РЕШЕНИЕ
гр. София, 15 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15505 описа за 2016 год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм)
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата А.М.Х. твърди, че, като
пешеходец, е пострадала при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
26/07/2013г., като е получила, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания
и охлузване на кожата на лицето, гърба и крайниците, сътресение на мозъка,
счупване на дясна срамна кост и седалищни кости, и контузия на бели дробове.
Според ищцата вина за произшествието е имал водачът на лек автомобил с рег.№ *****АК
М. М.Х.. Гражданската отговорност на водача е била застрахована при ответника
ЗД „И. Л.“ АД. Ищцата твърди, че
получените увреждания са й причинили болки и страдания, а възстановителният
период и неприятните емоции се отразили негативно на живота й – тя започнала да
изпитва безпокойство, сънувала кошмари, получила световъртеж и сърцебиене, била
неработоспособна за период от 210 дни. Ищцата отправила искане до ответното
дружество за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди, като от застрахователя й определили обезщетение в размер на 11 000 лева.
Като намира тази сума за недостатъчна с оглед принципа на справедливостта,
ищцата предявява иск за изплащане на обезщетение от 80 000лв. за неимуществени
вреди. Претендира също и законна лихва от датата на произшествието и разноски.
Ответникът ЗД „Л.И.“ АД оспорва исковете изцяло като
неоснователни, а също и размерът на претенциите, като прекомерно завишени.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача Х.. Според ищеца твърдените
увреждания не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, включително и
твърдяното сърцебиене и безпокойство. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради допуснато нарушение от страна на ищцата на
правилата, установени в чл.113 ал.1 т.1 и т.2 и чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП.
Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за забава. Моли искът да
бъде отхвърлен, като претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че М. М.Х. е признат за виновен в това, че на 26/7/2013 год., на
четвъртокласен път в с.Равен, община Момчилград, при управление на лек
автомобил Опел Астра с рег. № *****АК, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП и причинил
по непредпазливост средни телесни повреди на А.М.Х., изразяващи се в счупване
на дясна срамна кост и дясна седалищна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията в десния крак за около 2-3 месеца, с влязла в сила присъда,
постановена по нохд № 344/2013 год. на Районен съд-Момчилград.
Гражданската отговорност на водача
на лекия автомобил Опел Астра с рег. № *****АК е била застрахована отЛ.И. АД за
периода 1/5/2013 год.-30/4/2014 год.
На 26/7/2013 год. А.Х. е била приета
за лечение в МБАЛ в гр.Кърджали, където останала до 15/8/2013 год. Поставена й
била диагноза мозъчно сътресение с открита вътречерепна травма; открити рани по
главата, счупване на тазови кости закрито. За периода от 26/7/2013 год. до
20/2/2014 год. ищцата е била в отпуск по болест, с диагноза счупване на таза;
била е освидетелствана от ТЕЛК като временно нетрудоспособна, с водеща диагноза
счупване на други и неуточнени части на лумбосакрална част на гръбначния стълб
и таза.
С писмо от 6/10/2015 год. ответното
дружество е уведомило ищцата, че й е определено обезщетение за претърпените от
ПТП вреди в размер на 11 000 лева, след като е отчетено 50% съпричиняване.
Вещото лице по назначената медицИ.ка
експертиза дава заключение, че ищцата получила следните травматични увреждания
от претърпяното ПТП: контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана на дясната челна област на главата, разкъсно-контузна рана на дясната
теменно-тилна област на главата, контузия на белите дробове, счупване на дясна
срамна и седалищна кост на таза, охлузване на кожата на гърба, кръвонасядане на
лявата мишница и лявото ходило. Тези травми били често срещани при пострадали
пешеходци, блъснати с МПС и в случая с ищцата били с доказан произход, като
част от тях се получавали от директен удар с автомобилното купе, а други – от
удар и протриване на тялото в пътната настилка. Според вещото лице полученото
мозъчно сътресение било от по-тежка форма, с продължителна загуба на съзнание и
довело до разстройство на здравето с опасност за живота; разстройство на
здравето с опасност за живота предизвикала и контузията на белия дроб;
счупването на дясната срамна кост и седалищни кости довело до трайно
ограничаване на десния долен крайник за срок от около 7 месеца. Когато
постъпила в болница, ищцата имала ретроградна амнезия. Поради тежката
белодробна травма, тя била поставена на строг постелен режим с включена
инфузионна, антибиотична, антикоагулентна, седативна и обезболяваща терапия.
Въпреки проведеното лечение, състоянието й се влошило и на четвъртия ден от
лечението, ищцата получила остра дихателна недостатъчност и преместена в
реанимационното отделение, и поставена на апаратна вентилация. Мекотъканните
увреждания на ищцата зараснали за срок от 2 седмици; мозъчното сътресение
минало за срок от 1 месец, белодробната контузия отшумяла за около 5 месеца,
счупените кости зараснали за срок от 3 месеца Лечебният и възстановителен
период при ищцата приключил за около 7 месеца. През този период ищцата
изпитвала болки и страдания – по-интензивни през първите 2 месеца от лечебния и
първите 2 месеца от рехабилитационния период. Извън посочените периоди болките
били периодични и се появявали при преумора и промяна в климатичните условия.
През първите два месеца ищцата изпитвала трудности при придвижването и
самообслужването си. Четири години след произшествието, тя не изпитвала болки в
тазовите кости, здравословното й състояние било възстановено. В областта на
лицето, в дясната челна област тя имала траен пожизнен белег от 7 см и по-малък
белег в окосмената част на главата. Мозъчното сътресение отзвучало без
остатъчни неврологични усложнения, дихателната дейност на белите дробове била
възстановена без негативни последствия. Счупените кости зараснали с малка
деформация, която причинявала периодична болка на ищцата. В момента ищцата се
придвижвала с леко накуцваща походка.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че произшествието настъпило, след като ищцата
слязла от микробус, преминала зад него и предприела пресичане на платното за
движение на място, на което не била обозначена пешеходна пътека. В това време в
обратна посока се движил лекият автомобил Опел Астра. След като преминала
средата на платното за движение, пешеходката навлязла в лентата, предназначена
за движение на лекия автомобил и настъпил ударът. Според вещото лице, мястото
на удара било в зоната на разклона към
махала Въс на с.Равен, в дясната лента по посоката от с.Нановица към с.Равен,
на около 1.5 метра от разделителната линия. Към момента на удара лекият
автомобил се движил със скорост от 50 км/час. Скоростта на пешеходката било 3.8
км/час при бавен ход и 5.2 км/час при спокоен ход; тя пресичала отляво на дясно
за посоката на движение на автомобила. Според вещото лице водачът на лекия
автомобил е могъл да възприеме пешеходката в момент, когато тя се е показала
иззад левия габарит на микробуса. Тогава лекият автомобил се намирал на
разстояние от 36.18 метра от пешеходката, ако тя се е движила с бавен ход или
на 26.44 метра, ако тя се е движила със спокоен ход. Пешеходката също е могла
да възприеме приближаващия автомобил, след излизането си иззад микробуса.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил била 33 метра. Така, според вещото
лице ако пешеходката е пресичала с бавен ход, автомобилът е могъл да спре, а
ако тя е пресичала със спокоен ход – автомобилът не е могъл да спре. Ударът
настъпил с предната челна част около средата на автомобила.
Свидетелят Е.М.Х. заявява, че знае за злополуката, при
която пострадала ищцата. Тя преживяла случилото се много тежко, оплаквала се от
болката, преживяла голям стрес, не можела да се обслужва сама. Около 7-8 месеца
тя имала придружител, ходела с патерици, а впоследствие – с бастун. Към настоящия
момент ищцата се оплаквала, че я е страх от коли, оплаквала се при натоварване
в кръста и таза. Освен, че се страхувала, тя изпитвала безпокойство, а като
чуела съобщение за ПТП получавала сърцебиене и се налагало да приема
успокоителни.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицИ.ката
и автотехническата експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Опел Астра – М. Х. към датата на настъпване на произшествието – факт,
който се доказва от представената полица и извадката от базата на Информационния
център на ГФ и от вписването в констативния протокол за ПТП. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – физически и емоционални болки и страдания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно
произшествие, причиняване на телесни увреждания на ищцата от него и вината на
деликвента, съдът приема за доказани от влязлата в сила присъда на наказателния
съд, която се ползва със задължителна за настоящия съд сила.
За да се произнесе по направеното възражение за
съпричиняване на вредите, поради противоправно поведение на ищцата, като
пешеходец, съдът съобрази следните правила за движение по пътищата, уредени в
Закона за движение по пътищата (ЗДвП): пешеходецът е длъжен при пресичане на
платното за движение по пешеходна пътека, освен спазване на горното задължение,
преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с разстоянието до
приближаващо превозно средство и със скоростта му на движение и да не удължава
ненужно престоя си на пешеходната пътека (чл.113 ал.1 т.1, т.2 от ЗДвП);
пешеходецът е длъжен и да не навлиза внезапно на платното за движение и да не
пресича платното за движение при ограничена видимост (чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП). В случая тези задължения са били нарушени от ищцата. От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че тя е предприела пресичане на
необозначено и непредназначено за това място на пътя, при ограничена видимост –
ищцата предприела пресичането иззад спрял микробус, както и че е могла да
възприеме приближаващия автомобил. При тези установени и необорени факти, съдът
приема, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Приносът на ищцата обаче не е бил решителен. По делото не се доказа
тя да е предприела пресичането внезапно и че е била видяна от водача на лекия
автомобил, щом е излязла от периметъра на микробуса. В същото време, от
автотехническата експертиза се установява, че пешеходката е преминала средата
на платното за движение, а ударът е настъпил на около 1.5 метра от
разделителната линия, тоест съдът приема, че пешеходката е престояла на пътното
платно достатъчно дълго време, така че да бъде забелязана от водача на лекия
автомобил. Посоката й на пресичане – от ляво на дясно на посоката на движение,
също е благоприятствала видимостта на водача на автомобила към пресичащата
ищца. При това положение, следва да се приеме, че ищцата, нарушавайки правилата
за пресичане на пътното платно, е допринесла за настъпване на произшествието,
но приносът и е по-незначителен от този на водача на ПТП. Ето защо съдът приема
процент на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%.
От въпросното произшествие и в пряка
причинно-следствена връзка с него, ищцата е претърпяла травматични увреждания,
част от които опасни за живота, доказани от заключението на медицИ.ката
експертиза. Ищцата е търпяла болки и страдания от увреждането, продължили няколко
месеца, от които в началото на лечебния период за два месеца и в началото на
рехабилитацията – два месеца – интензивни болки, а след това по-слаби по
интензитет, общо продължили около 7 месеца; след инцидента тя е трябвало да
ползва чужда помощ и е била неработоспособна за посочения период от 7 месеца.
От събраните гласни доказателства се установява и промяната в емоционалното и
психическо състояние на ищцата – тя изпитвала стрес, уплаха, безпокойство,
получавала сърцебиене при съобщаване за настъпили пътно-транспортни
произшествия. Не се доказва настъпване на твърдените вреди изразяващи се в сънуване
на кошмари. Настъпването на тези вреди не би могло да се предполага, а за доказването
им не са събрани никакви доказателства.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази вида и характера на претендираните и доказаните в
настоящото производство вреди, периодът на възстановяване – около 7 месеца с
различни по интензитет болки и страдания, необходимостта ищцата да ползва чужда
помощ, преживеният от ищцата стрес от произшествието и неблагоприятното
въздействие върху психиката й на новини, свързани с настъпили ПТП. При
определянето на обезщетението съдът следва да съобрази и доказаното състояние
на възникнала опасност за живота на ищцата, като утежняващо положението й
обстоятелство. Под внимание следва да бъде взета благоприятната прогноза за
здравословното състояние на ищцата и фактът, че здравето й е стабилизирано,
след произшествието. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, както и
икономическите условия и стандарта на живот в периода на настъпване на
произшествието, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лева. След отчитане на приетия от
съда процент на съпричиняване, на ищцата следва да бъде определено обезщетение
в размер на 35 000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 80 000
лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на настъпване на произшествието 26/07/2013 год. до окончателното изплащане на
главницата. Възражението на ответника, че лихва за забава не се дължи от датата
на събитието е неоснователно. В Кодекса за застраховането (отм.) е възприет
принципът за отговорност на застрахователя за лихви от датата на събитието
- чл.223 ал.2 от Кодекса. В случай, че
застрахователят заплати на увредения лихви от датата на събитието, той би имал
регресен иск спрямо деликвента, при условията на чл.227 т.2 от КЗ (отм.).
По
отговорността за разноски:
Ищцата е освободена ex lege от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по
делото. По тази причина, ответникът следва да заплати в полза на СГС, съобразно
уважената част от иска, държавна такса от 1400 лева и разноски в размер на 131.25
лева.
При този изход на спора ищцата дължи да заплати на
ответника направените по делото разноски и възнаграждение за процесуален
представител, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
разноски в размер на 300 лева. Съобразно отхвърлената част от иска ищцата
следва да му заплати сумата 168.75 лева разноски. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение, с оглед
сложността на делото и разглеждането му в две съдебни заседания, съдът приема,
че следва да бъде определен по реда на чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 100 лева. С
оглед отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на ответника 56.25
лева за юрисконсултско възнаграждение или общо за разноски и юрисконсултско
възнаграждение – 225 лева.
Ответникът следва да заплати в полза на процесуалния
представител на ищцата, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
възнаграждение, определено в съответствие с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1580 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.М.Х., ЕГН **********,
съдебен адрес *** - адв.Д.С., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътно-транспортно произшествие от 26/07/2013г., заедно със
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 80 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА А.М.Х., ЕГН **********, съдебен
адрес *** - адв.Д.С. да заплати на З.Л.И.АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 225 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати в полза на СГС на основание
чл.78 ал. 6 от ГПК държавна такса и разноски в размер на 1531.25 лева.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адвокат Д.С.,***, на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата
1580 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: