Мотиви към решение № 260009/19.08.2020 год. по АНД №
640/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, изготвени на 17.09.2020 год.
Производството
е по реда на чл.375
и сл. от НПК.
С постановление,
изготвено по реда на чл. 375 от НПК, РП-Сливен е направила предложение обвиняемият И.М.В. да бъде признат за виновен
за извършено от него престъпление по чл. 191, ал.1 от
НК за това, че на
неустановена дата през м. септември 2019 год. в с.Блатец, общ. Сливен, като
пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от
женски пол - Василка Данева Христова, ЕГН **********, ненавършило 16-годишна
възраст, като бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание. Представителят на прокуратурата
в съдебно заседание изразява становище, че обвиняемият следва да бъде признат
за виновен за осъществяване състава на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК,
като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание "глоба" в размер на 1000 лева.
Редовно призован, обвиняемият не се явява. В с.з.
назначеният, служебен защитник на обвиняемия пледира последният да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание в минимален размер – 1000 лева.
След като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Обвиняемият И.М.В. е роден на ***г***.
Същият е с ромски произход, българско гражданство, работи без трудов договор, с
начално образование, неженен, неосъждан.
Свидетелката Василка Данева
Христова е родена на *** г. и към инкриминираната дата през м. септември 2019
год. - не е била навършила 16-годишна възраст.
Обвиняемият И.В. ***, в къща,
заедно с родителите си - св. Марин В. и св. Стефка Велева. Обв. В. към месец
септември 2019 година е бил пълнолетен.
Св. Василка Христова живеела
до месец септември 2019 година заедно със семейството си в с. Калояново, общ.
Сливен.
Обвиняемият и Василка Христова
се запознали в с. Калояново, общ. Сливен, където той гостувал на сестра си, когато
той бил на около 20 години, а Христова — на около 14 години. Двамата се
харесали и започнали връзка, като си пишели в социалните мрежи, говорели по телефона
и се срещали, като всеки един от тях бил наясно с възрастта на другия. Връзката
им се задълбочила и на неустановена дата през м. септември 2019 год. двамата
решили да заживеят заедно на семейни начала. На неустановена дата през м.
септември 2019 год. двамата избягали и отишли за няколко дена в къщата на брата
на обвиняемия, където никой не живеел. След това двамата обяснили на родителите
си, че желаят да заживеят заедно на семейни начала. При тази ситуация
родителите и на двамата дали съгласието си да заживеят като семейство.
На неустановена дата, през
месец септември 2019 год., св. Христова заживяла в дома на обвиняемия, заедно с
него, като съпрузи. Тогава обв. В. бил на 21 години, а св. Христова не била
навършила 16-годишна възраст. Обв. В. знаел, че към този момент свидетелката
Христова не била навършила 16-годишна възраст. Двамата заживели в дома на
обвиняемия в с. Блатец, споделяли общо домакинство и осъществявали полови
съвкупления помежду си. Впоследствие, св. Василка Христова забременяла и на
27.04.2020г. родила дете - Стефка, чийто баща бил обвиняемият.
В дадените в хода на досъдебното производство обяснения, обвиняемият
се признава за виновен.
Видно от приобщената
справка за съдимост на обвиняемия същият е неосъждан.
От престъплението няма причинени
съставомерни имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка
становището на прокурора е, че се касае за извършено от обвиняемия престъпление
по чл. 191, ал.1 от НК за това,
че на неустановена дата през
м. септември 2019 год. в с.Блатец, общ. Сливен, като пълнолетно лице, без да е
сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол - Василка Данева
Христова, ЕГН **********, ненавършило 16-годишна възраст. Този извод на прокурора се установява
от събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се подкрепя от
съда.
Деянието е извършено от обвиняемия с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните му последици.
При така посочената правна квалификация съдът
счита, че в случая са налице основанията на чл.78а от НК: За деянието се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Деецът до момента не е
осъждан за престъпление от общ характер и към датата на осъществяване на
деянието, предмет на наказателното производство спрямо него не е прилагана
разпоредбата на чл. 78а от НК. От деянието не са били причинени имуществени
вреди.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
обвиняемият В. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 1 000
лв. /хиляда лева/ за извършено от него престъпление по чл.
191, ал.1 от НК.
При определяне размера на глобата съдебният състав се съобрази със възрастта,
семейното и имотно състояние на обвиняемия, осъзнаването на вина, добрите характеристични данни, по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, поради което така
определеното административно наказание е в минимално предвидения в закона
размер.
Съдът
намира, че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително-превъзпитателен
ефект върху обвиняемия и предупредително - възпиращ ефект спрямо него и
останалите членове на обществото.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: