РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Силистра, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500192 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 91 от 11.03.2021 г., поправено с Решение № 196 от
12.05.2021 г., постановени по гр.д.№ 33/2021 г. на СРС, с което е признато за
незаконно уволнението на И. Д. М. и е отменена Заповед 53/15.12.2020г. на
Изпълнителния директор на “ЗММ Стомана”АД, с която на основание
чл.330,т.6 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни; работникът е възстановен на длъжността,
заемана от него преди уволнението – „машинен оператор на
металообработваща машина”; осъдено е дружеството да плати на И. Д. М.
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето през което е останал без
работа, поради незаконното уволнение, а именно в периода 15.12.2020-
15.03.2021 – в размер на 1945,29 лева, заедно със законната лихва, считано от
13.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен
искът на работника за сумата от 1904,21 лева, представляващ разликата
между предявения иск 3849,50 лева и уважения – 1945,29 лева. Осъдено е
1
дружеството да заплати на адв. К. адв. възнаграждение в размер на 800 лв.
Недоволен от решението, с изключение на отхвърлителната му част, е
останал работодателят ЗММ Стомана“ АД гр. Силистра, който чрез
процесуалният си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че решението е неправилно, постановено в противоречие със закона и в
нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано, поради
което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част, е останал И. Д.
М., който също го обжалва в законоустановения срок. Счита, че решението в
тази част е неправилно и следва да се отмени, като се уважи искът му по чл.
225, ал.1 КТ за периода от шест месеца след оставането му без работа,
считано от 15.03.21г. Претендира присъждане на адвокатски хонорар по чл.
38 ЗА.
Всяка от страните счита, че жалбата на другата страна е неоснователна.
Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на ЗММ Стомана“ АД е неоснователна.
Производството е чл.310,т.1 от ГПК във връзка с чл.359 от КТ.
Предявени са искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,2 и т.З от КТ.
Не се спори по делото, а и от доказателствата се установява, че ищецът
е бил работник при ответника, където е изпълнявал длъжността „машинен
оператор“ в механо-монтажния цех на дружеството и трудовото
правоотношение помежду им е прекратено със Заповед №53/15.12.2020г. на
Изпълнителния директор на „ЗММ Стомана“АД, по силата на която на
основание чл.330,т.6, във вр. с чл. 190, ал.1,т.2 от КТ на И.М. е наложено
дисциплинарно наказание-уволнение. Видно от отбелязването върху
заповедта, същата е връчена на лицето на 15.12.20 г. срещу положен от него
подпис. Ищецът твърди, че в този момент ответникът не е имал възражения и
не е го е уведомил, че ползва отпуск поради временна нетрудоспособност, а и
не му е представил експертно решение, от което да е видно, че се удължава
срокът на намалената му работоспособност.
С разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ е въведено задължителното
изискване заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да е
мотивирана. Видно от процесната заповед, в същата, като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение, е посочено: „ Съгласно докладна
записка № 62/15.12.2020г. на инж. А.А – ръководител ММЦ“. Такава
докладна записка обаче не е представена по делото, като част от заповедта за
уволнение, за да се приеме евентуално, че там са изложени мотивите. При
това положение се налага извод, че заповедта не е мотивирана и не може да
се установи какво е деянието, извършено от работника- кои два
2
последователни дни е отсъствал от работа и спазени ли са сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.194 от КТ.
Неизпълнението на задължението на работодателя по чл.195,ал.1 от КТ
само по себе си е достатъчно основание, за да бъде отменена заповедта като
незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество.
Правилно СРС е отбелязал, че по делото липсват и доказателства,
установяващи спазване на законното изискване да се изслуша работникът
преди да му се наложи най-тежкото наказание. Целта на тази разпоредба е от
една страна - да се даде възможност на субекта на дисциплинарна власт да
прецени отношението на подлежащия на наказание, от друга - това е средство
за защита на служителя. Процедурата няма строги правила. Единственото
изискване е обяснението да е дадено преди налагането на наказанието, като
обясненията трябва да се отнасят за дисциплинарното нарушение, за което е
наложено наказанието и да са поискани във връзка с ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителя, а не по друг повод.
Ответникът твърди, че е поканил ищеца да даде обяснение и макар че
работникът оспорва това твърдение и доказването му е в тежест на
работодателя, доказателства от последния в подкрепа на това му твърдение не
са представени по делото.
При това положение правилно СРС е приел, че работодателят не е
спазил императивната разпоредба на чл.193 от КТ, което също е
самостоятелно основание за отмяна на уволнението.
Работодателят не оспорва факта, че не е предприел действия по
преодоляване на предварителната закрила по чл. 333 КТ, но счита, че в случая
работникът не се ползва от такава. Същевременно изрично заявява в с.з. на
26.02.21г., че предходните експертни решения на работника, с изключение на
последното, са му известни. Твърди, че само последното такова /по делото
това е ЕР №90084/12.01.21г./ не му е било представено и съответно
приложено в трудовото досие на М.. Следователно ЕР № 59/9.01.18г., в което
е отбелязано, че се определя срок на трайно намалената работоспособност на
лицето за три години- до 01.01.2021 г., му е било известно и към момента на
издаване, респективно връчване, на процесната заповед – 15.12.20г.,
ответникът е следвало да разполага предварително разрешение от Инспекция
по труда.
Разпоредбата на чл.333,ал.1,т.2 от КТ е категорична, че работодателят
може да уволни на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ трудоустроен работник
само след предварително разрешение от Инспекция по труда. Съгласно ал. 7
на чл. 333 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчването на
заповедта за уволнение. В случая такова разрешение липсва. Не е наведено и
твърдение да е поискано и съответно да е получено.
Възраженията на ответника по повод закъснялото представяне на
болничните листи е неоснователно. Видно от амбулаторната карта на ищеца
3
/стр.12 от първоинстанционното дело/, на същия на 14.12.20г. му е издаден
болничен лист за седем дни - до 20.12.20г. вкл. Следователно към 15.12.21г.
ищецът не е нарушил задълженията си чл. 9, ал. 2 от НМЕ – да представи
болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни
дни от издаването му.
Съобразявайки всичко това, правилно СРС е стигнал до извода, че е
основателен искът за признаване уволнението на М. за незаконно и за отмяна
на Заповед №53/15.12.2020 г. на Изпълнителния директор на
ЗММ“Стомана“Ад-Силистра.
Изложеното в жалба, че от събраните по делото доказателства се
установява, че при появата на ищеца в завода са му били поискани обяснения
за това, че не се е явявал на работа няколко поредни дни, като за отсъствието
си не е уведомил нито прекия си началник, нито служителя от „Човешки
ресурси“, но същият, обаче не е могъл да даде адекватно обяснение за
самоотлъчката си, поради и което му е била връчена заповед за уволнение,
като ищецът е бил запознат със съдържанието на докладна записка №
62/15.12.2020 г. на инж. А. А - Р-л ММЦ, е напълно голословно и
неподкрепено с каквито и да е доказателства по делото.
Поради основателността на основния иск за признаване уволнението за
незаконно, на уважаване подлежат и акцесорните искове за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
незаконно уволнение. Ето защо решението следва да се потвърди и в тази
част.
По жалбата на И.М.:
С решението си СРС е присъдил на ищеца обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ, за времето през което е останал без работа, поради незаконното
уволнение, а именно в периода 15.12.2020-15.03.2021 – в размер на 1945,29
лева, заедно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за сумата от 1904,21 лева,
представляваща разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 3849,50 лева.
Пред СОС М. претендира за уважаване на иска му по чл. 225, ал.1 КТ
до изтичане на 6-месечния срок след оставането му без работа, считано от
15.03.21г. до 15.06.21г.
Правоотношението между страните е прекратено на 15.12.2020г. СРС е
приел, че ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение в
продължителност на 3 месеца /15.12.2020г.- 15.03.2021 г./ и за този период
следва да му се присъди обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 228 КТ размерът на обезщетението се определя като за
4
база служи полученото от работника брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение или последното получено от работника месечно
брутно трудово възнаграждение.
След като работодателят не е оспорил размера на брутното трудово
възнаграждение, послужило като база за изчисленията на ищеца, а именно,
посоченото в Допълнителното споразумение към трудовия договор- 610 лева-
основно трудово възнаграждение и 38.43 лева-допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит, общо 648.43 лева, съдът
правилно е съобразил, че за трите месеца следва да му се присъди
обезщетение в размер на 1945.29 лева, заедно със законната лихва считано от
13.01.2021 г./датата на предявяване на иска пред съда, която се явява и дата
на отправяне на покана към работодателя за изплащане на обезщетението/ до
окончателното изплащане на задължението, като искането за заплащане на
обезщетението за забава, считано от 15.12.2020г. е неоснователно, тъй като
ответникът изпада в забава едва след като е поканен да изпълни задължението
си, а това е станало с предявяване на иска пред съда.
С определение № 107/17.02.21г. по чл. 140 ГПК СРС изрично е указал
на ищеца, че е негова тежестта да представи доказателства за оставането си
без работа поради уволнението и периодът на безработица. Ищецът е
представил регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро
по труда“, от която се установява, че през периода от 23.12.20г. – 24.03.21г.
той е осъществявал срещи с трудовия си посредник за търсене на работа. За
периода след м.март 2021г. липсват доказателства, включително и пред
настоящата инстанция, установяващи че работникът е продължил да бъде
безработен след този период и до 15.06.21г.
Ето защо, като е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за три
месеца след уволнението на работника и е отхвърлил иска му за останалите
три месеца, СРС е постановил правилно решение в тази част, което следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред СОС, ЗММ“Стомана“ АД дължи, на
осн. чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/, заплащането на адвоката на И.М.
/адв. К./ на възнаграждение за защита по въззивната жалба на работодателя,
възлизащо на сумата от 650 лв. съгл.чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ЗММ“Стомана“ АД също се полага присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за защита пред пред въззивната инстанция против
жалбата на М., но по делото липсват доказателства за заплатено адв.
възнаграждение на адв. М. за защита пред въззивния съд.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 11.03.2021 г., поправено с Решение
№ 196 от 12.05.2021 г., постановени по гр.д.№ 33/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “ЗММ Стомана” АД гр. Силистра, с ЕИК *********, да
заплати на адв. Я.К. от АК-Варна сумата от 650 /шестстотин и петдесет лева/
лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6