Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2808 13.07.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16582 по описа на
ПРС за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ, чл. 215 от Кодекса
на труда, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А.В.В., ЕГН **********,***, чрез п. адв. М.Г. и адв. А. К., със
съдебен адрес ***, *** е предявил срещу „Бризгруп Транс“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Йоаким Груево, общ. Стамболийски, обл.
Пловдив, ул. „5-та“ № 7А, представлявано от Л. К. и Е. Г. обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса
на труда, чл. 215 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 894, 62 лева (осемстотин
деветдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) – неплатени нетни трудови възнаграждения за месеците
април, юли и август 2017г., сумата от 11,
24 лева (единадесет лева и двадесет и четири стотинки) – мораторна лихва
върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 25.07.2017г. до
17.10.2017г., сумата от 13 264, 12
лева (тринадесет хиляди двеста шестдесет и четири лева и петдесет и дванадесет
стотинки) – неплатени дневни командировъчни
пари за периода м. ноември 2016г. – м. април 2017г. включително (вкл.
корекция ИМ – л. 68), сумата от 162, 44
лева (сто шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) – мораторна
лихва върху тях за периода 04.09.2017г. – 17.10.2017г. (вкл. корекция ИМ – л.
68), сумата от 359, 51 лева (триста
петдесет и девет лева и петдесет и една стотинки) – обезщетение за 15 дни
неползван платен годишен отпуск за
периода на трудовото правоотношение, сумата от 1, 80 лева (един лев и осемдесет стотинки) - мораторна лихва върху
него за периода 04.09.2017г. – 17.10.2017г., законна лихва и разноски.
Твърди се ищецът да е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „***”, възникнало на основание тр. договор от 07.11.2016г. ТПО било
прекратено на 15.08.2017г. Твърди се ТВ на ищеца да се формирало от ОМЗ и ДТВ
за ТСПО за 33 години стаж, по 0,6 % годишно, като при ОМВ 420 лева да е било
420 лева плюс ДТВ от 83, 16 лева, а при ОМВ 460 лева – ОМВ 460 плюс ДТВ 91, 08
лева. Твърди се ищецът да е изпълнявал тр. си задължения като *** с уговорени
командировъчни пари 54 евро на ден, като през цялото времетраене на ТПО, до
28.06.2017г. без периода 24.12.2016г. – 02.01.2017г. ищецът да е бил в
командировка при условията на единична езда. Твърди се в полза на ищеца да са
извършени плащания както следва: на 27.01.2017г. в размер от 2738 лева, на
29.05.2017г. в размер от 3705 лева, на 28.06.2017г. в размер от 3705 лева, на
24.07.2017г. в размер от 3705 лева. Ищецът счита, че за периода на ТПО остават
да му се дължат - сумата от 894, 62 лева (осемстотин деветдесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки) – неплатени нетни трудови възнаграждения, от които
127,77 лева за м. април, 503,32 лева за м. юли и 263,53 лева за м. август
2017г., сумата от 11, 24 лева (единадесет лева и двадесет и четири стотинки) –
мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
25.07.2017г. до 17.10.2017г., сумата от 13 158, 51 лева (тринадесет хиляди
сто петдесет и осем лева и петдесет и една стотинки) – неплатени дневни
командировъчни пари за периода м. ноември 2016г. – м. април 2017г. включително,
сумата от 161, 15 лева (сто шестдесет и един лева и петнадесет стотинки) –
мораторна лихва върху тях за периода 04.09.2017г. – 17.10.2017г. Ищецът устно
заявил желание за прекр. на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавено
плащане на дължимите ТВ и командировъчни, но впоследствие разбрал работодателят
едностранно да е прекратил ТПО на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 15.08.2017г.
За периода на ТПО ищецът имал право на 15 дни ПГО, които не използвал, за което
му се дължало обезщетение в размер на 359, 51 лева (триста петдесет и девет
лева и петдесет и една стотинки) – обезщетение за 15 дни неползван платен
годишен отпуск за периода на трудовото правоотношение, сумата от 1, 80 лева
(един лев и осемдесет стотинки) - мораторна лихва върху него за периода
04.09.2017г. – 17.10.2017г. Досежно мораторните лихви върху командировъчните и
обезщетението за отпуск се твърди ответникът да е бил поканен да заплати на
ищеца дължимите суми, но поради това, че не ги е изплатил, се дължи мораторна
лихва от изтичане на срока, определен в поканата, до завеждане на иска, а
относно лихвите върху ТВ – от падежа на вземанията до завеждане на ИМ. С оглед
на горното се моли исковете да се уважат, с присъждане на законната лихва и
разноските.
Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати така
посочените суми. Претендира законна лихва и разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, чрез п. адв. Н. П., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че по сключения между страните трудов договор на
ищеца му били заплатени всички дължими суми. Досежно претенцията за заплащане
на трудово възнаграждение ответникът твърди, че за м. април му било заплатено
същото, а през месеците юли и август ищецът не бил полагал труд при ответника.
Също така се посочва, че при постъпване на работа ищецът не бил представил
трудова книжка или друг документ за работата му при предишни работодатели, с
оглед заплащането на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. На ищеца били заплатени всички дневни командировъчни пари за времето,
през което е бил в командировка в чужбина в размер по 27 евро на ден, като
уговорка за заплащане на командировъчни в размер на 54 евро на ден не
съществувала между страните. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си поддържа исковете
и моли да се уважат. Представя писмена защита, с която детайлно развива тезата
си. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. си оспорва
исковете и моли да се уважат. Представя писмена защита, с която обосновава
тезата си. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства – молба за постъпване на работа, трудов договор №***, уведомление,
удостоверение за дейности, заповед за командировка в чужбина, разпечатка за
движение по сметка, покана за доброволно изпълнение, заверено копие от тр.
книжка, заявление за освобождаване от работа, заповед за прекр. на ТПО, считано
от 15.08.2017г. се установява, че между страните е съществувало ТПО в периода
07.11.2016г. – 15.08.2017г., че ищецът е заемал длъжността „***” при ответника
на 8-часов раб. ден, с ОМВ 420 лева, платимо до 30-то число на следващия месец,
с уговорен размер на платения год. отпуск – 20 дни, и едномесечно предизвестие
за прекр. на ТПО, като е уговорено работникът да постъпи на работа на
08.11.2016г. ТПО е прекратено със заповед № ***/***, считано от 15.08.2017г.,
на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, въз основа на подадена писмена молба от страна
на ищеца за прекр. на ТПО, считано от 15.08.2017г. От извлечението се
установява, че през процения период по банковата сметка на ищеца в Тексимбанк
са постъпвали суми с наредител „Бризгруп транс” ООД с основание, както следва –
на 27.01.2017г. 2738 лева с основание заплата м. 12 и командировъчни, на
19.05.2017г. – 3705 лева с основание заплата и командировъчни, без посочен
месец, на 28.06.2017г. – 3705 лева с основание – РЗ и командировки м. 05 и м.
06, 24.07.2017г. – 3705 лева, внесени от Л. К. от името на „Бризгруп транс” ООД
с основание – РЗ и командировки м. 06.2017г., оттам насетне до 21.08.2017г.
няма плащания от работодателя.
Ищецът е отправил покана за
доброволно изпълнение до работодателя, получена на 28.08.2017г., с която същият
заявява, че едностранно му е прекратено ТПо, без да е подавал молба, че не му е
плащано редовно ТВ и не са му плащани конмандировъчните, че за 9 месеца работа
му е платено само за 4, че за един месец му се дължат 3705 лева за ТВ и
командировъчни общо, че е бил каран ад
подписва празни документи, вкл. и с празни графи за получени суми, което е некоректно,
и че не са му внесени осигуровките за девет месеца работа при ответника, поради
което е поканил ответника да му заплати трудови възнаграждения, командировъчни
и други обезщетения, както и да оформи правилно документите му по прекр. на ТПО
с основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне плащането на ТВ.
Ищецът е представил заверено копие
на бланка на командировъчна заповед, в която са попълнени данните на в., има
подпис на р. и долу вдясно на командирован, като в представения от ищеца
екземпляр няма дати на командироване, а графата за получени командировъчни пари
и отчет не са попълнени.
Ищецът е представил трудовата си
книжка серия *** №***, попълнена от ответника, в която е вписано ТПО с него,
ОМВ 420 лева от 08.11.2016г., от 01.01.2017г. – 460 лева, основание за прекр. –
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, на 15.08.2017г., и прослужено време, оформена е с
подписи и печати, като на следващата страница е вписано ТПО с друг работодател от
24.08.2017г., без обаче да е оформена от другия работодател с подписи и печати.
Работодателят от своя страна е
представил молба за назначаване от 25.10.2016г., заявление от 14.08.2017г. за
прекр. на ТПО, считано от 15.08.2017г., без посочване на конкретно
основание, заповед № ***/*** за прекр.
на ТПО, считано от 15.08.2017г по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, с която е
разпоредено да се изплати обезщетение за 15 дни неползван ПГО, която заповед не
е връчена срещу подпис на ищеца, командировъчни заповеди: заповед от
04.01.2017г., за срок от 6 месеца от 04.01.до28.06.2017г., в която е посочено,
че на ищеца са дадени 200 евро с командировъчно, отчет, в който пише получил, и
подпис в средата на листа, разходи за Д. м., има вписване, че е получил 100
лева на 24.07.17 г. от Д., и има дата в горен десен ъгъл 27.06.2017г.; заповед
за командировка от 08.11.2016г., за периода 08.11-23.12.2016г., без подпис на
командирования, само на работодателя, с
посочване да е получил 2584, 44 лева. Нито една от тях не съвпада като начин на
изписване имената на ищеца и данните му с представената от ищеца бланка.
Представят се молба и заповед за
разрешаване за ползване на 33 дни неплатен отпуск от ищеца за 2017г., с дата
29.06.2017г. Броят дни е поправен, датата също. Представя се и заповед, от
29.06.2017г., на една бланка с молбата, с която е разрешено ползване на 33 дни
неплатен отпуск на ищеца от 29.06 до 14.08.2017г., като броят дни в самата заповед също е
поправен.
Представена е декларация от ищеца че
е получил 1 бр. карта, с дата 25.10.2016г., от чието съдържание е видно да се
отнася за горива.
Представя се удостоверение за
дейности по Регламент (ЕО) № 561/2006, че водачът е започнал работа на
08.11.2016г. и за периода от 08.10.2016г. до 08.11.2016г. е бил в отпуск или
почивка, и в този период не е управлявал превозно средство, попадащо в обхвата
на Регламент (ЕО) № 561/2006г.
Ответникът представя разходен касов
ордер от 23.12.2016г. за това, че е броена сумата от 2835 лева на А.В.В., като
в ордера е посочено основание за изплащане – РЗ м.11 и 12 и командировки.
Ордерът е подписан за броил сумата и за получил сумата.
Представено е и платежно нареждане от
27.01.2017г. за изплащане по банков път на сума в размер на 2738 лева на А.В. с
посочено основание – заплата м. 12.2017г. и команд., по сметка в „ЧПБ Тексим”; второ
платежно от 29.05.2017г. за сумата 3705 лева, платена по същата сметка с
основание „заплата и командировъчни”, без посочен период; трето платежно по
същата сметка за 3705 лева от 28.06.2017г. с основание „РЗ и командировки за м.
5 и аванс за м.6”, вносна бележка за платени по същата сметка на 24.07.2017г.
3705 лева от Л. К. с основание „Бризгруптранс ООД РЗ и командировки
м.06.2017г.”.
Представя се платежно за 400 лева от
12.06.2017г. по банкова сметка *** – „аванс на А.В., чрез М., получени чрез М.
П.”.
Представено е заверено копие на
ведомост за периода м. 11.2016г. – м. 08.2017г., в която са начислявани суми за
месечни Тв на ищеца, както следва – за м. 12.2016г. сума за получаване 250, 56
лева, с подпис за получил, за м. 12.2016г. – 243, 44 лева, без подпис, за м,
01.2017г. – 340, 56 лева, без подпис, за м. 02.2017г. - 358, 41 лева, без
подпис, за м, 03.2017г. - 358, 41 лева, без подпис, за м, 04.2017г. - 358, 41
лева, без подпис, за м, 05.2017г. - 358, 41 лева, без подпис, за м, 06.2017г. –
290, 23 лева, без подпис, за м, 07.2017г. – минус 18, 40 лева, без подпис, за
м, 08.2017г. – 288, 45 лева, без подпис.
Представя се от ответника справка за
лицето А.В.В. за изплатени на същия суми в периода м. 11.2016г. – м. август
2017г., в която е посочено,. че за този период са му заплатени общо 16688 лева.
В справката има подпис на съставил, без посочване на име, и отметка, че сумите
са платени с РКО или по дебитна карта на лицето. Подпис от името на А.В. няма.
С писмена молба от 09.08.2018г.
ищецът, чрез п. си, е оспорил следните документи: Заявление от 14.08.2017 г.
относно искане за освобождаването му - оспорва да изхожда от А.В. като текст и
подпис; Заповед № ***/*** – твърди се, че не е подписана от ищеца; Заповед за
командировка в чужбина от 04.01.2017 г. с отчет - оспорва се подписа на ищеца;
следваща заповед се твърди въобще да не е подписана от него; оспорва се
декларацията за получаване на 1 бр. карта, като се твърди, че не е подписана от
ищеца; РКО № 1/23.12.2016 г., се твърди да не е подписан от ищеца; ведомостите
за заплати, че не са подписани, а тази за ноември, която носи подпис, че не е
на ищеца; молба за отпуск не е подписана от него, евентуално, в случай, че се
установи, че е подписана от него, съдържанието е дописвано; отчет от 27.06.2017
г. - подписът за получил не е на ищеца, и се оспорват самите вписвания в
документа.
Бил е задължен ответникът да
представи оспорените документи в оригинал.
Ищецът е представил зав. копие от
тр. книжка, изд. на 22.11.1982г. от *** – П., в която е отразен тр. му стаж в
периода 22.11.1982г. – 30.06.2005г., изцяло като ***, и трудова книжка –
продължение серия *** № *** от 09.07.2005г., изд. от ЕТ *** за тр. стаж от
06.07.2005г. до 23.10.2016г. при друг работодател, от 08.11.2016г. до
15.08.2018г. при ответника като *** и от 24.08.2017г. нататък като *** с друг
работодател. В тази тр. книжка е отразен стажът му при ответника, и оформен по
надлежни ред с подписи и печати.
Ответникът е представил в оригинал
оспорените Заявление от 14.08.2017 г. за освобождаването на А.В. от работа, Заповед
№***/*** за прекр. ТПО на ищеца; Заповед за командировка в чужбина от
04.01.2017 г. с отчет; заповед за командировка от 08.11.2016г., декларация за
получаване на 1 бр. карта за горива; декларация за получаване на 1 бр. СИМ карта,
РКО № 1/23.12.2016 г., за сумата 2835 лева; удостоверение за дейности от
08.11.2016г. в оригинал в два екземпляра – на български и на английски език, оспореният
отчет, в който най-долу е посочено получаване на сумата 100 лева от Д. в *** на
24.07.2017г., ведомостта за заплати за м. 11.2016г. – в оригинал, молба и
заповед за ползване на неплатен отпуск от 29.06.2017г. – в оригинал.
Установяват се при сравнение на
оригиналите на оспорените документи с приложените към отговора на исковата
молба заверени ксерокопия следните съответствия, респ. несъответствия:
Оспореното заявление от 14.08.2017г.
за освобождаване от работа; заповед за прекр. на ТПО; молба и заповед за
неплатен отпуск от 29.06.2017г.; удостоверение за дейности на български език;
ведомост за м. 11.2016г. – оригиналът
съвпада с копието
Касателно молбата и заповедта за
неплатен отпуск от 29.06.2017г., в оригинала е видно, че и в молбата, и в
заповедта броя първоначално посочени дни са поправени на 33, датата на месеца в
молбата е поправена, и в самата молба не е посочено от коя до коя дата се иска
отпускът, 33 дни считано от коя дата са, това вече е посочено за пръв път в
заповедта. Как заповедта е сведена до знанието на работника и за кои дни му е
разрешен неплатеният отпуск, доказателства по делото не са събирани. Върху
оригинала и на заповедта, и на молбата е видно, че дните преди поправката са
47, а не 33.
Относно двете командировъчни
заповеди – заповед от 08.11.2016г., заповед от 04.01.2017г., и един брой отчет
на бял лист – и трите документа в оригинал не съответстват на преписите,
представени от ответника с отговора на исковата молба. В двете командировъчни
заповеди са правни дописвания, а в отчета част от изписаното в копието липсва.
Заповед за командировка в чужбина от
08.11.2016г. – в представения по делото в копие с ОИМ екземпляр – л. 35 от
делото, е посочено, че се командирова А.В.В., без други данни, за извършване на
*** от 08.11 до 23.12.2016г., с товарен автомобил №***, с право на дневни
пари според Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина по прил. № 3 за *** и, като
командированият трябва да представи отчет в 10-дневен срок от завръщането си. Тази
заповед е с подпис на р., без подпис на командирован, и е посочено в графа
„получени командировъчни пари” – РКО 23.12.2016, 46 дни по 27 евро, и сума в
лева – 2584, 44.
На л. 115 от делото е представен
оригинал на заповед за командировка от 08.11.2016г. Същата обаче е друга, макар
и като съдържание почти да съответства на находящата се на л. 35 от делото. В
заповедта, макар и със същия почерк, датата е изместена встрани, имената на
ищеца са изпълнени, но двете заповеди не са идентични, отдолу в новия
екземпляр-оригинал е вписан гр. П. и личната карта на ищеца, периода на
командировката и номерът на превозното средство са същите, но е видно визуално,
че са изписани на друго място по различен начин, подписът на р. и печатът са
сложени на определеното за тях място, но встрани, а разделът за получени
командировъчни пари макар и със същата сума е попълнен по съвсем различен като
изписване начин, откъдето е видно, че се касае за съвсем различна заповед от
приложената по делото към отговора – вместо в графа „получени командировъчни
пари” – „РКО 23.12.2016, 46 дни по 27 евро”, както е изписано в документа по
делото, е изписано „23.12.16 дни в командировка 46”, отстрани в лева е изписана
същата сума - 2584, 44, а в представения оригинал долу вдясно е написана сума
срещу общо получени пари – 2584, 44. Това поле в документа по делото,
представен на л. 35 с ОИМ, не е попълнено. Видно е, че тази представена в
оригинал заповед е съвсем различен документ от оспореното копие.
Заповед за командировка в чужбина от
04.01.2017г. – в представения по делото в копие с ОИМ екземпляр – л. 33 от
делото, е посочено, че се командирова А.В.В., без други данни, за извършване на
*** за срок от 6 месеца, считано от 04.01.2017г., в самото копие е видно, че
крайната дата е дописвана, със ситни цифри е изписано 28.06. Посочен е рег.
номер на автомобила - №***, отново е напечатано, че има право на дневни
пари според Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина по прил. № 3 за ***, като
командированият трябва да представи отчет в 10-дневен срок от завръщането си.
Има подпис на *** и на ***. Горе, където е мястото за подпис на командирования,
е празно. Под текста има две таблици – таблица за получени пари, и таблица за
финансов отчет за извършените разходи. След двете таблици има ново поле за
подпис на командирования, където има подпис, който ищецът да оспорва да изхожда
от него. В графа „получени пари” на ред първи има изписано с думи – „комъндировъчно”
и в графа суми в евро изписано с цифри „200”. Други полета в тази заповед не са
попълвани, представена е в този си вид с ОИМ – от 22.11.2017г. – л. 33 от
делото.
В оригинал е представена тази
заповед, с множество дописвания в графите за получени суми – л. 117 от делото.
Най-отгоре върху зповедта има допуисвания с молив, които в копието по делото
липсват. Дописани са данните на ищеца от личната му карта, крайната дата на
командировката е уголемена и дописана – 28.06.17г. Графа получени пари е
дописана с множество цифри и суми, първи ред „комъндировъчно” е дописан с
„-12.6”, оттам насетне са дописани още четири реда за периоди и брой дни, и в
графа „лева” са изписани суми, които липсват в документа по делото, който е
оспорен, и общо е посочена сума в лева – 11275, 08 лева. Под тях с молив има
други дописвания за още по-големи суми. Отдолу финансовият отчет е попълнен на
три реда – по делото в копието същият е празен. Посочено е – Д. м. 37 евро,
винетка Румъния – 11 платена с Шелкарта, винетка България 11, общо 59. Отдолу с
молив пак има дописвания. Всичко това в оспорения документ го няма, което
изцяло компрометира доказателствената стойност на същия, както и не може да
послужи като годно доказателство ищецът да е получил срещу подпис в брой при
командироване която и да било от посочените в заповедта суми. Към тази заповед
са представени три квитанции за плащане на посочените в отчета суми и платежни
нареждания в ксерокопие, които вче се намират по делото.
Относно отчета – в оригинал на л.
123 е приложен оспореният отчет, в копие находящ се на л. 34. В оригинала
отметките срещу сумите и дата 27.06.2017г. липсват. Отново има подпис в средата
на листа, а сумите, които ас поправени и в отчета в оригинал, и в копието, съвпадат. В документа пише: отчет
А. В., отдолу отново 3 суми – Д. м. 38 евро, поправено от 37, Румъния 11 евро
карта, Б-я 21 евро, поправено на 11 евро, посочен сбор 39 евро, поправен на 49
евро, пише Получил, има подпис. Под това най-долу на листа записано: Получил
100 лева на 24.07.2017г. в *** от Д.”, и нищо повече. Срещу получил 100 лева
няма подпис. Този отчет е прикачен към заповедта за командироване от
04.01.2017г.
Във връзка с оспорването на
гореописаните документи по делото е изслушано заключение на вещото лице И.Б.Ч..
От заключението му се установява, че ръкописният текст в молба за напускане от
14.08.2017г. е изпълнен от ищеца, документът е подписан от ищеца, в молбата за
отпуск от 29.06.2017г. името и подписа са изпълнени от ищеца, останалата част
от текста не е изписана от него, В декларациите от 25.10.2016г. почеркът е на
ищеца, но подписът в декларация за зареждане на горива не може да се установи
дали е негов, тъй като е много опростен, в другата декларация подписът е негов,
Подписът във всички останали документи, които е посочено да са подписани от
ищеца и той ги е оспорил, изхожда от него, почеркът в заповедта за командировка
от 08.11.2016г. не е негов, т. е. ръкописният текст не е изписан от него, подписът
в средата на отчета на белия лист е изпълнен от ищеца, но ръкописният текст -
не.
Това заключение е оспорено от ищеца
и е допуснато и изслушано повторно такова на в. л. М.С., който е категоричен,
че всички оспорени подписи в представените от ответника документи в оригинал,
за които е посочено да изхождат от ищеца, са изпълнени от А.В., а ръкописният
текст е изписан от него в следните документи: молба за освобождаване от работа
от 14.08.2017г., трите имена в молбата за неплатен отпуск, двете декларации –
за СИМ карта и горива, и данните на лицето в заповед за командироване от 04.11.2016г.
По делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелят на ищеца Т.К., работила като *** при
ответника, и свидетелят на ответника Б. К., у. по п. на ответното дружество,
който обаче не е вписан като представител на същото в ТР.
От показанията на св. К. се
установява, че същата е обработвала технически документите на ш. на ответното
дружество, след което ги е препращала на счетоводството, по имейл приемала
нарядите и ги препращала на в., давал им за попълване комплект документи –
молба за започване на работа, трудова характеристика, служебна бележка с номер
на банкова сметка ***, командировъчна заповед. При прибиране от курс в.
попълвали документи за отчет според вида на курса – вътрешен или международен, а
при тръгване попълвали командировъчна заповед, според свидетелката в същата
нямало вписани суми. Според свидетелката ответното дружество е имало финансови
затруднения, поради което е забавяло заплащането на тр. възнаграждения и
командировъчните, които били изплащани по банков път. за гориво и магистрални
такси водачите разполагали с карти, чрез които плащали, а преди тръгване на път
командировъчни за служебни разходи, нито за дневни, не им били давани. Имало е
случаи при забавени заплати в. да се обади, че има спешно нужда от пари и му се
изплащали, по банков път, като имало случаи да помоли да се изплатят на негови
близки или чрез трето лице и това било правено. По тази причина ш. още при
постъпване на работа попълвали такива декларации.
От показанията на св. К. се
установява, че познава ищеца, тъй като той отговаря за ш. в дружеството. Ищецът
лично пред него попълнил документите, но не представил тр. книжка, занесъл им я
едва когато напускал. Когато напукал, занесъл такава, оформена от
счетоводството, но не знае кога им я е занесъл, като според свидетеля ш. имали
практика да не си дават трудовите книжки, за да не се обади работодателят на
предходния такъв и да провери работата на в.. Когато ищецът напускал, дръпнал
едно командировъчно и дръпнал документите, направил скандал и заплашил да ги
съди. Дал си трудовата книжка и след това отишъл да работи в друга фирма. Относно
плащане ан пари с ордер, според свидетеля това се случило на 26-27.2017г.,
годината я пишело на документа, тогава ищецът имал проблем с печка на пелети.
Това му била заплатата и командировъчните до момента. Според свидетеля
командировъчните се плащали авансово и им се плащали суми в повече за заплащане
на магистрални такси и глоби, но имало и в., които искали всичко да им се плаща
накуп в края на месеца. Относно случай на плащане на 400 лева чрез друго лице,
свидетелят сочи, че има такава практика някой от ш. да поиска да му се изпратят
пари, чрез колега, защото няма банкова карта, има удръжки и запори, и имало
такъв случай да се пращат на ищеца пари чрез М. или П.. Имали случай, в който
клиентите им плащали със закъснение, но в тези случаи свидетелят твърди да е
вземал пари назаем, за да плати навреме на ш..
За установяване размера на дължимите
и неплатени суми на ищеца по делото е изслушано заключение на ССЕ на в. л. В.Ш.,
като същата е дала заключението си в няколко варианта – с командировъчни 27
евро и 54 евро, и с и без ДТВ за ТСПО на ищеца за трудовия му стаж на същата
длъжност.
Според заключението на в. л. Ш., от
находящите се при ответника документи се установява ищецът да е осъществявал ***
и да е бил в командировка в чужбина общо 222 дни в периода 08.11.2016г. –
28.06.2017г. За този период при ставка от 27 евро на ден дължимата на ищеца
сума възлиза на 11723,82 лева, а при ставка 54 евро на ден – 23445, 42 лева.
Според заключението на ищеца за периода 08.11.2016г. – 14.08.2017г. са
начислени по ведомост 2831, 48 лева, от които сумата 288, 45 лева обезщетение
за 15 дни неползван платен годишен отпуск, начислен във ведомостта за м.
август, а останалата сума – за тр. възнаграждения. Според ведомостите от 29.06
до прекр. ТПО на 14.08.2017г. ищецът е бил в неплатен отпуск, няма данни за
курсове и полаган труд. В случай, че следва да се вземе предвид тр. стаж на
ищеца, който до м. 01.2017г. е за 32 години, оттам нататък 33г. по
специалността, то нетното ТВ на ищеца би възлизало на 3381, 11 лева, от които
281, 95 лева обезщетение за 15 дни неползван ПГО и останалата сума – тр.
възнаграждения от ноември 2016г. до юни 2017г,. вкл.
Според в. л. Ш. на ищеца до датата
на прекр. ТПО са изплатени с основание ТВ и командировъчни общо сумата 17088
лева, от които – 2835 лева с РКО от 23.12.2016г., 2738 лева с преводно
нареждане от 27.01.2017г., 3705 лева с преводно от 29.05.2017г., 400 лева,
преведени по чужда сметка за аванс на ищеца на 12.06.2017г., няма данни да са
предадени на В. срещу разписка, дали са предадени, от кого, кога, 3705 лева –
преводно нареждане от 28.06.2017г., и 3705 лева – преводно нареждане от
24.07.2017г.
Според вещото лице при вариант от
дневни пари от 27 евро на ден, независимо дали ТВ на ищеца, ведно с
обезщетението за неползван ПГО е
възлизало на 3381, 11 лева или на 2831, 48 лева, то командировъчните са 11723,
82 лева и на ищеца всичко дължимо е заплатено. В случай, че се приеме
командировъчните да са по 54 евро на ден, то тогава, при дължимо ТВ с ДТВ за
ТСПО, на ищеца остава да се дължат, както следва – 9456, 59 лева
командировъчни, и 281, 95 лева обезщетение за неползвания ПГО, като в. лице е
изчислило и мораторна лихва.
Други доказателства по делото не са
събирани.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т.
2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за
този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през
процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си
задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за който претендира
да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест
на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил
командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на
друго основание.
За да се уважи искът по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение
за неползван ПГО, следва ищецът да установи, че такъв му е останал, колко дни и
за коя година, както и размерът на обезщетението, като в тежест на работодателя
е да установи факта на изплащането му.
В настоящия случай съдът намира за
безспорно доказано в периода 08.11.2016г. – 14.08.2017г. ищецът да е работил по
ТПО с ответника на длъжност „***, да е полагал труд, като е извършвал ***, на
територията на държави-членки на ЕС, за което му е начислявано трудово
възнаграждение.
Досежно обстоятелството как следва
да се изчисли дължимото ТВ на ищеца – с или без ДТВ за ТСПО, съдът намира
следното:
Видно от сключения между страните
тр. договор, ищецът е започнал работа при ОМВ 420 лева, с уговорено ДТВ за ТСПО
– 0, 6 % за всяка година тр. стаж на сходна или същата длъжност. Видно от ТК на
ищеца и закл. на в. л. С., ищецът е имал тр. стаж до м. 01.2017г. – 32 години,
оттам насетне 33 г. поради което ДТВ за ТСПО за периода до м. 01.2017г. вкл. е
19, 20 %, а от м. 02.2017г. насетне – 19,80 %.
Относно обстоятелството има ли право ищецът да получи ДТВ за ТСПО и в какъв
размер, съдът намира следното:
За да възникне право на допълнително трудово
възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или
служителя, следва той да има трудов стаж, не по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален
опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор, който по силата на чл. единствен от ПМС №
147/29.06.2007 г. не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година
придобит трудов стаж и професионален опит. При определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго предприятие по смисъла
на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на КТ
„предприятие” е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация,
заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.
Съгл. разпоредбата на чл. чл. 12 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9, 26.01.2007г., в
сила 01.07.07/., допълнителното тр. възнаграждение за тр. стаж и проф. опит има
задължителен и постоянен характер по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от същата наредба
и трябва да се изплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за
получаването му. Същото, по силата на чл. 66, т. 7 КТ, задължително трябва да
се уговори в трудовия договор между страните и липсата на такава клауза в
договора, когато са налице основанията за изплащането му, не е основание за
лишаването на работника от това допълнително възнаграждение. Съгласно § 1. от
НСОРЗ приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г.) За
работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се
намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на
промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, размерът на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на
допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в
процент и получавано в размер по реда на отменената. Същото е в размер на 0,6 %
от основното тр. възнаграждение в случай, че страните не са уговорили по-висок
размер с индивидуалния ТД или КТД - ПМС № 147/29.06.2007 г.
Във връзка с правото на работника/служителя да получи
това ДТВ и задължението на ищеца да начисли такова нормативната уредба е
вменила определени задължения и на двете страни по ТПО.
Задължение на работодателя е при постъпване на работа на
нов работник/служител е да изиска от същия тр. му книжка, както и други
документи, установяващи трудовия му стаж до момента. Тези задължения на
работодателя са вменени с разпоредбите на чл. 62, ал. 7 от КТ, вр. с чл. 1, т. 3
от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за
сключване на трудов договор, чл. 66, т. 7 от КТ, чл. 348, ал. 1 и 2 от КТ. При
постъпване на работа задължение на работника е да представи тр. книжка на
работодателя, но и задължение на работодателя е да му я изиска, доколкото съгл.
ал. 2 е на чл. 348 от КТ е длъжен да го снабди с трудова книжка в срок от 5 дни
с такава, ако служителят за пръв път постъпва на работа и ако не разполага с
тр. книжка. Това задължение е вменено и от нормата на ал. 3 на чл. 348, която
предвижда задължение на работника да представи тр. книжка при поискване от
работодателя. В случая ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил тези си
задължения и да изиска тр. книжка на ищеца, както и документи, въз основа на
които да изпълни задължението си по чл. 12 от НСОРЗ и чл. 349, ал. 1, т. 7 от КТ своевременно да изиска ТК на ищеца и да впише в същата датата на възникване
на ТПО. Същият единствено се позовава на твърдението си, че ищецът не е
представил такива документи пред него, без да ангажира доказателства да ги е
изискал, въпреки че е бил длъжен, съгл. горецитираните разпоредби. Нещо повече,
ТПО на ищеца е прекратено, като към момента на прекратяването работодателят е
имал задължение отново да изиска ТК на ищеца, за да впише ТПО, да оформи
времето, което се зачита или не за тр. стаж, като в случай, че работникът в
определен срок не представи тр. книжка, работодателят следва да му издаде нова,
в която тези обстоятелства да бъдат вписани. Видно е от ТК на ищеца, че същата
е надлежно оформена при прекр. на ТПО, в нея е вписано цялото прослужено време
при ответника, стажът при предходни работодатели и изрично е вписано на коя
стара ТК на ищеца е продължение същата. От показанията на нито един от
свидетелите – нито на ищеца, нито на ответника, не може да се установи по
безспорен и категоричен начин работодателят да е изискал надлежно тр. книжка на
ищеца, и същият да не е изпълнил изискването да му я представи. Видно от
същата, тя е надлежно оформена от работодателя, следователно му е била
представена, а в кой момент е станало това за пръв път, доказателства не са
ангажирани.
В случая съдът намира, че работодателят, който е вписал
на ищеца право на ДТВ за ТСПО 0,6 % за всяка година тр. стаж, не е изпълнил задължението си да събере
информация има ли ищецът положен такъв. Установява се от представената от ищеца
тр. книжка, и от закл. на в. л. Ш., че същият до м. 01.2017г. има 32 г. тр.
стаж, от 02.2017г. – 33 г., и целият е като ш.. Ето защо ищецът е имал право да
получи ДТВ за ТСПО за целия си стаж, посочен от вещото лице Ш.. Нещо повече,
ищецът е разполагал с всички необходими документи за установяването му, които
да представи на работодателя при поискване, а работодателят е длъжен да ги
изиска от ищеца, доколкото му е било известно наличието на такъв стаж у ищеца,
доколкото го наема на работа, за която е необходима съответната квалификация
като ш.. Видно от показанията на свидетелите, това е било известно на
работодателя, тъй като именно наличието на предходен тр. стаж на същата
длъжност е мотивирал ответника да приеме ищеца на работа при него.
Ето защо съдът намира, че непредставянето пред работодателя от страна на
ищеца на документи за предходния му стаж, без такива да са му били изискани, не
води до отпадане задължението на ответника да изиска същите надлежно от ищеца и
да му начислява ДТВ за ТСПО. Ето защо съдът приема такова да се дължи.
Касателно началната дата, от която то следва да се начислява на ищеца съдът
приема това да е датата, на която ТПО е възникнало, тъй като към същата ищецът
вече е имал повече от една година тр. стаж.
Касателно периода, за който ищецът има право да получи тр. възнаграждение,
съдът намира следното – такова му се следва за периода ноември 2016г. – юни
2017г. вкл. Действително, оспорена е молбата и заповедта за неплатен отпуск, но
се установи молбата да е подписана от ищеца и макар и с поправка в броя дни и
непосочване на началния момент, от който отпускът се желае да се ползва, то
такава безспорно е подадена от ищеца и не може да касае предходен период, т.
като до края на м. юни 2017г. ищецът е полагал труд. Самата поправка касае
броят дни, които от 47 са намалени на 33 – и в молбата, и в заповедта. Оттук
насетне, независимо дали е ползван неплатен отпуск или не, самият ищец при
носена от него доказателствена тежест не ангажира доказателства нито да е
полагал труд, нито да е бил в престой по вина на работодателя. Нещо повече,
самият ищец признава от 28.06.2017г. нататък да не е работил повече, каквито
твърдения е изложил в исковата си молба, като сам твърди, че е имал желание да
прекрати ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от К, но не е подал молба в тази
връзка. Ето защо, от края на м. 06.2017г. насетне до прекр. на ТПО, доколкото
ищецът не доказва да е работил, то тр. възнаграждение не му се следва. Ето защо
съдът намира такова на ищеца да е дължимо от м. 11.2016г. до 28.06.2017г., за
който период същото да възлиза на 3099, 16 лева, нетна сума за получаване,
ведно с ДТВ за ТСПО.
Касателно обезщетението за неползван ПГО, дължимостта на същото в размер на
15 дни е призната със заповедта за прекр. на ТПО, ТПО е прекр. по молба на
ищеца, която изхожда от него, видно от двете СГЕ, считано от 14.08.2017г. За 15
дни неползван ПГО за 2016 и 2017г. обезщетението за неползван ПГО, на база ОМВ
плюс ДТВ за ТСПО за 33г. стаж, възлиза на 281, 95 лева чиста сума за
получаване. Дължимата такава, но в размерите без ДТВ за ТСПО, е начислена във
ведомостта за м. август.
Касателно размера на командировъчните пари, съдът намира следното:
Установи се от ССЕ, че такива са се дължали за 222 дни командировки в
чужбина, за което на ищеца е издадено удостоверение за дейности и същият е
извършвал международни превози на товари.
Спори се досежно техния размер. Работодателят
твърди същите да са в размер на 27 евро на ден съгл. Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, прил. 3. Ищецът твърди да са били
уговорени в двоен размер, по 54 евро на ден.
Относно размера на дневните
командировъчни пари на ш., командировани да изпълняват ***, и по коя наредба
следва да се изчисляват същите – Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, прил. 3, или Наредбата за служебните командировки на ш.
и с. в чужбина при ***, съдът намира следното:
Съгл. трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 32 от 5.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 3592/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. С., Решение № 314 от
17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2009 г., III г. о., ГК, д. с. И. П., Решение
№ 350 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о., ГК, д. с. С.
Д. и Решение № 153 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г. о.,
ГК, д. с. О. К., когато командироването в чужбина е извършено на ш. от
стопански организации, които разполагат със собствени автомобили и автобуси и
извършват международни превози, приложима е НСКШСЧМАПТП, а не Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. Аргументите в тази насока са
следните:
Съгласно чл. 215 КТ при
командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и
размери, определени от Министерски съвет. По силата на тази законова делегация
с ПМС № 72/1986 г. /Д. В. бр. 11/1987 г./ е приета Наредбата за командировките
в страната; С ПМС № 115/2004 г. /Д. В. бр. 50/2004 г./ е приета Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина; С ПМС № 40/02.07.1987 г. е
приета Наредба за служебните командировки на ш. и с. в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/. Съгл. § 1 от
Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тази наредба се прилага от всички
стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват
международни превози. С решението по гр. д. № 3592/2008 г. на ВКС, постановено
при условията на чл. 290 ГПК правният въпрос, по който е допуснато касационното
обжалване е прието, че когато командироването в чужбина е извършено на ш. от
стопански организации, които разполагат със собствени автомобили и автобуси и
извършват международни превози, приложима е НСКШСЧМАПТП, а не Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. Изчислени по реда на тази
наредба, командировъчните на ищеца дневни пари за общо 222 дни в командировка,
по 35 щатски долара на ден, възлизат на 7 770 щатски долара, с левова
равностойност, според всеки от месеците, както следва – за м. ноември 2016г. 23
дни по 35 щ. д., курс 1 щ.д. - 1,83 лева – 1473, 15 лева, за м. декември 2016г.
23 дни по 35 щ. д. курс 1 щ. д. – 1,85 лева – 1489, 25 лева, за м. януари 2017г.
28 дни, по 35 щ. д. курс 1 щ. д. – 1,81 лева – 1773,80 лева, за м. 02.2017г. –
28 дни по 35 щ. д. курс 1 щ. д. – 1,84 лева – 1803, 20 лева, за м. 03.2017г. –
31 дни по 35 щ. д. курс 1 щ. д. – 1,82 лева – 1974, 70 лева, за април 2017г. 30
дни по 35 щ.д. при курс 1 щ.д. 1,78 лева – 1869 лева, за май – 31 дни по 35 щ.
д., курс 1 щ. д. 1,74 лева – 1887, 90 лева, за м. юни за 28 дни, по 35 щ. д.,
курс 1 щ. д. 1,71 лева – 1,675, 80 лева, или общо за 222 дни командировка
- 13946,
80 лева , по курса за месеца, в който е проведена командировката, т. като
командировъчните се дължат за съответния месец. Доколкото ищецът не доказва да
са били уговорени командировъчни в размер, по-висок от предвидения в тази
наредба, а работодателят в командировъчните заповеди, подписани и от двете
страни, е разпоредил да се изчисляват по Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина, то дължимият размер на командировъчните е по 35 щ.д.
дневно по Наредба за служебните командировки на ш. и с. в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници.
Относно изплатените на ищеца пари и
на какво основание ас изплатени същите: Съдът намира за безспорно доказано по
делото ищецът да е получил следните суми: С РКО на 23.12.2016г. – 2835 лева, и
по банков път, на посочената от него банкова сметка, *** – на 27.01.2017г. 2738
лева, на 29.05.2017г. – 3705 лева, на 28.06.2017г. – 3705 лева, и на
24.07.2017г. – 3705 лева, общо 16 688 лева. Вещото лице е посочило, че
сумата за м. ноември, за която се е подписал ищецът във ведомостта, не му е
изплатена в брой, а с РКО от 23.12.2016г. Касателно платените суми, съдът
намира следното:
Съобразно приетото в постановените
по реда на чл. 290 ГПК решение № 241/07.01.2015 год. на ВКС по гр.д. №
3269/2014 год., ІІІ г.о., решение № 89/29.03.2013 год. на ВКС по гр.д. №
558/2012 год., ІV г.о., съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично
задължение за плащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява
с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта,
в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато
изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е
удостоверено чрез подпис във ведомостта, не възникват никакви съмнения за
основанието, на което работникът или посоченото от него лице, е получило
плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е
посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато законът
урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ,
това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със
случаен документ. Когато в такъв документ не е посочено основанието за плащане,
в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе
полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в документа за
плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е погасил
определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на
друго основание заплащане.
С оглед така даденото разрешение
съдът намира, че представените от ответника документи за плащане – РКО и
преводни нареждания, в които изрично е посочено, че се плащат суми за тр.
възнаграждения, аванси и командировъчни за процесния период, следва да бъдат
съотнесени към погасяване на дължимите от работодателя суми за трудови
възнаграждения и командировъчни пари за процесния период. Що се отнася до
оспорения РКО, без значение е обстоятелството при какви условия е подписан
същия, доколкото ищецът е оспорил подписа си за получил сумата в него, а
заключенията на две съдебно-графологични експертизи установиха по безсъмнен и
категоричен начин, че ордерът от 23.12.2016г. за 2835 лева е подписан от ищеца.
Относно сумата 400 лева, платена по
сметка на П. П., които той да предаде на М. П., който пък да ги предаде на В.,
за да се установи, че тези пари действително са достигнали у ищеца, следва
работодателят да удостовери предаването им от П. на В. чрез разписка. Доколкото
това не е сторено, то съдът приема, че ответникът не установява тези пари да са
предадени от П. на П. и оттам – на ищеца.
Досежно командировъчните заповеди –
действително оригиналните такива се представят с дописвания и поправки за суми
и отчети, но доколкото командировъчните заповеди в частта им за получени
командировъчни пари нямат характер на разписка за получаване на определени
суми, и не представляват доказателство за получаване на такива, същите служат
като доказателство единствено да удостоверят изпращането на ищеца в
командировка в чужбина, за което страните не спорят.
Касателно сумата от 100 лева, броена
на 24.07.2017г. – за получил сумата подпис на ищеца няма, подписът му е в
средата на листа за получил суми, разходи за Д. м. и др., тоест за направени
разходи от името на работодателя, които вероятно са му възстановени, липсва
негов подпис в края на листа, където е дописано, че му е платена сума 100 лева,
поради което това записване представлява едностранно изявление на представител
на работодателя, без характер на разписка, и не удостоверява получаването на
сумата.
С оглед на горното съдът намира за
безспорно доказано на ищеца на основание заплати, аванси и командировъчни за
периода на съществуване на ТПО да са му платени от ответника суми в общ размер 16 688 лева. Дължимите
на ищеца командировъчни за процесния период възлизат на 13946, 80 лева,
трудовите възнаграждения - 3099, 16 лева, а обезщетението за неползван ПГО - 281,
95 лева.
С оглед на горното и предвид реда на
плащанията, посочен от в. лице Ш. в заключението му, съдът намира всички
дължими на ищеца тр. възнаграждения да са заплатени от ответника, поради което
тези искове ще се отхвърлят.
Платени са и почти изцяло командировъчните,
като остава неплатена сума в размер на 357, 96 лева за командировъчни пари,
както и обезщетението за неползван ПГО в размер на 281, 95 лева не е заплатено.
Предвид обстоятелството, че в платежните документи за определени месеци се
сочи, че се заплащат аванси, заплати и командировки, и предвид липсата на
изрично посочване какви суми се плащат за м. март и април 2017г., то следва да
се приеме, че сумата от 357, 96 лева, дължима за командировъчни, се отнася
именно за този период, който не фигурира и е прескочен в платежните документи
за извършени банкови преводи.
Ето защо следва да бъде осъден
ответника да ги заплати на ищеца, ведно със съответната мораторна лихва, която
се претендира, а за разликата над тези суми исковете да бъдат отхвърлени
изцяло.
Лихвата върху неплатения остатък от
командировъчните се претендира от ищеца от 04.09.2017г. насетне, към която дата
всички командировки са осъществени и падежът на вземанията е настъпил.
Изчислена от тази дата до деня, предхождащ ИМ – 16.10.2017г., същата възлиза на
4, 28 лева.
Обезщетението за неползван ПГО
възлиза на 281, 95 лева и върху него лихва се претендира също от 04.09.2017г.
Съгл. чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията по този раздел, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен
ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Ето защо,
независимо от получената на 28.08.2017г. покана, с която на ответника е даден
срок от 7 работни дни да изпълни задължението си, обезщетение за забава се
дължи от 30.09.2017г. Същото до 16.10.2017г. възлиза на 1,33 лева.
Върху неплатените главници ще се
присъди законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане, тъй като
такава е претендирана, като исковата молба има х-р на покана.
С оглед изхода на спора всяка от
страните има право на разноски, по съразмерност – ищецът съразмерно с
уважената, а ответникът – с отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски по
делото, като доказва да е извършил такива в размер на 930 лева платено адв.
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете на същия се следва
сумата от 40, 86 лева (четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки) – разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответната страна има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същата претендира и
доказва такива в размер на 970 лева, платено адв. възнаграждение. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следващите й се разноски възлизат на 927, 37
лева (деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и седем стотинки).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове,
като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева (сто лева), от които 50 лева ДТ по иска по чл. 224 от КТ и 50 лева
ДТ по иска по чл. 215 от КТ.
В негова тежест следва да се
възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на
съда, които са послужили за уважаването на исковете, а именно сумата от 150
лева (сто и петдесет лева). Разноските за две СГЕ не следва да се възлагат, тъй
като оспорването на документите е неуспешно проведено, а страната, поискала
експертизата, е освободена от заплащане на ДТ и разноски на бюджета, независимо
от изхода на делото.
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените възнаграждения и обезщетения, тъй като същите представляват дължими
трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Бризгруп
Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Йоаким Груево,
общ. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „5-та“ № 7А, представлявано от Л.
К. и Е. Г.,
чрез п. адв. Н. П. да заплати на А.В.В., ЕГН **********,***,
чрез п. адв. М.Г. и адв. А.
К., със съдебен адрес ***, *** следните
суми: сумата от 357, 96 лева (триста
петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) – неплатен остатък от дневни командировъчни пари за м. март и
април 2017г., изчислени по реда на Наредбата за служебните командировки на ш.
и с. в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници (НСКШСЧМАПТП), сумата 4, 28 лева (четири лева и двадесет и осем стотинки) - мораторна лихва върху тях за периода
04.09.2017г. – 16.10.2017г. включително, сумата от 281, 95 лева (двеста осемдесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки) – нетно обезщетение за 15 дни неползван
платен годишен отпуск, натрупан в периода 08.11.2016г. – 15.08.2017г, сумата
1, 33 лева (един лева и тридесет и
три стотинки) - мораторна лихва
върху него за периода 30.09.2017г. - 16.10.2017г. включително, ведно със законната лихва върху всяка главница за периода от датата на
подаване на исковата молба - 17.10.2017г.,
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 40, 86 лева (четиридесет лева и
осемдесет и шест стотинки)– разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: иска
по чл. 128, т. 2 от КТ за присъждане на нетно трудово възнаграждение в размер на 894, 62 лева (осемстотин деветдесет и
четири лева и шестдесет и две стотинки) за месеците април, юли и август 2017г.,
сумата от 11, 24 лева (единадесет
лева и двадесет и четири стотинки) – мораторна лихва върху него за периода от
падежа на всяко вземане, начиная от 25.07.2017г. до 17.10.2017г. – изцяло; иска
по чл. 215 от КТ за заплащане на дневни командировъчни пари – за разликата над
сумата от 357, 96 лева (триста
петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) за периода март и април
2017г. до пълния предявен размер от 13 264,
12 лева (тринадесет хиляди двеста шестдесет и четири лева и петдесет и
дванадесет стотинки), и за периода м. ноември 2016г. – м. февруари 2017г.
включително, иска за мораторна лихва върху него – за разликата над 4, 28 лева (четири лева и двадесет и
осем стотинки) до пълния предявен размер от 162, 44 лева (сто шестдесет и два лева и четиридесет и четири
стотинки); иска по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск – за разликата над сумата от 281, 95 лева (двеста осемдесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки) до пълния предявен размер от 359, 51 лева (триста петдесет и
девет лева и петдесет и една стотинки) и иска за мораторна лихва върху него за разликата
над сумата
1, 33 лева (един лева и тридесет и
три стотинки) до пълния предявен размер от 1, 80 лева, както и за периода
04.09.2017г. – 29.09.2017г. включително, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН **********,***, чрез п. адв. М.Г. и адв. А. К., със съдебен
адрес ***, *** да заплати на „Бризгруп Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Йоаким Груево, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, ул.
„5-та“ № 7А, представлявано от Л. К. и Е. Г., чрез п. адв. Н. П. сумата в
размер на 927, 37 лева (деветстотин двадесет и седем лева
и тридесет и седем стотинки)– разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Бризгруп Транс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Йоаким Груево, общ.
Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „5-та“ № 7А, представлявано от Л. К. и Е. Г.,
чрез п. адв. Н.П. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100 лева (сто лева) - дължима държавна
такса върху уважените искове, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдените обезщетения и законна лихва върху тях.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ