Решение по дело №1505/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1382
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20207050701505
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. В., …………

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., втори касационен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1505 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 7992/09.07.2020г. от „ФЗ Васил К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Л.К., представлявано от Ц.В.К., чрез адвокат М.Х., срещу Решение № 626/15.04.2020г., постановено по н.а.х.д. № 5193/2019г. на Районен съд-В., XLIV състав.

С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и неправилна необоснованост. Формирано е искане да бъде отменено обжалваното решение и процесното наказателно постановление.

          Ответната страна чрез процесуален представител с представен  отговор на касационна жалба от 07.07.2020г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а изложените в нея твърдения за неправилни, необосновани и несъстоятелни.

          Представителят на Окръжна прокуратура – В., дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд - В., като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 626/15.04.2020г. Варненския районен съд е потвърдил наказателно постановление № 23-0000165/14.03.2019г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В., с което на „ФЗ Васил К.“ ООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл.10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент № 561/2006г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.104, ал.1 от същия закон е наложено наказание имуществена санкция в размер на  1000 /хиляда/ лева. От фактическа страна съдът е установил следното: Лицето В И  К., ЕГН: ********** работел като водач на тежкотоварен автомобил към търговското дружество „ФЗ Васил К.“ ООД. В 03.46 часа на 16.07.2018г. К. започнал седмичния период на управление на тежкотоварен автомобил „Мерцедес“, категория N3, с рег. № В 7951 РК, като го приключил в 06.29 часа на 22.07.2018г. С покана от 30.10.2018г., адресирана до дружеството били изискани от страна на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В. документи, свързани с транспортната дейност на дружеството за периода 01.06.2018г. до 31.07.2019г. С приемо-предавателен протокол от 05.12.2018г. били депозирани в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В. изисканите транспортни документи, като свидетеля Й Р Й  – старши инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В. извършил проверка на представената на магнитен носител карта на водача К.. Установено било, че в 03.46 часа на 16.07.2018г. К. започнал седмичния период на управление на автомобила, като го приключил в 06.29 часа на 22.07.2018г. Приемайки, че по този начин, с това свое поведение дружеството „ФЗ Васил К.“ ООД не е организирало работата на водача В  К. по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на глава ІІ от Регламент /ЕО/ № 561/2006г. /в частност на разпоредбата на чл. 8, пар.6, изр. последно от Регламента/, на 14.02.2019г. св. Й  съставил акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение на чл.10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Въз основа на съставения акт, Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В. издал процесното наказателно постановление.

Въззивният съд е събрал по предвидения в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на  които правилно е установил фактическата обстановка. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните и приобщени към делото доказателства, въззивния съд е приел за категорично установен факта, неоспорен от дружеството – жалбоподател, че седмичния период на управление на тежкотоварния автомобил е започнал на 16.07.2018г. в 03.46 часа и съответно е приключил в 06.29 часа на 22.07.2018г. Позовавайки се на разпоредбата на чл.10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г. съдът е счел, че допускайки водачът В  К. да просрочи седмичния период на управление на тежкотоварния автомобил, транспортното предприятие  не е организирало работата на водача по такъв начин, че той да не наруши разпоредбата на чл.8, пар.6, изр. последно от Регламент /ЕО/ № 561/2006г. Според въззивния съд на практика дружеството е допуснало водача К. да изпълнява своите служебни задължения във времето между 03.46 часа на 16.07.2018г. и 06.29 часа на 22.072018г., което представлява не само формално нарушение на чл.8, пар.6, изр. последно от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., но и едно нарушение, което пряко и непосредствено засяга безопасността не само на водача К., но и на всички участници в движението по пътищата. Подробни съображения е изложил съда и защо не приема, че товарния автомобил е бил управляван и от водача Р В , които настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря.

Така постановеното решение е правилно.

Първоинстанционния съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява извършване на нарушение на чл.10, §2, изр.1 предл.2 от Регламент № 561/2006г., за което е наказан касатора. С препращащата разпоредба на чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози законодателят задължава при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите да спазват изискванията на: Регламен /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и /ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент 561/2006“ и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, наричана по-нататък „АЕТR“. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че транспортното предприятие не е организирало работата на водача по такъв начин, че да не наруши разпоредбата на чл.8, пар.6, изр. последно от Регламент /ЕО/ № 561/2006г. Изложените от въззивната инстанция мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на доказателствения материал и се споделят от настоящия състав. С оглед изложеното, заявените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се явяват неоснователни.

          Предвид горното, настоящия състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно .

          По изложените съображения и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – В., втори касационен състав

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 626 от 15.04.2020г. на Районен съд гр.В., постановено по н.а.х.д. № 5193/2019г.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: