№ 15602
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря П.А.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110100713 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
1
Секретар Петя Ангелова
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 713 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “...............” АД, с ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „........., представлявано от Д.Б.Ш. и
М.И.В., против Н. Й. Я., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.............., за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 136,95 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 20.07.2017 г. до 02.12.2019 г., сумата от 405,72 лв. – мораторна лихва за периода от
20.07.2017 г. до 12.03.2020 г., сумата от 168,43 лв. – мораторна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 09.09.2020 г., сумата от 72,56 лв. - такси за периода от 20.07.2017 г. до
09.09.2020 г., дължими по договор за кредит № СL174409 от 09.12.2013 г., претендират се
направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал
заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 45195/2020 г. по
описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата
си претенция. Също така твърди, че на 09.12.2013 г. между „............, действащо чрез
„...............“ и Н. Й. Я. бил сключен договор за потребителски кредит № CL174409/2013, по
силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 5 000 лв. за срок от
96 месеца, при договорени лихва, такси и комисионни. Договорът бил сключен при общи
условия и при съставен погасителен план. По силата на анекс № 1 от 20.10.2015 г. страните
предоговорили условията по кредита. По силата на договор за прехвърляне на вземане от
01.03.2016 г., сключен между „............, действащо чрез „...............“ и “...............” АД,
последното дружество придобило дълга на ответницата. Излага твърдения, че от 20.07.2017
г. ответницата спряла да изпълнява задълженията си по договора. Поради неизпълнение на
задълженията от ответницата, на 02.12.2019 г. ищецът обявил кредита за предсрочно
изискуем. Излага подробни съображения за размера и периода на дължимост на
възнаградителна и мораторна лихва, както и на такси. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, моли съда да уважи предявените искови претенции,
претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответницата Н. Й. Я. особен представител.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител оспорва
исковата молба, прави възражение за погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Моли съда да
отхвърли исковите претенции.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и
2
чл. 26 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 45195/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
07.01.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която Н. Й. Я., ответница в настоящото
производство, е осъдена да заплати на “...............” АД сумата от 3 995,73 лв. за главница по
извлечение от счетоводните книги на “...............” АД към 09.09.2020 г., съставено въз основа
на договор за кредит № СL174409 от 09.12.2013 г., със законната лихва върху главницата,
считано от 21.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 79,92 лв.
от общо направените разноски в размер на 115,59 лв., представляващи платена държавна
такса. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането на заявителя за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от 1 136,95 лв. – възнаградителна лихва за периода от
20.07.2017 г. до 02.12.2019 г., сумата от 405,72 лв. – мораторна лихва за периода от
20.07.2017 г. до 12.03.2020 г., сумата от 168,43 лв. – мораторна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 09.09.2020 г., сумата от 72,56 лв. - такси за периода от 20.07.2017 г. до
09.09.2020 г., както и за сумата от 518,73 лв. – адвокатско възнаграждение. Разпореждането е
влязло в сила на 15.10.2021 г. С определение от 26.02.2021 г., постановено по реда на чл. 248
от ГПК, съдът е оставил без уважение искането на заявителя за изменение на
разпореждането в частта за разноските. По повод на дадени от съда указания, в предвидения
едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил осъдителен иск по
смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № СL174409 от 09.12.2013 г. се установява, че „.......“ АД е
предоставило на Н. Й. Я. кредит в размер на 5 000 лв., като кредитополучателят се е
задължил да върне кредита в срок от 96 месеца на 96 равни месечни погасителни вноски, по
включен в договора погасителен план. Договорът за потребителски кредит е сключен при
общи условия. От представения заверен препис от Анекс № 1 от 20.10.2015 г. се установява,
че крайният срок на издължаване на кредита е променен на 20.10.2025 г., като е променен и
размера на годишната лихва от 9,75 % на 12,75 % и е подписан нов погасителен план, като
остатъкът от задължението в размер на 4 288,44 лв. е следвало да бъде погасено на 119
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 65,09 лв., а последната от които в
размер на 65 лв. Видно от представения заверен препис от договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 29.02.2016 г., същият е сключен между „.......“ АД и “...............”
АД, по силата на който „.......“ АД е прехвърлило търговското си предприятие на “...............”
АД.
От представения заверен препис от нотариална покана се установява, че на
20.09.2019 г. ищецът е отправил такава до ответницата, с която е обявил предсрочна
изискуемост на кредита, връчена на 02.12.2019 г.
3
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът приема като обективно и безпристрастно, се
установява, че на 09.12.2013 г. е бил усвоен кредит в размер на 5 000 лв., като с кредитно
нареждане е била преведена от ищеца по сметка на ответника. Съгласно погасителен план от
18.12.2015 г. към Анекс № 1 от договора за кредит, възнаградителната лихва за периода от
20.07.2017 г. до 02.12.2019 г. е в размер на 1 138,31 лв. Наказателната лихва за периода от
14.05.2020 г. до 09.09.2020 г. върху главницата от 3 995,73 лв. е в размер на 132,08 лв.
Вещото лице определя неплатеният остатък от разноски /такси/ в размер на 72,56 лв., като
установява, че търговските книги на „...............“ АД по процесния договор за кредит са
водени редовно.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
кредит № СL174409 от 09.12.2013 г. се установява, че между „.......“ АД и ответницата е
възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира
правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на
договора между страните. Не се спори, че „.......“ АД е предоставило на ответницата кредит в
размер на 5 000 лв. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при
общи условия, породил е своето правно действие, ответницата е платила част от дължимата
сума. Безспорно е установена и продажба на търговското предприятие на „.......“ АД на
„...............“ АД. Спори се за дължимостта на претендираните суми.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 09.12.2013г., същият е сключен като срочен за 96 месеца, а
съгласно анекс към договора от 20.10.2015 г. е договорен падеж на последната вноска –
20.10.2025 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 21.09.2020 г. не е
изтекъл крайният срок за погасяване на задължението.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 39 от общите условия към договора при неизпълнение на
задълженията по договора банката може с писмено уведомление до кредитополучателя да
обяви едностранно и без предизвестие непогасената част от кредита за предсрочно
изискуема, в това число и всички дължими такси, комисиони и други разноски във връзка с
кредита, и/или да предприеме действия за събиране на дължимите суми по договора
съгласно предвидения в договора и закона ред.
4
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 39 от общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще
получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без
такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да
бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил
покана до ответницата за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило
вземането за предсрочно изискуемо. Поканата е била получена от ответницата на 02.12.2019
г., на която дата е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене, което в случая е 11.06.2024 г. Към
последната дата е настъпил падежът и на дължима вноска № 102 по анекса с падеж
20.05.2024 г. Само за пълнота следва да се посочи, че въз основа на издадената запис на
заповед по чл. 417 от ГПК съдът е издал изпълнителен лист в полза на кредитора за
главницата.
По отношение на начислената договорна лихва за периода на действие на договора,
съдът намира следното:
В чл. 3.1 от договора от 09.12.2013 г. страните са договорили годишен процент на
разходите в размер на 9,75 %, изменен с анекса от 20.10.2015 г. на 12,75 %. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен,
ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в
размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли
на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода от сключване на договора от
09.12.2013 г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което в случая
е 02.12.2019 г., основният лихвен процент на БНБ не надвишава 0,05 на сто. Следователно
уговореният в договора годишен процент на разходите от 9,75 % и измененият такъв от
12,75 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът
приема, че договореният общ размер на всички плащания в размер на 8 023,50 лв. не
противоречи на закона.
5
Ето защо и исковата претенция за заплащане на възнаградителна лихва се явява
основателна за периода от изпадане на ответника в забава – 20.07.2017 г. до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 02.12.2019 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на възнаградителната лихва за претендирания период възлиза на
1 136,95 лв. по погасителен план. Претенцията се явява основателна и доказана за
претендирания период и за претендирания размер, поради което следва да бъде изцяло
уважена.
По отношение на направеното от особения представител на ответника възражение за
погасителна давност, съдът намира, че същото е направено извън преклузивния срок за
отговор на исковата молба, какъвто не е депозиран по делото, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 405,72 лв. – мораторна
лихва за периода от 20.07.2017 г. до 12.03.2020 г., сумата от 168,43 лв. – мораторна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира
претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна върху размера на просрочената
главница, дължима до обявяване на кредите за предсрочно изискуем – 02.12.2019 г. От
заключението на вещото лице се установява, че начислената лихва за забава за периода до
01.12.2019 г. възлиза на 98,59 лв. Ето защо съдът намира исковата претенция за основателна
за периода от 20.07.2017 г. до 01.12.2019 г. и за размера от 98,59 лв., като за разликата над
посочения размер до сумата от 405,72 лв. и за периода от 02.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за
сумата от 168,43 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на направеното от особения представител на ответницата възражение
за погасителна давност, съдът намира, че следва да препрати към мотивите, изложени по-
горе.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 72,56 лв. - такси за периода
от 20.07.2017 г. до 09.09.2020 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
В чл. 3.5 от договора са уговорени дължимите от потребителя такси и комисиони. В
чл. 3.5.2 от договора е предвидено кредитополучателят да заплаща всякакви други такси и
комисиони /в това число такса за предоговаряне на потребителски кредит, такса за
преструктуриране на потребителски кредит, такса за промяна на падеж, такса за промяна на
обслужваща сметка/ съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони за физически лица
на .......а – клон България, с която декларира, че е запознат и приема условията й, като
6
приема да се информира за всяка нова тарифа или изменение на действащата, предоставени
на разположение в офисите на банката и електронната страница на банката.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че във връзка с обявяване на кредите за предсрочно изискуем са били начислени
следните разноски на ответницата: на 03.07.2019 г. сумата от 12 лв. за извършена справка за
адрес, на 30.10.2020 г. сумата от 78 лв. за връчване на нотариална покана на ответницата,
като на 11.05.2020 г. е била платена сумата от 17,44 лв., поради което неплатеният остатък за
извършени разноски /такси/ е в размер на 72,56 лв.
По делото не беше представена тарифа от ищеца, по силата на която на ответницата е
била начислена такса в претендирания размер за извършени разходи за справки и за
уведомяване. Ето защо съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от
ГПК ищецът не доказа основанието, на което е начислил такса от 72,56 лв. Отделно от това
съдът намира, че извършените от кредитора разходи следва да бъдат доказани, а в
конкретния случай по делото не се представиха доказателства за извършени от ищеца
реални разходи по уведомяване на длъжника, като разходи за отправяне на покани и други,
като не се доказа и основанието, на което са направени, а още по-малко в обстоятелствената
част на исковата молба подобни твърдения не са наведени. Ето защо и с оглед на
гореизложеното претенцията за заплащане на сумата от 72,56 лв. следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, съобразно с т. 12 от ТР
4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да
разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство разноски в размер на 24,71 лв. от общо направените разноски в размер на
115,59 лв.,представляващи платена държавна такса.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер на 567,45 лв. от общо направените разноски в
размер на 819,18 лв., от които: сумата от 164,33 лв. – платена държавна такса, сумата от 300
лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 354,85 лв. – платено възнаграждение
за особен представител. На ищеца се дължат и разноски за адвокат, за което не са
представени доказателства. В конкретния случай ищецът не представи доказателство за
размера на договореното адвокатско възнаграждение и за начина на плащането му. От
представеното платежно нареждане не може да се установи размерът на конкретно
договореното адвокатско възнаграждение за защита по конкретното производство. Следва да
се отбележи, че липсват данни, от които може да се направи извод, че е защита по исково
производство във връзка с образуваното заповедно такова. Ето защо съдът намира, че на
ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокат в претендирания размер с оглед
липсата на възможност за преценка стойността на договореното възнаграждение и начина на
7
плащането му, които са част от сключения между страните договор за правна помощ и
съдействие. Няма пречка при представяне на нужното доказателство решението в частта за
присъдените на страните разноски да бъде изменено по установения ред.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н. Й. Я., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.............., ДА ЗАПЛАТИ на
“...............” АД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.........,
представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 33 от ЗПК,
сумата от 1136,95 лв. /хиляда сто тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ –
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 02.12.2019 г., сумата от 98,59 лв.
/деветдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от
20.07.2017 г. до 01.12.2019 г., дължими по договор за кредит № СL174409 от 09.12.2013 г., а
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 567,45 лв. /петстотин шестдесет и седем лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляващи направените по делото разноски в исковото
производство, и на основание на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 24,71 лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляващи
направени разноски в производството по гр.д. № 45195/2020 г. по описа на СРС, 155 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 168,43 лв. /сто шестдесет и осем лева и
четиридесет и три стотинки/ – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г.,
сумата от 72,56 лв. /седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ - такси за периода от
20.07.2017 г. до 09.09.2020 г., и за сумата над 98,59 лв. до първоначално претендирания
размер от 405,72 лв. /четиристотин и пет лева и седемдесет и две стотинки/ – мораторна
лихва и за периода от 02.12.2019 г. до 12.03.2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8