Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14
гр.Русе, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, VI-ти състав, в открито
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието
на секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА , като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм.д. № 721 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 24 и сл. от Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба на В.Ц.К. *** против Решение № РД 11-2681/10.11.2021 г. на изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), издадено на
основание чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗДОИ, с което е предоставен
пълен достъп до исканата обществена информация, намираща се в БАБХ, по
заявлението на В.К., както следва: 4 броя декларации по чл. 35, ал. 1 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(ЗПКОНПИ) за периода 2018 г. – 2019 г., а по отношение на 2 бр. декларации по
чл. 12, т. 1 и т. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси (ЗПУКИ) – отм. е посочено, че същите „не са видими като съдържание, поради
отмяната на действащия по онова време ЗПУКИ и приемането на изцяло нов Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество“.
Жалбоподателят
оспорва решението на изп.директор на БАБХ като посочва, че същото в частта, с
която му се разрешава пълен достъп до исканата информация, не отговаря на
изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗДОИ, тъй като в него
не е посочен срокът, в който е осигурен достъпът, мястото, където този достъп
ще бъде осъществен, формата, под която се предоставя достъп, както и разходите,
които заявителят следва да заплати по предоставянето на достъпа. По отношение
непредоставянето на 2 броя декларации, подадени от служител на Областна
дирекция по безопасност на храните – Русе (ОДБХ – Русе) по реда на ЗПУКИ (отм.)
жалбоподателя твърди, че незаконосъобразно му е отказан достъп с позоваване на
неоснователни съображения от страна на административния орган, издал оспореното
решение. Сочи, че дори и да не са публикувани тези декларации са налични при
ответника и представляват обществена информация, до която той като заявител има
право на достъп по реда на ЗДОИ. Жалбата съдържа и възражения относно обхвата,
в който следва да му се предостави достъп до декларациите за имущество и
интереси по ЗПКОНПИ, считайки, че този достъп не следва да бъде ограничаван
само до т. 12- т. 14 от раздел „Интереси“ на декларациите, тъй като подалото
декларациите лице освен държавен служител е и общински съветник, която длъжност
има характер на висша държавна длъжност по смисъла на ЗПКОНПИ и декларациите на
заемащите такива длъжности лица са изцяло публични според разпоредбите на този
закон.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени оспорваното решение като непълно и
незаконосъобразно и да реши въпроса по същество като предостави на
жалбоподателя пълен достъп до исканата със заявление вх. № 24047/27.10.2021 г.
по описа на БАБХ, обществена информация. Претендира се присъждане на разноски.
Ответната
страна – Изпълнителния директор на БАБХ, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата в представено по делото писмено становище. Счита същата за недопустима
и алтернативно и неоснователна. Навежда доводи, че търсената от жалбоподателя
информация по реда на ЗДОИ е единствено във връзка с лични конфликти между
жалбоподателя и лицето, за което се иска информация.
Моли да бъде
отхвърлена жалбата и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на
обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна, като съдът
намира, че е налице и правен интерес от оспорването. Независимо, че формално с
решението на изпълнителния директор на БАБХ е „предоставен пълен достъп да
исканата обществена информация“ с оглед на конкретните възражения на
жалбоподателя, касаещи начина на предоставяне на цитирания пълен достъп е
налице правен интерес от оспорването на решението в тази положителна за
жалбоподателя част.
Преценена
по същество жалбата е неоснователна.
Производството
по издаване на оспореното решение е започнало със Заявление вх. № 24047/27.10.2021
г. (л. 29-30 от делото) до изпълнителния директор на БАБХ, подадено от В.К., с
което е поискано да му бъде: " ...предоставена информация (във вид на
подадените декларации), която представлява обществена информация по смисъла на
чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, относно:
1.
Подадените
от Вашия служител Д-р И.П.И. …. Месторабота – ОДБХ – гр. Русе – длъжност –
гл.инспектор – Отдел „ЗЖ“ декларации по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, подадени от
него в периода 2018 г. – 2021 г. пред ОДБХ – Русе и включени в Регистрите за
съответните години, които се поддържат на интернет страницата на БАБХ в Раздел
„Антикорупция“, под следните номера: За 2018 г. - № 30/05.06.2018 г.; За 2019
г. - № 67/08.05.2019 г.; За 2020 г. - № 155/12.2020 г. и За 2021 г. - №
171/27.04.2021г.
2.
Подадените
от Вашия служител Д-р И.П.И., …. Декларации по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ, и чл. 12,
т. 2 от ЗПУКИ, подаден от нето през 2012 г. пред ОДБХ – Русе и включени в
регистъра на подадените от служителите на БАБХ декларации то чл. 12 от ЗПУКИ,
който се съдържа на интернет страницата на БАБХ в Раздел „Антикорупция“, под
следните рег. Номера: № 31/02.07.2012 г. – по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ и №
32/02.07.2012 г. – по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ“
В заявлението е
посочено, че жалбоподателят желае да получи исканите документи (декларации)
като копия на хартиен носител – разпечатване или ксерокопие на съответните
страници от Декларации по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ и Декларации по чл. 12 от
ЗПУКИ и копия на технически носител – „електронна поща“.
По подаденото
заявление е издадено оспореното в Настоящото производство Решение на
изпълнителния директор на БАБХ, с което е постановено предоставяне на пълен достъп до исканата обществена
информация, намираща се в БАБХ, по заявлението, подадено от г-н В.Ц.К., както
следва:
Подадените
от д-р И.П.И. – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ в
Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, а именно 4 бр. декларации
по чл. 35, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество за периода 2018 г. – 2021 г., са както следва:
2018
г. - № 30/05.06.2018 г. – декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 – ІІ интереси
(публична);
2019
г. - № 67/08.05.2019 г. – декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 – І имущество –
ежегодна (не подлежи на публикуване);
2020
г. - № 155/12.06.2020 г. – декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 – І имущество –
ежегодна (не подлежи на публикуване);
2021
г. - № 171/27.04.2021 г. – декларация по
чл. 35, ал. 1, т. 2 – І имущество – ежегодна (не подлежи на публикуване).
В решението изрично
е посочено, че публикуваните декларации са видими като съдържание на интернет
страницата на БАБХ в раздел „Антикорупция“, като същите са публично достояние.
По отношение на
поисканите от жалбоподателя копия от декларации по чл. 12 от ЗПУКИ (отм.) в
решението се посочва, че този закон е отменен с § 3, т. 3 от ЗПКОНПИ, поради
което тези декларации „не са видими като съдържание“.
В мотивите на
решението е пояснено, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата за организацията и
реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на
интереси (НОРИПДУКИ) Приложение едно (Част І: Имущество) от декларациите по чл.
35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ представлява конфиденциална информация и не е
публична, като по отношение на декларациите за имущество и интереси е публична
само частта за интересите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12-14 от ЗПКОНПИ. Съгласно
Вътрешните правила за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите за несъвместимост и за имущество и интереси в БАБХ предоставянето
на копия от декларациите се извършва само по искане на компетентен орган и след разрешение на изпълнителния директор
на БАБХ, а достъпът до декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съответно до
информацията по тях, която не е публична, е ограничен и право да обработват
данни по тези декларации, съгласно чл. 4, ал. 5 от НОРИПДУКИ имат само
изпълнителния директор, председателят и членовете на комисията по ЗПКОНПИ и
оторизирани със заповед на изпълнителния директор служители.
С т. ІІ от решението
е разпоредено информацията, съдържаща се в самото решение да бъде предоставена
на заявителя чрез изпращане на посочения в заявлението адрес за кореспонденция.
В изпълнение на тази част от решението, същото е изпратено на жалбоподателя по пощата
като не се спори, че му е изпратено и по електронна поща. След получаването на
решението е водена електронна кореспонденция между жалбоподателя и процесуалния
представител на ответника за уточняване дали съобразно постановеното с
решението предоставяне на пълен достъп до исканата информация на К. ще бъдат
изпратени допълнително и копия от четирите посочени в решението декларации за
2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Страните не спорят, че такива копия не са
предоставяни.
По делото не е
спорно, че преди подаване на заявлението за достъп до обществена информация
между жалбоподателя и ответника е водена кореспонденция по подадени от
жалбоподателя сигнали срещу служителя д-р ИвайлоИ. за наличие на несъвместимост
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) с изпълняваната от
д-рИ. държавна служба в ОДБХ – Русе, поради това, че същият е бил вписан като
член на Управителния съвет на Земеделска кооперация „Филип Тотю“ гр. Две могили
„за периода от 22.03.2018г. до 08.12.2020г. Според изявленията на самия
жалбоподател той е член-кооператор в посочената земеделска кооперация и заедно
с трето лице – П. С., също член-кооператор, са предприели нужните според тях
действия „тя (несъвместимостта – бел. моя) да бъде прекратена“.
Във връзка с
подадените сигнали на БАБХ са извършвани и проверки от Инспектората към МЗХГ,
при които е установено, че поради неправилно тълкуване на закона (ЗПКОНПИ)
агенцията не е изпълнила точно задължението си за публикуване на декларациите
по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, подадени от нейни служители на основание § 2 от
ПЗР на същия закон. Били дадени указания за отстраняване на констатираните
пропуски.
По сигнал на
жалбоподателя, че министърът на земеделието храните и горите и изпълнителният
директор на БАБХ не предприемат никакви действия по сигнала му за наличие на
несъвместимост за д-р ИвайлоИ., била образувана и преписка пред
Специализираната прокуратура, по която е постановено Постановление от
22.07.2021 г. (л. 156-160), с което е отказано образуване на досъдебно
производство по материалите от преписката за извършено престъпление по чл. 282
от НК. От мотивите на постановлението е видно, че в хода на проверката по
преписката е установено, че със Заповед № ОСОС-12/29.03.2021 г. на
изпълнителния директор на БАБХ И.П.И. е освободен от длъжност на основание чл.
107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като държавния служител не е изпълнил
задължението си по чл. 27 от ЗДСл, именно - когато по време на осъществяване на
служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията
за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от
настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за
несъвместимостта с изпълняваната служба.
От жалбоподателя по
делото е представено и Решение № РС-242-20-069/17.06.2020 г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ), постановено във връзка с подаден сигнал отново срещу д-р И.П.И.,
този път в качеството му на общински съветник в Общински съвет Две могили като
твърденията от сигнала са били за наличие на конфликт на интереси при вземане
на конкретно решение от общинския съвет, с оглед на обстоятелството, чеИ. е и
член на Управителния съвет на ЗК „Филип Тотю“ – Две могили. КПКОНПИ е
постановила, че установява конфликт на интереси в конкретния случай, с който е
била сезирана комисията.
Така установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
В
процесния случай от жалбоподателя е поискан достъп до обществена информация по
реда на ЗДОИ. Поисканата информация е всъщност съдържащите се данни в
подадените по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ и чл. 12 от ЗПУКИ (отм.) от И.П.И.
– държавен служител в ОДБХ – Русе конкретно посочени от жалбоподателя в
заявлението декларации в периода 2018 г. – 2021 г. и през 2012 г. В посочените
декларации държавният служите е длъжен да декларира обстоятелства, касаещи
несъвместимост, имущество и интереси, според терминологията на чл. 35 от ЗПКОНПИ и несъвместимост и частни интереси, според терминологията на чл. 12 от
ЗПУКИ (отм.). Безспорно данните в тези декларации представляват лични данни по
смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L
119/1 от 4 май 2016 г.), респективно и по § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита
на личните данни (ЗЗЛД), а и по § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Съгласно чл. 2, ал. 5
от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни.
Независимо от това,
отчитайки че се касае за значим обществен интерес, законодателят е допуснал
изключение, като е дерогирал предвидената нормативно защита на личните данни по
отношение на декларираните обстоятелства по ЗПУКИ (отм.) и ЗПКОНПИ, тъй като
става въпрос за лица заемащи висши държавни длъжности. Чрез въвеждане на
задължение за публикуване (оповестяване) на тези данни, законодателят ги е
определил като публични и по този начин съдържащата се в декларациите
информация придобива характеристики на обществена информация по смисъла на чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на
този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България, и даваща на гражданите възможност да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закон субекти. Т.е., налице са два кумулативни
елемента от фактическия състав на нормата, които квалифицират информацията като
такава, до която гражданите имат право на достъп по силата на чл. 1, ал. 1, пр. 1 от ЗДОИ: На първо място, това е информация,
свързана с обществения живот в страната, и на второ място- тя следва да даде
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закон субекти. От така формулираната законова разпоредба следва
извод за целта, която се преследва с предоставянето на информацията по този ред
– гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения
субект. От това следва закономерен извод, че преди предоставянето на тази
информация, гражданите не могат да си съставят такова мнение, тъй като не
разполагат с нея. Мнението им ще бъде съставено едва след като я получат, и
именно с такава цел следва да им бъде предоставена. От данните по делото не
може да се направи извод, че искането на жалбоподателя да получи въпросните декларации
се прави с целта, регламентирана в чл. 2 от ЗДОИ. Напротив, данните по преписката сочат,
че искането на жалбоподателя е обвързано изцяло с твърдяното наличие на
несъвместимост за лицето ИвайлоИ. на качеството му член на управителния съвет
на земеделската кооперация със статута му на държавен служител. Дори и в
поисканите от съда допълнителни пояснения към жалбата, жалбоподателя описва
множество свои действия, изразяващи се в подаване на сигнали до най-различни
институции, във връзка със статута на лицето И.И., като липсва посочване на
какъвто и да е въпрос от работата на БАБХ, по който жалбоподателят желае да си
състави свое мнение и да не може да го направи без информацията от поисканите
декларации. Поради това съдът счита, че не е налице кумулативно изискуемият
елемент от състава на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - информацията да даде възможност на
гражданина да си състави собствено мнение относно дейността на задълженото лице
– в случая БАБХ, тъй като към датата на заявлението информацията, чеИ. не е
декларирал процесната несъвместимост е вече известна на заявителя, и той въз
основа на известите му вече факти, вече си е съставил мнение за работата на
задълженото по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ лице като това мнение е изразено
многократно именно в подадените до различни институции сигнали, включително и
срещу изпълнителния директор на БАБХ.
Правото на достъп до
обществена информация е институт, легално определен в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е
въведен с цел търсещият информация, чрез получената такава, да си състави
собствено мнение за задължения субект. В конкретната хипотеза, искането на
информация не е направено с такава цел. От данните по делото може да се направи
извод, че жалбоподателят иска информацията, за да я използва за други цели,
извън тази по чл. 2, ал. 1. Такова е допустимо при условията на чл. 2а, в хипотеза
на "повторно използване на информация от обществения сектор". В тази
разпоредба се регулира използването на съществуваща в обществения сектор
информация за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел,
за която е била създадена тя в рамките на правомощията или функциите на
организация от обществения сектор. Съгласно §16 от ДР на ЗИДЗДОИ (ДВ бр.
49/2007 г.) се въвеждат разпоредбите на Директива 2003/98/ЕО на Европейския
парламент и Съвета за повторно използване на информация в обществения сектор. С
Директивата се цели да се създадат благоприятни условия за използване на
икономическия ресурс на създадената и съхранявана от организациите в
обществения сектор информация, като се акцентира върху изключителното значение
на правото на повторното й използване за развитие на информационната индустрия,
икономически растеж и създаване на нови работни места. Разграничителният
критерий с информацията по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ се явява различната цел, за
която се търси информацията. От изложеното по-горе следва, че в конкретно
разглеждания случай с исканата информация не се преследва регламентираната в
чл. 2, ал. 1 цел. Но не може да се приеме, че се касае и до информация,
свързана с целта по чл. 2а, ал. 1 от ЗДОИ. Точно обратното, от събраните по
делото данни се установява, че процесната информация се иска единствено с цел
иницииране на други проверки и производства, насочени срещу лицето ИвайлоИ..
Независимо
от изложеното до тук съдът намира, че в конкретния случай към датата на
заявлението за достъп до обществена информация по отношение на исканата
информация вече не е налице законовото изключение за нейната публичност, поради
което същата вече няма характер на обществена такава.
Както вече се посочи
търсената от жалбоподателя информация представлява лични данни, за които
законодателят е дерогирал предвидената в ЗЗЛД защита, като е определил тези
данни да са публични и като такива да са с характер на обществена информация.
Тук следва да се отбележи, че ЗПКОНПИ регламентира две групи лица, които са задължени
да подават декларации по този закон. Това са лицата, заемащи висши публични
длъжности по смисъла на ЗПКОНПИ, изчерпателно изброени в чл. 6, ал. 1 от закона
и лицата, изброени в § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. Лицата и от двете групи са
длъжни да декларират едни и същи обстоятелства като подават декларациите по чл.
35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, но законът разграничава двете групи лица по отношение на
изискването каква част от декларираните данни следва да е публична. Така по
отношение на лицата по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ, заемащи висши публични
длъжности, в чл. 41 от ЗПКОНПИ е предвидено, че органът по избора или
назначаването води публичен регистър на декларациите за несъвместимост, а
КПКОНПИ води публичен регистър на декларациите за имущество и интереси, който
следва да съдържа данните по чл. 37, ал. 1 от ЗПКОНПИ. За лицата по §2, ал. 1
от ДР на ЗПКОНПИ обаче в ал. 3 на същия параграф е предвидено, че органът по
избора или назначаването, с изключение на органите по назначаването на
служители от службите за сигурност, води публичен регистър на подадените
декларации при спазване на изискванията за защита на личните данни, като по
отношение на декларациите за имущество и интереси публична е само частта за
интересите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12 – 14. Видно е от посочените норми,
че за лицата по §2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ много по-малка част от декларираните
обстоятелства са публични и съответно представляват обществена информация.
Следва да се посочи,
че съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като
лицето, до чиито декларации се иска достъп с подаденото заявление по ЗДОИ,
заема едновременно и длъжност по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ и такава по §2, ал. 1
от ДР на ЗПКОНПИ, то и декларациите подадени на основание § 2, ал. 1 от ДР на
ЗПКОНПИ следва да са изцяло публични. Подобно тълкуване не кореспондира със
смисъла на закона. Лицето изпълняващо две длъжности – висша публична длъжност
по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ и длъжност на държавен служител включена в §2, ал. 1
от ДР на ЗПКОНПИ е длъжно да подава отделно декларации по чл. 35, ал. 1 от
закона във всяко от двете си качества и то пред различни органи, като
публичността на декларациите, подадени в качеството му на лице по чл. 6, ал. 1
от ЗПКОНПИ важат правилата на чл. 41 от този закон, а публичността на
декларациите, подадени като държавен служител важат правилата на §2, ал. 3 от
ДР на ЗПКОНПИ, независимо от факта, че лицето декларира едни и същи
обстоятелства в тези декларации.
В настоящия случай жалбоподателят е
поискал достъп до подадените от лицето И.П.И. декларации в качеството му на
държавен служител пред органа по назначаването, т.е. като лице по §2, ал. 1 от
ДР на ЗПКОНПИ, което означава, че относно публичността на тези декларации се
прилага цитираната по-горе ал. 3 на § 2, както и Наредбата за организацията и
реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на
интереси (НОРИПДУКИ). Съгласно чл. 4, ал. 2 от тази наредба за подадените
декларации с изключение на декларациите на служителите от службите за сигурност
се води публичен регистър, като по отношение на декларациите за имущество и
интереси публична е само частта за интересите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12 – 14 от ЗПКОНПИ. Регистърът съдържа следната
информация: 1. трите имена и длъжността на лицето, подало декларацията; 2.
входящ номер, дата и вид на декларацията; 3. декларацията за несъвместимост и
декларацията за промяна на декларирани обстоятелства в декларацията за
несъвместимост; 4. декларацията за имущество и интереси или за промяна на
декларацията за имущество и интереси в частта й по чл. 37, ал. 1, т. 12 – 14 от ЗПКОНПИ; 5. списък на лицата, които не са
подали декларации в срок. Разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от НОРИПДУКИ
определят сроковете, в които се извършва публикуването (оповестяването) на
двата вида декларации и съответстващите им декларации за промяна на
обстоятелства в тях.
Нормата на чл. 4, ал. 5 от НОРИПДУКИ
предвижда изрично изискване достъп до декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съответно до информацията в тях,
която не е публична, да имат само тези служители, на които органът по чл. 3, ал. 1 със заповед, съответно с решение, е
възложил приемането, съхраняването на декларациите, обработването на данните от
тях и унищожаването на информационните носители, въвеждането и обработването на
данни в регистъра, публикуването на информация в него, извършването на
проверките на декларациите и по установяване на конфликт на интереси. По силата
на чл. 4, ал. 6 от същата наредба фактите и данните извън случаите по ал. 2 (т.е.
извън данните, които са публични), съдържащи се в декларациите и станали
известни във връзка с изпълнението на правомощия или функции по тази наредба,
не може да се разпространяват, освен когато в закон е предвидено друго.
Едновременно с посочените разпоредби,
уреждащи достъпа до информацията, съдържаща се в декларациите по чл. 35, ал. 1
от ЗПКОНПИ, подадени от лицата по §2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, НОРИПДУКИ в чл. 5
регламентира и срока за съхранение на декларациите, както и срока, в който се
поддържа регистъра относно публичната част на тези декларации. Съгласно чл. 5
от НОРИПДУКИ декларациите на лицата по чл. 1, ал. 2, подадени на хартиен и електронен
носител, както и представените или събраните служебно във връзка с тях
документи се съхраняват до изтичането на пет години от прекратяването на
правоотношението или от изгубването на съответното качество. Данните в
регистъра по чл. 4, ал. 2 се заличават в срок един месец от
прекратяването на правоотношението или от изгубването на съответното качество
от задълженото по чл. 1, ал. 2 лице. Анализът на тази разпоредба
сочи, че публичността на декларираните данни (за които е предвидено по закон да
са публични) е ограничена със срок, който е значително по-кратък от срока, за
който се съхранява информацията от тези декларации. Нормата урежда алтернативно
два юридически факта, които определят крайния момент, до който информацията от
декларации по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, подадени от лица по §2, ал. 1 от ДР на
ЗПКОНПИ, е публична, т.е. следва да е публикувана в нормативно уредените
публични регистри. Това са прекратяване на правоотношението или изгубване на
съответното качество. Осъществяването на който и да е от тези два факта слага
началото на едномесечен срок, в който данните от подадените от лицето
декларации следва да бъдат заличени от регистрите по чл. 4, ал. 2 от НОРИПДУКИ,
т.е да не са публични. По отношение на подадените по реда на чл. 12 от ЗПУКИ
(отм.) декларации за несъвместимост и за частни интереси, изискването за
тяхната публичност е уредено в чл. 17, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.). С отмяната на
този закон е отменено и основанието, въз основа на което е дерогирана защитата
на съдържащите се в декларациите лични данни чрез публикуването им. Дори и да
се приеме, че същите остават публични и след отмяната на ЗПУКИ на основание
новоприетия ЗПКОНПИ, то тогава и по отношение на тези декларации следва да се
приложи разпоредбата на чл. 5 от НОРИПДУКИ.
В разглеждания в
настоящото производство случай от представеното по делото постановление на
Специализираната прокуратура се установява, че служебното правоотношение на д-р
И.П.И., във връзка с което той е подавал декларации по чл. 12 от ЗПУКИ (отм.) и
по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ във връзка с §2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, е
прекратено без предизвестие със Заповед № ОСОС-12/29.03.2021 г. на
изпълнителния директор на БАБХ. Това означава, че в срок до 29.04.2021 г.
данните от подадените от ИвайлоИ. декларации по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, които
до тогава са били публични съобразно нормата на § 2, ал. 3 от ДР на ЗПКОНПИ,
следва да бъдат заличени от поддържаните от БАБХ публични регистри и тези данни
губят качеството си на публична, т.е. обществена информация. Ирелевантно за
този извод е обстоятелството, че самите декларации следва да бъдат съхранявани
от органа по назначаването още 5 години, съгласно чл. 5 от НОРИПДУКИ.
Всичко изложено до
тук сочи, че към датата на подаване на заявлението за достъп до обществена
информация от жалбоподателя – 27.10.2021 г. търсената от него информация –
декларации, подадени от И.П.И. – държавен служител в ОДБХ – Русе по реда на чл.
12 от ЗПУКИ (отм.) и чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ във връзка с §2, ал. 1 от ДР на
ЗПКОНПИ, вече няма характер на публична информация и заявителят всъщност няма
право на достъп до нея.
С оспорваното
решение № РД 11-2681/10.11.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ на
жалбоподателя е предоставен пълен достъп до тази част от подадените отИ.
декларации, която е публична – т.е. до декларацията му по чл. 35, ал. 1, т. 2 –
ІІ интереси за 2018 г. Това произнасяне е в полза на жалбоподателя и тъй като
съдът не може да се произнесе по начин, който да доведе до по-неблагоприятно
положение за жалбоподателя от разпореденото с административния акт, в настоящия
случай решението на изпълнителния директор на БАБХ не може да бъде отменено в
тази му част, а следва единствено жалбата на К. да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответника има право на разноски.
Такива са претендирани с депозирани преди последното съдебно заседание писмени
бележки вх. № 1083/17.03.2022 г. (л. 117 от делото) като претенцията е за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разходи за командироване от гр.
София до гр. Русе и обратно. Съдът намира, че на ответника следва да бъде
присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100
лв. По отношение на претендираните разходи за командироване, извършването на
такива не е доказано по делото, тъй като ответника не е представил никакви
документи, удостоверяващи тези разходи.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Ц.К. ***
против Решение № РД 11-2681/10.11.2021 г. на изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните, издадено на основание чл. 28,
ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗДОИ.
ОСЪЖДА
В.Ц.К. ***8, ЕГН ********** да заплати на Българска агенция по безопасност на
храните гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А сумата от 100,00 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.