Р Е Ш Е Н И Е № 15/14.3.2023 г.
14.03.2023 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари 2023г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретар В. Митева
прокурор Рени Лефтерова
Като разгледа докладваното от
председателя КАНД №
166 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно анд
№ 166/2022г. е образувано по жалба на „ДАЙЦ“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление - гр. ****,
представлявано от управителя Ц.Д.В., чрез процесуален представител
против Решение № 29/18.11.2022 г. по
АНД № 20222320200068/2022 г. на
Районен съд - Тополовград.
С оспореното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 639258-F644099 от 03.06.2022 г. издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности”
в ГД „Фискален контрол”, при Централно управление на НАП, с което на „ДАЙЦ” ЕООД е наложена имуществена санкция на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/, за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, без да е конкретизирано кое касационно отменително
основание по смисъла на чл. 348 от НПК е налице. Твърди се, че ТРС
не е извършил правилна оценка на доказателствата по делото, като се оспорва
извършването на вмененото административно нарушение. Алтернативно се твърди, че
ако има нарушение, то същото представлява маловажен случай и са налице
основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован
изпраща процесуалния си представител адв. Пл. М. ***,
който поддържа жалбата и направеното искане. Моли съда да приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от представените
документи в касационното производство е видно, че търговското предприятие
осъществява крупни сделки, извършва плащания по банков път и издава фактури. В
случая става въпрос за една покупка на един остатъчен продукт за предприятието
на съвсем минимална цена. Твърди, че не
е било възможно да се издаде фискален касов бон, тъй като предприятието към
онзи момент не е разполагало с касов апарат.
Ответникът по касация редовно и своевременно призован не изпраща
процесуален представител. От редовно упълномощения такъв юрисконсулт Ст. Х. е постъпил отговор по
касационната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Приложен е
списък на направените разноски, които се претендират. Допълнително е постъпила
молба с вх. № 66/11.01.2023г. с която се
поддържа процесния отговор.
Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност
на подадената жалба, поради липса на касационни отменителни основания.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения.
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 29/18.11.2022 г.
по АНД № 20222320200068/2022 г. на
Районен съд – Тополовград, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 639258-F644099 от 03.06.2022 г. издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности” в ГД „Фискален контрол”, при Централно управление на НАП, с което на „ДАЙЦ” ЕООД е наложена имуществена санкция на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/, за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да постанови своя съдебен акт ТРС е приел за установено от фактическа страна, че на 08.02.2022 г., служители на ЦУ
на НАП, ГД“Фискален контрол“ - са
извършили съвместна проверка с органите на РДГ Кърджали в търговски обект - цех
за разбичване на дървен материал, находящ
се в гр.Тополовград, ул.“Васил Левски“ № 49, стопанисван от „ДАЙЦ“ ЕООД с
представляващ Ц.В. - управител. Преди легитимацията на проверяващите е била
извършена контролна покупка на една връзка дървени изрезки на стойност 60 лева, като сумата е била
платена в брой и получена от лице заемащо длъжността ръководител транспорт в
дружеството, при което последното не е издало фискален касов бон поради липса
на монтирано въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.
При проверката в информационната система на НАП е било установено, че няма
данни да е регистрирано в НАП фискално устройство за процесния
обект. Управителя на дружеството е декларирал в писмени обяснения, че в
проверявания обект без фискално устройство се осъществява дейност от 01.01.2022 г. За извършената проверка е съставен протокол, а на
28.02.2022 г. на „ДАЙЦ“ ЕООД е съставен АУАН № F644099, в
който подробно е описано нарушението и обстоятелствата при които е извършено, а
като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Впоследствие
въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
При така установена фактическа обстановка ТРС е счел
от процесуално правна страна, че в производството по установяване на
административното нарушение и издаване на НП не е допуснато
съществено процесуално нарушение. Посочил е, че АУАН и НП съдържат
изискуемите от ЗАНН реквизити, изцяло е спазен процесуалния ред за тяхното
издаване, като АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите които
са присъствали при извършване и установяване на нарушението.
От материално
правна страна първоинстанционния съд е формирал
извод, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на
извършване на административното нарушение,
поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като
наложеното му наказание е определено в минималния размер предвиден в разпоредбите на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
ТРС е изложил мотиви и в
насока, че процесното
нарушение се характеризира с по- висока степен на обществена опасност и значителността на вредните последици,
поради което не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и
анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани
изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към мотивите на ТРС.
Съгласно чл.218, ал.1 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на оспореното
решение. В тази връзка изцяло неоснователен е
довода в касационната жалба, че не е налице извършена продажба от страна
на дружеството, за която е било необходимо издаването на фискален касов бон. Издаването на такъв е било невъзможно, поради безспорно
установената липса в обекта на фискално устройство. Приетите
доказателства по делото сочат, че дружеството не е
изпълнило задължението си към момента на проверката да монтира, въведе в
експлоатация и използва ФУ, регистрирано в компетентната ТД на НАП, с което е
нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на ФУ, с което
деяние е нарушило чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС.
В тази връзка следва да се отбележи, че самия управител на дружеството е
декларирал, че процесния обект функционира от 01.01.2022г., а проверката на контролните органи е извършена
на 08.02.2022 г.
Не може да бъде споделен и другия
касационен довод за наличие на маловажен случай, тъй като
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените. За липсата на
основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, ТРС е изложил
подробни мотиви, които също се споделят от касационната инстанция.
Предвид изложеното ЯАС приема, че
обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон и не са налице касационни отменителни
основания, поради което жалбата е неоснователна, а решението като
законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния
представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно и като такова следва да се присъди в размер на
100/сто/ лева, определено по реда на
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, доколкото по делото е изготвен само отговор по
касационната жалба, без участие в проведеното съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, ЯАС, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/18.11.2022 г. по АНД № 20222320200068/2022 г. по
описа на Районен съд - Тополовград.
ОСЪЖДА „ДАЙЦ“ ЕООД, ЕИК
****** със седалище и адрес на управление - гр. ****, представлявано от управителя Ц.Д.В., ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за
приходите гр.София направените по делото разноски за осъществена защита от
юрисконсулт в касационното производство в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2./п/
не се чете