Р
Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр.Сливница 26 февруари 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи
състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №834 по описа на съда
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск е с правно основание чл. 415 вр.чл. 422 от ГПК,
В молбата си ищеца твърди,
че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. Срещу заповедта е входирано възражение,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу Д.И.К.. Обстоятелството, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение е
подписан Договор за паричен заем № 2733547 от 24.01.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като Заемодател и Д.И.К. като Заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, представен предварително на заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемателят се
е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 400 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема. Редът и условията по заема
се уреждат от договора и от общите условия към него. Ищецът е сключил Рамков
договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Заемателят се е задължил да върне кредите в
срок до 19.04.2017г. на 12 равни седмични вноски, в размер на 35,02 лв. всяка,
като падежът на първата вноска е 1.02.2017г., а падежът на последната е
19.04.2017г.. С подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че
заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява
се с тях и желае да бъде сключен. Договорът уговаря размера на лихвите,
разходите за събиране на просрочените задължения, но не повече от 45 лв, както
и неустойка при неизпълнение на задължението да представи двама поръчители
и/или банкова референция в размер на 119,04 лв., за която сума е постигната
уговорка да бъде платена разсрочено по 9,92 лв. платими на падежа на
съответните погасителни вноски. По този начин се формира погасителна вноска в
размер на 44,94 лв. Лихвата за забава за периода 02.02.1017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда е 46,77 лв. , а уговорената договорна лихва
между страните е в размер на 20,24 лв. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия
паричен заем към дружеството. Срокът на договора е изтекъл на 19.04.2017г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
Моли Съда да признае за установено по отношение на Д.И.К. ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД главница 400лв.; договорна лихва 20,24 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението; неустойка за неизпълнение на договорно задължение 119,04 лв.; обезщетение за забава в размер на 46,77 лв. и такси разходи 45,00 лв. или обща сума в размер на 631,05лв. Претендира съдебни разноски за държавна такса в размер на 25лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. изчислена по чл. 26 от НЗПП, също така и направени разноски в настоящата инстанция. Прилага по опис писмени доказателства. Прави доказателствени искания в случай на оспорване на вземането.
В с.з. не се явява
представител на ищцовото дружество. Депозирана е писмена защита, с която заявява,
че поддържа исковете. Прилага пълномощно и списък за разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по делото в
срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В първото по делото заседание не се явява. Депозира писмено заявление, с което
признава иска по основание и размер. Моли да не му бъдат възлагани разноски по
делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 31.05.2018г. ищецът е
подал заявление, по пощата пред Районен съд Сливница, което е входирано в 13,10ч.
с вх. № 1712, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите:
400,00 лв. главница; 20,24 лв. договорна лихва за периода 1.02.2017г.
до 19.04.2017г.; 45,00 лв. такса разходи ; 119,04 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 1.02.2017г. до 19.04.2017г. ; законна лихва
в размер на 29,36 лв. от 23.05.2017г. до 29.09.2017г ; законна лихва
от подаване на заявлението до изплащане на задължението; 46,77 лв. обезщетение за забава
от 02.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; както и
сумата 25,00 лева - държавна такса и 200
лв. възнаграждение юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. изчислена по чл. 26 от
НЗПП. На 31.05.2018г. в РС Сливница е образувано
ч.гр.д. № 339 по описа на съда за 2018г. На 28.06.2018г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 221 по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника.
В срокът длъжникът е подал възражение. С разпореждане на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са предявени от ищеца в указания
от съда срок.
От представения като доказателство с исковата молба договор за паричен заем № 2733547 от 24.01.2017г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* и Д.И.К. ЕГН ********** е видно, че ответникът е сключил договор за паричен заем , като се задължил да го плаща на седмични вноски, като последната такава била на 19.04.2017г. Съгласно чл. 3 от Договора за заем страните се съгласяват да се рефинансира и погаси изцяло текущ заем на заемателя по договор за паричен заем № 2682246 в размер на 204,70 лв. и след извършеното прихващане заемодателя изплаща на заемателя остатъка на заемната сума по този договор, като договорът има сила на разписка. Съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем Заемателят се задължава да представи на заемодателя обезпечение на задължението, а при не представяне на такова, заемателя дължи неустойка в размер на 119,04 лева. Съгласно чл.8 от Договора за заем, заемателя дължи законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Съгласно чл. 16, ал.2 от Договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата на таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на настоящия договор, която се намира на видно място в офиса и на интернет страницата.
С рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, цедентът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договор за
заем, които е отпуснал на свои клиенти, като вземанията са
индивидуализирани в
Приложение 1, като всяко следващо приложение към този договор ще е с идентичен
номер, но с нова дата и в него ще се индивидуализират прехвърлените вземания,
които ще имат минимално съдържание. С Приложение № 1 от 01.08.2017г. под № 202
е прехвърлен договор за кредит с ответника. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
потвърдил сключената цесия по приложение № 1 от 01.08.2017г. , представляващо
неразделна част от договора за продажба на вземания „цесия“ от 16.11.2010г. на
основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил
цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ АД ЕИК *********, в качеството на
универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на правната форма и
прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на вземанията“ ООД с предходен
ЕИК *********, да уведомява длъжниците, чиито вземания са цедирани съгласно
рамковия договор от 16.11.2010г ,сключен между упълномощителя и упълномощения,
включени в което й да е подписано Приложение №1 между страните. Приложено е уведомление на основание чл. 99 от ЗЗД от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, съгласно пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“
АД до Д.И.К..
В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, както и размера,
а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява
правопораждащия факт, от който произтича вземането му, а ответникът признава
същото по основание и размер.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема за установено, че между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като Заемодател и Д.И.К. като Заемател е подписан Договор за
паричен заем № 2733547 от 24.01.2017г., по който договор ответникът е получил
предоставената му в заем сума и не е изплатил задължението си по него. С Приложение № 1 от 01.08.2017г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г, сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на цесионера „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД /универсален правоприемник на преобразуваното с
промяна на правната форма и прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД /вземанията си по договора за кредит с ответника. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането
има обратно действие спрямо длъжника от деня , когато предишния му кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне. Няма пречка това уведомяване да бъде извършено
по пълномощие от цесионера и с предявяване на исковата молба. Връчването
на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, представлява уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Предявеният иск е допустим.
Съгласно депозираното от ответника писмено заявление, същият заявява, че
признава иска по основание и размер. Изявява желание да изпълни задължението
си, като към момента не е могъл да изпълни същото тъй като изтърпява наказание
лишаване от свобода. Моли да не бъде
осъждан да заплаща разноски по делото.
Съдът е изпратил препис от
заявлението на ищеца за вземане на становище. По делото е постъпило становище
от ищеца. Съдът е обявил, че ще се произнесе по
правилата за признаване на иска.
Налице
са предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът Д.И.К.
изцяло признава исковете по основание и размер, като сочи, че неизпълнението му
се дължи на пребиваването му в затвора.
Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът
намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и като такава следва да се
уважи.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на делото следва да бъде признато за
установено, че ответникът Д.И.К. ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, по заповедното производство по ч.гр.д.№ 339 по описа на
Районен съд Сливница за 2018г., сумата 400,00 лв. главница по договор за паричен заем № 2733547 от 24.01.2017г., ведно
със законна лихва от 31.05.2018г.- подаване
на заявлението, до изплащане на задължението; сумата 20,24 лв. договорна лихва за периода
1.02.2017г. до 19.04.2017г.; сумата 45,00 лв. такса разходи ; сумата 119,04 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 1.02.2017г. до
19.04.2017г.; сумата 29,36 лв. законна
лихва от 23.05.2017г. до 29.09.2017г;
сумата 46,77 лв. обезщетение за забава от 02.02.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда.
По отношение на разноските, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените по исковото и заповедното производство разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че следва да се уважи претенцията за направените разноски за държавни такси в общ размер 200 лева, от които 25 лв. за заповедното производство и 175 лв. за исковото. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 26 от НЗПП в заповедното производство и чл. 25 от НЗПП в исковото, съдът намира че претендираната сума от по 200 лева е необоснована с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което определя същото в рамките на 50 лева за заповедното производство и 100 лева за исковото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.К. ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, по издадената заповед
за изпълнение № 221 от 28.06.2018г. по ч.гр.д. № 339 по описа на Районен съд Сливница
за 2018г., сумата от 400,00 лв. главница по
договор за паричен заем № 2733547 от 24.01.2017г., ведно със законна лихва считано
от 31.05.2018г.-
подаване на заявлението, до изплащане на задължението; сумата 20,24
лв. договорна лихва за периода
1.02.2017г. до 19.04.2017г.; сумата
45,00 лв. такса разходи ; сумата
119,04 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
1.02.2017г. до 19.04.2017г. ; сумата 29,36 лв. законна лихва от 23.05.2017г. до 29.09.2017г; сумата 46,77 лв.
обезщетение за забава от 02.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА Д.И.К. ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 75,00 лева - съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 339/2018 год. по описа на Районен съд Сливница, І-ви състав, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 275,00 лв. - разноски, сторени в настоящото исково производство, от които 175 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: