О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 260017
гр.
Кюстендил 12.01.2021 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в открито
заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
При
секретаря Симона Цикова и с участието на
прокурора от КнОП КАМЕЛИЯ СТЕФАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД № 627/2020 г. по описа на Кюстендилския окръжен
съд и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на
чл. 437 и сл. НПК. Образувано е по МОЛБА за УПО на лишения от свобода П.Й.К., ЕГН**********, входирана с вх. № 261936/17.11.2020 г. Към молбата са
приложени: Становище на директора на затвора по молбата за УПО, Доклад от ИСДВР относно молбата за УПО, План
на присъдата, Скрининг
за риск от вреди, досието на осъдения и справка за актуалния остатък от
наказанието.
Представителят на пенитенциарното
заведение ю.к. Г. изрази становище за неоснователност на молбата по изложените
в становището и развити в о.с.з.
съображения за липса и на
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по см.на чл.70 НК за
УПО.
Прокурорът изрази становище за
неуважаване на молбата за УПО по същите
съображения.
Защитникът
на осъденото лице адв. П.п. *** пледира за уважаване молбата за УПО поради
наличие на двете материално-правни предпоставки на чл.70 НК – изтърпял е повече
от половината от наложеното му наказание и се е поправил в достатъчна степен,
като отказът от храна и опита за самонараняване на могат да бъдат основания за
недопускане на УПО. Според защитата наложените дисциплинарни наказания са
заличени и те не следва да се вземат предвид при постановяване на съдебния акт,
с който да се уважи молбата за УПО.
Л.св. К. в лична защита заяви, че е съгласен със заявеното от
защитника му.
В последната си дума моли съда да се уважи молбата му и да бъде
освободен.
Изпълнено е изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ бр.13/2017 г./ за окомплектоване на молбата с исканите
документи, молбата изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице и ще се разгледа по същество.
След обсъждане на всички налични
доказателства по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 439 а НПК
и след преценяване на доводите на страните, съдът намери молбата за
неоснователна, като прие следното от фактическа и правна страна:
Л.св. П.К. е постъпил в Затвора гр. Бобов дол на 10.11.2017г.
Понастоящем изтърпява наказание, наложено
му с Присъда № 11347 от 30.11.2018 г. по НОХД № 2488/2017 г. на Районен
съд Благоевград, с която е осъден на 2 години лишаване от свобода при първоначален „общ"
режим, за престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл. 54 от НК, за деяние извършено
на неустановена дата в периода от месец юни 2016г. до 15.09.2016г. в гр. ***, на поляна в района на ж.п. линиите в кв. „***",
извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на малолетната В. С. М..
На основание чл.
59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан за срок до 72 часа с
постановление на Районна прокуратура Благоевград
и с мярка за неотклонение „задържане под стража", считано на 13.10.2017г.
С Решение № 3153 от
11.07.2019г. по ВНОХД № 56/2019г. на Окръжен съд Благоевград присъдата
е изменена в частта, относно размера на наложеното
наказание, като то е увеличено на 4 години лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в
сила на 11.07.2019г.
Начало на наказанието: 13.10.2017г.
Към днешна дата. е изтърпял:
Фактически 03
г. 02
м. 29 дни -
От
работа______ 00 г.
00 м. 04 дни
Всичко 03
г. 03 м. 28 д.
Остатък 00
г. 8 м. 27 дни
Първоначалната оценка
на риска от рецидив е в средните стойности - 63 точки, с дефицитни зони: настоящо
правонарушение - блудствени действия спрямо непълнолетно лице, извършено
умишлено, чрез принуда; настоящото правонарушение ескалира по сериозност в
сравнение с миналите; жертвата е в категорията на уязвими лица, има индикации
за риск от сериозни вреди; криминално минало: осъждан в миналото за кражби;
първото му престъпление е
като непълнолетен; за пореден път изтърпява наказание лишаване от свобода; отношение към правонарушението - категорично не приема вината за извършеното престъпление, не
признава вредата която е причинил на
жертвата; счита присъдата и съдебния процес за несправедливи; има добре изразени криминални нагласи; жилищно
устройване: има собствено жилище, но
не живее в него, а постоянно сменя жилишата; умения за мислене - способността му да разпознава и да
решава проблемите не е добра; не
разбира вижданията на другите хора.
Рискът от вреди е
определен като висок на база извършеното правонарушение, криминалното минало и безкритичното отношение към правонарушението, но в настоящата ситуация е
среден.
До момента
оценката на риска от рецидив не е намалявана. Не показва мотивация за
постигане на положителни резултати съгласно изготвения план на присъдата. Заема
нисък социален статус в общността. Към служителите има привидно
уважително отношение, което е по - скоро социално желателно с цел облекчаване и съкращаване на престоя
му в изолация. Лишеният от свобода счита
себе си за несправедливо осъден, отрича участие в деянието и не осъзнава неправомерното си поведение, т.е. не
приема отговорността и вината за
извършеното престъпление и не изказва съжаление относно проявеното от него криминално поведение и към
жертвата.
Включван е в трудов
процес като отговорник по събиране на спалното бельо в групата за обвиняеми и
подсъдими на затвора гр. Бобов дол. След преместването му в ЗООТ „Самораново" е
назначен като социален асистент на друг л.св. за период от около 3 месеца. Краткия период на
трудова ангажираност не дава достатъчно
доказателства за положително отношение към
труда.
Не е награждаван за
целия си престой в условията на изолация. В момента няма действащо дисциплинарно
наказание. Наказван е бил през 2018 г. за държане на мобилен телефон и за
препятстване на наблюдението в спалното помещение от страна на надзорно-охранителния състав, като
понастоящем наказанията са заличени поради изтекла погасителна давност.
Има регистрирани откази да приема предлаганата му от администрацията храна на 13.03.2020 г.,
както и регистриран случай на самонараняване. Не извлича поука от грешките си,
омаловажава извършените нарушения на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС.
Не
е
заменен режимът на изтърпяване на наказанието от общ в лек режим и не е проследено поведението му в условията на
свобода по време на месечен отпуск по режим.
Остатъкът от наказанието
към днешна дата е 8 месеца 27 дни.
От
така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо кумулативно
да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия
случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне по см.на чл.439 а НПК.
По отношение на л.св. К. първата предпоставка е налице – изтърпял е към
днешна дата 3 години 3 месеца 3 дни от 4 годишната му присъда. Остатъкът от
наказанието, което търпи в момента, е 8 месеца 27 дни.
Според съда не
е налице втората предпоставка за УПО по чл.70 ал.1 т.1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ
бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ Доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира
от поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото,
фактите от които са описани в горното изложение и поведението на л.св. К. по
време на изтърпяване на наказанието, констатираните дефицитни зони и
набелязаните цели и задачи в плана от 25.09.2020 г. за преодоляването им, риска
от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК.
Липсата на
наложени и действащи дисциплинарни
наказания от 2018 г. до днес е безспорно индиция за положителна промяна на
осъдения, но все още това е недостатъчно за постановяване на УПО. Защото
спазването на реда в пенитенциарното заведение е задължение за осъдените, а не
привилегия за допускане на УПО.
Съпоставен факта на липса на наказания обаче с констатираните
дефицитни зони, свързани с отношението към извършеното правонарушение –
категорично неприемане вината за извършеното престъпление и причинената на
жертвата вреда, приемане на присъдата за несправедлива, липса на умения за
мислене – неразпознаване на проблемите и неразбиране вижданията на другите
хора, както и непроменената от началото на изтърпяване на присъдата до
настоящия момент оценка на риска от рецидив мотивират съда на собствено основание да приеме, че е
необходимо работата с К. да продължи в оставащия немалък период от наказанието
му от 8 месеца 27 дни по правилата на прогресивната пенитенциарна система за
постигане целите в плана на присъдата от 20.08.2020 г. и за преодоляване на
констатираните дефицитни зони и на визираните в чл.36 НК цели на наказанието. Не е премината прогресивната система
за изтърпяване на наказанието - не е заменен режима му от общ на
лек режим и не е проследено поведението му в условията на свобода при ползване на награда или на
месечен отпуск по режим.
Необходим е плавен преход и адаптация към живота на свобода. К. е настанен в
ЗООТ“Самораново“ на 9.08.2019 г. и е необходимо да се проследи поведението му в
условията на лек режим, какъвто до момента не му е наложен.
В подкрепа на изложеното за непостигната в
достатъчна степен индивидуална превенция е поведението на К., свързано с
обявяване на гладна стачка и отказ от приемане на храна с цел да му се обърне
внимание на 13.03.2020 г., както и опита му за самонараняване от 1.09.2020 г. Това
свидетелства за неповлияно в положителна посока поведение от престоя му в
затвора.
И отделно от изложеното, прави впечатление
на съда, че по предходна молба на л.св.К. за УПО е постановено от Кюстендилския
окръжен съд отхвърлително определение за УПО по ЧНД № 117/2020 г. на КнОС,
влязло в сила на 7.05.2020 г. 6-месечният срок на забрана за следваща молба за
УПО е изтекъл на 7.11.2020 г., а процесната му молба за УПО е с изх.№ от
затвора от 10.11.2020 г. Този факт мотивира съда да приеме, че вместо да
коригира поведението си в превъзпитателна
насока, осъденият К. цели единствено постигане на УПО.
По всички тези съображения съдът приема за
неоснователни защитните доводи на адв. П. за основателност на молбата за УПО и
ще я остави без уважение с оглед продължаване индивидуално-корекционната работа
с К. по плана на присъдата за постигане във възможната максимална степен на
целяната специална превенция по отношение на него.
Водим от
гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г.,
в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1 НК
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
лишения от свобода П.Й.К., ЕГН ********** за условното му предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното наказание”лишаване
от свобода” за срок от 4 години с Присъда № 11347/30.11.2018
г. по НОХД № 2488/2017 г. на Районен съд – Благоевград,
с размер на неизтърпения остатък към днешна дата от 8 месеца 27 ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира по реда на глава ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред
САС.
ПРЕПИСИ от
определението да се изпратят на
администрацията на затвора, както и лично на осъденото лице П.Й.К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: