Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260493

 

гр. С.,  20 октомври 2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Г. Н. като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 28 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 433, т. 3 от КЗ /247 ал.1 от КЗ отм. / във вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК ***., чрез пълномощника Г.В.моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Н.Д. с ЕГН **********,***, че паричното вземане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1747 / 2019 г. по описа на СРС съществува и ответникът дължи заплащането на сумите, за които е издадена заповедта, а именно:  сумата от 2410.83 лева,  представляваща регресна претенция за  заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Гражанска отговорност” на лек автомобил марка “Ф.“, модел „М.“ с рег № ***, ведно със законната лихва, считано от 11. 11. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва в размер на 734.02 лева, начислена за периода 29. 08. 2016 г. – 29. 08. 2019 г. и разноски за производството.

Ответникът М.Н.Д. с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Заявява, че не е легитимиран да отговаря по предявеният иск, тъй като не е реализирал процесното ПТП за което се позовава на приключила пр.пр. № 1267 / 2014 г. по описа на РП – С. и ДП № 199 / 2014 г. по описа на ОД на МВР – С., по които е установена липса на авторство на деянието от негова страна и по отношение на него производството е прекратено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1747 /2019 г. по описа на СРС е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 3742 / 13. 11. 2019 г. за сумата от 2 410.83  лв. - главница,ведно със законната лихва считано от 11.11.2019г. до окончателното изплащане, 734.02 лева – лихва за забава, начислена за периода 29. 08. 2016 г. – 29. 08. 2019 г., както и съдебни разноски в размер на 63.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховака „Гражданска отговорност“,със срок на валидност от 01.07.2014г. до 30.06.2015г.. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, което обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.

По делото е приложена застрахователна полица № 22114001739214 / 30. 06. 2014 г., от която е видно, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка “Ф.“, модел „М.“ с рег № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите със срок на действие на договора от 01.07.2014г. до 30.06.2015г.

От представеното по делото и прието като писмено доказателство Постановление на Районна прокуратура- С., се установява, че е прекратено досъдебното производство на основание чл.245, ал.2, чл. 243, ал. 1, т.1, ал. 3, във вр.с чл. 24, ал.1, т.3 и чл. 199 от НПК. Производството е образувано и водено срещу неизвестен извършител.

Установява се, че причинените на пострадалия вреди са обезщетени от ищеца видно от представения доклад по щета № 1801-5060-14-304808 в размер

Съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1, пр.1 от Кодекса за застраховането /отменен  с новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г, но действал към момента на застрахователното събитие /, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Съгласно чл. 257, ал. 2 КЗ застраховани лица са собственика на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание, т.е. всяко лице във фактическата власт на което се намира автомобила, която не е установена противоправно.

Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” в настоящия случай е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка „гражданска отговорност”, осъществен деликт от застрахованото лице, управляване на застрахованото МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

По правния въпрос дали е осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на материално правната норма на чл.45 от ЗЗД в четирите й  елемента/ противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и вредата и вина/ следва да се отбележи, че по аргумент на чл.300 от ГПК обсъденото по-горе прокурорско постановление, с което е прекратено ДП№СС199/2014г. по описа на РУ на МВР - С., няма задължителна сила за гражданския съд и не го обвързва, както го обвързва влязлата в сила присъда или заместващите я актове. Ето защо в настоящото производство следваше да се установи налице ли са предпоставките на деликта  относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновност на дееца. Тук е момента да се посочи, че правно значимите обстоятелства следваше да бъдат доказани при условията на непосредственост в настоящото производство, което не бе сторено от ищеца, въпреки дадените му в този смисъл указания. В настоящия процес не се установи противоправно поведение на ответника, тъй като не се установява именно оспореното от него обстоятелство, че именно той е управлявал автомобила, не се установява причинно – следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, макар и наличието, вида и размера на вредите да не се оспорва от ответника.

В контекста на горните разсъждения съдът счита, че по делото ищеца не проведе пълно и главно доказване на правно значимия факт, относим към разглежданата хипотеза на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, а именно факта, че водач на МПС – то е ответника, както и че го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми.

Ето защо твърденията на ищеца, че причината за станалото ПТП се корени в нарушение от страна на ответника /в качеството му на пряк причинител/ на правилата за движение по пътищата и по-конкретно в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , запретяваща да се управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, останаха недоказани. Поради тези причини съдът счита, че предпоставките за реализиране на регресната отговорност на ответника на посоченото в исковата молба основание не са налице, което обосновава неоснователност на иска за възстановяване на обезщетението, което застрахователят е заплатил на пострадалото от произшествието лице.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски, които в производството пред тази инстанция възлизат на 500.00 лв. и включват платеното адвокатско възнаграждение. На ответника следва да се присъдят и разноските, сторени в заповедното производство в размер на 300.00 лева.

Мотивиран от тези изводи, СРС

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК **. искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 433, т. 3 от КЗ /247 ал.1 от КЗ отм. / във вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на М.Н.Д. с ЕГН **********,***, че същият дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК * сумата от 2410.83 лева,  представляваща регресна претенция за  заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Гражанска отговорност” на лек автомобил марка “Ф.“, модел „М.“ с рег № ***, ведно със законната лихва, считано от 11. 11. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва в размер на 734.02 лева, начислена за периода 29. 08. 2016 г. – 29. 08. 2019 г. за които суми е издадена Заповед № 3742 / 13. 11. 2019 г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1747 / 2019 г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * * и * да заплати на М.Н.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 500.00 / петстотин / лева – разноски по производството по гр.д. № 28 / 2020 г. по описа на СРС, както и сумата от 300.00 / триста / лева – разноски по производството по ч.гр. д. № 1747 / 2019 г. по описа на СРС.  

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: