№ 10988
гр. С., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110106142 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от ЗД „Е“ АД, искова
молба, насочена против „В.И.Г.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ срещу ответника за сумата от 415.61лв.,
невъзстановена от ответника част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
представляваща разходи за заместващ автомобил.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
17.03.2021г., в гр. С., на бул. „А.Е.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан
Кашкай“ с ДК № СВ ... СА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек
автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ ... СК, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, при което водачът на застрахованото при ответника МПС е
причинил виновно вреди по автомобила, застрахован при ЗД „Е“ АД. Сочи се от
ищеца, че по застраховка „Каско“ е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 13831.88лв., в която сума били включени и 415.61лв. –
разходи за заместващ автомобил. Твърди се, че до ответното дружество е изпратена
регресна покана за възстановяване на сумата, която била получена на 28.10.2021г., като
с плащане извършено на 25.11.2021г. „В.И.Г.“ АД е погасило част от претендираната
сума или 13431.27лв., като неизплатената част възлизала в размер на 415.61лв. По
изложените съображения се прави искане да се постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца неизплатената част – 415.61лв., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното
дружество, с който се твърди, че отговорността на дружеството е до размера на
изплатената част. Сочи се, че размера на претендираните от ищеца вреди, значително
надвишава действително претърпените такива. Оспорва се наличието на причинна
връзка между процесното ПТП и вредите, по автомобила, застрахован при ищеца.
Оспорва се твърдението, че претендираните от ищеца разходи за заместващ автомобил,
представляват пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП, като се твърди, че
същите не подлежат на възстановяване от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ срещу
ответника за сумата от 415.61лв., невъзстановена от ответника част от изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение, представляваща разходи за заместващ автомобил.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е
направил съответните ликвидационни разноски.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че на 17.03.2021г., в гр.
С., на бул. „А.Е.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ
... СА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Опел Астра“ с
ДК № СВ ... СК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета
№**********/19.03.2021г. по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 13831.88лв., че ищецът е изпратил до ответното дружество
регресна покана, получена на 28.10.2021г., както и че след получаване на поканата, на
25.11.2021г. ответното дружество е възстановило на ищеца сумата от 13431.27лв.,
респективно че към датата на подаване на исковата молба е налице неизплатена част от
претендираната от ищеца сума в размер на 415.61лв. – представляваща разходи за
заместващ автомобил.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.Д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е въпросът дали в обхвата на застраховка „Гражданска
отговорност“ попадат извършените от застраховател по застраховка „Каско“ разходи
/изплатено застрахователно обезщетение / за заместващ автомобил.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
2
В разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ е законоустановено, че застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1/
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт,
2/ вредите, причинени на чуждо имущество, 3/ пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, /4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования /5 лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие
на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.
е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо,
вътрешно необходимо /а не случайно/ свързано с резултата, т. е. закономерно води до
настъпване на вредоносните последици.
Отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е обусловена от отговорността на делинквента, респективно с оглед
правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, със сигурност и в причиннавръзка делинквента би
дължал и сумата за заместващия автомобил, която се явява претърпяна загуба,
доколкото ако липсваха застрахователни отношения, то между страни би било налице
класическа хипотеза в която едно лице наема за да ползва автомобил, поради факта, че
неговият автомобил е бил увреден от делинквента – без значение предвидимост, тъй
като такава при деликта не се изисква. В случая е засегнато имуществото на
увреденото лице /като съвкупност от права, задължения, фактически състояния и пр. / -
ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонта му и собственикът му
щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до
отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за
собственика. В случая ответникът не е оспорил срока за извършване на ремонт, а
видно от САТЕ наем е начислен за около 15 дни, което е разумен срок за ремонт на
увредения автомобил от оторизиран сервис с оглед претърпените вреди.
Видно от приложената полица по застраховка "Каско на МПС" и Добавък № 1
към процесната застрахователна полица КЛАУЗА "Е+"- "Заместващ автомобил" /л. 17
и л. 28 /, в случай на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на
изрично посочени условия застрахователят предоставя на застрахования услугата
"Заместващ автомобил" /чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1/, като конкретния автомобил се
предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от
застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите "рент – а – кар" и
заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна
на застрахования /чл. 2, т. 3 и т. 4 от Добавък № 1/.
От приложеното на л. 33 по делото копие на възлагателно писмо за заместващ
автомобил се установява, че ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско“ е възложило на фирма „ Н Ауто С.“ по силата на клауза „Е“ във
връзка с приемане за ремонт на увредения лек автомобил да предостави заместващ
автомобил за срок от 30 дни. Видно от приложеното на л. 36 копие на договор за наем,
заместващият автомобил е предоставен за ползване на 22.04.2021г., като същият е
върнат на 13.05.2021г., респективно периодът, за който е ползван предоставеният
заместващ автомобил „Опел Корса“ е 22.04.2021г. – 13.05.2021г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния
опит и професионална квалификация се установява, че средният пазарен наем на
предоставения заместващ автомобил за процесния период е 771.23лв. С оглед
3
изложеното и съобразявайки принципа на диспозитивното начало, съдът намира, че
претенцията с правно основани чл. 411 КЗ се явява изцяло основателна за предявения
размер от 415.61лв.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е налице причинна връзка между процесното ПТП и
вредите, по застрахования при ищеца лек автомобил, твърдение, което се опровергава
от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо
нужния опит и професионална квалификация. От заключението се установява и
механизма на произшествието, а именно на 17.03.2021г., застрахования при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № СВ ...
СК, движейки се по ул. „А.Е.“ с посока на движение от ул. „Т.К.“ към бул. „Б.Ш.“,
поради несъобразена скорост, пред бл. 224А, реализира ПТП като удря паркирания лек
автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ ...СА, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“.
Съдът намира за необходимо да акцентира и върху това, че добавък № 1 към
застрахователната полица "К. на МПС" за услугата "заместващ автомобил" не е
подписан от застрахования, но това обстоятелство е ирелевантно за доказателствената
му стойност. Действително формалният характер на застрахователния договор изисква
всяко негово изменение или допълнение да бъде извършено в писмена форма, за да
обвърже страните по застрахователното правоотношение. В случая, формалното
отсъствие на подпис на застрахования върху добавък № 1 към застрахователна полица
по застраховка "К. на МПС" № 1. г., касаещ клауза "Е +" – "заместващ автомобил", е в
нарушение на императивното изискване за форма на застрахователния договор, в т. ч. и
за неговото изменение или допълнение /чл. 344, ал. 1 КЗ/, но предвид характера на
този договор като абсолютна търговска сделка и препращащата разпоредба на чл. 343,
ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал.
3 ТЗ и по този начин е преодоляно изискването за форма на добавъка към
застрахователния договор. Това е така, тъй като данните по делото сочат, че
застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на застрахованото
лице, нито относимостта на сключения с него добавък към процесния автомобил.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на
430.00лв., от които 50.00лв. – държавна такса, 250.00лв. – депозит вещо лице,
30.00лв. – депозит свидетел и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „АДРЕС, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „АДРЕС, на основание чл. 411, ал. 1, изр.
1 КЗ сумата от 415.61лв. – регресно вземане - невъзстановена от ответника част от
изплатено от ищеца застраховането обезщетение, представляваща разходи за
заместващ автомобил, във връзка с настъпило на 17.03.2021г., в гр. С., на ул. „А.Е.“
ПТП, във връзка с което е образувана преписка по щета № **********/19.03.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.02.2022г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
4
8 ГПК, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, сумата от 430.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5