РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 05.11.2018 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Й.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 811 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – ***е постъпила искова молба от Д.Й.Б., с ЕГН ********** *** против М.И.Б., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. В исковата молба се твърди, че с ответника са сключили граждански брак на ***г, въз основа на което е издаден акт за граждански брак № 0040/***г. Твърди се още, че от брака страните имат родено едно дете – С.М.Б., родена на *** г. Твърди се, че от ***г. ищцата напуснала семейното жилище заедно с детето и заживяла при майка си, където живеела и сестра й. Твърди, че взела това решение, защото ответникът непрекъснато се занимавал с хазарт и злоупотребявал с алкохол, като постоянно правел кредити и не се интересувал от нуждите на семейството. Твърди, че имало случай, когато са я посрещали хора от града, за да й искат пари, които са били дали на съпруга й, като това било за нея постоянен стрес. Твърди се, че ответникът работи ***и получавал доста добра заплата, но с нея издържал само себе си и ги изигравал на машинки в казината. Твърди, че в началото на годината майка му дошла и покрила остатъка от заемите му, но след това той отново изтеглил нови. Твърди, че детето учи в гр. ***и ще бъде в ***. Счита, че вината за разстройството на брака е изцяло на ответника. Твърди, че и друг път е напускала семейното жилище, за ден два, за да опита да прекъсне това поведение на ответника, но напразно. Ищцата твърди още, че с ответника са прекъснали всички връзки. Счита, че брачната връзка е напълно изчерпана от съдържание, съществува само формално и не е в интерес, нито на двамата, нито на детето. Счита, че за нормалното развитие на детето то следва да живее при нея, тъй като се отчуждил от него. Моли брака да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, за което вината е на ответника, като съда предостави упражняването на родителските права на ненавършило пълнолетие дете на нея, с всички произтичащи от това законни последици относно местоживеенето и режима на лични контакти на бащата с детето, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, чрез нея, като майка и законен представител. Няма претенции за лична издръжка, като моли да и бъде предоставено ползването на семейното жилище в ***. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Н. и занапред да се именува Д.Й. Н.. Моли съда, ответникът да бъде осъден да ѝ заплати и направените разноски по делото.

ИЩЦАТА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. Ц.А.от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован в о.с.з. се явява лично. Заялява, че е виновен за грешките си и ще плаща. Не се противопоставя родителските права да бъдат предоставени на майката.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак и у-е за раждане, че с акт № ***г.,издадено от Община ***страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който имат родено едно дете – С.М.Б., с ЕГН ********** родена на *** г, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е с правно основание чл. 326 ГПК във вр. с чл. 53 СК. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпругата и гласни такива относно фактическата раздяла между страните и причините за това. По делото по искане на ищцата са допуснати и разпитани свидетелите – Л.С.С. – майка на ищцата и С.Й.Н.– нейна сестра. От разпита им, се установява, че страните живеят разделени от преди малко повече от една година, когато ищцата напуснала окончателно семейното жилище и заживяла при майка си с детето. Ответникът по делото не полагал грижи нито при отглеждането на детето, нито за семейството като цяло. Не се интересувал от него, не давал издръжка и не взимал никакво лично участие. Дават сведения, че същия често злоупотребявал с алкохол, играел хазартни игри, изпадал в дългове.

Съдът кредитира показанията и на свидетелите, като ги цени, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото тези показания са в резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, а и не бяха оспорени от ответника.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на ***г., като на ***г. ищцата напуснала семейното жилище и от тогава страните не поддържат контакти. Установи се, че за това време ответника не е изплащал издръжка за роденото от брака дете и не е осъществявал лични контакти. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, близо една година в условията на фактическа раздяла, като ищцата изразява своето непоколебимо и убедено желание за прекратяване на брака, а ответника не взема становище по иска.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от няколко месеца фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно злоупотребата с алкохол, изхарчаване на трудовото възнаграждение поради участие в хазартни игри, постоянната финансова задлъжнялост към трети лица, пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена по изключителна вина за това на съпруга – ответник в настоящото производство. Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга – ответник в настоящото производство.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на детето. С приемането на последния Семен кодекс през 2009-а година, законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му до навършване на пълнолетие на детето. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По делото безспорно се установи, че роденото от брака дете С.М.Б. от около година се отглежда единствено от майката, подпомагана от своите близки – майка и сестра. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на детето е осигурено достатъчно лично пространство за учебни занимания и отдих. По делото безспорно бе установено, че майката разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на детето, като в тази насока са и представените по делото писмени доказателства. За ответника не се събраха никакви доказателства за реализираните от него трудови доходи, което ще бъде обсъдено при определяне размера на издръжката. Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и се определи неговото местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на детето, Съдът намира, че майката разполага с по-добри възпитателски качества, зрялост, битови и финансови възможности от бащата.

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа по местоживеене ***, както и правото да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

По отношение на издръжката за детето:

Родителят който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от ответника трудови доходи. Съдът приема, че във възможностите на същият е да реализира доходи в размер на МРЗ за страната, която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е 510 лв., като само след месец, от 01.01.2019 г. същата ще бъде 560 лв. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Вземайки предвид възрастта на детето – около 15 години съдът приема, че същото за задоволяване на своите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на около 400 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на С.М.Б. тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. В тази връзка с оглед установения доход на родителите съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на С.М.Б. с 200 лева а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи бащата се следва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2018 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата желае, след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Н. и занапред да се именува Д.Й. Н., същото е законосъобразно поради което следва да бъде уважено.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда", както и че когато съпрузите са съсобственици /какъвто е настоящия случай/, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства, кото при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация и не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че семейното жилище находящо се в **** е собственост на страните по делото. Същото представлява апартамент, с един вход и едни санитарни помещения, което определя, че не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Предвид извода на съда за предоставяне упражняването на родителските права над роденото от брака дете и определяне местоживеенето му при майката, както и безспорно установената жилищна нужда то ползването му следва да бъде предоставено на майката.

По разноските:

Ищцата претендира разноски в размер на 626 лв., от които 26 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение 600 лв.

По делото са предявени и разгледани два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.49, ал.1 и чл.143 от СК. Исковете са уважени изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 626 лв.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищцата при образуване на делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 288.00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на ***г. с акт № 0040 граждански брак между Д.Й.Б., с ЕГН ********** *** и М.И.Б., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга М.И.Б..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете: С.М.Б., с ЕГН **********, родена на *** г. на майката Д.Й.Б., с ЕГН ********** *** като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при майката Д.Й.Б., с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето С.М.Б., с ЕГН ********** с бащата М.И.Б., с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа по местоживеене ***, както и правото да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК М.И.Б., с ЕГН ********** ***, да заплаща на Д.Й.Б., с ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на С.М.Б., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка за роденото от брака дете в размер на 200 (двеста) лв., считано от 23.08.2018 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи фамилно име Н. и занапред да се именува Д.Й. Н..

ОСЪЖДА М.И.Б., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – ***държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288.00 лв., както и 15 лв. окончателна държавна такса по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК М.И.Б., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Б., с ЕГН ********** *** сумата от 626.00 лв., представляваща направените от нея по делото съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: