Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.Варна, 23.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15431
по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „В.и к.” ООД срещу Н.Д.М., в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 944.01 лева,
представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1220060 за периода от 13.06.2016г. до
10.02.2020г., за обект, находящ се в гр. В. ж.к. „*********“,
бл. **, вх. *, ап. **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 112.79 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
15.10.2016г. до 09.03.2020г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 год. по по
ч.гр. дело № 3710/2020г. по описа
на ВРС, 34-ти състав.
Ищцовото дружество „В.и к.” ООД, чрез процесуалния си
представител, твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. В., ж.к. „**********“,
бл. **, вх. *, ап. **, абонатен № ******, е ползвала предоставени от ищеца услуги, които не е заплатила. Твърди се, че за периода 13.06.2016г. до 10.02.2020г., ответникът
дължи сумата общо в размер на 944.01 лева за предоставени
му водоснабдителни и канализационни услуги, ведно с
лихва за забава в размер на 112.79 лева, начислена върху
всяко задължение от датата
на съответните падежи до 09.03.2020г. Поради неплащане на горните суми, ищецът
е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. С оглед горното
за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящия
иск за установяване спрямо ответника дължимостта
горните суми. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че
поради повреда на водомера, част от начисленото количество вода е резултат на
служебно определено такова за двама обитатели на обекта на потребление.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Н.Д.М., чрез назначения й по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва
качеството на потребител на М., както и наличието на основание за служебно
начисляване на количества вода. Прави възражение и за погасяване по давност на
претенциите.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
1692/21.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 3710/2020г. по описа на Районен съд – Варна, 34-ти състав, е
разпоредил длъжникът Н.Д.М. да заплати на „В.и к.” ООД сумата от 944.01 лева, представляваща главница по
партида с абонатен № ****, дължима за периода от 13.06.2016г. до 10.02.2020г.
за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „*********”, бл. **, вх. *, ап. **, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.03.2020г. до
окончателното й изплащане, сумата от 112.79
лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от
15.10.2016г. до 09.03.2020г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от
приложената на л. 74-77 от делото справка по лица, че в Служба по
вписванията-Варна под акт № 145, том 45, дв.вх.рег. №
17147/19.07.2016г. е вписан договор за покупко-продажба, с който Н.Д.М. е
придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда - апартамент № ** с
площ от 39.180 кв.м., находящ се в гр. В., ж.к. „*******“,
бл. **, вх.*, ет. *, ап. **.
Ищцовото дружество е представило карнет по партида с абонатен №
1220060, потребител – Н.М., за адрес: ***. В карнета за времето от
10.05.2017г.-03.06.2018г. са отразени показанията на водомера и консумираната
вода в куб.м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания
в деня на съответното отчитане и показанията, отразени в предходен отчетен
период. Срещу показанието, отчетено на 14.12.2017г. е налице положени подпис в
графа потребител. Вписано в кранета срещу отчета на
14.12.2017г. е „с.е. **********“. За времето след 14.12.2017г. до 03.06.2018г.,
ежемесечните отчети са на база данните на брояча на измервателния уред, като
при всеки един отчет е нанесено потребление от 4 кубика. За тази отчети липсват
подписи на потребителя. Служебният отчет започва на 11.07.2018г., като за
първите пет месеца е отразено потребление от 10 кубика и 11 кубика за периода
10.12.2018г. до последния отразен отчет по карнета – 11.03.2018г.
Представен по
делото е и опис на отчети на абоната от таблет,
модул, самоотчет (л. 78-80), в който е отразено
водомерът да е повреден, като това състояние е посочено да датира от
11.07.2018г. За времето от 08.11.2018г. до 07.06.2021г. са начислявани по 11
куб.м. вода за двама обитатели.
Приобщени към
доказателствения материал
по делото са и Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Варна (л. 31-36), одобрени
с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г. на ДКЕВР. Приложени са и решения на КЕВР за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни
от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за периода 2016 г. – 2019 г.
В представеното
от ищцовото дружество писмо от 04.08.2021г. на Община
Варна, район „Владислав Варненчик“, е посочено, че на
адреса на потребление няма адресно регистрирани лица по постоянен и настоящ
адрес.
Събрани в хода на
производството са доказателства, чрез разпит на свидетелката А. И. М., която
излага, че работи като инкасатор при ищеца и като такава обслужва района на кв.
„В.“. Сочи, че има потребител с имена Н.М.. Излага, че абонатът не е поскал инкасатора
в имота след 2017г., като достъп и преди това е осигуряван рядко. Сочи, че през
м. декември 2017г. е дала сведение, че водомерът е извън срока на годност, но
същият не е сменен. Поради това и е начислявано служебно количество вода за
двама обитатели на адреса, като сочи, че знае за техния брой от абоната, а така
също е събирала информация и от съседи.
При така
установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон,
съставът на Варненския районен съд прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена заповедта, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партиди с абонатен № ******** за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „*********“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, които отношенията са регулирани от публично известни Общи
условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, както
и стойността на доставената
и потребена от ответника
вода, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред,
изискуемостта на задължението
и размера на мораторната лихва върху
главниците.
От коментираната по-горе справка от имотния регистър се установи, че Н.Д.М.
е придобила собствеността върху самостоятелен обект, наховящ
се в гр. В., ж.к. „********“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **. Следователно,
последната, в качеството й на съсобственик на имота, е потребител на ВиК услуги, предоставяни от „В.и к.“ ООД – съобразно чл. 2,
ал. 1, т. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
в който смисъл е даденото легално определение на потребител в § 1, ал. 1, т. 2
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. От момента
на придобиване на собствеността между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК оператор, до
ответника, като собственик на водоснабдения
имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от
ОУ от 2014г. (действащи в процесния период 2016 г. – 2020 г.), както
и в тези на Глава VІ от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператора и/или
в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането
на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен
карнет (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето
на питейна вода и/или отвеждането
и/или пречистването на отпадъчни води
се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да
заплащат в 30-дневен срок след датата на
фактуриране (арг. от чл. 32 и чл.
33 от ОУ).
От обсъденото
съдържание на приобщения карнет е видно, че единственият
положен подпис
в графата за потребител е от дата 14.12.2017г. Доколкото автентичността
на карнетния лист, представляващ частен свидетелстващ документ, не е оспорена от ответната
страна, съдът приема, че документът
е подписан от абоната или негов
представител, с което са приети начислените
до тази дата
количества вода, респ. същите
са реално доставени и потребени в процесния период от 13.06.2016г. до 14.12.2017г.
След тази дата, няма подпис, поради
което и записванията в него за периода
след 14.12.2017г. до 03.06.2018г. не се
ползват с обвързваща доказателствена сила при предприето оспорване от ответника
това количество да е реално потребено.
Поради това и претенцията за този период се явява
неоснователна.
За периода
след 03.06.2018г. ищцовото дружество е начислявало служебно количество вода,
като в о.с.з. на 27.09.2021г. е посочило това да е резултат на повреден
водомер, позовавайки се на алгоритъма предвиден в чл. 39, ал. 5, т. 1 от
цитираната по-горе Наредба № 4.
Според
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4, при установяване на повреда
в индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за
отстраняването ѝ, като демонтира пломбата на холендъра.
Според ал. 3 на цитираната разпоредбата, на мястото на повредения водомер
операторът може да постави редовен (оборотен) водомер, като разходите, свързани
с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка на потребителите. В същия
смисъл е и предвиденото в чл. 20, ал. 1 и 2 от Общите условия, като според ал.
3, през периода на повредата до изтичане срока на предписанието по ал. 1,
количеството изразходвана вода, с изключение на случаите, когато е поставен
оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26, ал. 2 – според средномесечния разход за съответния период от предходната
година за срока на предизвестието. При неизпълнение на предписанието и след
изтичане на срока на предписанието, количествата изразходвана вода се определят
по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 – по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище на
всеки обитател, като за всяко тримесечие количеството се завишава с 1 куб.м. за
всеки обитател.
Убедителни
доказателства, че водомерът на абоната е бил повреден по делото не са
ангажирани, доколкото разпитаният свидетел сочи единствено измервателният уред
да е бил с изтекъл срок на метрологична проверка. Дори непреминалия последваща метрологична проверка водомер да се приравни на
повреден такъв, разпоредбата на чл. 21 от ОУ, предвижда представител на ВиК операторът да направи предписание на потребителя за
извършване на периодична проверка, със срок на изпълнение три месеца. Както
тези, така и предписанията по чл. 20 ОУ следва да са направени в писмена форма,
което следва пряко от самите Общи условия на ищцовото
дружество – чл. 67, ал. 1. По делото не са представени предписания в
изискуемата форма, поради което и следва да се приеме, че факта на отправени
такива не е доказан. А недоказаният факт е неосъществен факт, поради което и
извода на съда, че за ищеца не се е породило правото да начислява служебно
количество вода на потребителя, респ. претенцията за времето от 11.07.2018г. до
10.02.2020г. като неснователна следва да бъде
отхвърлена.
В
обобщение, съдът намира, че ВиК дружество установи по
несъмнен начин вземането си за предоставени и ползвани ВиК
услуги за времето от 13.06.2016г. до 14.12.2017г.
С оглед положителния правен извод за този период, съдът дължи произнасяне
по направеното възражение за погасяване по давност на вземането. Съгласно
разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги, които се покриват от понятието „периодично плащане” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите
се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Задължението на М. за заплащане на предоставените услуги
в периода от 13.06.2016г. до
13.02.2017г. е станало изискуемо с
изтичане на 30-дневния срок за плащане от издаване на фактура № ********** от
17.02.2016г., т.е. на 17.03.2017г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 19.03.2020г. (съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), или след
изтичане на давностния срок, станало на 17.03.2020г.
Следователно, независимо, че задължението на ответника за периода от 13.06.2016г. до
13.02.2017г. съществува,
неупражняването на субективното право на ищцата в законния срок да иска
изпълнението му има за последица погасяването на това право по давност. При
това положение и искът за установяване дължимостта на
това вземане се явява неоснователен. За вземанията, начислени с издадените
фактури за периода 16.03.2017г.-15.12.2017г., тригодишният давностен
срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението, поради което и
възражението на ответника се явява неоснователно.
Прочие, съдът намира, че
искът за установяване съществуването на вземането на ищеца се явява основателен
за сумата от 105.93 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена вода за
периода 13.02.2017г. до 14.12.2017г., за която
са издадени фактури №№ **********/16.03.2017г. за сумата от 10.18 лева,
**********/12.04.2017г. за сумата от 10.18 лева, **********/11.05.2017г. за
сумата от 10.67 лева, **********/13.06.2017г. за сумата от 10.70 лева, **********/13.07.2017г.
за сумата от 10.70 лева, **********/11.08.2017г. за сумата от 10.70 лева, **********/14.09.2017г.
за сумата от 10.70 лева, **********/12.10.2017г. за сумата
от 10.70 лева, **********/16.11.2017г. за сумата от 10.70 лева и
**********/15.12.2017г. за сумата от 10.70 лева и като такъв следва да
бъде уважен. За сумата от 838.08 лева, начислена като главница за незаплатена
цена на предоставено количество вода за периода от 13.06.2016г. до 13.02.2017г.
и за периода от 14.12.2017г. до 10.02.2020г. – претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК усулги
по издадените фактури за
периода от 13.02.2017г. до 14.12.2017г., считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване
на съответната фактура. Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси” лихвата за забава възлиза в общ размер на 28.86
лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена.
С оглед акцесорния характер на претенцията и предвид
формираният извод за неоснователност на главното вземане по фактурите за
периода от 13.06.2016г. до 13.02.2017г. и за периода от 14.12.2017г. до
10.02.2020г., то и искът за лихви също се явява неоснователен и като такъв също
следва да бъде отхвърлен – за разликата над 28.86 лева до 112.79 лева.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените
в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат
общо в размер на 9.57 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за назначаване
на особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно с уважената част от иска, възлизат на 60.58
лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на „В.и к.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Д.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, че ответникът Н.Д.М. ДЪЛЖИ на „В.и к.” ООД сума в размер на 105.93 лева (сто и пет лева и деветдесет
и три стотинки), представляваща общ сбор на дължима
и незаплатена цена на ВиК услуги за абонатен номер № 1220060, за периода от 13.02.2017г. до
14.12.2017г., за имот, находящ
се в гр. В. ж.к. „*************“,
бл. **, вх. *, ап. **, за която са издадени фактури №№ **********/16.03.2017г. за
сумата от 10.18 лева, **********/12.04.2017г. за сумата от 10.18 лева, **********/11.05.2017г.
за сумата от 10.67 лева, **********/13.06.2017г. за сумата от 10.70 лева, **********/13.07.2017г.
за сумата от 10.70 лева, **********/11.08.2017г.
за сумата от 10.70 лева, **********/14.09.2017г. за сумата от 10.70 лева, **********/12.10.2017г.
за сумата от 10.70 лева, **********/16.11.2017г. за сумата от 10.70 лева и
**********/15.12.2017г. за сумата от 10.70 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 19.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 28.86 лева (двадесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забавено плащане на
горното задължение, начислена от деня следващ падежа на всяка една фактура до 09.03.2020г.,
за които суми е издадена заповед № 1692/21.04.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3710/2020г., по описа на ВРС, 34-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 105.93 лева до предявения
размер от 944.01 лева, претендирана като незаплатена цена на ВиК услуги за периода от 13.06.2016г. до 13.02.2017г. и за периода от 14.12.2017г. до
10.02.2020г., както и за
разликата над 28.86 лева до предявения размер от 112.79 лева, претендиран
като лихва за забава върху горните задъжения, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.М.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9.57 лева (девет лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното производство и 60.58 лева (шестдесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: