Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261687 14.12.2020 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 359 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „СЪН
ВИЛИЧ“ ЕООД с ЕИК ***** против В. Е.У.,
ЕГН ********** иск с правно основание 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗЗД
за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1800 евро,
представляващо дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за
управление от 08.07.2016г. за периода м. юли 2016г. до м. април 2019гг., с вкл.
ДДС. Претендират се разноските в
заповедното и исковото производство.
Ищецът
твърди, че на 08.07.2016 г. между него и ответника, в качеството му на
собственик на апартамент във ваканционно селище „Сън Вилич“ е сключен договор
за управление и поддръжка за срок от една година, като съобразно чл. 1 от
договора ищецът е бил длъжен да осъществява цялостно организационно-техническо
и административно обслужване на комплекса, поддръжка и почистване на общите
части на комплекса, както и на намиращите се в него паркинг и прочие. Според клаузите на договора ответникът
поел задължение да заплаща годишно възнаграждение за предоставените услуги в
размер на 500 евро без ДДС, което възнаграждение се дължи авансово за
следващата година, най-късно до 15 септември на текущата година. В чл. 3 от
подписания договор било предвидено, че срокът на договора ще се продължава
автоматично за нов срок от една година в случай, че до седем дни преди
изтичането на срока му никоя от страните му не изпрати известие за
прекратяването му. Твърди се неизпълнение на ответниковото задължение за
заплащане на възнаграждението за 2017 г., 2018 г., 2019 г. възлизащо в общ
размер на 1800 евро с ДДС.
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване заповед за изпълнение, издадена е била
заповед за изпълнение за процесната сума и са били дадени указания за
предявяване на установителен иск за вземането.
От ответника е постъпил писмен отговор. Оспорена
е била автентичността на
договора, досежно положения от ответника подпис в договор за
управление и поддържка на комплекс „Сън Вилич“ с твърдението, да не е подписан от ответника. Направено е възражение за
неравноправност на чл. 3 от договора, тъй като тази клауза предвижда
необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие. Направено е и при условията на евентуалност в случай, че
предявеният иск се уважи, възражение за
прихващане на задълженията на ответника с
тези на ищеца за възстановяване на разходите,
свързани с отстраняването на щетите от повреди в общите части на сградата до
размера на предявената искова
претенция. Излагат се твърдения,
че през 2019 г. ответникът е
извършил за своя сметка основен ремонт на част от хола с кухненския бокс с
трапезарията, на стените граничещи с кухненския бокс, който ремонт е налагал
пълна подмяна на кухненското обзавеждане и електроуредите, извършена е цялостна
подмяна на изградените преградни стени между кухненски бокс и помещенията,
които граничат с него. Твърди се, че причината за вредите е наводнение от общия
щранг на сградата, разположен на третия етаж от сградата, чиято поддръжка и
задължение е на ищеца.
Съдът,
от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гр.
дело № 11765/2019 г. на ПРС, ІІІ бр. с-в.,
вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за
изпълнение, като подаденото от длъжника възражение против издадената заповед за
изпълнение е в законоустановения срок, като искът, предмет на настоящото
производство е предявен в месечния срок. На основание изложеното следва, че искът
е допустим.
От
приетия по делото, като доказателство договор за управление и поддръжка на к-с
„Сън Вилидж“ от 08.07.2016г. се установява, че ответникът в качеството му на
собственик на ап. С107, което качество ответникът не отрича, е поел
задължението да заплаща на ищеца като изпълнител годишна такса от 500 евро,
платима в брой. Срокът на договора е
уговорен за една година, като в слчуай, че в срок от 7 дни преди изтичането му
никоя от страните не изпрати до другата писмено предизвестие за прекратяване,
договорът автоматично се продължава за една година, като клаузата се отнася и
за изтичането на всяка следваща текуща година.
От
изслушаната СГре с вещото лице М.С., неоспорено от страните, което съдът цени
като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че подписът в договора
за управление и поддръжка на к.с „Сън Вилидж“ от 08.07.2016г. не е на
ответника.
Изслушано е и СТЕ с вещото лице
И.Г., неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и
безпристрастно дадено, от което се установява, че причинените в имота на
ответника имущ. вреди не са в резултата на повреда от общата част.
Във връзка с изпълнението на задълженията по сключения договор са
разпитани свидетели на ищеца.
Във връзка с извършените от ответника ремонтни дейности са били
разпитани свидетели на ответника, от които се установява вида им и времето, в
което са били извършени.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Установителния
иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същото вземане.
По иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 266 ЗЗД.
В доказ. тежест на ищеца е при условията на
главно и пълно доказване да установи съществуването на валидно договорно
правоотношение между него и ответника.
От изслушаната почеркова експертиза се установява, че ответникът не е
подписал договора за управление и поддръжка на к-с „Сън Вилидж“ от 08.07.2016г.
Налага се извода, че договор няма, доколкото няма насрещно волеизявление на
ответника за създаване на правна връзка между страните.
С оглед изложеното искът като неоснователен ще се отхвърли, като няма да
бъде подложено на разглеждане ответниковото възражение за прихващане.
По отговорността за разноски :
С
оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски от 540 лева
адв. възнаграждение и 150 лева за СГре. Разноските за СТЕ от 300 лева няма да
се присъждат с оглед неразглеждането на ответниковото възражение за прихващане.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „СЪН ВИЛИЧ“ ЕООД с
ЕИК ****против В. Е.У., ЕГН **********
иск с правно основание 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 1800 евро, представляващо дължимо възнаграждение по сключен между
страните договор за управление и поддръжка на к-с
„Сън Вилидж“ от 08.07.2016г. за периода м. юли 2016г. до м. април 2019 г.,
с вкл. ДДС, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 11765 по описа за 2019
г. на РС- Пловдив, ІІІ бр. с., като неоснователен.
ОСЪЖДА „СЪН ВИЛИЧ“ ЕООД с ЕИК **** да заплати на В. Е.У., ЕГН ********** разноски в размер от 690 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.