Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 515 20.04.2022г. град Бургас
Административен съд - Бургас, на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в
състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.,
прокурор Христо Колев
след като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 205 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН и глава Дванадесета
от АПК.
Образувано e по жалба от процесуален
представител на Г.Е.Б., против Решение № 100 от 15.12.2021 г. по АНД № 486 от 2021
година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърден Електронен фиш №
********** за налагане на глоба за нарушение установено от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който
на касатора е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.5
и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а,
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Касаторът счита, че решението е неправилно,
поради несъответствие с нормите на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ, а в условието
на евентуалност отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
РС-Царево не взел предвид обстоятелството, че
заплатената от касатора винетна такса се отнася именно за собствения му
автомобил, но поради неволна грешка последната цифра вместо „7“, е въведена
като „6“. Събрани са доказателства, че не съществува ППС с рег.№ С 8626 НК,
т.е. заплатената такса е изключително за собствения автомобил на Г.Б.. С
плащането на тази такса лицето е изпълнило законните си задължения, но това
обстоятелство и доказателствата не са коментирани от съда. Съдът стигнал до
грешни правни изводи, като се позовал и на невлезли в сила правни норми към
процесната дата- 16.06.2020г., а наред с това не са административнонаказателни
разпоредби, нито правни основания в издадения ЕФ. Нормата на чл.10а, ал.3 от ЗП
е неотносима към предмета на делото, защото не предвиждала отговорност при
неправилно посочване данните на ППС, поради допусната очевидна грешка. Освен
това не се предвижда глоба и за неправилно деклариране на данните на МПС,
независимо по каква причина е допусната грешката. Нормата на чл.10а, ал.3а,
както и ал.3б от ЗП са влезли в сила на 19.03.2021г., т.е. много след процесната
дата. Допусната била и очевидна фактическа грешка, като вместо чл.10а, ал.3б от
закона е записана несъществуващата норма чл.10б, ал.3б, но при всички положения
и двете норми са неприложими. Следвало да приложи разпоредбата на чл.179, ал.3
от ЗДвП, но касаторът е бил със съзнанието, че е заплатил винетна такса за своя
автомобил и деянието му е несъставомерно, защото не е извършено виновно. Съдът
не изследвал дали съставянето на ЕФ е съобразено със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не изследвал въпроса дали за това деяние вече е наложено друго
наказание, поради което да се налага санкция повторно. Освен това системата на
АПИ допуска да бъдат въвеждани несъществуващи номера, което не може да се
вменява във вина на водачите, тъй като не съществувала и възможност за корекция
на данните и за възстановяване на платената винетна такса. Погрешно е отразено,
че не са налице основанията по чл.28 от ЗАНН. След като установил грешката,
жалбоподателят заплатил втори път винетна такса, която отчасти припокрива периода,
за който е платена първата. Освен това не е действал умишлено, като
несъзнателно е допуснал техническа грешка при изписване на една от цифрите на
регистрационния номер. Не е установена датата на издаване на ЕФ, а на практика
липсвали и доказателства за самото нарушение, включително за устройството, с
което е документирано, като според касатора приложените по делото са негодни.
Ответникът- АПИ, в писмен отговор, чрез упълномощен
представител оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че е извършено нарушение,
за което законосъобразно е наложено предвиденото в закона наказание, а
решението на съда е правилно и обосновано. Законосъобразно е констатирано от
съда, че независимо от причините сочени от жалбоподателя, към инкриминираната
дата за автомобилът на касатора не е била закупена изискуемата винетна такса,
респективно е налице нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Нормативната уредба към
онзи момент действително не предвиждала възможност за поправка на техническа
грешка при декларирането на данни /номер на ППС/, но това не е основание за
освобождаване от отговорност. Дори при последвалата законодателна промяната при
допусната грешка да има действие от момента на извършената корекция, т.е.
законът не предвижда обратно действия на тази поправка, респективно отпадане на
отговорността за вече извършени нарушения назад във времето, поради погрешно
декларирани данни относно регистрационния номер. Колкото до възстановяване на
сумата за погрешно отразения рег. номер същата може да бъде претендирана от
платеца по съответния исков ред. Приложените по делото доказателства
установявали факта, че автомобилът се е движил в обхвата на републиканската
пътна мрежа, извън населено място по посочения път, поради което несъмнено се
дължи заплащането на винетна такса. Нарушението е констатирано с техническо
устройство с конкретен номер, представляващо част от електронната система, а
приложените снимкови материали удостоверявали движението на ППС в участъка от
пътя на дата 16.06.20г. в 10.37.38 часа, респективно приложените по преписката
доказателства, вкл. справката от ел. система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства,
до доказване на противното. Именно за тези констатации в отсъствие на контролен
орган и на нарушител е издаден процесния ЕФ по образец. Системата на събиране
на пътни такси представлявала съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, респективно не е АТСС и за нея
не съществува изискване за сертификат и одобрение за годност от БИМ. В
случаят, не е налице конкретна физична величина, чието точно измерване да бъде
обект на нарочна проверка от страна на БИМ, поради което не е предвидено
изискване за сертификат и одобрение на техническа годност. Неправилни са и
изводите на касатора, че обективираните в системата четири нарушения
съставлявали едно и също деяние и съдът следвало да изследва въпроса дали не е
налице повторно наказание за същото нарушение. Позовава се на чл.179, ал.3д от ЗДвП, според която в случаите по ал.3, 3а и 3б, движението по път от платената
мрежа от едно превозно средство в рамките на един и същи календарен ден се
счита за едно нарушение, респективно се налага едно наказание. В този смисъл,
движението на същото ППС от 00.00 часа до 23.59 часа на съответния календарен
ден са счита за едно нарушение, а за всеки следващ ден съставлява отделно
нарушение, респективно се налага отделна санкция. Позовава се и на норми от подзаконов
нормативен акт, платената такса е валидна само за ППС, чийто номер е деклариран
от съответното лице, както и указаното в чл.5, ал.3 от наредбата, че
отговорността за неправилно посочени данни относно регистрационния номер е на
собственика или ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се
счита, че за ППС не е платена дължимата такса.
Прокурорът пледира неоснователност на
касационната жалба, като в случаят глобата е наложена за доказано нарушение,
което в случаят е непредпазливо деяние.
Административен
съд-гр.Бургас, като обсъди доводите на страните, съобрази приложените по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите на
закона, намира следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването.
С процесният електронен фиш на физическото лице
е наложена глоба за това, че на 16.06.2020 година в 10.37 часа е установено
нарушение с ППС лек автомобил „Тойота Авенсис 1.8 И“, с рег. № СВ 8627 НК в
община Царево, по път 99, км.44+744, с посока намаляващ километър, който път е
включен в обхвата на платената пътна мрежа, а за посоченото ППС не е заплатена
пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
В процесния ЕФ с № ********** се сочи, че
нарушението е установено с устройство № 30912, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо
се на път 99 км 44+744.
По делото е безспорно, че именно касаторът Г.Б.
е собственик на описаното ППС, поради което несъмнено е годен адресат на такава
отговорност, в случай на извършено нарушение от категорията на процесното. Не
се спори и относно факта, че автомобилът е управляван на посочената дата и
място, нито са ангажирани доказателства за противното. Противно на изложеното в
касационната жалба
При постановяване решението си, съдът е приел,
че съставеният ЕФ е законосъобразен, като съдържа необходимите реквизити, а събраните
по делото доказателства установяват с категоричност извършеното нарушение.
Обсъдил е приложимата нормативна уредба, включително изменението в закона,
считано от 19.03.2021г. досежно поправката на техническа грешка при деклариране
на рег. номер на ППС. Изтъкнал е, че независимо от посочените от собственика на
автомобила причини относно платената такса за ППС с друг рег. номер,
отговорността за липсата на винетна такса досежно конкретния автомобил е на
собственика или ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни за
рег. номера на автомобила се счита, че за ППС не е заплатена дължимата такса.
Извършено е нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Изрично е изтъкнато, че към
момента на извършеното нарушение законът не е предвиждал възможността за
поправка на техническа грешка при деклариране на този номер, но това не е
основание за отпадане на отговорността, доколкото и при последвалата
законодателна промяна е указано, че евентуалната промяна в данните има действие
от момента на извършване на корекцията, т.е. не се предвижда обратно действие
по отношение на вече извършени нарушения в случаите на погрешно посочен рег.
номер. Изразил е становище, че сумата платена погрешно за друг номер може да
бъде претендирана по исков ред. Изрично е посочил, че деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност, защото за управлявания в участък на
платената пътна мрежа автомобил към онзи момент не е платена дължимата винетна
такса, поради което липсват основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият състав на АС-гр.Бургас счита, че
решението на РС-Царево е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
В хода на съдебното производство, съдът е събрал
необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а съдебният акт е постановен при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон.
Противно на
изложеното в касационната жалба съдът е събрал необходимите доказателства, с
оглед предмета на доказване по настоящото административнонаказателно дело и е
обсъдил коректно както доказателствата, така и приложимите правни норми.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни по отношение на
констатираното управление на автомобил, с рег. № СВ 8627 НК на процесния пътен
участък описан ЕФ извършено на 16.06.2020г. в 10.37 часа, съставляващ част от
платената пътна мрежа, за която се изисква заплащане на винетна такса.
Нарушението е установено, съгласно предвидения законов ред с посоченото в ЕФ
устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 99, км 44+744. С категоричност е
установено и обстоятелството, че за ППС с цитирания регистрационен номер към
момента на установеното управление по време и място не е била заплатена
изискуемата винетна такса.
ЕФ се издава по образец и няма
реквизит дата на съставяне, нито са приложими сроковете по чл.34 от ЗАНН
отнасящи се за съставянето на актове за установяване на административни
нарушения и издаване на НП.
Ирелевантно за предмета на
доказване е заплащането на такса за ППС с различен номер, защото в случаят ППС
се индивидуализира с регистрационния номер и установяване на факти дали
съответният субект притежава различни ППС и дали номерът въведен от него е за
„несъществуващо“ ППС няма отношение към предмета на делото. Това е така, защото
в случаят подлежат на доказване фактите относно времето и мястото на
осъществено управление на описан в ЕФ съществуващ автомобил и факта дали за
този автомобил, с така цитирания регистрационен номер има платена винетна
такса. Отрицателният отговор на въпроса дали е заплатена такса за ППС движещо се в рамките на платената пътна
мрежа обуславя извода за извършено нарушение, за което се налага съответното
административно наказание. Няма доказателства за налагането на повторно
наказание, както твърди касатора, а управлението на ППС в различни календарни
дни съставлява отделно нарушение, за което се налага отделна санкция. В
случаят, автомобилът се индивидуализира именно по посочения регистрационен
номер, поради което дори да е несъзнателно отразяването на различен от
действителния номер на ППС, не се опровергава констатацията за извършено
нарушение. Последното е от категорията на формалните нарушения /на просто
извършване/, а законодателят не изисква от субективна страна да е извършено
умишлено. Напротив, както се установява и от текста на чл.5, ал.3 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато
разстояние /наредбата/, отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на ППС е съответно на собственика или ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е
заплатена дължимата винетна такса. Следователно, при така установените по
делото обстоятелства, деянието е извършено при непредпазливост, като форма на
вината. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в предвидените от закона случаи, а за това нарушение подобно изключение не е
предвидено. Напротив, както вече бе отразено нормативната уредба изрично
указва, че неправилното посочване на рег. номер при заплащане на винетна такса приравнява
тази хипотеза като случай, при който дължимата такса не е заплатена. В този
смисъл е и практиката на настоящата инстанция, например Решение № 493 от 31.03.2021г. по КАНД № 2631 по описа за 2020г. на
Административен съд- гр.Бургас и много други.
Съдът коректно е обсъдил
приложимите правни норми и неоснователно касатора сочи, че РС-Царево се позовава
в мотивите на решението на неприложими към момента на деянието правни норми.
Съвсем точно в съдебното решение е отразено, че и действащата уредба относно
поправяне на грешки при отразяване на номерата на ППС не допуска отпадане на
отговорността за извършено нарушение преди тази грешка да е отстранена и че
поправянето на номера би имало значение от момента на корекцията. Този коментар
е направен изцяло в съответствие със задължението на съда да прецени дали е
налице по-благоприятен закон, съгласно основен принцип, обективиран в
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а не поради погрешно позоваване на правни
норми, които са приети след извършване на нарушението. В случаят, хипотеза
изключваща отговорността на касатора не е налице. Изрично е отбелязано и че не
може да се квалифицира деянието като маловажно. Както вече бе отбелязано,
нарушението е от категорията на формалните и за неговата съставомерност не се
изисква настъпването на вредоносен резултат, поради което обстоятелството дали
е платена погрешно такса за „несъществуващ“ автомобил няма отношение към тази
преценка.
Обобщено, решението на РС-Царево, с което ЕФ е потвърден
е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, поради липса
на касационни основания за отмяната му от настоящата инстанция.
Разноски се претендират от ответника по касация
още в подадения писмен отговор на касационната жалба, като в случаят при този
изход на делото следва да бъде присъдена сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение относно представителство пред настоящата инстанция. Такова
възнаграждение за първата инстанция може да се поиска своевременно от
съответния представител пред РС-Царево, а в случай, че не е присъдено да се
поиска допълване на съдебния акт в частта за разноските, в срока за обжалване. В
хода на касационното производство не може да се присъжда подобно възнаграждение
на представителя на ответната страна, което да се отнася за участие на
пълномощника в първоинстанционното производство, поради което и не следва да се
присъжда от настоящия съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221,
ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 100 от 15.12.2021
г. по АНД № 486 от 2021 година на
Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА Г.Е.Б., ЕГН **********, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, разноски по
делото- юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.