Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр.Шумен, 07 Август 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №87 по описа за 2020 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1248 от 27.12.2019г. по гр.д.№439/2019г.
Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил предявения от "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ"
АД с ЕИК ... иск по чл.422 от ГПК /чл.415, ал.1, т.1 от ГПК/, за признаване за
установено, че ответника С.К.А. с ЕГН **********, му дължи сумата от 386,06
лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от
ответника, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за обект
на потребление, заведен с аб. № **********, находящ се на адрес: гр. Ш..., по
фактури издадени в периода от 10.01.2018 г. до 13.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху вземането, считано от 13.09.2018 г. до
окончателното плащане, както и мораторна
лихва в размер на 15,69 лева върху сумите по всяка фактура за периода от датата
на падежа на съответната фактура до 13.09.2018 г., за което парично вземане въз
основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД №
2651/2018 г., по описа на РС – Ш. и е издадена Заповед № 1297/14.09.2018 г., за
изпълнение на парично задължение, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени по подробно
изложени съображения, и да постанови друго, с което предявения иск да се уважи.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който сочи, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
от "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу С.К.А. с ЕГН **********, по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установява следното
от фактическа страна: ответникът е потребител на електрическа енергия, по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията му с
ответника се уреждат от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Енерго-Про Мрежи”
АД, в съответствие с чл. 98а от същият закон. Ищецът основава претенцията си на
представени от него документи - Извлечение от сметка за аб. № ********** /л. 5/
и Извлечение за фактури и плащания към 11.01.2019 г. /л. 12 – л. 14/ на
потребител С.К.А. с кл. № **********, кв. Д..., с които е начислена като
консумирана и неплатена електроенергия на стойност 421.65 лв., от които 405.96
лева неплатен остатък и 15.69 лева лихва към 09.08.2018 г. Представена е и Справка
за потребление на ел. енергия към 11.01.2019 г. за електромер 1114021666181621
на адрес кв. Д.../л. 11/, с приложени: фактура № **********/15.01.2018 г. /л.
6/, за отчетен период 23.11.2017 г. – 22.12.2017 г., е начислена сумата 78.52
лв., с падеж 01.02.2018 г.; фактура № **********/13.02.2018 г. /л. 7/, за отчетен
период 23.12.2017 г. – 22.01.2018 г., е начислена сумата 127.88 лв., с падеж
01.03.2018 г.; фактура № **********/13.03.2018 г. /л. 9/, за отчетен период
23.01.2018 г. – 22.02.2018 г., е начислена сумата 108.10 лв., с падеж
02.04.2018 г.; фактура № **********/13.04.2018 г. /л. 10/, за отчетен период
23.02.2018 г. – 22.03.2018 г., е начислена сумата 72.29 лв., с падеж 02.05.2018
г. От приложеното ЧГД № 2651/2018 г., по описа на РС Ш., се установява, че на
13.09.2018г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа, на което е
издадена Заповед № 1297/14.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение срещу
ответника с клиентски № **********, за неплатена електроенергия за обект с
абонатен № **********, находящ се в гр. Ш., кв. Д..., за част от процесните
вземания, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което съдът
е дал възможност на заявителя да предяви иск за вземането си.
Още с подадения отговор на исковата молба, а и в
последствие, назначеният на ответника особен представител е оспорил изцяло
предявения иск, като е твърдял липса на търсеното задължение, неправилно
остойностяване на количествата енергия, както и че ангажираните от ищеца
доказателства не са достатъчни за да обосноват тезата за реално потребена от
ответника ел. енергия.
Анализът на горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, ответната страна следва да установи наличието на договорни отношения
между страните за продажба на електрическа енергия през процесния период за
процесния обект, задълженията по договора, обема на доставената енергия, както
и че нейната стойност е в претендирания размер, съответно ищцовата - че е
изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното
количество енергия.
В настоящия случай не се спори между страните, а
и от събраните по делото доказателства се установява, че страните се намират в
облигационно правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия през
претендирания период за сочения обект. В
това си качество, ищецът е обвързан от публично известни Общи условия на „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ” АД и „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД, които са влезли в сила, след одобряването им от ДКЕВР
/сега КЕВР/, и
публикуването в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика.
Основният спорен момент между страните по делото е въпросът консумирана
ли е реално от ответника сочената от ищеца електрическа енергия. В процесния
случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в
истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и
ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително
разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили
се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Съгласно
представените от ищеца документи /частни свидетелстващи такива/ е отразена
потребена от ответника електрическа енергия, но единствено въз основа на тези
документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила, не би могло да се обоснове извод за категорично установяване на обема на
доставеното количество енергия. Въпреки заявеното оспорване от ответната
страна, ищеца не е ангажирал доказателства, годни да установят надлежно
соченото от него потребено количество ел. енергия.
Ето защо предявените установителни искове по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са
неоснователни, и като такива следва да се отхвърлят. Предвид изложеното съдът
намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно,
поради което и следва да се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1248 от 27.12.2019г. по гр.д.№439/2019г. на Районен
съд - гр.Шумен.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.