№ 18824
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110143593 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод искова молба на М. А. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., срещу К. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. , с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца съответно сумата от 2 500,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, накърняване на личната чест и
достойнство и причиняване на негативни емоции в резултат на нанесената на ищеца от К. Ц.
П. лека телесна повреда на 07.04.2021 г. – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за
осъществяването на което ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
/31.10.2022 г. по НЧХД № /2021 г. на СРС, 129 състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000,00 лева, както и сумата от 170,00 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същата лека телесна повреда, изразяващи се
в направени разходи за рентгеново изследване и за изготвяне на съдебно-медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че той и К. Ц. П. са работили като треньори по
бокс в спортна зала „М. д.", находяща се в гр. София, бул. №, бизнес център „Бенч марк". На
07.04.2021 г. около 19:30 часа, след възникнал спор между двамата, свързан с началния час
на провеждане на тренировката, водена от К. П., последният нападнал М. Т., нанасяйки му
поредица от юмручни удари в главата, без ръкавици и с изключителна злоба. Вследствие на
нанесения побой, ищецът получил отоци и рани по брадичката и челюстта, като единствено
фактът, че бил с гума в устата, предотвратил загубата и на зъби. На 08.04.2021 г. ищецът
постъпил в УМБАЛ „Света Анна" – София АД, където бил хирургично обработен чрез
залепване на брадичката с тъканно лепило и хирургично зашиване на раната в основата на
вътрешната повърхност на долната устна, изготвени били и рентгенови снимки. Тъй като
докторите се съмнявали за получено сътресение на мозъка, му предложили да бъде
хоспитализиран, но ищецът отказал, тъй като не бил подготвен да остане в болничното
заведение, поради което бил изписан с уговорката на 12.04.2021 г. – понеделник, да се яви за
преглед при специалист поради съмнение за наличие на фрактура в горната дясна част на
1
челюстта. На 09.04.2021 г. М. Т. бил прегледан от специалист по съдебна медицина, който
установил претърпяване на следните травматични увреждания: травматичен оток на левия
долен лицев етаж; разкъсно-контузни рани по долната повърхност на брадичката и по
вътрешната повърхност на долната устна; кръвонасядане на лигавицата на долната устна;
охлузвания по кожата на долната устна; увреждане на структури, участващи в движението
на долната челюст (силно ограничена подвижност на челюстта), за което му било издадено
съдебномедицинско удостоверение. След това ищецът посетил и Диагностично-
консултативен център „Света Анна" – София АД, където му била извършена компютърна
томография за установяване дали е налице фрактура на челюстта, като резултатът от
изследването бил отрицателен и било установено, че има единствено частично разлепване
на мускулатурата на челюстта. Ищецът излага, че след нанесения му от К. П. побой, освен
физически страдания и болки, изпитал и изключително унижение на работното му място и
се затворил в себе си. За извършените от К. П. действия било образувано НЧХД № /2021 г.
по описа на СРС, НК, 129 състав, по което дело с Присъда № /31.10.2022 г. К. П. е бил
признат за виновен в това, че на 07.04.2021 г., около 19.30 часа, в спортна зала „М. д.",
находяща се в гр. София, бул. №, е нанесъл на М. Т. удар с юмрук по главата и по конкретно
в челюстта, с което му е причинил оток и рани по брадичката и челюстта, както следва:
травматичен оток на левия долен лицев етаж; разкъсно-контузни рани по долната
повърхност на брадичката и по вътрешната повърхност на долната устна с кръвонасядане
около нея; увреждане на структури, участващи в движението на долната челюст /силно
ограничена подвижност на челюстта в резултат на навяхване на долночелюстните стави/ –
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 НК и чл. 78а,
ал. 1 НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000,00 лева. В законоустановения срок подсъдимият К. П.
обжалвал постановената присъда пред СГС, като с Решение № 254/10.04.2023 г. въззивният
съд потвърдил постановената от СРС присъда. Поддържа, че при тези фактически
обстоятелства за него възникнал правен интерес от завеждане на искове по чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени вреди от К. Ц. П.. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага доводи,
че присъдата, постановена при условията на чл. 78а НК, няма обвързващо гражданския съд
действие, каквото има влязлата в сила присъда на наказателен съд по смисъла на чл. 300
ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Оспорва изцяло всички твърдения на ищеца като неоснователни и неподкрепени с
доказателства. Излага твърдения, че ищецът още на 08.04.2021 г. е водил своята обедна
тренировка по бокс и не е прекъсвал занятията и ако действително се е чувствал зле, и е
страдал, вследствие на нанесения удар от ответника К. П., то не би следвало същият да се
намира в спортната зала и да продължи спарингите със своите курсисти. Ответникът излага
твърдения, че от преглед на профила на ищеца в социалната мрежа , се опровергават изцяло
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, тъй като същият още на
13.04.2021 г. бил публикувал видеоклип, в който действието се развивало именно в
спортната зала, като нямало каквато и да е индиция да е налице прекратяване на социалния
му живот или пък ищецът да се е затворил в себе си и да изпитва физическа болка от
процесния случай. Поддържа, че конфликтът между страните датирал от период около две
години преди 07.04.2021 г., като в посочения ден ищецът проявил агресивно словесно
поведение спрямо ответника и извършил спрямо него движение, което К. П. възприел като
заплашително и което било и причината К. П. да нанесе удар на М., за да се защити. От своя
страна, М. Т. също нанесъл удар на К. П., след което ответникът успял да се отдръпне и
инцидентът приключил. Излага доводи, че и двете страни по делото са треньори по бокс,
притежават бойни умения, бързина и сила, и абсолютно нелогично би било единият от
двамата да има пасивно поведение. Ответникът твърди, че вследствие на удара от М. Т. е
получил оток в задната част на тила, в областта зад лявото ухо, както и главоболие. Поради
изложеното, прави възражение за съпричиняване на твърдения вредоносен резултат от М. Т.
и оспорва претендирания размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
Излага доводи, че посредством изложените в исковата молба твърдения за арогантно,
вулгарно и хулиганско поведение се прави недопустимо внушение относно мотивите на
ответника във възникналата ситуация и представлява недобросъвестно поведение в
противоречие с разпоредбата на чл. 3 ГПК. Предвид изложеното, поддържа, че не са налице
предпоставките за уважаване на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
2
Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена Присъда № /31.10.2022 г., постановена по НЧХД № /2021 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав, с която
ответникът в настоящото производство – К. Ц. П. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
07.04.2021 г., около 19:30 часа, в спортна зала „М. д.“, находяща се в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бизнес център „Бенч марк“, е нанесъл на М. А. Т. удар с юмрук
по главата и по-конкретно – челюстта, с което му е причинил оток и рани по
брадичката и челюстта, както следва: травматичен оток на левия долен лицев етаж;
разкъсно-контузни рани по долната повърхност на брадичката и по вътрешната
повърхност на долната устна, с кръвонасядане около нея; увреждане на структури,
участващи в движението на долната челюст /силно ограничена подвижност на челюстта
в резултат на навяхване на долночелюстните стави/ - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 303 НПК и чл. 130, ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК
наказателният съд го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, КАТО съдът е
признал подсъдимия К. Ц. П. за НЕВИНОВЕН и поради това го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за това, че по същото време и на същото място е нанесъл на М.
А. Т. поредица от удари с юмруци по главата и да му е причинил охлузвания по кожата
на долната устна.
С Решение № 254/10.04.2023 г., постановено по ВНЧХД № /2023 г. по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX въззивен състав, Присъда №
/31.10.2022 г., постановена по НЧХД № /2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 129 състав, е изцяло потвърдена. Въззивният акт, като
необжалваем, е влязъл в сила на 10.04.2023 г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 4677/08.04.2021 г., видно от който на 08.04.2021 г. ищецът М. А. Т. е
постъпил в МБАЛ „Света Анна“ – гр. София, където му е поставена основна диагноза
„контузия в областта на главата“. Пациентът е бил прегледан от дежурен неврохирург и е
бил насочен за хоспитализиране, като според отбелязване в листа за преглед сам е отказал
хоспитализацията му.
От представения по делото като писмено доказателство Допълнителен лист за
преглед на пациент в КДБ/СО се установява, че при посещението в МБАЛ „Света Анна“ –
гр. София на 08.04.2021 г. раните в лицевата област на М. А. Т. са били хирургично
обработени с указание за сваляне на поставените конци след 7-10 дни.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Рентгеново
изследване № 13256/08.04.2021 г. при Клиника по образна диагностика, видно от което при
рентгенография на цервикални прешлени е установено следното: „Запазена физиологична
цервикална лордоза. Обхванатите на графията прешлени Ц1 – Ц7 включително са със
запазена височина, форма, размери и костна структура – без данни за фрактурни и
огнищни промени“.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Рентгеново
изследване № 13246/08.04.2021 г. при Клиника по образна диагностика, видно от което при
компютърна томография на главен мозък не се установяват структурни промени в
изследваната област.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Съдебно-медицинско
удостоверение /СМУ/ № 125.04./2021 г., изготвено от специалист по съдебна медицина,
според което при извършен на 09.04.2021 г. преглед на М. А. Т. са констатирани следните
травматични увреждания при пациента: травматичен оток на левия долен лицев етаж;
разкъсно-контузни рани в долната повърхност на брадичката и по вътрешната повърхност
на долната устна, хирургично обработени; кръвонасядане по лигавицата на долната устна;
охлузвания по кожата на долната устна; данни за увреждане на структури, участващи в
движението на долната челюст силно ограничена подвижност на челюстта). Направена е
констатацията, че травматичните увреждания са причинени в резултат на съприкосновение с
твърди тъпи предмети, като съобразно предварителната преценка на медицинското лице,
вредите изпълвали критериите на признака „временно разстройство на здравето, неопасно за
3
живота“.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО 000399/12.04.2021 г., видно от който на 12.04.2021 г. ищецът М. А. Т. е
постъпил за нов преглед в МБАЛ „Света Анна“ – гр. София, при който му е била поставена
следната основна диагноза „Навяхване и разтягане на става (връзка) на челюстите“ и е
отразено следното обективно състояние: „не се наблюдава лицева асиметрия“, „Леко
затруднено отваряне на устата. Постоянно съзъбие. Несанирана устна кухина. Наличие на
шев на рана в областта на преходната гънка на долна челюст, премоларна област, ляво“, „не
се установяват фрактури на лицевите кости“.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Медицинско
направление от 12.04.2021 г., видно от което М. А. Т. е бил насочен към КТ на долна
челюст – нативно. При последното изследване не са установени травматични промени на
обхванатите при изследването костни структури /лицеви кости и долна челюст – според
отразеното в рентгеново изследване № 1696/12.04.2021 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства 2 броя платежни
документи, удостоверяващи извършени от М. А. Т. разходи, както следва: 1./ фискален бон
от 12.04.2021 г. за сумата от 120,00 лева, платена за рентгеново изследване, извършено в
МБАЛ „Света Анна“ ЕООД; 2./ квитанция № 120/09.04.2021 г. за заплатена сума в размер
на 50,00 лева за СМУ 125.04./21
В производството пред настоящата съдебна инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели: двама, водени от ищеца, а
именно свидетелите В. Ц. П. и Н. Б. Г., и двама, водени от ответника, а именно
свидетелите Н. Т. К. и Б. Д. М..
От разпита на свидетеля В. Ц. П. се установява, че той познава ищеца от около 6
години, като двамата се сближили след като заживели в съседни жилищни сгради и
започнали да излизат приятелски – обикновено около 3 пъти седмично. Доколкото му е
известно на свидетеля, М. Т. работи единствено като треньор по бокс в зала „М. Д.“.
Свидетелят има спомен, че преди около 3 години, считано от датата на разпита му
/12.06.2024 г./, М. му бил споделил за конфликт, възникнал между него и колега, в спортната
зала, в която работел, случил се през м. 04.2021 г., в резултат на който получил увреждания в
областта на челюстта. Свидетелят няма спомен колко време след този конфликт е видял М..
Заявява, че след въпросния конфликт двамата преустановили вижданията си за известен
период, вкл. М. отказвал покани за излизания по заведения, тъй като изпитвал болки в
областта на челюстта и не можел да консумира храна. По спомени на свидетеля М. не
излизал близо месец от вкъщи след конфликта на работното му място, но без да има ясен
спомен, заявява, че през този период ищецът „май“ е продължил да посещава залата, в която
работи. Впечатленията му за М. са, че той е веселяк, постоянно в движение, усмихнат. С
последния са приятели в социалната мрежа „Фейсбук“, но свидетелят не помни да е влизал в
профила на ищеца през м. 04.2021 г. Има спомен, че през 2021 г. М. бил организирал
физическо предизвикателство в социалните мрежи, но не помни през кои месеци точно се е
случило това и дали те съвпадат с процесния инцидент.
От разпита на свидетеля Н. Б. Г. се установява, че той познава ищеца от 2018 г.,
когато започнал да ходи при него на индивидуални тренировки по бокс. Покрай
тренировките двамата станали приятели и освен да тренират заедно, започнали да си говорят
и да си споделят и по други въпроси извън спортните занимания. Свидетелят разказва, че М.
му споделил за процесния случай с К. П.. На 07.04.2021 г. Г. не се засякъл с М. в спортната
зала. При следващата му индивидуална тренировка при ищеца през м. 04.2021 г. – следваща
по време въпросната ситуация с К., по време на която Г. не помни колко хора е имало в
спортната зала, на свидетеля му направило впечатление промяна в поведението на М. – не се
усмихвал, не изглеждал добре, изглеждал потиснат, с наранено его и не бил словоохотлив.
Имал видими следи по брадичката – рана/синка, като ищецът му споделил и за шефове във
вътрешната област на устната кухина. Свидетелят посочва, че по принцип като треньор М.
бил доста активен в тренировките, сам участвал в спарингите с курсистите, но това се
променило след инцидента с К. – след това М. показвал съответните движения, но не
участвал в спаринг, а Г. се наложила да тренира с боксова круша. Това се забелязало в залата,
курсистите започнали да го коментират, а някои от тях дори спрели да посещават
тренировките му. Наред с това, М. спрял да излиза вечер. Свидетелят заявява, че познава
ответника К. П. само по физиономия, тъй като са засичали в спортната зала.
От разпита на свидетеля Н. Т. К. се установява, че той познава ищеца от залата, в
4
която тренира и понастоящем – „М. д.“, а ответника – от общи познати, още от 2016 г.
Свидетелят заявява, че няма ясен спомен за 07.04.2021 г., но със сигурност към тази дата е
посещавал горепосочената спортна зала, в която обикновено тренирал всеки делничен ден
след 16:30 часа, а по изключение и по обяд. Свидетелят посочва, че знае за инцидента между
М. и К., но лично не е присъствал на същия – разбрал за него още същата вечер, в която той
се е случил, от свой познат, с когото тренирал в „М. д.“ и който в телефонен разговор му
споделил за ситуацията между ищеца и ответника. Свидетелят не знае с конкретика какво се
е случило, тъй като не бил задавал въпроси за това. Помни, че на следващия ден след
инцидента, бил на поредна тренировка в залата – по обяд, между 12:30 ч. и 13:30 ч., и
засякъл М., с когото провели разговор. Към този час К. не бил в залата. С последния се
видели около 5 дни след инцидента, като ответникът му разказал как са се развили
събитията от негова гледна точка, вкл. му споделил, че между него и ищеца имало
пререкания, разменили си реплики и след това удари. Доколкото си спомня свидетелят, К.
също бил понесъл удари от М. – ответникът сам му споделил, че има оплаквания за
наранявания в областта около врата или бузата, но свидетелят не помни точно разказа му и
заявява „при разделянето, сборичкването, при самата ситуация нещо се е получило“. Видимо
при К. свидетелят забелязал зачервявания в областта на бузата, ухото от лявата част на
лицето. По впечатления на свидетеля, след инцидента не се забелязвала видима промяна в
поведението на ищеца – държал се нормално. При проведения между двамата разговор на
деня, следващ инцидента, при М. се наблюдавала само лека подутина на лицето. След този
инцидент свидетелят продължил да засича редовно ищеца в спорната зала, но не помни дали
последният е участвал активно в тренировките с неговите курсисти. Относно външните
характеристики на К., свидетелят посочва, че той е едър мъж, около 190 см, над 90 кг.
От разпита на свидетеля Б. Д. М. се установява, че той познава страните в процеса,
тъй като от около 5 години тренира в спортна зала „М. Д.“ – посещава вечерните групови
тренировки от 20:00 ч. Доколкото си спомня, е посещавал спортната зала и в периода
м.04.2021 г. – м.06.2021 г., когато е виждал и М., тъй като последният водел тренировките
преди началния час на тренировката на свидетеля. Тренировките на М. били с различна
посещаемост, като ищецът демонстрирал на курсистите си упражненията и участвал лично в
тях. Свидетелят заявява, че му е известен инцидентът между М. и К. от м.04.2021 г., тъй като
в този ден той имал тренировка – намирал се извън залата в очакване да приключи
предходната група, за да започне неговото занимание. През стъклените прозорци на залата
видял М. и К. да спорят, без да чува конкретно за какво. След това спорът им прераснал във
физически сблъсък, при което множество хора се насочили към тях, за да ги разделят.
Свидетелят заявява, че не е забелязал кой е инициирал конфликта, вкл. кой кого е приближил
първи, но доколкото било обяснено по-късно на курсистите, спречкването между двамата е
било свързано с началния час на тренировката на К.. След като нещата се успокоили,
започнала тренировката на свидетеля. Преди нейното провеждане, свидетелят разговарял
лично с К., при което забелязал леко зачервяване и подутина. След въпросния инцидент
свидетелят продължил да посещава същата спортна зала, като при посещенията си засичал
М., като не забелязал в тренировките на последния да е настъпила някаква промяна.
Водените от ищеца свидетели – В. Ц. П. и Н. Б. Г., съдът е изслушал във връзка с
искането му за събиране на гласни доказателствени средства, чрез които да установи
конкретните негативни последици от причиненото му при процесното спречкване телесно
увреждане. Преценявайки показанията на тези двама свидетели по вътрешно убеждение,
след извършване на съпоставка помежду им и със събраните по делото писмени
доказателства, както и отчитайки непосредствените си впечатления от поведението и
реакциите на свидетелите по време на разпита им и при поставянето на въпроси към тях,
съдебният състав счита, че следва да се довери на показанията на свидетелите П. и Г., тъй
като те отразяват личните им впечатления относно поведението на ищеца в периода,
непосредствено следващ инцидента, вкл. свидетелят Г. изнася данни пред съда относно
отражението на инцидента към поведението на ищеца в работна среда, бидейки негов
индивидуален курсист. Показанията на свидетелите П. и Г. съдът кредитира като
последователни, житейски логични и безпристрастно дадени.
Водените от ответника свидетели – Н. Т. К. и Б. Д. М., съдът е изслушал във връзка с
искането му за събиране на гласни доказателствени средства, чрез които да опровергае
твърденията на ищеца за настъпили при него негативни последици от процесния инцидент и
за установяване на твърденията му за провокация от страна на М. Т. за процесното
спречкване, както и за предприетото от него активно поведение при сблъсъка, вкл.
нанесените от него на К. П. удари, довели до съответни увреждания при ответника.
5
Преценявайки показанията на тези двама свидетели по вътрешно убеждение, след
извършване на съпоставка помежду им и със събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира, че същите следва да се кредитират като еднопосочни, последователни и
неопровергани от останалия доказателствен материал в частта им относно обстоятелството,
че след процесния инцидент М. Т. е продължил трудовата си дейност, като още на 08.04.2021
г. е бил в зала „М. Д.“ и е давал индивидуални и/или групови тренировки. В частта им
относно липсата на видима промяна в поведението на М. Т. при водените от него
тренировки, съдът констатира, че в показанията си свидетелят К. добросъвестно заявява, че
„Нямам ясен спомен дали е участвал активно или само е давал напътствия“, като
впоследствие сам внася противоречия в показанията си, заявявайки „Смея да твърдя, че съм
го виждал да тренира и с партньори, и без, и да правят спаринги, условия, чували и други“.
С оглед на тези противоречия в собствените му показания и съобразявайки отминалия
период от време от датата на инцидента, както и продължаващото и към днешна дата
посещение на спортна зала „М. Д.“ от страна на свидетеля К., при което е нормално и
логично да са настъпили различни обстоятелства, обусловили различно поведение на М. Т.
при водените от него тренировки, които да размиват точните спомени на свидетеля К.
относно процесния период, настоящият съдебен състав намира, че чрез показанията на този
свидетеля не се опровергават твърденията на ищеца, подкрепени от личните впечатления на
индивидуалния му курсист – свидетеля Г., че непосредствено след инцидента М. Т. не е
участвал максимално активно в заниманията на курсистите си поради полученото телесно
увреждане. Същевременно, преценявайки съвкупно показанията на свидетеля Г. и тези на
свидетеля М., съдът приема, че неучастието в максимална степен в активното извършване
на спорните занимания от страна на ищеца се установява само за първите няколко дни,
непосредствено следващи инцидента, но не и за следващите седмици и месеци. В тази
насока съдът взе предвид изявленията на свидетеля М., който признава, че „Не мога да кажа
ден, но в следващите седмици видях М. в залата да си води групите“, без да има промяна в
обичайния начин на тяхното водене. Тоест показанията на свидетеля М. не опровергават
твърденията, че в първите дни след 07.04.2021 г. ищецът не е извършвал активно
упражненията, включени в дневните му тренировки, което съдът намира и за житейски
логично да се е случило така предвид ангажираните по делото писмени доказателства,
сочещи за съмнение у медицинските органи за наличие на сътресение на мозъка, ограничена
подвижност в челюстта и прочие, които обективно са от естество да възпрепятстват
осъществяването на упражненията, включени в тренировъчната дейност на лице,
занимаващо се с бокс. Що се касае до показанията на свидетелите К. и М. в частта им
относно начина на развитие на процесното спречкване, вкл. и относно това по чия
инициатива се е случило то, съдът счита, че така събраните гласни доказателствени средства
не се отличават с доказателствена стойност относно посоченото обстоятелство, доколкото
свидетелят К. не е присъствал в спортната зала на 07.04.2021 г. и не е станал пряк свидетел
на конфликта, а свидетелят М. добросъвестно признава, че не е забелязал кой е инициирал
конфликта, вкл. кой кого е приближил първи, а в момента, в който е влязъл в залата, двамата
вече са били отдалечени един от друг от други лица в залата. С оглед на това съдът намира
за недоказано твърдението на ответника, че инициатор на физическия сблъсък между него и
ищеца е именно последният.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
съответно сумата от 2 500,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причиняване на болки и страдания, накърняване на личната чест и
достойнство и причиняване на негативни емоции в резултат на нанесената на ищеца от К. Ц.
П. лека телесна повреда на 07.04.2021 г. – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за
осъществяването на което ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
/31.10.2022 г. по НЧХД № /2021 г. на СРС, 129 състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000,00 лева, както и сумата от 170,00 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същата лека телесна повреда, изразяващи се
в направени разходи за рентгеново изследване и за изготвяне на съдебно-медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е наведено възражение от ответната страна за съпричиняване
6
на вредоносния резултат от ищеца М. А. Т..
Основателността на така предявените осъдителни искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1./ че с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд ответникът К. Ц. П. е признат за виновен за това, че на 07.04.2021 г. около
19.30 часа, в спортна зала „М. д.“, находяща се в град София, бул. №, е нанесъл на ищеца М.
А. Т. удар с юмрук по главата и по конкретно в челюстта, с което му е причинил оток и рани
по брадичката и челюстта, както следва: травматичен оток на левия долен лицев етаж;
разкъсно-контузни рани по долната повърхност на брадичката и по вътрешната повърхност
на долната устна с кръвонасядане около нея; увреждане на структури, участващи в
движението на долната челюст – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК; 2/ претендираните
неимуществени вреди и техният размер; 3/ настъпването на неимуществените вредите в
причинна връзка с деянието; 4/ претендираните имуществени вреди и техният размер; 5/
настъпването на имуществените вреди в причинна връзка с деянието.
Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД е
извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право
или правнозначима ценност от категорията на естествените права. В конкретния случай
ищецът твърди, че е пострадал от извършено от ответника престъпление по чл. 130, ал. 1
НК.
За установяването на първия обективен елемент, включен във фактическия състав на
иска по чл. 45, ал. 1 ГПК, ищецът е ангажирал по делото Присъда № /31.10.2022 г.,
постановена по НЧХД № /2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 129 състав, потвърдена с Решение № 254/10.04.2023 г., постановено по ВНЧХД
№ /2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX въззивен състав.
Първият спорен между страните въпрос на етапа на първоинстанционното исково
производство касае това обвързан ли е гражданският съд от решението на наказателния съд,
с което е приложен институтът на „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание“, регламентиран в нормата на чл. 78а НК, относно
обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По спорния въпрос в мотивите на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 15, е разяснено, че с присъдата и с
решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по
съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата
сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се
произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността –
освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на
административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си
остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което
е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. В същия
смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 75 от
12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 04.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, и други.
Съобразявайки цитираната практика и на основание чл. 300 ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че с влязлата в сила на 10.04.2023 г. Присъда № /31.10.2022 г. по
НЧХД № /2021 г. на СРС, 129 състав, е установено по задължителен за гражданския съд
начин, че ответникът К. Ц. П. е извършил виновно и противоправно следното деяние: на
07.04.2021 г., около 19:30 часа, в спортна зала „М. д.“, находяща се в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бизнес център „Бенч марк“, е нанесъл на М. А. Т. удар с
юмрук по главата и по-конкретно – челюстта, с което му е причинил оток и рани по
брадичката и челюстта, както следва: травматичен оток на левия долен лицев етаж;
разкъсно-контузни рани по долната повърхност на брадичката и по вътрешната
повърхност на долната устна, с кръвонасядане около нея; увреждане на структури,
участващи в движението на долната челюст /силно ограничена подвижност на
челюстта в резултат на навяхване на долночелюстните стави/ - престъпление по чл.
130, ал. 1 НК. С влезлия в сила акт на наказателния съд е установено, отново по
задължителен за гражданския съд начин, че по същото време и на същото място К. Ц. П. не
7
е нанесъл на М. А. Т. поредица от удари с юмруци по главата и не му е причинил
охлузвания по кожата на долната устна. Доколкото престъплението по чл. 130, ал. 1 НК е
резултатно, следва, че видът и броят на телесните увреждания, както и наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, също са установени със
задължителна сила. Оттук следва, че съдът е длъжен да приеме в настоящото производство,
че фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД е осъществен по описания в решението на
наказателния съд начин.
По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди:
При горните мотиви досежно прило.остта на нормата на чл. 300 ГПК в хипотезата на
чл. 78а НК, съдът приема, че ищецът по делото е установил при условията на пълно и главно
доказване основанието на исковата си претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС).
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради което в практиката на
върховната инстанция – така Решение № 40 от 18.03.2016 г. по т. д. № 188/2015 г. на ВКС, I т.
о., Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о., и др., е прието, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на
съда на точния паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физически и
психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за определяне на
размера на дъл.ото обезщетение следва да се съобрази и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост.
В разглеждания случай, при преценката на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази следните обстоятелства: от една страна – видът и
сравнително малкият брой увреждания на телесната неприкосновеност на ищеца,
изразяващи се в оток и рани по брадичката и челюстта и конкретно в травматичен оток на
левия долен лицев етаж; разкъсно – контузни рани по долната повърхност на брадичката и
по вътрешната повърхност на долната устна, с кръвонасядане около нея; увреждане на
структури, участващи в движението на долната челюст /силно ограничена подвижност на
челюстта в резултат на навяхване на долночелюстните стави/, които са причинили на М. А.
Т. единствено лека телесна повреда и временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; липсата на твърдения и на данни по делото за трайни последици за здравето на
ищеца в резултат на гореописаните увреждания; младата възраст на ищеца към датата на
инцидента – 36 години, която предполага по-бързото му възстановяване от конкретно
получените телесни увреждания, което се установява по категоричен начин и от
констатациите на лекар – челюстен хирург при прегледа на М. А. Т. само 5 дни след
инцидента, отразени в лист за преглед на пациент № 000399/12.04.2021 г. на л. 12 от делото
/че при ищеца не се наблюдава лицева асиметрия, има само леко затруднено отваряне на
устата, постоянно съзъбие, без фрактури на лицевите кости/; конкретно упражняваната от
ищеца професионална дейност – треньор по бокс, която предполага ежедневното му участие
в спаринги, при които биха могли да настъпят и при липса на умисъл за това увреждания по
телесната цялост на ищеца, вкл. с оглед на конкретната работна среда, в която полага труд
ищецът, подобни увреждания не представляват непредвидимо и рядко случващо се събитие
– свидетелство за което е и фактът, че с влезлия в сила акт на наказателния съд ответникът е
оправдан за това, че по същото време и на същото място е нанесъл на М. А. Т. поредица от
удари с юмруци по главата и му е причинил охлузвания по кожата на долната устна, от което
следва, че обективно констатираните такива при ищеца не са в резултат от поведение на
ответника, респ. към момента на инцидента при ищеца са съществували и други телесни
8
увреждания в лицевата област, които са били забеле.и за курсистите в спортната зала;
фактът, че уврежданията на ищеца не са наложили преустановяване на трудовата му
дейност, а същият е бил на работното си място още на следващия ден след инцидента;
липсата на ангажирани по делото доказателства за конкретно друго по-неблагоприятно
засягане на личния и професионалния му живот и за настъпването на извънредни промени в
начина му на живот; от друга страна – насочеността на удара на ответника, а именно в
лицевата област на ищеца, при което са настъпили лесно забеле.и физически увреждания,
които нанесени в тази зона на човешкото тяло във всички случаи предизвикват негативни
емоции и срам у увреденото лице; необходимостта от хирургическа обработка на увредената
част на лицето; обстоятелствата, при които е бил нанесен ударът – на работното място на
ищеца, по време, по което в спортната зала присъстват множество курсисти, които могат да
възприемат случилото се и това да компрометира професионалната репутация на ищеца,
съответно притеснението на последния от отношението на клиентите му занапред;
отчуждението от социални контакт на ищеца за период около месец след инцидента.
Предвид така установените обстоятелства по делото, както и съобразявайки социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към процесния период,
настоящият съдебен състав намира за справедливо по размер обезщетение, което би
репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца (доколкото те изобщо
могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно
по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост), сумата от 1 500,00 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /съобразно
принципа на диспозитивното начало/ - 03.08.2023 г., до окончателното изплащане.
Присъждането на сума, по-голяма от посочената, съдът счита, че би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди:
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за рентгеново изследване в размер на 120,00 лева и
разходи за издаване на съдебномедицинско удостоверение в размер на 50,00 лева, съдът
намира, че извършените разходи / за което са представени нарочни платежни документи/ са
били необходими, свързани с поставяне на диагноза относно настъпилото травматично
увреждане, вследствие на процесното съприкосновение, и представляват разумен разход,
който е и правно обоснован – представляват имуществени вреди под формата на понесени
загуби, които се намират в причинно-следствена връзка с осъществения деликт и подлежат
на обезвреда.
По възражението за съпричиняване
Вторият спорен между страните въпрос на етапа на първоинстанционното исково
производство касае допустимостта на наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ответната страна предвид наличието на влязъл в сила
акт на наказателния съд, в рамките на който такова не е наведено и разгледано.
По спорния въпрос съдът намира следното:
Предмет на изследване в наказателното производство е поведението на подсъдимото
лице, затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване
в наказателното производство по конкретното дело. Поради тази причина няма пречка
страните по гражданското дело да установяват съпричиняване на вредите в рамките на
производството по иска за обезщетяването им. В този смисъл въпросът за съпричиняването
на вредите от процесния деликт не е преклудиран по силата на постановеното решение по
образуваното наказателно производство. За да стигне до този извод съдът съобрази и
обстоятелството, че в конкретно разглеждания случай съпричиняването не е елемент от
фактическия състав на деянието и не е изследвано от наказателния съд /видно от мотивите
на представения по делото въззивен акт/. С оглед на принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, фактите относно съпричиняването на вредоносния резултат
подлежат на доказване пред гражданския съд /в този смисъл Решение № 51 от 03.05.2017 г.
по т. д. № 1971/2016 г. по описа на ВКС, ІІ ТО/.
С оглед гореизложеното, съдът намира за принципно допустимо възражението на
ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
9
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира конкретно наведеното възражение за съпричиняване на вредите за неоснователно.
Мотивите за това са следните:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието
на обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди – в този смисъл Решение № 165/26.10.2010 г.
по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗД, е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно. Релевантен за съпричиняването е
онзи установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат.
В конкретния случай ответникът поддържа, че ищецът е проявил агресивно словесно
поведение спрямо него и е извършил спрямо него движение, което К. П. е възприел като
заплашително и което е било и причината К. П. да нанесе удар на М., за да се защити, както
и че вследствие на удара от М. Т. ответникът е получил оток в задната част на тила, в
областта зад лявото ухо, както и главоболие.
За установяване на наведеното възражение за съпричиняване ответникът е ангажирал
единствено гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н. Т. К. и Б. Д. М..
При изложените вече по-горе мотиви досежно изслушаните свидетелски показания, съдът
намира за недоказани твърденията на ответника за провокиращо поведение на М. Т., довело
до физически сблъсък между двамата. В тази връзка, съдът намира за нужно отново да
изтъкне, че горепосочените двама свидетели добросъвестно заявиха пред съда, че нямат
непосредствени лични впечатления относно обстоятелствата, при които е настъпил
процесният инцидент – свидетелят К. изобщо не е присъствал в спортната зала в деня на
събитието, а свидетелят М. признава, че макар и да е бил в залата в този ден, не е забелязал
кой е инициирал конфликта, вкл. кой кого е приближил първи, а в момента, в който е влязъл
в залата, двамата вече са били отдалечени един от друг от други лица в залата. Поради това
съдът намира за недоказано твърдението, че ищецът е станал повод за конфликта,
предприемайки агресивно словесно или физическо поведение спрямо ответника. Макар по
делото да се събраха данни за предходни случаи, при които в резултат на поведението на
ищеца да се е стигало до забава в началния час на водените от ответника групови
тренировки, съдът счита, че подобно поведение само по себе си не е противоправно и не е от
естество да доведе до настъпването на процесния вредоносен резултат. Що се касае до
твърденията на ответника, че след получения удар с юмрук в областта на челюстта, ищецът
му е нанесъл удари, довели до телесни увреждания на П., настоящият съдебен състав
намира, че същите по същество са неотносими към преценката на съда относно причините за
настъпване на конкретния вредоносен резултат, установен с влезлия в сила акт на
наказателния съд – предприетото от ищеца поведение спрямо ответника след нанасянето на
инкриминирания удар в челюстта съдът счита за последващо такова спрямо настъпилото
за ищеца конкретно телесно увреждане, явяващо се съставомерна вреда на престъпения
състав по чл. 130, ал. 1 НК, за който е налице влезлият в сила акт на наказателния съд, което
изключва приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока следва
да бъде отбелязано, че гражданският съд не е компетентен да извършва преценка относно
наличието на предпоставки за прилагане на института на реторсията, още повече че по
делото не се ангажират доказателства за осъществен от ищеца престъпен състав по чл. 130,
ал. 1 НК. Тоест последващото поведение на ищеца би могло да представлява самостоятелен
деликт, но доколкото то следва по време настъпването на съставомерните вреди, фиксирани
в решението по чл. 78а НК, не е налице причинно-следствена връзка между него и
процесните вреди, подлежащи на репариране в настоящия граждански процес.
При горните мотиви съдът намира предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
основателен до размера на сумата от 1 500,00 лева, ведно със законната лихва от завеждане
на делото до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер от 2 500,00
лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
10
Искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени имуществени вреди е основателен за пълния предявен размер от 170,00 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
В случая ищецът претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на
950,00 лева и за платена държавна такса в размер на 106,80 лева, за извършването на които
са представени доказателства по делото. Своевременно по делото е наведено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно,
съобразявайки броя на предявените и разгледани искове и конкретно извършените от
адвокат А. И. процесуални действия. Поисканият адвокатски хонорар е минимален размер с
оглед действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважения размер на
предявените искове в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 836,80 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски в полза на адвокат Т. И. по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Отчитайки горните обстоятелства досежно размер на възнаграждението на
процесуалния представител на ищцовата страна и с оглед отхвърлената част от исковете,
съдът намира, че в полза на адвокат И. следва да се присъди сумата в размер на 220,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. ,
ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 1 500,00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, накърняване на
личната чест и достойнство и причиняване на негативни емоции в резултат на нанесена му
от К. Ц. П. лека телесна повреда на 07.04.2021 г. – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за
осъществяването на което К. Ц. П. е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
/31.10.2022 г. по НЧХД № /2021 г. на СРС, 129 състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000,00 лева, както и сумата от 170,00 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същата лека телесна повреда, изразяващи се
в направени разходи за рентгеново изследване и за изготвяне на съдебно-медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 45, ал. 1 ГПК за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 1 500,00 лева до пълния предявен размер от 2 500,00 лева.
ОСЪЖДА К. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. ,
ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 836,80 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 43593/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Т. П. И., САК, личен номер ******, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата в размер на 220,00 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на К. Ц. П., ЕГН **********, в производството по гр.
д. № 43593/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12