РЕШЕНИЕ№

 

гр. Пазарджик, 25.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноемрви две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА

         

при секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 951 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. Бяга, обл. Пазарджик, ул. „****“ № 14, представлявало от управителя Г.А.П., чрез адв. П.Г. ***, против Наказателно постановление № 498000-F529868, издадено на 05.03.2020 г. от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3281,43 лв.

Основното възражение, което се поддържа от страна на жалбоподателя в жалбата е, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция до минимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния представител поддържа жалбата и ангажира доказателства.

За административнонаказващият орган /АНО/ - ТД на НАП – Пловдив се явява юрк. Т., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издаденото НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На дружеството-жалбоподател е извършена проверка за регистрация по ЗДДС, при която е установено, че облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС от 54471.81 лв. е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца считано от 01.07.2019 г. до 20.08.2019 г. и задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 в 7 - дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът от 50000 лв. или до 27.08.2019 г.

Заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е било подадено на 03.09.2019 г. заведено под вх. № 133911902152050/03.09.2019 г. със закъснение от 7 дни.

Задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС на 18.09.2019 г. на основание чл. 102, ал. 1 във вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421902306883/17.09.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки , с които надхвърля облагаемия доход от 50000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.

От направените справки в информационните масиви на НАП било установено, че дружеството няма регистриран ЕКАФП, има открита една банкова сметка ***.

При извършена проверка на задълженото лице, било установено, че на 20.08.2019 г. дружеството е извършило облагаеми доставки в размер на 5033,95 лв. по издадена фактура с № **********/20.08.2019 г., с които е надхвърлило облагаемия оборот от 50000 лв., за което дължал данък за облагаемите доставки, с които е надхвърлен облагаемия оборот.

За периода от 20.08.2019 г. – 31.08.2019 г. задълженото лице „*****“ ЕООД извършило облагаеми доставки в размер на 19688,55 лв., като посочените доставки представлявали извършени услуги /СМР/. Облагаемите доставки били с начин на плащане по сметка по издадени четири броя фактури от № **********/20.08.2019 г. до № **********/29.08.2019 г. на стойност 19688.55 лв. За посочения период не били налице анулирани фактури, ВОП, ВОД и освободени доставки, мястото на посочените доставки било на територията на страната.

Размерът на неначисленият ДДС бил определен по формулата, описана в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС и бил в размер на 3281,43 лв. за периода от 20.08.2019 г. – 31.08.2019 г.

Посочените констатации били отразени в съставения ПИП № 1460570/29.11.2019 г.

 Разпоредбата на  чл. 180 от ЗДДС предвижда санкция за лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в предвидените от закона срокове, като ал. 2 на посочената разпоредба предвижда санкция за лицата и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

 Дружеството-жалбоподател подало Справка-декларация за ДДС с вх. № 13001660826/14.10.2019 г. за данъчен период месец септември 2019 г., в която самоначислило дължимия ДДС в размер на 3281,43 лв.

 Нарушението било установено при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с посочения по-горе акт за регистрация. Нарушението било за първи път.

Всичко това съставлявало нарушение на чл. чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, поради което свид. Ф.Х.К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик съставила АУАН № F529868 от 03.12.2019 г. срещу „*****“ ЕООД в присъствието на управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу подпис.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 25.06.2020 г., видно от инкорпорираната в НП разписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице чрез АНО на 30.06.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Ф.К., разпитана в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни, последователни и логични, както и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. За изясняване на обстоятелствата по съставяне и предявяване на АУАН управителят на санкционираното дружеството е дал обяснения, разпитан е и счетоводителят на жалбоподателя – свид. И.М., чиито обяснения и показания съдът намира за обективни и достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

Фактическата обстановка по делото не се оспорва от жалбоподателя. Основното възражение, въведено и поддържано от пълномощника, е за допуснато нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, разписана в чл. 40 от ЗАНН, като се твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, без същият да е бил поканен за съставянето на акта. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно, като аргументите за това са следните:

На първо място по делото се установи, че дружеството е било поканено да се яви за съставянето на АУАН с покана № 24631/28.11.2019 г., изпратена по електронен път на 28.11.2019 г. на имейл на дружеството, посочен в ТР. На следващо място се установи, че управителят на дружеството – Г.П. се е явил лично в кабинета на свид. К. на датата на съставяне на АУАН – 03.12.2019 г., придружен от счетоводителя на дружеството – свид. И.М.. Актът му е бил връчен лично срещу подпис, което обстоятелство не се оспорва и от самия управител. В този ред на мисли съдът намира, че не е допуснато нарушение на процедурата по съставяне на процесния АУАН. Обстоятелството, че актът е бил предварително съставен като програмен продукт на компютъра на актосъставителя по никакъв начин не е накърнило правно защитим интерес на санкционираното дружество, доколкото актът е разпечатан и непосредствено след това е предявен на управителя на дружеството. Същият е имал възможност да се запознае със съдържанието му и да изложи възраженията си непосредствено пред контролния орган. Управителят потвърди в обясненията си, че е подписал акта без да го чете, след което го е предал на счетоводителя си и си тръгнал, тъй като бързал за работа. Не подал възражение, тъй като не прочел какво пише в акта.

Изискване на закона в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за присъствие на нарушителя при съставяне на акт е въведено с цел да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административнонаказателното производство с оглед възможността му да направи съответните възражения, да даде обяснения или дори да представи доказателства, които да способстват за установяване на обективната истина. Неспазването на това изискване има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в първата фаза на административнонаказателното производство, нещо което в конкретния случай не е налице, доколкото санкционираното дружество е участвало в производството в най – ранния му етап с възможност да упражни правото си на защита. Нещо повече, Административен съд - Пазарджик в преобладаващия брой от решенията си приема, че дори АУАН да е съставен в отсъствие на нарушителя при неспазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, ако актът му е надлежно предявен и връчен, същото не може да се счита за съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е накърнило правно защитим интерес на санкционираното лице / Решение № 783 от 12.10.2020 г. на АС - Пазарджик по к. а. н. д. № 910/2020 г., Решение № 738 от 2.10.2020 г. на АС - Пазарджик по к. а. н. д. № 743/2020 г./.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В процесните НП и АУАН е описана възприетата от съда фактология, отразени са доказателствата, удостоверяващи извършеното нарушение. Освен това цялата административнонаказателна преписка е изпратена до съда, който в хода на съдебното следствие провери достоверността на изложеното в АУАН и НП.

По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на 03.09.2019 г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е установила, че за периода 01.07.2019 г. – 20.08.2019 г. задълженото лице е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация от 50000 лв. Установи се, че с оглед на така констатираното, дружеството-жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7 - дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът от 50000 лв.

 При това положение правилно АНО е приел, че заявлението за регистрация не е било подадено в срок от  страна на дружеството.

Не се спори и че за периода 20.08.2019 г. – 31.08.2019 г. „*****“ ЕООД е извършило облагаеми доставки, представляващи извършени услуги /СМР/ на обща стойност 19668,55 лв. отчетени по издадени четири броя фактури, като неначисленият ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС е в размер на 3281,43 лв.

Констатираното нарушение е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подяло заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.

 Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки , с които надхвърля облагаемия доход от 50000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Установено е безспорно, че за периода 20.08.2019 - 31.08.2019 г. дружеството извършило облагаеми доставки на обща стойност 19688,55 лв., т. е. неначисленият ДДС за този период е в размер на 3281,43 лв.

Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода 20.08.2019 г. - 31.08.2019 г. като на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период и го включи в дневника за продажби за месец 08.2019 г. и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м. 08. 2019 г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.09.2019 г. включително, което задължение по начисляването се установи, че не е било изпълнено за посочения период.

При това положение съдът намира, че е осъществен състав на нарушение по  чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Съдът намира обаче, че неправилно е индивидуализирана административнонаказателната отговорност на дружеството и му е наложено наказание по реда на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, като АНО не е отчел всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че при нарушение по ал. 2 и ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв.

 В процесния случай данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период 01.08.2019 г. - 31.08.2019 г. до 14.09.2019 г., като е отразено в самото НП, че данъкът е самоначислен с протокол от 01.09.2019 г. за данъчен период месец 09/2019 г. Това означава, че начисляването на данъка с подаването на справка декларация е извършено в рамките на 6-месечния период, в който данъкът е следвало да бъде начислен, поради което е била налице предпоставка за приложението на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.

При това положение наказателното постановление следва да бъде изменено, като съдът приложи привилегированата санкционна норма поради наличието на законовите предпоставки за това. Тъй като 5% от неначисления данък е 164,07 лева и нарушението е извършено за първи път, то размерът на санцията следва да бъде определен съобразно установения минимален размер по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, а именно 200 лева.

Макар и да е направено възражение в този смисъл, съдът намира, че процесният случай не разкрива характеристиките на маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая наказващият орган е посочил в своя акт, че нарушението е за първи път, вярно е и че фискът не е увреден, които обстоятелства обаче не обосновават автоматично извод за маловажност на случая, тъй като това би означавало винаги да отпада отговорността за всяко първо по ред нарушение, а освен това нарушението е формално и за осъществянето му не се изисква настъпване на вредни последици. С процесното деяние обаче се засягат правнозначими интереси от бюджетната и фискална политика на държавата и в частност вменените за търговците задължения за коректно начисляване на ДДС за всеки данъчен период, поради което и самото нарушение се явява с висока степен на обществена опасност, което пък изключва квалифицирането му като маловажно такова.

С оглед изхода на правния спор, изразяващ се в изменение на атакуваното НП, а не отмяна на същото, то настоящата инстанция намира, че на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция по приходите, която има статут на юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 2, чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Закона за НАП, доколкото органът издал НП - Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Пловдив няма статут на ЮЛ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 498000-F529868, издадено на 05.03.2020 г. от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. Бяга, обл. Пазарджик, ул. „****“ № 14, представлявало от управителя Г.А.П., за нарушение на чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3281,43 лв., като на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на наложената имуществената санкция на 200 (двеста) лева.

 ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. Бяга, обл. Пазарджик, ул. „****“ № 14, представлявало от управителя Г.А.П., да заплати на Националната агенция по приходите разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд  - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: