Решение по дело №364/2024 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
„БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София район „Оборище“, ул.„Московска“ №19, представлявано от Тамаш Хак-
Ковач - главен изпълнителен директор и Боян Филипов Стефанов - изпълнителен
директор е обжалвала НП № № К-005220 от 27.03.2024г., на Директор регионална
дирекция за областите Видин, Враца и Монтана към гл. дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което за извършено нарушение
на по чл.27 ал.2 ЗКНИП, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 лева, на основание чл.80, ал.1 от
същият закон.В жалбата и в писмена молба приложени по делото чрез процесуален
представител Светла Липчева – се иска съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и при съществено нарушаване правото на
защита. Оспорва се по същество и констатираното нарушение като излага подробни
доводи в тази насока.
Ответникът по делото в придружително писмо и писмено становище от ст.
юрисконсулт Снежинка Джурджинска ангажира доводи за неоснователност на жалбата
и потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на разноски.
Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Банка ДСК - София, извършва търговска - банкова дейност като финансова
институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане
на кредити /потребителски, фирмени и ипотечни/. Посочената дейност дружеството
осъществява и в клона на банката в гр.Враца, ул.„Христо Ботев“ № 44.
На 28.11.2023 г., на 14.02.2024 г. и на 16.02.2024 г.били извършени проверки в
офиса на Банка ДСК клон Враца находящ се в гр.Враца, ул.„Христо Ботев“ № 44, от
служители на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. Проверката е извършена
във връзка с изпълнение на план програмата на КЗП за спазване на изискванията на
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите .При извършване на
проверката от страна на служителите на КЗП, звено гр.Враца, въз основа на
изисканите и предоставени на случаен принцип два броя договори за предоставяне на
кредити за недвижими имоти, сключени в офиса в гр. Враца. било установено
следното:Договорите са приети на 04.12.2023г. с Протокол за проверка на документи
№ К- 0112847 съставен в офиса на КЗП гр. Враца.В предоставения Договор за
ипотечен кредит №10171240 от 13.06.2023г.било записано следното:
В чл.1: Кредиторът отпуска на Кредитополучателя ипотечен кредит в размер
на 135280,00 лв.
В чл.2: Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца считано от датата
на неговото усвояване. Съгласно чл.2, ал.1, „при сключване на договора за кредит
Кредиторът предоставя на Кредитополучателя примерен погасителен план, който
съдържа информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане на
погасителните вноски, размер на дължимата обща сума, както и годишен процент на
разходите по кредита /Приложение 1/".
Съгласно погасителния план общата дължима сума по договора е 200550,81 лв.,
а за дата на усвояване е записана 27.06.2023 г. В погасителния план на ред 0 е
1

записано, че на тази дата 27.06.202 г. на усвояване на кредита, потребителят дължи
такса ГПР в размер на 635 лв., за която липсва информация в договора.
Поради което, на 14.02.2024 г. с Констативен протокол № К-2716773 е
извършена втора проверка в офиса на кредитора в гр. Враца, с цел да се установи, за
какво се събира „такса ГПР" и къде е определена в договора. При проверката е
изискано да се представи извлечение от сметката на потребителя, от което да е видно
кога е платил „такса ГПР“ и кога е усвоена сумата по кредита.
На 16.02.2024 г. на електронната поща на КЗП, РД Монтана е получено
становище от кредитора, в което е посочено, че във връзка с кредита на
кредитополучателя са удържани такси в общ размер на 635 лв., посочени в колона
„Такси ГПР", както следва:
- на 18.05.2023 г. - 195 лв. - такса оценка на обезпечения кредита;
- на 14.06.2023 г. - 400 лв., такса за проверка и анализ на обезпечението за
кредити с размер от 100000 лв. до 200000 лв., вкл.;
- на 14.06.2023 г. - 40 лв. такса за „вписване на ипотека" върху имота,
служещ за обезпечение.Установено било и че тези такси са платени на 18.05.2023 г. и
на 14.06.2023 г., а са записани като дължими на ред 0 в погасителния план към
договора от 13.06.2023 г. Установено е също, че таксата за проверка и анализ на
обезпечението за кредити е удържана след сключване на договора за кредит .
Поради тези обстоятелства, е извършена още една проверка на 16.02.2024 г. с
Констативен протокол № К-2716785 в офиса на кредитора в гр.Враца, с цел да се
установи, кога са извършени действията за проверка и анализ на обезпечението, преди
усвояване или след усвояване на кредита и дали таксите се удържат два пъти. По време
на проверката са изискани и съставените документи за извършване на проверка и
анализ на обезпечението.
На 19.02.2024 г. на електронната поща на КЗП е получено становище от
кредитора, в което е посочено, че таксата за проверка и анализ на обезпечението е
събрана на дата 14.06.2023г. т.е. на следващия ден след сключване на договора и не
подлежи на допълнително плащане. Към становището е приложено извлечение от
банковата сметка на кредитополучателя, което потвърждава, че таксата е събрана на
14.06.2023 г., а кредитът е усвоен на 27.06.2023 г.
На 20.02.2024 г. на електронната поща на КЗП е получено „Правно становище
по ЖИК“ за извършената проверка и анализ на обезпечението по кредита на
потребителя, въз основа на което, на 14.06.2023г. е удържана таксата - в размер на 400
лева - тоест преди сключването на договора на 13.06.2023г. От събраните по
преписката доказателства се установило, че таксата за преглед и анализ на
обезпечението се събира за действия, които са извършени от банката на 06.06.2023г.,
преди подписването на договора за кредит, а се изисква с договора за кредит
/13.06.2023г./, като в действителност е била удържана както вече се посочи на
14.06.2023г. тоест преди усвояването на кредита на 27.06.2023г. от което е изведен
извод, че усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е зависимо от
нейното заплащане от потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му
кредит по сключения вече действащ договор. Таксата се изисква съобразно договора,
като се начислява и събира след отпускането на кредита, което означава, че кредиторът
задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а
не на всички кандидатствали за кредит лица.
Поради това служителите на наказващият орган приели, че това не е такса по
2

чл.27, ал.1 от ЗКНИП, за да бъде събирана от потребителя. Регламентираните в чл.27,
ал.1 от ЗКНИП допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора.
За това и въз основа на събраните документи по преписката било прието, че
изискването и заплащането на таксата за проверка и анализ на обезпечението на
кредитополучателя е действие, което е свързано с усвояване на кредита, а разходите за
това действие са за сметка на кредитора. Поради което и било прието, че кредиторът -
„БАНКА ДСК“ АД е нарушила разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите
на недвижими имоти на потребителите.
Констатациите от установеното в хода на проверката били обективирани в
съставените на място Констативни протоколи както следва: на 28.11.2023 г. с
Констативен протокол /КП/ № К- 2716621, на 14.02.2024 г. с КП № К-2716773 и на
16.02.2024 г. с КП № К-2716785.
Предвид констатациите при проверката, Служителя на КЗП
****************** приел, че дружеството при сключване Договор за ипотечен
кредит №10171240 от 13.06.2023г. като е изискал от кредитополучателя заплащане на
таксата за преглед и анализ на обезпечението в размер на 400.00 лева - за действие
свързано с усвояване и управление на кредита, е нарушил чл.27 ал.2 от ЗКНИП. След
тази констатация до представляващият дружеството било изпратено писмо – покана, в
което било посочено, че представител на същото следва да се яви на 27.02.2024г. в
15.30 часа в гр.Враца в офис на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца към Комисия за защита на потребителите в гр.Враца, ул.“Мито Цветков“ №2,
етаж 5, стая 14 за съставяне и предявяване на АУАН. На посочената дата и час
представител на търговеца не се е явил в КЗП, за това ****************** на
длъжност Старши инспектор в КЗП, в присъствието на свидетеля ******************
съставила на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН – АУАН №005220 от 27.02.2024г., за
това, че: „На 13.06.2023 г. кредиторът „Банка ДСК" АД в стопанисван от него офис
„Враца" в гр.Враца, ул.„Христо Ботев“ № 44, при сключване на договор за ипотечен
кредит № 10171240/13.06.2023г. с потребител Х.В.Н. му е изискал заплащането на
такса за проверка и анализ на обезпечението по кредита в размер на 400 лв., като
действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Акта е съставен в отсъствието на представител на дружеството нарушител,
като в последствие на 05.03.24г. АУАН е връчен на представител на същото –
ст.юрисконсулт – Цветомир Манчев. При предявяване на акта не са отразени
възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения от
жалбоподателя, като отправените възражения не са възприети за основателни.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административнонаказващият орган издал обжалваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № К-005220 от 27.03.2024г., на Директор
регионална дирекция за областите Видин, Враца и Монтана като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.80, ал.1 от Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите на "Банка ДСК" АД с ЕИК
*********, гр.София, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000
лева, за нарушение на чл.27, ал.2 от същия закон.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля
3

актосъставител - ****************** и на свидетеля ****************** свидетел
на проверката и по съставяне на акта, от АУАН №005220, от 27.02.2024г., НП № К-
005220 от 27.03.2024г.,Констативни протоколи - КП № К- 2716621/ 14.02.2024 г. с КП
№ К-2716773/16.02.2024 г. и КП № К-2716785/18.02.2024 г., жалба с куриерска
разписка, Протоколи за проверка на документи № К-0112849/12.12.2023 г. с
приложения и № 0112847/04.12.2023 г., Становища вх. № М-03-92/19.02.2024 г. с
приложени документи и вх. № М-03-92/20.02.2024 г. с приложени документи от „Банка
ДСК" АД., Заповед № 771/13.10.2022г. за компетентност на наказващия орган; Заповед
№342 ЛС/22.04.2015г. за компетентност на актосъставителя, пълномощни, Договор за
ипотечен кредит №10171240 от 13.06.2023г.,извлечения от сметки, Възражение вх. №
М-03-92/13.03.2024г. от „Банка ДСК" АД; както и от останалите доказателства
приложени с административнонаказателна преписка и по делото.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
изграждайки своето вътрешно убеждение, съдът намира жалбата за подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка на АУАН и на атакуваното Наказателно
Постановление, съдът не констатира наличието на допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването им, обуславящи тяхната незаконосъобразност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на
Регионална дирекция на КЗП. Актът е съставен от компетентно лице, видно от
приложените по делото заповеди на Председателя на Комисията за защита на
потребителите в присъствието на свидетел и съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и в съответствие с чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – надлежно описание на
нарушението, което е в съответствие с описаните в АУАН факти, датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено. Не е налице
неяснота относно възприетата от административно-наказващия орган дата на
извършване на нарушението в наказателното постановление - като такава е посочена -
24.04.2023г.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. В тази
връзка не се споделят изложените доводи за допуснати процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство. Съдът констатира, че всички
разписани в ЗАНН процедурни правила са стриктно приложени, изготвените актове са
реквизитно прецизни, налице е компетентност на издателя на НП. Несъстоятелни са и
останалите наведени в жалбата доводи, тъй като същите не се позовават на
установяващото се от доказателствената съвкупност.
Изложените в наказателното постановление факти и обстоятелства очертават
фактическите рамки на нарушението, което се вменява на санкционираното лице и
съответстват на правната квалификация на деянието.
С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено
нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП. „Банка ДСК“ ЕАД е кредитна институция
извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, и има качеството
„кредитор“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ и § 1, т.10 от ЗКНИП.
Съгласно чл.27, ал.1 от ЗКНИП „кредиторът може да събира от
4

потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, но също така с ал. 2 на същата разпоредба е въведено ограничение по
отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.“
В настоящата хипотеза по отношение на процесния Договор за ипотечен
кредит №10171240 от 13.06.2023г. от страна на банката жалбоподател е изискано от
потребителя заплащане на такса - за проверка, преглед и анализ на обезпечението по
кредита - в размер на 400.00 лева - като действие, свързано с усвояване на кредита.
В депозираната жалба се излага довод, че квалифицирането на действията по
проверка и анализ на предлагано обезпечение като – „действия по усвояване на
кредит при положение, че е безспорно установено, че са извършени преди решението
на кредитора да предостави или да непредостави кредит, съответно да пристъпи към
сключване на договор с клиента и между тях да възникне облигационно
правоотношение, представлява превратно и разширително прилагане на императив‐
ната норма на чл.27, ал.2 от ЗКНИП, тъй като нито едно от посочените под действия не
е било обвързано с усвояването на кредита в неговия тесен смисъл на реално,
фактическо получаване или ползване на заетата сума, като се твърди че чл.27, ал.2 от
ЗКНИП е неприложим, а със събирането на такса за „преглед и анализ на
обезпечението" разпоредбата не е нарушена и следователно санкцията в обжалваното
Наказателно постановление е неоснователно и неправилно наложена поради което и
следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на чл.27, ал. 2 от ЗКНИП, тъй като
посочената такса за проверка преглед и анализ на обезпечението по кредита не
представлява такса свързана с усвояване и управление на кредита.“
Безспорно посочената такса е еднократна и се събира след одобрение на
искането за кредит, но преди сключването на договора за кредит.Същевременно в
жалбата не с оспорва, че проверка и анализ на предлагано обезпечение е задължение
на Банката, но това действие се извършвало по искане на кредитоискателя,
обективирано в Искане за кредит.
Посочената такса се събира след одобрението на кредита и според настоящия
съдебен състав тя неминуемо е свързана с усвояването на вече одобрен и отпуснат
ипотечен кредит. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители
на КЗП, които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е
отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане на кредити. В
настоящото производство, доколкото съгласно закона всяка такса трябва да е
разходно мотивирана, не става ясно от посочените дейности, които следва да
извърши банковия служител коя или колко от тях обосновават събиране на такса в
точно този размер. При това положение закономерно е прието, че тази такса е свързана
с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга.
Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само
допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане
на договора, риск и други.
След като дружеството е изискало от потребителя еднократната такса в
размер на 400.00 лева, свързана с - управлението и усвояването на кредита, е очевидно,
че е осъществен състава на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца.
В практиката си съдилищата в страната също приемат, че законът допуска
събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора,
5

но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др.
Формиран е извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а
само от тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с
усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна
услуга. Поради тази причина настоящата инстанция приема, че ако такса за „преглед и
анализ на обезпечението" не е действително свързана с усвояване на кредита, то тя
трябва да се събира от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало
да е в зависимост от размера на искания кредит като в този смисъл са множество
решения, като например:
Решение №55 от 29.03.2023г. на АдмС - Шумен по КАНД №40/2023 г.;
Решение №265 от 12.11.2021г. на АдмС - Шумен по КАНД №214/2021г.;
Решение № 245 от 4.12.2020г. на АдмС - Шумен по КАНД № 225/2020г.;
Решение № 178 от 18.09.2020г. на АдмС - Шумен по КАНД №163/2020г.;
Решение № 60 от 19.02.2020г. на АдмС - Шумен по КАНД № 7/2020г.
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема,
че жалбоподателя в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗКНИП.
Съдът намира, че правилно АНО е ангажирал административно-наказателната
отговорност на дружеството - „БАНКА ДСК“ АД гр.София по реда на чл.80 ал.1 от
ЗКНИП за установеното административно нарушение на чл.27, ал.2, от ЗКНИП.
Обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в
съответствие с материалния закон и при липса на сочените в жалба съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган е приложил
законосъобразно санкционната норма на чл.80 ал.1 от ЗКНИП, като санкция на
дружеството е в минимален размер, които размер настоящият съдебен състав намира за
съответна на тежестта на нарушението и изцяло съобразен с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН. Разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗПК предвижда: „За нарушение на чл.25 – 27,
41, 43, 51, 57 и 69 на физическите лица се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а
на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от
20 000 до 40 000 лв.“, поради и което НП е законосъобразно и на това основание, без
да са налице условия за изменението му, чрез намаляване на наложената имуществена
санкция.
Наказващият орган е преценил тежестта на деянието и е приел, че не са
налице основания за прилагане текста на чл.28 от ЗАНН, тъй като неизпълнението на
горепосоченото административно задължение не се отличава с по-малка тежест от
обичайните от този вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна
степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на
потребителите и създават пречки за вземане на правилно решение при избор на
възможности за получаване и погасяване на кредит.
Със жалбата се релевират оплаквания в насока, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно понеже е постановено при нарушения на
процесуалния закон, но реално такива не са посочени. Твърди се че липсват
доказателства, които реално да подкрепят процесното деяние, тези съображения съдът
възприема, като голословни и плод на защитна позиция.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
6

При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените
искания от страните за присъждане на разноски. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН, настоящия съд намира, че искането на наказващият орган за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение /за участие чрез изготвяне на
депозираното писмено становище по жалбата и делото е основателно, при което и
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита на
потребителите, която е ЮЛ на бюджетна издръжка сумата от 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, докато искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НП № К-005220 от 27.03.2024г., на Директор в РД
за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище гр.Монтана към ГД „Контрол на
пазара“ при „КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
7

Номер на акта:	126
Дата:	16 май 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200364
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 април 2024 г.

Решение по дело №364/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите