Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София ….. . г.
Софийски
Градски съд – Наказателно отделение, 1-ви въззивен състав в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
секретар Атанасова и с участието на
прокурор Герасимов, като разгледа докладваното от съдия Николов ВНЧД № 1954 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 432, вр. чл. 431, ал. 2 от НПК
С
определение от 19.04.2019г. по НЧД №6412/2019г. Софийски Районен съд –
Наказателна колегия, 121 състав е постановил принудителното лечение на В.В.М. в
специална психиатрична болница –Държавна психиатрична болница гр. Ловеч.
Срещу
описания съдебен акт е подадена жалба от служебният защитник на В.В.М. –адв. В.Н.-Г.. С жалбата се моли
въззивния съд да измени обжалваното определението, като постанови да бъде изменено в частта относно мястото на
лечение, като се иска освидетелствания да се лекува в гр.София.
С
жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В
разпоредително заседание на 15.05.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
сл. от НПК, след проверка на материалите по делото е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото, не е необходимо събирането на доказателства.
Представителят
на СГП моли определението на СРС, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Защитникът
на
В.В.М. –адв. В.Н.-Г., в пледоарията си
моли жалбата да бъде уважена, като иска от въззивния съд да постанови
подзащитния й да бъде настанен на принудително лечение в психиатрично
заведение, намиращо се на територията на гр.София.
Освидетелстваният
В.В.М. не се явява пред въззивния съд. Постъпило е по делото писмо от
директорът на Държавна психиатрична болница-Ловеч, в което се посочва, че В.В.М.
се намира в процесното здравно заведение за лечение, като неговото психично
състояние било силно влошено, което възпрепятствало явяването на лицето в
съдебно заседание. С оглед посоченото в процесното писмо, въззивният съд е разгледал
делото в отсъствие на М. на осн. чл.430,ал.3 от НПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че не са налице основания за неговото отменяване или
изменение. Срещу
В.В.М. е водено досъдебно производство № 635/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР,
пр. пр. №7545/2019г. по описа на СГП за престъпление по чл.116,ал.1,т.3, вр. с
чл.115, вр. с чл.18,ал.1 от НК-за това, че на 16.03.2019г. е направил опит да
умъртви баща си-В.М., като в семейното жилище, находящо се в гр. София, ул.“********без
да е бил провокиран от страна на пострадалия, му е нанесъл един удар с нож в
областта на гърдите.
С постановление от 10.04.2019г.,
прокурор при СГП е прекратил наказателното производство №
635/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №7545/2019г. по описа на СГП,
водено срещу В.В.М. за престъпление по чл.116,ал.1,т.3, вр. с чл.115, вр. с
чл.18,ал.1 от НК, като е постановил, след влизане на акта за прекратяване в
сила, делото да се докладвало в СРП-ИНПЛ за образуване на производство по чл.
89, б“б“ от НК.
Софийски районен съд е сезиран с
предложение от прокурор при СРП по реда на чл. 89, б“в“ от НК, с което се моли
по отношение на В.В.М. да бъде наложена принудителна медицинска мярка, като се
иска същия да бъде принудително лекуван в Държавна психиатрична болница-Ловеч.
След анализа на събрания доказателствен
материал, първостепенният съд е приел за установено, че В.В.М. страда от
Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - гневно-маниен с психотични
симптоми, развило се до личностово такова и довело до засягане на цялостната
психична структура и поведение на М..
Констатирал е също, че М. е извършил
общественоопасно деяние, изразяващо се в опит да умъртви баща си, като
образуваното срещу него наказателно производство било прекратено, поради това
че по време на извършване на деянието, същият не е могъл да разбирал свойството
и значението на извършеното и да ръководил постъпките си.
Пред първата инстанция е изслушана
съдебно психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се установява,
че В.В.М. страда от Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод -
гневно-маниен с психотични симптоми.
Вещите лица, при прегледа на М., са
констатирали, че последният е некритичен към състоянието си, като мисловният му
процес е с ускорен темп, разкъсан на моменти. Емоционално-волево
освидетелстваният е лабилен, неустойчив, студен, стеничен, дисфоричен.
Експертите посочват, че освидетелствания
отричал болестното си състояние и отказвал лечение. Твърди се в заключението, че
М. обвинявал баща си за инцидента, както и че съседите искали да вземат имотите
му. Вещите лица приемат в заключението, че М. е опасен за себе си и за
околните, като по отношение на последният се налагало провеждане на
продължително принудително лечение в специализирано медицинско заведение-ДПБ
Ловеч, поради неговото агресивно и опасно поведение, както и наличието на
невменяемост при последния.
След пълния, всестранен и обективен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, въззивната съдебна
инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая по
отношение на В.В.М. най-адекватна се явява принудителната медицинска мярка по
чл. 89, б. "в" НК, която следва да бъде изпълнена в специална
психиатрична болница, каквато е тази в гр. Ловеч. Именно в това лечебно
заведение ефективно би се провело едно подходящо лечение на освидетелствания и
то под контрол на специалисти - психиатри, които ежедневно ще осъществяват
необходимите за него медицински грижи, с цел подобряване на неговото психично
състояние.
В тази връзка въззивният съд намира за
изцяло неоснователни доводите на защитника на освидетелствания, за провеждане
на лечение на последния в психиатрично заведение на територията на гр.София.
Непровокираната му агресия към неговия баща и отказът му доброволно да се
лекува, изключват към настоящият момент възможността освидетелстваният да
полага грижи за своите родители.
Правилно първостепенният съд е
постановил след изтичане на шест месеца от настаняването на В.В.М. в
специализираното лечебно заведение, делото да му се докладва за произнасяне по
реда на чл.432,ал.1 от НПК.
Предвид изложените съображения,
въззивният състав намира атакуваното определение за законосъобразно, а жалбата
на защитника на освидетелствания за изцяло неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 432, вр. чл. 431, ал. 2, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд, I-ви въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 19.04.2019г. ‚ постановено по НЧД № №6412/2019г. по описа на
СРС‚ НО‚ 121 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.