Р Е Ш Е Н И Е
№ 166/7.3.2022г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХI състав, в открито съдебно заседание на дeвети февруари
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
при
секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на
прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 27 по описа на
съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ресайкъл
Компани“ ЕООД, гр. София, чрез адв. И.Г.против решение № 52
от 09.11.2021 по анд 20215210200202 /2021 на РС Велинград. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 25
Директора на РИОСВ Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 7 000 лв., на осн. чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО, за нарушение
на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУО.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде
отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се
подробни съображения за незаконосъобразността му.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява.
Ответникът РИОСВ Пазарджик, чрез юрк. Ч. оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита,
че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението на
Районен съд гр. Велинград е потвърдено Наказателно постановление № 25
Директора на РИОСВ Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 7 000 лв., на осн. чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО, за нарушение
на чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че във връзка с подадено
от жалбоподателя заявление за изменение на издадено решение за регистрация по
чл. 35, ал. 3 ЗУО, служителите на РИОСВ Пазарджик гл. експерт Е.Б.К.-С.и гл.
експерт А.С.К. извършили проверка на стопанисвания от дружеството обект УПИ XLII-4, в гр. Ракитово.
Установили, че на място имало налични отпадъци от тонер касети. Изискали от
упълномощения представител на дружеството Г.М., присъстващ на проверката, да
представи необходимите придружаващи ги документи. Понеже такива не се
съхранявали на обекта, били дадени предписания, да се представят в седмодневен
срок в РИОСВ Пазарджик. Документите били представени в указания срок. При
прегледа им на 12.03.2020г., и по конкретно на Приложение VII към Регламент
(ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на
отпадъци, касаещо информация, придружаваща превозите на отпадъци, се
установило, че част от отпадъците с код 08 03 18, с действително количество от
41 т., вписано в колона № 3 от Приложението, са получени на 28.01.2020 г. на
площадката на дружеството за дейност с код R 12 по приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО.
Установило се, че отпадъците са с произход от Република Италия.
В т. I, т.1.2, колона 5 на издадения регистрационен
документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на „Ресайкл
компани“ ЕООД- Решение № 09-РД-318-00 от 15.11.2019 г. на Директора на РИОСВ
Пазарджик, било посочено, че дружеството може да приема отпадъци с код 08 03
18, съгласно Наредба № 2 от 23.07-2014 г. за класификация на отпадъците на
Министъра на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването, за
извършване на дейности по оползотворяване с кодове R12 и R13 от приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, от юридически лица,
извършващи класификация на отпадъка по реда на Наредба № 2/2014 г. за
класификация на отпадъците и от юридически лица, притежаващи разрешение по чл. 35
от ЗУО с дейност R 13. В тази връзка било счетено, че дружеството- жалбоподател е осъществило
нарушение на разпоредбите на ЗУО.
На 17.03.2020 г. в присъствие на пълномощника на
дружеството Г.Н.М. бил съставен АУАН № 25/17.03.2020 г., за това че „Ресайкъл
компани“ ЕООД е приело на площадка в гр. Ракитово УПИ XLII-4, включена в Решение № 07-РД-З82-01 от 15.11.2019г.,
издадено от Директора на РИСВ Пазарджик, отпадъци с код 08 03 18, съгласно
Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците на министъра на
околната среда и водите и министъра на здравеопазването, представляващи
отпадъци от тонер касети, които са с произход от държава членка на Европейския
съюз- Италия. Приели, че това не отговаря на посочения произход в регистрационния
документ по чл. 35, ал. 2 ЗУО, а именно: от юридически лица, извършили
класификация на отпадъците и от юридически лица, притежаващи разрешение по чл.
35 от ЗУО с дейност R 13“, т.е., по реда на българското законодателство. Приели, че е осъществило
нарушение на разпоредбите на чл. 136, ал. 2 т. 4 ЗУО.
Съставения АУАН бил подписан от представителя на
дружеството. На 23.03.2020 г. постъпили възражения срещу констатациите в него.
Въз основа на така съставения АУАН, на 02.09.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от касатора административно нарушение. В мотивите на постановеното
решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление.
Правилно е заключението на съда, че
съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на
изложените обстоятелства правна квалификация по чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО. Въззивният съд е отговорил на всички
възражения от страна на жалбоподателя /касатор в настоящето производство/.
Въззивното решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се сочат пред
касационната инстанция.
Разпоредбата на чл. 136 ал.2 т. 4 от
ЗУО предвижда имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице,
което не изпълнява условията, определени
в разрешението по чл. 35 от ЗУО или в регистрационния документ по чл. 35
от ЗУО. В словесната част на наказателното постановление ясно е посочено, че
произходът на отпадъците не отговаря на изискванията на регистрационния
документ по чл. 35 ал.3 от ЗУО/условие 6 в част „приетите отпадъци по произход
да отговарят на посочения в т. I, 1,2 колона 5“/ и в този смисъл не
съществува твърдяната в касационната жалба неяснота относно коя от двете
хипотези на чл. 136 ал.2 т.4 от ЗУО е осъществена.
Не може да се споделят твърденията за
неясно описание на нарушението. В наказателното постановление е описано, че
генератор на отпадъците е италианско дружество, а съгласно условие 6 от
регистрационния документ, „приетите отпадъци по произход следва да отговарят на посочения в т. I, 1,2 колона 5“. Там пък, в колона 5 срещу отпадъци с код
08.03.18 „отпадъчен тонер за печатане, различен от упоменатия в 08 03 17“ е
отбелязано, че произходът на отпадъците следва да бъде от юридически лица,
извършили класификация на отпадъка по реда на Наредба № 2/2014 за класификация
на отпадъците и от юридически лица и от юридически лица, притежаващи разрешение
по чл. 35 от ЗУО, т.е. по реда на българското законодателство. Районният съд е
направил детайлен анализ на относимите разпоредби на Наредба № 2/2014, както и
на изискванията, на които трябва да отговарят лицата, получили разрешение по чл. 35 от ЗУО. Обосновано контролираната инстанция е
обобщила, че за да отговарят на изискванията на Наредба № 2/2014, отпадъците,
трябва да са с произход Република България /каквито процесните не са/, а
съгласно чл. 67 ал.4 от ЗУО във вр. чл.
35 от ЗУО, разрешение е издава на лица, регистрирани като
търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на
държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни
предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят
на изискванията на този закон. Законосъобразен е изводът,
че Импрам СРЛ Италия не е регистрирано в
Република България юридическо лице и няма как на същото дружество да е издадено
разрешение по чл. 35 от ЗУО.
Правилно АНО е приложил
санкционната норма на чл. 136 ал 2 т.4 от ЗУО, а санкцията е индивидуализирана
в минимален размер на 7000 лв. Обсъдена
е и възможността в процесния казус да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, която
възможност правилно е отречена, тъй като нарушението разкрива типичната степен
на обществена опасност за нарушения от посочения вид.
При разглеждане на делото, въззивният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението
му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на
Районен съд гр. Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален
размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 09.11.2021 по анд 20215210200202 /2021 на
РС Велинград.
ОСЪЖДА „Ресайкъл
Компани“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********* да заплати в полза на РИОСВ Пазрджик
сумата от 80/осемдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/