МОТИВИ по НОХД 633/15г.по описа на СпНС,15-ти състав

         В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу А.И.П., А.К.П., М.М.Д. и Я.Ц.П. за това, че:  През периода от месец май 2004г. до 10.02.2010г. на територията на Република България участвали /а подс.А.П. образувал и ръководил/ в организирана престъпна група- имаща за цел извършване на престъпления по чл.213а и чл.214 НК, като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и в нея участват длъжностни лица - престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК, а за А.П. по чл.321,ал.3;вр.ал.1 НК. Със същия обвинителен акт спрямо А.И.П. се поддържа обвинение и за това, че : През периода месец септември – месец декември 1998г., в гр. София, бул. „Черни връх” № 67, с цел да набави за себе си и за другиго - за ---Лтд., И., представлявано от собственика и управителя Я.В.; за „**” Лтд., И., представлявано от собственика и управителя М.Х.О.; за М.И.С. и за М.Х.О., имотна облага, принудил Г.П.Ц., чрез сила – изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на слънчевия сплит, в торса, в ребрата и в главата, и чрез заплашване – отправяне на закА.с агресивен тон, че създава проблеми и ще го смачка, че ще разпореди прокуратурата да го арестува и няма да излезе от килиите, че ще му отреже главата с лопата и ще го закопае, че ще му извади зъбите с клещи един по един, че ако застрахователната компания не получи лиценз, ще застреля него и С.А.Н.; да извърши нещо противно на волята му, а именно:

       в качеството му на собственик и управител на *ЕООД, рег. по ф.д. №*/1997г. по описа на ОС-Плевен, да прехвърли чрез джиро собствеността на притежаваните от дружеството 1 744 800 бр. поименни акции от капитала на ЗАД **АД по 500 лв. всяка, с обща номинална стойност в размер на 872 400 000 лв. (осемстотин седемдесет и два милиона и четиристотин хиляди неденоминирА.лева), на „**” Лтд., И.;

       в качеството му на собственик и управител на *ЕООД, рег. по ф.д. №*/1997г. по описа на ОС-Плевен, да прехвърли собствеността на дружеството чрез договор без дата за продажба на дружествени дялове в полза на М.Х.О.;

       да убеди П.С.И. да прехвърли недвижим имот – недовършена жилищна сграда, находяща се в ****, ведно с дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо имот пл. №* от квартал * по плана на вилна зона гр. Банкя, като подпише пълномощно за разпореждане със собствеността на имота в полза на М.И.С.;

       да убеди К.В.А. да се разпореди с 251 371 бр. поименни акции от капитала на ЗАД **АД, по 500 лв. всяка акция, с обща номинална стойност в размер на 125 685 500 лв. (сто двадесет и пет милиона шестстотин осемдесет и пет хиляди и петстотин неденоминирани лева), като ги прехвърли чрез джиро в собственост на ---Лтд., И.;

        да убеди В.Г.Т. да се разпореди с 263 746 бр. поименни акции от капитала на ЗАД **АД по 500 лв. всяка акция, с обща номинална стойност в размер на 131 873 000 лв. (сто тридесет и един милиона осемстотин седемдесет и три хиляди неденоминирани лева), като ги прехвърли чрез джиро в собственост на ---Лтд., И.;

      да убеди И.Л.А. да се разпореди с 249 756 бр. поименни акции от капитала на ЗАД **АД по 500 лв. всяка акция, с обща номинална стойност в размер на 124 878 000 лв. (сто двадесет и четири милиона осемстотин седемдесет и осем хиляди неденоминирани лева), като ги прехвърли чрез джиро в собственост на ---Лтд., И.,

и с това причинил нему и другиму значителни имуществени вреди на обща стойност 1 329 683,38 лв. /деноминирани/, както следва:

      имуществена вреда в размер на 778 582 104 лв. (седемстотин седемдесет и осем милиона петстотин осемдесет и две хиляди сто и четири неденоминирани лева), настъпила за Г.П.Ц., като едноличен собственик на *ЕООД, представляваща незаплатената стойност на прехвърлените от същия акции от ЗАД **АД;

       имуществена вреда в размер на 117 800 000 лв. /сто и седемнадесет милиона и осемстотин хиляди неденоминирани лева/, настъпила за Г.П.Ц., представляваща незаплатената стойност на капитала на прехвърленото от същия дружество * ЕООД;

      имуществена вреда в размер на 91 992 000 лв. (деветдесет и един милиона  деветстотин деветдесет и две хиляди неденоминирани лева), настъпила за П.С.И., представляваща незаплатената стойност на прехвърления от същата и гореописан недвижим имот;

      имуществена вреда в размер на 112 169 281,33 лв. (сто и дванадесет милиона сто шестдесет и девет хиляди двеста осемдесет и един неденоминирани лева и тридесет и три стотинки), настъпила за К.В.А., представляваща незаплатената стойност на прехвърлените от същата акции от ЗАД **АД; 

      имуществена вреда в размер на 117 691 377,58 лв. (сто и седемнадесет милиона шестстотин деветдесет и един хиляди триста седемдесет и седем неденоминирани лева и петдесет и осем стотинки), настъпила за В.Г.Т., представляваща незаплатената стойност на прехвърлените от същия акции от ЗАД **АД;

      имуществена вреда в размер на 111 448 619,88 лв. (сто и единадесет милиона четиристотин четиридесет и осем хиляди шестстотин и деветнадесет неденоминирани лева и осемдесет и осем стотинки), настъпила за И.Л.А., представляваща незаплатената стойност на прехвърлените от същия акции от ЗАД **АД;

  като деянието е придружено с опит за убийство на Г.П.Ц. – удар с ръка в слънчевия сплит, удар с ръка в областта на гръкляна и сънната артерия, замахнал два пъти да го удари по главата с металната част на лопата, хвърлил лопатата към главата му, като опита останал недовършен, защото не улучил главата му, деянието е извършено спрямо длъжностно лице по чл. 93, т.1, б.”б” НК – управител на *ЕООД, във връзка със службата му, деянието е извършено от въоръжено с пистолет „Зиг Зауер”, кал. 9х19 №*, лице, деянието е придружено със заплаха за убийство на две лица - Г.П.Ц. и С.А.Н., деянието е придружено с причиняване на леки телесни повреди, изразяващи се в болка /по смисъла на чл. 130 ал.2 НК/ -престъпление по чл. 214,ал. 2, т.1,т.2 и т.3; вр. ал. 1; вр. чл. 213а, ал.4,т.2,пр.2; вр.ал. 3, т. 2 и т. 6;вр.ал.2,т.1,пр.1,т.2 и т. 6 от НК, както и за това, че: На 25 ноември 1998г., в гр. София, бул. „Черни връх” № 67, с цел да набави за себе си и за другиго - ---Лтд., И., представлявано от собственика и управителя Я.В., имотна облага, представляваща 300 000 бр. акции от капитала на */АД, действайки като извършител в съучастие с К.Б.Т., последният също извършител, чрез заплашване - казал с агресивен тон на П.И.Г. да подпише всички документи по продажба на акциите, защото иначе щял да го пребие, и по този начин принудил П.И.Г. да извърши нещо противно на волята му, а именно: в качеството му на едноличен собственик, управител и представляващ „*”ЕООД, рег. по ф.д. №*/1996г. по описа на ОС-Ловеч, да прехвърли чрез джиро собствеността на притежаваните от * 300 000 бр. поименни акции от капитала на ЗАД **АД по 500 лв. всяка, с обща номинална стойност в размер на 150 000 000 (сто и петдесет милиона) /неденоминирани/ лева, на ---Лтд. – И., и с това причинил на * значителни имуществени вреди, изразяващи се в незаплатената стойност на прехвърлените гореописани акции в размер на 133 869 000 (сто тридесет и три милиона и осемстотин шестдесет и девет хиляди) /неденоминирани/ лева, като деянието е извършено от две лица и деянието е извършено спрямо длъжностно лице по чл. 93,т.1, б.”б” НК – управител на „*”ЕООД, във връзка със службата му - престъпление по чл.214,ал. 2,т.1,т.2; вр.ал.1; вр.чл. 213а,ал. 3,т.2 и т.6; вр. ал.2 т.4 от НК; както и за това, че: На 25 ноември 1998г., в гр. София, бул. „Черни връх”, № 67, с цел да принуди В.Д.В. да се разпореди с вещ, с лек автомобил МЕРЦЕДЕС-500 с ДК № *, собственост на П.В.П., като предаде владението и подпише договор, с който залага автомобила като обезпечение по вземане на „Плевен холдинг” АД спрямо ЕТ „**.”, заплашил В.Д.В. с насилие – казал, че Г.П.Ц. му дължи пари и той /В.В./ трябва да предаде  автомобила и да го заложи в полза на посоченото от П. лице, че ако не му даде колата ще се разправи с него физически, ще го размаже от бой, както е пребил Г.Ц., който се намирал някъде по горите, ще го натовари в багажник на автомобил; деянието е придружено със заплаха за убийство – казал, че ако В. не му даде колата ще го убие, ако се опъне ще му отреже главата; деянието е извършено от въоръжено с пистолет лице; деянието е придружено с отнемане на имущество – лек автомобил МЕРЦЕДЕС-500 с ДК № *; и с това са му причинени значителни имуществени вреди в размер на 70 000 000 лв. /седемдесет милиона неденоминирани лева/, представляващи заплатената от В.В. на П.В.П. сума за придобитите на възмездно основание права на владение, ползване и разпореждане с описания автомобил, получени по силата на генерално пълномощно от 27.03.1998г. -престъпление по чл.213а,ал.3,т.2; вр.ал.2, т.1,пр.1, т.3,пр.1,т.6; вр.ал.1 от НК; както и за това, че:  През месец януари 2007г. в гр.София, с цел да принуди Н.Д.Д. да поеме имуществено задължение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ към -*- ООД, в съучастие като подбудител и помагач с М.М.Д., извършител, и Я.Ц.П., извършител, умишлено склонил чрез разяснения и ръководни указания Я.Ц.П. и М.М.Д., последният в качеството на длъжностно лице- управител на -*-ООД, гр. София, да се срещнат в гр. Плевен с Н.Д.Д. и да го заплашат с насилие и с протИ.законни действия с тежки последици за него и негови ближни, и умишлено улеснил на 09.01.2007г. извършването на престъплението, чрез съвети и разяснения в два разговора по мобилен телефон с М.М.Д. и чрез одобряване на окончателния размер на задължението 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ и срока за погасяване до 31.03.2007г., в изпълнение на което М.М.Д. и Я.Ц.П. на 09.01.2007г. в хотел „Б”, гр. Плевен, с цел да принудят Н. ***, да поеме имуществено задължение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ към -*- ООД и да подпише погасителен план, че ще  плати посоченото задължение на -*-ООД в брой на три вноски /до 30.01.2007 год. - 20 000лева; до 28.02.2007 год. – 20 000 лева и до 31.03.2007 год. – 30 000 лева/, за погасяване на  оспорено задължение,  претендирано по силата на договор за цесия от дата 20.12.2006 год. между В.К.Г. ***, представлявано от управителя М.М.Д., с който договор В.К.Г. прехвърля възмездно на -*- ООД вземане към Н.Д.Д.  в размер на 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева и 18 000 /осемнадесет хиляди/ евро, заплашили Н.Д.Д. с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни – съпругата му М.Р.Д. и детето му  Д. Н.Д.  - като Я.Ц.П. изрекъл с агресивен тон думите „Оттук нататък ние сме ти приоритет и всяко едно забавяне и офлянкване ще бъде минус за теб … защото сме сериозни хора и не трябва да се подиграваш с нас… знаем къде ходи детето ти на детска градина и къде живее семейството ти! Ти си мисли оттук нататък какво означава това … ако до 30.01.2007г. не платиш първата вноска в размер на 20 000 лева, ще имаш много сериозни проблеми”, а  М.М.Д. изрекъл с агресивен тон думите „Знаем къде ходи детето ти на детска градина и къде живее семейството ти! … Дългът следва човека и където и да отидеш, дългът ще те следва! … и ако до 30.01.2007г. не платиш първата вноска в размер на 20 000 лева, ще имаш много сериозни проблеми”, като и тримата съучастници са  лица по чл.142 ,ал.2, т.8 НК, тоест лица, което действат в изпълнение на решение на организираната престъпна група, описана в точка 1 на обвинението, а А.И.П. е извършил деянието си и като длъжностно лице по чл. 93, т.1, б.”а” НК и лице по чл.142 ,ал.2, т.6 НК- лице от състава на Министерството на вътрешните работи - експерт в „Оперативно внедряване” при Дирекция национална служба „Сигурност” – МВР -престъпление по чл.213а , ал.3, т.5, пр.1 и 2; вр.ал.2, т.4 и т.5; вр.ал.1; вр.чл.20,ал. 3 и ал. 4 от НК; както и за това, че: През есента на 2009г. в гр. София разгласил информация, представляваща държавна тайна, съдържаща се в Справка № * от 14.05.2001г., маркирана с гриф за сигурност “Строго секретно”, изготвена от Директора на НСС-МВР генерал-майор А. А., като предал копие от нея в редакцията на вестник „Галерия”, довело до публикуването й в брой 7, четвъртък, 26 ноември - 2 декември 2009 г., която информация му е станала известна по работа, в качеството му на експерт в „Оперативно внедряване” при Дирекция национална служба „Сигурност” – МВР до 01.04.2008г., главен експерт в „Кабинет” в ДАНС до 31.08.2009г. - престъпление по чл.357, ал.1, пр.1 от НК;

    спрямо М.М.Д. се поддържа обвинение и за това,че:  В периода от 16.01.2006г. до 15.03.2007г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - управител на търговското дружество -*-ООД -София, ЕИК *,  присвоил чужди пари собственост на „ИН -80” ООД - София, поверени му да ги управлява, с които фактически се разпоредил, разходвайки ги  в свой и в този на описаната в т.1 от обвинението му организирана престъпна група интерес, като присвоените пари са  в особено големи размери – 14000 /четиринадесет хиляди/евро, с левова равностойност 27381,62лв. /двадесет и седем хиляди триста осемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/; 2000/две хиляди/ щатски долара, с левова равностойност 3100/три хиляди и сто/лева  и 448889 /четиристотин четиридесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и девет/ лева, всичко в общ размер с обща левова равностойност 479370,62лв. /четиристотин седемдесет и девет хиляди триста и седемдесет лева и шестдесет и две стотинки/,  както следва:

     на 16.01.2006г. присвоил  46000лв. /четиридесет и шест хиляди/ лева, платени на -*- ООД,  по разходен касов ордер / РКО/ без номер  от  16.01.2006г.,  издаден от „**” ЕООД – Стара Загора на основание  Договор за прехвърляне на вземане от 23.11.2005г.  между „**”ЕООД–Стара Загора като цедент, и -*ООД–София като цесионер, и сключено Допълнително споразумение от 12.01.2006г. към договор за цесия от 23.11.2005 год. между „**” ЕООД–гр.Стара Загора, представлявано от К.С.М., -*- ООД, представлявано от М.М.Д., и ЕТ”С. И”-гр.Кнежа, представлявано от С. С.И.;

      на 13.04.2006г.  присвоил  48000 лв. /четиридесет и осем хиляди/ лева,  като  сумата представлява разликата между извършеното плащане от  длъжника В.Е.Е. към -*ООД в размер на 120000 лева ,чрез  две плащания в брой -  на 05.04.2006г. по квитанция към  приходен касов ордер /ПКО/ без номер от 05.04.2006г.за 10000лв., и на 12.04.2006г. по квитанция към ПКО без номер от 12.04.2006г. за 110000лв., и получената от Е.М.,управител  на „*„ООД, сума срещу Разписка от  13.04.2006 г. за 72000 /седемдесет и две хиляди/ лева, платени съгласно Договор за прехвърляне на вземане от 15.03.2006 год. между „*” ООД-Плевен като цедент, представлявано от П.Д.С., и -*-ООД като цесионер, представлявано от М.М.Д., и на основание Договор от 05.04.2006 год. между -*ООД като кредитор, представлявано от М.М.Д., и В.Е.Е. като длъжник;

     на 02.05.2006г. присвоил  2000 /две хиляди/ щатски долара, с левова равностойност 3100лв./три хиляди и сто лева/, платени на -*- ООД като комисионна в размер на 20 % от извършеното от длъжника Б.Н.Н. плащане  общо за 10000 щатски долара в полза на -*ООД, по ПКО без номер от  29.03.2006г. за  5000 /пет хиляди/ щатски долара и по  ПКО номер */02.05.2006г. за 5000 /пет хиляди/ щатски долара, на основание сключен Договор от 03.01.2006 год. между В.И.Х. като цедент, и -*ООД- като цесионер, представлявано от М.М.Д.;

      на 08.08.2006г. присвоил  2000/две хиляди/ лева, платени на „ИН -80” ООД по ПКО номер */08.08.2006г., издаден от -*-ООД на „**”АД-гр. Шумен, представляващи аванс по Договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2006г. между „**”АД-гр. Шумен като цедент, представлявано от изпълнителния директор Ц.И. П., и -*-ООД като цесионер, представлявано от М.М.Д.;

      на 29.11.2006г. присвоил   45000 лв. /четиридесет и пет хиляди/ лева,   платени в брой от Н.М.Р. по Разписка от  29.11.2006г., подписана от М.М.Д.,  платени на основание Договор за прехвърляне на вземане от 28.11.2006 год. между „**” ЕООД като цедент, представлявано от Д.И.Н. по пълномощно, и -*-ООД като цесионер, представлявано от управителя М.М.Д. и Я.П.-управител по пълномощно;

      на 01.12.2006г. присвоил  39000 лв. /тридесет и девет хиляди/ лева, платени на -*- ООД-София, по РКО номер */01.12.2006 год.  издаден от “**”АД-гр.Ихтиман, платени на основание Договор за прехвърляне на вземане от 26.09.2006г. между “**”АД-гр.Ихтиман като цедент, представлявано от изпълнителния директор И.Г.А., и “*”ООД като цесионер, представлявано от управителя М.М.Д. и Я.П.- управител по пълномощно, и Допълнително споразумение от 13.11.2006 г. към Договор за прехвърляне на вземане от 26.09.2006 год. между “***”ООД като цесионер, представлявано от пълномощника Я.Ц.П., “*”АД-гр.Ихтиман като цедент, представлявано от И.Г.А., и “*”АД-гр.Ихтиман като длъжник, представлявано от В.Б.П.;

       на 22.12.2006г., присвоил    50000лв. /петдесет хиляди/ лева, платени в брой на -*-ООД-София, от И.Ц.Б. по квитанция към ПКО номер */22.12.2006г. на основание Договор за прехвърляне на вземане от 30.10.2006 год. между -*- ООД като цесионер, представлявано от управителя М.М.Д., и М.Б.С.като цедент, и Спогодба от 28.11.2006 год.  между -*-ООД-София като кредитор с представител М.М.Д., и И.Ц.Б. като длъжник;

      на 29.12.2006г. присвоил  39000лв./тридесет и девет хиляди/ лева, платени в брой на -*ООД,  брой с РКО № 656/29.12.2006г, издаден от  „*” АД-Ихтиман в полза на на -*- ООД-София, на основание сключен Договор за прехвърляне на вземане от 26.09.2006г. между “*”АД-гр.Ихтиман като цедент, представлявано от изпълнителния директор И.Г. *** като цесионер, представлявано от управителя М.М.Д. и Я.П.-управител по пълномощно, и Допълнително споразумение от 13.11.2006г. към договор за прехвърляне на вземане от 26.09.2006 год., сключено между -*- ООД като цесионер, представлявано от пълномощника Я.Ц.П., “*”АД-гр.Ихтиман като цедент, представлявано от И.Г.А., и „*” АД-гр.Ихтиман като длъжник, представлявано от В.Б.П.;

       на 24.01.2007г. присвоил  10000/десет хиляди/евро, с левова равностойност 19558,30 лв./деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/ ,  платени в брой от К.Н.П. с  квитанция към приходен касов ордер номер 52/24.01.2007г., на основание Договор  за прехвърляне на вземане от 06.12.2006 год. между „*” ЕООД-София като цедент, представлявано от А.Г. З., и -*-ООД като цесионер, представлявано от управителя М.М.Д. и Я.П.-управител по пълномощно;

       на 02.03.2007г. присвоил 179889 /сто седемдесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и девет/лева,  платени в брой от Г.Д.А. и Х.А., на основание Договор за прехвърляне на вземане от 01.08.2006г. между „*/” АД- Шумен като цедент, представлявано от изпълнителния директор Ц. И. П.,  и -*-ООД като цесионер, представлявано от  управителя М.М.Д., и на Споразумение от 26.01.2007г. между ***”ООД, представлявано от М.М.Д., Х.А., представител „*”Ltd., и „*” ЕООД, представлявано от Г.А.;

       на 15.03.2007г. присвоил 4000/четири хиляди/евро, с левова равностойност 7823,32 лв./седем хиляди осемстотин двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляващи разлика между получени от извършеното плащане от М.Б.Н. на 15.03.2007г. в размер на 10000/десет хиляди/ евро, и изплатените  на К.С.Х. 6000/шест хиляди/ евро,  на основание  Договор за прехвърляне на вземане  от 13.11.2006г. между К.С.Х. като цедент, и -*-ООД като цесионер, представлявано от управителя М.М.Д. и Я.П. - управител по пълномощно,

   като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - с оглед заеманото отговорно служебно положение от М.М.Д., проявената престъпна упоритост – присвоени са паричните постъпления за 2006г. и 2007г. на дружеството упоменати по-горе, финансовите последици за дружеството – формирана е счетоводна финансова загуба поради наличието само на разходи и нула лева приходи за 2006г. и 2007г., не е разпределяна печалба, продължителния период от време, в който са извършвани престъпленията, начина на осъществяване на деянията, както и фактът, че предметът на престъплението многократно надвишава установения в съдебната практика минимум като критерий за особено големи размери -престъпление по  чл.203;вр.чл.201; вр. чл. 26, ал.1 от НК; както и за това, че: В гр. София избегнал установяването и плащането на данъчни задължения  в особено големи размери  - 57443,12лв. /петдесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и три лева и дванадесет стотинки/ за данъчната 2006г., като в срок до 15 април на 2007г., като  данъчно задължено лице съгласно чл.5,ал.1 от  Закона за облагане доходите на физическите лица , не подал годишна данъчна декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ , за доходи в размер на  272100лв. /двеста седемдесет и две хиляди и сто лева/, получени през 2006г., както следва: на 16.01.2006г. 46 000 /четиридесет и шест хиляди/ лв.;  на 13.04.2006г. 48000 /четиридесет и осем хиляди/ лв.;  на 02.05.2006г. 2000/две хиляди/ щатски долара, с левова равностойност 3100лв. /три хиляди и сто лева/;  на 08.08.2006г. 2000/две хиляди/ лева;  на 29.11.2006г. 45000 /четиридесет и пет хиляди/ лв.;  на 01.12.2006г. 39000 /тридесет и девет хиляди/ лв.;  на 22.12.2006г. 50000 /петдесет хиляди/ лв.;   на 29.12.2006г. 39000/тридесет и девет хиляди/ лв.- престъпление по  чл.255, ал.3; вр. ал.1 , т.1 от НК; както и за това, че: В гр. София избегнал установяването и плащането на  данъчни задължения в особено големи размери – 17243,70 /седемнадесет хиляди двеста четиридесет и три лева и седемдесет стотинки/ лева за данъчната 2007г., като в срок до 30 април на 2008г., като  данъчно задължено лице, съгласно чл. 3,т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не подал годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, за доходи в размер на 229527,32лв. /двеста двадесет и девет хиляди петстотин двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, получени през 2007г., както следва: на 24.01.2007г. 10000/десет хиляди/евро, с левова равностойност 19558,30лева;  на 02.03.2007г. 179889 /сто седемдесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и девет/ лева;  на 15.03.2007г. 4000 /четири хиляди/евро, с левова равностойност 7823,32 лв.;  на 05.07.2007г. 13000лв./тринадесет хиляди лева/;  на 18.07.2007г. 2256,70лв. /две хиляди двеста петдесет и шест лева и седемдесет стотинки/;  на 21.08.2007г. 1000/хиляда/ лева;  2400 /две хиляди и четиристотин/ лева за периода 01.01.2007г.-31.12.2007г.;  3600 /три хиляди и шестстотин/ лева за периода 01.01.2007г.-31.12.2007г.- престъпление по  чл.255, ал.3; вр. ал.1,т.1 от НК; както и за това, че: На 28.11. 2006г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си, за -*-ООД и за организираната престъпна група, описана в точка 1 на обвинението му, имотна облага, като длъжностно лице управител на -*-ООД, гр. София, чрез заплашване с думите „Не ме интересува какво мислиш ти! Аз имам документи, а ти мисли за жената и детето си!”, принудил Н.М.Р.  да извърши нещо противно на волята му- да му плати на 29.11.2006г. сумата от 45000лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, за погасяване на оспорено от Р. задължение на фирма „*” ООД, в която Н.М.Р. бил съдружник и управител, претендирано по договор от 28.11.2006г. за прехвърляне на вземане в размер на 112 000лв. /сто и дванадесет хиляди лева/ между “*” ЕООД,  представлявано от Д.И.Н., и  “***” ООД, представлявано от управителя М.М.Д., и с това му причинил значителни имуществени вреди в размер на 45000лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, като деянието е извършено от длъжностно лице спрямо длъжностно лице във връзка със службата му и деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2 ,т.8 НК, тоест от лице, което действа в изпълнение на решение на организираната престъпна група- престъпление по  чл. 214, ал.2, т.1 и т.2; вр.ал.1; вр. чл.213а, ал.3 , т.2, т.5,пр.1 и т.6; вр. ал.2, т.5 от НК; както и за това, че: През месец ноември и месец декември 2006г. в гр. Габрово и гр. София, с цел да набави за себе си, за -*-ООД и за организираната престъпна група, описана в точка 1 на обвинението му, имотна облага, като длъжностно лице-  управител на -*-ООД, гр. София, чрез заплашване с думите „Лесно е да разбереш кой стои зад нашата компания … Ти се бъзикаш с нас и ако продължаваш да упорстваш, ще станеш герой от криминален филм”, принудил И.Ц.Б.  да извърши нещо противно на волята му - да му плати на 22.12.2006г. сумата от 50000лв. /петдесет хиляди лева/, за погасяване на оспорено задължение на И.Ц.Б., претендирано по силата на сключената на 28.11.2006г. спогодба и запис на заповед между -*-ООД, подписани от М.М.Д. като кредитор и И.Б. като длъжник в изпълнение на договор за цесия от дата 30.10.2006 год. между М.Б.С.и -*-ООД, представлявано от управителя М.М.Д., с който договор М.Б.С.прехвърля възмездно на -*- ООД вземане към И.Ц.Б. в общ размер 94 312.06 лв./в това число 61 724.77 лв. и 21 800 щатски долара, с левова равностойност 32 587.29 лв./, и с това причинил на И.Ц.Б.  значителни имуществени вреди в размер на 50000 лв., като деянието е извършено от лице по чл.142,ал.2,т.8  НК, тоест от лице, което действа в изпълнение на решение на организираната престъпна група- престъпление по  чл.214, ал.2, т.1 и т.2; вр.ал.1; вр.чл.213а, ал.3, т.2 и т.5, пр.1; вр. ал.2, т.5 от НК; както и за това, че: На 09.01.2007 год. в гр.Плевен, в кафене на хотел „Б”, в съучастие като извършител с Я.Ц.П., извършител, и с А.И.П., последният като подбудител и помагач, след като умишлено е бил склонен през м. януари 2007г. от А.И.П. чрез разяснения и ръководни указания да се срещне в гр. Плевен с Н.Д.Д. и да го заплаши с насилие към него и негови ближни, и с противозаконни действия с тежки последици за негови ближни, и умишлено е бил улеснен в извършването на престъплението от А.И.П. на 09.01.2007г. чрез съвети и разяснения в два разговора по мобилен телефон, и чрез одобряване на окончателния размер на задължението 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ и срока за погасяване до 31.03.2007 год., с цел да принуди Н. ***, да поеме имуществено задължение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ към -*- ООД и да подпише погасителен план, че ще  плати посоченото задължение на -*-ООД в брой на три вноски /до 30.01.2007 год. - 20 000лева; до 28.02.2007 год. – 20 000 лева и до 31.03.2007 год. – 30 000 лева/, за погасяване на оспорено задължение, претендирано по силата на договор за цесия от дата 20.12.2006 год. между В.К.Г. ***, представлявано от управителя М.М.Д., с който договор В.К.Г. прехвърля възмездно на -*- ООД вземане към Н.Д.Д.  в размер на 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева и 18 000 /осемнадесет хиляди/ евро, заплашил Н.Д.Д. с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни – съпругата му М.Р.Д. и детето му  Д. Н.Д. - изричайки с агресивен тон думите „Знаем къде ходи детето ти на детска градина и къде живее семейството ти! … Дългът следва човека и където и да отидеш, дългът ще те следва! … и ако до 30.01.2007 год. не платиш първата вноска в размер на 20 000 лева, ще имаш много сериозни проблеми”, като деянието е извършено от длъжностно лице в качеството на управител на -*-ООД, гр. София, деянието е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.8 НК, тоест от лице, което действа в изпълнение на решение на организираната престъпна група, описана в точка 1 на обвинението, и деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка по смисъла на чл. 130 ал.2 НК, от неустановени лица, които по-късно в лек автомобил „Тойота” са нанесли удари с ръце в областта на тила на Д., изричайки думите „това е, за да не се правиш на луд”- престъпление по чл.213а, ал.3, т.5, пр.1; вр. ал.2, т.2, т.4 и т.5; вр. ал.1; вр. чл. 20 ал.2 НК; както и за това, че: За времето м. март – м. април 2007 год. в гр. София, гр. Плевен, гр. Белене, в съучастие като извършител с Я.Ц.П., същият в качеството на извършител, в три разговора от мобилен телефон с номер **, служебен телефон на -*- ООД, и от мобилен телефон с номер ** с мобилен телефон с номер **, ползван от Н. ***, намиращ се по същото време в Италия, с цел да го принуди да се разпореди с вещ – да плати на -*- ООД сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева в брой - го заплашил с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни и деянието е придружено със заплаха за убийство на Н.Д.Д.,  на съпругата му М.Р.Д. и детето му  Д. Н.Д., изричайки думите „Няма кво да мислиш, даваме ти още една седмица срок…., ти си ни най-малкият проблем, но ти, жена ти и детето ти ще бъдете продадени на украинци за органи … а на близките ти в България ще им се случи това, което Я. ти е обещал!”, като деянието е извършено от длъжностно лице в качеството на управител на -*-ООД, гр. София и деянието е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.8 НК, тоест от лице, което действа в изпълнение на решение на организираната престъпна група, описана в точка 1 на обвинението-престъпление по чл.213а, ал.3, т.5, пр.1; вр. ал.2, т.1, пр. 1, т.4, т.5; вр. ал. 1; вр. чл. 20, ал.2 от НК;  

        спрямо Я.Ц.П. се поддържа обвинение и за това, че: На 09.01.2007 год. в гр.Плевен, в кафене на хотел „Б”, в съучастие като извършител с М.М.Д., извършител, и с А.И.П., последният като подбудител и помагач, след като умишлено е бил склонен през м. януари 2007г. от А.И.П. чрез разяснения и ръководни указания да се срещне в гр. Плевен с Н.Д.Д. и да го заплаши с насилие към него и негови ближни, и с противозаконни действия с тежки последици за негови ближни, и умишлено е бил улеснен в извършването на престъплението от А.И.П. на 09.01.2007г. чрез съвети и разяснения в два разговора по мобилен телефон, и чрез одобряване на окончателния размер на задължението 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ и срока за погасяване до 31.03.2007 год., с цел да принуди Н. ***, да поеме имуществено задължение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ към -*- ООД и да подпише погасителен план, че ще плати посоченото задължение на -*-ООД в брой на три вноски /до 30.01.2007 год. - 20 000лева; до 28.02.2007 год. – 20 000 лева и до 31.03.2007 год. – 30 000 лева/, за погасяване на оспорено задължение, претендирано по силата на договор за цесия от дата 20.12.2006 год. между В.К.Г. ***, представлявано от управителя М.М.Д., с който договор В.К.Г. прехвърля възмездно на -*- ООД вземане към Н.Д.Д. в размер на 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева и 18 000 /осемнадесет хиляди/ евро, заплашил Н.Д.Д. с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни – съпругата му М.Р.Д. и детето му  Д. Н.Д. - изричайки с агресивен тон думите „Оттук нататък ние сме ти приоритет и всяко едно забавяне и офлянкване ще бъде минус за теб … защото сме сериозни хора и не трябва да се подиграваш с нас… знаем къде ходи детето ти на детска градина и къде живее семейството ти! Ти си мисли оттук нататък какво означава това … ако до 30.01.2007 год. не платиш първата вноска в размер на 20 000 лева, ще имаш много сериозни проблеми”, като деянието е извършено с участието на длъжностно лице М.М.Д., управител на -*-ООД, гр. София, деянието е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.8 НК, тоест от лице, което действа в изпълнение на решение на организираната престъпна група, описана в точка 1 на обвинението, и деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка по смисъла на чл. 130 ал.2 НК, от неустановени лица, които по-късно в лек автомобил „Тойота” са нанесли удари в областта на тила на Д., изричайки думите „това е, за да не се правиш на луд”-престъпление по чл.213а, ал.3, т.5, пр.2; вр. ал.2, т.2, т.4 и т.5; вр. ал.1; вр. чл. 20, ал.2 НК, както и за това, че: За времето м. март – м. април 2007 год. в гр. София, гр. Плевен, гр. Белене, в съучастие като извършител с М.М.Д., същият в качеството на извършител, в три разговора от мобилен телефон с номер *, служебен телефон на -*- ООД, и от мобилен телефон с номер * с мобилен телефон с номер *, ползван от Н. ***, намиращ се по същото време в Италия, с цел да го принуди да се разпореди с вещ – да плати на -*- ООД сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева в брой - го заплашил с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни и деянието е придружено със заплаха за убийство на Н.Д.Д.,  на съпругата му М.Р.Д. и детето му  Д. Н.Д., изричайки думите „В срок от една седмица трябва да платиш в брой на -*- ООД 100 000 лева в брой …., ако не го направиш ти и семейството ти ще бъдете убити и продадени на украинци за органи …ще направим сестра ти проститутка на околовръстното на София … боклук, смърдел, помияр … наш депутат откраднал 18 милиона, замина за Англия, отидохме в Англия, прибрахме парите, без него … ще те продадем на украинците за 20 000 евро, така че ние парите ще си ги възстановим… ”, като деянието е извършено с участието на длъжностно лице М.М.Д., в качеството на управител на -*-ООД, гр. София, и деянието е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.8 НК, тоест от лице, което действа в изпълнение на решение на организираната престъпна група, описана в точка 1 на обвинението-престъпление по чл.213а, ал.3, т.5, пр.2; вр. ал.2, т.1, пр. 1, т.4, т.5; вр. ал. 1; вр. чл. 20, ал.2 от НК.

        С внесения от СП обвинителен акт спрямо К.Б.Т. се поддържа обвинение за това, че: На 25 ноември 1998г., в гр. София, бул. „Черни връх” № 67, с цел да набави за другиго - ---Лтд., И., представлявано от собственика и управителя Я.В., имотна облага - 300 000 бр. акции от капитала на */АД, действайки като извършител в съучастие с А.И.П., последният също извършител, чрез заплашване - казал с агресивен тон на П.И.Г. , че Г.Ц. вече е никой, че им дължи пари и той /П.Г./ трябва да прехвърли акциите си от ЗК „*“ АД на една И.ска фирма и по този начин да погаси дълговете на Г.Ц. и ако не го направи ще го пребие- и по този начин принудил П.И.Г. да извърши нещо противно на волята му, а именно: в качеството му на едноличен собственик, управител и представляващ „*”ЕООД, рег. по ф.д. №*/1996г. по описа на ОС-Ловеч, да прехвърли чрез джиро собствеността на притежаваните от * 300 000 бр. поименни акции от капитала на ЗАД **АД по 500 лв. всяка, с обща номинална стойност в размер на 150 000 000 (сто и петдесет милиона) /неденоминирани/ лева, на ---Лтд. – И., и с това причинил на * значителни имуществени вреди, представляващи незаплатената стойност на прехвърлените гореописани акции в размер на 133 869 000 (сто тридесет и три милиона и осемстотин шестдесет и девет хиляди) /неденоминирани/ лева, като деянието е извършено от две лица и деянието е извършено спрямо длъжностно лице по чл. 93,т.1, б.”б” НК – управител на „*”ЕООД, във връзка със службата му- престъпление по чл.214,ал. 2,т.1,т.2; вр.ал.1; вр.чл. 213а,ал. 3,т.2 и т.6; вр. ал.2 т.4 от НК.

         Със същия обвинителен акт спрямо А.И.П.  специализираната прокуратура е предявила и обвинение за това,че: На 04.09.2000г. в гр.София,бул.“Черни връх“, № 67 с цел да принуди В.И.Ш. да се разпореди с вещи и права- да се разпореди с недвижими имоти, намиращи се в гр.София,мест.“Кръстова вада“, го заплашил с насилие- че ще го пребие, ще му разбие зъбите,ще го размаже, ще го изгори жив, ще го унищожи, като деянието е придружено със заплаха за убийство- престъпление по чл.213а,ал.2,т.1;вр.ал.1 НК. По отношение на това обвинение спрямо А.И.П. наказателното производство е било прекратено, на основание чл.289,ал.1 ;вр.чл.24,ал.1,т.3 НПК, с определение на съда от 23.09.2015г., влязло в законна сила на 09.10.2015г.

         В съдебно заседание представителят на специализираната прокуратура не поддържа повдигнатото спрямо К.Т. обвинение за престъпление по чл.214,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.213а,ал.3;вр.ал.2 НК, като счита, че същото не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.Поради тези съображения прокурорът не поддържа и повдигнатото спрямо М.Д. обвинение за престъпление по чл.214,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.213а,ал.3;вр.ал.2 НК с посочен за пострадал Н.М.Р.. Същото процесуално отношение прокурорът изразява и по отношение обвинението спрямо А.П. за престъпление по чл.213а,ал.3,т.5 ;вр.ал.2 , т.4 и т.5 ; вр. ал.1;вр.чл.20,ал.3 и 4 НК с посочен за пострадал  Н.Д.Д., както и по отношение на обвинението му за престъпление по чл.357,ал.1 НК. В същото съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията повдигнати спрямо А.П., А.П., М.Д. и Я.П. за престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2/вр.ал.1/ НК; поддържа обвинението спрямо  А.П. за престъпления по чл.214,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.213а НК/с посочени пострадали Г.Ц., П.И., К.А., В.Т., И.А. и П.Г./, както и за престъпление по чл.213а,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1 НК /с посочен пострадал В.В./; поддържа обвинението спрямо М.Д. за престъпление по чл.214,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.213а,ал.3 НК/с посочен пострадал И.Б./, за престъпления по чл.213а,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1; вр.чл.20,ал.2 НК/с посочен пострадал Н.Д./; за престъпление по чл.203;вр.чл.201;вр.чл.26 НК, както и за престъпления по чл.255 , ал.3 ;вр.ал.1 НК; поддържа и обвиненията  спрямо Я.П. за престъпления по чл.231а,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК/с посочен пострадал Н.Д./, като смята, че същите са доказани по несъмнен начин от  доказателствата по делото, закрепени в показанията на разпитаните свидетели; в приложените писмени доказателства; от заключенията на вещите лица, от ВД и ВДС. Прокурорът моли съда да наложи наказание на А.П., А.П., М.Д. и Я.П., като съобрази, че подсъдимите са с необременено съдебно минало и имат добри характеристични данни, както и изтеклия значителен период от време, като пледира да им бъде наложено наказание “лишаване от свобода” към минимума, определен в съответните разпоредби от Особената част на  НК.   

         Защитата на подсъдимите А.П., А.П.,К.Т., М.Д. и Я.П. пледира пред съда за постановяване на оправдателна присъда, приемайки недоказаност на всички обвинения срещу тях. Защитата се съгласява с извода на прокурора, че обвинението по чл.214 НК спрямо К.Т., както и това спрямо М.Д. за престъпление по чл.214, ал.2 НК/ с посочен за пострадал  Н.Р./,а така също и обвинението спрямо А.П. за престъпление по чл.213а,ал.3 НК/с посочен за пострадал Н.Д./ и за престъпление по чл.357,ал.1 НК са останали недоказани, но изразяват несъгласие с твърденията на представителя на Специализираната прокуратура за доказателствена обоснованост на другите обвинения, поддържани спрямо А.П., А.П., М.Д. и Я.П.. На първо място, защитниците на подсъдимите А.П., А.П., М.Д. и Я.П. оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт и касаещи поддържаните спрямо четиримата подсъдими обвинения. На второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт деяния не са били осъществени, тъй като подсъдимите не са били установили съответните дълготрайни взаимоотношения помежду си, които връзки между тях да са били изпълнени и с твърдяната престъпна насоченост; подс.А.П. не е отправял заплахи и не е упражнявал насилие спрямо Г.Ц., П.Г. и В.В., подс.Д.  не е извършвал разпоредителни действия с инкриминираните парични суми в свой или чужд частен интерес, като не е осъществил и твърдяното избягване на установяването и плащането на данъчни задължения, тъй като същите не са възникнали , а така също сам /за св.Б./ и съвместно с подс.П./за св.Д./ не е/не са/ упражнявали неправомерно давление върху свидетелите, последните да предприемат исканото от тях поведение със съответните имуществени последици.        

Подсъдимите А.П., А.П., К.Т., М.Д. и Я.П. дават обяснения, като отричат/без подс.Т., спрямо когото не е повдигано обвинение по чл.321 НК/ своята съпричастност към претендираното с обвинителния акт престъпно сдружение, отричат/без подс.А.П., спрямо когото не са повдигани други обвинения/ да са осъществили твърдените с обвинителния акт престъпни посегателства спрямо личността и имуществото на сочените за пострадали свидетели, спрямо собствеността на „***“ООД, спрямо данъчната система и спрямо информацията, представляваща държавна тайна.

При упражняване на своето право на последна дума и петимата подсъдими А.П., А.П., К.Т., М.Д. и Я.П. молят съда да постанови оправдателна присъда.     

         Съдът като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият А.И.П. е роден на ***г. в гр.*,българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН : **********.

         Подсъдимият А.К.П. е роден на ***г***,българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН : **********.  

         Подсъдимият К.Б.Т. е роден на ***г. в гр.*,българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН : **********.

         Подсъдимият М.М.Д. е роден на ***г. в гр.*,българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, ЕГН : **********. 

        Подсъдимият Я.Ц.П. е роден на ***г. в гр.*,българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, ЕГН : **********.

    С решение на СГС, от 23.07.1996г., по ф.д.№ 9799/96г. било регистрирано ЗПАД „*“ със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни връх“, № 6. Сред учредителите-акционери на така регистрираното акционерно дружество бил и подс.А.П., който при проведеното , на 30.06.1996г. ОС на учредителите бил избран и за член на Съвета на директорите- управителния орган на дружеството. Тези функции в дружеството подс.А.П. изпълнявал до 03.10.1997г., когато било издадено съдебно решение на СГС за вписване в регистъра за търговски дружества на заличаването му , като член на Съвета на директорите, въз основа на решение на ОС на акционерите, взето на 28.07.1997г. Подс.А.П. продължил да има активна роля при определяне на насоките за развитие и в осъществяване на непосредствената дейност на дружеството, въпреки неговото излизане от управителния орган на  ЗАД „*“АД, както било променено наименованието на дружеството. За изпълнителен директор на застрахователното дружество бил избран св.Р.Ц., който осъществявал представителната власт на юридическото лице самостоятелно и заедно с Председателя на СД. Сред учредителите на застрахователното дружество било и дружеството „*“ЕООД, което било представлявано от подс.К.Т., който бил негов едноличен собственик и управител. Междувременно, в периода от края на 1996г. до началото на 1997г., подс.А.П. се запознал със св.Г.Ц., който потърсил неговото съдействие за уреждане на възникнали спорни взаимоотношения между управляваното от св.Ц. дружество „*“ООД и друго търговско дружество, по повод на осъществена между двете дружества търговска сделка.Запознанството между двамата било осъществено с посредничеството на св.Р., който също бил един от учредителите на застрахователното дружество „*“.  При тази осъществена среща подс.П. приел да окаже възможно съдействие на св.Ц., като в изпълнение на този поет ангажимент провел няколко срещи и разговори с лицата, представляващи дружеството, спрямо което Ц. имал претенции. Въпреки безрезултатността на тази дейност на подс.Ал.П. , между него и св.Ц. били установени добри взаимоотношения, в основата на които стояли планирани техни съвместни бизнес проекти. Така, през есента на 1997г. подс.А.П. предложил на св.Ц. да се включи в дейността на ЗАД „* *“АД, като закупи акции и придобие акционерно участие в това дружество. Св.Ц. заявил, че не разполага със свободни парични средства, които да инвестира в капитала на застрахователното дружество, при което подс.Ал.П. му разяснил, че може да придобие акции от компанията и чрез апортирането на недвижими имоти в нейния капитал, който трябвало да бъде увеличен. Св.Ц. приел това предложение, но решил да не участва лично в това начинание, а да използва дружеството „*“ЕООД, на което бил едноличен собственик и управител, както и фигурата на „подставени“ лица- други физически лица,чиито действия могъл да контролира, тъй като били служители в управляваното от него дружество „*“ООД или негови дългогодишни приятели . В изпълнение на това свое решение през м.12.1997г.св.Ц. придобил на името на „*“ЕООД, което дружество не осъществявало никаква стопанска дейност, недвижим имот в гр.Левски, представляващ консервно предприятие с 10дка дворно място, което му било прехвърлено с нотариален акт от св.С.Н., в качеството му на представляващ собственика на имота- „*“ЕТ. Наред с това св.Ц. уговорил свидетелите К.А. и И.А. и лицето Н. В., които били негови служители, както и св.В.Т., който бил негов приятел от гр.Левски, да придобият на свое име обособени части от имот, намиращ се в гр.П, ул.“**, представляващ дворно място с изградена четириетажна жилищна сграда върху него. А., А., В. и Т. се съгласили и през м.02.1998г. всеки от тях придобил на свое име с нотариален акт по един етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащи й помощни помещения и съответните идеални части от дворното място, като не заплатили посочената продажна цена на продавача- К. М., който бил родственик на св.Ц. и „фиктивен“ собственик на имота от 1996г., когато го бил придобил по указание на Г.Ц. и със средства, предоставени му от него. След това св.Ц. възложил на св.К.А., която била счетоводител в неговите дружества да подготви необходимите документи за апортиране на тези имоти, както и на имотите на „*“ЕООД- придобитото консервно предприятие и притежавания от фирмата офис в гр.Левски, в капитала на ЗАД „*“АД, като й указал да се консултира и да работи по този въпрос съвместно със св.Л. С., която освен акционер в застрахователното дружество била ангажирана и с неговата икономическа дейност. Св.А. изпълнила указанията на своя работодател Г.Ц. и в рамките на няколко дни пътувала ежедневно от гр.Плевен, където работела до седалището на застрахователното дружество в гр.София, където съвместно със св.С. изготвили необходимите документи, които били подписани от А., А., В., Т. и Ц., като бил осъществен апорта на описаните имоти в капитала на  ЗАД „*“АД. Освен това св.Ц. решил да си осигури контрола и върху допълнителен пакет от акциите на застрахователното дружество, като използва, като свое „подставено“ лице дружеството *, чийто управител и едноличен собственик бил св.П.Г.. Свидетелите Ц. и Г. били дългогодишни приятели и осъществявали съвместно търговски сделки, при което между тях били установени близки отношения, основани на взаимно доверие и на признато и прието от св.Г. лидерство на Ц. в техните отношения. Св.П.Г. се съгласил с предложението на Ц. на името на неговото дружество * да бъдат придобити акции на ЗАД „* *“АД, но тъй като това дружество не осъществявало стопанска дейност, същото не разполагало с необходимите финансови средства. С такива към този момент не разполагал и св.Ц.. Затова св.Ц. се срещнал със св.Н.Р., с която се бил запознал чрез св.С.Р. и поискал от нея да му предостави паричен заем в размер на 100000 щатски долара. Св.Р. се съгласила и на 03.02.1998г. дала в заем на Ц. сумата от 100хиляди щ.долара, възлизащи на стойност от ********* /неденом./лева , от парите на клуб по художествена гимнастика „*“-София, на който била президент и го представлявала, за който заем двамата подписали и съответен договор, с който били уговорени съответните условия по договора. Така получената сума от 100хиляди щ.долара, св.Ц. предоставил на св.П.Г., който я превалутирал в левове и я внесъл в банковата сметка на своето дружество *. От така внесената сума в лева св.Г. превел от банковата сметка на своето дружество по банковата сметка на ЗАД „*“АД сумата от *********/неденом./лева, с което на името на * били записани 300000броя поименни акции, по 500/неденом./лв.за акция, от капитала на застрахователното дружество, което представлявало 5%участие в капитала му. Със съдебни решения на ОС-гр.Плевен, от 18.03.1998г. и от 25.03.1998г. по фирмено дело № */98г. били вписани промени в регистрацията на ЗАД „*“АД, като седалището и адреса за управление в гр.София бил заличен и за седалище и адрес на управление на дружеството бил записан адрес в гр.П, ул.“*“, *, била записана промяна в наименованието на дружеството, което било обозначено като ЗАД „* “АД, както и осъщественото увеличение на капитала на дружеството. След приетата, на 27.03.1998г. по образуваното ч.гр.д№ 35/98 на ОС-гр.Плевен оценка на непаричните вноски за увеличаване на капитала на ЗАД „*“АД на името на сочените за вносители лица били записани и съответния брой поименни акции от капитала на застрахователното дружество, както следва: на името на „*“ЕООД- 1744800броя поименни акции, по 500/неденом./лв.за акция, на обща стойност *********/неденом./лева, което представлявало 29,08% участие в капитала; на името на К.А. - 251371броя поименни акции, по 500/неденом./лв.за акция, на обща стойност *********/неденом./лева, което представлявало 4,2% участие в капитала; на името на И.А. - 249756броя поименни акции, по 500/неденом./лв.за акция, на обща стойност *********/неденом./лева, което представлявало 4,1% участие в капитала; на името на Н. В. - 189613броя поименни акции, по 500/неденом./лв.за акция, на обща стойност 94805500/неденом./лева, което представлявало 3,1% участие в капитала и на името на В.Т. - 263746броя поименни акции, по 500/неденом./лв.за акция, на обща стойност *********/неденом./лева, което представлявало 4,3% участие в капитала. В същия период акции в ЗАД „*“АД купили две търговски дружества, регистрирани в *“ЛТД, представлявано от Я.В. и „**“ЛТД, представлявано от св.М.О., като всяко от тези И.ски дружества внесло по сметка на застрахователното дружество  сумата от *********/неденом./лева, с което на името на всяко от тях били записани по 300000броя поименни акции, по 500/неденом./лв.за акция, от капитала на застрахователното дружество, което представлявало по 5% участие в капитала му. Всички физически и юридически лица придобили участие в капитала на застрахователното дружество били записани в книгата на акционерите на ЗАД „*“АД, но на никое от тях не били издадени съответните временни удостоверения за направените от тях вноски в капитала и за осъщественото заплащане на определен брой поименни акции. На 31.03.1998г., представляващите ЗАД „*“АД, органи, съгласно въведените тогава с изменение в Закона за застраховане/ЗЗ/ изисквания , депозирали заявление с искане за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност. Депозираните заявления се разглеждали от Дирекция за застрахователен надзор/ДЗН/ към Министерство на финансите, която имала задължение да извърши проверка на обстоятелствата, свързани с изпълнение на нормативните изисквания и да изготви мотивирано предложение до създадения Национален съвет по застраховане/НСЗ/, който бил държавния орган компетентен да предостави исканото разрешение/лиценз/ или да откаже неговото издаване. В изпълнение на своите задължения ДЗН започнала извършването на проверка на застрахователното дружество, като насочила своите усилия предимно към изясняване статута, финансовото състояние,произхода на средствата на акционерите-юридически лица и реалното внасяне на посочените суми от тях по сметката на ЗАД „*“АД. В тази връзка ДЗН в периода месец април-месец юни 1998г. многократно изисквала от застрахователното дружество доказателства за тези обстоятелства, декларирани от съответните акционери в подадените от тях декларации, на основание чл.9,ал.4 ЗЗ. Представяните от застрахователната компания документи не успявали да отстранят възникналите съмнения относно декларираните за налични собствени финансови средства за закупуване на акции за акционерите ТК“*“ООД, ЕТ „*“ и *, поради което неизменно в изготвяните доклади от управление „Финансов надзор“ при ДЗН било посочвано, че капитала на ЗАД „*“АД не отговаря на изискванията на чл.8 ЗЗ, тъй като не било доказано категорично, че същия е бил набран изцяло от собствени на акционерите средства, което поставяло под съмнение законността на произхода им. Наред с това на проверка от органите на МВР били подложени и обстоятелства, свързани с реалния характер на декларираните сделки по закупуване на акции на част от сочените акционери, за да бъдат проверени съмненията изразени и от св.Б.Б., който в качеството си на министър на вътрешните работи бил член на НСЗ, че същите са „подставени“ лица на субекти, на които ЗЗ забранява да извършват застрахователна дейност, поради техни криминални прояви или поради извършването и на охранителна дейност. Продължителният период и насоченост на тези проверки довело Съвета на директорите на ЗАД „*“АД до решението капитала на застрахователното дружество да бъде придобит изцяло,при равни квоти, от двете И.ски дружества „*“ЛТД и „**“ЛТД, на които другите 37 акционери да прехвърлят придобитите от тях поименни акции, като ги джиросат – прехвърлят безусловно и неотменимо.Това решение било отразено в протокол от заседание на СД , от 11.09.1998г., като на 14.09.1998г. било поискано и получено на основание чл.9,ал.3 ЗЗ разрешение от НСЗ двете И.ски дружества да придобият по 50% от капитала на ЗАД „*“АД. По този начин набрания капитал на застрахователното дружество щял да придобие вид и да бъде представен пред ДЗН и НСЗ, като чуждестранна инвестиция, което имало за цел да бъдат преустановени извършваните проверки и да бъде осигурено получаването на исканото разрешение за извършване на застрахователна дейност.  Въпреки, че седалището на ЗАД „*“АД официално било преместено в гр.Плевен, дейността на застрахователната компания била осъществявана в ползваните от нейните служители офиси в гр.София- на бул.“Черни връх“, № 67, на бул.“Цар Б.-***/сграда към басейн „Спартак“/. След получените разрешения за И.ските дружества, служители на застрахователната компания, под контрола на св.С.- финансов директор, и св.В.-юристконсулт, издали 39бр. временни удостоверения за притежаваните от всички акционери, вписани в съответната книга, поименни акции от капитала на ЗАД „*“АД, като на гърба на 37 броя от тях /без тези издадени на името на двете И.ски дружества/ било отпечатано и съответно „джиро“, с което посочения издател прехвърлял безусловно и неотменимо притежаваните от него поименни акции на някое от двете И.ски дружества / “*“ или „**“/ по тяхната номинална стойност /500неденом.лева за акция/, като на всички тези джира били посочени едно и също място- София и една и съща дата- 15.09.1998г.,/с изключение на джирата за „ЦКС“ и „ЦКБ“АД/ на съставянето им. Така и за записаните на името на * поименни акции било издадено временно удостоверение № 18, на гърба на което било отпечатано „джиро“ с посочен прехвърлител/джирант/ св.П.Г. и поемател/джиратар/ “*“; за записаните на името на „*“ЕООД поименни акции било издадено временно удостоверение № 25, на гърба на което било отпечатано „джиро“ с посочен прехвърлител/джирант/ св.Г.Ц., но без да е посочен поемател/джиратар/ на акциите; за записаните на името на св.К.А. поименни акции било издадено временно удостоверение № 30, на гърба на което било отпечатано „джиро“ с посочен прехвърлител/джирант/ св.К.А. и поемател/джиратар/ “*“; за записаните на името на св.И.А. поименни акции било издадено временно удостоверение № 31, на гърба на което било отпечатано „джиро“ с посочен прехвърлител/джирант/ св.И.А. и поемател/джиратар/ “*“ ; за записаните на името на св.В.Т. поименни акции било издадено временно удостоверение № 32, на гърба на което било отпечатано „джиро“ с посочен прехвърлител/джирант/ св.В.Т. и поемател/джиратар/ “*“ и за записаните на името на Н. В. поименни акции било издадено временно удостоверение № 33, на гърба на което било отпечатано „джиро“ с посочен прехвърлител/джирант/ Н. В. и поемател/джиратар/ “* *“. В дейността по осигуряване подписите на джирантите върху отпечатаните на гърба на временните удостоверения джира участие взели изпълнителния директор на застрахователната компания-Ц., юристконсулта В., както и подсъдимите Ал.П. и К.Т.. Посочените лица разяснявали на акционерите, че било необходимо максимално бързо да прехвърлят своите поименни акции на двете чуждестранни дружества, за да бъде осигурено получаването на лиценз за компанията, като при поставени въпроси за заплащането им те отговаряли, че акциите ще им бъдат заплатени в по-късен етап, след като компанията получи лиценз за осъществяване на застрахователна дейност. Единствено на акционерите „ЦКС“ и „ЦКБ“АД била заплатена стойността на техните акции по банков път и преди техни представители да подпишат съответните джира на 17.09.1998г., а на свидетелката В. С., която отказала да прехвърли акциите си без гаранции за тяхното бъдещо заплащане, от името на застрахователната компания била издадена запис на заповед за същата сума, като посочената в джирото ,подписано след това от нея на  17.09.1998г. В тази връзка подс.Ал.П. провел лична среща със св.Ц. в ползвания от него офис в гр.София,бул.“Черни връх“, № 67, при която поискал от свидетеля да подпише джирото за прехвърляне на акциите на „*“ООД, както и да убеди другите акционери, които действали като негови „подставени лица“- П.Г., К.А., И.А., В.Т. и Н. В., също да подпишат джирата , издадени от тяхно име. Св.Ц. поставил въпрос за заплащане на всички тези акции, които той реално бил заплатил със свои имоти и с взети от него в заем парични средства, при което подс.Ал.П. му обяснил, че всичко това ще му бъде заплатено в по-късен момент и след като застрахователната компания получи разрешение да осъществява дейност, защото ако капитала й не бъде представен за чуждестранен няма да бъде издаден лиценз и тогава дружеството ще трябва да прекрати дейността си и да бъде ликвидирано, което ще повлече загуби за всички лица, ангажирани с дружеството. Св.Ц. заявил, че не е виждал временните удостоверения, при което подс.Ал.П. го уведомил, че те вече са издадени и ще му бъдат изпратени за подпис. Св.Ц. не дал еднозначен отговор на това искане на подс.Ал.П. ***, като се прибрал в дома си в гр.Левски. Няколко дни след това, на неустановена дата през втората половина на месец септември 1998г., неустановени лица отишли в гр.Плевен в офиса на застрахователната компания на ул.“*, на който адрес се помещавала и управляваната от Ц. фирма „*“ООД и където били свидетелите А., А. и Ц.. Те предали на св.Ц. временните удостоверения с номера 18, 25, 30, 31, 32 и 33, на гърба на които били отпечатани съответните джира. Св.Ц. подписал джирото на удостоверение № 25, издадено на името на неговата фирма „*“ЕООД без да постави печата на дружеството и казал на другите двама свидетели и те да подпишат, при което св.А. подписала джирото на удостоверение № 30, издадено на нейно име, а св.А. подписал джирото на удостоверение № 31, издадено на негово име. Св.Ц. казал на неустановените лица, че П.Г., В.Т. и Н. В. не могат да дойдат сега, но ще подпишат техните джира по-късно. Неустановените лица напуснали офиса на Ц., като малко след това и св.А. се прибрала в дома си. Тогава св.Ц. и св.А. отишли в съседно заведение, където всеки от тях подписал някое от другите три джира върху удостоверенията с номера 18, 32 и 33, издадени съответно на името на *, представлявано от П.Г., на името на св.Т. и на името на Н. В.. При това действие св.Ц. обяснил на св.А., че е необходимо да го направят за да си гарантира обещаното му от подс.Ал.П. бъдещо заплащане на тези акции, защото с „фалшивите“ подписи джирата нямат прехвърлителен ефект и така ще може да оспорва тяхната валидност, ако не му бъдат заплатени. Така подписаните джира на удостоверения с номера 18/без поставен печат на дружеството/, 25/без поставен печат на дружеството/, 30, 31, 32 и 33 били предадени в офиса на застрахователната компания в гр.София. На неустановена дата, в периода от края на месец септември 1998г. до  26.10.1998г. свидетелите И.А. и К.А., както и Н. В. посетили ползвания от застрахователната компания офис в гр.София,бул.“Цар Б. 3“, където се срещнали със свидетелите С. и В.. При тази среща А. , А. и В. потвърдили своето джиросване на поименните акции на тяхно име, като изписали имената си под джирата на удостоверения № 31 , № 30 и № 33, а А. и В. положили и свой подпис под тях. На 26.10.1998г. заверени фотокопия на всички 37 временни удостоверения с изготвени и подписани на гърба им джира, включително и подписаните по гореописания начин джира на удостоверения с номера 18, 25, 30, 31, 32 и 33, били внесени от изпълнителния директор на застрахователната компания –св.Ц., в ДЗН по тяхно искане, където били заведени с вх.№ */26.10.1998г.  ДЗН осъществила съответната проверка, която била насочена основно към установяване на реалното финансово състояние на двете И.ски дружества, както и произхода на декларираните от тях за разполагаеми собствени парични средства. В тази връзка от името на двете И.ски дружества неколкократно в ДЗН, в периода от 14.09.1998г. до 27.10.1998г. били депозирани съответни счетоводни и финансови документи, които имали за цел да опровергаят отразените в доклади на управление „финансов надзор“ при ДЗН становища за „заемния“ характер на декларираните от дружествата парични средства. За изясняване на тези обстоятелства информация била изискана и от „Бюро по финансово разузнаване“ към МФ. Искането на ЗАД „*“АД за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност, подадено на 31.03.1998г. било разгледано от НСЗ на заседание , проведено на 21.12.1998г., като било взето решение, обективирано в протокол № */21.12.1998г., с което на ЗАД „*“АД било отказано издаването на исканото разрешение/лиценз/, което , противно на изразеното в предложението на ДЗН до НСЗ становище, било аргументирано с неизпълнение изискванията на чл.30,т.3 и 4 ЗЗ, мотивирани с приетите за привлечени, „заемни“, а не собствени  оборотни средства ,декларирани от И.ските дружества, което сочело, че част от тези средства за заплащане на акциите на застрахователното дружество били с недоказан произход, както и с „неизпълнение на други изисквания на закона“, които не били посочени конкретно. ДЗН с писмо, от 22.12.1998г., получено от ЗАД „*“АД на 29.12.1998г., уведомила застрахователната компания за отказа на НСЗ и поискала от дружеството в едномесечен срок да открие производство по ликвидация. ЗАД „*“АД не изпълнила това законово изискване, като с няколко писма от изпълнителния си директор поискала от ДЗН удължаване на този срок, посочвайки различни причини за това. Тези искания на застрахователното дружество били уважавани от ДЗН, но същото не предприело необходимите действия за откриване на производство по ликвидация, като вместо това пълномощник на акционерите- двете И.ски дружества, с писмо до НСЗ ,чрез ДЗН от 17.05.1999г., заведено под № */19.05.1999г. , поискал решението на НСЗ за отказ за издаване на разрешение на ЗАД „*“АД за извършване на застрахователна дейност да бъде преразгледано и на застрахователната компания да бъде издаден искания лиценз. Министърът на финансите М.Р., в качеството си на Председател на НСЗ, с писмо от 18.06.1999г. уведомил ЗАД „*“АД, че нейното искане ще бъде разгледано от НСЗ след получаване на поискана от И.ската полиция информация и след извършването на данъчни проверки за установяване на обстоятелството дали твърдяната покупко-продажба на акциите е била действително осъществена. При това свидетелите С. и В. отишли в гр.Плевен, където се срещнали със свидетелите И.А., К.А., с Н. В. и поискали от тях да депозират пред данъчните органи обяснения, в които да посочат, че са получили заплащане за джиросаните от тях поименни акции, но през 1999г., като им обещали, че от застрахователната компания ще им заплатят дължимите в тази връзка данъци. Такава среща свидетелите С. и В. осъществили и със св.П.Г., като поискали от него да депозира обяснения пред данъчните органи в предстоящата проверка на неговото дружество *, че акциите са му били заплатени от И.ското дружество, като му обещали, че ще му осигурят пари за заплащане на данъците и евентуалните глоби, които ще му бъдат наложени.  Извършването на такива данъчни проверки били възложени на съответните териториални управления със нарочни заповеди на Началника на ГУДА, от 23.06.1999г. В хода на извършваните данъчни проверки св.К.А. и Н. В. депозирали обяснения, че са получили заплащане на своите поименни акции от И.ското дружество, но през 1999г., а от името на св.А. били депозирани обяснения в този смисъл, които не били подписани от него, докато св.П.Г. не депозирал обяснения пред проверяващия екип.  Такава проверка била извършена и на св.Т., който пред данъчните служители изнесъл твърдение, че не е осъществявал такава сделка по прехвърляне на поименни акции, издадени на негово име и че подписа за джирант на джирото, отпечатано на временно удостоверение № 32, издадено на негово име, не е положен от него. Наред с това извършените ревизии на други от посочените за джиранти акционери,сред които * и „*“ЕООД,  приключили със заключение, че са налице осъществени сделки по прехвърляне на акциите, но не са били осъществени плащания по тях от страна на сочените за джиратари И.ски дружества. Тези обстоятелства били отразени в нарочен доклад на св.Д.А. в качеството й на Началник на ГУДА до Министъра на финансите. Въз основа на този доклад от ДЗН с писмо от 03.09.1999г. изискали от ЗАД „* *“АД представянето на документи, удостоверяващи реалното заплащане по сделките за придобиване на акциите от двете И.ски дружества за част от предишните акционери в дружеството. Във връзка с това искане , на неустановена дата след 03.09.1999г. до 14.09.1999г., св.Т. бил извикан в гр.София, където се срещнал с подс.А.П. на адреса на офиса на застрахователното дружество на бул.“Черни връх“, № 67. На тази среща присъствали и подс.К.Т. и св.В.В.. Там на св.Т. било показано временното удостоверение с № 32 и отпечатано на гърба му джиро от 15.09.1998г., което било подписано от негово име, като при въпрос на подс.А.П. дали същото действително е подписано от Т., последния отговорил отрицателно. На поканата на подс.А.П. да приподпише това джиро, св.Т. се съгласил, но поставил условие да получи съдействие за отстраняване на проблемите му с данъчните органи в тази връзка. На свидетелят Т. било обещано от подс.А.П. и от св.В., че данъчните задължения на свидетеля във връзка с това джиросване ще бъдат заплатени от тях. Тогава св.Т. изписал под джирото имената си и положил собствения си подпис. Наред с това св.Т. подписал и предварително подготвената и напечатана от св.В. разписка с дата 02.09.1999г. за получена от него сума по сделката за прехвърляне на поименните акции от застрахователното дружество, записани на негово име. Копие от тази разписка била представена от св.В. за нотариална заверка на 14.09.1999г., наред и с копия от разписки, издадени на различни дати и от други предишни акционери. Тези нотариално заверени копия от разписки, както и от квитанция и финансов протоколи други документи били внесени от ЗАД „*“АД в ДЗН, с писмо на 14.09.1999г. Сред така представените от изпълнителния директор на застрахователното дружество документи била и разписка, издадена и подписана от св.П.Г., като управител на * за получена от него на 17.10.1998г. от Я.В., като управител на „*“ сума, представляваща продажната цена на поименните акции, удостоверени във временно удостоверение № 18. Искането на ЗАД „*“АД за преразглеждане  на решението на НСЗ от 21.12.1998г. и за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност, подадено на 19.05.1999г. било разгледано от НСЗ на заседание , проведено на 06.01.2000г., като било взето решение, обективирано в протокол № */06.01.2000г., с което било отменено предишното решение за отказ и на ЗАД „*“АД било издадено исканото разрешение/лиценз/, което решение, противно на изразеното в предложението на ДЗН до НСЗ, от 27.08.1999г. становище да не се отменя взетото решение за отказ,тъй като джирото върху временно удостоверение № 25, с посочен джирант св.Г.Ц. е без посочен джиратар-поемател на поименни акции, било аргументирано с извършването на допълнителна проверка, която установила, че е доказано прехвърлянето и плащането на акциите на дружеството, от представените от него документи на 14.09.1999г., , което било посочено в новоизготвено предложение от ДЗН от 29.09.1999г., както и от представеното на 09.12.1999г. постановление на прокурор по пр.пр.№ */99г. на СРП, с което е отказано образуването на наказателно производство за документно престъпление с предмет джиро върху временно удостоверение № 32, с посочен издател св.Т..

      Междувременно в същия този период, от запознанството им в края на 1996г. или началото на 1997г. до края на 1999г., установените взаимоотношения между подс.А.П. и св.Г.Ц. имали за предмет осъществяването и на други техни съвместни бизнес проекти и начинания. Така във връзка с претендирани вземания на „*“ООД към „*3“ООД св.Г.Ц. потърсил съдействие от подс.А.П. за тяхното събиране. За да придадат основание за намесата на подс.А.П. в спорните отношения между двете дружества св.Г.Ц. и подс.А.П. се уговорили представляващите „*“ООД да издадат в полза на подс.А.П., на застрахователната компания и на други лица посочени от подсъдимия разписки за дължими суми в щатски долари, които суми реално не били дължими. В изпълнение на тази уговорка св.Г.Ц., като управител на „*“ООД и св.В., като пълномощник на дружеството подписали разписки , с посочени дати в периода м.09.1996г.-м.03.1997г., за получени от тях суми от различни представители на ЗК“*“АД. Така съставените разписки подс.А.П. използвал при срещите си с представляващите „*“ООД- свидетелите Н. и С., за да претендира изплащане на задълженията им към „*“ООД и така да удовлетвори фиктивните претенции на застрахователната компания към представляваното от св.Ц. дружество. Наред с това св.Ц. получавал от подс.А.П. реално парични суми, които използвал за да реализира свои проекти, както и да заплаща свои и на управляваните от него дружества задължения. Тези значителни парични суми в щатски долари св.Ц. получавал обикновено в брой от каса, намираща се в офиса, ползван от подс.А.П.,***, и от служители там, като за получаваните суми, св.Ц. подписвал съответни разписки. Тези парични средства, от които подс.А.П. предоставял заеми на св.Ц., били предоставени на подсъдимия от И.ски бизнесмени, един от които бил и св.М.О., за съхранение и доверително управление. Тези суми били получавани от подс.А.П. в брой от И.ските граждани, като не били съставяни документи и техните взаимоотношения по повод използването им, били основани на устни уговорки между тях. За разходването на тези средства, за тяхното инвестиране в икономиката на страната и за предоставянето им в заем на определени лица подс.А.П. получавал предварителното съгласие на някой от И.ските граждани, най-често на св.О., който имал и българско гражданство и най-често пребивавал в Република България. При тези свои посещения в България св.О. се запознал лично и със св.Ц., който му бил представен от подс.А.П., като човек със значителни бизнес начинания. В периода от края на 1997г. до лятото на 1998г. св.Ц. пребивавал основно в гр.София, където живеел в собствен апартамент, като за да ръководи своите търговски дружества и сделки, ползвал офиси, предоставени му от подс.А.П. в административните сгради в гр.София,на бул.“Черни връх“, а по-рядко и в сградата на бул.“Арсеналски“. В същия този период св.Ц. обсъдил със съпругата си-св.К.Ц., възможността да се преместят за постоянно в гр.София, където през м.09.1998г. да започне да посещава училище техния син, тъй като служебните му ангажименти, включително и тези свързани със застрахователната компания „*-*“ налагат неговото присъствие в столицата, а това увеличава и бизнес възможностите му. Св.К.Ц. се съгласила с това предложение на своя съпруг. Същевременно през първата половина на 1998г. св.Г.Ц. започнал да търпи значителни загуби при осъществяване на своите търговски сделки, като управляваните от него търговски дружества натрупали големи задължения, а самия той не можел да погасява взетите от него самия от различни лица парични заеми. Липсата на парични средства принудило св.Ц. да обезпечава предявените му вземания, като прехвърля собствеността или ипотекира притежавани от него имоти, или като предоставя движими вещи вместо плащане, какъвто бил случая с И.П.Д., на която св.Ц. със съдействието на св.С.Р., предал владението на притежавани от него картини, вместо излащане на дължима значителна сума, която бил получил в заем от нея. Влошеното финансово състояние, в което изпаднал св.Ц. го принудило да изостави намерението си за преместване в гр.София и през лятото на 1998г., преди месец септември, св.Г.Ц. уведомил съпругата си, че поради липса на пари се налага да останат да живеят в гр.Левски, където св.Ц. стопанисвала малко заведение. Така свидетелите Ц. останали да живеят заедно със сина си в гр.Левски, като на 02.11.1998г. им се родила и дъщеря. Същевременно към св.Ц. претенции за връщане на дължими суми започнали да отправят и подс.А.П. и св.О.. За да удовлетвори тези претенции св.Г.Ц. се съгласил да прехвърли на св.О. собственото си дружество „*“ЕООД, което притежавало няколко недвижими имота в района на гр.Левски и чиято стойност, съгласно заключението на СОЕ възлизала на сумата от *********/неденом./лв. Така на 28.09.1998г. в гр.София, кв.Лозенец, в галерия „*“ бил подписан договор за продажба на дружествени дялове от св.Ц., като едноличен собственик на „*“ЕООД, за продавач и св.О., като представител на „**“, за купувач, с който договор И.ското дружество станало едноличен собственик на „*“ЕООД. Договорът бил подписан в присъствието на св.Т., в качеството му на нотариус, който извършил нотариалната заверка на подписите на двете страни. Така подписаният и нотариално заверен договор бил депозиран на 02.11.1998г. пред ОС-гр.Плевен , като доказателство за отправеното от св.О. искане за вписване на настъпилите промени в търговския регистър. Въз основа на това заявление с решение от 03.12.1998г. на ОС-гр.Плевен , по ф.дело № */97г., били вписани промени в регистрацията на „*“ЕООД, като било отразено извършеното прехвърляне на дружествените дялове от Г.Ц. на „**“, извършеното увеличение на капитала на дружеството, както и вписването на св.О. за управител на дружеството „*“ЕООД. Финансовите неблагополучия на св.Г.Ц. продължили, като претенции към него за заплащане на значителни парични суми предявили и от „*“АД-гр.Русе във връзка с реализирани преработка и доставка на големи количества захар. При тези търговски сделки св.Ц. действал, чрез „подставено лице“- ЕТ „ А.-95“ и св.А., които били формалните получатели на поръчаната захар, а „*“АД-гр.Русе доставял захарта, чрез „*“ЕООД.Така от тази дейност на св.Ц. още в края на 1997г. за ЕТ „*“ възникнали значителни задължения за заплащане на получена, но незаплатена захар. Първоначално, през м.01.1998г. св.Г.Ц. „обезпечил“ тези задължения на ЕТ„*“ към „*“ЕООД, чрез недвижими имоти в гр.Плевен, които били собственост на неговата фирма „*“ЕООД, но кредитора не  удовлетворил вземанията си от тях, а продължил с претенциите си за пълно заплащане на дължимите суми. Тогава св.Ц. решил да се възползва от средствата на „Плевен Холдинг“АД, където бил акционер и Председател на надзорния съвет на дружеството, като мотивира Председателя на управителния му съвет-св.С.М., да сключи сделка с ЕТ“*“ за доставка на голямо количество захар от „*“АД, като им преведе авансово голяма сума пари. В изпълнение на този замисъл на 15.10.1998г. в гр.Плевен между св.А., като представляващ „ЕТ“* и св.С.М.,*** Холдинг“АД бил сключен договор за покупко-продажба на голямо количество захар, което „ЕТ „*“ се задължал да закупи от „*“АД и достави на „*“АД, а последното дружество се задължавало да заплати авансово и директно по сметка на  „* *“АД по-голямата част от уговорената продажна цена. В изпълнение на това свое задължение на 16.10.1998г. „* *“АД превел по банков път на „*“АД сумата от 201млн./неденом./лв. След получаване на тази сума от „*“АД уведомили с писмо ЕТ „*“, че с тази сума се заплащат натрупани задължения по предходни сделки. В отговор на това св.А. с писмо уведомил „*“АД, че приема това плащане за погасяване на предишни задължения на ЕТ „*“ и че отношенията между страните по договора, послужил за основание за плащане , ще се уреждат между тях и не касаят „*“АД. Така, чрез тези съгласувани действия на свидетелите Ц.,*** *“АД заплатило значителна сума пари, без да получи насрещна престация. Тези действия на посочените свидетели не останали незабелязани от други акционери в „*“АД, които подали сигнали до различни държавни институции, включително и до прокуратурата. За да избегне своя отговорност св.М. настоял пред св.Ц. да бъдат представени някакви обезпечения , за да може „*“АД да възстанови част от претърпяната загуба. Тогава по указание на св.Ц., св.А. издал запис на заповед ,с посочена дата на издаване 15.10.1998г., в полза на „*“АД за сумата от 210млн./неден./лв., а лицето М. С. с договор с посочена дата 15.10.1998г. учредил в полза на „*“АД залог върху ценни книги- 1156броя акции от „*“АД, които акции били поръчани и заплатени от св.Ц., но „фиктивно“ били записани на името на М. С.. Наред с това с предварителни договори от 13.11.1998г. ЕТ „*“ се задължавал да прехвърли собствеността върху притежаваните от него два апартамента в гр.П,ул.“*, които апартаменти били формално продадени/без да бъде заплащана цена/ известно време преди това от св.Ц., като управител на „*“ЕООД на св.А., като представляващ ЕТ „*“. Тъй като стойността на предоставените от Ц. „обезпечения“-акции и 2бр.апартаменти, по договора между „* *“АД и ЕТ“*“ не покривала в достатъчна степен задължението на ЕТ, на 25.11.1998г. в гр.Плевен св.В. подписал договор, с който учредил залог и предал владението върху ползвания от него лек автомобил „Мерцедес 500“ с рег.№ * в полза на „* *“АД и във връзка със задължението на ЕТ „*“. Св.В. бил заплатил цената на този автомобил-сумата от 70000 германски марки, на стойност 70млн./неден./лв., на неговия собственик-св.П.П., но не бил съставен съответния договор с нотариално заверени подписи, а вместо това на 27.03.1998г. било издадено пълномощно от П. на В., по силата на което последния управлявал моторното превозно средство и имал правото да се разпорежда с него ,вкл. и да договаря сам със себе си. Св.В. не бил упражнил това свое право и лекия автомобил не бил прехвърлен и регистриран на негово име. Договорът за залог бил подписан от св.В. за залогодател и от св.М. за залогоприемател, като лекия автомобил „Мерцедес 500“ бил фактически предаден от В. с подписването на договора, като автомобила бил оставен в гр.Плевен, на паркинг, стопанисван от св.Р.. Претенции към св.Ц. за връщане на получената в заем през м.02.1998г. сума от 100хиляди щ.долара започнала да предявява и св.Н.Р. и тъй като Ц. не разполагал с парични средства за да върне заема започнал да избягва контакти с Р.. Св.Р. установила, че апартамента на Ц. в гр.София, който бил предоставен като „обезпечение“, чрез предварителен договор за покупко-продажба, междувременно бил ипотекиран от св.Ц. в полза на банка и започнала да търси Ц., чрез общи познати. Така от св.С.Р. свидетелката Р. разбрала, че Г.Ц. разполага с колекция от картини, които се съхраняват от св.Т. *** и чрез които тя би могла да се обезщети, като ги получи вместо плащане на заема, както това била направила И.Д.. Тогава св.Р. потърсила съдействие от подс.А.П., с когото се познавала покрай дейността на СК „Левски“ и за когото знаела, че има лични и бизнес контакти с Ц., като поискала от него да говори с Ц. да предаде картините вместо плащане, както и да организира тяхното транспортиране от гр.Левски до гр.София. Подс.А.П. се съгласил и организирал среща между св.Ц. и св.Р., която се състояла в офиса на подсъдимия в гр.София,бул.“Черни връх“, на 24.11.1998г. и при която среща св.Ц. и св.Р. подписали договор „за даване вместо изпълнение“, с който Ц. се задължавал да предаде притежаваната от него колекция от картини на клуб по художествена гимнастика „*“ вместо изплащането на дължимите от него суми към клуба. В изпълнение на това свое задължение още същия ден св.Ц. *** в присъствието на свидетелите Т. и Р.,съхраняваните там от св.Т. картини, които били натоварени и транспортирани до гр.София с малък камион, осигурен от подс.Ал.П., като на мястото на предаване бил съставен и нарочен опис на предадените вещи, подписан от свидетелите Ц. и Т., като и от лицето Г. Я. През 1996г. св.Ц. придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ недовършена жилищна сграда и дворно място, намиращ се в гр.*. Покупната цена на имота била заплатена от св.Ц., но нотариалния акт бил издаден на името на св.П.И., която приела да бъде негово подставено лице. За да гарантира правата си върху имота, св.Ц. поискал и св.И. се съгласила между тях да бъде подписан предварителен договор за покупко-продажба на този имот. Такъв договор бил подписан на 03.06.1996г., в който било посочено, че продавача-св.И. е получила изцяло продажната цена на имота от сочения за купувач св.Ц.. До края на 1998г. двамата свидетели не предприели действия по нотариално изповядване на уговорената между тях сделка и недвижимия имот продължавал формално да бъде собственост на св.И.. Междувременно съобразно уговорките между тях св.И. поръчвала и контролирала довършителните строителни дейности в имота, като ги заплащала със собствени средства, част от който св.Ц. по-късно й възстановявал. На неустановена дата , от средата на м.12.1998г.  до 12.01. 1999г. св.Ц. уведомил свидетелката И., че имота в гр.* ще бъде прехвърлен на името на друго лице, за което тя трябва да окаже необходимото съдействие, за да бъде извършено това прехвърляне. Първоначално св.И. се възпротивила и поискала да узнае причината за това, при което при последващи разговори между тях Г.Ц. й казал, че било необходимо спешно да го продаде, като отказал да й дава други обяснения и я посъветвал да престане да задава въпроси и да не се опъва, а да мисли за детето си. Св.И. се съгласила и няколко дни по-късно в същия този период, след телефонно обаждане отишла в офис, намиращ се в гр.София,бул.“Черни връх“, № 67, където била закара с кола от подс.К.Т.. Там св.И. се срещнала със св.М. и подписала пълномощно, с което я упълномощавала да подготви и осъществи от нейно име продажба на имота в гр.*.Това пълномощно било нотариално заверено с рег.№ * на 12.01.1999г.от нотариус с № *- В.А..  Няколко дни след това св.И. била посетена в нейния работен офис от св.С., на когото предала подписани от нея декларации, както и ключовете за къщата в гр.*. Собствеността върху недвижимия имот-недовършена жилищна сграда и с дворно място, намиращ се в гр.*, чиято стойност съгласно заключението на СИЕ възлизала на сумата от 91992000/неден./лева, била прехвърлена на името на св.С. от св.М., действаща като пълномощник на св.И., на 25.01.1999г., когато била изповядана покупко-продажбата на имота пред нотариус с № *-В.А.и бил съставен нотариален акт за тази сделка.

      През 1995г. с решение на СГС, от 26.07.1995г. по фирмено дело № */95г. било регистрирано търговско дружество „* *“ООД, в което съдружници били група физически лица, сред които и св.Л.Т., които лица участвали и в учреденото преди това сдружение „Съюз на бившите барети“. За седалище и адрес на управление на „*“ООД бил посочен адрес в гр.София,бул.“Арсеналски“, № 4, като дружеството било представлявано и управлявано от съдружника В.Г.. През 2001г. за съдружник в „*“ООД било прието „*-С.И.Х.“АД/преименувано по-късно същата година в „*“АД/, което изкупило дяловете на другите съдружници, с изключение на тези на св.Т. и на управителя Г.. Основната дейност на „*“ООД била насочена към събиране на изискуеми вземания от различни длъжници, която дейност била юридически оформяна, чрез сключване на привидни договори за цесия с кредиторите по тези вземания, но без дружеството да заплаща посочената в тези договори цена на „купуваното вземане“, като при събиране на това вземане от длъжника, уговорена част от получената сума оставала за дружеството , а другата част се изплащала на реалния кредитор на това вече събрано вземане. От 2004г. дейността на дружеството „*“ООД била осъществявана и контролирана от подс.Я.П., който бил пълномощник на дружеството , въз основа на издадено му от управителя Г. пълномощно, нотариално заверено на 14.05.2004г. С договор от 20.10.2005г. подс.М.Д. купил от В.Г. неговите дружествени дялове в „*“ООД, като на ОС на съдружниците бил избран и за управител на дружеството, като управлението му било възложено с договор от 21.10.2005г. подписан от него и от св.Б.Ч., като представляващ съдружника „*“АД. С решение на СГС , от 03.11.2005г. тези промени били вписани по партидата на дружеството в регистъра за търговски дружества. Наред с подс.Д., който поел управлението на дружеството, активно участие в неговата дейност продължил да осъществява и подс.П., който бил нарочно упълномощен за това от управителя Д. с пълномощно, нотариално заверено на 14.11.2005г. При осъществяване на своята дейност, като представляващи „** *“ООД, подсъдимите Д. и П. ползвали за офис помещение, намиращо се в сграда в гр.София,ул.“*. В същата сграда офиси ползвали и други търговски дружества, в които акционерно или дялово участие имало „* *“АД. Такова дружество било и „*“АД, чието седалище било на същия адрес. „*“АД имало за предмет на дейност извършването на охранителна дейност, като от месец юни 2006г. в управлението на акционерното дружество, първоначално като прокурист, а по-късно и като член на управителния орган, участвал и подсъдимия А.П.. Наред с това подсъдимите Д. и А.П. осъществявали и служебни контакти помежду си при тяхното участие в периодичните съвместни съвещания, провеждани от представляващите различните фирми, в които холдинговото дружество „*“АД имало участие. В тази връзка подсъдимия Д. имал периодични контакти и с лицата, които представлявали самото холдингово дружество, като свидетелите Б.Ч. и П.Д.. Наред с това подсъдимия Д. участвал и в дейността на сдружението „Съюз за стопанска инициатива“, в което членували „*“АД и всички дружества, в които холдинговото дружество имало акционерно или дялово участие, при което периодично имал служебни взаимоотношения и с подс.А.П., който бил изпълнителен директор на това сдружение. Наред с това между подсъдимите А.П. и А.П., а и подс.К.Т. били установени дългогодишни взаимоотношения и контакти във връзка с упражнявания от всеки от тях , почти професионално- на клубно и републиканско ниво, спорт „карате“.  Освен подсъдимите Д. и П., които били управител и пълномощник на „*“ООД, в дружеството на трудови договори , като шофьори, били назначени единствено свидетелите А.И. и Е.Й., като св.И. осъществявал и дейност по връчване на уведомителните писма за извършената цесия на длъжниците.Със счетоводната дейност на дружеството бил ангажиран подс.Д., а с юридическото обслужване на дейността й бил ангажиран св.В.Ш., който в качеството си на адвокат бил наеман от дружеството за даване на правни оценки и съвети при реализиране на конкретните сделки и извършваните събирания на конкретни вземания. Наред с това подсъдимите Д. и П. ползвали услугите на значителен брой неустановени по делото лица, който да ги придружават при техните срещи с длъжниците,намиращи се извън гр.София, на които предявявали претенциите си за заплащане на цедираните на дружеството вземания. Подсъдимите Д. и П. и придружаващите ги лица, обикновено се придвижвали до местонахождението на длъжника с два или три автомобила, като на длъжника била предоставяна възможност да възприеме значителния брой/3-4ма до 7-8/ хора, които придружават подсъдимите Д. и П.. Тези лица, които придружавали подсъдимите Д. и П., осъществявали функции по тяхната охрана , като наред с това тяхното присъствие имало за цел създаване на усещане у длъжниците за представителност на подсъдимите Д. и П. и за сериозността на техните претенции, тъй като предмет на тези претенции били трудно събираеми или оспорвани задължения. При срещите си с длъжниците подсъдимите Д. и П. предявавали исканията си за заплащане на претендираните вземания, като представяли и документи, които легитимирали „*“ООД, като кредитор. При направени от страна на длъжника възражения относно изискуемостта или размера на претендираните задължения подсъдимите Д. и П. ги изслушвали, приемали представените им документи и ги проверявали, но не изоставяли настоятелните си искания за заплащане на претендираните вземания, като се съгласявали да получат и по-малка сума от първоначално предявената, както и изплащане на задълженията да бъде извършено на вноски. Неотстъпчивост от своите намерения подсъдимите Д. и П. демонстрирали и след първоначалното предявяване на своите претенции, при провежданите последващи срещи или телефонни разговори с длъжниците, при които неизменно изисквали заплащане на претендираните или уговорени между тях суми. Наред с това, когато претендираното вземане било предмет на изпълнително дело и/или било обезпечено със запор, подс.Д., като управител на взискателя оказвал съдействие на длъжника за вдигане на обезпечителната мярка върху движими вещи на длъжника, които последния да продаде и да погаси задължението си. С договор от 15.11.2006г. Х.Н., който представлявал СД „*-Н.-Г. и с-ие“ прехвърлил на „*“ООД, представлявано от подс.Д. вземане,  което събирателното дружество претендирало към „*“ООД, представлявавано от св.Н.Р.. Въпросното вземане било предмет на образувани по искане на СД „*-Н.-Г. и с-ие“ две изпълнителни производства пред ЧСИ с рег.№ *- Ц.Н. *** действие ОС-гр.Плевен, по които били наложени обезпечителни мерки- запор върху големи количества зърнени култури, отглеждани и събрани от „*“ООД. На 20.11.2006г. подсъдимите Д. и П.,както и св.Ш., придружавани от няколко неустановени лица, отишли с три леки автомобила-джипове в гр.Плевен в кантората на ЧСИ Н., когото уведомили за извършената цесия. Св.Р. бил извикан по телефона от ЧСИ Н. и отишъл в кантората му. В кантората на ЧСИ св.Р. се запознал с подсъдимите Д. и П. и със св.Ш., които му връчили уведомително писмо за извършената цесия. Св.Р. отказал да подпише връчването на писмото и оспорил претендираното от Х.Н. вземане, както и правото му да прехвърля същото. При последвалия разговор подсъдимите Д. и П. заявили, че възраженията на св.Р. не ги интересуват и че те са дошли да си приберат вземането, като на другия ден ще пристъпят към принудителното отнемане на запорираните количества зърно. На 21.11.2006г. ЧСИ Н., в присъствието на подсъдимите Д. и П., на св.Ш., на придружаващите и охраняващите ги лица, както и на св.Р., извършил последователно в гр.Червен бряг и в с. Брестовец,обл.Плевен принудителното  отнемане  на значително количество пшеница, собственост на „*“ООД, върху която бил наложен запор и предаване на тези вещи на взискателя СД „*-Н.-Г. и с-ие“, като „*“ООД не били конституирани от ЧСИ като нов взискател. За тези действия били съставени от ЧСИ два броя протоколи, които били подписани от името на взискателя от св.Ш., посочен като техен пълномощник, но не били подписани от св.Р., който отказал да го направи, като отново възразил срещу предявеното му вземане. С договор от 28.11.2006г. Д.Н., представляващ „*“ЕООД прехвърлил на „*“ООД, представлявано от подс.Д. вземане, което претендирало към  „*“ООД, представлявано от св.Н.Р. и което вземане било в размер на 112000лева. Това вземане било предмет на образувани по искане на „*-*“ЕООД две изпълнителни производства пред ЧСИ – Т. К. *** действие ОС-гр.Плевен, по които били наложени обезпечителни мерки- запор върху голямо количество слънчоглед, притежавано от „*“ООД. Подс.Д. се обадил по телефона на св.Р. и си уговорил среща с него. Срещата между двамата била осъществена на 28.11.2006г. в гр.Плевен и там подс.Д. запознал св.Р. с договора за цесия и предявил претенциите си за заплащане на това задължение в полза на „*“ЕООД. Св.Р. подписал връченото му от подс.Д. уведомително писмо,но оспорил това задължение, като заявил, че претендираното вземане не съществува и че в тази връзка  и по отношение на обезпечителните мерки има образувани съдебни производства, но подс.Д. игнорирал тези възражения и продължил да настоява това задължение да бъде изплатено, като между двамата възникнало пререкание.При това св.Р. казал, че неговото дружество не разполага с пари, за да погаси претендираното вземане и предложил на подс.Д., като нов взискател да му съдейства пред ЧСИ за вдигане на запора върху слънчогледа, за да може да го продаде и така да погаси задължението си. Подс.Д. се съгласил с това предложение и след техните съвместни действия, на 29.11.2006г. обезпечителната мярка била отменена от ЧСИ и св.Р., като представляващ „*“ООД, продал 200тона слънчоглед. Получената за продадения слънчоглед сума от 45000лв., св.Р. предал вечерта на 29.11.2006г. на подс.Д., с когото се срещнал в гр.Плевен, в заведение „*“, за което подсъдимия подписал съответната разписка и заявил на св.Р., че с това плащане приема задължението за изцяло погасено. Междувременно , с договор от 30.10.2006г. М.С.прехвърлил на „**“ООД, представлявано от подс.Д. вземане,  което претендирал към свидетеля И.Б.. Въпросното вземане било обосновано от Стоилков с издадени в негова полза изпълнителни листа и било за сумата от 61724,77лв. и 21800 щатски долара. В началото на м.11.2006г. подсъдимите Д. и П.,придружавани от няколко неустановени лица, отишли с четири леки автомобила и джип в гр.Габрово пред сградата, в която бил офиса, ползван от св.Б.. Една част от придружителите на подсъдимите останали пред сградата, а друга част от тях придружили Д. и П. до кабинета на св.Б., като останали в кориД.и фоайето пред него. В кабинета на Б. влезли единствено подсъдимите Д. и П., където уведомили свидетеля  за извършената цесия  и  му връчили уведомително писмо за извършената сделка. Св.Б. отказал да подпише връчването на писмото и оспорил претендираното от М.С.вземане, като обяснил на подсъдимите, че е оспорил издадените срещу него изпълнителни листа по съдебен ред. Подсъдимите Д. и П. заявили на св.Б., че това не ги интересува, тъй като към този момент изпълнителните листа са били валидни и изискали от св.Б. да изплати задължението си, като му казали, че го очакват в офиса на тяхната фирма в гр.София след няколко дни, за да уговорят начина и сроковете за изплащане на претендираните суми, след което подсъдимите и придружаващите ги множество други лица напуснали сградата, в която бил офиса на св.Б. и си заминали с автомобилите, с които се придвижвали. На 15.11.2006г. , след като предварително се уговорил с подс.Д., св.Б. и неговия адвокат-св.П.К. отишли в офиса на „*“ООД в гр.София, на бул.“Арсеналски“, № 4, където осъществили среща с подсъдимите Д. и П., на която среща присъствал и М.С.. При проведения между тях разговор св.Б. отново оспорил претендираното срещу него вземане, като дори представил на подсъдимите съдебно решение от 13.11.2006г., невлязло в сила, с което един от издадените спрямо него изпълнителни листа бил обезсилен. Подсъдимите Д. и П. игнорирали възраженията на св.Б. и позовавайки се на обстоятелството, че изпълнителните листове не били обезсилени с влезли в сила съдебни решения, подноволи исканията си за заплащане на претендираните от тях суми, като заявили на св.Б., че ако тези изпълнителни титули бъдат отменени по съдебен ред, то тяхната фирма ще окаже съдействие на свидетеля да си събере вземанията от С.. При тази среща не било постигнато съгласие за погасяване на претендираните спрямо Б. вземания, като в последващите срещата дни подсъдимите Д. и П. провеждали многократни телефонни разговори със св.Б., в които неизменно настоявали последния да започне изплащане на неговите задължения. Междувременно св.Б. започнал да събира информация за фирма „**“ООД и хората, които работят в нея, чрез справки в информационните масиви  и чрез разговори със своя адвокат и с началника на РУП-гр.Трявна, който бил познат на Б., като решил, че това дружество било свързано с подс.А.П. и че работещите във фирмата лица били хора със „сериозни връзки“. Наред с това в този период до св.Б. и до неговата съпруга- св.Б. достигали разпространяваните из гр.Трявна, където живеели , слухове за направени от М.С.твърдения, че „ги бил дал на мутри“ и че „вече щял да ги оправи“. Това породило притеснения в сем.Б. и за известен период от време те променили своето местоживеене, но св.Б. не преустановил контактите си с подсъдимите Д. и П., както по телефона, така и при осъществяване на лични срещи с тях. При тези контакти и при провежданите разговори с подсъдимите св.Б. се споразумял с тях да изплати част от претендираното вземане, като с това погаси претенциите им изцяло. На 28.11.2006г. в гр.Плевен била проведена среща между св.Б. и подсъдимите Д. и П., при която била подписана предварително подготвена от св.К., като адвокат на Б., „спогодба“за уреждане на отношенията между „*“ООД и св.Б. по повод на осъществената цесия, съгласно която св.Б. се задължавал да изплати на „*“ООД сумата от 50000лв., с което да бъде погасено претендираното спрямо него вземане изцяло. Наред с това св.Б. издал в полза на „*“ООД запис на заповед за тази сума с посочен падеж 15.12.2006г., към която дата св.Б. очаквал получаването на парични постъпления по банковата сметка на фирмата на своята съпруга, която фирма той представлявал. Тъй като до 15.12.2006г. очакваните парични средства не постъпили по банковата сметка на ЕТ“*- Ц.Б.“, св.Б. се обадил по телефона на подс.Д. и го уведомил, че плащането по записа на заповед ще се забави, тъй като не разполага с парични средства, което подразнило подс.Д., който попитал Б. дали по този начин се опитва да отлага обещаното плащане и да ги разиграва, като при положителен отговор „ще стане герой от криминален филм“. Св.Б. обяснил на подс.Д., че не ги лъже, а очакваното от НАП възстановяване на надвнесен данък се е забавило. Няколко дни по-късно подсъдимите Д. и П. отишли в гр.Габрово, където се срещнали със св.Б.. На проведената среща между тримата било уточнено, че при постъпване на средствата от очакваното плащане, св.Б. ще ги уведоми и ще им изплати обещаната сума. На 22.12.2006г. очакваните парични средства били преведени по банковата сметка на ЕТ“*- Ц.Б.“, като св.Д.Н. , която работела във фирмата, като счетоводител ги изтеглила и ги предала на св.Б. ***. По-късно същия ден в офиса на Б. ***,пл.“Първи май“, № 1 пристигнали подсъдимите Д. и П., на които св.Б. предал в брой сумата от 50000 лева, като между св.Б. и подс.Д., като управител на „*“ООД било подписано споразумение, с което задълженията на Б. по договора за цесия от 30.10.2006г. се погасявали изцяло, като наред с това подс.Д. подписал и разписка/квитанция към ПКО/ за получената в качеството му на управител на „*“ООД от св.Б. парична сума.  С договор от 20.12.2006г. св.В.Г. прехвърлил на „*“ООД, представлявано от подс.Д. и подс.П. вземане,  което претендирал към свидетеля Н.Д.. Въпросното вземане било обосновано от Г. с подписани от Д. в негова полза договор за заем и два броя записи на заповед  и било за сумата от 130000лв. и 18000 евро. Подписаният от В.Г. и подс.Д. договор за цесия на това вземане бил със симулативен характер /привидна сделка/ и бил подписан единствено , за да прикрие реалния характер на уговорените между страните отношения, които имали за предмет възлагане от страна на Г. събирането на това вземане от Д. на „*“ООД срещу заплащане на съответно възнаграждение, представляващо процент от събраната сума. Тези реални отношения между страните по сделката били закрепени в подписан от Г. и Д. на същата дата-20.12.2006г.,документ „обратно писмо“. На 09.01.2007г. подсъдимите Д. и П. отишли в гр.Плевен, където се срещнали със св.Н.Д.. Срещата била осъществена със съдействието на св.А.Г., който се свързал с Д. по телефона и на К.П., който закарал Д. от дома му до мястото на срещата- кафенето на хотел „Б“ в гр.Плевен и който бил многократно регистриран за криминални прояви в местната полиция, което обстоятелство било известно на Д. от продължителната му работа в органите на МВР на територията на града. При проведената среща св.Д. се запознал с подсъдимите Д. и П., които му се представили като лица, представляващи фирма „*“ООД и го уведомили за извършената от В.Г. цесия на вземането, което претендирал към свидетеля. Разговорът между подсъдимите Д. и П. и св.Д. се провеждал на маса в заведението, като на съседни маси около тях били седнали множество неустановени лица, на които св.Д. не знаел имената,но за които знаел, че осъществяват охранителни функции на територията на гр.Плевен. В хода на разговора между тях подсъдимите Д. и П. предали на св.Д. копие от договора за заем и записите на заповед, които били получили от св.Г. и изискали от Д. да изплати изцяло и на тях претендираното вземане, като му определили и двумесечен срок за това. Св.Д. оспорил размера на претендираното вземане, като казал на подсъдимите, че то е в по-малък размер и освен това е погасил известна част от него на кредитора Г.. Подс.Д. се съгласил с тези възражения на св.Д. като му казал,че от извършената от него проверка е установил,че действително част от дълга му е изплатена и отправил претенция към Д. за изплащане на сумата от 70000лева, която определил като главница и наказателна лихва, която сума трябвало да изплати на две месечни вноски. Св.Д. казал на подсъдимите, че не може да поеме задължение за претендираната сума, тъй като не разполага с достатъчно пари, като освен това имал задължения и към други кредитори, при което подс.П. заявил на свидетеля Д., че трябва да изостави другите си кредитори , че вече те са основния му кредитор и трябва приеме да плаща на тях, като не трябва да се бави с изплащане на задължението и да се подиграва с тях, тъй като са сериозни хора, а да има предвид, „че знаят къде ходи детето му на детска градина и къде живее семейството му“, а подс.Д. казал на св.Д., че трябва да се съгласи с тяхното предложение, защото „дългът следва човека и където и да отиде дълга ще го следва“, както и че ако не започне да плаща в указания му срок по това задължение „ще има много сериозни проблеми“. При това , притеснен за своята и на семейството си сигурност св.Д., въпреки че не раполагалал с такива финансови възможности и реално смятал, че не им дължи нищо, се съгласил да започне да изплаща на части на „*“ООД исканата сума от 70000лева, като единствено поискал този му дълг да бъде изплатен за три месеца, на три месечни вноски, а не на две, както искали подсъдимите Д. и П.. Последните се съгласили с това и св.Д. подписал връченото му уведомително писмо, в което отбелязал и това, че признава за дължима от него сумата от 70000лв., както и представения му от подсъдимите „погасителен план“ за изплащане на това задължение, съгласно който до 30.01.2007г. Д. трябвало да плати първа вноска в размер на 20000 лева. След като подписал тези документи св.Д. бил закаран обратно до дома си в гр.Плевен със същия автомобил, с който бил докаран на срещата, но управляван не от К.П., а от друго неустановено лице, което стояло на съседна маса в заведението и което било посочено от подсъдимите за шофьор. Докато пътували обратно към дома на св.Д. непознатото лице ударило с ръка Д. в областта на врата, като му казал да внимава и да не си прави илюзии, че може да не си изплаща задълженията. На другия ден св.Д. се почуствал зле здравословно и постъпил за няколко дни в болница с поставена му диагноза „исхемичен инсулт“. След излизането си от болницата, притеснен за сигурността на семейството си, в края на месец януари 2007г., преди първата дата, опредЕ. му за плащане по поетото задължение, св.Д. заедно със съпругата си-св.М.Ч./Д./, тяхното дете, както и със своята тъща-св.С.Ч. напуснали Република България и се установили в населено място близо до гр.*, Република Италия, където св.Д. започнал работа, като шофьор в транспортна фирма. След като не получили плащане от Д., подсъдимите Д. и П., подпомагани и от усилията на свидетелите Г. и Б., започнали да издирват св.Д., като в края на месец февруари 2007г. успели да установят неговото местонахождение, както и номера на ползвания от него в Италия мобилен телефон- *. След това в периода от 01.03.2007г. до 04.04.2007г., на неустановени дати подсъдимите П. и Д., докато пребивавали в Република България, на различни места в гр.Белене, в гр.Плевен и в гр.София провеждали неколкократни телефонни разговори със св.Д., в които изисквали от него заплащането на опредЕ. сума пари. Така на неустановена дата през месец март 2007г. подс.П. от ползвания от него и от Д., като служебен за „*“ООД мобилен телефон с № * се обадил на св.Д., който пребивавал в Италия и му казал, че му дава една седмица срок, за да плати на „*“ООД сумата от 100000лева, като изпрати парите или  лично ги донесе в офиса им на басейна „Спартак“ в София, като в противен случай „той и семейството му ще бъдат убити, ще бъдат разчленени и продадени за органи на украинци“, както и че сестрата на св.Д. ще бъде отвлечена и „направена проститутка на Околовръстното на София“. Наред с това подс.П. казал на св.Д., че двамата с подс.Д. вече са в „преговори“ с група украинци за неговата и на семейството му „продажба“ на тях. Св.Д. казал на подс.П., че не разполага с такава сума и едва ли ще  може да я плати, но ще гледа да измисли начин да ги намери.След това св.Д. се обадил по телефона на своята сестра, която била студентка в гр.Свищов, но не успял да я открие.Тогава притеснен за сигурността на сестра си, св.Д. се свързал по телефона с баща си-св.Д.Д., на когото споделил, че и в Италия са го намерили и го притесняват и го помолил да се свърже със сестра му, за да се увери, че е в безопасност.  Няколко дни след това подс.П. отново се свързал по телефона със св.Д., като му казал, че в този момент е заедно с лица, които са кредитори на Д., както и че знае, че Д. разполага с пари и желае свидетеля да се разплати с тях, като му гарантирал, че след това повече няма да го безпокоят. Св.Д. отрекъл наличието на парични средства, като отново потвърдил, че се опитва да намери такива. Последвали и други телефонни разговори на подс.П. и на подс.Д. със св.Д., в които подсъдимите настоявали свидетелят да им плати исканата сума, като убеждавали Д. ,че не може да се скрие от тях и го уведомявали  и за други лица, които са се опитвали да се укрият в чужбина, но те са ги откривали и са получавали исканото от тях. Св.Д. отклонявал тези искания на подсъдимите с аргумента, че все още не е успял да намери исканата сума пари. На 04.04.2007г., докато св.Д. бил на работа и управлявал камион в Италия, далече от населеното място, където пребивавали съпругата и детето му, по телефона с него се свързал подс.П., който му казал, че с Д. са в Италия, в гр.Неапол и до един час ще бъдат в квартирата му, където знаят, че са жената и детето на свидетеля, докато всъщност двамата подсъдими реално били на територията на Република България. След това подс.П. предал телефона, без да прекъсва връзката на подс.Д., като подс.Д. попитал св.Д. дали е намерил парите, който искали от него, на което Д. отговорил, че не е успял и още мисли откъде да ги вземе.Тогава подс.Д. казал на св.Д., че няма какво да мисли, като има срок от една седмица, за да им предаде исканата сума пари, като ако не изпълни това свидетелят и семейството му щели да бъдат убити и продадени на украинци за органи, а на другите му близки хора в България, визирайки сестра му, щели да им се случат събитията, които подс.П. му е обяснил  и обещал в предходните разговори. Уплашен за сигурността на съпругата и детето си, св.Д. се обадил по телефона на своя работодател в Италия, гр.* *, като му обяснил за отправените заплахи и поискал от господин Д. да осигури някаква защита на семейството му в Италия, което искане работодателят му изпълнил, като уведомил местната полиция , която осигурила физическа охрана на жилището ,в което били свидетелките М. и С. Ч.

         След избирането му за управител на „*“ООД през 2005г., подс.Д., наред с управленските си функции и реалната дейност по събиране на задължения от различни длъжници, се ангажирал и със счетоводната дейност и отчитане на финансовите резултати от дейността на управляваното от него дружество. Паричните задължения, които дружеството събирало били изплащани от длъжниците в брой на подс.Д. или подс.П., като за получаването им от „*“ издавали приходен касов ордер „ПКО“ или разписка, обикновено подписани от управителя Д., който подписвал и разходните касови ордери „РКО“, издавани от платците за получени от него суми. От така получаваните в брой суми дружеството „*“ООД, чрез своя управител Д. или пълномощника П., изплащало в брой на своите клиенти ,формално установени като цеденти, чрез сключен договор за цесия на претендирано вземане, предварително уговорена, обикновено в „обратно писмо“ част от постъпилите суми по съответното вземане, за което получателите на сумите подписвали и съответни документи-разписка, квитанция, а остатъка от събраното задължение оставало за „**“ООД като възнаграждение за изпълнената от тях поръчка. В случаите, когато паричните взаимоотношения между реалния кредитор/цедент/ и длъжника били уреждани директно между тях ,със съдействието на подсъдимите Д. и П., цедента след получаване на сумите, изплащало в брой на „**“ООД уговорена предварително, като цена на услугата сума. При съществено редуциране/намаляване/ на претенцията, която подс.Д. и подс.П., като представляващи цесионера „**“ООД, отправяли към длъжника получаваните суми от последния оставали за „**“ООД, като на цедента не били изплащани никакви суми. При осъществяване на тази  дейност от подсъдимите Д. и П., през 2006г., дружеството  „**“ООД получило в брой от свои контрагенти парични суми, както следва: на 16.01.2006г. сумата от 46000лева от „**“ЕООД; 120000лева от св.В.Е.Е./на 05.04.2006г.-10000лв.и на 12.04.2006г.-110000лв./, от които на 13.04.2006г. на цедента „*“ООД били изплатени 72000лв.; на 02.05.2006г. сумата от 2000 щ.долара, на стойност 3100лв., от В.И.Х.; на 08.08.2006г. сумата от 2000лева от „*/“ АД-гр.Шумен; на 29.11.2006г. сумата от 45000лева от св.Н.М.Р.; на 01.12.2006г. сумата от 39000лева от „*“АД; на 22.12.2006г. сумата от 50000лева от св.И.Ц.Б. и на 29.12.2006г. сумата от 39000лева от „*“АД. През 2007г. представляваното и управлявано от подс.Д. дружество „**“ООД, получило в брой от свои контрагенти парични суми, както следва: на 24.01.2007г. сумата от 10000евро, на стойност 19558,30лв., от св.К.Н.П.; на 02.03.2007г. сумата от 179889 лева от „*“ЕООД; на 15.03.2007г.сумата от 10000евро, на стойност 19558,30лв., от М.Б.Н., от които на св.К.С.Х. била изплатена сумата от 6000евро. Получаваните суми в брой от името на „**“ООД подс.Д.  държал в каса, намираща се в офиса на дружеството в гр.София, ул.“*, до която достъп имали подсъдимите Д. и П.. В случаите, в които контрагенти на дружеството, настоявали за издаване на фактури и плащане по банков път, подс.Д. посочвал банкова сметка ***, като след извършения банков превод теглел сумата в брой и я оставял в касата на дружеството. Така на 09.07.2007г. между „**“ООД, като изпълнител и „Насърчителна банка“АД, като възложител бил сключен договор за поръчка. След изпълнението по договора от страна на „**“ООД и след издаване на съответната фактура № */18.07.2007г. „Насърчителна банка“АД на 18.07.2007г. превела уговореното възнаграждение за „**“ООД в размер на 2256,70лева по банковата сметка на подс.Д. в „Уникредит Булбанк“, като още същия ден подс.Д. изтеглил в брой 2200лева.   От тези пари, получени от дейността на „**“ООД, били заплащани и разходите, свързани с осъществяването на тази дейност. От получаваните приходи били изплащани възнагражденията на лицата, работещи на трудов договор към фирмата, били заплащани разходите, касаещи поддръжката на ползваната материална база и автомобили и използвани консумативи, били изплащани уговорени възнаграждения на лицата, предоставящи консултантски- икономически и юридически услуги, както и разходи за осъществяваните от Д., П. и придружаващи ги лица командировки в страната. За тези разходи, направени във връзка с дейността на „**“ООД, подс.Д. в качеството му на управител на дружеството не съставял  , не изисквал представянето и не съхранявал съответни отчетни документи за получаване на сумите от касата на дружеството и за тяхното разходване. Наред с това подс.Д. не изпълнявал коректно  и приетите от него и възложени му функции за осъществяване на счетоводната дейност на управляваното и представлявано от него търговско дружество, като не попълвал коректно съответните счетоводни регистри на „**“ООД- отчет за приходите и разходите, оборотна ведомост на дружеството, като не отразявал в тях за приход на фирмата получаваните в брой парични суми, както и всички направени разходи през съответните отчетни периоди- за финансовите 2006 и 2007 години.Така в счетоводните документи на „**“ООД , за 2006 и 2007г. подс.Д. не  отразил/записал/, като приход и получените и описани по-горе парични суми през съответните отчетни периоди. В тези счетоводни книги подс.Д. не отразявал пълно и коректно и направените през съответните периоди разходи, включително и извършените плащания от страна на „**“ООД към техните контрагенти по съответните договори за цесия, респ.по съпътстващите ги „обратни писма“.  Така направените от подс.Д. некоректни счетоводни записвания във водените от него счетоводни книги на „**“ООД намерили съответното отражение в подадените от него, като управител на „**“ООД, годишни данъчни декларации по ЗКПО на дружеството пред органите на НАП – декларация № */02.04.2007г.-за финансовата 2006г. и декларация №*/31.03.2008г.- за финансовата 2007г., в които били декларирани приходи от 0,00лева и финансова загуба, както и липса на задължение за внасяне на корпоративен данък. Подс.Д. получил по банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“АД сумата от 13000лв., която му била преведена на 05.07.2007г. от М.Х.Х. с посочено основание „джиро от 03.05.2007г.“, както и сумата от 1000лв., която била внесена по сметката му от Б.К., с посочено основание „захранване на сметка“. Така получените от подс.Д. суми представлявали негов доход, който бил облагаем по силата на чл.12, ал.1 ЗДДФЛ, поради което същия е бил длъжен да ги декларира пред органите на НАП в нарочна декларация по чл.50,ал.1 ЗДДФЛ и да заплати следващия му се данък върху тях, който съгласно годишната данъчна таблица по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ/в редакцията му до 31.12.2007г./ възлизал на сумата от 2676лева. Подсъдимият Д. не изпълнил своето задължение и в законоустановения , в разпоредбата на чл.53,ал.1 ЗДДФЛ срок до 30.04.2008г. не подал съответната декларация пред ТД НАП-София и не заплатил дължимия от него данък.

      Със заповед на Министъра на вътрешните работи на РБ , от 23.02.2001г.  подсъдимият А.П. бил назначен в дирекция “Национална служба сигурност“ при МВР /НСС-МВР/, направление „В“-„Икономическа сигурност“,сектор „В-1“, на длъжност експерт „Оперативно внедряване“. Подс.А.П. изпълнявал тази длъжност до 01.04.2008г., когато със заповед на Председателя на ДАНС/ Държавна агенция „Национална сигурност“/ бил назначен на длъжност „експерт„ в кабинета на председателя на агенцията. Подс.А.П. бил освободен от тази длъжност на 31.08.2009г. със заповед на председателя на ДАНС, с която служебното му правоотношение с държавното учреждение било прекратено. С постановление на прокурор при Върховна касационна прокуратура /ВКП/, от 11.05.2001г., по пр.пр.№ */01г. на НСС-МВР било възложено извършване на проверка по сигнал, съдържащ твърдения за изграден и функциониращ канал за извършване на контрабанда на значителни количества наркотични вещества и оръжия на и през територията на страната, която дейност била осъществявана от множество физически лица и фирми. Възложената проверка била извършена от служители на направление „В“-„Икономическа сигурност“,сектор „В-2“ при НСС-МВР, което направление било ръководено от св.Н.Н., като придобитите данни били отразени в нарочна справка, съдържаща  пет листа, от 14.05.2001г., която била докладвана на св.Н.. Последният от своя страна я докладвал на Директора на НСС-МВР- А. А.. Самата справка била изготвена в два екземпляра, като всеки от тях бил подписан от Директора на НСС-МВР. В справката била отразена информация относно установени факти и предполагаеми отношения и действия на конкретни лица, търговски дружества и държавни учреждения, на конкретни населени места по повод подозрения за извършване на  противозаконна дейност- контрабанда на значителни количества наркотици и оръжия, както и за начина, оперативните методи и способи за придобиване на тази информация от служителите в НСС-МВР. Поради своето съдържание, предмет и насоченост тази информация се явявала „държавна тайна“ и се класифицирала като такава , съобразно чл.20 от действащия към този момент „Списък на фактите, сведенията и предметите, които представляват държавна тайна на РБ“. С оглед необходимостта от защита на тази информация справката, която я материализира била маркирана със съответния гриф за сигурност „Строго секретно“. Така изготвената, подписана от А. и обозначена с гриф за сигурност, справка, която била заведена в НСС-МВР под № В */14.05.2001г. била докладвана във ВКП, като първия екземпляр на справката, на 15.05.2001г. бил предаден по опис в канцеларията на Главния прокурор, където бил приет от началника на кабинета му , а втория екземпляр от същата останал на съхранение в НСС-МВР. Полученият във ВКП екземпляр 1 от тази справка бил заведен под № */01г. в деловодство „Класифицирана информация“ при ВКП, като преди това на получената справка било изготвено фотокопие и същата била докладвана на Главния прокурор, който поставил саморъчна резолюция върху първия лист от нея. На неустановена дата в периода от 01.11.2009г. до 26.11.2009г. в пощенската кутия на редакцията на вестник „Галерия“, намираща се в гр.София, бул.“Цариградско шосе“ бил получен запечатан пощенски плик /голям формат А4/, върху който нямало никакви означения. Така получения запечатан плик бил занесен на главния редактор на вестника- св.К. ПатР., която го отворила и открила в него фотокопие на справка № */14.05.2001г., подписана от Директора на НСС-МВР-А. А.. Върху първата страница на копието на тази справка, получено от св.ПатР. не били видими гриф за сигурност на информацията, адресат на справката, както и щемпел за изходяща поща на справката, но на последната /5-та/страница на справката бил  видим подпис на Директор на НСС-МВР и печат на службата. Така полученото в редакцията на вестника фотокопие на справката, съдържало информация, която били идентична с тази отразена в оригиналната справка № */14.05.2001г., изготвена от НСС-МВР, подписана от Директора на службата, защитена със съответен гриф и изпратена във ВКП на 15.05.2001г. Тази информация, с оглед нейните съдържание и предмет, продължавала да представлява „държавна тайна“ и съгласно действащите към м.11.2009г. нормативни предписания, закрепени в приложение № 1 към чл.25 от ЗЗКИ, т.22 от Раздел II на списъка, както и да бъде предмет на съответна защита, макар и с по-ниско нИ.на сигурност „Секретно“, съгласно изискванията на & 9 от ПЗР на ЗЗКИ. Въз основа на информацията от полученото фотокопие на цитираната справка св.П., под псевдоним, написала статия, която озаглавила „А. А. поръча прокурора Н.К.“. Тази статия била публикувана в брой 7 на вестник „Галерия“, излязъл от печат на 26.11.2009г., като към нея под формата на факсимилета били публикувана и информацията, съдържаща се в полученото в редакцията на вестника копие от справката на НСС-МВР. На 10.02.2010г. в хода на досъдебното производство било извършено претърсване в жилищна сграда/къща/, намираща се на адрес гр.*, която била обитавана от подс.А.П., където било открито и иззето фотокопие на справка № */14.05.2001г., подписана от Директора на НСС-МВР, върху чиято първа страница били запазени обозначенията за гриф за сигурност на информацията, адресата на справката, както и щемпел за изходяща кореспонденция. В хода на разследване по делото била извършена техническа експертиза на иззетото фотокопие на справката, като било установено, че същото представлява поредно, неизвестно по ред копие, изготвено от копие на оригиналната справка № */14.05.2001г., в нейния екземпляр 1, което първо копие е било направено преди полагане на саморъчната резолюция от Главния прокурор на РБ върху първия лист от справката. Наред с това при техническото изследване на иззетия,под форма на копие, документ било установено и това, че публикуваните във вестник „Галерия“ факсимилета изобразяват части от съдържанието на иззетото фотокопие на справката и от оригиналния екземпляр 1 на същата, но не са били пренесени пряко от иззетото и изследвано копие на справката, а вероятно това е било направено от друго аналогично Т.а.                                        

 Изложената фактическа обстановка се обосновава от обясненията на подсъдимите А.П., А.П., К.Т., М.Д. и Я.П.; от показанията на свидетелите В.Ш., Г.Ц., К.Ц., В.В., П.Г., С.Н., В.Т., К.А., П.И., И.А., П.П., Е.Н., Н.В., В.Г., В.С., С.Н., М.Б., М.М., Д.К., Н.Н., Н.Т., С.С., В. С., Б.Б., Д.А., В.В., Л.С., С.Р., С.М., И.П., Н.Р., С.Р., П.И., С.Т., М.О., П.У., Т.П./К./, Б.П., И. Я, А.Г., Г.Г., С.И., Д.П.Д., Х.А., Г.А., К.И., К.М., М.И., С.П., Б.Х., Д.И.Д., А.В., Н.Р., П.Д., В.Ш., Ц.Н., Т.К., И.К., Д.Д., Н.М., Д.Н., В.Г., И.Б., Ц.Б., Д.Н., Б.К., В.В., Н.Д., М.Ч./Д./, Д.Д., К.Ч., Р.Ч., С.Ч., А.В., Г.С., Л.Й., Р.Р., М.Т., И.П., В.Г., Б.П., М.Б., Б.Г., Д.Л., Н.К., А.Г., Е.Й., А.Л., Г.М., А.И., Е.Й., Н.Н., М.Т., В.Е., Е.М., П.С., В.В., П.П., Л.Т, П.Д., Б.Ч., А П., Е.И.-Г., И.З., А.А., Ю.А., К.П., К.П., В.Х., В.П., И.А., В.Н., М.Н., К.Х., Н.Н., П.С., Е.С., В.Д., К. П., З.И., С. Р., Р.Ц., М С., П.К.,Е.М., Е. Л-Г., А Т, Й Р, В. С,В. М, Н. П, К.С.,А. Б., И.Т., Ц.А., Е. Б., Д.Х., Е.Ш. и Ц.Ц.;  от заключенията на извършените СППЕ,СОЕ,ССчИЕ,графични експертизи, СФИЕ, СТЕ, техническа експертиза на документи ; от писмените доказателства и доказателствени средства по делото: записи на заповед, договори,нотариални актове, временни удостоверения, джира,писма, справки,декларации, фирмени документи, протоколи за разпознаване, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване,протоколи за оглед ; от иззетите веществени доказателства; от изготвените ВДС.  

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.Ц., депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.5,;вр.ал.1,т.4 НПК, показанията му , депозирани на ДП пред съдия и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.4 НПК, както и тези дадени от него пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.4 НПК в частта им, в която същия изнася твърденията си за упражнена по отношение на него принуда, под формата на заплахи и нанасяне на удари, придружена с искания за извършване на конкретни действия от негова страна, насочени към извършване на инкриминираните имуществени разпореждания от него самия и от свидетелите П.И., К.А., В.Т. и И.А.. В тези им части показанията на св.Г.Ц. са непоследователни,  неконкретизирани и са в противоречие с другия доказателствен материал по делото, носител на информация за обстоятелствата /време, място, начин и мотиви/ по извършване от горните свидетели на разпоредителни действия с имуществото, което реално било собственост на Ц. и което се явява предмет на настоящото производство. Така първоначално св.Г.Ц. изнася твърдения за осъществена на 23 или 25.11.1998г. среща между него и подс.Ал.П. *** ,в сградата на „*“, на бул.“Черни връх“, при която подс.А.П. изискал от св.Ц. да опише имуществото, с което разполага, за да бъдат удовлетворени от това имущество исканията на св.Н. и на други кредитори, тъй като тези претенции представлявали пречка за издаване на лиценз на застрахователната компания, като Ц. удовлетворил това искане и направил опис на своите имоти.След това подс.А.П. бил изискал от Ц. да прехвърли собсвената си фирма „*“ЕООД на св.О., което искане Ц. също бил удовлетворил, като подписал подготвен от св.В. договор за това, при което подс.А.П. изискал от Ц. да убеди своите „подставени лица“-Т., А., А., В. и Г. да прехвърлят своите акции от застрахователната компания, което предложение Ц. отклонил, при което получил заплахи от подс.Ал.П. и бил принуден да остави ползвания от него джип „Митцубиши“ там, след което се прибрал в гр.Левски. Отново в този си разпит, от 11.02.2010г., св.Ц. твърди и това, че известно време след вземането на джипа му е имал нова среща с подс.Ал.П. ***, при която „по дребен повод“ бил обвинен, че създава проблеми пред застрахователната компания и нейното лицензиране, като му бил нанесен побой от подс.Ал.П. в областта на тялото и главата и бил върнат отново в гр.Левски, където известно време останал в дома си поради болки в ребрата, в който период бил посетен от А. и А., на които разрешил да прехвърлят акциите си от компанията, както и че те и другите му „подставени лица“ са направили това в офиса на „*“ в гр.Плевен. В показанията си , от 29.02.2010г., св.Ц. изнася твърдения, че при описване на имуществото си бил „заставен“ от подс.Ал.П. да разговаря със св.П.И., която формално била собственик на имота в гр.Банкя и да я убеди да го прехвърли на името на друго лице, като й обясни, че дължи пари на подс.Ал.П. и по този начин погасява дълга си към него, като Ц. провел искания разговор с И., на която „разяснил“ ситуацията и й казал, че бил заплашван от А.П. да направи това. В същия разпит св.Ц. депозира показания и относно причините, поради които подс.Ал.П. е „изострил“ и „проявил“ описаната от свидетеля агресия срещу него, а именно отправените от Ц. и Н. искания към А.П. да уредят документално имуществените си отношения по повод застрахователното дружество и да бъдат гарантирани техните претенции, чрез издаване акции или заплащане на апортираните в дружеството имоти, като изнася твърдения и за конкретни думи на подс.Ал.П., които са били отправени към Ц., докато последния правел опис на имуществото си, включващи заплаха за живота на Н. и обяснение за причините, поради които било необходимо исканото прехвърляне на имуществото на Ц.. Наред с това св.Ц. отново е потвърдил изявлението си, че описваните от него действия са били осъществени „през ноември 1998г.“, като в същия разпит Ц. е изнесъл твърдения, че „заплахите“ били започнали от „лятото на 1998г.“, без да ги конкретизира, както и че прехвърлянето на „*“ ЕООД било направено от него „определено под усещането за заплаха“, като отново не конкретизира нито заплахата, нито своето „усещане“ за такава, като с тези си твърдения св.Ц. не е отговорил ясно и точно на конкретно зададения му  въпрос дали е извършил това разпореждане под влияние на отправените му през м.11.1998г. от подсъдимия заплахи. На 04.05.2010г. бил проведен пореден разпит на св.Ц., при който разпит водещия разследването предявил на свидетеля временно удостоверение № 25 с подписано на гърба му от името на Ц. джиро с дата 15.09.1998г. и договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 28.09.1998г.. При депозиране на своите показания при този разпит св.Ц. изнесъл твърдения, че въпросното джиро не е подписано от него на посочената в джирото дата, а е подписано от него в „края на месец ноември 1998г.“ и то в резултат на натиск не само от подс.Ал.П., а вече и от друг подсъдим- К.Т., който отправял заплахи към него за подписване на джирата от Ц. и другите „подставени лица“. Тези свои твърдения за времето на извършеното от него „джиросване“ св.Ц. е обвързал с датата на раждане на своята дъщеря /02.11.1998г./ и е декларирал ясен спомен за тези събития, като е изразил и категоричното си становище, че и другите свидетели не са подписали джирата на 15.09.1998г. Наред с това св.Ц. в този си разпит изнася твърдения, че при подписване на договора за продажба на „*“ЕООД от негова страна не е била извършена нотариална заверка на подписите и демонстрира отстъпление от първоначалните си твърдения, че е подписал този договор през м.11.1998г., като заявил, че не си спомня дали го е подписал преди датата на заверка-28.09.1998г., или след тази дата, като не изнася информация за обстоятелствата, при които е направил това. При проведения на 08.06.2010г., по реда на чл.223 НПК, разпит на св.Ц., последния отново изнася твърдения за нанесен му от подс.Ал.П. побой, през месец ноември 1998г., в офиса на „*“, след който Ц. е описал имуществото си, като наред с това уточнява, че продажбата на „*“ЕООД е била осъществена от него отново в офис в София, на „*“, но това се е случило след направения от него опис на имуществото му-  „може би седмица след тази случка“, както и че „джиросването“ на временните удостоверения от него и от другите свидетели също е било извършено през месец ноември 1998г., след нанесения му побой и след като е бил посетен от К.А. и И.А. в дома си, където почивал докато преминат физическите му увреждания, и на които дал съгласие да да вземат автономни решения относно акциите, които били записани на тяхно име. Наред с тези си показания в коментирания разпит св.Ц. изнася твърдения и за организирана от него, по искане на Ал.П., среща в „*“ между подс.Ал.П. , св.П.И. и Ц., на която среща Ал.П. казал на И., че трябва имота в гр.Банкя да бъде прехвърлен на друго лице, за да бъде погасено задължение на Ц. към Ал.П., както и твърдения за осъществена „през лятото на 1998г.“ среща между Ц. ***, при която подсъдимия отправил заплахи срямо Ц. по повод поискана от свидетеля вещ-товарен автомобил, като бил отправил упрек за действия на св.Н., които създавали проблеми за лицензиране на застрахователното дружество и поискал от Ц. да спре Н.. При проведените от разследващ орган разпити на св.Ц., на 18.01.2011г. и на 24.01.2011г., свидетелят е уточнил, че въпросната среща между него и подс.Ал.П. е била проведена „в края на м.08.или началото на м.09.1998г.“ в гр.Левски, като подс.Ал.П. поискал от Ц. да възпре Н. от сигнализиране на държавни институции и прокуратурата, дори и Н. да бъде разстрелян, тъй като неговите жалби пречели за издаване на лиценз на застрахователното дружество. Наред с това св.Ц. изоставя твърденията си за проведена среща между Ал.П. и св.П.И., като се ограничава единствено с твърдения, че било поискано от него да „обработи“ П.И. да прехвърли имота в Банкя. Едва при тези си разпити св.Ц. излага различна хронология на твърдените от него в предходните му разпити събития, като твърди, че подс.Ал.П., още през м.09.1998г. поискал от него акциите да бъдат прехвърлени, като през м.10.1998г. била проведена среща в гр.Плевен в офиса на „Марком“ООД, където донесените от подс.Т. временни удостоверения, издадени на името на „*“ЕООД, на А., на Т., на *, на А. и на В., били предадени на Ц. като било поискано джирата да бъдат подписани от съответните лица,като освен Ц. на този среща били и свидетелите А. и А.. Св.Ц. депозира показания, че при тази среща джирото, издадено на името на К.А. било подписано от нея, след неговото съгласие, а джирата на другите временни удостоверения не били подписани, като не изнася информация какво се е случило с тях. По натам в своите показания св.Ц. излага твърдения за проведена последваща горните събития среща между него и подс.Ал.П. ***, в джипа „Мицубиши“ на Ц., където подсъдимия отправил заплахи и поискал от Ц. да джироса акциите си, но Ц. не го направил, след което бил извикан „вече през м.10.-м.11. 1998г.“ в гр.София, в сградата на „Телеца“, където бил подложен на обиди от страна на подс.Ал.П., който му нанесъл удари в гърдите и главата, след което св.В. му бил донесъл договора за прехвърляне на „*“ЕООД и Ц. го подписал. Едва в коментираните показания св.Ц. излага твърдения за осъществена последваща среща с подс.Ал.П. ***, в сградата на бул.“Черни връх“, при която подс.Ал.П., след като разбрал, че Ц. не носи обещаните преди това ключове от апартамент в гр.София, му нанесъл удари в областта на тялото, гръкляна и главата, като преди това направил неуспешен опит да удари с лопата в главата свидетеля и го замерил с нея, след което бил принуден да направи опис на притежаваното от него имущество и да подпише джирото на гърба на временно удостоверение № 25, издадено на името на „*“ЕООД, като от него било поискано да посъветва П.Г. да джироса акциите на името на *, ако му се обади по телефон. Наред с това Ц. твърди, че такъв телефонен разговор с Г. е бил проведен, без да уточнява кога и при какви условия, като го посъветвал да прехвърля имуществото си, за да не пострада. Обстоятелствата за твърдения телефонен разговор със св.П.Г., св.Ц. конкретизирал до известна степен в разпита си пред СГС, проведен по НОХД № 5249/11г. в съдебно заседание на 24.02.2012г., като уточнил , че по време на този разговор, който се провеждал „ден-два“ след нанесения му побой през м.11.1998г., Ц. е бил държан в гр.София, в заведение до басейна „Спартак“, където мобилния му телефон бил донесен там от подс.Т., телефонът извънял и св.Ц. провел твърдения разговор с П.Г..Наред с това в този му разпит  пред друг състав на съда, св.Ц. депозирал показания, с които се придържал към твърденията си, депозирани в разпитите му на ДП, от 18.01. и 24.01.2011г., относно хронологията на описваните събития, както  за своите действия, така и за действията на другите лица- подсъдимите Ал.П. и К.Т. и свидетелите И., В., А., А., Т., В. и Г., като ги допълвал с   твърдения и за други обстоятелства, касаещи твърдени срещи и разговори с В. и Г. след причинените му физически страдания през м.11.1998г., както и направени уточнения и допълнения за конкретни обстоятелства. Т.а уточнение св.Ц. направил на въпрос на прокурора, като посочил, че подс.Ал.П. поискал от него да убеждава другите „подставени лица“ да джиросват своите акции, след „последния“ нанесен му побой, през м.11.1998г., което изискване той бил изпълнил , докато „лежал“ в дома си в гр.Левски. Пак за същия този период, след този твърдян побой, св.Ц. изнася твърдения и за среща в дома си със св.Г. и св.В., при която среща последните двама му споделили, че подс.Ал.П., при последния им контакт „скочил да ги бие“ и те са избягали, като преди това при предходни срещи между Г., В. и Ал.П. последния им е обещавал съвместен бизнес, както и облаги, след лицензиране на застрахователната компания,ако му съдействат, но това не се било случило и Г. и В. се чувствали излъгани в своите очаквания и надежди, поради което потърсили отново св.Ц., за да уговорят и предприемат съвместни действия срещу подс.Ал.П., чрез подаване на сигнали до различни държавни институции. Пак в този си разпит, пред СГС, св.Ц. внася уточнение и за първи път конкретизира в известна степен твърдения от него разговор, при който убедил св.П.И. да прехвърли имота в Банкя, като за пръв път споменава и за репликата „имаш дете“ към И.. Така констатираната от съда непоследователност, първоначална неконкретност и последващи уточнения и допълване с твърдения за нови факти и обстоятелства, касаещи хронологията на процесните събития и описваните действия на Ц. и на другите цитирани от него лица , в показанията на св.Г.Ц., дадени на ДП и пред друг състав на съда и приобщени към материалите по настоящото съдебно производство по съответния процесуален ред не може да бъде обяснена единствено с претендираните и от самия Г.Ц., в показанията му пред СГС паметови особености, породени от полагани усилия да забрави, последвани от опити да възстанови спомените си за претендираните събития. Според настоящия съдебен състав промяната в съдържанието на показанията на Ц., тяхното конкретизиране и допълване с нови твърдения за факти и обстоятелства сочи на стремеж у свидетеля да синхронизира своите показания с други доказателства по делото, които са били събирани от разследващите органи на ДП в периодите между разпитите на свидетеля и с които доказателства Ц. е бил запознат, при провежданите разговори между него и други лица, които са били разпитвани по делото, чрез предявяване на конкретни писмени доказателства при разпитите на Ц. на ДП, както и при предоставената на Ц. възможност да се запознае с материалите по делото, по реда на чл.227-228 НПК, при приключване на ДП. Аргументи за такъв извод съдът открива в обстоятелството, че при първоначалните разпити на св.Ц. пред разследващ орган и пред съдия, по реда на чл.223 НПК, проведени в периода от м.02.2010г. до м.07.2010г., Ц. поддържа твърденията си за нанесен му еднократно,през м.11.1998г., побой от подс.Ал.П., след което свидетелят е извършил исканите от него разпоредителни действия с имуществото си, включително и с прехвърляне на фирмата си и притежаваните от нея акции, както и за провежданите от него в същия този период срещи и разговори с други лица-негови „подставени лица“. Едва през м.01.2011г., след като по делото са били разпитани, като свидетели, сочени от него за запознати със събития лица- П.И., И.А., К.А., Т., Н., В., Г. и след като са били изискани и приложени, като писмени доказателства съответни документи- от фирмени дела, от КФН, от различни лица, при проведените му два разпита на ДП, както и при разпита му пред СГС, след като Ц. се е запознал с материалите от ДП, същия депозира показания,в които описва инкриминираните събития в друга хронология и с различно съдържание. Така за пръв път св.Ц. излага твърдения и за друг побой, нанесен му от подс.Ал.П., но вече през „месец октомври-ноемри 1998г.“, който бил последван от искане за прехвърляне на „*“ЕООД, при което Ц. в подробности описва обстановката, при която това се е случило-„пистолета „Глок“, книгата „Мосад“, нож-мачете, остриета за хвърляне и военно-полева лопата“, както и ударите „в слънчевия сплит и по темето“ и „падането на фотьойла“. За пръв път в разпита си от 18.01.2011г. св.Ц. изнася и твърденията си за използвана от подс.Ал.П. лопата, при нанасяне на твърдения втори побой, вече през м.11.1998г., след раждане на второто дете на Ц., както и за опитите на подс.Ал.П. да го удари по главата с тази лопата, след което последвало и искане за описване на имуществото на свидетеля и за джиросване на акциите на „*“ЕООД в застрахователното дружество.За пръв път в разпита си от 24.01.2011г. св.Ц. изнася твърдения и за проведен между него и св.Г. телефонен разговор, в който по указание на подс.Ал.П., Ц. е казал на П.Г. да прехвърля имуществото, както се иска от него. За пръв път в разпита си пред СГС, от 24.02.2012г., св.Ц. изнася твърдения и относно конкретния разговор/за споменаване на детето й/, които водил с П.И., като изоставя предходните си твърдения, че не помни точно как й е обяснил за заплахите и за проведена между И. и Ал.П. среща, на която е присъствал и Ц.. Съмнението, което съдът отправя към достоверността на показанията на св.Г.Ц., не се разсейва от показанията на свидетелите К.Ц. и С.Н., дадени от тях в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани от тях в хода на ДП и пред друг състав на съда и приобщени към материалите по делото по съответния процесуален ред, тъй като посочените двама свидетели правдИ.сочат като свой източник на информация за инкриминираните събития, казаното им от Г.Ц., поради което и техните показания , в частта им касаещи  горните обстоятелства и подкрепящи заявеното от Ц., разбираемо са схематични и неконкретизирани. Показанията на свидетелите Ц. и Н., касаещи възприети лично от тях обстоятелства или техни действия, са по-подробни и конкретни, но се разминават значително с твърденията на Г.Ц. за същите тези обстоятелства. Така в своите показания св.Ц. подкрепя заявеното от Г.Ц. обстоятелство за осъществена между него и подс.Ал.П. среща в гр.Левски, при която Ц. се качил в автомобила на подсъдимия, пред кафенето стопанисвано от св.Ц., което свидетелката лично е възприела, но същата сочи различен период на осъществяване на тази среща, като обвързва спомените си за това с раждането на своята дъщеря- след 02.11.1998г., докато Г.Ц. изнася твърдения за период м.08.-09.1998г. Наред с това св.Ц. потвърждава твърдението на Г.Ц. за целта на тази среща, а именно изискване на подс.Ал.П. към Ц. да повлияе върху С.Н. да преустанови подаването на жалби срещу подсъдимия, както това е вече бил направил самия Ц.. От своя страна св.Н. в своите показания подкрепя твърденията на Г.Ц., че е имал имуществени претенции към него, към подс.Ал.П. и самото застрахователно дружество, но изрично сочи, че през инкриминирания период- м.09.-м.12.1998г. е осъществил няколко срещи с подс.Ал.П., при които е търсил неговото съдействие за разрешаване на свои проблеми, вкл.и такива с правосъдните органи на страната, като получил обещание за такова съдействие от страна на подсъдимия, но реално не го получил и затова едва през 1999г. предприел действия по сигнализиране на държавни институции,вкл. и сигнали, насочени срещу подс.Ал.П.. Тези показания на св.Н. опровергават твърденията на Г.Ц., че Н. е предприел/засилил/ тези си действия през пролетта на 1998г., което е довело до претендираната среща между Ал.П. и Г. Ц. ***. или началото на м.09.1998г.“. Тези показания на св.Н., а и косвено показанията на св.Ц. за времето /периода/ на коментираната среща, се подкрепят от приложените като писмени доказателства по делото копия от жалби, сигнали и молби от С.Н. и от Г. Ц. по този повод до различни институции, от които е видно, че всички те са били съставени и депозирани през 1999г.и следващите няколко години, т.е. след инкриминирания период през 1998г. Съдът кредитира показанията на свидетелката К.А.,дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, депозирани пред разследващ орган на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК, показанията на св.И.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени пред друг състав на съда и пред разследващ орган на ДП и приобщени по съответния процесуален ред, както и показанията на св.В.Т., дадени пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.4 НПК, в които показания свидетелите последователно и еднопосочно описват своите лични, служебни и имуществени взаимоотношения с Г.Ц., ролята на негови „подставени лица“, която са приели да изпълняват, извършените от тях разпоредителни действия с предоставеното им от Ц. имущество, както и за обстоятелствата, при които са извършили инкриминираното „джиросване“ на записаните на тяхно име акции в застрахователното дружество. Тези им показания са в съответствие с писмените доказателства по делото- копия от временни удоставерение с джира, от декларации пред НАП, декларации за апортиране на имотите в капитала на дружеството и др., а така също се подкрепят и от показанията на свидетелите С. и В.. Така свидетелите А. и А. сочат, че са извършили въпросното „джиросване“ със знанието и съгласието на Г.Ц., като отричат спрямо тях да е оказвано принудително въздействие, както и да им е известно спрямо Г.Ц. да е оказвано такова непозволено давление за тяхното мотивиране за извършване на такова разпореждане. Св.Т. изнася информация, че за пръв път е разбрал за водените на негово име акции-временно удостоверение, едва през 1999г., когато е бил уведомен от данъчната служба за дължими данъци и при срещата си с подс.Ал.П. и др.лица, когато вече и собственоръчно е подписал „джирото“. Наред с това св.А. сочи и обстоятелствата, при които същата е изпълнявала указанията на Г.Ц. и съвместно със св.С. е подготвила всички необходими документи за извършване на апортните вноски в капитала на дружеството, включително и за вноската от името на „*“ЕООД, извършено със знанието и под контрола на Ц.. Показания на св.А. се подкрепят от св.С., както и от приложените фотокопия на документи за извършените апортни вноски. Тези показания на св.А., които съдът кредитира, опровергават твърденията на Г.Ц., че имотите на „*“ЕООД били апартирани в капитала на ЗК без негово знание и съгласие.Наред с това св.А. не подкрепя със своите показания и твърденията на Г.Ц. за нейно посещение в дома му, в края на м.11.1998г.,докато той е „лежал“ след побоя, за искане на разрешение за прехвърляне на имущество, като изнася информация за еднократно посещение в дома на Ц., но отнесено към началото на 1999г. и с цел получаване на съвет и разрешение да продължи работата си и при новите работодатели, които са го заместили  Св.А. заявява, че не помни конкретните обстоятелства, при които на два пъти е подписвала инкриминираното „джиро“, като обяснява това с многократните си посещения в офисите на ЗК „*“ в гр.София и сама и придружавана от Г.Ц., при които е изготвяла и подписвала множество документи и от свое име и от името на другите свидетели във връзка с участието им в капитала на застрахователното дружество. За тези обстоятелства показания депозира и св.А., който описва начина, причините и участието на Г.Ц. в изготвянето на първоначалните неистински „джира“ от името на джирантите, както и последващото им посещение- негово, на св.А. и на В.,*** по искане на св.С., св.В. и подс.Т. , където лично подписали джирата. Тези показания на св.А. се подкрепят от показанията на св.С., от показанията на св.Т., който твърди че не е подписал джирото, както и от заключението на графологичната експертиза на подписа на св.Пл.Г. за джирант на временното удостоверение на името на *. Наред с това тези показания на св.А. опровергават твърденията на Г.Ц., че от ЗК били „фалшифицирали“ подписите на джирантите, а и предоставят логично обяснение за начина , по който Ц. се е сдобил с предаденото от него на разследващите фотокопие на временно удостоверение № *, на името на „*“ЕООД, което за джирант не е било подписано от Ц. /при предаването му на ДП Ц. не е бил питан изобщо за начина, по който се сдобил с този документ/, както и за мотивите на Ц. за изготвянето на неистинските джира, които не включват твърдения за упражнено спрямо свидетелите насилие/заплахи/. Съдът кредитира показанията на св.А. и в частта им, в която същия депозира твърденията си за участието на Г.Ц. в осъществяваните, чрез ЕТ“*“ търговски сделки със захар, вкл. и с „*“АД и „*“АД, за представените в тази връзка обезпечения, които реално са били собственост на Ц.. Тези показания на св.А. се подкрепят от показанията на св.М., както и от документите, касаещи тези отношения, приложени към материалите по съответните преписки на ОП-Плевен и приобщени към настоящото производство по съответния процесуален ред. Съдът кредитира показанията на св.В.Т. и в частта им, касаеща изнесените от него твърдения за извършеното предаване на съхраняваните картини, собственост на Ц., тъй като същите се подкрепят от показанията на св.Р., както и от приложените фотокопия на приемо-предавателни протоколи с отразени в тях конкретни дати. Свидетелят Т. изнася твърдения за осъществена между него и подс.Ал.П., както и други лица среща в гр.София, през 1999г., на която среща е подписал документи, вкл.е изписал имената си за джирант под джиро, което е от негово име, но не е било подписано от него, като сочи, че времето било хубаво и това със сигурност се е случило след като бил предал картините, но не може да конкретизира дали е било м.05. или м.09.1999г.Наред с това св.Т. твърди и това, че преди тази среща е бил посетен от данъчни служители, на които била възложена проверка и тогава разбрал за притежавани от него акции, които били продадени, както и обстоятелството, че от св.В.,*** и донесъл му документите за подпис разбрал, че трябва спешно да ги подпише, тъй като ЗК била „притисната“ от срокове. Съдът кредитира показанията на св.Т. и в тази им част относно времето на тази среща с подсъдимите Ал.П. и К.Т., както и св.В.,тъй като Т. ги обвързва със събития, за които е установено кога са се случили- м.11.-м.12.1998г. за картините и м.06-м.07.1999г.- данъчната проверка,  като намира, че цитираната от свидетеля среща с подс.Ал.П. е била осъществена в началото на м.09.1999г., непосредствено преди „преподписаното“ от Т. джиро да бъде внесено, на 14.09.1999г. в ДЗН. Съдът кредитира показанията на св.П.И., дадени пред друг състав на съда и приобщени към материалите по делото по съответния процесуален ред в частта им, в коята същата депозира твърденията си относно реалния характер на взаимоотношенията й със св.Г.Ц. по повод процесния имот в гр.Банкя и за извършените от нея действия по упълномощаване на св.М. за предприемане на разпоредителни действия с имота, както и за фактическото предаване на владението върху същия на св.С., а така също и относно участието на подс.Т. в организиране осъществяването на тези събития, както и за претенциите на свидетелката за получаване на определена сума пари за направени от нея разходи по имота. В посочените части показанията на св.И. се подкрепят от показанията на свидетелите М. и С., както и от приложените по делото писмени доказателства-нотариални актове и предварителен договор за процесния имот. Съдът не кредитира показанията на св.И. в тези им части, в които тя споделя собствено мнение относно евентуалните намерения на Г.Ц. за ползване на имота, както и относно твърдяната ангажираност на св.С.Р. към довършване на ремонта и обзавеждането на къщата. В първата им част показанията на св.И., за планираното скорошно семейно ползване на къщата от Г.Ц., не са основани на нейни твърдения за конкретни факти, при които е възприела твърдените намерения на Ц., поради което имат характер на нейно субективно мнение.Освен това,  в показанията на св.Г.Ц. не се откриват такива твърдения, а в своите показания св.Ц.-съпруга на Г.Ц.,  освен че не твърди такива семейни намерения сочи, че единствено знае за техен имот в Банкя, както и за къща в с.Р., но не ги е посещавала. Във втората им част коментираните показания на св.И. се опровергават от показанията на св.Р., който твърди, че веднъж е посетил вила в Банкя с Г.Ц.,където да бъде подредена колекцията му от картини, но отрича да е бил ангажиран с архитекти, проект за ремонт, както и да е коментирал такива неща със св.Ц.. Съдът кредитира показанията на св.И. в частта им, в която същата сочи за проведения между нея и Г.Ц. разговор, при който последния казал на И., след първоначалния й отказ да прехвърли собственосттта на имота,  „да мисли за детето си“, тъй като в тази им част показанията й не се опровергават от други доказателства. Съдът кредитира показанията на св.М. дадени в хода на съдебното следствие/на два пъти/, както и частично тези, депозирани от нея на ДП и приобщени към материалите по делото по съответния процесуален ред, в които свидетелката описва своето участие в осъществената сделка с процесния имот в гр.Банкя,както и контактите й с лицата по тази сделка, тъй като в тази им част показанията й се подкрепят от показанията на св.И., както и приложения по делото нотариален акт/в копие/ от 25.01.1999г. за имота. Съдът не кредитира показанията на св.М., депозирани пред разследващ орган на ДП в частта им, в която изнася твърдения за участието на подс.Ал.П. в осъществяване на нейното упълномощаване от св.И., тъй като тези й твърдения бяха отречени от свидетелката в съдебно заседание, а и същите не се подкрепят от други доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на св.М. С. в частта им, описваща конкретните обстоятелства, при които инкриминирания имот в гр.Банкя е бил прехвърлен на негово име,от св.М. в качеството й на пълномощник на св.И., както и относно посещението му в офиса на И. за получаване на ключовете от къщата и на подписаните от нея декларации, които предал на св.М. преди изповядване на сделката пред нотариус.В тези им части показанията на св.С. се подкрепят от показанията на свидетелките И. и М., както и от приложените копия от двата нотариални акта- от 25.01.1999г. и от 07.07.2000г., с който С. извършил последващо разпореждане с процесния имот.  Съдът не кредитира показанията на св.М. С. в частта им, описваща твърдените от него предложения,уговорки и заплащане на цената на имота на Г.Ц., както и в частта им сочеща на съпътстващи и последващи придобиването множество срещи и контакти между С. и св.И., включително и относно последващата продажба на имота. В тези им части показанията на св.С. не са подкрепени с други доказателства, а и се опровергават от показанията на свидетелите И. и М.. Този извод не се разколебава от показанията на свидетелката Е. Ш., разпитана в хода на съдебното следствие, доколкото свидетелката сочи за еднократна среща между свидетелите И. и С., която била организирана от Г.Ц., както и за доверителни отношения между Г.Ц. и „неговата адвокатка“-св.М., която категорично сочи, че не познава Ц.. В тази им част показанията на свидетелите Ш. и С. съвпадат изцяло относно поредността на идване на И. и М. в офиса, краткия престой на С. на тази среща и за „адвокатката на Ц.“, но съдът не ги кредитира, като отчита тяхното противоречие с показанията на свидетелките И. и М., както и с тези на св.Г.Ц. и обстоятелството, че всеки от свидетелите Ш. и С. се намира в дългогодишни служебни и лични отношения с подсъдимия А.П., докато никоя от свидетелките И. и М. не е била в такива трайни взаимоотношения с Г.Ц., като освен това И. коректно е потвърдила в своите показания претенциите си за получаване на определена сума пари, но отправени не към Г.Ц., а спрямо подс.Т.. Наред с това съдът установява  недостоверност в показанията на св.С. и относно твърденията му, че св.И. била ангажирана със снабдяването със скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, в които действия той й оказвал съдействие. Това твърдение на С. се опровергава от показанията на св.И., която сочи, че единствено е подписала за упълномощаването на св.М., а в последствие и декларации от свое име, но не сочи за свое участие при снабдяването с всички други документи необходими за изповядване на сделката. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.О., дадени в хода на съдебното следствие, при които същия депозира твърденията си за внесените в България значителни суми в брой, тяхното предоставяне за управление на подс.Ал.П., за обстоятелствата, при които неговото дружество придобива значителна част от капитала на застрахователната компания, за контактите и уговорките му с Г.Ц., както и за начина на придобиване на дяловете от дружеството „*“ЕООД. Показанията на св.О. се подкрепят еднопосочно от другите доказателствени източници. Така твърденията на О. за създадения с негово участие „еврейски фонд“ и за ролята на А.П. при управлението на средствата от фонда се подкрепят от обясненията на подс.Ал.П., както и от показанията на свидетелите С. и В..Твърденията за предоставените на Г.Ц. суми в брой се подкрепят и от показанията на свидетелите С.Р.. и Е.Н., както и от приложените по ДП и в хода на съдебното следствие, като писмени доказателства копия от разписки за получени суми и от банково платежно нареждане /бордеро/. В този смисъл твърденията на Г.Ц. за фиктивния характер на тези всички тези документи /а не единствено на част от тях/ и отричане на обстоятелството за получавани от подс.Ал.П. суми в брой, не са достатъчни, за да поставят под съмнение достоверността на тези твърдения на горепосочените свидетели и на подс.Ал.П.. Аргумент за това се открива и в показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Е. Л.- Г., която изнася твърдения за предоставяни й от Ц. суми в щатски долари, за които й казвал, че били получени от подс.Ал.П..Наред с това св.Л.-Г. сочи и ролята на „подставено лице“, която К. М.-бившия й съпруг е изпълнявал по повод имота в гр.П,ул.“*, изпълнявайки указанията на Г.Ц.. Твърденията на св.О. за обстоятелствата-време, място и начин, на придобиване на дяловете от дружеството „*“ЕООД се подкрепят от показанията на свидетелите Т. и В., както и от завереното фотокопие на договор за продажба на дружествени дялове, с нотариално заверени на 28.09.1998г. подписи. Така кредитираните показания на свидетелите О., Т. и В. не могат да бъдат убедително опровергани от колебливите показания на св.Г.Ц., който изнася твърдения за друго време, друго място и друг начин на мотивирането му да подпише процесния договор, поради демонстрираната от Ц. непоследователност в неговите твърдения относно времето на подписване на договора от негова страна/първоначално в края на м.11.98г., а по-късно през „октомври-ноември на 98г.“/, която непоследователност се възприема от съда като опит за постигане на съответствие между показанията му и безспорно установеното, чрез изисканите от ОС-гр.Плевен и приложени копия на документите от фирменото дело на „*“ЕООД и чрез приобщеното в съдебно заседание копие на заявление от името на М.О., от 02.11.1998г. по същото фирмено дело, обстоятелство, че към 02.11.1998г. процесния договор е бил подписан от страните по него,бил е нотариално заверен и е бил внесен в този му вид в деловодството на ОС-гр.Плевен. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Р., С.Р. и С. Р., които обосновават обстоятелствата относно предоставените от св.Р. в заем на Г.Ц. парични средства, невъзможността на Ц. да върне същите, ангажираността на подс.Ал.П. към уреждането на финансовите претенции на Р. и съдействието, което по нейна молба й е оказал за получаване на колекцията от картини на Ц. вместо изплащане на неговия паричен дълг. Показанията на свидетелите Р., Р. и Р. са последователни и допълващи се, като се подкрепят от обясненията на подс.Ал.П. и св.Т., както и от приложените писмени доказателства- копия от договори за заем, предварителен договор за покупко-продажба на имот, договор за даване вместо изпълнение, приемо-предавателни протоколи.  От показанията на свидетелите С.Н. и С. се обосновават обстоятелствата за възникнали, предхождащи инкриминирания период, спорни взаимоотношения между тях, като представляващи „*“ООД и Г.Ц., като представляващ „*“ООД, породени от търговска сделка между двете дружества, както и ангажираността на подс.Ал.П. към разрешаване на този спор и удовлетворяване на претенциите, които Ц. отправял.Наред с това Н. и С. сочат и за ролята, която Н. З. и представляваната от него „ТС Банк“ са имали за осъществяване на тази сделка и за възникване на спорните отношения по повод изпълнението на задължения по нея. Тази намеса на Н. З. в дейността на двете търговски дружества се обосновава и от показанията на св.М.Б.- сестра на З. и съдружник в „*“ООД. От показанията на свидетелите В.Г., Н.В. и В. С. безпротиворечИ.се установяват обстоятелствата, касаещи активните и последователни роля и функции, които подс.Ал.П. имал при създаването, изграждането , преобразуването и дейността на застрахователна компания „*“ , респ. “*“ в периода от 1996г. до 1999г., както и пряката му ангажираност към функционирането на компания, извършваните увеличения на капитала на дружеството, както и прехвърлянето на акции между различните акционери, както и за конкретните имуществени разпореждания с такива акции, които свидетелите са извършили, което се подкрепя и от приложените по делото копия на съответните документи за тези разпореждания. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. и С., депозирани от тях на ДП и пред друг състав на съда, приобщени към материалите по делото по съответния процесуален ред, в които свидетелите изнасят твърдения за осъществени спрямо тях действия от подс.Ал.П., изразяващи се в отправяне на заплахи, насочени да ги мотивират да извършат искани имуществени разпореждания. Така в показанията си в хода на съдебното следствие св.В. категорично отрече да е бил обект на отправени му заплахи, като обясни притесненията, които е изпитвал при въпросните си срещи с подсъдимите Ал.П. и Ант.П., не с конкретно поведение на подсъдимите, а със собствените си представи и очаквания, свързани с известните му възможности застрахователното дружество да му създаде множество юридически проблеми. От своя страна св.С. неотклонно заявяваше липса на спомени за обстоятелствата, отразени в приобщените й показания, като отказа да заеме категорична позиция, с която да ги потвърди или отрече. Тази неяснота в позицията на свидетелката, както и липсата на други доказателства, които да подкрепят именно тези й показания, наред и с твърденията на подс.Ал.П., който в своите обяснения отрече такова свое поведение, не позволяват на съда да погледне с необходимото доверие на тези показания на св.С. и да кредитира същите.

От показанията на свидетелите Б.Б., Д.К., Д. А. се установяват обстоятелствата, свързани с начина на протичане на процедурите по издаване на лиценз на застрахователната компания „*“ в периода 1998г.-2000г., осъществените проверки, установените при тях обстоятелства, мотивите за отказ за издаване на лиценз и последващото му издаване, настоятелните действия на служители на компанията и други свързани с нея лица, при контактите им с лицата от ДЗН; за изискваните и представяни документи, за назначените и извършени данъчни проверки на акционери, джиросали своите акции на И.ските дружества. Показанията на посочените свидетели са последователни и допълващи се, като същите безпротиворечИ.се подкрепят в различни техни части от показанията на свидетелите С., В., Р.Ц., К.А., И.А., В.Т., М.О..Наред с това показанията на свидетелите Б., К. и А. се подкрепят изцяло и се допълват относно конкретните времеви и предметни параметри на описваните от свидетелите събития и от приобщените към материалите по делото писмени доказателства, представляващи официалната кореспонденция, изискваните и представени документи при осъществяваните финансови и данъчни проверки, включително и джиросаните временни удостоверения, официалните становища на ДЗН и НСЗ, съхранявани и изискани от КФН в хода на досъдебното производство. От показанията на свидетелите Н.Н., С.С. и Е.С. се установяват обстоятелства, касаещи осъществени, след инкриминирания период-след 1998г., от всеки от тримата свидетели срещи с Г.Ц., при които последния им е споделил за свои неконкретизирани притеснения във връзка със съвместни бизнес начинания с подс.Ал.П., като изнесъл пред свидетелите и твърдения за „натиск“, за „ограбване“ и потърсил тяхното съдействие за удовлетворяване на своите  имуществени претенции. За такива срещи и разговори с Г.Ц. през 2000г. показания депозира и св.В.Ш., който наред с това изнася твърдения, в показанията му от ДП приобщени по съответния процесуален ред, и за възприето от него състояние на Г.Ц., който бил с „разкървавен нос“, като не уточнява конкретно времето на тази им среща, а единство твърди, че това било в периода преди разрива в отношенията между св.Ш. и подс.Ал.П., настъпил през 2000г.Съдът кредитира показанията на св.Ш., като отчита обстоятелството, че същия в своите показания правдИ.сочи за влошените си отношения с подс.Ал.П., както и за това, че св.Г.Ц. е бил разпитван ,като свидетел по дело водено срещу Ш., по искане на защитата му, както и за това, че при депозиране на показания пред разследващия орган си е служил с предходни свои показания по други наказателни производства, за да възстанови спомените си, както и това, че показанията на св.Ш. не се опровергават от други доказателствени източници. Съдът не кредитира показанията на св.П.У. изцяло, тъй като същия основава своите твърдения за описваните отношения между Г.Ц. и подс.Ал.П., както и между подсъдимите Ал.П., Ант.П., К.Т., Д. и П. върху обстоятелства, които сочи, че е възприел при разговорите си с други , трети, лица, посочвайки и част от тях поименно. Самият св.У. в своите показания пред съда, обоснова твърденията си за конкретни съставомерни обстоятелства- за дължими пари от Ц., за отнети от него вещи, върху информация, която самия свидетел определя като „слухове“, които бил чувал. В друга част показанията на св.У. имат характер на извършен от него анализ и субективна преценка, а не твърдения за конкретни факти- такива се явяват показанията на свидетеля за характера, предмета и близостта в отношенията на подс.Ал.П. с другите подсъдими, с О. и Ц., както и за „притесненията“ на последния, като наред с този анализ, св.У. изрично сочи, че никога не е участвал и дори присъствал на разговори между лицата, чиито отношения и състояние анализира. Наред с това показанията на св.У., в които същия основава твърденията си на претендирани негови разговори с конкретно посочени лица, се опровергават от сочените лица в техните показания, като свидетели по делото. Така в своите показания пред съда свидетелите Р., С. и Б. описват своите контакти с У. ,през инкриминирания период като случайни и непредполагащи близост между тях, а св.Ш. изнесе твърдения, че е узнал за У. във връзка с настоящото наказателно производство и декларира липса на спомени за тяхно предходно запознанство.

Съдът кредитира с доверие писмените доказателства, приобщени по делото , представляващи кореспонденция и представени документи между ЗК „*“ и Дирекция за застрахователен надзор в периода от м.03.1998г. до м.01.2000г. и във връзка с протичащата процедура по издаване на съответното разрешение за извършване на застрахователна дейност, както и приобщената документация във връзка с извършените на А., А., Т., „*“ЕООД и други „бивши“акционери данъчни проверки, а така също и изисканите от ОС-гр.Плевен и представени от защитата документи, касаещи извършената и вписана промяна в собствеността и управлението на „*“ЕООД, като отчита обстоятелството, че въпросните документи са били получавани, надлежно завеждани, проверявани ,съхранявани и/или издавани от съответни държавни органи, като липсват доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на отразените в тях обстоятелства, свързани с времето на тяхното депозиране/издаване, с техния вид и конкретното им съдържание. Така с писмо подписано от св.Ц. в качеството му на изпълнителен директор на ЗК“*“, заведено в ДЗН на 26.10.1998г.с вх.№ *, в дирекцията са били депозирани заверени фотокопия от джиросаните временни удостоверения, обосноваващи придобиването на собствеността на капитала на застрахователната компания от двете И.ски дружества, като сред тях са и временни удостоверения с номера 18, 25, 30, 31, 32 и 33. От приложените заверени копия на тези удостоверения се установява обстоятелството, че към 26.10.1998г. джирата на временни удостоверения с номера 30,31 и 33, издадени на името на свидетелите А. и А., както и на Н. В. са били вече подписани и преподписани от тях, а джирото на удостоверение с номер 25, издадено на името на „*“ЕООД е било вече подписано от Г.Ц., като в джирото не е посочен поемателя на акциите, докато джирата на удостоверения с номера 18 и 32, издадени на името на * и на св.Т. са били с положени подписи от името на св.П.Г. и В.Т., но не са били преподписани, чрез изписване на имената им. Така установените обстоятелства опровергават твърденията на Г.Ц., че същия е бил принуден да подпише джирото на удостоверение № * и да мотивира свидетелите А., А., Т. и Г., както и Н. В. да подпишат съответните джира, след нанесен му през м.11.1998г. побой от подс.Ал.П.. От съответните заповеди за възлагане извършването на данъчни проверки на „бивши“ акционери, вкл. и на В.Т. и от докладите по тях се установява обстоятелството, че същите са били извършени през м.06.до началото на м.07.1999г., когато св.Т. сочи, че за пръв път е видял джирото от негово име и е оспорил подписа си на него.Това твърдение на Т. направено пред съответните данъчни служители е дало основание на ДЗН да отправи сигнал до СРП, където е била заведена прокурорска преписка и била назаначена проверка на тези изявления на Т.. Това обстоятелство се обосновава от приобщените към делото материали от пр.пр. №*/99г.  по описа на СРП. Това позволява на съда да приеме за установено, че твърдяната от св.Т. среща с подс.Ал.П., при която свидетелят е преподписал джирото, като изписал имената си, като подписал и други документи, вкл.разписка, е била осъществена в началото на м.09.1999г., а не през м.05.1999г., каквито колебания относно времето на тази среща е изразил свидетеля в своите показания. На 14.09.1999г. с писмо от ЗК“*“ в ДЗН са били депозирани отново заверени копия от джиросаните временни удостоверения, заедно с изисканите от Дирекцията писмени доказателства за извършени разплащания между акционерите. От приложените заверени копия на временни удостоверения с номера 18 и 32 се установява обстоятелството, че при тяхното повторно внасяне в ДЗН съответните джира са били вече преподписани, чрез изписване на имената им от св.Г. и Т., а от завереното копие на удостоверение № 25 се установява, че при внасянето му в Дирекцията на 14.09.1999г., констатирания от надзорните органи през м.06.1999г. недостатък е бил отстранен, като в джирото е бил дописан поемателя на акциите. От приложените по делото копия от документите по фирменото дело на „*“ЕООД при ОС-Плевен, както и от приетото в съдебно заседание заверено копие от заявление до ОС-гр.Плевен за вписване на промени в дружеството се установява обстоятелството, че на 02.11.1998г. процесния договор за продажба на дружествените дялове на дружеството, нотариално заверен на 28.09.1998г. е бил депозиран в деловодството на съда. Така установеното обстоятелство опровергава твърденията на Г.Ц., че бил принуден и е подписал процесния договор, след нанесен му през м.11.1998г./при това след 02.11.1998г., когато е родено детето му/ побой от подс.Ал.П..

Съдът не кредитира показанията на свидетелите П.Г. и В.В., депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези дадени пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4,;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК  в частта им, в която същите изнасят твърденията си за упражнена по отношение на тях принуда, под формата на заплахи от страна на подсъдимите Ал.П. и К.Т., придружена с искания за извършване на конкретни действия от тяхна страна, насочени към извършване на инкриминираните имуществени разпореждания- св.Пл.Г. да прехвърли акции, чрез подписване на джиро, а св.В. да учреди залог върху и да предаде управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“. В тези им части показанията на двамата свидетели са непоследователни, не се подкрепят от никакви други доказателства, като в значителна част дори се опровергават от други доказателствени източници. Така при първоначалния му разпит на ДП, от 17.02.2010г., св.П.Г. не изнася никакви твърдения за отправени му заплахи по повод извършеното от него „джиросване“ на акциите ,записани на името на *, като описва единствено присъствието на подс.Ал.П. и св.В. при това подписване и не сочи за св.В., като придружаващо го лице. Св.В. в неговия разпит, от 16.02.2010г., изнася твърдения за упражена спрямо него принуда от страна на подс.Ал.П., който бил направил опит да го удари, след което бил ударил св.Пл.Г. в областта на „слабините“, като В. извършил исканите от него действия, с които подписал договор за продажба на притежавани от него акции от „Плевен холдинг“АД , а по-късно изпълнил и искането за предаване на неговия лек автомобил „Мерцедес“ на подс.Ал.П., като лично докарал автомобила в гр.София. В разпита си от 31.05.2010г. св.Пл.Г. депозира твърдения за упражнена спрямо него принуда, под формата на заплахи, от страна на подсъдимите Ал.П. и К.Т., под давлението на които бил извършил исканото от него разпореждане с инкриминираните акции, като наред с това вече изнася твърдения и за предаване на лекия автомобил „Мерцедес“ от св.В. на подс.Ал.П., за да бъде използван този автомобил като „пилотна кола“, като самия Г. е бил задържан в офиса на подс.Ал.П. до предаване на автомобила, което е било осъществено в гр.Плевен, като той лично видял предаването от В. на „две момчета на Ал.П.“, който преди това били закарали В. *** до Плевен. В своя разпит от 31.05.2010г. св.В. поддържа твърденията си за осъществени заплахи спрямо него от подс.Ал.П., като освен за неговото присъствие отново сочи единствено и това на св.В., като вече изнася твърдения, че се придвижил от гр.София до гр.Плевен с лекия автомобил на св.Г., който останал в офиса на Ал.П., като в гр.Плевен предал лекия автомобил „Мерцедес“ на св.Ст.М.. Едва при разпита му, на 08.07.2010г.св.В. изнася твърдения за присъствието и на подс.К.Т., както и за негово участие в отправянето на заплахи спрямо него. Наред с това в цитираните три разпита, проведени на ДП св.В. поддържа твърдението, че описваните от него събития са били осъществени на 13-14.11.1998г., като не изнася твърдения за подписан от него договор за учредяване на залог върху владения от него лек автомобил „Мерцедес“. В депозираните от свидетелите П.Г. и В.В. показания в хода на съдебното следствие същите изнасят твърдения , в които непротиворечИ.описват инкриминираните събития, като обясняват първоначално демонстрираните от тях на ДП колебания и несъответствия относно описваните факти с усещане за заплаха и с предявяване на предходни техни жалби, с чието съдържание са се запознали, както и с възстановяване на спомени при множеството им разпити. Наред с това св.В. сочи и това, че между многократните им разпити свидетелите В. и Ц. са се срещали и са коментирали процесните събития. Наред с това, пред съда непротиворечИ.и двамата свидетели В. и Г. категорично сочат като дата на описваните от тях събития именно инкриминираната 25.11.1998г., както и това, че всеки от тях самостоятелно и отделно е провел телефонен разговор, по тяхно искане със св.Ц., за да получат неговото съгласие за извършване на разпоредителните действия, които подсъдимите Ал.П. и К.Т. са искали от тях. Св.Г. твърди, че телефона, чрез който е говорил с Ц. му е бил предоставен от подс.Т., който е присъствал на разговора в офиса , намиращ се в гр.София,бул.“Черни връх“, № 67-„*“, докато св.В. твърди, че така възможност е получил от подс.Ал.П.. Тези твърдения на двамата свидетели не се подкрепят изцяло от показанията на св.Ц., който изнася твърдения за проведен разговор единствено със св.Г.,но не сочи и за такъв телефонен разговор със св.В.. Наред с това св.Ц., в показанията си пред СГС, твърди, че при провеждането на този телефонен разговор със св.Г. е бил държан в заведение/може би „*“/, намиращо се в гр.София, на басейна „Спартак“/място различно от „*“/, като мобилния телефон, чрез който е говорил с Г. му е бил донесен от подс.Т., който излязъл от това заведение, след като телефона вече  звънял, докато , както бе посочено по-горе св.Г., в показанията си от 31.05.2010г., потвърдени и в съдебно заседание, твърди, че при провеждането на този телефонен разговор с Г.Ц. телефонния апарат, с който провел разговора му е бил даден, като дори телефонния номер на кореспондента му бил избран именно от подс.К.Т., като това се било случило в офис в сградата „*“. В показанията си пред съдебния състав свидетелите Г. и В. изнасят еднопосочни твърдения за това, че през месец декември 1998г./11.12.98г./ по указание на подс.Ал.П. са получили от св.Т. картини, които били собственост на Г.Ц. и са ги транспортирали до гр.София, където ги предали на подсъдимия. Твърдяното обстоятелство за получените от двамата свидетели картини се потвърждава от приложения по делото приемо-предавателен опис от 11.12.1998г./фотокопие/, както и от показанията на св.Т.. Наред с това между показанията на посочените трима свидетели са налице несъответствия относно конкретните им действия при получаването на картините.Така св.Г. твърди, че взели картините от Т. без да му обясняват нищо, св.В. твърди, че на самото предаване на тези картини е присъствал и Г.Ц., докато св.Т. в своите показания пред СГС, приобщени по съответния ред е потвърдил , че Г. и В. са го потърсили, като му обяснили, че били изпратени от „Г.“, за да вземат останалите картини. Непоследователни са твърденията на св.Г. и относно произхода на средствата, с които същия е заплатил придобитите на името на * акции в застрахователното дружество. Така първоначално в показанията си по ДП св.Г. сочи „категорично“ , че тези средства били негови лични спестявания от дейността на фирмата му, като по-късно в показанията си пред съда изоставя тези свои твърдения и изнася информация за предоставени му в „заем“ от Г.Ц. парични суми, с които заплатил придобитите акции, както и това, че бил върнал част от тази заем. От своя страна при множеството си показания в хода на ДП Г.Ц. неизменно определя тези отношения с П.Г.- за предоставената му сума от 100хил.щ.долара взети от св.Р. и тяхното внасяне в капитала на ЗК от името на *,не като предоставяне на заем, а като изпълнение на поръчка, при която св.Г. и неговото дружество са имали качеството на „подставени лица“ на св.Ц.. Едва в показанията си пред СГС св.Ц. изоставя тези си твърдения, като вече описва конкретните взаимоотношения с П.Г., като заем и дори потвърждава връщането на част от дължимата му сума. В своите показания свидетелите Г. и В. еднопосочно твърдят за осъществена тяхна съвместна среща с Г.Ц., която се е състояла известно време след 25.11.1998г.-датата, на която според свидетелите са се случили описваните събития, в дома на Ц. ***, където същия пребивавал след твърдения от него за нанесен му побой и при която среща Г. и В. уведомили Ц. за случилото им се в сградата на „*“. Тези твърдения на Г. и В. се подкрепят от показанията на св.Г.Ц., дадени пред състав на СГС, в които показания Ц. потвърждава за такава среща в дома си, но наред с това и след изрична уговорка от негова страна „Ако трябва да бъда откровен сега“, е депозирал твърдения за продължили известен период от време взаимоотношения между Г. и В. от една страна и подс.Ал.П. от друга, при които последния им обещавал известни облаги срещу тяхното съдействие за преодоляване на проблемите пред ЗК, но които обещания не били изпълнени от подсъдимия, поради което Г. и В. се чувствали излъгани, а след проведена среща между тях и подс.Ал.П. последния ги е бил, при което „единия  побягнал на една страна, а другия-на друга“. В същите показания св.Ц. изнася твърдението, че научил за тези събития от самите Г. и В. при тази им среща, като последните двама са му казали, че при това поведение на Ал.П. те са избягали. Твърдения за такова поведение на подс.Ал.П., изразяващо се в прояви на физическа агресия спрямо Г. и В., след което последните двама са си тръгнали след самостоятелно взето от тях решение, се открива и в показанията на двамата свидетели-Пл.Г. и В., но отнесено от самите свидетели за по-късен от инкриминирания период,а именно м.01.1999г., когато В., придружен от Г. бил поискал от подс.Ал.П. да изпълни даденото преди това обещание и да му върне лекия автомобил „Мерцедес“, тъй като „царската визита“ в България вече била приключила. Твърдяната от свидетелите П.Г. и В.В. връзка между свидетелите Р.Р. и С.М. и подс.Ал.П. по повод тяхното повикване в офиса на последния в гр.София на 25.11.1998г., както и относно последващо предаването на автомобила уведомяване на подсъдимия от страна на С.М., не се подкрепя от показанията на свидетелите Р. и М., които отричат наличието на такива взаимоотношения с подс.Ал.П.. Съдът кредитира показанията на св.М. в частта им, в която същия описва елементите и развитието на сделката между представлявания от него „* *“АД и „*“ по повод поръчана, заплатена авансово, но недоставена захар, както и отношението и действията на Г.Ц. по повод на тази сделка, както и относно предоставените по-късно обезпечения по нея. В тези им части показанията на св.М. се подкрепят от показанията на св.А., както и от приложените по делото, като копия, документи създадени при осъществяването на тези действия- договори, покани, писма и др.Съдът кредитира показанията на св.М. и в частта им, в която същия депозира своите твърдения относно участието си в съставянето и подписването на договора, от 25.11.1998г., за учредяване на залог върху процесния лек автомобил „Мерцедес“, както и получаването на самия автомобил и неговото съхранение на паркинг, стопанисван от св.Р.. В тези им част показанията на св.М. се подкрепят от показанията на св.В. и на св.Р., както и от приложения по делото/като копие/ договор от 25.11.1998г. Съдът не кредитира показанията на св.М. в частта им, в която същия изнася твърдения за участието на Г.Ц. при уговаряне и осъществяване на процесната сделка, тъй като в тази им част същите остават изолирани и не се подкрепят от други доказателства, вкл. и от показанията на св.А., посочен от М. като ангажиран към тези събития. Съдът кредитира показанията на св.Р. в частта им, в която същия за своите дългогодишни взаимоотношения , както с подс.Ал.П., така и с Г.Ц., както и за ролята, коята същия е изиграл при установяване на конкретните отношения между подсъдимия и св.Ц..В тази им част показанията на св.Р. се подкрепят еднопосочно от обясненията на подс.Ал.П. и от показанията на св.Г.Ц.. Наред с това съдът кредитира показанията на св.Р. и в тази им част, в която същия описва своите и действията на свидетелите В. и М. при предаване на инкриминирания автомобил и приемането му за съхранение на стопанисвания от него паркинг в гр.Плевен. В тази им част показанията на св.Р. се подкрепят от показанията на свидетелите В. и М.. Съдът не кредитира показанията на св.Р. в частта им, в която същия изнася твърдения за последващото вземане на лекия автомобил от св.В.,който дори не си бил платил за престой на паркинга, тъй като тези показания не се подкрепят от други доказателствени източници, а и се опровергават от показанията на св.В.. Наред с това позицията на св.Р. по тези събития е непоследователна. Така първоначално пред съда св.Р. изнесе твърдения, че бил уведомен или от В. или от охраната на паркинга за намерението на В. да си вземе лекия автомобил без да плати такса, като разрешил това. В хода на разпита на свидетеля в съдебно заседение, на въпрос на съда, св.Р. изнесе твърдения, че не знае дали В. е ползвал/вземал/ лекия автомобил по време на престоя му на паркинга, стопанисван от него, като при приобщаване на показанията му от ДП, в които е изнесъл твърдения за други лица, които са взели автомобила за което бил научил именно от В., св.Р. отново зае колеблива позиция относно достоверността на прочетеното му, като първоначално заяви, че не помни за такъв разговор с В., после уточни, че не е имало такъв разговор и накрая отново декларира липса на спомен за това обстоятелство. По-конкретна беше позицията на св.Р. при прочитане на неговите показания, дадени пред друг състав на съда, като потвърди изнесената от него и преди това информация, че от св.А. е разбрал, че В. сам си бил взел колата. Последното твърдение на св.Р. не се подкрепя от показанията на св.А.. Съдът не кредитира показанията на св.М. С. в частта им, в която същия изнася твърдения за собствените си действия, както и за действията на свидетелите П.Г., В., Н.Т. и П.П. по повод предоставянето, ползването и последващите разпоредителни действия с инкриминирания лек автомобил „Мерцедес“. В тази им част показанията на св.С. се опровергават от показанията на свидетелите П.Г. и В.В., които сочат други обстоятелства при предаването на лекия автомобил и то на свидетелите М. и Р., а не на С.. Наред с това демонстрираната от св.С. осведоменост за ползването, ремонтирането и последващата продажба на лекия автомобил, не е подплатена с твърдени от свидетеля източници на изнасяната от него информация, като лицата, от които същия би могъл да черпи информация отричат твърдените от С. обстоятелства. Така св.П. категорично и последователно отрича получаването на каквато и да било сума при продажбата на автомобила на „*“АД, с договор от 12.02.1999г., както и каквото и да било участие на св.В. при уговаряне и осъществяване на тази сделка. От своя страна в показанията си пред СГС, приобщени към материалите по делото по съответния процесуален ред, св.Н.Т. не изнася информация относно твърдените от С. контакти и преговори между него и св.В., а описва съвсем различно свое участие в тази сделка на представлявания от него холдинг, като относно лицето М. С. твърди единствено, че го познава, но не сочи на съпричастност на С. към тази автомобил, както и не изнася информация за някакви лични техни взаимоотношения, при които С. да има възможност да присъства или възприеме срещи и разговори на изпълнителния директор на холдинга с други лица, с които уговаря или сключва сделки. Съдът не кредитира показанията на свидетелите П.Г., В.В. и Г.Ц. в частта им, в която същите изнасят твърдения за присъствие и конкретни действия по отправяне на заплахи и предоставяне на телефони на свидетелите за провеждане на разговори между тях от страна на подс.К.Т. на поддържаните от свидетелите и инкриминирани с обвинителния акт дата/25.11.1998г./ и място /гр.София,бул.“Черни връх“, № 67/ на осъществяване на претендираното деяние. В тази им част показанията на свидетелите Г. и В., а и тези на св.Ц., се опровергават категорично от обясненията на подс.К.Т. дадени в хода на съдебното следствие и в които същия сочи друго свое местоположение ,на 25.11.1998г., различно от мястото поддържано от прокурора. Съдът кредитира обясненията на подс.К.Т. в тази им част, в която твърди, че на 25.11.1998г. не е присъствал в сградата на бул.“Черни връх“, № 67 в гр.София, тъй като през целия ден е бил ангажиран на други места в гр.София със събитие, значимо за всеки човек, като отчита обстоятелството, че тези твърдения на подс.Т. се подкрепят еднопосочно от показанията на свидетелите Н. П.,П.Д. и К.С., както и косвено от показанията на св.Т., който твърди, че също бил поканен на организираното от подс.Т. мероприятие. Декларираните от самите свидетели, а и от подс.Т. техни близки приятелски и роднински/по сватовство/ отношения не са от характер да поставят под съмнение достоверността на техните показания, тъй като житейски логично и разбираемо е обстоятелството, че именно близки роднини и приятели споделят и участват заедно в посрещането на новородено дете в дома на родителите му, а и конкретните им твърдения не се опровергават от други доказателства по делото. Наред с това твърдените от подс.Т. и от посочените свидетели обстоятелства, включително и относно конкретната дата на соченото събитие-25.11.1998г., категорично се обосновават и от приетите в съдебно заседание писмени доказателства- заверени копия на епикризи , издадени от Първа АГ болница-София и на удостоверение за раждане.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Т.П./К./ дадени в хода на съдебното следствие в частта им, в която същата описва осъществяваните от нея съвместно с „*“  бизнес начинания в областта на таксиметровата дейност, установените между нея, като управител на фирма „*“ и лицата, управляващи и работещи в „*“ взаимоотношения, включително и конфликтни такива, породени от взаимни икономически претенции, както и относно твърдените за установени близки лични отношения между свидетелката и подс.М.Д. в периода 2004-2006г., породени и основани на съвместната им дейност и участие в „*“. В тези им части показанията на св.П. /К./ се подкрепят от показанията на свидетелите С. и Б., както и от приобщените по делото писмени доказателства-справки от Търговски регистър, иззети фирмени и счетоводни документи от таксиметрови фирми, а така също и от обясненията на подсъдимите П. и Д.. Съдът не кредитира показанията на св.П./К./ в частта им, в която същата депозира твърдения за наличните връзки и отношения между подсъдимите Ал.П., Ант.П., Я.П. и М.Д., за характера и съдържанието на тези твърдени взаимоотношения, както и за установени между подсъдимите конкретни функци в осъществявана от тях съвместна дейност. В тази им част показанията на св.П./К./ са от една страна вътрешно противоречиви и имат характер на нейни субективни изводи и предположения, а от друга страна същите, когато сочат на конкретни факти, се опровергават от другите доказателства по делото. Така в своите показания пред съда първоначално свидетелката П. /К./ заявява , че няма представа освен бизнес отношения, дали между подсъдимите Ал.П. и М.Д. е имало и други отношения и от какъв характер, като след това е направила свой извод за близки отношения между тях, основани на твърдяно присъствие на Ал.П. на празненство на Д.. Наред с това в своите показания св.П./К./ описва „структура“ на организация и изнася твърдения за изпълняваните от подсъдимите, а и от други лица конкретни функции в твърдяното сдружение, като изрично заявява, че не е присъствала на разговори между тези лица и не е виждала предаване на парични суми между тях. В тази им част коментираните показания имат характер на субективно мнение на свидетелката, което същата си е изградила при извършен от нея самостоятелен анализ на твърдени за дочути от нея телефонни разговори, както и на нейни разговори, който твърди, че била провеждала с подсъдимите Д. и П.. Освен това свидетелката не сочи категорично, че възприетите от нея телефонни разговори на Д. са били именно с подсъдимите Ал.П. или А.П., а прави такова изявление въз основа на нейно предположение, основано на анализ на поведението на Д. при тези разговори. В друга част, в която свидетелката описва установени правила за разпределение на паричните средства, за тяхното съхраняване и последващото им предаване на подс.Ал.П. и на други лица, показанията й имат декларативен и обобщаващ характер и не съдържат твърдения за конкретни факти. При зададените й от страна на защитата уточняващи въпроси св.П./К./ посочи, като източник на тази нейна информация „колеги от *“, които не конкретизира, както и твърдени разговори с подсъдимите Д. и П., от които тя си направила извод, че се касае именно за подсъдимите Ал.П. и Ант.П., като отново потвърди, че не е присъствала на разговори между горните четирима подсъдими, както и че не е виждала предаване на пари между тях. Показанията на св.П./К./ в частта им, в която съдържат твърдения за конкретни обстоятелства, свързани с твърдени конкретни събития и конкретни лица,сочени от нея за източник на изнасяната информация, се опровергават от обясненията, респ.от показанията на същите тези лица, при разпитите им в съответното процесуално качество в хода на съдебното следствие. Така в своите обяснения подсъдимите Ал.П., Я.П. и М.Д. категорично отричат твърденията на св.П./К./ за осъществяваните между нея и всеки от тях контакти, както и съдържанието на провеждани със свидетелката разговори, като подс.Ал.П. твърди, че не познава свидетелката и не се е срещал никога с нея, а подсъдимите П. и Д. изнасят твърдения, в които отричат да са водили претендираните от П./К./ лични и телефонни разговори. В своите показания пред съда свидетелите С и А Б. отричат твърденията на св.П./К./ за характера на техните взаимоотношения, за твърдяната им обвързаност с подс.Ал.П., за предаването на значителни парични суми на последния от средствата на „*“, за липсата на коректно счетоводно отразяване на получените от фирмата приходи, както и за унищожаването на счетоводна документация, както и твърденията на П./К./ за създадена практика на събиране и предаване на пари в брой  между различните фирми, включени в холдинговото дружество „*“. Изнесените от св.П./К./ в нейните показания твърдения за упражнен спрямо св.К.И. неправомерен натиск от страна на подс.Ант.П. за поемане на задължение от името на представлявано от него дружество за заплащане на значителна сума пари на „*“ във връзка с търговски взаимоотношения между двете дружества, се опровергават категорично от показанията на св.К.И., който отрича подобен натиск, като твърди, че не познава подс.Ант.П., а по отношение на самата П./К./ сочи , че не я познава лично, но я виждал визуално и са му известни нейни затруднения да изплаща задълженията си към „*“. Изнесените от св.П./К./ твърдения за обстоятелствата, при които тя и сочени от нея нейни „колеги“, сред които и Ц.Ц.са били уведомени за необходимостта от приемането на подс.Д. като съдружник в техните таксиметрови фирми, се опровергават от показанията на св.Ц.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, в които последния сочи, че сам е поканил Д. за съдружник в своята фирма, като е установил и поддържал много добри лични и служебни взаимоотношения с него. Последното обстоятелство, както и ангажираността на подс.Д. към защита на интересите на съвместното им дружество се потвърждава и от показанията на свидетелката Х.А..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.И.Д. и А.В., дадени в хода на съдебното следствие, в които сочат за ангажираността на подс.А.П., в качеството му на прокурист на „*“, към дейността на застрахователно дружество „*“, свързана с издирването на отнети моторни превозни средства, за които се претендира застрахователно обезщетение, породена от принадлежността на двете дружества към едно и също холдингово образувание. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни и последователни и не се опровергават от други доказателства по делото.

Показанията на свидетелите С.И., Д.П.И. и В.Д. не допринасят за изясняване на фактите ,включени в предмета на доказване по настоящото съдебно производство очертан, като време, място, начин на осъществяване и конкретна престъпна насоченост на инкриминираните деяния, от внесения от СП обвинителен акт, тъй като съдържат твърдения за обстоятелства-претендирани действия на част от подсъдимите лица със сочени различни място, начин и престъпна насоченост, които се явяват предмет на други самостоятелни наказателни производства, чието съществуване и предмет се обосновават от приложените по делото прокурорски актове за разделяне на досъдебното производство. Поради това съдът не намира за необходимо да обсъжда показанията на горецитираните трима свидетели.

Съдът кредитира показанията на св.Н.Р. дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията му от ДП, приобщени по съответния процесуален ред, в частта им, в която свидетеля описва наличните спорни взаимоотношения на представляваното от него дружество „*“ООД със СД„*.“ и с „*“ЕООД, в резултат на чиито претенции срещу представляваното от св.Р. дружество били образувани няколко съдебно изпълнителни производства при различни съдии-изпълнители, като представляваното от подсъдимите Д. и П. дружество „**“ООД предявило претенции за изплащане на тези задължения въз основа на договори за цесия, с които взискателите по тези изпълнителни производства формално били прехвърлили своите вземания на „**“ООД. Съдът кредитира показанията на св.Р. и в частта им, в която същия описва конкретните обстоятелства, при които са му били предявени претенциите на „**“ООД, чрез подсъдимите Д. и П. и св.Ш. в кантората на частен съдебен изпълнител, както и при които са били осъществени на 21.11.2006г. принудителното отнемане на процесните зърнени култури и тяхното предаване на адв.Ш. , като представител на взискателя.Съдът кредитира показанията на св.Р. и в тази им част, в която сочи за последващите си срещи и претенции на подс.Д. за заплащане и на сума, която се претендирала от „**“ООД въз основа на договор за цесия с взискателя „*“ЕООД, за възникналите пререкания между св.Р. и подс.Д. по този повод при срещата им в заведение в гр.Плевен на 28.11.2006г. и за постигнатите между тях договорки за съдействие за вдигане на запор от страна на взискателя върху движимо имущество на длъжника, за редуциране/намаляване/ на размера на претендираното вземане, за изпълнението на поетите ангажименти от страна на подс.Д., като управител на „**“ООД, както и за осъщественото на 29.11.2006г. в същото заведение в гр.Плевен плащане на процесната сума от страна на св.Р. на подс.Д., с което претенциите на кредитора били удовлетворени. В посочените части показанията на св.Н.Р. се подкрепят от обясненията на подсъдимите Д. и П., от показанията на свидетелите Ш., Д., Ц.Н., Т.К., И.К., Д.Д., Н.М., В.Г. и Д.Н., както и от приложените към делото писмени доказателства- заверени фотокопия на материалите по водените изпълнителни производства, от протоколите за принудително отнемане и предаване на вещи, договори за цесия, изпълнителни листи, разписка за получена парична сума, от 29.11.2006г., издадена от подс.Д..Посочените гласни доказателства/обяснения и показания/ и писмени такива са последователни, еднопосочни и допълващи се, поради което съдът ги кредитира с доверието си. Съдът не кредитира показанията на св.Н.Р. в частта им, в която същия е депозирал твърдения  за отправени му от страна на подс.Д. при тяхната среща на 28.11.2006г. реплики, касаещи семейството му, които свидетелят е определил като заплашителни. В тази им част показанията на св.Р. се явяват изолирани, като не се подкрепят от никакви други доказателства. Наред с това, за да погледне с недоверие към тези твърдения на св.Р. съдът отчита и демонстрираната от него непоследователност при тяхното депозиране. Така при разпита на св.Р. в хода на съдебното следствие, същия първоначално заяви, че не е имал Н.кви притеснения за себе си и за семейството си във връзка с тези събития, като при прочитане на показанията му от ДП, по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1 НПК, в които единствено е изнесъл обсъжданите твърдения, св.Р. заяви, че ги поддържа, като мотивира това свое становище не с възстановените си спомени, а единствено с аргумента, че така бил казал пред следователя. Неизменно при последвалия прочитането на показанията от ДП разпит на св.Р. за тези негови твърдения за конкретно негово и на подс.Д. поведение, последния заявяваше липса на спомени за тези събития- не единствено за конкретните реплики, а и за обстоятелството да са му били отправяни заплашителни изрази. Така това обстоятелство, поддържано от прокурора с обвинителния акт- за отправена конкретна реплика със заплашителен характер от страна подс.Д. към св.Р. „ти мисли за жена си и детето си“ придружена и с искане за заплащане на определена парична сума, се явява обосновано единствено от приобщени по реда на чл.281 , ал.4 ; вр. ал.1 НПК показания, които попадат под рестриктивната разпоредба на чл.281,ал.8 НПК. Извън това, показанията на св.Р. от ДП и в тази им част не са последователни и еднопосочни - при разпита му от 16.02.2010г. Р. е заявил, че отправената му реплика за семейството му го е мотивирала да предаде исканата му сума, като при разпита му от 04.11.2010г. Р. първоначално е потвърдил това свое твърдение, но при зададения му от водещия разследването уточняващ въпрос за причините за даване на сума, която смятал, че не дължи, Р. е изнесъл твърдения и за свои притеснения свързани с възможностите, с които „**“ООД са разполагали да му вземат цялото налично имущество въз основа на притежаваните от тях документи и едва при разпита му от 17.02.2011г. Р. изнася твърдения за постигнатите между него и подс.Д. уговорки на срещата им на 28.11.2006г., както и оказаното му от последния съдействие за вдигане на запора върху негово имущество,което обстоятелство се обосновава и от други доказателства/писмени и гласни такива/, като вече не сочи за отправени му заплахи от страна на Д..    

Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Б., депозирани на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т. 2 НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелката Ц.Б., депозирани на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК,както и тези депозирани в хода на съдебното следствие,показанията на свидетелката Д.Н.   депозирани в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля В.В., депозирани на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т. 2 НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното следствие, както и депозираните в хода на съдебното следствие показания на св.П.К.. От съвкупната преценка на така посочените свидетелски показания безспорно се установява, че на конкретни дати в периода от м.11. 2006г.до 22.12.2006г. и на различни места в гр.Плевен, гр.Габрово, гр.София св.Б. е имал многократни срещи и е провеждал телефонни разговори с подсъдимите Я.П. и М.Д. имащи за предмет отправяни му от Д., като управител на „**“ООД, а и от П. настоятелни претенции за заплащане на определена парична сума, представляваща придобито от дружеството вземане въз основа на съответен договор/цесия/, което вземане М.С.претендирал към И.Б.. Тази настоятелност на подсъдимите Д. и П. била демонстрирана, като същите при някои от срещите си с Б. били придружавани от множество лица, техни охранители, както и от неприемане на възраженията на Б. за недължимост на това вземане, чрез представяне на притежавани от тях документи,обосноваващи искането им, както и чрез постоянните искания за уреждане на отношенията им. Наред с това от показанията на свидетелите И.и Ц.Б., както и от тези на св.В. се установява, че в същия този период лицето М.С.разпространявал в гр.Трявна информация, че „го бил предал на мутрите“ и ще си има големи проблеми, която информация станала известна на семейство Б., притеснила ги и наред с настоятелността на Д. и П. ги  принудила да  променят местоживеенето си за кратък период от време. От показанията на свидетеля И.Б., подкрепени и от показанията на св.К. се установява и обстоятелството, че на 28.11.2006г.г. И.Б., след разговори и със своя адвокат- К., който му разяснил,че съгласно предавените им документи Б. дължал цялата претендирана сума в левове и щатски долари и след като свидетелят решил, че е в негов интерес да се договори за плащане на по-малка сума,    се  съгласил, като подписал съответна спогодба, да изплати на „**“ООД, чрез управителя му Д. уговореното между тях редуцирано/намалено по размер/ вземане в размер на 50хил.лева., като приел и подписал и запис на заповед за същата сума с посочен падеж 15.12.2006г. От показанията на свидетелите И.Б. и Д.Н. се установява обстоятелството, че заплащането на тази уговорена сума на „**“ООД, чрез управителя  Д. било извършено от Б. на 22.12.2006г., а не на 15.12.2006г., поради закъснели парични постъпления в банковата сметка на св.Б., като Б. уведомил Д. по телефона за това закъснение и отново го уверил, че ще изпълни задължението си по постигната между тях спогодба, но ще се забави, което предизвикало неодобрението на подс.Д., който в проведения разговор отправил към Б. и репликата за „герой от криминален филм“. Депозираните от свидетелите твърдения се подкрепят, а и се допълват относно времето и конкретните постигнати договорености, от приложените по делото писмени доказателства-копия от уведомително писмо, договор за прехвърляне на вземане, спогодба, запис на заповед, споразумение и квитанция за получена от „**“ООД, чрез подс.Д. парична сума.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Д. дадени в хода на съдебното следствие,показанията му депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, както и тези, депозирани пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК, показанията на свидетелката М.Ч., депозирани в хода на съдебното следствие,показанията на свидетеля Р.Ч. дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Д.Д. дадени в хода на съдебното следствие,както и тези депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК,показанията на  свидетелката С.Ч., депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези пред друг състав на съда, приобщени по реда на чл.281,ал.1;т.1 НПК,  показанията на свидетеля А.А., депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, както и показанията на свидетеля Е.Й. дадени в хода на съдебното следствие и тези, депозирани на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК. Така депозираните свидетелски показания са логични,последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду си относно съществените факти и обстоятелства, като същевременно посочените гласни доказателства се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства, представляващи заверени копия на запис на заповед, на уведомително писмо, погасителен план, договор за прехвърляне на вземане от 20.12.2006г., разпечатки от мобилни оператори и справка, с приложения от италианската полиция, изготвена в резултат на изпълнена поръчка за правна помощ по друго наказателно производство и приложени по настоящото производство по съответния ред.  От съвкупната преценка на така посочените свидетелски показания и на посочените писмени доказателства безспорно се установява, че за да мотивират св.Н.Д. да поеме имуществено задължение- да се съгласи да изплати по приет погасителен план на представляваната от Д. фирма „**“ООД сумата от 70000лв., подсъдимите  М.Д. и Я.П. се срещнали с Н. ***, хотел“Б“ на 09.01.2007г. , като в проведения между подсъдимите Д. и П., от една страна и свидетеля Н.Д., от друга страна, разговор подсъдимите недвусмислено заявили на свидетеля, че са запознати с ежедневието му, с дневния режим на детето и съпругата му, че няма да отстъпят от своите искания и упорито ще преследват целта си, като ще предприемат спрямо него и семейството му действия, които ще се отразят изключително негативно на начина им на живот и на тяхното спокойствие  , като единствения начин за предотвратяване на тези неблагоприятни за Д. и семейството му последици се явява изпълнението на поставените от тях условия на Н.Д. за поемане на задължение за изплащане от негова страна на „**“ООД на конкретно посочена парична сума в конкретно определени от подсъдимите срокове. При анализа на посочените по-горе доказателства /показания на свидетели и писмени доказателства/ се установява непротиворечиво, че за да предпази себе си и семейството си от подсъдимите и да гарантира сигурността си, свидетелят Д., заедно с детето си, със съпругата си и със своята тъща в края на м.01.2007г. напуснал България и се установил в Република Италия, като успял да скрие своето местонахождение от подсъдимите за известен период от време. Установява се от горните доказателства и това, че в началото на м.03.2007г. подсъдимите Д. и П. научили телефонния номер на ползвания от св.Д. в Италия мобилен телефон, като на неустановени дати, в периода от 01.03.2007г. до 04.04.2007г., докато подсъдимите пребивавали на различни места в гр.София, гр.Плевен, гр.Белене провеждали от ползваните от тях телефони/с конкретно посочени телефонни номера/ разговори със св.Д., като отправяли към свидетеля искане да заплати на „**“ООД, като лично им предаде в гр.София, на басейна „Спартак“,  сумата от 100000 лева в определен от тях срок, като за да мотивират Д. да изпълни това тяхно искане, при всеки от телефонните разговори недвусмислено заявявали на свидетеля, че ще предприемат действия, при които Д. и семейството му ще бъдат лишени от живот/умъртвени/ и че същите ще бъдат предоставени за донори на органи на определени лица срещу заплащане, както и че сестрата на Д. ще бъде принудена да предоставя сексуални услуги срещу заплащане на конкретно посочено място в гр.София и че единствения начин , по който Д. би могъл да избегне всички тези неблагоприятни последици се явява изпълнението на отправеното му от подсъдимите Д. и П. искане за заплащане /предаване в брой/ на конкретно посочената му сума. Заеманата от св.Д. позиция  относно инкриминираните събития и конкретното участие на подсъдимите Д. и П. в тях, при множестото проведени негови разпити е последователна, логична и непротиворечива, като обяснимо с изтеклия период от време е обстоятелството, че при първоначалните разпити на ДП показанията на св.Д. се отличават с по-голяма конкретика и точност относно конкретните обстоятелства, които касаят, включително времето на тези събития, конкретните заплахи, които е получавал, телефонните номера, от които е получавал сочените обаждания, както и тяхната последователност. Съмнение в достоверността на показанията на св.Д. не възниква от установените по делото обстоятелства, свързани с обремененото му съдебно минало и със съществуващите и към момента на съдебното следствие значителни по размер негови имуществени задължения, доколкото свидетелят сам изнася правдива информация и относно тези обстоятелства. Съмнение в достоверността на показанията на св.Д., дадени от него на ДП и кредитирани от съда, не възниква и от заявените от Д., при разпита му в хода на съдебното следствие, обстоятелства, касаещи определи действия на длъжностни лица, ангажирани с воденото разследване, насочени към мотивиране на Д. да депозира показания по делото, като свидетел. От една страна, това е така, тъй като  при разпита на Д. в хода на съдебното следствие , същия отново потвърди истинността на тези свои твърдения/относно инкриминираните събития/, а от друга страна, това е така, тъй като Д. изрично заяви, че при неговото мотивиране да даде показания на ДП никой от сочените от него длъжностни лица не го е склонявал към депозиране на конкретни твърдения за конкретни лица и обстоятелства, като отправеното към него единствено изискване за съдържанието на неговите показания е било „да каже истината“. Наред с това показанията на св.Д. се подкрепят еднопосочно, в значителни части и от показанията на другите посочени по-горе свидетели.Заявените от св.Д. обстоятелства за неговото осигуряване на мястото на срещата му с подсъдимите Д. и П., на 09.01.2007г. в хотел „Б“ в гр.Плевен се потвърждават от показанията на свидетеля А.А.. Обстоятелствата за пребиваването на Д. в болнично заведение, след срещата си с подсъдимите Д. и П. в хотел „Б“, както и притесненията за своята и на семейството си сигурност, които същия е имал след тази среща, довели до тяхното напускане пределите на страната се обосновават от показанията на свидетелите М., С. и Р. Ч., както и от тези на св.Д.Д.. Обстоятелството за отправяните спрямо св.Д. при неговото пребиваване в Италия конкретни заплахи по телефона се потвърждава от показанията на св.С.Ч., която в своите показания сочи, че лично е присъствала на такъв телефонен разговор на своя зет и е успяла лично да чуе отправяните към него реплики със заплашително съдържание. Заявеното от св.Д. обстоятелство за изпитаните от него притеснения за сигурността на своята сестра, породени от конкретно отправена му такава заплаха, се потвърждава от показанията на св.Д.Д., който в своите показания сочи за получени по  телефона от своя син от Италия указания да се свърже с нея и да се увери в нейната безопасност. Твърденията на св.Д. за намеса на полицията в Италия за осигуряване сигурността на семейството му и за тяхната защита от очакваното посещение на подсъдимите за изпълнение на отправените му заплахи,както и датата, на която това се е случило-04.04.2007г./сряда/ се потвърждават от показанията на свидетелите С. и М. Ч., които са били обект на такава защита, както и от приобщените, като писмени доказателства материали изпратени от полицейските органи на Република Италия. Твърденията на св.Д. за целта на проведената между него и подсъдимите Д. и П. среща на 09.01.2007г., както и отправените спрямо него конкретни искания се потвърждават от приложените по делото, като писмени доказателства- копия на уведомително писмо, запис на заповед, погасителен план, договор за прехвърляне на вземане. Кредитираните показания на св.Д. не се опровергават от показанията на свидетелите К.Ч. и Г.М.. Последният в своите показания изнася информация за присъствието си на осъществената между подсъдимите Д. и П. и св.Д. среща в хотел „Б“, но твърди, че не е присъствал на проведения между тримата конкретен разговор и не е запознат с неговото съдържание, но въпреки това споделя субективното си мнение, че не се било случило нещо необичайно. От своя страна св.К.Ч. изнася информация за отправяни спрямо св.Д. и семейството му заплахи и от страна  на свидетелите В.Г. и М.Б., придружени с искания за конкретни разпоредителни действия. Наред с това св.К.Ч. твърди и обстоятелството, че именно заради тези заплахи Н.Д. и семейството му са напуснали България, което бил разбрал от тях самите. В първата им част показанията на св.К.Ч. се подкрепят от показанията на свидетелите Н.Д., М., С. и Р. Ч., както и от тези на св.Д.Д., които също сочат, че преди, по време и след инкриминирания период, действително са били обект на настоятелни искания и заплахи и от страна на Г. и Б.. Съдът не кредитира твърденията на св.К.Ч., че от свидетелите М.Ч. /негова сестра/ и Н.Д./бивш зет/ бил научил за техните притеснения, свързани с Г. и Б., тъй като в тази им част същите не се подкрепят от твърдения от К.Ч. източник на информация, като дори и се опровергават от него- от показанията на свидетелите Н.Д. и М.Ч., които изрично сочат за мотив за тяхното съвместно напускане на страната през м.01.2007г. конкретните действия на подсъдимите Д. и П./посочени от Д./ или от „хората от „**“/посочени от М. Ч./. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта им, в която същият изнася твърдения за проведен телефонен разговор между подс.Д. и подс.Ал.П. по време на осъществената на 09.01.2007г. в гр.Плевен, хотел „Б“ среща. От една страна в тази им част показанията на св.Д. не се подкрепят от други доказателствени източници, а от друга страна се опровергават от обясненията на подсъдимите Д. и П., а и от тези на подс.Ал.П.. Извън това в тази им част показанията на св.Д. не се основават на лично възприети от него конкретни факти-за действия на Ал.П./дори дочут глас от претендирания телефонен разговор/ , а имат характер на предположение, изградено на негови субективни усещания, създадени от поведението на П. и Д. при срещата им. Такъв характер, на предположения, имат и показанията на св.С.Ч. ,в частта им за твърдяната ангажираност на подс.Ал.П. към инкриминираните действия на подсъдимите П. и Д., при това предположения изградени върху сходни твърдения на св.Д., поради което съдът не ги кредитира в тази им част.    

Съдът определя, като недостоверни и насочени единствено към изграждане на защитна позиция депозираните в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимите Д. и П.,в частта им в които същите отричат да са отправяли инкриминираните заплахи спрямо Н.Д., както лично при срещата им в хотел „Б“, така и при провежданите с Д. телефонни разговори,докато той е бил в Италия, тъй като в тази им част обясненията на двамата подсъдими са в противоречие с приетите за достоверни подробни показания на посочените по-горе свидетели Н.Д., М.Ч., С.Ч., Д.Д., както и с посочените писмени доказателства.Съдът кредитира обясненията на подс.Я.П., в частта им, в която същия потвърждава провеждането на телефонни разговори от негова страна със св.Д., който пребивавал в Италия, и то от телефон с конкретно посочен от подсъдимия телефонен номер, тъй като в тази им част обясненията на подс.П. се подкрепят еднопосочно от показанията на св.Д., както и от споменатите по-горе справки от мобилните оператори.

Показанията на свидетелите А.В., Г.С. ,Л.Й., М.Т., И. Д./П./, В.Г., Б.П., М.Б., Б.Г., Д.Л. и Н.К., които се подкрепят и от съответните писмени доказателства обосновават обстоятелства, касаещи осъществяваната от св.Н.Д. преди инкриминирания период търговска дейност, основно в областта на таксиметровите превози, чрез регистрираната на името на С.Ч. фирма, уреждането и получаването на банкови кредити на името на служители на тази фирма, получаване на парични суми в заем от част от свидетелите, както и възникналите във връзка с тези действия на Д. спорни имуществени отношения между него и тези свидетели, породени от финансовата невъзможност на Д. да върне своевременно получените в заем средства, които обстоятелства не са пряко свързани с предмета на доказване по делото, поради което съдът не намира за необходимо да анализира по-подробно същите, а разглеждани, като контролни доказателства спрямо показанията на св.Д., същите не са от характер да опровергаят тяхната достоверност, поради различната си предметна насоченост и с оглед на това, че св.Д. не отрича наличието , а и основанието на тези имуществени претенции. Идентична е процесуалната ситуация, неналагаща задълбочен анализ и с показанията на свидетелите Н.Н. и М.Т., които в качеството си на полицейски служители са имали професионални отношения със сочени от тях лица- свидетели по делото,  по повод отправени оплаквания за твърдяни престъпни посегателства спрямо свидетелите К. и Р. Ч..

Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Е., Е.М., П.С., В.Х., К.П., В.П., И.А., Г.А., В.Н., М.Н., К.Х., както и тези на свидетелите Н.Р. и И. Б., в които същите описват финансовите си отношения с „**“ООД,породени от съответните договори за цесия, както и изплатените от тях в брой различни парични суми на това дружество, представлявано от подс.Д., респ.получените в брой от св.М. и св.Х. от дружеството парични суми. Така депозираните свидетелски показания са логични,последователни  и непротиворечиви помежду си относно съществените факти и обстоятелства, като същевременно посочените гласни доказателства се подкрепят, а се и допълват и конкретизират от приобщените по делото писмени доказателства, представляващи заверени копия на уведомителни писма,  договори за прехвърляне на вземания, допълнителни споразумения към такива договори,“обратно писмо“, разписки, разходни касови ордери, приходни касови ордери, квитанции/в копие и оригинал/ към ордери, документи за банков кредит, справки от търговски регистър, фирмени документи.  От съвкупната преценка на така посочените свидетелски показания и на посочените писмени доказателства безспорно и непротиворечиво се установява, че в периода от 16.01.2006г. до 15.03.2007г. при изпълнение на своите служебни задължения, наложени му от длъжността на управител на „**“ООД, подс.Д. е получавал в брой, от името на представляваното от него дружество , на конкретно установени дати, инкриминираните парични суми от свидетелите, като физически лица или като представители на юридически лица, които са били съконтрагенти на „**“ООД по договори за цесия или са се явявали длъжници по тези договори. Коментираната доказателствена съвкупност еднопосочно обосновава получените от „**“ООД, чрез своя управител подс.Д., в резултат на стопанската дейност на дружеството парични средства в брой, както и изплатените от дружеството такива, през инкриминирания период, както следва: получени, на 16.01.2006г. ,46000лв. от „**“ЕООД;получени от В.Е. общо 120000лв. /10000лв.на 05.04.2006г. и 110000лв. на 12.04.2006г./; изплатени на Е.М., на 13.04.2006г., 72000лв.; получени от В.Х., на 02.05.2006г., 2000 щатски долара; получени, на 08.08.2006г.,2000лв. от „*/“АД;получени, на 29.11.2006г., 45000лв. от Н.Р.; получени, на 01.12.2006г., 39000лв. от „*“АД; получени, на 22.12.2006г., 50000лв. от И Б.; поручени, на 29.12.2006г., 39000лв. от „* транс“АД; получени , на 24.01.2007г., 10000евро от К.П.; получени, на 02.03.2007г., 179889лв. от Г.А.; получени на 15.03.2007г., 10000евро от М.Н. и изплатени на К.Х. 6000евро. Наред с това от обсъжданите доказателства се установяват и обстоятелствата, касаещи наложените от подс.Д., а и от подс.П., като пълномощник на дружеството,способи,  методи и практики за осъществяване на стопанската дейност на „**“ООД, при която били сключвани привидни договори за цесия, като само документално „**“ООД придобивало конкретното вземане без да заплаща съответната цена, като реалния характер на конкретните договорености между страните по тези договори били отразявани в изготвените „обратни писма“ или оставали в устна форма, като всички разплащания/получаване и изплащане/ по тези сделки били осъществявани в брой, както и установената практика за оказване на въздействие върху длъжниците, чрез многократни контакти с тях/лични срещи и по телефон/, чрез постоянни и настоятелни искания за изпълнение на претендираните им задължения, чрез осигуряване видимото присъствие на множество лица, изпълняващи функции по охрана и придвижващи се с по няколко автомобила, при осъществяваните лични срещи с длъжниците, чрез предлагане на възможности пред длъжниците за изпълнение на задълженията им, като продават свои вещи. Коментираните обстоятелства се обосновават и от показанията на свидетелите А.Г., Г.Г., П.П., В.В., И. Я, М.И., С.П. и Б.Х.,които последователно и логично излагат своите твърдения относно характера,развитието и съдържанието на техните отношения с „**“ООД и с подсъдимите Д. и П., като представители на това дружество, по повод събирането на претендирани между самите свидетели парични задължения. Обстоятелството за изполваните услуги на охранители- служители на охранителните фирми „**“ЕООД и „*“, които да ги придружават при срещите им с лица-длъжници, се потвърждава и от обясненията на подсъдимите П. и Д..

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите А.И., Е.Й., А.А., Ю.А. и В.Ш., в които същите сочат за своята служебна обвързаност към дейността на „**“ООД ,въз основа на трудови договори или на граждански такива, както и за изключителната ангажираност на подс.Д. към финансовата и счетоводна дейност на дружеството, изразяваща се в одобряването и реалното изплащане на всички разходи, направени при и във връзка с дейността на представляваното от него дружество. Показанията на тези свидетели се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства- копия от трудови договори, справка от НОИ, както и от обясненията на подсъдимия П., който изрично сочи, че именно Д. е бил ангажиран изцяло с финансовите въпроси на „**“ООД. Последното обстоятелство се обосновава от обясненията и на подс.Д., както и от приложените по делото копия от ПКО, РКО, квитанции, разписки, ведомости , издадени на или от името на „**“ООД през инкриминирания период, от които е видно, че всички те са били подписани именно от подсъдимия Д., в качеството му на управител на дружеството.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А П., Е.И. е И. З., дадени от тях в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК, в които описват извършените от тях действия в изпълнение на възложените им служебни задължения по извършване на данъчни проверки и ревизии на „**“ООД и на подс.Д., за изисканите от тях и представени им документи, както и за лицата, с които същите са осъществявали необходимите контакти за получаването на изисканите от тях документи от „**“ООД и от подс.Д.. Показанията на тези свидетели се подкрепят еднопосочно от показанията на св.А.И., както и от обясненията на подс.Д., а така също и от приложените по делото писмени доказателства- копия на заповеди за възлагане на данъчни проверки/ревизии, на уведомителни писмо, на разписки за получени документи.         

От приложените по делото писмени доказателства- банково извлечение от сметката на подс.Д., както и от копие на договор, от 09.07.2007г. между „**“ООД и „Насърчителна банка“АД, еднопосочно и непротиворечиво се обосновава обстоятелството, че получената на 18.07.2007г. по сметката на Д. и изтеглена от него, на същия ден, парична сума представлява плащане на „Насърчителна банка“АД към „**“ООД, което е извършено в съответствие с договореностите между двете дружества- плащането да бъде осъществено по банков път и след издаване на съответната фактура от „**“ООД.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие от свидетелите П.С. и Н.Н. показания, в които същите описват своите лични и професионални отношения с подс.Ал.П., конкретните функции и задачи, които са му били възлагани и които е изпълнявал в качеството си на служител на НСС и ДАНС; за проверките, на които е бил подложен подс.Ал.П. при назначаването му на съответните длъжности и при получаването на необходимия му „допуск“ за работа с класифицирана информация; относно установения в НСС и ДАНС ред за създаване, съхраняване и работа с класифицирана информация, както и относно конкретните условия, при които е била създадена, подписана, адресирана ,доставена и съхранявана инкриминираната справка с № */14.05.01г. и конкретните служители ангажирани с нейното създаване. Показанията на тези свидетели се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства- документи, съдържащи се в кадровото досие на подс.Ал.П., копие от справки, доклади.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. ПатР.., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелката З.И., дадени на ДП и пред друг състав на съда и приобщени по съответния процесуален ред към материалите по делото, в които показания свидетелките описват установените между тях отношения по повод съвместните им действия по издаване на вестник „Галерия“, конкретните ангажименти, които всяка от свидетелките е имала при съвместното им начинание, установените финансови взаимоотношения с „*“; установените правила за събиране и проверка на информацията, която се публикува и за съблюдаваните редакционни политики при оформянето на всеки от излизащите от печат броеве на вестника. Тези показания на свидетелките ПатР.. и И. се подкрепят от писмените доказателства по делото- фирмени документи за „*“АД, договори-вкл. и за заем от „*“. Съдът кредитира показанията на свидетелките ПатР.. и И. и в частта им, в която същите описват обема и характера на личните си взаимоотношения с подс.Ал.П., както и за липсата на негова ангажираност към дейността на издавания от свидетелките вестник. В тази им част показанията на свидетелките не се опровергават от никакви други доказателства, като се подкрепят и от обясненията на подс.Ал.П.. Съдът кредитира показанията на св.ПатР.. и в тези им части, в които същата описва конкретните обстоятелства, при които инкриминираната справка е била получена в редакцията на вестника,времето ,начина и вида, в който е била получена публикуваната информация и в който същата е била публикувана. От една страна тези показания на св.ПатР.. не се опровергават от други доказателства по делото, а от друга страна същите се подкрепят и от приложените по делото, като писмени доказателства- копие от полученото „факсимиле“, от приложения брой на вестник „Галерия“, в който информацията е била публикувана, като показанията на св.ПатР.. се подкрепят и от заключението на извършената по делото техническа експертиза на документи, обект на която е било и предаденото от редакцията копие и „факсимиле“. 

Съдът цени, като годни доказателствени средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания по делото,  отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.161-165 НПК, обосноваващи обстоятелството, че на посочените дати, на посочените места и от посочените лица са били иззети подробно описаните вещи- документи, компютри, мобилни телефони и др. , включително и протокол, от 10.02.2010г., за извършено претърсване и изземване от жилищна сграда/къща/, намираща се на адрес гр.София,*,  обитавана от подс.А.П., където били открити и иззети множество документи, включително и фотокопие на справка № *14.05.2001г., подписана от Директора на НСС-МВР, върху чиято първа страница били запазени обозначенията за гриф за сигурност на информацията, адресата на справката, както и щемпел за изходяща кореспонденция.     

Съдът цени заключенията на извършените по делото комплексни съдебнопсихиатрични и психологически експертизи, съдебнооценителни експертизи, съдебносчетоводни експертизи, графически експертизи, съдебноикономически и финансови експертизи,технически експертизи, техническа експертиза на документи  и физико химична експертиза, относно отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в съответната област и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано на поставените им въпроси, включително и на въпросите поставени им от страните и съда, при разпита на вещите лица в хода на съдебното следствие. Съдът не кредитира заключенията на двете ССчЕ, изготвени от вещо лице М.П. в частта им,в която същия е дал заключение относно размера на дължим данък от подс.Д. по ЗДДФЛ за данъчен период 2007г., като отчита обстоятелството, че тези заключения не са съобразени с приложимата за претендираните доходи на Д. разпоредба на чл.48 от ЗДДФЛ, действаща към момента на възникване на задължението и посочената там годишна данъчна таблица, като вместо това вещото лице се е позовало на действащата за доходите, придобити през   2008г., данъчна ставка от „10 на сто“. В конкретния случай съдът не е намерил за необходимо да назначава повторна ССчЕ, доколкото правилното определяне на конкретния размер на дължим данък по ЗДДФЛ за определени доходи, не изисква специални знания, тъй като е достатъчно единствено познаване на приложимата разпоредба на чл.48 ЗДДФЛ и извършването на прости математически операции.    

По делото в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и са изготвени веществени доказателствени средства и съответните протоколи за това процесуално действие, като установената от съда законосъобразност при използването на този процесуален способ за събиране на доказателства, го мотивира да приеме, че същите биха били процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения, изведени от съда въз основа на другите доказателства по делото. Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС всякога представлява гаранция за достоверност на събраните с този способ данни,освен при наличието на обосновано с доказателства съмнение за нерегламентирана намеса в тях. В конкретния случай по делото не са налице доказателства обосноваващи отправянето на такова съмнение. Извън горните принципни съображения ВДС, изготвени в резултат на прилаганите по делото СРС нямат пряко доказателствено значение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, тъй като не отразяват събития и взаимоотношения между подсъдимите лица през инкриминирания с обвинителния акт период.

Установените от съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимите А.П., А.П., М.Д. и Я.П. със своите действия не са осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.321,ал.3; вр. ал.2 НК/ вр.ал.1 за А.П./, в което са били обвинени. За да бъде извършено и довършено престъплението по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , три или повече лица да се сговорят /да постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни и съгласувани действия посредством, които да извършват поне две престъпления наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от три  години. По съществото си това „сговаряне“ и съгласуване на бъдещите им престъпни действия  представлява форма на предварителна престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с формален характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените между дейците престъпления да са били извършени.  Освен това, за да бъде осъществен състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на организираност- да е структурирано и трайно, между неговите членове да са създадени стабилни и устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е достатъчно единствено субектите на престъплението да постигнат общо съгласие за предприемане на съвместни действия за извършване дори и на повече от едно престъпление от определен вид , а е необходимо наличието на известна, при това значителна, „трайност и устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между дейците, които са постигнали съгласие за извършването на поне две самостоятелни престъпления, като изключва инцидентното или самостоятелно уговаряне на лицата при извършването на всяко от „вторичните“ престъпления. Друга характеристика от обективната страна на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на други „престъпни сдружавания“, е обстоятелството, че за извършване на престъплението е необходимо наличието на поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от три отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане на една обща престъпна цел. 

Така в конкретния случай съдът намира, че по делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да аргументира извод, че подсъдимите А.П., А.П., М.Д. и Я.П. са осъществили твърдените в обвинителния акт еднопосочни деяния, чрез които същите са постигнали инкриминираното трайно и устойчиво съгласие помежду си да извършват съгласувано и под ръководството на А.П. претендираните престъпления по чл.213а и чл.214 НК, чрез които да си набавят и съответни финансови облаги. В доказателствените източници по делото липсва , каквато и да е релевантна информация за това четиримата подсъдими изрично и конкретно да са се уговорили помежду си и да са се съгласили да вършат съвместно и съгласувано престъпления по чл.213а и чл.214 НК, като липсват доказателства за осъществена между тях комуникация /лична, вербална, електронна или писмена/ с твърдения в обвинителния акт съставомерен предмет.

По натам, при липса на преки доказателства за осъществено между подсъдимите изрично уговаряне и постигане на съгласие за извършване на престъпления от посочения вид, за наличието на такъв траен „престъпен сговор“ между подсъдимите би могло да се съди при обосноваване на техните взаимоотношения, както в инкриминирания период, така и в предшестващите го, от начина им на живот и осъществяваната от всеки от тях дейност, както и от конкретните им действия по отношение на лицата /длъжниците/  , към които според тезата на обвинението са били насочени  уговорените престъпления по чл.213а и чл.214 НК, но единствено тогава, когато тези обстоятелства несъмнено и еднопосочно сочат , че се касае именно за такова престъпно разбирателство и съгласие между подсъдимите лица. В настоящия случай това не е така.  От показанията на разпитаните свидетели,от съответните писмени доказателства, както и от обясненията на подсъдимите се установява, че А.П. и М.Д.  са се познавали, понеже участвали и развивали дейност в едно и също сдружение-„Съюз за стопанска инициатива“. Подсъдимите Д. и П. осъществявали съвместна дейност по събиране на „проблемни“ задължения, извършвана чрез представлявано от тях юридическо лице, която дейност била прикрита под формата на „изкупуване на вземания“. Подсъдимият А.П. се познавал с подс.А.П., тъй като имали продължителни съвместни ангажименти във връзка с упражняваната от тях,организирано и почти професионално, спортна дейност.  Извън горното, единствено в показанията на свидетелката П./К./ се изнасят твърдения за определени престъпни взаимоотношения между подсъдимите , но същите не са достатъчни, за да запълнят доказателствения дефицит на обвинението, тъй като в тази им част, коментираните показания имат обобщаващ и декларативен характер и са основани на извършен от самия свидетел анализ на негови субективни възприятия за твърдени факти и обстоятелства, които не могат да бъдат проверени от съда със съответните процесуални способи, тъй като първоизточника на тази информация остава неизвестен за него.Тази неизвестност не беше преодоляна в хода на съдебното производство при разпита на свидетелката П./К./ , тъй като същата не успя да конкретизира източниците на изнасяната от нея информация. Наред с това твърденията на св.П./К./, в частта им основана на конкретно посочени от нея източници на информация/конкретни лица/, бяха опровергани от същите тези лица при осъществената от съда в хода на съдебното следствие процесуална дейност по събиране и проверка на доказателствата.  В този смисъл липсват доказателства, които да сочат за конкретни действия /както самостоятелни, така и съвместни/  на подсъдимите лица , които да мотивират извод за съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително постигнати между тях договорености за осъществяване на съвместна дейност с определена престъпна насоченост, от която да бъдат генерирани материални блага. Поради това и съдът приема, че доказателствата по делото не обосновават извод, че между четирите подсъдими лица са налице необходимите дълготрайни и устойчиви лични взаимоотношения, които да са изпълнени и със съответната необходима и съставомерна престъпна насоченост така,че същите да покрият, дори в минимална степен признаците на „организираната престъпна група“, съобразно изискванията на чл.93,т.20 НК.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод, че през инкриминирания период подсъдимите  А.П., А.П., М.Д. и Я.П. са постигнали инкриминираното трайно и устойчиво съгласие помежду си  да извършват съгласувано и под ръководството на А.П. претендираните престъпления по чл.213а и чл.214 НК, чрез които да си набавят и съответни финансови облаги.              

 Съблюдавайки принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и отчитайки липсата на достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и субективна съпричастност на подсъдимите А.П., А.П., М.Д. и Я.П. към това инкриминирано деяние, съдът ги призна за невиновни в извършване на престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК/вр.ал.1 за А.П./ ,за което им било е предявено обвинение.

Съдът счита, че липсват безспорни доказателства за участието и вината на подсъдимите А.П. и К.Т. в извършване на престъпленията по чл.214,ал.2 и чл.213а,ал.3 НК с посочени пострадали свидетелите Г.Ц., П.И., К.А., И.А.,В.Т., В.В. и П.Г. , за които са обвинени. При този вид престъпления против собствеността /включващи в състава си и посегателство против личността/ основно влияние при изграждане вътрешното убеждение на съда относно авторството на обвинените лица в осъществяване на инкриминираните деяния оказват показанията на пострадалите и тяхната относимост към останалите доказателствени източници. Пострадалият от такъв вид престъпно посегателство се явява и непосредствен очевидец на самото деяние и неговия автор, което обстоятелство обосновава голямото доказателствено значение на неговите показания. Така свидетелят Г.Ц. в депозираните от него на ДП и пред друг състав на съда и приобщени по съответния ред показания изнася твърдения за отправяни към него заплахи и нанасяне на удари от страна на подс.А.П., които твърдения не са достатъчно конкретни и последователни относно изискваното и предприето от свидетеля поведение, както и относно конкретните обстоятелства , при които е била упражнена твърдяната принуда. От така цитираните показания на св.Ц. не става ясно кога са били осъществени насилствените действия спрямо него, от какво са били провокирани и с каква конкретна целенасоченост са били те – да мотивират свидетеля да извърши конкретните инкриминирани имуществени разпореждания, респ. да упражни давление върху своите „подставени“ лица да извършат тези разпореждания  или да преустанови свои и на „подставените си лица“ действия, които представлявали пречка за издаване на очаквания „лиценз“ на застрахователната компания. Непоследователен и колеблив в своите показания е св.Ц. и относно конкретните обстоятелства- време, място и начин, на изпълнение на изисканото и очаквано от него поведение- извършване на конкретните имуществени разпореждания и убеждаването на другите свидетели да извършат такива разпореждания, като в тази им част, както и в частта относно конкретното насилие спрямо него показанията на свидетеля градират,променят и се допълват с нови твърдения, което сочи на търсено тяхно съответствие с други доказателства, които междувременно са попълнили доказателствения материал. Абсолютно същото е процесуалното положение и с показанията на свидетелите П.Г. и В.В., които също надграждат, променят и допълват показанията си при провеждането на всеки от многократните им разпити относно съставомерните обстоятелства, свързани с времето, мястото, конкретните принудителни действия спрямо тях, конкретните лица, участвали в тяхното извършване, конкретните искани от тях разпоредителни действия и действително осъществените от тях актове на имуществено разпореждане. Наред с това именно в тези им части, касаещи съставомерни обстоятелства, показанията на свидетелите Ц., Г. и В. не се подкрепят, като дори и се опровергават от други гласни и писмени доказателства, които несъответствия са подробно обсъдени от съда по-горе.    Демонстрираните от свидетелите Г.Ц., П.Г. и В.В. непоследователност и колебливост в показанията им, както и тяхното несъответствие с другия доказателствен материал по делото, относно упражнената спрямо тях принуда, нейната насоченост към конкретните инкриминирани имуществени разпореждания, както и за конкретното участие на подс.Т. в инкриминираните с обвинителния акт действия на 25.11.1998г.спрямо П.Г., а и спрямо В.В., не позволяват на съда да обоснове категоричен и еднопосочен извод относно упражняване на твърдяната от свидетелите принуда спрямо тях, придружена и с конкретните искания за разпоредителни действия с тяхно имущество, както и относно авторството на подсъдимия А.П. в извършване  на престъпление по чл.214,ал.2 НК спрямо свидетелите Г.Ц., П.И., К.А., В.Т. и И.А., по чл.213а,ал.3 НК спрямо св.В.В. , както и относно авторството на подсъдимите А.П. и К.Т. в извършване на престъпление по чл.214,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК спрямо св.П.Г., като липсват каквито и да е други доказателства, които да са в състояние да попълнят така установения дефицит в доказателствения материал. Този дефицит не може да бъде преодолян и чрез правилата на икономическата, а и житейска логика, тъй като упражняването на претендираната принуда не се явява единствената възможна и логически обоснована причина за извършените от сочените за пострадали свидетели актове на имуществено разпореждане с конкретно тяхно имущество. В конкретния случай това е така, тъй като по делото са събрани множество и безспорни доказателства/посочени по-горе/, сочещи на начина на упражняване на търговска дейност и на осъществяване на сделки от всеки от свидетелите Ц., Г. и В. и на представлявани от тях юридически лица, при която същите неизменно са си служили, а и изпълнявали ролята на „подставени“ лица, предоставяли са на свои служители или „подставени лица“ за подписване документи, издадени от тяхно име с цел бъдещото оспорване на тяхната автентичност,  обезпечавали са и са погасявали свои, а и чужди, поне формално, задължения, чрез предаване или прехвърляне на свое имущество на кредиторите. Тези имуществени разпореждания са били извършвани от свидетелите доброволно, като икономически необоснованите и на пръв поглед неизгодни за тях сделки са били основани на очакванията им за бъдещи икономически ползи, които очаквания не винаги се оправдавали, което пораждало в тях усещане и подозрение за измамливи действия на трети лица.

Отчитайки липсата на достатъчно категорични гласни или писмени доказателства, обосноваващи обективната и субективна съпричастност на подсъдимите А.П. и К.Т. към тези инкриминирани деяния, съдът ги призна за невиновни в извършване на престъпленията по 214,ал.2 НК и по чл.213а,ал.3 НК, за които им е било предявено обвинение.      

Свидетелят Н.Р. в депозираните от него на ДП и приобщени по съответния ред показания изнася твърдения за отправена към него на 28.11.2006г. конкретна реплика, касаеща неговото семейство  от страна на подс.Д.,която реплика свидетелят я определил, като заплашителна и като такава мотивирала го да извърши исканото от него имуществено разпореждане. Пак в тези си показания от ДП св.Р. е посочил и обстоятелството, че за да извърши предаването на исканата сума на подс.Д. е бил мотивиран от притесненото си състояние, но предизвикано основно от други обстоятелства- очаквания за настъпване на икономически неблагоприятни последици за него, но в резултат на бъдещи принудителни изпълнителни действия, предприети от негови кредитори по съответния законов ред, като наред с това е посочил и съдействието, което е получил от подс.Д. за да набави претендираната от него сума. От тези показания на св.Р. не става достатъчно ясно в контекста на какъв точно разговор между него и подс.Д., последния е отправил цитираната реплика, както и конкретната нейна насоченост именно към мотивиране на свидетеля към определено поведение, за да бъде установен нейния обективно заплашителен характер. При разпита на св.Р. в хода на съдебното следствие същия депозира показания, които не допринасят за изясняване на тези обстоятелства, тъй като Р. първоначално заяви, че не е изпитвал никакви притеснения за себе си и за семейството си при контактите си с подс.Д., а при прочитане на показанията му от ДП заяви единствено, че „поддържа“ същите, но не може да конкретизира никакви обстоятелства за конкретния случай, което обяснява с липса на спомени за тези събития.  Посочените обстоятелства не се изясняват и от другите доказателствени източници, съдържащи се в материалите по делото. Така констатираната от съда непълнота в доказателствата, породена не единствено от разпоредбата на чл.281,ал.8 НПК, но и от демонстрираната от св.Р. непоследователност в депозираните от него показания, относно конкретните съставомерни обстоятелства, свързани с отправената към Р. конкретна реплика, нейния обективно заплашителен характер и нейната насоченост към конкретно целено негово поведение , не му позволява да обоснове несъмнен извод за осъществено от подс.Д. престъпление по чл.214,ал.2;вр.ал.1 НК спрямо св.Н.Р..

Свидетелят И. Б. в депозираните от него в хода на съдебното следствие показания,както и в показанията си от ДП, приобщени към материалите по делото по съответния процесуален ред изнася твърдения за последователни действия на подс.Д., а така също и на подс.П. спрямо него, изразяващи се в чести срещи и контакти, при които подсъдимите настоятелно отправяли претенции към свидетеля за заплащане на определена сума пари, която претендирали за дължима въз основа на договор за цесия. Наред с това св.Б. твърди, че при тези си отношения с подсъдимите, същия е изпитвал сериозни притеснения, породени от убеждението му, че не дължи исканата сума, но претенциите на „**“ООД били основани на действителни документи, което им давало възможност да ги съберат от него принудително, чрез съдия-изпълнител, за което бил уведомен и от своя адвокат-св.К.. Едновременно с това до св.Б. и до неговата съпруга-св.Б., достигнали разпространявани от лицето Стоилков твърдения /слухове/ за ангажирани в разрешаване на спора помежду им лица със съмнителна репутация /“мутри“/, което принудило свидетелите Б. за известен период от време да променят местоживеенето си. Пак по показанията на св.Б., потвърдени и от показанията на св.Б. и на св.К., именно тези изпитвани от И Б. притеснения от икономически характер и от слуховете, разпространявани от трето лице, наред и с възможността на намали размера на претендираното от него задължение, са го мотивирали да се съгласи да заплати инкриминираната сума от 50хиляди лева на подс.Д.. Така в конкретния случай липсват доказателства, които да аргументират извод за конкретни действия на подс.Д., а и на други лица, ангажирани с дейността на „**“ООД, осъществени спрямо св.Б., които обективно да представляват отправяне на конкретни заплахи- за извършване на непосредствено противоправно деяние, което би имало значими неблагоприятни последици за свидетеля или негови близки хора, при това придружени и с конкретни искания за извършване на определени имуществени разпореждания. Такива твърдения, за такива конкретни действия на подс.Д. не се откриват в показанията на посочените свидетели. Единствената конкретна реплика на подс.Д., която св.Б. твърди да е отправена спрямо него е за „героя от криминален филм“, но изрично в показанията си пред съда св.Б. уточни, че не е възприел тази реплика „положително“, но не я определи и като заплашителна и не я обвърза с вече взетото от него решение да заплати исканата от него сума. Нещо повече, пак от показанията на св.Б. се установява и обстоятелството, че тази реплика му е била отправена от подс.Д., след като вече се бил съгласил да даде инкриминираната сума на определена от самия свидетел дата, но на която дата очакваните постъпления по банковата му сметка не били реализирани, поради което уведомил за това Д. и отново потвърдил ангажимента си да плати поетото задължение, но пак свидетелят не сочи конкретния разговор с подс.Д., сред обстоятелствата, които са определили неговото поведение и конкретно предаването на паричната сума една седмица по-късно. Тази констатираната от съда непълнота в доказателствата, породена от многословната, но неконкретна и нееднозначна доказателствена информация, изнасяна от св.Б. и от липсата на други доказателства, които да я конкретизират, относно конкретните съставомерни обстоятелства, свързани с отправената към И Б. конкретна реплика, нейното обективно заплашително съдържание и нейната насоченост към конкретно целено негово поведение , не му позволява да обоснове еднозначен и несъмнен извод за осъществено от подс.Д. престъпление по чл.214,ал.2;вр.ал.1 НК спрямо св.И Б..   

Отчитайки липсата на достатъчно категорични гласни или писмени доказателства, обосноваващи обективната и субективна съпричастност на М.Д. към тези инкриминирани деяния, съдът го призна за невиновен в извършване на престъпления по чл.214,ал.2;вр.ал.1 НК/спрямо Н.Р./ и по чл.214,ал.2;вр.ал.1 НК/спрямо И Б./,за които му е било предявено обвинение.

Съдът счита, че липсват безспорни доказателства за това подсъдимия М.Д. да е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.203; вр. чл.201;вр.чл.26,ал.1 НК, в което е бил обвинен. За да бъде извършено и довършено престъплението по чл.201 НК е необходимо, а и достатъчно , особения субект- длъжностно лице, да е променил отношението си към връченото му за управление и пазене, в това му качество, чуждо имущество и  да е започнал да го държи като свое, което отношение той е демонстрирал, чрез извършване на конкретни фактически или юридически действия по разпореждане с това имущество  без да има съответното правно основание за това, при което в резултат на това неправомерно разпореждане се е обогатил самия деец или друго , трето лице, и е настъпила конкретна щета за собственика на това имущество. Така, в конкретния случай от събраните и обсъдени по-горе доказателства, по несъмнен начин се обосновават обстоятелствата, свързани с длъжноството качество на подс.Д.- управител на „**“ООД, през инкриминирания период, както и получените от него в това му качество през същия този период инкриминирани парични суми, чието получаване не било надлежно отразено в счетоводните книги на юридическото лице, представлявано и управлявано от Д.. Наред с това обсновано с доказателства е и обстоятелството, че със счетоводната, финансова и отчетна дейност на дружеството е бил ангажиран именно и единствено подс.Д.. Тези обстоятелства еднопосочно се обосновават от гласните доказателства, закрепени в обясненията на подсъдимите Д. и П., в показанията на свидетелите А.И., Е.Й., В.Ш., както и на свидетелите осъществили съответните плащания към „**“ООД, чрез подс.Д.; от заключенията на извършените СИЕ и ССчЕ; от съответните писмени доказателства- фирмени документи, приходни ордери, разходни ордери, разписки, договори, споразумения. От посочените доказателства, както и от другите доказателства по делото не се обосновават, дори в минимална степен претендираните от обвинението разпоредителни действия, извършени от подс.Д. с повереното му инкриминирано имущество, чрез които същия е демонстрирал своето присвоително намерение и настъпилата промяна в неговото отношение към това имущество. По делото липсват, каквито и да било доказателства за осъществени такива конкретни действия от страна на подс.Д., чрез които същия е осъществил изпълнителното деяние на претендираното престъпление по чл.201 НК и в този смисъл претендираната щета за „**“ООД остава с неизяснен произход, което обстоятелство, съгласно последователната практика на ВКС/Р.№ 360/09г. по н.д.№362/09г., Р.№ 306/18г. по н.д.№ 966/17г. и др./ изключва възможността за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като не позволява да бъде индивидуализирано в достатъчна степен , претендираното за престъпно негово поведение. На следващо място, събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства не позволяват на съда да изгради еднозначен и категоричен извод за това,че липсата на инкриминираните парични суми се дължи на неправомерни , макар и неконкретизирани действия на подс.Д., тъй като единствено той е осъществявал фактическата и юридическа власт върху тези пари, което обстоятелство се установява по несъмнен начин. Това е така, тъй като от обясненията на подсъдимите Д. и П., от показанията на свидетелите И., Й., Ш., несъмнено се установява и това, че през инкриминирания период подсъдимия Д. е осъществявал и множество правомерни разпоредителни действия с паричните средства на представляваното от него търговско дружество, като от тях е заплащал направени разноски при дейността на дружеството/командировки, ремонти на автомобили, телефонни услуги/, заплащал е престираните на дружеството от различни лица, вкл. и свидетели, труд, съдействие, юридически и икономически консултации, като тези обосновани разноски също не са намерили своето дължимо, коректно и своевременно, счетоводно отчитане в счетоводните книги на „**“ООД. В конкретния случай, въпреки едноличната власт, която подс.Д. е осъществявал върху имуществото на „**“ООД/конкретно върху парите на дружеството/ е налице обективната възможност претендираната „липса“ да се дължи на некоректно водената счетоводна отчетност или на извършени, но неотчетени разходи, свързани с дейността на самото дружество, а не единствено на разпоредителни действия на подсъдимия, извършени в негов или чужд/на дружеството/ интерес. Наред с това, несъмнените пороци във воденето на отчетността на „**“ООД/които се обосновават, и от показанията на свидетелите П., И. и З., наред с писмените доказателства/, в съчетание с липсата на доказателства за конкретни неправомерни разпоредителни действия на Д. с поверените му пари, не позволяват на съда да направи обоснован извод и за конкретния размер на претендираната щета от твърдяното престъпление по чл.201 НК. Това е така, тъй като за да бъде налице престъпление по чл.201 НК е необходимо разходваните суми да са били насочени към обслужване на интереси, които са чужди за собственика на парите и единствено тогава за него настъпва щета. Такава не е налице, когато паричните средства на дружеството се разходват в интерес на самото дружество, като се заплащат разходи по самата му дейност или се заплащат реално получени от други лица насрещни престации. В конкретният случай липсват доказателства, които да аргументират действителния размер на правомерно извършените от Д. разходи през инкриминирания период, както липсват доказателства и за размера на претендираната от обвинението щета за „**“ООД, поради което и в тази си част обвинението срещу подс.Д. се основава на предположения, а не на обосновани с доказателства конкретни факти.   

Отчитайки липсата на достатъчно категорични гласни или писмени доказателства, обосноваващи обективната и субективна съпричастност на М.Д. към тези инкриминирани деяния/включени в състава на продължаваното престъпление/, съдът го призна за невиновен в извършване на престъпление по чл. 203;вр.чл.201;вр.чл.26,ал.1 НК,за което му е било предявено обвинение.  

Съдът оправда подсъдимия М.Д. за престъпленията по чл.255,ал.3;вр.ал.1т.1 НК и по чл.255,ал.3;вр.ал.1,т.1 НК, в които е бил обвинен, като намери, че липсват безспорни доказателства за това същият да е осъществил обективните и субективни признаци на състава на тези престъпления.

От доказателствената съвкупност по делото, анализирана подробно по-горе, се установява по несъмнен начин, че през инкриминираните периоди от м.01.2007г. до 15.04.2007г. и от м.01.2008г. до 30.04.2008г.подсъдимият Д. не е подавал пред органите на НАП годишни данъчни декларации, за съответните данъчни периоди -по ЗОДФЛ за данъчната 2006г., и по ЗДДФЛ за данъчната 2007г.  Данъчните задължения, включително и тези върху доходите на физически лица, се пораждат от определени юридически факти, представляващи реално и обективно настъпили събития/реализиран доход, с който неговия патримониум се е увеличил/ и се дължат по силата на закона, в конкретния случай ЗОДФЛ и ЗДДФЛ. Обстоятелството , дали данъчно задължения субект ще изпълни или дали ще изпълни коректно своето задължение да отрази правилно в съответната подадена от него декларация пред органите на НАП настъпването на тези събития от обективната действителност не се отразява /не е елемент от фактическия състав/ на вече възникналото, с настъпването на това събитие, за него данъчно задължение, а изискването за съответното коректно деклариране на това събитие пред органите на НАП представлява последващо и породено от реализирания от лицето доход негово задължение да уведоми компетентните държавни органи за това, а и да заплати съответния данък. Поради това и ненастъпването на такова фактическо събитие/неполучаване на съответен доход/, не поражда данъчно задължение за съответния субект, а оттам и задължение за уведомяване на съответните данъчни органи. Така в конкретния случай, поради ненастъпване на съответни правопораждащи фактически събития- увеличаване на неговия патримониум с конкретните инкриминирани доходи, за физическото лице М.Д. през инкриминирания данъчен период- 2006г.,  не е възникнало задължение за внасяне на данък върху тях, а за данъчната 2007г. не е възникнало такова данъчно задължение в претендирания от обвинението размер. Това е така, тъй като, както съда установи по-горе, по делото не са налице категорични и безспорни доказателства, които да аргументират извод за това, че сочените за присвоени от него, като управител на „**“ООД ,парични суми действително са били получени в патримониума на физическото лице Д. и същия се е разпореждал с тях, като със свои пари, респ.липсват доказателства за реализиран от подс.Д. облагаем доход с източник твърдяната в обвинителния акт негова присвоителна дейност. Липсват доказателства, аргументиращи извод за знанието на подс.Д. за получените единствено от неговата съпруга, през 2007г., парични суми от издръжка и от своя баща, както и за това дали и с каква част от тях същия е увеличил своя патримониум.  Такъв облагаем доход на физическо лице не представлява и получаната от подс.Д. ,през 2007г., по неговата банкова сметка ***,70лв. от „Насърчителна банка“АД, тъй като същата е изплатена не на физическото лице Д., а на „**“ООД, чрез неговия управител.  Наличните по делото писмени доказателства, представляващи банкови извлечения, обосновават обстоятелството, че подс.Д.,като физическо лице, през 2007г., е получил по своята банкова сметка ***, общо сумата от 14000лева, с която същия е извършил и разпоредителни действия. Посочената сума представлява облагаем по ЗДДФЛ доход на подс.Д., който последния е имал задължение да декларира в срок до 30.04.2008г. пред органите на НАП и да заплати възникналото за него данъчно задължение в размер на 2676лева, изчислен съобразно изискванията на чл.48,ал.1 ЗДДФЛ, в редакцията му към момента на получаване на дохода, респ. на възникване на данъчното задължение. Този размер на данъчното задължение за подс.Д. не представлява „данък в голям размер“, тъй като не отговаря на количествените изисквания на чл.93,т.14 НК.    Наличието на валидно породено и изискуемо задължение за внасяне на ДДФЛ/както и на всяко друго данъчно задължение/ е задължителен елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.255 НК.Такъв задължителен съставомерен от обективна страна елемент на това престъпление се явява и изискването за минимален размер на установеното данъчно задължение, който следва да надхвърля сумата от 3000лева. Така установената от съда липса на достатъчно доказателства за реално съществуващи и изискуеми данъчни задължения за подс.М.Д., за инкриминирания данъчен период -2006г.,както и за наличието на такива данъчни задължения, които да надхвърлят 3000лв., за инкриминирания период-2007г., чието установяване и плащане се цели да бъде избегнато, чрез инкриминираните неподадени в срок данъчни декларации сочи, че осъществените от подсъдимия Д. бездействия в тази насока са несъставомерни по чл.255 НК, поради липса на елементи от обективната страна от състава на това престъпление.

Съдът счита, че липсват безспорни доказателства за това подсъдимия А.П. да е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.357,ал.1,пр.1 НК, в което е бил обвинен. За да бъде извършено и довършено престъплението по чл.357,ал.1,пр.1 НК е необходимо, а и достатъчно ,  „особения“ субект- лице,заемащо определено служебно положение или изпълняващо конкретно възложена му работа, да е съобщил лично или по друг начин да е довел до знанието на друго лице или лица, без правно основание, сведения и информация, която представлява държавна тайна, и с която информация деецът е бил запознат по съответния нормативен ред при изпълнение на службата си или на конкретно възложената му работа.      

Доказателствата по делото, относими към това обвинение закрепени в показанията на свидетелите К. ПатР.., З.И., П.С. и Н.Н.; от протокола за претърсване и изземване в дома, обитаван от подс.Ал.П.; от заключението на извършената техническа експертиза на документи; от писмените доказателства- справки, факсимиле, екземпляр от брой на издаден вестник,кадрово досие, несъмнено обосновават обстоятелството, че на посочената в протокола за претърсване дата в дома, обитаван от А.П. е било открито и иззето фотокопие на справка № */14.05.01г., подписана от Директора на НСС, адресирана и депозирана във ВКП и маркирана с гриф за сигурност „строго секретно“, съдържаща сведения и информация, представляващи „държавна тайна“, съгласно т.22,раздел II от Приложение № 1 към чл.25 от ЗЗКИ; обстоятелството, че в инкриминирания период св.ПатР.. е получила в пощенски плик, доставен от неизвестно лице друго фотокопие от същата тази справка, както и обстоятелството, че съдържащата се в тази справка информация, представляваща „държавна тайна“ била публикувана/възпроизведена и отпечатана/ в съответния брой на редактирания от ПатР.. вестник „Галерия“. Интерпретирани в тяхната съвкупност, посочените обстоятелства не позволяват на съда да стигне до еднозначен и несъмнен извод относно главния факт на доказване- че именно подс.Ал.П. е лицето предало фотокопието на справката в редакцията на вестник „Галерия“, с което е довел до знанието на св.ПатР.., а и на други лица, сведения, представляващи „държавна тайна“. В този смисъл липсват каквито и да било преки доказателства, които да сочат на извод, че подс.Ал.П. е осъществил , каквито и да било действия, в тази посока, като събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите ПатР.. и И., по-скоро опровергават такъв извод. На следващо място, от заключението на техническата експертиза на документи се установява обстоятелството, че полученото от св.ПатР.. и отпечатано във вестника фотокопие от инкриминираната справка не е било изготвено пряко от фотокопието, открито в дома на подс.Ал.П., а „вероятно“ от друго такова /аналогично/ копие. Наред с това , в същото това заключение вещото лице е обосновало експертния си извод, че иззетото от владението на подс.Ал.П. фотокопие на въпросната справка е било изготвено, не от оригиналния екземпляр 1 на справката, депозиран във ВКП , а от фотокопие на този екзепляр 1 и представлява неизвестно поред копие на тази справка, което заключение сочи на обстоятелството, че са били изготвени и съществуват множество /неопределен/ брой аналогични фотокопия, изготвени от съхранявания в деловодството на ВКП в оригинал екземпляр 1 от справката. Поради това твърдението на прокурора в обвинителния акт, че именно подс.Ал.П. е изготвил от притежаваното от него копие на справката, друго копие /“факсимилето“/ , изпратено на св.ПатР.. има характер на предположение, а не на установен, чрез безспорни доказателства факт. Характер на предположение имат и поддържаните от прокурора твърдения, че съдържащата се в справката информация, представляваща „държавна тайна“ е станала известна на подс.Ал.П. във връзка с работата му на експерт в НСС и ДАНС, което обстоятелство се явява също елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.357,ал.1,пр.1 НК, наред с изпълнителното деяние-„разгласяване“. В този смисъл липсват, каквито и да било доказателства, сочещи на извод, че подс.Ал.П. е бил ангажиран към извършената проверка, довела до изготвяне на процесната справка; че е имал и е осъществил, какъвто и да било, регламентиран или нерегламентиран, достъп до тази информация в качеството му на експерт- първоначално в НСС, а после и в ДАНС, както и до съхранявания в тези служби екземпляр 2 от същата справка; че е бил ангажиран служебно или дори лично към осъществяваната от прокуратурата /ВКП/ служебна ,още по-малко деловодна , дейност имаща за предмет същата тази „класифицирана“ информация, като събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите Н. и С., по-скоро опровергават подобен извод.         

Поради това съдът намира, че относимите към това деяние доказателства по делото, имащи характер на улики/косвени доказателства/, не са достатъчни и еднопосочни, за да изградят тази пълна и непрекъсната доказателствена връзка между подс.Ал.П. и осъщественото престъпно разгласяване на информация, представляваща „държавна тайна“, каквата доказателствена връзка е единствено годна  да компенсира липсата на преки доказателства и да обоснове единствено възможния и несъмнен извод, че именно подсъдимия А.П. е автор на това престъпно деяние. Затова съдът призна подсъдимия А.П. за невиновен в извършване на престъпление по чл.357,ал.1,пр.1 НК,за което му е било предявено обвинение.

Установените от съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимите М.Д. и Я.П. са осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл. 213а, ал.3, т.5; вр. ал.2,т.1 и т.4;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК -  В периода от 09.01.2007г. до 04.04.2007г. в гр.Плевен, гр.София и гр.Белене, в условията на продължавана престъпна дейност, с цел да принудят Н.Д.Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи го заплашили с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни , като деянията са извършени от длъжностно лице- М.М.Д., като управител на „*“ООД,придружени са със заплаха за убийство и са извършени от две лица- М.М.Д. и Я.Ц.П., както следва: На 09.01.2007г. в гр.Плевен, хотел „Б“, с цел да принудят Н.Д.Д. да поеме имуществено задължение- да се съгласи да изплати на „***“ООД, по представен му погасителен план, претендирана за дължима сума в общ размер на 70000лв., го заплашили с противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни /“че знаят къде ходи детето му на детска градина и къде живее семейството му“, „че дългът следва човека и където и да отиде дълга ще го следва“ и „че ако не плати в указания му срок първата вноска по поетото задължение ще има много сериозни проблеми“/, като деянието е извършено от длъжностно лице- М.М.Д., като управител на „***“ООД, и от две лица- М.М.Д. и Я.Ц.П.;

На неустановени дати за времето от 01.03.2007г. до 04.04.2007г. в гр.София, гр.Плевен, гр.Белене  с цел да принудят Н.Д.Д. да се разпореди с вещи- да плати сумата от 100000лв. на „***“ООД, го заплашили с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни /“че той и семейството му ще бъдат убити“ , „че ще бъдат продадени на украинци за органи“ и “че ще направят сестра му проститутка на Околовръстното на София“/, като деянието е придружено със заплаха за убийство, извършено е от длъжностно лице- М.М.Д., като управител на „***“ООД, и от две лица- М.М.Д. и Я.Ц.П..  

Това е така, тъй като със съвместните си действия, осъществени на 09.01.2007г. в гр.Плевен, хотел „Б“- отправяне на заплахи за противозаконни действия, водещи до възпрепятстване воденето на спокоен начин на живот за пострадалия и засягащи неговата и на семейството му сигурност,придружени и от конкретни искания за желано поведение /действия/ от страна на Д., всеки от подсъдимите Д. и П. обективно е допринесъл върху свидетеля Н.Д. да бъде упражнено престъпно мотивиране същия да извърши нежелани от него разпоредителни действия със своето имущество. С уведомяването на пострадалия за очакваното от него поведение за съответно имуществено разпореждане, съпътствано от конкретно психическо въздействие върху него, изразяващо се в отправяне на заплахи , деянието по чл.213а,ал.1 НК е довършено, като за съставомерността на същото не е необходимо пострадалото лице да е извършило каквито и да е действия в изпълнение на отправените му от дейците искания. Отправените от подсъдимите заплахи към Д. несъмнено са сред тези визирани в състава на чл.213а,ал.1 НК, тъй като при конкретната обстановка, в която бил поставен свидетелят ,създадена от целенасочените действия на подсъдимите , отправянето на инкриминираните реплики, чрез които били демонстрирани решението на подсъдимите да постигнат исканото на всяка цена, намерението им да създават на пострадалия пречки във воденето на нормален начин на живот и знанието им за конкретни факти, касаещи личния живот на Д. и неговото семейство, неизбежно водят до неблагоприятно въздействие върху психиката на свидетеля и формират у него представи за предстоящи противоправни действия, които ще имат значителни негативни последици за него и за членовете на неговото семейство.

Довършено и съставомерно по чл.213а,ал.1 НК се явява и осъщественото от подсъдимите Д. и П. , на неустановени дати за времето от 01.03.2007г. до 04.04.2007г., в гр.София,гр.Плевен, гр.Белене, деяние, тъй като със съвместните си, последователни и съгласувани действия-  отправяне на конкретни заплахи  за противозаконни действия, изразяващи се в причиняване на смъртта и на увреждане на здравето на пострадалия и семейството му, както и за принуждаването на сестрата на пострадалия да извършва развратни действия срещу заплащане,придружени и от конкретни искания за определено поведение от страна на Н.Д., всеки от тях- Д. и П., обективно е допринесъл върху свидетеля Д. да бъде упражнено престъпно мотивиране същия да извърши нежелани от него разпоредителни действия с вещи- плащането /предаването/ на конкретно определена от извършителите парична сума. Както бе посочено по-горе, с уведомяването на пострадалото лице за исканото от него поведение за извършване на конкретно имуществено разпореждане / в случая с вещи/, съпътствано от конкретно психическо въздействие върху него, изразяващо се в отправяне на заплахи , деянието по чл.213а,ал.1 НК е довършено, като за съставомерността на същото не е необходимо пострадалото лице да е предприело или извършило , каквито и да е действия за изпълнение на изисканите от него разпореждания с имуществото си. Наред с това конкретното деяние е било осъществено от подсъдимите Д. и П., при условията на чл.213а,ал.2,т.1 НК, тъй като спрямо Н.Д. била отправена и конкретна заплаха за убийство- за умишленото причиняване на неговата и на членовете на семейството му смърт.

Без значение за съставомерността на деянията е обстоятелството по какъв начин извършителите са определили параметрите на имуществените си претенции. От значение е единствено това, че тези претенции са били сведени до знанието на пострадалия от извършителите и същите /претенциите/ се намират във функционална връзка с упражняваната от тях психическа принуда върху Д.. Без значение за съставомерността на деянията по чл.213а,ал.1 НК е и обстоятелството дали отправените имуществени претенции почиват на определени законови или договорни основания. От значение за съставомерността на деянията е единствено това, че тези претенции се предявяват на предполагаемия длъжник по неправомерен начин и тяхното очаквано бъдещо удовлетворяване е обусловено единствено от упражнената спрямо пострадалия психическа принуда.

В конкретния случай всяко от горните две инкриминирани деяния е било извършено от две лица, тъй като всеки от подсъдимите Д. и П., е отправял заплахи и съответни искания към пострадалия, заедно и наред с другия подсъдим, като с това реално е допринесъл за осъществяване на противоправно въздействие върху волята на Д..

При извършване на тези инкриминирани деяния подсъдимия Д. е изпълнявал длъжността „управител“ на търговското дружество „**“ООД,като реално е управлявал и представлявал юридическото лице, което обстоятелство сочи, че Д. е имал качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93,т.1,б.Б от НК. Наред с това, за прецизност следва да бъде посочено и обстоятелството, че при осъществяване на обсъжданите деяния по чл.213а НК, подс.Д. е действал и в качеството си на такова длъжностно лице, тъй като имуществените разпореждания , към чието извършване Д. е бил престъпно мотивиран, са имали за цел да облагодетелстват именно представляваното от Д. юридическо лице.                        

От субективна страна подсъдимите Д. и П. са извършили всяко едно от горните деяния по престъпно мотивиране на Д. за извършване на конкретни имуществени разпореждания,   при форма на вина пряк умисъл и при наличието на специална цел – всеки от подсъдимите Д. и П. е съзнавал, че със своите действия реално влияе върху психиката на пострадалия, като му пречи свободно да формира своята воля и го насочва към вземането на конкретно решение, което той доброволно не желае да направи , като пряко е целял настъпването на този  престъпен резултат. Освен противоправната намеса върху волята на Д., подсъдимите Д. и П. са преследвали и специална цел- искали са да принудят пострадалия свидетел да предприеме действия с конкретни имуществени последици за него. Същевременно всеки от подсъдимите Д. и П. е съзнавал конкретното свое участие и участието на другия подсъдим в извършването на задружната им престъпна дейност, насочена към постигане на желаната им обща цел. Наред с това подсъдимият П. е знаел за заеманата от подс.Д. длъжност- управител, в юридическото лице „**“ООД.      

Престъпната дейност на подсъдимите М.Д. и Я.П. е осъществена от тях в условията на продължавано престъпление, съгласно чл.26,ал.1 НК. Това е така, тъй като всяко от обсъжданите инкриминирани деяния- деянието извършено на 09.01.2007г. в гр.Плевен, хотел „Б.“, както и това извършено за времето от 01.03.2007г. до 04.04.2007г. в гр.София,гр.Плевен,гр.Белене,са били осъществени от подсъдимите Д. и П., през непродължителен период от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината, всяко от тях самостоятелно осъществява признаците на състав на едно и също престъпление по чл.213а,ал.1 НК и представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Съдът оправда подсъдимите Д. и П. по обвинението за това инкриминираните деяния, насочени спрямо свидетеля Н.Д. и включени в продължаваната престъпна дейност, да са били извършени от тях в условията на „обикновено съучастие“, като съизвършители- чл.20,ал.2 НК, като съобрази това, че участието и на двамата подсъдими в извършването им /в „изпълнението“ –чл.93,т.12 НК/ е въздигнато от законодателя в квалифициращо обстоятелство на продължаваното престъпление по чл.213а НК, за което и наказателната отговорност на подсъдимите Д. и П. е била ангажирана и съобразно наличието на това обстоятелство по чл.213а,ал.2,т.4 НК- „извършено от две лица“.  

От събраните по делото и анализирани по-горе доказателства не се обосновава по съответния несъмнен и категоричен начин обстоятелството за съществуването на организирано престъпно сдружение, което да е било ръководено от подс.А.П. и в което да са участвали А.П., М.Д. и Я.П., която организирана престъпна група да е взела решение за извършване на деянията по чл.213а,ал.1 НК, включени в продължаваното престъпление по чл.213а,ал.3,т.5;вр.ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, и да е възложила изпълнението на това решение на конкретните извършители на тези деяния- Д. и П.. Липсата на такива доказателства мотивира извода, че подсъдимите М.Д. и Я.П. не са осъществили продължаваното престъпление по чл.213а,ал.3;вр.ал.2; вр.ал.1; вр. чл.26 , ал.1 НК и включените в него инкриминирани деяния,  в изпълнение на решение на организирана престъпна група- квалифициращо обстоятелство по чл.213а,ал.2,т.5 НК във връзка с чл.142,ал.2,т.8 НК, каквото обвинение им е било повдигнато на досъдебното производство и се поддържа от прокурора с обвинителния акт и в неговата заключителна реч, поради което и М.Д. и Я.П. са оправдани в тази част от обвиненията им. 

Съдът оправда подсъдимите М.Д. и Я.П. по обвинението за това  деянието, осъществено на 09.01.2007г. в гр.Плевен, хотел „Б.“ ,при което отправили заплахи към Н.Д. с цел да го принудят да поеме определено имуществено задължение, да е било извършено от подсъдимите Д. и П. в съучастие и с подс.Ал.П. , като подбудител и помагач, както и за това същото това деяние да е било придружено с причиняване на лека телесна повреда/по чл.130,ал.2 НК/ на Д., представляващо квалифициращо обстоятелство по чл.213а,ал.2,т.2 НК. Относно последното обстоятелство- за леката телесна повреда, доказателства се съдържат единствено в показанията на св.Д.. В тази им част показанията на св.Д. също са еднопосочни и последователни, но същите обосновават единствено обстоятелството, че след довършване на инкриминираното деяние, на място различно от местопрестъплението и от неустановено лице на Д. е бил нанесен удар, който му е причинил „болка“. Липсват, каквито и да било други доказателства, които да обосновават обстоятелството, че това действие на  неустановеното лице е било възложено, уговорено или дори предвиждано от подсъдимите Д. и П., като липсват доказателства дори и за това двамата подсъдими да са били известени за този инцидент, след изпълнение на възложения на лицето транспорт на Д. до дома му. Така относимостта на това действие на неустановеното лице към престъпната дейност, осъществена от подсъдимите Д. и П. спрямо Д.,както и обективната и субективна съпричастност на двамата подсъдими към причинената на свидетеля „болка“, се основават единствено на предположения, а не на конкретни доказателства, поради което наказателната отговорност на Д. и П. не беше ангажирана и за квалифициращото обстоятелство по чл.213а,ал.2,т.2 НК.

    Събраните по делото доказателства не обосновават категоричен и безспорен извод за участието и на подсъдимия А.П., наред с подсъдимите Д. и П., при осъществяване на това инкриминирано деяние. Твърдение за ангажираност на А.П. към това деяние се открива единствено в показанията на свидетеля Н.Д., което твърдение е основано, не на лично възприети от свидетеля факти за конкретни действия на Ал.П./телефонен разговор между него и подс.Д./, а на направено от свидетеля предположение, изградено единствено върху поведението на подсъдимите Д. и П. и на субективната увереност на Д. за съществуваща връзка между А.П. и дружеството „**“ООД, която връзка не бе обоснована с конкретни доказателства. Такъв характер на предположение имат, в тази им част, и показанията на св.С.Ч., дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, при това предположение основано единствено върху обсъдените вече твърдения на св.Д..  Липсват, каквито и да било други доказателства, които да сочат на съпричастност на А.П. към това инкриминирано деяние. Наред с това липсват доказателства, които да мотивират извод, че подсъдимия Д., а и подс.П., реално са провели телефонен разговор, дори и с  неустановено лице, което да ги е мотивирало към или подпомогнало, чрез съвети и разяснения, при осъществяване на конкретното инкриминирано деяние. Поради това съдът оправда подсъдимите Д. и П. в тази част от поддържаното срещу тях обвинение. Поради същите съображения,отчитайки липсата на достатъчно категорични и безспорни доказателства, обосноваващи обективната и субективна съпричастност на А.П. към това инкриминирано деяние, съдът го призна за невиновен в извършване на престъпление по   чл.213а,ал.3,т.5;вр.ал.2,т.4 и т.5;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.3 и ал.4 НК/спрямо Н.Д./,за което му е било предявено обвинение.  

В санкционната част на разпоредбата на чл.213а,ал.3 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” от пет до петнадесет години и „глоба“ от пет хиляди до десет хиляди лева, както и възможност от налагане и на наказание „конфискация“ до ½ от имуществото на дееца. При определяне размера на наказанието спрямо всеки от подсъдимите М.Д. и Я.П., съдът взе предвид наличието на еднакво относими за всеки от двамата подсъдими  смекчаващи отговорността обстоятелства- фактът, че подсъдимите Д. и П. са с необременено съдебно минало, техните добри характеристични данни, упражняваната от всеки от тях постоянна трудова заетост, продължителността на наказателното производство, която не е обусловена от тяхното процесуално поведение, изтеклия значителен период от време от осъществяване на престъплението, както и демонстрираните от двамата подсъдими коректност и процесуална законосъобразност при упражняване на техните права в хода на съдебното производство. Съдът намира, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и поради това приема, че разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1  НК следва да намери приложение при индивидуализиране наказателната отговорност на всеки от подсъдимите Д. и П.. По отношение на подсъдимия М.Д. съдът намира за съответно на обществената опасност на деянието и на дееца определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което е под най-ниския предел, посочен в чл.213а,ал.3 НК, както и налагането на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на четири хиляди лева, което наказание също е под най-ниския предел, посочен в цитираната законова разпоредба от Особената част на НК. Съдът намира, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК- в техния генерален и специален аспект, не е необходимо наложеното на М.Д. наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и на основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия М.Д., като определи изпитателен срок от пет години. 

Съдът, на основание чл.59,ал.1 и ал.2 НК приспадна времето, през което подс.М.Д. е бил задържан по настоящото наказателно производство при изпълнение на така определеното му наказание „лишаване от свобода“.

По отношение на подсъдимия Я.П. съдът намира за съответно на обществената опасност на деянието и на дееца определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което е под най-ниския предел, посочен в чл.213а,ал.3 НК, както и налагането на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на четири хиляди лева, което също е под най-ниския предел, посочен в цитираната законова разпоредба от Особената част на НК. Съдът намира, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК- в техния генерален и специален аспект, не е необходимо наложеното на Я.П. наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и на основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Я.П., като определи изпитателен срок от пет години.

Съдът, на основание чл.53,ал.1,б.А НК  отне в полза на държавата, приобщените, като веществени доказателства- кафяво прахообразно вещество, два броя сини кутийки с бели капачки, ситно зърнесто бяло вещество, осем броя игли, пластмасова спринцовка, бяло кристално вещество, като  постанови тяхното унищожаване.  

Съобразявайки обстоятелството, че приобщените към материалите по делото други веществени доказателства- фирмени документи, банкноти, мобилни телефони, компютри, флаш-памети, не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет или средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и тяхното притежаване не е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.  

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия М.М.Д. да заплати по сметка на съда и на НСлС направените по делото разноски в общ размер на 797,78 лева (седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) и държавна такса в размер на 15/пет/ лева за служебно издаване на три броя изпълнителни листа.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Я.Ц.П. да заплати по сметка на съда и на НСлС направените по делото разноски в общ размер на 797,78 лева (седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) и държавна такса в размер на 15/пет/ лева за служебно издаване на три броя изпълнителни листа.

Поради характера на постановената присъда спрямо подсъдимите А.И.П., А.К.П. и К.Б.Т., както и за част от поддържаните с обвинителния акт деяния спрямо М.М.Д. и Я.Ц.П., на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови останалите направени по делото разноски в размер на 13341,41 лева ( тринадесет хиляди триста четиридесет и един лева и четиридесет и една стотинки) да останат за сметка на държавата.

Поради тези фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                ЧЛЕН СЪДИЯ :