№ 294
гр. Сливен, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М. Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 2288/16.05.2022 г. на Г.Я.Д. ЕГН **********,
като непълнолетна действаща със съгласието на баща си Я.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв.
М.П. М. от АК Сливен, със служебен адрес: гр. Нова Загора, ********* срещу Определение
№ 237/ 03.05.2022 г. по ч. гр. д. № 629/2022 г. по описа на РС Нова Загора, в частта, с която
съдът е оставил без разглеждане молбата и за приемане по опис на наследството, оставено
от майка и М.Г.Д., ЕГН **********, починала на 13.12.2021 г., и е прекратил
производството спрямо нея, поради недопустимост на искането.
Частният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, тъй като съдът е
приложил неправилно различен подход при разглеждане на искането на двете деца, а
именно че разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН се отнася само за малолетното дете, но не и за
непълнолетното. Съгласно сочената разпоредба недееспособните приемат наследството само
по опис. Дееспособността се уреждала от императивни правни норми – чл. 2 и чл. 5 от ЗЛС,
съгласно които с навършване на 18 г. възраст лицата стават пълнолетни и напълно
способни. До навършване на тази възраст лицата са недееспособни и без значение дали са
напълно недееспособни или ограничено дееспособни, те се попадали в категорията на
„недееспособни“ по смисъла на чл. 61, ал. 2 от ЗН и за тях тримесечният преклузивен срок
започва да тече след отпадане на причината за недееспособността. Претендира от съда
отмяна на обжалваното определение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да открие процедурата за приемане по опис от непълнолетната Г.Я.Д. за наследство,
оставено от майка и М.Г.Д..
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
1
акт.
При така въведените доводи и твърдения, както и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от Я.Д.. и Г.Д., действаща със съгласието
на своя баща Я.Д.Д., съдържаща искане за приемане на наследство по опис оставено от
майка и М.Г.Д., починала на 13.12.2021 г.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 94-00-10267, се установява, че
след смъртта на М.Г.Д., с акт за смърт № 2209/14.12.2021 г., съставен в гр. Сливен, са
оставени наследници по закон Я.Д.Д. – съпруг, с ЕГН **********, Г.Я.Д. - дъщеря, ЕГН
**********, и Я.Я.Д.. – дъщеря, с ЕГН **********.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че
съгласно чл. 61, ал. 1, изр. 1-во от ЗН е изтекъл преклузивният срок, поради което е
достигнал до решаващият извод, че молбата е недопустима. По отношение на искането за
продължаване на срока е достигнал до извода, че тази възможност също е преклудирана, тъй
като е отправено с искането за приемане на наследството по опис, като молбата е подадена в
съда на 29.04.2022 г., а молителят е узнал за откриване на наследството на 13.12.2021 г.
С оглед така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав на
Окръжен съд Сливен, намира обжалваното определение за неправилно.
Съгласно чл. 4 от ЗЛС лицата от 14 до 18 годишна възраст са непълнолетни, като те
извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, и могат
сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да
разполагат с това, което са придобили със своя труд. Непълнолетните лица са ограничено
дееспособни и единствено при извършване на сделките по чл. 4, ал. 2 от ЗЛС са напълно
дееспособни, защото за тях законът не изисква други допълнително волеизявления. В
останалите случаи те не са дееспособни, а ограничено дееспособни и попадат в хипотезата
на нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис.
Приемането на наследство по опис има защитна функция по отношение на
недееспособните лица, които са призовани да наследяват и нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗН
намира приложение докато отпадне причината за недееспособността, и лицата могат да
изразяват валидно самостоятелна воля.
По този въпрос ВКС не е имал възможност да даде пряк отговор, но в практиката се
приема, че непълнолетните приемат наследството опис по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗН, като в
този смисъл е Решение № 12 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2014 г., III г. о., ГК.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно в обжалваната част и делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по
молбата на частния жалбоподател за приемане на наследството по опис по реда на чл. 61, ал.
2 от ЗН.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 237/ 03.05.2022 г. по ч. гр. д. № 629/2022 г. по описа на РС
Нова Загора, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане молбата на Г.Я.Д. с ЕГН
**********, действаща със знанието и съгласието на баща си Я.Д.Д. с ЕГН **********, за
приемане по опис на наследството, оставено от майка и М.Г.Д., ЕГН **********, починала
на 13.12.2021 г., и в частта, с която е прекратил производството спрямо нея, поради
недопустимост на искането.
ВРЪЩА ч. гр. д. № 629/2022 г. на районен съд Нова Загора за продължаване на
производството по произнасяне на молбата на Г.Я.Д. с ЕГН **********, за приемане на
наследството по опис.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3