№ 7775
гр. София, 02.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110145939 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
отговор на въпросите, посочени в отговора на исковата молба, следва да бъде
отхвърлено, тъй като същата не е необходима за изясняване предмета на делото.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за отговор на въпросите, посочени в отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.12.2021 г., от 13.30 часа, за когато
да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът – АС. ИВ. Т., твърди, че с ответника фирма са сключили договор за
потребителски кредит № ************ г., по силата на който е получил в заем сумата
в размер на 600 лв., при лихвен процент от 40,05 %, годишен процент на разходите от
47,53 %, като се е задължил да върне сумата в общ размер на 670,91 лв. Съгласно
клаузата на чл. 6.2 от договора, кредитополучателетят следва да заплати и неустойка в
размер на 354,09 лв. за непредоставяне на посочено в договора обезпечение –
поръчител или банкова гаранция. Счита, че посочената клауза е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, поради противоречие с нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради факта, че същата се явява неравноправна клауза.
Ето защо, предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от
процесния договор за кредит. Претендира разноските по производството.
Ответникът – фирма, оспорва иска, като твърди, че оспорената клауза от
договора е валидна. Счита също така, че вземането за неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на
годишния процент на разходите.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че оспорената клауза е
недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави, както и на императивните
изисквания на ЗПК, включително и като ги заобикаля, както и че същата се явява
неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойка, е индивидуално договорена.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2