Р Е Ш Е Н И
Е № 391
гр. Пловдив, 28.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 19.03.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2651 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 59, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът С.К.К. ЕГН ********** и адрес: *** чрез
назначения служебен защитник адв. Т.М. твърди, че съгласно нотариален акт № **,
том **, рег. № **, дело № ** от **, е собственик на недвижим имот № **,
представляващ земеделска земя – **с площ от 2,000 дка, намиращ се в местността
„**“ в землището на ***, на границата на бившата ***в селото. Имотът бил
възстановен с протоколно решение № 18947 от 27.01.1995 г. на поземлена комисия
„**“ – **. Същият имот бил възстановен в съществуващи стари реални граници с
Решение № **от 15.02.2010 г. на Общинска служба по земеделие, гр. **, а
окончателното възстановяване било извършено с Решение № **от 16.10.2014 г. на
Административен съд – **, XVI-ти състав по адм. дело № 1743 /
2014 г., което било потвърдено от ВАС с решение № **от 17.11.2015 г., IV-то отд. На 26.06.2009 г. ищецът
твърди, че е издадено разрешение № 640 за проучване на строителни материали –
подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, а
на 24.07.2009 г. е сключен договор за проучване на строителни материали в с.
**между ** на околната среда и водите Д. Ч. и ответното дружество „Персенк
Инвест“ ООД с ЕИК *********. Ищецът сочи, че установил при своя проверка, че
върху имота се извършват изкопни и товаро-разтоварни работи, а **от 2,000 дка е
изчезнало, като хумусната почва е износена, по повод което сигнализирал **на
околната среда и водите и **на общ. ** за извършване на проверка по случая. С
писмо изх. № 1826 от 08.06.2017 г. на общ. ** ищецът твърди, че бил уведомен,
че е съставен констативен протокол на основание Заповед № 194 / 18.05.2017 г.
на **на общ. **, в който искането му е намерено за основателно; признато е, че
имот № **, местността „**“ по КВС на с. **е собственост на С.К.К.; на
територията на имота се извършат изкопно и товаро-разтоварни дейности от
„Персенк Инвест“ ООД и на същия има силно изразена денивелация – повече от 100
метра, вследствие от изкопните дейности по добиване на различни фракции трошен
камък. По повод констатираното комисията предложила да се издаде разрешително
за постоянен достъп до имота. Сочи, че в резултат незаконните действия на
ответното дружество, категорията на земята е влошена – от четвърта /**/ на
осма, а ползването й по предназначение станало невъзможно, защото са
останали само скали, както и че обемът на подземни изкопаеми върху имота е
697 314 кубични метра скална маса. Ищецът счита, че „Персенк Инвест“ ООД е
недобросъвестен, тъй като, въпреки че е ясно кой е собственик на коментирания
имот, не е бил уведомен предварително за предстоящите дейности, нито е потърсил
начин за уреждане на отношенията, а изцяло и безвъзмездно се е възползвало от
същия, като го е увредил по недопустим начин. Твърди, че ответникът е направил
всичко възможно да остане в неизвестност, като на обработвания терен нямало
идентифициращи знаци и обозначителни табели. Като сочи, че унищожаването на
хумусния слой на почвата и на **се явяват пряка и непосредствена последица от
дейността на ответното дружество, претендира сумата от 100 000 лв.,
представляваща цената на унищожения хумусен слой от почвата върху собствения на
ищеца недвижим имот № **, както и законната лихва в размер на 46 763 лв.
за периода от 01.03.2013 г. до датата на образуване на настоящото дело -
05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 1 480 лв.,
съставляваща стойността на унищожените **, както и законна лихва в размер на
692 лв. за периода от 01.03.2013 г. до датата на образуване на настоящото дело
- 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 53 760
лв. – пропуснати ползи от невъзможността ищецът К. да произведе ** от **си за
периода 2013 г. – 2017 г. включително, както и законната лихва в размер на
14 209 лв. за периода от 01.03.2013 г. до датата на образуване на
настоящото дело - 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
сумата от 16 000 лв. - обезщетение за това, че ответното дружество ползва
собствения на ищеца имот, без да заплаща наем за периода 01.03.2013г –
05.10.2017г, както и законна лихва в размер на 6 326 лв. за периода от
01.03.2013 г. до датата на образуване на настоящото дело - 05.10.2017 г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК (01.02.2018 г. –
01.03.2018 г.), ответникът „Персенк Инвест“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. ** и адрес на
управление: ***чрез упълномощения процесуален представител А.д. „Г. и С.“,
представлявано от адв. Ж.Г., депозира отговор. Сочи, че дружеството е концесионер
на ** въз основата на Договор за предоставяне на концесия на добив на подземни
богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ – ** – ** от находище ** и гр. **,
сключен на 14.05.2012 г. Твърди, че кариерният терен е без откривка, т.е. без
земно-хумусни маси, като при всяко геодезично заснемане на картата се отразява
фактическото положение на заснетия район. И при двете такива заснемания – през
1990 г. и през 2010 г., процесният имот № ** не е заснет самостоятелно, а
целият район е посочен като открит терен, без наличие на земно-хумусни маси,
без ** насаждения и т.н. Ето защо оспорва изцяло ищцовата претенция за
заплащане на 100 000 лв. ведно с акцесорните искове относно унищожения
хумусен слой. Оспорва ищцовите твърдения за незаконност на упражняваната от дружеството
дейност, за неуведомяване и нежелание за уреждане на отношенията, като от своя
страна сочи, че дейността е строго регламентирана и непрекъснато контролирана
от експерти към Министерство на енергетиката и други проверяващи служители към
МОСВ, РИОСВ и БД „** район“, като не са констатирани нарушения в аспект
„Персенк Инвест“ ООД да е излязло извън утвърдения годишен работен проект.
Оспорва твърденията за липса на обозначителни табели в обработвания район и че
дружеството е било „в неизвестност“ – напротив, сочи, че всеки етап от
административната процедура за предоставяне на концесия е публичен. Ответникът
изявил желание да закупи коментирания имот, но не и на предложените от ищеца
цени – 90 000 лв., а след това 70 000 лв. при данъчна оценка на имота
в размер на 28 лв. Твърди, че ищецът е легитимиран собственик на процесния имот
по силата на Решение № ** от 10.01.2017г. на ОСЗГ, с което имотът е възстановен
на наследници на К.И.К., с оглед на което счита, че претенцията за присъждане
на законна лихва преди дата 10.01.2017 г. е неоснователна и недоказана.
Ответникът не отрича собствеността на ищеца върху имот № **, но оспорва
искането за присъждане на 2 % от изчислената от ищеца печалба в размер на
219 235 лв. ведно с акцесорните претенции. Печалба в подобни размери за
имот от 2 дка няма и не би могла да бъде реализирана, като изрично акцентира
върху законоустановеното положение, регламентирано в Конституцията на РБ и в
ЗПБ, че подземните богатства са с национално значение и са изключителна държавна
собственост, поради което счита, че следва да се разграничава собствеността
върху самия имот от собствеността върху това, което се намира в земните недра
под него. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че имотът представлявал „**“,
което „Персенк Инвест“ ООД унищожило и в тази връзка претендираната сума в
размер на 1 480 лв., съставляваща цената на унищожените насаждения, ведно
с акцесорните претенции. Позовава се на записи в Националния геоложки фонд на
България, където липсват данни за наличие на ** масиви на територията на цялото
находище, вкл. върху ищцовия имот. Във връзка с горното поддържа, че след като
е нямало **, неоснователна се явява и претенцията за присъждане на 53 760
лв. - пропуснати ползи от невъзможността на ищеца да произведе **от **и да реализира
печалба, ведно с акцесорните искове. Най-сетне, оспорва искането за присъждане
на сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота в
периода от 01.03.2013 г. до 05.10.2017 г., ведно с акцесорните претенции. Сочи,
че между страните е невъзможно да бъде постигнато съгласие по отношение на
продажната цена – К. предлагал 90 000 лв., а впоследствие 70 000 лв.,
при данъчна оценка на имота от 28 лв. Ответното дружество оправило искане към
Министерството на енергетиката за отпочване на процедура по смисъла на чл. 75
от ЗПБ за отчуждаване на процесния имот, но към настоящия момент все още нямало
отговор. Поддържа становището си, че имот № ** е възстановен по силата на
Решение № 54656 / 10.01.2017 г. и последвала доброволна делба съгласно
нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № ** от **, предвид
което счита, че искането за заплащане на лихви, неустойки, пропуснати ползи за
периода от 01.03.2013 г. е неоснователно. Настоява съда да отхвърли предявените
главни и акцесорни искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По правната квалификация на претенциите:
Предмет на делото – след постъпилата уточнителна молба
на л. 32 от делото, са следните главни претенции: за заплащане на сумата от
100 000 лв., представляваща цената на унищожения от ответното дружество
хумусен слой от почвата върху собствения на ищеца недвижим имот; за заплащане
на сумата от 1 480 лв., съставляваща стойността на унищожените от
ответното дружество **насаждения; за заплащане на сумата от 53 760 лв. –
пропуснати ползи от невъзможността ищеца да произведе **от **си за периода 2013
г. – 2017 г. вкл., както и за заплащане на сумата от 16 000 лв. - обезщетение
за това, че ответното дружество ползва собствения на ищеца имот, без да заплаща
наем за периода 01.03.2013г – 05.10.2017г, към които са съединени и акцесорни
претенции за заплащане на обезщетения за забава и законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
С оглед на изложените в исковата молба и уточненията
към нея фактически твърдения и формулирания въз основа на тях
петитум съдът намира, че правната квалификация на първите три претенции е по
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД – за ангажиране отговорността
на възложителя/работодателя по чл. 49 ЗЗД, тъй като се търси отговорност на дружество, а не на
физическо лице. Ответникът като ЮЛ може да носи само безвиновна отговорност на
някоя от хипотезите на чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД. Същевременно първите три
суми, които се претендират, представляват за ищеца имуществена вреда от
твърдяно противоправно поведение на служители на ответника или лица, на които е
била възложена от него работа, като първите две представляват претърпяна
загуба /стойността на унищожения хумусен слой и стойността на
унищожените **насаждения/, а третата - имуществена вреда под формата на пропусната
полза от невъзможността да се произведе **от **в резултат на
твърдяното унищожаване на хумусния слой на почвата и **насаждения. Четвъртата
претенция почива на института на неоснователното обогатяване и е по чл. 59 ЗЗД,
доколкото константна е практиката на ВКС за приложимост на този общ
фактически състав по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в
спестяване на разходи за наем и възникнало като последица от ползване на чужд
недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на
собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него.
Въпреки че с проекта си за доклад по делото съдът е
посочил, че правната квалификация на всички искове е по чл. 45 и чл. 59 ЗЗД, а
впоследствие в о.с.з. на 10.04.2018г /л. 138/ е коригирал квалификацията на
втория иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 59 ЗЗД, настоящият състав намира,
че преквалифицирането на претенциите с решението не накърнява правото на защита
на страните с оглед на разпределената им доказателствена тежест и положените от
тях доказателствени усилия за установяване на едни и същи факти по делото, без
значение към коя конкретна законова хипотеза попадат. Единствената нова
материално правна предпоставка, респ. нов факт за доказване, е този за
качеството възложител на ответното дружество по смисъла
на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица, който не е бил възложен в
тежест на ищеца и не са му били дадени указания да го установи. Доколкото обаче
ответното дружество не възразява, че няма качеството на възложител по отношение
на виновни свои служители, а прави общо възражение, че изобщо не е налице
противоправно поведение от негова страна, този нов факт следва да се приеме за
безспорен и ненакърняващ правото на защита на ищеца.
По претенциите на ищеца с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД:
Отговорността на възложителя е
гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Той обаче отговаря за действието или
бездействието на своите служители, на които е възложил работа, само ако тези
действия или бездействия са извършени **, т.е., ако кумулативно са
налице всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД –
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете /пряка и
непосредствена/ и вина, която се предполага.
В тази връзка ищецът трябва да докаже по несъмнен
начин всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като изрично с определението си от 13.03.2018г съдът му е указал, че той носи
доказателствената тежест да установи твърденията си за причинени вреди върху
собствения му имот, които да са в пряка връзка на причинност с твърдяното
незаконосъобразно поведение на ответника и конкретно, че върху имота е съществувала
хумусна покривка и **насаждения, които са унищожени, както и че същият е
претърпял пасив, като е пропуснал да реализира печалба, който пасив също е в
пряка връзка на причинност с поведението на ответника, както и размера на
претенциите си.
В разглеждания казус ищецът не
установява нито една от материално правните предпоставки от фактическия състав
на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника, като пълно и главно
доказване означава той да създаде у съда сигурно убеждение в осъществяването на
твърдените факти – всяко съмнение по този въпрос е за негова сметка, тъй като
той носи доказателствената тежест, респ. неблагоприятните й последици.
Действително обстоятелството, че
ищецът е собственик на имот № ** с площ от 2 дка, находящ се в местността „**“
в землището на **, както и това, че процесният имот изцяло попада в
концесионната площ, както и в находището на кариерата, от която ответното
дружество добива **, изрично се признават от страните. Спорен обаче е моментът
на възникване на правото на собственост на ищеца, като този въпрос е от
съществено значение за изхода на спора по всички претенции, тъй като вредите
под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи са за собственика, чийто
патрумониум се засяга от евентуални неправомерни действия и/или бездействия на служители на ответника.
В тази връзка безспорна е между
страните следната хронология по издаване на административните актове, на които
ищецът основава собственическите си права:
С протоколно решение № 18947 от
24.01.1995г на ПК към Община ** /л. 7 от приложеното дело на районния съд/ е
признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците
на К.. И. К., сред които е и ищецът, върху земеделски земи с план за
земеразделяне, сред които е и земеделска земя с площ от 2.000 дка, четвърта
категория, находяща се в м. **.
С Решение № **от 15.02.2010 г. на ОСЗ – ** /л. 8 от
приложеното дело на районния съд/, е признато правото на собственост на
наследниците на К. И. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на имот – **от 2,000 дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. **,
в местността „**“.
По повод на това решение ищецът е подал заявление вх.
№ 49-18/29/11.11.2010 г. по описа на ОСЗ – ** /л. 96 от настоящото дело/,
за издаване на скица, въвеждане на промени в регистър на имотите и в регистъра
на собствениците и за заснемане на признати имоти в съществуващи /възстановими/
стари реални граници в землището на с. **.
На 18.11.2010 г. е извършено идентифициране на имота
/видно от отбелязване на гърба на заявлението на л. 96/, на което освен
компетентните длъжностни лица е присъствал и ищецът. Видно от вписванията и
отбелязванията, които носят и неоспорен подпис на ищеца, при
идентификацията не е установено имотът да представлява **.
С писмо изх. № 07-03/01 от 21.01.2011 г. /л. 124 от
настоящото дело/ и на основание параграф 27 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ,
бр. 62 от 2010 г.) ОС“З“ - ** е отправила искане до Общински съвет - ** за
представяне на решение на Съвета, в което е посочила, че по силата на решение №
**от 15.02.2010 г. е признато правото на собственост на наследниците на К. К. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници, а по отношение на имота след
идентифициране е установено, че попада в имот № ** с площ от 2,000 дка.,
м.”**”.
Няма спор също, че във връзка с така направеното
искане и на основание чл. 47ж, ал. 1 от ППЗСЗЗ (ДВ, бр. 39/2011 г.) е постановено
Решение № 41 на Общински съвет **, прието с Протокол № 8/28.03.2012 г., с което
на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 7, ал. 4 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8
от ЗМСМА е направен отказ от съгласие за възстановяване в стари реални граници
на процесното „**“, тъй като попада в имот публична общинска собственост, като
е постановено наследниците да се обезщетят с друга общинска или държавна
земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По жалба на ** на Област ** срещу така постановеното
решение е образувано адм. дело № 1743/2014 г., по което е постановено Решение №
2099/16.10.2014 г., с което оспореното решение е отменено, а преписката -
върната на Общински съвет - ** за ново произнасяне при съобразяване с дадените
от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният
акт е обжалван в частта, с която преписката е върната на административния орган
за ново произнасяне и е потвърден с окончателно решение на ВАС от 17.11.2015 г.
След връщане на преписката за ново произнасяне Общински
съвет ** приема Решение № 101, взето с Протокол № 7/30.05.2016 г. /л. 170/, с
което е дадено съгласие за възстановяване на имот на наследниците на К. К., в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, а именно: № ** с площ – 2,000
дка, НТП – **, местност „**“, в землището на с. **, съгласно Решение № 656 КК
от 15.02.2010 г. на ОСЗ – **.
Така с Решение № 54656 от 10.01.2017 г.
на ОСЗ – ** /л. 47/ е възстановено правото на собственост на наследниците на
К.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на имот пасище, мера
от 2,000 дка, осма категория, местност „**“, имот № ** по картата на землището
при граници: № **, мера на Община **, № **, като заверената скица на имота
представлява неразделна част от решението.
Няма спор, че имотът по Решение № **от 15.02.2010 г.
за признаване правото на собственост, е идентичен с този по възстановителното
решение от 10.01.2017 г.
С договор за доброволна делба от 20.02.2017г,
оформен с НА № ** от същата дата /л. 6 от приложеното дело на районния съд/,
ищецът получава в свой самостоятелен дял процесния имот: „**“, с което
съсобствеността между наследниците е ликвидирана. В него е цитиран предходен
договор за доброволна делба, оформен с НА № 26 от 10.02.2012г /л. 134/, с който
наследниците са си поделили други наследствени имоти, като изрично в Раздел V
от този НА е посочено, че „договарящите се споразумяват, че имотът – **от 2
дка, за който има издадено решение № **от 15.02.2010 г. и за който още
не е приключила процедурата за възстановяване“, ще остане за ищеца.
Представен и неформален договор за доброволна делба от
20.02.1997г /л. 133/, по силата на който ищецът получава **от 2 дка в м. **.
Гореизложената
хронология налага категоричния извод, че решението на административния орган,
което има конститутивно действие и поражда собственически права в полза на
целия наследствен кръг лица, е последното такова от 10.01.2017 г,
издадено на основание чл. 45ж, ал.
3 ППЗСПЗЗ от органа на поземлената собственост. Всички други предходни решения,
дори да са позитивни за наследниците на бившия собственик, не представляват
крайния акт, от който се черпят собственически права върху реален обект на
собственост, а са само елементи от фактическия състав на процедурата по
издаване на пораждащия права конститутивен акт на съответната ОС „З“. Това е
така, тъй като съгласно чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ едва след влизане в сила на
решението на общинския съвет по ал. 2 органът по поземлената собственост се
произнася с решение за възстановяване на собствеността, респ. с отказ, който
подлежи на обжалване по общия ред на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ като индивидуален
административен акт на орган по чл. 31 ЗСПЗЗ, обективиращ произнасяне по
претенцията за възстановяване на собствеността. Именно последното решение на органа
на поземлената собственост е този реституционен акт, с който се възстановява
правото на собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план
за земеразделяне, поради което то има значението на придобивно основание и
поражда собственически права върху конкретен недвижим имот. Касае се до
стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред,
което се изразява във възникване на собственически права за ползващите се от
акта лица. Това пък означава, че преди постановяването му правото на
собственост върху конкретния недвижим имот все още не е възникнало в полза на
кръга лица, нито последните са могли валидно да се разпореждат с него чрез
сделка. Т.е., дори да се приеме, че договорът за доброволна делба от
20.02.1997г, който не е сключен в изискуемата за това форма, е породил някакви
права, той не може да легитимира ищеца като собственик на имота, респ. като
лице, чиято имуществена сфера страда в резултат на претърпени загуби или
пропуснати ползи от този имот. Патримониумът на наследниците би могъл да бъде
увреден чрез намаляването му в резултат на реална загуба или чрез сигурна
пропусната полза, считано от 10.01.2017 г занапред, респ. само този на ищеца,
считано от 20.02.2017г занапред, когато той става негов
едноличен собственик. До тези дати, дори ищецът реално да е ползвал имота, той
няма вещни права върху него, а единствено качеството на държател или владелец,
ако е упражнявал фактическа власт само за себе си с намерение за своене, което
обаче е фактическо състояние без правно значение за настоящия спор, който няма
за предмет придобиването на вещни права по давност.
С оглед на гореизложеното не се
установява преди посочените дати, ако действително е имало имуществени
вреди под формата на претърпяна
загуба и/или пропусната полза, те да са били именно за сметка на
ищеца. Това е така, тъй като, за да е
налице претърпяна загуба за
ищеца, е необходимо определено
благо или актив да е принадлежало към неговия патримониум
и в резултат на противоправно действие или
бездействие на
служители на ответника да се е стигнало до
неговата липса, погиване или увреждане,
т.е. до намаляване на имущественото му състояние, респ. до реално обедняване
с определен
или определяем паричен еквивалент. Пропуснатата полза на свой ред представлява
неосъществено увеличаване на имуществото, лишаване от сигурна облага отново с оглед патримониума на
ищеца, към който обаче до цитираните дати процесният имот не е принадлежал и
ако е имало някакви вреди, те не са за негова сметка.
Наред с това дори да се приеме, че
ищецът е материално правно легитимиран да претендира вреди в качеството си на
собственик на имота, той не доказва въпреки разпределената му доказателствена
тежест да е претърпял такива и по – конкретно върху
имота да е съществувала
хумусна покривка и **насаждения, които да са унищожени, нито да е пропуснал да
реализира сигурна печалба от невъзможността да произведе
**и които вреди наред с това да са в
пряка връзка на причинност с определено противоправно поведение на
ответника.
На първо място, ищецът не доказва при условията на
пълно главно доказване в процесния имот да е имало засадени **насаждения, респ.
да е бил в готовност да засади такива, съответно да произведе продукция и да се
разпореди с нея, нито изобщо в имота да е съществувала хумусна покривка и
**насаждения, които да са унищожени.
От заключението на СТЕ, което съдът приема като
компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, се установяват
следните факти от значение за спора:
Първи кадастрален план за процесната територия е карта
на възстановената собственост на землището на с. **, обявена в ДВ брой
18/13.02.1998г., като върху процесната територия е заснет имот № ** и в
съседство имот № **. След възстановяване на собствеността на насл. на К.И. К. на
основание решение №54656/10.01.2017 г. на ОС“3“ **, в границите на имот № ** се
обособяват два нови имота: № **-** на насл. на К.К. и № **-**, собственост на
Община **. Имот № ** попада в откритата кариера /площ, върху която са
извършени изкопни работи по добив на **/. В топографска карта М ** от 1972
г кариерата на БДЖ /първият ползвател на кариера „**“/ е нанесена с граници,
изчертани в червено - приложение № 1 към експертизата и попада върху територия,
означена с топографски знак с наименование „храсталаци обикновени
широколистни'’ и топографски знак с наименование „изоставени ниви“
съгласно ползваните при изработка на тези карти „Условни знаци за топографски
планове в **“. Няма топографски знак за означаване на **. В
КВС за първи път е определен НТП „**”, „**” за процесния имот **,
възстановен на насл. на К.И.К. на основание решение №54656/10.01.2017 г. на ОСЗ
**. Възстановеният стар имот е бил с НТП- **, /записано в документите по
възстановяване на собствеността върху земеделска земя/, но няма
запазени планове, доказващи този НТП. Към настоящия момент имот №
** попада в изкопаната част на ** и не съставлява терен с начин на трайно
ползване -,**“, „**“. Няма годна за обработка земеделска земя в
границите на имот ** по КВС на с. **. При устния си доклад в съдебно
заседание вещото лице разяснява, че никъде не е открил документи, в
които ** да е записана като **, както и че ** е навлязла в границите на КВС с
протокол НБ – 5 от 05.04.2011г.
От
показанията на **. А.Л. /без родство/, който работи от 2005г като ** в** и
познава хронологията на събитията по възстановяването на земята, както и самия
имот като фактическо състояние, се установява, че ** заедно с ищеца е
присъствал на спомената по – горе идентификация на имота през 2010г, който
представлявал **. Целият имот бил 12 дка, като от тях 2 дка отцепили и ги дали
на ищеца след възстановяването. ** познава терена от 2006г, когато ** се
стопанисвала от друг концесионер и е категоричен, че там никога не е
имало хумус. През 2010г, когато били заедно с ищеца в имота при
идентификацията му, нямало **: „то беше камъни, много преди
2010г е нямало нищо; никога не съм виждал **. Там е **, няма в
съседство други имоти, които да се обработват“. В разписните
книги, когато през 90 – те години започнали да описват имотите, ищецът сам си
записал имота като **, но фирмата, която е правила плана за земеразделяне, го
записала като „**“.
Съдът
цени показанията на този ** като добросъвестни, обективни, отразяващи непосредствените
му трайни и професонални възприятия относно фактическото състояние на имота
през годините, а и напълно съответни на останалите доказателства по делото, в
т.ч. на експертното заключение и на протокола за идентификация на имота,
подписан от самия ищец, в който земята не е отбелязана като **.
Не
може да се направи друг извод от представения на л. 166 договор от 15.03.2013г
за безвъзмездно предоставяне на земеделска земя за научни изследвания, сключен
между ищеца и **, в който е посочено, че имотът представлява **, тъй като това
е частен диспозитивен и свидетелстващ документ, който обективира изгодни за
представилата го страна факти, не носи подпис на другата страна и няма
достоверна дата. Следователно така представеният документ не се ползва с
материална доказателствена сила, а обективира единствено твърдения на страната
за изгодни за нея факти, които обаче следва да бъдат установени по надлежния
процесуален ред. Същото важи и за всички останали документи, съставени от ищеца
или пък представени от него, но неносещи подпис на другата страна, достоверна
дата по смисъла на чл. 181 ГПК или изявление на длъжностно лице.
Ангажираният
от ищеца **. В.Ц./без родство/, заявява, че знае къде е **, както и че ищецът
имал там **. Бил ходил на **през 2010г да му помага – да го ***, ***, за **.
**се обработвало. Ищецът наемал работници с кон и муле да го обработват, да го
орат. **било старо, „***“ – свободно растящо **. ** помагал докъм 2012г. От
ищеца знае, че сорта на **било „**“. По спомени до имота имало и друго **– на
около 200 м от това на ищеца.
Доколкото
показанията на този ** са не само изолирани, но и в пряко противоречие с
останалите кредитирани от съда доказателства, в т.ч експертното заключение и
показанията на **. А.Л., които съдът възприема по изложените по – горе
съображения, не следва да се градят фактически и правни изводи само въз основа
на тях, а след съпоставка с данните по делото. Наред с това ** споделя факти,
предхождащи процесния период, като дори показанията му да се кредитират изцяло,
от тях не може да се направи категоричен извод за идентичност на имота, за
който разказва, и процесния. Следва да се посочи също, че въпреки
всички положени усилия от страна на съда и страните за изготвяне на съдебна
агротехническа експертиза, неизяснени останаха следните релевантни за изхода на
спора обстоятелства: каква е средната пазарна цена на хумусния слой
от 2,000 дка **; каква е цената на **насаждения сорт „**“, засадени
върху площ от 2,000 дка, при средна заетост на терена от насажденията /среден
брой кютуци на квадратен метър/; какво количество **/осреднена стойност на
количеството/ може да бъде произведено от ** сорт „**“, разположени върху 2,000
дка **, за периода 2013г. - 2017г., вкл.; каква е средната покупно-продажна
цена на полученото количество **; задължителни ли са за **насаждения сорт
„**“ наличие на колове и опъната между тях тел или този сорт е храстовиден и
може да бъде отглеждан и без тези приспособления от **; какъв е видът на
почвения профил на почвата на процесния имот; какво е съдържанието и вида
на хумуса в почвения слой на имота; каква е дебелината на почвения слой и
възможно ли е засаждането и отглеждането на трайни **растения; как се развива
системата „почва - растение“ и възможно ли е отглеждането и обработката на
**насаждения в процесния имот; какви са необходимите агротехнически и
хидромелиоративни въздействия и практики през отделните фази на отглеждане на
**насаждения и били ли са извършвани такива; каква е средната покупно-продажна
цена на виното за всяка година по отделно за посочения период от време.
С
оглед неяснотата по делото на всички тези обстоятелства дори показанията на **
Ц. да се кредитират изцяло, само въз основа на тях съдът не може да приеме, че
ищецът доказва при условията на пълно и главно доказване да е претърпял загуба
и да е пропуснал полза от претендирания вид и размер.
И
не на последно място, по делото не се доказва противоправно поведение на
служители на ответника, нито пряка и непосредствена причинна връзка между
някакви техни противоправни действия и бездействия и евентуално настъпили за
ищеца вреди. По делото няма спор, че ответното дружество е концесионер на ** за
добив на ** по силата на Договор от 14.05.2012 за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - ** - **, от находище
**община **, както и че със заповед № РД-111/13.02.2009 год. на **на околната
среда и водите е обявен конкурс за определяне на титуляр на разрешително за
проучване на ** в землището на с. **, спечелен от ответника, който така става
титуляр на Разрешително № 640/26.06.2009 год. за проучване на ** в площ **с.**.
На 24.07.2009 год. дружеството сключва Договор за проучване на ** с МОСВ за срок от 6
месеца, като с Решение № 01- II/2011 год. по ОВОС на РИОСВ ** е одобрено
инвестиционното предложение на дружеството за „изграждане на ** за добив на **
в находище **(231.884) дка, след което е издадено Удостоверение за търговско
откритие № 0443/20.10.2011 год. от МИЕТ и впоследствие е сключен концесионният
договор. Няма спор също, като това се установява и от доказателствата по
делото, че дейността на дружеството е строго регламентирана, като в края на
всяка календарна година в министерство на енергетиката се предоставя годишен работен
проект, който се съгласува и одобрява от Специализирана комисия към
министерството. От представените съгласувателни писма се установява, че добивът
на ** се извършва само въз основа на тях и в находището на **, като при
осъществявания надзор и проверки на дейността на дружеството не са установени
отклонения от утвърдения работен проект.
При
така изложената безспорна фактическа обстановка голословните са твърденията на
ищеца за незаконност при отдаването на концесията, неуведомяване за добив на
различни фракции, за незаконни действия в работата на дружеството и т.н. В
тази връзка следва да се посочи, че в тежест на ищеца е да докаже всички
предпоставки на деликтната отговорност, в т.ч. наличието на точно определено
поведение /действие или бездействие/, нарушаващо правния порядък по конкретен
начин. Противоправността на поведението, за разлика от вината, не се
презумира. Противоправността на деянието не е обусловена от настъпилите за
ищеца вреди, ако условно се приеме, че действително търпи такива. Вредите са
отделен елемент от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане
и никога сами по себе си не предполагат противоправност на поведението и/или
причинната връзка между него и вредите, които на общо основание следва да бъдат
установени. Противоправността би могла да се изразява в нарушаване на
забранителна норма или бездействие при нормативно въведено задължение за
действие или най – малкото в конкретно поведение, изразяващо се в неполагане на
дължимата грижа. Наред с това обезщетение се дължи не за всяка вреда, а
само за тази, която е пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата
е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени
задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно
предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие. В случая
нито един от сочените елементи не се установява. Действително от страна на
ищеца е представен констативен протокол от 18.05.2017 г. /на л. 10 от
приложеното дело на РС/, обективиращ следните констатации на комисия,
определена от **на Община **: процесният имот е собственост на ищеца; на
територията на имота се извършват изкопни и товаро-разтоварни дейности от
дружеството – ответник; на имота има силно изразена денивелация вследствие от
изкопните дейности по добиване на различни фракции **. Във връзка с направените
констатации комисията е направила предложение да се издаде разрешително за
постоянен достъп до имота на ищеца. От този протокол обаче не може да се
направи извод за противоправно действие или бездействие на служители на
ответника, тъй като той и да предписва някакво поведение, е съставен след
исковия период, като същевременно констатираните от комисията факти са
безспорни, в т.ч. извършваните от ответника на терена изкопни и
товаро-разтоварни дейности, за които каза се почиват на законово и договорно
основание при спазена концесионна процедура и след снабдяване с всички
необходими разрешителни за това, в пълно съответствие с предварително утвърден
и съгласуван работен проект. Освен това няма спор, че, след като страните не са
постигнали договореност за разумна продажна цена на имота, от страна на
концесионера е направено искане за откриване на процедура за принудително
отчуждаване на процесния имот, но все още не е инициирана такава по реда на чл.
75, ал. 2 от Закона за подземните богатства във връзка с Глава Трета от Закона
за държавната собственост. Т.е. ответникът е съобразил изцяло поведението си с
дадените предписания и законовите процедури.
Поради
всичко изложено не са налице основанията за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника при условията на чл. 49 ЗЗД, респ. първите три иска
като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени заедно с акцесорните
претенции, които следват съдбата на главните.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Претендира
се сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за ползване от
ответника без основание на собствения на ищеца имот за периода от 01.03.2013 г.
до 05.10.2017 г .
Неоснователното обогатяване е
извъндоговорен източник на облигационни задължения, от който - по силата на
закона - възниква облигационно отношение между обогатилия и обеднилия се, което
включва правото да се иска онова, с което другото лице се е обогатило, до
размера на обедняването – чл. 59 ЗЗД.
Ползването на имот без правно
основание води от една страна до обогатяване на ответника, съизмеряващо се със
спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца като наем, а наред с
това и с обедняване на ищеца - собственик, който е пропуснал да реализира ползи
от имота, например, чрез отдаването му под наем на трети лица. В този случай
обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника,
като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи,
съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
валидно облигационно правоотношение по договор за наем.
При вземания за неоснователно
обогатяване за чужда сметка ищецът следва да докаже основанието на
претендираното вземане и неговия размер. Когато се касае за неоснователно
ползване на имот, собственост на ищеца, последният следва да установи при
условията на пълно главно доказване не само правото си на собственост и
фактическото ползване от страна на ответника за конкретен период от време
/исковия период/, но и размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност
да реализира евентуална наемна цена от имота и размера на обогатяването. Каза
се по – горе, че в този случай е налице тъждественост по размер на обедняването
на ищеца с обогатяването на ответника, тъй като те се съизмеряват със средния
пазарен наем за имота през исковия период.
Ищецът не трябва да
доказва отрицателния факт, че не е налице основание за ползването на
имота, тъй като на доказване подлежат положителните факти, които изключват
отрицателните и те трябва да бъдат установени от ответника. В тази връзка
ответникът трябва да докаже правоизключващите си възражения, които са за
положителни факти.
И тук горепосочените материално
правни предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД не са налице.
Първо, съобразно казаното по – горе
относно предпоставките на деликтната отговорност, ищецът е станал индивидуален
собственик на имота едва с договора за делба от 20.02.2017г, когато
имотът е поставен в негов самостоятелен дял, поради което преди тази дата той
не се обеднява, а в периода от реституционното решение от 10.01.2017г до
делбата, би могъл да се обедни само в обема на наследствения си дял от
съсобствеността.
Второ, не се установява отново
съобразно казаното по – горе относно липсата на противоправно поведение от
страна на служители на ответника, последният да ползва имота без правно основание.
Тъкмо обратното, безспорно се установи, че дружеството - концесионер ползва
имота на годно правно основание – концесионния договор и всички издадени в тази
връзка разрешителни и последващи документи.
И трето, ищецът не ангажира
доказателства за размера на претенцията си, като максимално положените усилия
на съда и страните да получат експертна оценка за размера на средната
наемна цена за ползването на 2 дка **, в местност „**“, землище село **, Община
**, за периода 01.03.2013г.- 05.10.2017г., не дадоха резултат. Следва да се
посочи също, че и с изготвянето на такава оценка, пак не би се стигнало до
правен извод за размера на конкретното обогатяване и обедняване, тъй като по
делото така и не се установи имотът да е **, а и с оглед на безспорно установеното
му понастоящем фактическо състояние на скалист кариерен терен изобщо да е
възможно отдаването му под наем. Наред с това собствеността и оценката на имота
са напълно различни от собствеността и оценката на подземните богатства в
земните недра под него, които са изключителна държавна собственост.
По изложените съображения и тази
претенция е неоснователна и недоказана и като такава ще се отхвърли ведно с
акцесорните претенции, които следват съдбата на главната.
При този изход на
делото и претенцията за това ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на общо 14 520 лв –
депозит за призоваване на * в размер на 20 лв и платен адвокатски хонорар в
размер на 14 500 лв, съобразно списък на разноските на л. 315 и
доказателствата за действително направен разход в този размер. Съдът не споделя
възражението на ищеца чрез особения му представител за прекомерност на хонорара
с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, което има за
предмет няколко обективно съединени претенции с различна правна квалификация и
сложна фактология, множеството проведени съдебния заседания и извършени от
страна на пълномощника процесуално – следствени действия и положени
доказателствени усилия, както и с оглед на значителния материален интерес на
предявените искове.
Поради изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.К. ЕГН ********** и
адрес: *** против „Персенк Инвест“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. ** и адрес на управление:
**, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 100 000 лв., представляваща цената на унищожения хумусен
слой от почвата върху собствения на ищеца недвижим имот №
**, представляващ земеделска земя – **с площ от 2,000 дка, намиращ се в
местността „**“ в землището на ***, като пряка и непосредствена последица от
незаконната дейност на ответното дружество, както и законната лихва върху тази
сума в размер на 46 763 лв. за периода от 01.03.2013 г. до датата на
образуване на настоящото дело - 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; сумата от 1 480 лв., представляваща стойността
на унищожените от незаконната дейност на ответното дружество **насаждения в
гореописания имот, както и законната лихва върху главницата в размер на 692 лв.
за периода от 01.03.2013 г. до датата на образуване на настоящото дело -
05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 53 760
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността ищецът да произведе **от **си насаждения в гореописания имот
за периода 2013 г. – 2017 г. вкл. в резултат на незаконната дейност на
ответното дружество, довела до унищожаване на хумусния слой и **насаждения в
имота, както и законната лихва върху главницата в размер на 14 209 лв. за
периода от 01.03.2013 г. до датата на образуване на настоящото дело -
05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от
16 000 лв. - обезщетение за това, че ответното дружество без
правно основание ползва собствения на ищеца гореописан имот, без да заплаща
наем за периода 01.03.2013г – 05.10.2017г, както и законната лихва върху
главницата в размер на 6 326 лв. за периода от 01.03.2013 г. до датата на
образуване на настоящото дело - 05.10.2017 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.К.К. ЕГН ********** и адрес: ***
да заплати на „Персенк Инвест“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. ** и адрес на
управление: ***сумата от 14 520 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: