РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Велико Търново, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102473 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от **** със седалище гр.В
срещу Р. И. А. о***с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество с
клиентски **** във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен *****Поддържа се, че отношенията между страните се регламентират от
ОУ, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от КЕВР, като съгласно чл. 17, т. 2 от
приложимите ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и начина, определени в тях. Изтъква се още, че сроковете
за плащане са регламентирани в чл. 26 от ОУ, като според ал. 6 от същия член потребителят
се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението, поради което и потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Твърди се, че съгласно чл. 38 от ОУ потребителят, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Посочва се, че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата е имала неплатени
задължения за процесния обект и период в общ размер от 801,48 лв., от които 781,33 лв. –
главница, и 20,15 лв. – мораторна лихва. Ищецът отправя искане за признаване за
1
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 781,33
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена електрическа енергия по
фактури, издадени за периода от 24.01.2023 г. до 23.03.2023 г. за обект с аб. ******* ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 09.06.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 20,15 лв., представляваща мораторна лихва
върху всяка фактура от падежа й до 26.05.2023 г., за които суми е била издадена Заповед №
674 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч.гр.д. *****
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. И.
А., с който се взема становище за основателност на предявените искове, като същите
изрично се признават по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК. Твърди се, че ответницата живее в
чужбина, а процесният имот е бил отдаден под наем. Изтъква се, че, противно на
изложеното в исковата молба, възражение по чл. 414 ГПК не е подавано от ответницата,
като същата е узнала за неплатените сметки по фактури едва от образуваното исково
производство, след като нейна съседка е забелязала залепено съобщение на входната й
врата. В тази връзка се отправя искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото
да бъдат възложени на ищеца, като се посочва още, че ответницата има готовност и за
сключване на спогодба.
С молба от 07.02.2024г. депозирано по делото от ищцовото дружество е направено
искане, предвид направеното от ответника признание на исковете, съдът да постанови
решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са
налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че
признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, както и че признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.78 ал.2
от ГПК приема, че в случая на ищеца се дължат направените разноски, въпреки заявеното от
ответника признание на исковете, поради обстоятелството, че ответникът не е изпълнил
задълженията си към ищеца и в този смисъл е станал причина за завеждане на заповедното и
настоящото исково производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна такса в
размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото
производство направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса и има заявена
претенция за юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на
размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
2
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв.,
който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
250 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 250 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По отношение претенцията
за разноски за възнаграждение за особен представител, съдът намира, че не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответника, доколкото определението, с което е допуснато назначаване
на особен представител е отменено по реда на чл.253 от ГПК, поради отпадане на
предпоставките за назначаване на особен представител и внесения от страната депозит за
възнаграждение за особен представител не е изплащан, с оглед отмененото определение.В
този смисъл не е налице реално извършен разход за възнаграждение за особен представител,
поради което не следва да се възлага в тежест на ответника.
Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. И. А., с ЕГН
**********, с настоящ адрес г*****, ДЪЛЖИ на ******, сумата в размер на 781.33 лв.
/седемстотин осемдесет и един лева и тридесет и три стотинки/ - главница за незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени в периода от 24.01.2023 година до 23.03.2023 година за обект
с абонатен ******сумата в размер на 20.15 лв. /двадесет лева и петнадесет стотинки/ -
мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяка една от фактурите до 26.05.2023
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
09.06.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК № 674 от 13.06.2023г. по частно гражданско дело ***** описа на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Р. И. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на
******* сумата общо 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца
разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по частно гр.дело ****по описа на ВТРС и в настоящото исково
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по
ч.гр.д.*****на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4