№ 169
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20211720201941 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 1920а-1732 от
15.11.2021 г., издадено от началник Първо РУ при ОД на МВР Перник, с
което на М. СТ. Г., ЕГН ********** на основание чл. 37 Закона за
Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
(ЗНССПЕЕН 112) е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл. 28, ал.1, предл. 1-во от същия
закон.
Жалбоподателят, М. СТ. Г., по изложени в жалбата доводи, моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно, акцентирайки че същото е
издадено в противоречие с изискванията визирани в ЗАНН, доколкото в
АУАН липсва конкретизация, относно вмененото му нарушение. Твърди, че
обстоятелствата, които наказващият орган е изложил в процесното НП са
много общи и не детайлизират нарушението, което е ограничило и
упражняването правото на защита на жалбоподателя. Сочи, че така
постановеното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован, не участва лично или чрез свой
1
процесуален представител в хода на съдебното производство.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител З.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на НП като издадено при спазване на процесуалните правила
и в съответствие с материалния закон.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
С писмо с рег. № 10530р-1965 от 06.10.2021 г. Директора на
Дирекция „Национална система 112” на Министерство на вътрешните работи
уведомила ОД на МВР Перник, че в периода от 23.08.2021 г. до 23.09.2021 г.
М. СТ. Г. извършил 108 броя нерегламентирани обаждания към единен
европейски номер 112 (ЕЕН 112), които осъществил от телефонен номер
***** Записаните автоматично в електронния регистър на спешните
повиквания входящи повиквания от лицето, които са веществени
доказателствени средства съгласно чл. 17 от ЗНССПЕЕН 112 били
предоставени на електронен носител по делото.
На 18.06.2019 г. свидетелят А.С.А..– на длъжност мл. полицейски
инспектор в Първо РУ при ОД на МВР Перник, в присъствието на М.В.П.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1920а-1607/29.10.2021г. предявявайки на лицето М.Г.
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 28, ал. 1, от
ЗНССПЕЕН 112. Жалбоподателят вписал бланкетно в акта, че има
възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН той е депозирал допълнително
сведение по така съставения АУАН.
Административнонаказващият оргн (АНО) след преценка на
обстоятелствата по чл. 53, ал. 1 ЗАНН издал обжалваното НП № 1920а-
1732/15.11.2021г., с което на основание чл. 37 ЗНССПЕЕН 112 наложил на
М.Г. административно наказание глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за
2
нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН. Така издаденото НП било връчено на
жалбоподателя на 26.11.2021 г..
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена
след преценката на свидетелските показания на актосъставителя А.С.А..,
както и на приетите в с.з. на 10.02.2022 г. по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283
и чл. 284 НПК писмени и веществени доказателства.
От правна страна:
Съдът приема, че при издаването на процесното НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели в своята
цялост до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и водещи
до незаконосъобразност на обжалвания акт, а именно:
При съставянето на АУАН и издаването на процесното НП не са
спазени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 ЗАНН за точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено.
В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 28, ал. 1
ЗНССПЕЕН 112. Действително разпоредбата на чл. 28, ал. 1 съдържа няколко
хипотези, а именно с посочения текст се забранява „ползването на ЕЕН 112 не
по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с
изключение на „eCall” повикванията, и пускане на предварително записани
съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ”, но законодателят не е допълнил посочената алинея с
каквато и да е точка, за да може съдът да извърши проверка дали е нарушено
съответното правило на поведение, предвид на което и при вменяване на
нарушение на цитираната норма следва АНО да осъществи пълна
конкретизация на вмененото нарушение като посочи индивидуализиращите
му белези. Същевременно при описание на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е посочено, че същият е
„осъществил изходящо обаждане към Единен европейски номер 112, като е
ползвал номера не по предназначение- без да е налице необходимост от
спешна помощ при различни рискове за живота, сигурността и имуществото
на гражданите“, като в така формулираното обвинение никъде наказващият
орган не е конкретизирал начина и извършване на нарушението. Иначе казано
3
не е индивидуализирал в какво се е изразило именно неговото поведение и по
какъв начин е ползвал не по предназначение номера на 112. Видно от
съдържанието на АУАН и НП наказващият орган не е конкретизирал в
степен достатъчна, че да се прецени обективната съставомерност на
нарушението му. На следващо място, настоящият състав счита за необходимо
да отбележи, че нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са императивни правни
норми /jus cogens/ като съдържанието на същите следва да се спазва стриктно,
а разширително тълкуване е недопустимо. Законодателната логика за подобен
формализъм не е случайна, доколкото същата има за цел да гарантира
законосъобразното протичане на административнонаказателното
производство и осъществяване в пълен обем правото на защита на
нарушителя. В настоящия случай деянието вменено на Г. не само, че не е
конкретизирано, напротив липсва описване на детайлите по него. Посочено е
единствено, че жалбоподателят е „осъществил изходящо обаждане към
Единен европейски номер 112, като е ползвал номера не по предназначение-
без да е налице необходимост от спешна помощ при различни рискове за
живота, сигурността и имуществото на гражданите“, без да се изясни начина
на деянието му и в какво точно и конкретно се е изразило ползването на
номер 112 не по предназначение.
Още повече, че горепосочените отделни хипотези в чл. 28, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112 са свързани с различни форми на изпълнителното деянието,
което е свързано със забраната да се ползва ЕЕН 112, поради което и
законодателят е предвидил съответни санкционни разпоредби (чл.37 е
приложим при ползване не по предназначение ЕЕН 112, чл. 38, ал. 1 – при
предаване чрез ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали
за помощ, чл. 38, ал.2 - когато в случаите по чл. 38, ал. 1 са мобилизирани
ресурси на службите за спешно реагиране, чл. 38 – при пускане на
предварително записано съобщение чрез електронно устройство, което
автоматично избира телефонен номер 112.). В конкретния случай на
жалбоподателя е предявен с процесното НП административнонаказателния
състав на чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112. Същият е задължавал АНО при описание
на нарушението да посочи конкретното поведение от обективна страна, което
сочи на вмененото административно нарушение, т.е. че посочените
обаждания към ЕЕН 112 от жалбоподателя представляват ползване на
телефон 112 не по предназначение. Предвид санкционния характер на
4
производството, описанието на нарушението не може да се извлича по
тълкувателен път от данните по преписката, или от събраните пред съда
доказателства, а извеждането на обективните и субективни признаци на
нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, които
са обективирани при описание на нарушението в АУАН и НП.
Съдът констатира, и че с оглед материалите по делото / писмо с рег.
№ 10530р-1965 от 06.10.2021 г. Директора на Дирекция „Национална
система 112” на Министерство на вътрешните работи, л.8 от с.д/
записаните автоматично в електронния регистър на спешните повиквания са
108 броя входящи повиквания от М.Г. към тел. 112, които са осъществени в
периода 23.08.2021г.-23.09.2021г.. Следователно АНО е следвало да приеме,
че с всяко действие (обаждане) от страна на дееца се осъществява състава на
отделно нарушение, което има конкретна и установима дата и време на
извършването му, както и конкретни действия при които е осъществено.
Недопустимо е обединяването на всичките обаждания от страна на дееца в
едно общо продължено административно нарушение, тъй като същият е
извършил множество отделни административни нарушения. В настоящия
случай обаче АУАН е съставен само за едно нарушение извършено на
конкретна дата 15.09.21г.. От материалите по делото предоставени на
електронен носител / СД диск/, който е веществено доказателствено средство,
съгласно чл. 17 от ЗНССПЕЕН 112, АНО настоящият състав установи, че на
процесната дата жалбоподателя е осъществил не едно изходящо обаждане, а
четири изходящи обаждания, предвид на което АНО е следвало да приеме и,
че с всяко действие (обаждане) от страна на дееца се осъществява състава на
отделно нарушение, което има конкретна и установима дата на извършването
му, както и конкретни действия при които е осъществено. Недопустимо е
обединяването на всичките обаждания от страна на дееца в едно общо
продължено административно нарушение, тъй като същият е извършил
четири отделни административни нарушения. В подобна хипотеза следва да
се посочи, че се касае за осъществени няколко нарушения, за които на
основание чл. 18 ЗАНН е следвало за всяко едно нарушение да се наложи
отделно наказание, т.е. ЗАНН не допуска при идеални и реални съвкупности
на административни нарушения да се определя едно общо наказание. Вярно е,
че в административнонаказателното производство се прилагат и правилата на
НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично
5
посочени в чл.11 и чл. 84 от ЗАНН. Ето защо и в случая не би могло да се
говори за приложение на нормата на чл. 26 НК, т. е. за продължавано
административно нарушение, предвид приложимостта на чл. 18 ЗАНН,
изключваща института на „множество престъпления” в
административнонаказателния процес, като в този смисъл е и ТР №77/1984 г.
на ОСНК на ВС, според което при реализиране на
административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на
чл. 23-26 от НК.
На следващо място, съдът счита, че в съдържанието на АУАН и НП
има съществено разминаване на посочената дата и време на вмененото
нарушение. В АУАН е описано, че жалбоподателят е осъществил деянието на
15.09.21г. около 17.44ч, а в НП се сочи дата 15.09.2020г. в17 .44ч.. Доколкото
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН указват задължителното съдържание на сочените
документи тяхното спазване е от съществено значение, доколкото имат
значение за установяване на фактологията, а оттам и извеждане на правните
изводи. В случая при констатираните нарушения съдът не може да направи
обективна оценка на фактите по случая, доколкото те не са отразени по
надлежния начин установен в закона. Не се сочи точна дата и време, на
нарушението, липсва и детайлна и пълна конкретизация на същото. Липсата
на тези важни реквизити и допуснати процесуални нарушения водят до
нарушаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Така констатираните
нарушения на материалния и процесуалния закон са от категорията на
съществените, тъй като ограничават пряко правото на защита на
жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно
нарушение му е вменено като извършено, съответно да организира и
реализира защитата си в пълен обем, като същевременно е невъзможен да се
извърши пълен съдебен контрол досежно конкретните параметри на предмета
на доказване и съответно подлежащите на доказване обстоятелства,
релевантните за тях доказателства и достоверността на самите доказателства.
Всичко гореизложено обосновава извода, че НП е незаконосъобразно
постановено, което има за последица неговата отмяна.
Ответната страна по жалбата не претендира разноски по делото,
поради което и такива не следва да й се присъждат.
6
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2,
т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1920а-1732 от 15.11.2021
г., издадено от началник Първо РУ при ОД на МВР Перник- К.Д., с което на
М. СТ. Г., ЕГН ********** на основание чл. 37 от Закона за Национална
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН
112) е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
(хиляда лева) за нарушение на чл. 28, ал.1, предл. 1-во от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7