О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                             Година 10.09.2020                    Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 10.09.                                                                         Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

гражданско дело номер 1675 по описа за 2020 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на Н.Т.Д. против „СТАР ИНВЕСТ.БГ” ЕООД – гр.Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се назначи съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите поставени в исковата молба, както и да бъде задължен ответникът по реда на чл.190 ГПК да представи по делото личното трудово досие на ищеца.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Приложение удостоверение за дейности от 09.11.2017г.; Приложение удостоверение за дейности от 01.07.2018г.; Производствена характеристика на Н.Т.Д. от 04.10.2019г.; Удостоверение за временно заместване на европейската здравноосигурителна карта от 29.03.2019г.; Удостоверение за  временно заместване на европейската здравноосигурителна карта от 02.05.2019г.; Документ на Н.Т.Д. от Сертифицирана преводаческа агенция; Епикриза на Н.Т.Д. издадена oт УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД гр.София; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20200811112 от 12.05.2020г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20200811025 от 07.04.2020г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20200811023 от 07.04.2020г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20198197666 от 17.12.2019г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20198197665 от 17.12.2019г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20197319924 от 17.09.2019г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20198090032 от 14.08.2019г. издаден от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД гр.София; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20197319791 от 20.08.2019г. издаден от МЦ I-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20197319661 от 11.07.2019г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20197319547 от 11.06.2019г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20182432547 от 28.05.2019г. издаден от МСБФТР-ЕАД; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е201973149526 от 04.06.2019г. издаден от МЦ 1-Пирдоп; Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20197319525 от 04.06.2019г. издаден oт МЦ 1-Пирдоп; Амбулаторен лист №000177 от 13.03.2020г. издаден от д-р Йордан Йорданов; Амбулаторен лист №000111 от 14.02.2020г. издаден от д-р Йордан Йорданов; Експертно решение №2428 от 206 от 11.12.2019г. издадено от УМБАЛ „Света Анна-София“ АД; Амбулаторен лист №000111 от 14.02.2020г. издаден от д-р Йордан Йорданов; Амбулаторен лист №000714 от 20.11.2019г. издаден от д-р Йордан Йорданов; Епикриза на Н.Т.Д. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД гр.София от 07.10.2019г.; Амбулаторен лист №002035 от 17.09.2019г. издаден от д-р Милена Арнаудова; Амбулаторен лист №000551 от 09.09.2019г. издаден от д-р Йордан Йорданов; Епикриза на Н.Т.Д. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД гр.София от 14.08.2019г.; Амбулаторен лист №001823 от 20.08.2019г. издаден от д-р Милена Арнаудова; Амбулаторен лист №001275 от 04.06.2019г. издаден от д-р Милена Арнаудова; Епикриза на Н.Т.Д. издадена от „НСБФТР” ЕАД гр.София; Покана за плащане от ищеца, чрез упълномощен адвокат до ответника, Трудов договор № 33/20.11.2017г.; Допълнително споразумение № 10/05.01.2018г.; Допълнително споразумение № 14/04.01.2019г.; Допълнително споразумение № 18/06.01.2020г.; Разчетно-платежни ведомости за м.11 и 12.2017г., м.01, 02,05 и 07.2018г. и за м.03.2019г.; Заповеди за командировка - 16 бр.; Платежни нареждания за работна заплата и командировъчни пари - 18 бр.

НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. Определя предварително възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лв., платимо от бюджета на съда.

ЗАДЪЛЖАВА ответника по реда на чл.190 ГПК да представи по делото личното трудово досие на ищеца.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 14.10.2020 г. от  10,10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

            Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Н.Т.Д. против „СТАР ИНВЕСТ.БГ” ЕООД – гр.Стара Загора. Ищецът твърди, че бил с ответното дружество в трудово правоотношение в периода 09.11.2017г. - 15.03.2019г., назначен на длъжност ,,Шофьор на товарен автомобил” с договорено възнаграждение от 2400 евро на месец в това число командировките за международните превози. В изпълнение на задълженията си като международен шофьор по трудовото правоотношение с ответното дружество - работодател, Н.Д. изпълнявал международни курсове по дестинации в Белгия, Холандия, Франция и Германия, с подробна информация за всички курсове, с която ищецът разполагал на електронен носител (CD). Твърди, че по време на един от тези курсове, на 15.03.2019г. в Белгия, по време на почивка, същият претърпял ПТП - бил блъснат от автомобил, в резултат на което му били причинени множество тежки фрактури на десния крак и на тазовите кости. Бил приет по спешност в Университетската болница в Антверпен, Белгия, където му били направени няколко операции и бил лекуван до 11.05.2019г. От момента на настъпване на злополуката на 15.03.2019г. и до настоящия момент Д. бил неработоспособен (в отпуск по болест). При приемането му в болницата в Антверпен се оказало, че Д. нямал сключена от работодателя медицинска застраховка. т.е. ответното дружество — работодател „Стар инвест.БГ” ЕООД, не му направило такава застраховка, изискуема по закон. Поради това се наложило Д. да доплати със свои средства за лечението си на болницата сумата от 2400 евро. Предвид обстоятелството, че злополуката, която претърпял ищецът, била настъпила в чужбина, при и по повод командироването му от страна на работодателя, то това доплащане за лечението на пострадалия работник следвало да се покрие от работодателя. Ответното дружество — работодател, не само не му оказало никаква финансова помощ в тази изключително тежка за него ситуация в чужбина, но и не му заплатило в пълен обем дължимото му се и заработено от него трудово възнаграждение в цялост — не му заплатило сумата от 5800 евро, дължима като разлика от фактически платеното и действително дължимото за месеците от периода (09.11.2017г. - 15.03.2019г.) в който Д. реално бил полагал труд за работодателя - ответното дружество „Стар инвест.БГ” ЕООД. Освен това до настоящия момент „Стар инвест.БГ“ като работодател не заплатило на ищеца и дължимите съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командировъчни пари (дневни и квартирни) за периода от 09.11.2017г. - 15.03.2019г., в който като командировано в чужбина лице Д. изпълнявал ефективно задълженията си като международен шофьор по трудовото правоотношение. Размерът на тези дължими от работодателя „Стар инвест.БГ” ЕООД и неизплатени на Д. командировъчни пари бил 6720 евро. Така, общото задължение на „Стар инвест.БГ“ ЕООД към Д., след настъпване на злополуката с него било в размер на 14 920 евро. Въпреки множеството проведени разговори с управителя на работодателя „Стар инвест.БГ” ЕООД, за уреждане на това му задължение към ищеца Д., включително и отправена писмена покана до работодателя, изпратена преди повече от два месеца упълномощен от Д. адвокат, до настоящия момент ответникът не заплатил дори част от задължението към ищеца Д.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „СТАР ИНВЕСТ.БГ“ ЕООД, гр.Стара Загора, да му заплати сума общо в размер на 14920 евро, представляваща сбора от следните дължими суми: сумата от 600,00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2017г.; сумата от 350.00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2017г.; сумата от 1550.00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2018г.; сумата от 1100,00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2018г., сумата от 300.00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец май 2018г.; сумата от 700.00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2018г.; сумата от 1200.00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец март 2019г.; Сумата or 860.00 евро, представляваща дължими командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец ноември 2017г.; Сумата от 420,00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) замесен декември 2017г.; Сумата от 1270.00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец януари 2018г.; Сумата oт 830.00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни н квартирни) за месец февруари 2018г.; Сумата от 250.00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец март 2018г.; Сумата от 780.00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец май 2018г.; Сумата от 1450.00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни нари (дневни и квартирни) за месец юли 2018г.; Сумата от 860.00 евро. представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец март 2019г.; Сумата от 2400 евро, представляваща имуществени вреди, настъпили за работника при и по повод командироването му от страна на работела!сля в чужбина - Белгия, представляващи сумата, която ищецът заплатил на Университетската болница в гр.Антверпен, Белгия, за лечението си, заложило се в резултат на настъпила злополука с него при командироването му от страна на работодателя в чужбина – Белгия, както и законната лихва върху присъдените суми, от момента на завеждането на иска, до окончателното издължаване на сумите. Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявените искове за неплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари за допустими, предвид факта, че произтичали от наличието на трудово правоотношение между страните, което към дата на предявяване на иска било не прекратено и намирали правната си уредба в Кодекса на труда. Относно иска за обезщетяване на имуществени вреди - заплатени такси за лечение, следствие претърпяна злополука (нетрудова злополука) бил процесуално допустим. Относно основателността на предявените искове заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер, като счита същите за неоснователни и като такива моли съда да бъдат отхвърлени. В действителност страните по делото били в трудовоправни отношения, като между тях бил сключен трудов договор №33/20.11.2017г. Между страните имало сключени допълнителни споразумения към трудовия договор, свързани с промяна на трудовото възнаграждение, съобразно увеличение на минималната работна заплата. През годините, в които ищецът работил в ответното дружество, уговореното трудово възнаграждение било както следва: за 2017г.- 463 лв. (съгласно Трудов договор №33/20.11.2017г.); за 2018г.-510 лв. (съгласно Допълнително споразумение № 10/05.01.2018г.); за 2019г. - 560 лв. (съгласно Допълнително споразумение №14/04.01.2019г.);. Трудовите възнаграждения били изплащани по банков път на работника, заедно с командировъчните пари. Предвид на горното оспорва твърдението, че договорения размер на месечното трудово възнаграждение е в размерите, посочени в исковата молба и уточняващата молба към нея. Ответното дружество се задължило да заплаща на работника следните трудови възнаграждения за процесните месеци, а именно: за месец ноември 2017г. - основно възнаграждение 463 лв., отработени дни 8, дължимо възнаграждение 168,36 лв., удръжки за сметка на работника 37,05 лв., сума за получаване 131,31 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца на 01.12.2017г.; за месец декември 2017г. - основно възнаграждение 463 лв., отработени дни 18, дължимо възнаграждение 463 лв., удръжки за сметка на работника 101,89 лв., сума за получаване 361,11 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; за месец януари 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., Отработени дни 22, дължимо възнаграждение 510 лв., удръжки за сметка на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; за месец февруари 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., отработени дни 20, дължимо възнаграждение 510 лв., удръжки за сметка на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; -за месец май 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., отработени дни 7, платен отпуск 13, дължимо възнаграждение 178,50 лв., платен отпуск 331,50 лв., удръжки за сметка на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; за месец юли 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., отработени дни 22, дължимо възнаграждение 510 лв., удръжки за сметка на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; за месец март 2019г. - основно възнаграждение 560 лв., ДТВ 1,68 лв., отработени дни 10, платен отпуск 10, дължимо възнаграждение 280,00 лв., платен отпуск 281,68 лв., удръжки за сметка на работника 126,20 лв., сума за получаване 437,16 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца. Съгласно издадени от работодателя заповеди за командировка за всеки месец на работника следвало да му бъдат заплащани по 27 евро на ден, но не повече от двойно завишен размер. Освен посочените командировъчни пари работодателят можел да преведе на работника до 500 евро на месец за покриване на извънредни разходи, като наложени глоби или санкции, които допълнителни пари следвало да се отчитат ежемесечно и ако не са използвани да се възстановяват на работодателя. *** от назначаването на ищеца на работа до настоящия момент, сумите за командировъчни и допълнителните суми (до 500 евро, подлежащи на връщане, ако не са използване за целта, за която са дадени) надвишавали дори дължимите от работодателя командировъчни пари. За процесните месеци платените на работника суми били както следва: за месец ноември 2017г. - 10 календарни дни х 54 евро - 540 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка; ***. - 31 календарни дни х 54 евро - 1674 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка.; ***. - 31 календарни дни х 54 евро - 1674 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка.;***. - 28 календарни дни х 54 евро - 1512 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка.; ***. - 31 календарни дни х 54 евро - 1674 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка; ***. - (работникът ползвал платен отпуск, за дните на който не му се полагат командировъчни пари) - 13 календарни дни х 54 евро - 702 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка.; ***. - 30 календарни дни х 54 евро - 1620 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка.;***. - 15 календарни дни х 54 евро - 810 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка. За периода, от назначаването на работника 20.11.2017г. до датата на злополуката 15.03.2019г. на ищеца се полагали следните командировъчни пари, съобразно календарните дни за съответната годината, в които е бил в командировка, а именно: за 2017г. - 41 дни в командировка х 54 евро - 2214 евро. Изплатени били изцяло на работника. за 2018г. - 316 дни в командировка х 54 евро - 17064 евро. Изплатени били изцяло на работника.; за 2019г. - 74 дни в командировка х 54 евро - 3996 евро. Изплатени били изцяло на работника. За 2019г. работодателят заплатил по-голяма сума от дължимата, която подлежала на възстановяване от работника. Общо за посочения период дължимата сума за командировъчни пари била 23274 евро.(45 519,99 лв.). За същия период дължимите трудови възнаграждения, съгласно трудовия договор и допълнителните споразумения били в общ размер на 6417,23 лв. (3281,08 евро.). Предвид горното работодателят следвало да заплати на работника обща сума в размер на 26555,08 евро (51937,22 лева). Сумата била изцяло платена на работника, дори било налице надплащане на дължими суми. Счита, че в тежест на ищеца било да докаже, че е заплатил лично твърдяната сума от 2400 евро, че заплащането й е в причинно-следствена връзка с противоправното неизпълнение на задълженията на работодателя, да сключи задължителна здравна застраховка на работника за времето на командировъчните дни, както и че същата не е заплатена от трето лице на друго основание, т.е. следвало да докаже, че в действителност е претърпял вреди в размер на 2400 евро. Твърди, в случай че в действителност ищецът е направил извънредни медицински разходи, то същите били в причинно- следствена връзка с претърпяното от него ПТП, и са обезщетени от застраховката „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач. Претърпяното от работника ПТП било по време на почивка и не било трудова злополука по смисъла на КТ. Вина за ПТП имал водач на МПС (белгийски гражданин), който блъснал ищеца на пешеходна пътека. Всички разходи за болнично лечение (имуществени вреди), както и претърпените неимуществени вреди, следствие на ПТП били заплатени от застрахователното дружество на виновния водач по неговата застраховка „Гражданска отговорност на водачите на МПС” доброволно. След инцидента на 15.03.2019г. управителят на ответното дружество наел адвокат в Белгия, който да съдейства за уреждане на финансовите отношенията между ответното дружество - работодател на пострадалия работник (ищец) и болничното заведение, в което бил приет. От болничното заведение ги уведомили, че всички разходи по лечението са покрити от Застрахователното дружество, сключило застраховка „Гражданска отговорност” с виновния за ПТП водач. От друга страна ищецът посочвал сума в размер на 2400 евро допълнителни разходи, без да се представят документи за извършени такива и твърдял, че ги е платил на болничното заведение. Предвид горното счита че не дължи плащане на посочената сума в размер на 2400 евро, представляваща обезщетяване на заплатени от същия допълнителни разходи на болничното заведение, в което се е лекувал, следствие на претърпяно от него ПТП (нетрудова злополука). Моли съда като обсъди всички събрани по делото доказателства, да се произнесе със съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователни предявените искове, както и претенциите за обезщетение за забава (законна лихва), върху сумите от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с искове по чл. по чл.245 КТ - за заплащане на трудово възнаграждение, по чл.215 КТ - за неизплатени дневни командировъчни пари. По иска за заплащане на трудово възнаграждение е необходимо ищецът да ангажира доказателства за това, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения през исковия период. По отношение на претенцията за заплащане на дневни командировъчни пари в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, от които извеждат правото си на дневни командировъчни пари – наличие на командироване в чужбина за претендирания период, извършено по реда на чл.121 КТ. Освен това е предявен и иск за обезщетение за вреди в размер, за който се твърди, че се основава на неизпълнение на задължение за сключване на здравна застраховка, което не е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Следователно тази претенция е такава за обезщетение от непозволено увреждане и доколкото юридическо лице не може да отговаря по реда на чл.45 от ЗЗД /т.1 от ППВС № 7/1959 г./, а отговорността му се реализира по реда на чл.49 ЗЗД, така предявеният иск следва да се квалифицира по посочения текст. В тежест на ищеца е да докаже наличието на противоправно деяние на работник или служител на ответното дружество, наличие на вреди и причинна връзка между деянието и вредите.     

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: