№ 400
гр. Шумен, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630202331 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №8346/18.09.2023г. на Началник Отдел
«Контрол по републиканската пътна мрежа» към Дирекция «АРОК» при Агенция «Пътна
инфраструктура», с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за
пътищата на К. В. К., ЕГН********** от гр.Кнежа е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.апредл.2 от ЗП, във вр. с 7
ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В депозираната жалба
жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото НП, поради противоречие с
материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Излага доводи за
несъответствие между описанието на извършеното нарушение и посочената правна
квалификация. Счита, че не е конкретизрано дали се касае за движение без разрешително
или без платена пътна такса, съставляващи два различни състава на административно
нарушение, което водело до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво нарушение е
санкциониран, поради което е нарушено и правото му на защита. От друга страна намира,
че непълното, неясно и неточно описание на нарушението съставлява нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Счита че са допуснати процесуални пороци и материална
незаконосъобразност. Излага, че вмененото нарушение е недоказано от страна на
наказващия орган, както и че липсват мотиви по отношение субективната страна на
деянието, доколкото водачът на ППС не отговарял за товаренето. Алтернативно моли НП
да бъде изменено като бъде намален размера на наложената санкция. Моли за присъждане
на направените в производството разноски. В съдебно заседание редовно призован не се
явява. Не се явява и процесуален представител. Депозирано е писмено становище.
За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява.
Депозирано е писмено становище. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2023г. в 19.20 часа жалбоподателят управлявал съчленено ППС с 5 оси, а
именно – МПС с 2 оси марка “Скания“ с рег. № ЕН 5777 КТ и полуремарке с 3 оси с рег. №
ЕН 7196 ЕХ, по път № І-2 в посока гр.Разград – гр.Шумен, с което превозвал пшеница. На
км.105 бил спрян за проверка от служители в Отдел «Контрол по републиканската пътна
мрежа» към Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «Пътна
инфраструктура». При направените измервания с електронна везна тип PW – 10 сер.№
К0200007, верифицирана до 25.06.2024г. се установило, че измереното натоварване на
задвижващата 2 – ра единична ос на ППС било 15.150 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата като превишението
е с 3.650 тона. Също така при измерено разстояние между осите 1.32м. било измерено
натоварване на тройната ос на полуремаркето 31.950 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста от 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от същата наредба като
превишението е с 7.950 тона.
Е.Л.С. – инспектор в отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», на место,
съставил срещу жалбоподателя АУАН №0009861/16.08.2023г. за констатираното нарушение
на чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.2 от ЗП, във вр. с 7 ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37
ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като е приел, че се касае за тежко ППС, с което жалбоподателят се движел
по републиканската пътна мрежа и извършвал превоз на пшеница без необходимото за това
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/,
издадено от администрацията управляваща пътя, а именно Агенция пътна инфраструктура,
съгласно изискванията на чл.8 ал.2 от от Наредба №11/03.07.2001г. Жалбоподателят
подписал акта като саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от правото
си да депозира писмени възражения в законоустановения срок. Въз основа на съставения
акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за
пътищата на К. В. К., ЕГН********** от гр.Кнежа е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.апредл.2 от ЗП, във вр. с 7
ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Така изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин
от събраните в хода на производството писмени доказателства – приетата и приложена по
делото администативнонаказателна преписка, както и приобщените в съдебното
производство писмени доказателства. В случая изложените констатации в акта за
административно нарушение, възприети и от административнонаказващия орган се
подкрепят от събраните в производството доказателства. Същите потвърждават изложените
в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства, послужили като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Не е налице твърдяното непълното, неясно и
неточно описание на нарушението, съставляващо според жалбоподателя нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП подробно са описани вида и
2
техническите характеристики на ППС, което е управлявал жалбоподателя, вида на товара,
датата и мястото на вмененото нарушение, извършеното с техническото средство измерване
на масата и поосовото наторване на ППС като ясно и точно са посочени измереното
натоварване, допустимото максимално натоварване и превишаването. Изрично е отразено,
че предвид измерените параметри се касае за тежко ППС. Посочени са всички съставомерни
елементи от състава на вмененото нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна.
Съдът намира за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че не било
конкретизрано дали се касае за движение без разрешително или без платена пътна такса,
съставляващи два различни състава на административно нарушение, което водело до
невъзможност жалбоподателят да разбере за какво нарушение е санкциониран, поради което
било нарушено и правото му на защита. Съгласно чл.8 ал.2 и ал.4 от Наредба
№11/03.07.2001г. тежките ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено
ползване след разрешение обективирано в изрично разрешително, което се издава от
администрацията, управляваща пътя след заплатени пътни такси. Разпоредбата на чл.8 ал.5
от Наредба №11 регламентира облекчен режим за тежките ППС, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос. На същите е разрешено да се движат след заплащане само на дължимата
такса, т.е. без издаване и на разрешително. Доколкото в НП е посочено е, че водачът
извършва превоза без разрешение като в скоби изрично е уточнено, че се визира –
разрешително, в тази връзка съдът намира за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че
не било конкретизирано дали се касае за движение без разрешително или без платена пътна
такса. Също така при квалификацията на нарушението е направена във връзка с чл.37 ал.1
т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, регламентираща кои служби за контрол
са компетентни да спират и проверяват тежки ППС, както и да съставят актове, когато
движението се извършва без разрешително, т.е. и в правната квалификация на нарушението
е конкретизирано съответното предложение на т.1 на чл.37 ал.1 от Наредбата, касаещо
именно движение без разрешително. Движение без документ за платена такса в случаите
почл.14 ал.3, съставлява предл.2 на чл.37 ал.1 т.1 от Наредбата. В тази връзка не е налице и
твърдяното несъответствие между описанието на извършеното нарушение и посочената
правна квалификация. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В конкретният случай
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята
теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
че същият на 16.08.2023г. управлявал съчленено ППС с 5 оси, натоварено с пшеница по
път № І-2 с тежко пътно превозно средство, без разрешение, издадено от администрацията
управляваща пътя. Нарушението е квалифицирано по чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.2 от ЗП, във
вр. с 7 ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено
наказание съобразно относимата санкционната норма на чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.2 от ЗП въвежда забрана за извършване на
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение на администрацията,
изразяващи се в движение на тежки ППС в обхвата на пътя. По смисъла на §1 т.8 от ДР на
ЗП «Специално ползване на пътищата» включва и използването на пътищата за превозване
на тежки товари, каквото несъмнено е налице в случая и при каквото използване, е следвало
жалбоподателят да има надлежно разрешение, в конкретният случай разрешително, а не
само платени пътни такси, съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на
пътищата. Така очертаният състав на административно нарушение изисква и съобразяване
на нормативи определени в Наредба № 11/03.VII.2001 г. за движение на тежки и /или
извънгабаритни ППС. Съгласно т.1 на чл. 3 от Наредбата тежки ППС са тези, които имат
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 и тези, които съгласно т.2
имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. В чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от
Наредбата, са определени такива изисквания към товарните МПС, съобразно техният вид.
3
Жалбоподателят управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка “Скания“ с рег.
№ ЕН 5777 КТ и полуремарке с 3 оси с рег. № ЕН 7196 ЕХ. Съгласно т.3 б. «а» на чл.6 ал.1,
допустимата максимална маса на съчленени ППС с пет оси е 40т. Съгласно т.4 б."а” на чл.7
ал.1 допустимото максимално натоварване на задвижващата единична ос за ППС с
допустима максимална маса 40 тона е 11.5 тона, а съгласно т.3 б."б” на чл.7 ал.1 сумата от
нaтовaрвaнието на ос нa тройната ос на полуремаркето, когато рaзстоянието между осите е
над 1.3м. е 24т.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното МПС
е адресат на ограничението на нормата. Същото е установено при движение в натоварено
състояние. Максимално натоварване на задвижващата единична ос и сумата от
нaтовaрвaнието на ос нa тройната ос на полуремаркето са над допустимото. Измереното
натоварване на задвижващата 2 – ра единична ос на ППС е 15.150 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата като
превишението е с 3.650 тона. При разстояние между осите 1.32м. било измерено
натоварване на тройната ос на полуремаркето 31.950 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста от 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от същата наредба като
превишението е с 7.950 тона. Натоварването на осите е установено , чрез допустимо от
закона техническо средство, което е одобрено като тип средство за измерване и е било
технически изправно, видно от представения документ за извършена проверка.
В този случай, безспорно се касае за тежко ППС, поради което е било необходимо
движението да се осъществява, след издаване на разрешение за движение от
администрацията управляваща пътя. Регламентираният в разпоредбата на чл.14 ал.3 от
Наредба №11 облекчен режим за тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос за движение след заплащане само на дължимата такса, т.е. без издаване и
на разрешение, в случая е бил неприложим, тъй като конкретните превишения са повече от
30 % от допустимите максимални натоварвания на ос. В производството не се доказа за
конкретният превоз да е имало издадено разрешително, както и да са били платени пътни
такси.
В случая, съдът намира за безспорно установено, че на посочената дата,
жалбоподателят е управлявал тежко ППС в посоченият пътен участък без съответното
разрешение, поради което е осъществил от обективна страна състава на нарушението.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. За
административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по
непрепазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение. В случая се касае за
формално нарушение, поради което не изисква да е настъпил вредоносен резултат.
Наличието на такъв би следвало да бъде преценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство. В конкретната ситуация не се доказва, че жалбоподателя е действал
умишлено. От друга страна жалбоподателят в качеството си на водач е бил длъжен да знае
дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на “тежко” такова. Могъл е да се
осведоми за общата маса и за натоварването на осите и в случай, че данните се окажат над
допустимите, да се въздържа от управлението на ППС без изискуемото по закон разрешение
и като не е сторил това, той е действал при условията на непредпазливост, в хипотезата на
небрежност. Доколкото съгласно Наредба №11/03.07.2001г. тежките ППС могат да се
движат по пътищата, отворени за обществено ползване само след издадено разрешително от
администрацията и след заплатени пътни такси, се изисква предварителна осведоменост на
собственика на ППС и на лицето осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата за
издаване на разрешение, съответно заплащане на дължимите пътни такси преди извършване
на превоза, в противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си
противоправно поведение. Предвид изложеното съдът намира, че нарушението е
осъществено и от субективна страна.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че в съставеният акт за установяване
на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно
нарушение на по чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.2 от ЗП, във вр. с 7 ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б,
4
чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган.
Правилно наказващият орган е приел, че не е приложима нормана на чл.28 от ЗАНН,
с оглед степентта на обществена опасност на нарушението. Обществените отношения, които
са предмет на регулиране са важни, тъй като касаят безопасността на движението по
пътищата.
Приложената санкционна разпоредба, към момента на извършване на нарушение и
към настоящият момент, предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева
за физическо лице, което наруши конкретно посочени разпоредбите на ЗП, между които и
чл.26 ал.2 от същия закон. За констатираното нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание в размер на 4000 лева като наказващият орган е изложил
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция.Счел е
обществената опасност на конкретното нарушение за висока. Наложил е наказание доста над
средния размер, който е 3000 лева, мотивирайки се с трайната тенденция на установяване
на конкретни вредни последици от движението на претоварени тежкотоварни ППС по
републиканските пътища – причиняване на пътно-транспортни произшествия, деформация и
разрушаване на пътната настилка, както и с обстоятелството, че конкретното превишаване
на допустимото максимално натоварване на ос не попада в изключенията на чл.8 ал.5, във
вр. с чл.14 ал.3 от Наредба №11/2001г. От друга страна съобразно отразеното в
наказателното постановление и с оглед обстоятелството, че в
административнонаказателната преписка липсват данни за предходни нарушения, следва де
се приеме, че нарушението извършено от жалбоподателя е първо до настоящия момент,
поради което наложеното наказание, се явява несъразмерно тежко. При определяне размера
на наказанието следва да бъде отчетено и обстоятелството, че се касае за непредпазливо
деяние. В тази връзка съдът намира за справедливо санкцията на нарушителя да бъде
намалена на 1500 лева, който размер съдът намира за достатъчно висок, за да въздейства
върху жалбоподателя в бъдеще да не извършва деяния от същия вид.
По отношение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съответно искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски съдът намира следното: Съгласно чл.63д от ЗАНН страните имат на право
присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150
лева. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.В настоящия случай процесуалният представител на АНО –
не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, а единствено
е изготвил писменото становище, делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
В чл.63д ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност съдът по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
ЗА. В писменото становище наказващият орган е направил възражение за прекомерност в
случай, че е заплатен адвокатски хонорар е над минималните размери.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е
била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, поради което съгласно чл.7 ал.2
т.2 от Наредба №1 размерът на минималното възнаграждение е бил 700 лева към момента на
договарянето и към настоящия момент. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
5
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по ЗДДС
адвокати размерът на възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за
регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това
означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г. адвокатски
възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече
определеното по реда на Наредбата възнаграждение, поради което съдът намира, че
преценката са прекомерност следва да се прави по отношение договорения размер на
възнаграждението без ДДС. В конкретният случай е било договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева без ДДС /840 лева с ДДС/, което съдът
намира, че не е прекомерно, тъй като е в минимално предвидения размер и възражението за
намаляването му е неоснователно.
В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в чл.143 и касае случаите,
когато съдът отмени обжалвания акт или отхвърли оспорването. Липсва изрична уредба
как следва да се процедира ако искането за отмяна е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение
следва на намерят общите правила на чл.78 от ГПК, в който е регламентиран принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането.
Доколкото съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена, наказващият
орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя заплатеното адвокатско
възнаграждение, съразмерно с намалената част от наложеното наказание, а именно – 525
лева с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №8346/18.09.2023г. на Началник Отдел
«Контрол по републиканската пътна мрежа» към Дирекция «АРОК» при Агенция «Пътна
инфраструктура», с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за
пътищата на К. В. К., ЕГН********** от гр.Кнежа е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.апредл.2 от ЗП, във вр. с 7
ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като намалява размера на
наложеното административно наказание на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН********** от гр.Кнежа ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София ДА ЗАПЛАТИ на К. В. К.,
ЕГН********** сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/ лева с ДДС, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6