на кръстовището, при забраняващ червен
сигнал на светофарната уредба, приведе управлявания от него автомобил в покой
пред района на очертаната пътна маркировка „Стоп линия" и да навлезе в
кръстовището след потегляне от место, като преди това се е уверил, че всички
участници в движението са възприели подавания от него звуков и светлинен
сигнал, преустановили са своето движение и са му осигурили предимство за
преминаване през кръстовището и безопасното му навлизане при забраняващ червен
сигнал на светофарната уредба.
В съдебно заседание заключението се подържа и вещите
лица допълнително дават следните разяснения:
Относно въпрос № 4 за
пряката видимост на водача на линейката на стр. 11 от заключението са изчислили
по формула, като размера е взета, след като посетили базата на Бърза помощ с
водач със същата височина, каквато е подсъдимия. Измерена е височината на погледа
на водача, когато е седнал на шофьорското място. Лицата които са с височина 1.76 м. и 1.80 м. Не са променяли
координатите на седалката, по височина, но считат че отклонение 1-2 см. не биха
дали промяна в крайния резултат и промените биха се изразили в стотните, или
десетките, което няма да промени извода.
Считат, че няма да се
променят резултатите в експертизата, ако се промени височината на пешеходката,
в по голяма напр. 1.60 м., по- скоро промяната в скоростта на движението на
пешеходката, е фактор който може да доведе до промяна. Височината на
пешеходката са я приели по сведение на св.
М., че тя е била леко прегърбена като за ускорен ход.
Отчетена е дебелината на
пешеходеца и след внимателно оглеждане петното, което е на удара в предната
част на Ситроена, който е бил с много голяма ширина им е дало основание да
приемат, че към момента на удара жената е била леко приведена и затова центъра
на този пешеходец е 25 см. по-назад от предходната експертиза, но това не
променя резултата. Разликите в предходната и тази експертиза се дължат в
по-малкия път на пешеходеца в разстоянието, в което може да бъде видим от
водача на микробуса. В предната експертиза
е прието, че е възприел пешеходеца по средата на автомобила, а сега на
база на изчисленията се оказва, че той има техническа възможност да я види, в
момента в който тя излезе в предната част на л.а. Мерцедес. На снимка 8 от фотоалбума, под лявата основа на буквата
„А“ на линейката има вдълбаване на
капака, деформация. В.л. И. счита, че там е настъпил инициалния удар -
първоначалния контакт на пешеходката с линейката, но възприема съжденията на
експерт Т., че огнището на удара, т.е. центъра на удара е по тези деформации,
които са максимално изразени в предния капак на автомобила като това не променя
крайния резултат. Дори да се приеме, че при изчисленията първоначалния удар е
на буквата „А“, пак пешеходката попада в опасната зона, намалява се пътя на
пешеходката, но това не променя крайния резултат на изводите им.
Горната фактическа
обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал - изцяло
от обясненията на подсъдимия, от показанията на св. дадени на съдебното производство Д. М., Д.Д., М.С., частично от показанията на П.А. от досъдебното производство приобщени по надлежния процесуален ред, писмените
доказателства и заключенията на съдебните
медицинска, химическа и автотехническа експертиза
изготвена в хода на съдебното производство.
Съдът кредитира, като непротиворечиви,
последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите св. Д. М.,
Д.Д. и М.С.. Съдът кредитира показанията на св. М.
дадени пред съда, до колкото намери, че противоречието по отношение на
обстоятелството дали същия е употребил или не звуков сигнал по отношение на
пострадалата бе преодоляно.
Показанията на П.А. се кредитират само в
частта им касаеща колко изчакващи автомобила е имало в дясната лента за
движение и каква е била реакцията на подсъдимия непосредствено преди удара. В
останалата им част съдът ги отхвърли като недостоверни – касаещи : състояние на
пътя, атмосферна обстановка, времеви интервал на червения сигнал и по кое време
той се е сменил и възприятията му по отношение движението на пострадалата. В
тази им част те противоречат на останалите гласни доказателства- кредитирани
свидетелски показания и обясненията на подсъдимия. Те не съответстват и на изводите на САТЕ, тъй като по отношение
скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия и мястото на удара
са ползвани обективни данни – налични следи и побитости
фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни
и обективни заключенията по посочените по горе експертизи, като изключи САТЕ
изготвени в хода на досъдебното производство, тъй като същите не са ползвали
целия обем от доказателства и най-вече обясненията на подсъдимия. Самите вещи
лица изказаха виждането, че с попълването на доказателствената съвкупност,
изводите им подлежат на корекция.
Подс. Ж. дава обяснения по обвинението, които
съдът намери за правдиви. За това същите бяха кредитирани с доверие, изключая единствено твърденията му, че на мястото
където е пресичала пешеходката е имало
заграждения. От снимковия материал към протокола за оглед на
местопроизшествие е видно, че такива
заграждения няма нито на мястото от където е започнала пресичането, нито на
това, където е следвало да го приключи. По
тази причини в тази им част съдът ги възприе, като защитна теза, на която той
има неизменно право, но не ги кредитира, защото това му твърдение е свързано с
защитната теза, че той не е очаквал появата на пешеходец в зоната на
кръстовището поради наличен в близост подлез.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От съвкупния анализ на доказателствата – гласни,
писмени и заключенията на експертизите в тяхната взаимовръзка, съдът направи безспорен
от фактическа страна извод, че:
- с използването на звукова и светлинна
сигнализация на автомобил със специален режим на движение подс.
Ж. е осъществявал движение с постоянна
скорост /равноускорително/ от 33,8 км.ч. приближавайки кръстовище
урегулирано със светофарна уредба и включен червен /забраняващ преминаването/
сигнал в посоката му на движение.
- същият се е движел в свободна в неговата
посока лента, при ограничена видимост от дясната му страна в резултат на
престояващи на светофара автомобили.
- по
същото време пострадалата е предприела неправомерно пресичане пред изчакващите
автомобили в посока от дясно наляво, перпендикулярно спрямо посоката на
движение на подсъдимия със скорост от 0,9 м/с (3,2 км/ч), до около 1,53 м/с (5,5 км/ч).
-
при посочената скорост на автомобила, подс.Ж. е могъл
да възприеме пострадалата от около 18,7 метра от линията и на движение, а опасната зона на спиране на автомобила е в рамките на около 19,65 метра, при
своевременно реагиране.
- преди
възможността за възприемане и след нея, вниманието на подс.Ж.
е било насочено към осъществяващите движение автомобили на разрешен
преминаването сигнал в ляво от него по бул.“В.Левски“
- подс.Ж. е възприел пешеходката, когато е бил на
разстояние 12,25м от линията и на
движение, като е закъснял с 0,69 сек. /съгласно обстоятелствената част на САТЕ/
- в конкретната
пътна ситуация, при така установения ход на движение на пешеходеца към момента
на настъпване на произшествието, подс. Ж. е могъл да
предотврати произшествието ако:
а./ се е движил
със скорост в рамките на около 31,3км/ч, е имал техническата възможност, да
спре.
б./ ако спре на
стоп линията
От обективна страна
безспорно се установява, че подсъдимият умишлено нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20,ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение не се
съобразил с конкретните
условия на видимост – ограничена от
дясната му страна в района на приближаваното от него кръстовище от изчакващите
там автомобили на червен сигнал на светофара и състоянието на
пътя- мокър асфалт. Едновременно с това в нарушение на чл. 92 ал.
2, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП като водач на моторно
превозно средство със специален режим на движение предприел преминаване при
забраняващ сигнал на светофара, но без да намали скоростта достатъчно, за да
извърши това безопасно. Правото му да премине при забраняващ сигнал на
светофара, не го освобождава като водач
на моторно превозно средство със специален режим на движение, да управлява по
безопасен начин. Противно на упоменатото му задължения той намалил скоростта до
степен, която обаче не му позволила да възприеме пешеходката на достатъчно
разстояние за да спре без да я удари. Същият е дори е имал не само възможността,
а и задължението да спре преди навлизането на кръстовището и да продължи
движението си в него, след като се увери, че всички участници в движението са
възприели сигнализацията му.
Подсъдимият, като вменяем е субект на престъплението по предявеното обвинение
и при управление на МПС-, е допуснал нарушение на правилата за движение и с
това виновно е причинил съставомерни последици по причиняване
на смърт по непредпазливост на.
От обективна страна е
налице нарушаване правилата за движение, визирани в цитираната по-горе
разпоредби на ЗДвП, които нарушения са в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
Смъртта на пострадалата
е настъпила в резултат на причинени тежки, несъвместими с живота увреждания
получени от предизвиканото ПТП. Безспорно обаче е доказано, че след деянието
подсъдимия е оказал помощ на пострадалата, още преди настъпването на смъртта и.
От субективна страна деянието, като форма на
вина, е осъществено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в нейната разновидност
"несъзнавана непредпазливост-небрежност" , тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед движението му в прав, осветен и познат пътен участък, както и при наличния, стаж като
водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
От
така събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен
правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ж.Д.Ж. *** е
осъществил състава на престъпление по чл.343а
ал.1, б. „Б", вр. чл.343 ал.1, б. „В",
пр.1, вр. чл.342 ал.1 от НК и го призна за виновен в
това, че на 28.04.2015 г. в гр. Варна, на кръстовище между бул. „Осми приморски
полк" и бул. „В- Левски", при управление на МПС със специален режим
на движение(линейка) - специален автомобил „Ситроен джъмпер" с per. №В
3632 РК, нарушил правилата за движение - а именно - чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 92 ал. 2, вр.
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на В.И.Х. на 75 години, като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението: незачитане
в достатъчна степен правилата за безопасност на движението и недостатъчна
концентрация на вниманието при управление на МПС
ПО СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитата навежда доводи
за оправдаване на подсъдимия, поради това, че деянието му е случайно по смисъла
на чл.15 от НК. Основните сред тях са
аргументите:
- подсъдимият е запознат
с обстоятелството, че на този пътен участък няма пешеходна пътека, има
разделителен парапет, който препятства преминаването на пешеходци, а
непосредствено в близост има и пешеходен подлез, през който може пешеходците да
преминават безпрепятствено.
- след като е намалил
скоростта и е включил допълнителен звуков сигнал тромба, подсъдимия е възприел,
че участниците за движение по бул. Левски ясно са възприели приближаващата се
линейка и са преустановили движението си, което му е дала допълнителна
увереност, че всички намиращи се на този пътен участък други водачи ясно са го
възприели и са му отдали дължимото в този момент предимство като са
преустановили движението си.
- горните обстоятелства
е изключвало знанието или предположение,
че на това място може да има пресичане от страна на пешеходец.
- в момента, в който Ж.
се намирал на около 12-13 метра от предната линия на спрелите в дясната и
средна лента за движение автомобили, той е възприел пешеходката и реагирал мигновенно със спиране и завиване в ляво. В настоящия
случай трябва да бъдат съобразени постановките на TP № 28/84г. на Общото
събрание на наказателната колегия относно момента на възникване на опасността.
Съгласно което когато има пешеходец, който пресича пътното платно - това за
водача е възникнало препятствие и той трябва да предприеме необходимите мерки
по смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗДвП да намали и да спре от момента в който
възприеме пешеходеца на пътното платно за движение. В конкретния случай от
изготвената САТЕ се установява, че водачът Ж. от момента в който е могъл да
възприеме пешеходката в момента на нейната поява ударът е неизбежен, независимо
от това дали реакцията му е навременно или закъсняла, защото величината на
опасната зона за спиране при приетата скорост за движение – 33.8 км/ч е 19.65
метра. Ударът е бил технически непредотвратим чрез способите посочени в чл. 20,
ал.2 от ЗДвП.
- Касае се за
управление, автомобил със специален режим на движение с включена светлинна и
звукова сигнализация. Те с оглед обществените функции, които изпълняват се
ползват със специални права на водачите, които ги управляват посочени в чл.92,
ал.1 ЗДвП. Чл. 92, ал.1, т.1 от ЗДвП е единствено относимата
норма в конкретния случай, т.к. се касае за преминаване на червен сигнал на
кръстовище от страна на водача Ж., но тя не е нарушена. Преминаването на червен
сигнал, ако е забранено за всички останали участници в движението е разрешено
за автомобилите със специален режим на движение, т.е. действието не е противоправно, напротив то е позволено от закона за водача Ж.,
респ. то е правомерно, а, съгласно чл. 104 от ЗДвП - водачите на автомобили със
специален режим на движение имат предимство при преминаване през кръстовище и
останалите участници в движението са длъжни да им отдадат това предимство. То е
абсолютно и важи по отношение и на пешеходците. Затова и пешеходката не е имала
право да не отдаде дължимото предимство на линейката. Тя не само, че пресича на
забранено място, не само не преминава през подлез, но и не отдава предимство на
линейката, както са сторили другите участници.
- Движейки се
неправомерно нейното поведение следва да се разглежда не като предвидима
опасност по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, защото тя не е такава, а
като възникнала опасност по смисъла на изр. 2 на чл. 20, ал.2, т.е. от момента
когато тя е зрима за водача Ж., той може да я възприеме и да съобрази
поведението си с нейното пресичане. Характеристиките на кръстовището са
изключвали появата на пешеходец на това място. Всеки един водач трябва да
очаква правомерно поведение от другите участници в движението. За това и Ж. не
е имал задължение да се движи с друга скорост, различна от тази, която той е
избрал.
- Когато един водач на
МПС, в случая на специално такова е изпълнил предписанието на правилата за
движение досежно скоростта, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и правилата за движение на автомобилите със специален режим,
визирани в чл. 92 от същия закон, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
да предотврати настъпването на обществено опасните последици, то не следва да
носи наказателна отговорност, т.к. са налице предпоставките на чл.15 от НК. По
съвсем различен начин биха стояли нещата, ако подсъдимият бе управлявал
конкретния автомобил със скорост над разрешената за градски условия.
-
Обвинението
не е прецизно, не е конкретизирано относно вмененото нарушение по чл. 92, ал.1
от ЗДвП, доколкото в ал.1, т.2, 3 и 4 нямат абсолютно никакво касателство с настоящия казус.
В настоящите мотиви съдът
е изложил достатъчно аргументи за своя правен извод, които не следва да се
преповтарят за да бъдат отхвърлени тези на защитата, които в обобщение се
свеждат до схащането, че опасността за подсъдимия,
като водач на МПС е възникнала „внезапно” в момента, когато той е възприел, пресичащата
пешеходка. Въпреки това за коректност съда намира, че следва маркира онези
части от становището на защита които намира за неправилни и причините за това:
За да обоснове правната
си теза, защитата възприема и тълкува фактите по описания по горе начин
Тезата, че не може да се
изисква от водача на МПС винаги да очаква възникването на някаква хипотетична опасност
на пътя, принципно е правилна, но не е съобразена с доказателствата по делото
за конкретния случай. Сочените фактори - движение в пътен участък с ограничена
видимост и мокра пътна настилка, не са от категорията, които могат безусловно
да изключат снижаването на вниманието на водача. Все пак в случая задължение на
подсъдимия е било да съобразява, че осъществява движението си именно при
горните условия и предстоящото му навлизане в кръстовището на забранен за
преминаване на сигнал на светофарната уредба.
Следва да се посочи, че
в константната практика на ВКС се счита, че
убедеността
на водача, че няма да застраши други участници в движението, е
субективна
и подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия. В цитираното Тълкувателно
решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК е казано, че при преценяване отговорността на водача при настъпване на транспортно
произшествие от неспазване предписанието на това правило следва да се
разграничават двете хипотези, които то съдържа:
- задължение за движение със
скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието
на пътя, характера и интензивността на движението, знаците, маркировката,
състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността
на движението, което е примерно примерно изброяване на факторите на пътната
обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те
в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в
сравнение с максимално предвидените такива в нормативната уредба;
- друго задължение е за
намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозното средство в случаите, когато
възникне опасност за движението. Намаляването на скоростта е в зависимост от
характера и степента на опасността. Колкото опасността за движението е
по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде
преодоляна.
Указано е още, че „спирането на пътното превозно средство се налага при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава
опасност за настъпване на транспортно произшествие“
В конкретния случай,
за да изпълни в цялост задълженията си по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП , Ж.
е следвало да отчете, че той няма възможност да възприема
част от кръстовището заради ограничената видимост, резултат на престояващите от
дясната му страна автомобили. На следващо място пътното платно е било мокро и
очевидно, че при употреба на спирачната система на автомобила, ефективността на
спиране е намалена, а от там и се увеличава спирачния път. И двата фактора
влияят на т.нар. опасна зона - време за възприемане и ефективно спиране. С
разпоредбата на чл. 92 ал. 2, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП
законодателя не е въвел абсолютно право на предимство на водача на моторно
превозно средство със специален режим на движение предприели преминаване при
забраняващ сигнал на светофара, а само условно такова и то е посочено изрично –
да намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно, защото това му
право да премине при забраняващ сигнал на светофара, не го освобождава като водач на моторно
превозно средство със специален режим на движение, да управлява по безопасен
начин. Съгласно заключението на допълнителната комплексна експертиза, ако Ж. се
е движел със скорост в рамките на около
31,3км/ч, той е щял да има е имал техническата възможност, да спре без да
настъпи ПТП. Не нужно да се разяснява, че поведението му свързано със спиране
преди навлизането му в кръстовището, не е обосновано от някакви автотехнически параметри, а е принципно дължимо поведение
от изискванията на закона маневрата да бъде извършена безопасно. Посоченото по
горе е в пълно съответствие с указанията задължителни за съдилищата в
цитираното по горе Тълкувателно
решение № 28 /84 г. на ОСНК
и най вече в първото му разграничение.
Обстоятелството, че подсъдимият е запознат с пътния участък – че
там няма пешеходна пътека, а на около 150 м пешеходен подлез / което не е
непосредствена близост/ не го освобождава от задължението му да следи за
появата на пешеходци, тъй като те са участници в движението и могат да навлизат
на пътното платно, когато са в близост до него, дори и това им действие да е неправомерно.
Не е вярно обстоятелството, че там където е пресичала пострадалата има разделителен парапет, който препятства
преминаването на пешеходци, защото това е опровергано от доказателствата по
делото. Но дори в случаите когато такъв има, това не е освобождава водачите от
ангажимента да следят за наличието на опасност пешеходец да навлезе на
платното. В случая подсъдимия не е могъл да има увереност за реалната пътна
обстановка в участъка който не е бил видим за него и не е направил нужното – да
намали скоростта си или да спре за да се увери, че може да премине безопасно на
сигнал, който е забраняващ именно неговото преминаване. По делото е доказано
именно от обясненията на подсъдимия, намерило отражение и в заключението на
всички автотехнически експертизи, че подсъдимия е насочил вниманието си и е възприемал, единствено
участниците за движение по бул. „Левски“, поради което и той е закъснял с
реакцията си. Това съдът отчита, че не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, но е факт
за действителното поведение на подсъдимия. Виждането на защитата, че посочените
обстоятелства изключват знанието или
предположение, че на това място може да има пресичане от страна на пешеходец е
само единият от елементите на формата на вината, и не са налице пречки, които
да изключат, че той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици. С обстоятелството, че Ж. е могъл да възприеме
пострадалата на разстояние, каквото не му е позволявало технически да спре,
защита на практика игнорира задължението му да избере /намали/ скоростта до такава степен, съобразена със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, които имат значение за безопасността на движението и изрично развити в задължението му по
чл. 92 ал. 2, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП при
забраняващ сигнал на светофара, да намали скоростта достатъчно, за да извърши безопасно преминаване. Ето защо съдът намери,
че подсъдимият е нарушил и двете норми на ЗДвП и специалната норма не изключва
общата, тъй като тя касае поведението му в един последващ момент естествено
продължение на дължимото поведение в пътния участък с ограничена видимост. В множества решения на ВКС в унисон с
посоченото тълкувателно решение се посочва, че
опасността за движение има
динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при
известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди и да отчете нейният интензитет, който също може да бъде различен. Предприемането на
движение с цел да се навлезе в кръстовище на забранен сигнал и преминаване през територията, която е свободно достъпна за пешеходци, дори без наличието на пешеходна пътека, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с особена
предпазливост, тъй като може в този участък от пътя да се очаква и движение на пешеходци, възползващи се от забранителния сигнал на светофара за другите участници.
Безспорен факт, е че пресичането на пешеходци в това място е неправомерно, но между пешеходците може да има възрастни хора /какъвто е настоящия случай/ и деца, чиито действия не винаги са обмислени от гледна точка на
правилата за движение . Загубата на видимост в процеса на движение към такъв участък от пътя и неговото състояние /мокър асфалт/ по характер са фактори, които утежняват пътната обстановка.
Съответно, за да бъде не само започнато, но и изпълнено до края безопасното
преминаване през кръстовището на
забранителен сигнал, движението от този
тип изисква снижаване на скоростта съобразно пътните условия в аспектите, заложени в чл. 92,ал.2 вр с ал.1,т.1 от ЗДвП с оглед формиране на нужната убеденост,
че то като цяло и в отделните му етапи може да бъде безопасно извършено. Тук е мястото да се отбележи, че нито становището на защитата касаещо
липсата на превишена за градски условия скорост, нито предимство по чл. 104 от ЗДвП имат касателство към настоящия случай. По отношение на първото,
подсъдимият няма повдигнато обвинение, и не се основава на фактите по делото
изложени в обвинителния акт. Внимателния прочит на разпоредбата на чл.104 ЗДвП
въвежда правила за поведение към водачите на пътните превозни средства, като
очевидно законодателя е изключил „пешеходците” .
Вярно, е че обвинението включва в диспозитива си нарушения от чл.20,ал.2 и чл. 92, ал.1 от ЗДвП, нямащи касателство към настоящия казус, но пряко нарушенията се
извеждат от обстоятелствената му част с оглед фактите по делото. В този смисъл
присъдата е единство между диспозитив и мотиви и в
настоящите конкретно са посочени, както възприетите факти, така и конкретните
нарушения на нормите от ЗДвП.
В заключение съдът не
споделя виждането на защитата, че в случая е приложима нормата на чл.15 от НК,
тъй като сам подсъдимия с поведението си, се е поставил в условията да не може
да предотврати ПТП, защото не е изпълнил всички изискуеми от закона задължения
за безопасно движение в пътния участък.
В подкрепа на това е и Решение № 190 от
31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1045/2011 г., III н. о., докладчик съдията
Вероника Имова, в което за сходен от
фактическа страна казус изрично е посочено, че „ В
правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато
водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на
обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в
състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати
престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно
неспазване на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на
непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК. ВКС напълно споделя разбирането, че такива изводи, обобщаващи разбирането
за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК са направени в редица
решения на ВКС - Р № 318/11.08.1988 г. по н. д. № 315/88 г., III н. о., Р №
720/30.12.91 г. по н. д. № 606/91 г., III н. о. Но данните от механизма на
настъпване на конкретното ПТП не сочат на изключващи вината на подсъдимия
обстоятелства”
По нататък в решението се коментира
дължимото поведение според разпоредбата на чл.
92, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която
правна норма „не дава безусловно и
абсолютно предимство на водачите на МПС-та със специален режим на движение. Водачите на тези МПС-та, движейки се при условията на специален режим,
са длъжни да не създават опасност за останалите участници в движението.
Подсъдимият е следвало да се движи с такава скорост, която да му дава
възможност да предотврати произшествие с други МПС-та, чиито водачи не са могли
да възприемат сигнализацията или не са дали дължимото предимство на автомобила
със специален режим на движение” Съотносимо към настоящия случай по
делото, е
установено, че пострадалата, не е възприела своевременно звуковия сигнал на линейката и нейното местоположение.
Тя с
поведението си несъмнено също е съпричастна към процесния престъпен резултат. Тя е следвало да
съобрази, че пресича пътното платно на място което принципно не е предвидено за
тази цел и да съобрази движението на медицинския
автомобил,
което неминуемо би допринесло в много голяма степен за
избягване на ПТП.
Последното обстоятелство обаче има само характера на изключително смекчаващо
вината обстоятелство по отношение на подсъдимия, което и бе отчетено при
определянето на наказанието.
Съдът, се запозна с цитираното от защита Решение № 279 от 5.12.2011 г. на ВКС по н. д. №
1396/2011 г., I н. о., НК, но не намери основания да счита,
че в него има различна правна обосновка по отношение на чл.15 от НК от
посочената по горе. Дори в коментираното решение ВКС още веднъж е посочил,
че не се „държи сметка за
поведението на Г. /
водача на специалния автомобил –бележката е моя/ от
момента, в който отпаднало неговото предимство - от този момент насетне той се е превърнал в нарушител на всички
забрани, с които иначе му е било позволено да не се съобразява - да навлиза
в лентата от пътя за насрещно движение и срещу червената светлина на светофара,
и т. н., при условие, че управлява "по безопасен начин" /чл. 92, ал. 2 ЗДП/. „
В заключение се посочва, че „Трябва да бъде
отхвърлена, накрая, онази част от касационната жалба от името на А. Г., в която
се възразява срещу несподелените от съдилищата защитни алтернативи, че
извършеното от него е "случайно деяние" /чл. 15 НК/
„
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид ограничението за приложението на чл.78а НК, съгласно ал.7 на цитираната
разпоредба, както и:
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало,
съдействие за разкриване на обективната истина, съпричиняване
на настъпилия съставомерен резултат от страна пострадалата,
предприела пресичане на място което не е било предвидено за тази цел, трудова
ангажираност към момента на деянието, добри характеристични данни и липса на
наказания по ЗДвП за сходни нарушения.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдът не отчете такива
Съдът като взе предвид
невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл. 343а, ал.1, буква „б” НК във вр.
с чл.343, ал.1, б.”в”, ниската степен на обществена опасност на дееца,
при наличието на многобройни и изключително смекчаващи вината обстоятелства
намери, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко, поради което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК замени
наказанието „лишаване
от свобода без предвиден минимум” - с
наказанието „ПРОБАЦИЯ”. Съдът счете за отговарящо на целите на закона да
определи за изтърпяване на подсъдимия съвкупност, единствено от задължителните пробационни мерки - тези по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител - също за срок от осем месеца.
Мотивиращи налагането на
това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и
спецификата на престъплението по които, като акт на поведение се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид
изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и
поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на
осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено към престъпният
състав на чл.343 а, ал. 1, б „б” вр.
чл. 343, ал.1, буква „в” от НК не сочи на завишена степен на
обществена опасност на същото. Фактическите данни за личността на подсъдимото
лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки игнорирането на
установения правопорядък, не обосновават нуждата от налагане
на наказание „лишаване от свобода” Не само чистото съдебно минало, но и
социалния статус на лицето, липсата на изрични лоши характеристични данни, независимото
съпричиняване на пострадалата към настъпилия
вредоносен резултат, продължаващата реализация в живота обосновават приложимост
на наказанието „пробация” Прилагайки разпоредбата на
чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде
преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните
възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция.
Съдът отчете правната възможност
предвидена в разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, но намира, че в настоящия
случай с оглед целите на наказанието следва да наложи и такова предвидено в
чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС”. За това, съобразно разпоредбата на
чл.37,
ал.1, т.7 от НК наложи на подс. Ж. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Така определеното
наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК
да поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По делото са направени
разноски, поради което на основание чл.189,ал.3 съдът постанови да бъдат
заплатени от подсъдимия в размер на 1213.28 лв. по сметка на ОД на
МВР-Варна и 1266.82 лева по сметка на ВОС в полза на Държавния бюджет.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС