МОТИВИ
към присъда № 260002/14.10.2020 г.
по НОХД № 179/2020 г.
Подсъдимият М.М. ***, е предаден на съд
за това, че след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 14 от 08.02.2018
г. по гражданско дело № 599/2017 г. по описа на Районен съд - Тутракан, влязло
в законна сила на 08.02.2018 г., да издържа свои низходящи - дъщерите си Д.М.М.,
родена на *** г. и Д.М.М., родена на *** г., с ежемесечна издръжка в размер на
по 130 лв. /сто и тридесет лева/ за всяко дете поотделно, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно -
общо 48 /четиридесет и осем/ месечни вноски, за месеците февруари, март, май,
юни, юли, август, септември, октомври и декември 2018 г., месеците януари, юни,
юли, август, октомври, ноември, декември 2019 год., месеците януари, февруари,
април, май, юни 2020 г. за двете деца, като през месеците ноември 2018 г.,
февруари, март, април, май и септември 2019 г. не е изпълнявал задължението за
издръжка само за детето Д.М.М., като общата сума за неизплатените 48 месечни
вноски възлиза на 6 240 лева /шест хиляди двеста и четиридесет лева/, с което е
осъществил престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство
представителят на обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият М.М.Т. се явява лично в с.
з. и с редовно упълномощен защитник адв. В.П.от ***.
Законния представител на пострадалите Д.М.М.
и Д.М.М. – Е.Б.М. се явява лично и с адв. К.Л.. Заявява, че е получила
дължимата сума за издръжка на двете деца в пълен размер от подсъдимия.
При
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, защитникът на подсъдимия и
самия подсъдим правят искане за продължаване на наказателното производство по
правилата на глава двадесет и седма от НПК- съкратено съдебно производство по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът след като констатира, че липсват
пречки и предвид разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, определи наказателното
производство да продължи по правилата на глава двадесет и седма и в частност по
правилата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Предвид разпоредбата на чл. 252, ал. 1
от НПК, производството продължи непосредствено след приключване на
разпоредителното заседание.
Представителя на РП-Силистра поддържа
повдигнатото обвинение за извършено от подсъдимия на престъпление по смисъла на
чл.183 ал. 1 от НК.Предвид станалото известно в разпоредителното заседание
обстоятелство, че подсъдимия е изплатил всички дължими от него месечни вноски
за издръжка на децата си,за което му е повдигнато обвинение по настоящото
производство,прокурорът счита,че са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.183 ал. 3 ат НК,като,след като бъде признат за виновен,на подсъдимия
да не се налага наказание.
Подсъдимия заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен, отказва се от разглеждане на делото по общия
ред и признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Съгласява
се да не се събират нови доказателства за изложените факти.
Съдът, след като установи, че
направеното самопризнание на подсъдимия Т. се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия Т., без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М.Т. е роден на *** ***, ***.
Подс. М.М.Т. и св. Е.Б.М. били съпрузи.
От брака им на *** се родила дъщеря им Д.М.М.. На *** се родила дъщеря им Д.М.М..
С Решение № 14/08.02.2018 г. по гр. д №
599/2017 г. по описа на Районен съд гр. Тутракан, влязло в законна сила на
08.02.2018 г., бракът между двамата съпрузи бил прекратен. Упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Д.М. и Д.М., било
предоставено на майката - св. Е.М..
На бащата - подс. М.Т., бил определен
режим на лични отношения с двете му дъщери. Подсъдимият бил осъден да заплаща
на всяко от децата си чрез тяхната майка и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 130.00 лв. за всяко от децата.
От м. февруари 2018 г. до м. юни 2020 г.
включително, обвиняемият направил следните плащания за издръжка на детето Д.М.
и на детето Д.М.:
През 2018 г.: На 24.04.2018 г. -300 лв.;
на 09.11.2018 г.-200 лв.
През 2019 г.: На 22.02.2019 г. - 250 лв.;
на 27.03.2019 г. - 150 лв.; на
16.04.2019 г. - 150 лв.; на 17.05.2019 г. - 150 лв.; на 10.09.2019 г. -
150 лв.; на 18.10.2019 г.- 200 лв.;
През 2020 г.: На 19.03.2020 г. - 400 лв.
Видно от направените през годините
вноски, подсъдимият не е изплатил издръжка на децата си Д.М. и Д.М. както
следва: 48 месечни вноски, всяка от тях на стойност 130 лв. за двете си деца,
като общия размер на неплатените вноски възлиза на сумата от 6 240 лв. В шест
от месеците подсъдимият е заплащал вноска само за едното си дете, а за другото
не е заплащал вноска. Периодите, през които на децата не били изплащани вноски
били: месеците февруари, март, май, юни, юли, август, септември, октомври и
декември за 2018 г., януари, юни, юли, август, октомври, ноември, декември за
2019 год., януари, февруари, април, май, юни за 2020 г. за двете деца, а през
месеците ноември за 2018 г., февруари, март, април, май и септември 2019 г.
била изплащане издръжка само за едното дете, а детето Д.М.М. не получавало
издръжка.
Разпитан в качеството на обвиняем, М.М.Т.
се признал за виновен и съобщил, че бил материално затруднен и с други разходи,
свързани с лечение на болния му баща. До приключване на досъдебното
производство той внесъл сумата от 6 240 лв. с което погасил миналите си
задължения за издръжка на двете си деца.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява и доказва от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, автобиография, свидетелство за съдимост на подсъдимия;
удостоверения за раждане на детето Д.М.; удостоверение за раждане на детето Д.М.;
банкови извлечения от сметката на св. Е.М., доказващи направените вноски за
издръжка, заверено фотокопие от Решение № 14/2018 г. по гр. д. 599/2017 г. по
описа на PC – Тутракан; писмо от изх. № 813/01.06.2020 г. от държавен съдебен
изпълнител при PC- Тутракан; протокол за доброволно предаване от дата
30.06.2020 г., с който обв. М.Т. представил вносна бележка от дата 29.06.2020
г., издадена от „ЦКБ“ АД която удостоверява, че внесъл по сметка на св. Е.М.
сумата от 6 110 лв., представляваща задължение за заплащане на 47 вноски за
издръжки, всяка от тях на стойност 130 лв.; протокол за доброволно предаване от
дата 02.07.2020 г., с който обв. М.Т. представил вносна бележка от дата
01.07.2020 г., издадена от „ЦКБ“ АД която удостоверява, че внесъл по сметка на
св. Е.М. сумата от 130 лв., представляваща задължение за заплащане на една
месечна вноска за издръжка на стойност 130 лв.
Така установената и възприета фактическа
обстановка, от обективна страна сочи на извършено престъпление по чл. 183, ал.1
от НК от подсъдимия Т. - съзнателно неплащане на издръжка в размер на повече от
две месечни вноски на свои низходящи. На същия е било известно, че има вменено
му задължение към своите низходящи. През посочения период той не е изпълнявал
това си задължение, което не се оспорва от него. Съдебната практика е възприела,
че невъзможност за изпълнение на задължение за издръжка, поради липса на
трудова ангажираност на дължащия издръжка, не е основателна причина за отпадане
на задължението или съответната наказателна отговорност.
От субективна страна, деянието е било извършено
от подсъдимия виновно с форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено-опасните последици на деянието си, но не е извършил необходимото, за
да не настъпят.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане от подсъдимия Т., на установения в страната правов ред.
Съдът призна подсъдимия М.М.Т. за
виновен в това, че след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 14 от
08.02.2018 г. по гражданско дело № 599/2017 г. по описа на Районен съд -
Тутракан, влязло в законна сила на 08.02.2018 г., да издържа свои низходящи -
дъщерите си Д.М.М., родена на *** г. и Д.М.М., родена на *** г., с ежемесечна
издръжка в размер на по 130 лв. /сто и тридесет лева/ за всяко дете поотделно,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - общо 48 /четиридесет и осем/ месечни вноски, за месеците
февруари, март, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември за 2018
г., месеците януари, юни, юли, август, октомври, ноември, декември за 2019
год., месеците януари, февруари, април, май, юни за 2020 г. за двете деца, като
през месеците ноември за 2018 г., февруари, март, април, май и септември 2019
г. не е изпълнявал задължението за издръжка само за детето Д.М.М., като общата
сума за неизплатените 48 месечни вноски възлиза на 6 240 лева /шест хиляди
двеста и четиридесет лева/, с което е осъществил престъпление по смисъла на чл.
183, ал. 1 от НК, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, подсъдимият е изпълнил задължението си, поради което на основание чл. 183,
ал. 3 от НК, не му наложи наказание, поради това, че преди постановяване на
присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили
други вредни последици за пострадалите, с което е възстановил причинените от
деянието имуществени вреди и до момента не се е ползвал от привилегията на този
състав от НК.
Предвид постановената присъда и
неналагане на наказание, на основание чл. 309, ал. 4 от НПК, съдът отмени
взетата по отношение на подсъдимия М.М.Т. мярка за неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: