Р Е Ш Е Н
И Е
№ 142 11.07.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на пети юли две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 107 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.Т.П.
*** като пълномощник на ЕТ “В.П.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
обжалва решение №59/15.03.2023. по а.н.д. №1327/2022г. на РС - Кюстендил.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушение на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, липса на противоправно деяние поради сключена валидна застраховка за
работника, ползване на неплатен отпуск от работника на датата на нарушението и
трудов травматизъм за 2021г. от 1.47 по код 02, който е различен от посочения в
НП. Евентуално претендира за маловажен случай по чл.415в от КТ поради липса на
вредни последици. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално за
изменение на НП поради маловажен случай.
В
съдебно заседание и в писмени бележки пълномощникът на касатора поддържа
жалбата.
В
писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответния директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно и обосновано,
поради което моли за оставянето му в сила, а касационната жалба да не се
уважава.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0001328/25.10.2022г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Кюстендил, с което на ЕТ „В П – В“ в качеството на
работодател за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл.2, ал.1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 19.07.2022г. св.Г
и св.И като служители от ДИТ – Кюстендил извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство и безопасните условия на труд в обект – временен
склад за претоварване на дървесина в с.Ломница, община Кюстендил, стопанисван
от санкционирания ЕТ. От проверката на място на 19.07.2022. и по документи на
02.08.2022г. контролните органи установили, че ЕТ не е застраховал за риск
„трудова злополука“ К Т Н, назначен по трудов договор №042/17.06.2022г. на
длъжност „тракторист“ в икономическа дейност „горско стопанство“ с код 02.20
„дърводобив“, към която принадлежи ЕТ с коефициент на трудов травматизъм през
2021г. – 1.91. От прието писмо от „ЗДИ – общо застраховане“ съдът е установил,
че работника Камен Николчов е имал валидно сключена застраховка до 20.03.2022г., до когато с писмо от ЕТ е
коригиран списъка на застрахованите лица. До 11.08.2022г. работника е имал
валидно сключен договор с ЕТ.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазена
процедура по ЗАНН и доказано противоправно деяние, т.к. до 02.08.2022г. в
качеството на работодател ЕТ не е застраховал за риска „трудова злополука“ К Т
Н, назначен по трудов договор при ЕТ на длъжността „тракторист“ в икономическа
дейност „горско стопанство“ с код 02.20 „дърводобив“, към която принадлежи ЕТ с
коефициент на трудов травматизъм през 2021г. от 1.91. Като ирелевантно е
преценено обстоятелството, че към деня на проверката работникът е бил в
неплатен годишен отпуск. Наложената имуществена санкция съдът е приел за
законосъобразно определена поради извършеното за първи път нарушение. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и е осъдил ЕТ да заплати на ДИТ –
Кюстендил 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В
касационното производство по делото са приобщени справки от ИС на ИА „ГИТ“ –
регистър трудови договори относно сключването и прекратяването на предходен
трудов договор с К Т Н с времетраене от 01.09.2020г. до 14.02.2022г.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилен
е извода на районния съд за спазена процедура по ЗАНН.
Неоснователно
е възражението на касатора за неясно обвинение във връзка с реквизита по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Обвинението съдържа всички съставомерни от обективна страна
признаци на нарушеното правило за поведение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с
предпоставките за задължително застраховане по чл.2, ал.1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“. Без правно значение за съставомерността са данните за предходно
трудово правоотношение с работника през периода 01.09.2020г. – 14.02.2022г. и
наличието на застраховка преди процесното деяние до 20.03.2022г., включително.
Посочените факти и обстоятелства са извън приложното поле на чл.413, ал.2 от КТ
поради наложената санкция в минимален размер и са неотносими към маловажността
по чл.415в от КТ. Съставомерните за отговорността обстоятелства са свързани с
това, че на 02.08.2022г. работодателят не е застраховал за риска „трудова
злополука“ работника К Т Н по трудово правоотношение през периода 17.06.2022г. -
11.08.2022г.
Касационният съд споделя и извода на
районния съд за доказано деяние.
Нормата на чл.413, ал.2 от КТ е бланкетна, поради
което правилно АНО е извършил привръзка с правилото на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ,
съгласно което работещите, които извършват работа, при която съществува
опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова
злополука“ за сметка на работодателя при условия и ред, определени с акт на МС.
Нормата на чл.52, ал.2 от ЗЗБУТ допълва условията и реда за застраховане по
чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, въвеждайки необходимост да се отчитат осъществяваната
икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на
коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. Дефинициите за
„здравословни и безопасни условия на труд“, „работодател“ и „работещ“ по §1,
т.1, 2 и 2а от ДР на ЗЗБУТ включват в условията на труд, условията, които не
водят до злополуки при работа; определят работодателя като идентично понятие с
дефиницията по §1, т.1 от ДР на КТ и дефинират като работещ определена
категория лица, между които е всяко лице, което е наето от работодателя.
Препращането в чл.52, ал.1 от ЗЗБУ относно условията и реда за застраховане
правят приложими изискванията на Наредба за задължителното застраховане за
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /обн. ДВ, бр.15/17.02.2006г.,
изм. и доп./. Правилото на чл.2, ал.1 от Наредбата задължава работодателят да
застрахова работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с
трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Съгласно чл.4,
ал.3 от Наредбата, икономическата дейност на предприятието се определя съгласно
Националната класификация на икономическите дейности, а нормата на чл.4, ал.4
от Наредбата сочи, че трудовия травматизъм се определя чрез коефициент на
заложена в нормата нормативна база. Правната уредба допълва Параграф единствен
от ЗР към ПМС №24 на МС от 06.02.2006г. за приемане на Наредбата, съгласно
който коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на
труда и социалната политика по икономически дейности по данни на НОИ от
информационната система за трудови злополуки и се обнародва в ДВ.
Приложимата към казуса нормативна уредба правилно е
анализирана от районния съд и е изведен верен извод за нарушение на чл.52, ал.1
от ЗЗБУТ.
Съгласно фактологията по делото, между ЕТ и К Т Н са
сключени два трудови договора. Първият е през периода 01.09.2020г. -
14.02.2022г. с код по КИД 0220 с име „дърводобив“. Вторият трудов договор е
през периода 17.06.2022г. - 11.08.2022г. със същия код по КИД. По вторият
трудов лицето е назначено на длъжността „тракторист“ при ЕТ с място на работа с.Ябълково.
Съгласно платежно-разчетните ведомости за м.06, м.07 и м.08.2022г., работникът
е отработил м.06.2022г. след назначението, а през м.07 и м.08.2022г. е бил в
неплатен отпуск и не е полагал труд. Извършваната от работника дейност е
включена като т.6 от Приложението към заповед №РД-01-289/25.10.2021г. на
министъра на труда и социалната политика за определяне на Коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022г., с коефициент от 1.91
при среден за страната от 0.64. Погрешното посочване в АУАН и НП на посочения коефициент
като приложим за 2021г. е техническа грешка, която не се отразява върху
валидността на волеизявлението на АНО. Видно от уведомленията от ЕТ за
работника по чл.62, ал.5 от КТ и данните от ТР на търговеца, кодът по КИД 2008
е 0220 „Дърводобив“ и по НКИД 2003 е 0201 „Горско стопанство, дърводобив“ и се
включва в икономическата дейност по т.6 „горско стопанство“ от заповедта на
министъра на труда и социалната политика. Приложените по делото на районния съд
застрахователна полица от 10.12.2021г. на търговеца, заявлението за промяна на
полицата от 20.03.2022г. досежно отпадане от списъка на работника К Т Н и
писмото от застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ от 31.01.2023г.
установяват, че за работника Камен Николчов работодателят е имал валидно
сключена застраховка до датата 20.03.2022г., когато с писмото от търговеца е
коригиран списъка на застрахованите лица с изключване на работника от този
списък. Следователно, на датата на обвинението 02.08.2022г., при действащ
трудов договор, работодателят не е изпълнил задължението си да застрахова
работника за риска „трудова злополука“ по предвидения нормативен ред, с което е
нарушил изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условията на
труд на работещия. Липсата на престиран труд на датата на нарушението поради
ползвания от работника неплатен отпуск е ирелевантна за отговорността с оглед
дефиницията за „работещ“ по §1, т.2а от ДР на ЗЗБУТ във вр. с терминологията по
чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, т.к. трудовия договор установява наемане на работещия от работодателя.
Следователно, на датата на нарушението 02.08.2022г. в
качеството на „работещ“ при работодателя Камен Трендафилов Николчов е следвало
да бъде застрахован от работодателя, т.к. извършваната дейност е в обхвата на
основната дейност на дружеството по НКИД, която основна дейност принадлежи към
икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната по
заповедта на министъра на труда и социалната политика. Бездействието на
работодателя правилно е санкционирано по общия състав на чл.413, ал.2 от КТ.
В контекста на изложеното, неоснователни са възраженията
на касатора по съществото на спора.
Правилна е преценката на районния съд за справедливо
наложена имуществена санкция в минималния законов размер като съобразена с
изискванията на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Касационният съд споделя извода на районния съд и за
немаловажност на случая по специалното правило на чл.415в от КТ. Липсват доказателства, установяващи, че нарушението на
трудовото законодателство е отстранено веднага след установяването му по
предвидения ред, независимо от липсата на вредни последици за работника, т.к.
посочените условия са в кумулативна връзка. Прекратяването на трудовия договор
е осъществено на 11.08.2022г. и на тази дата е отпаднало задължението на
работодателя да застрахова работника, поради което тази дата е мислима като дата
на отстраняване на нарушението. Нарушението обаче е установено на 02.08.2022г.,
която е датата и на неговото извършване.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
На
основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на ДИТ
- Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№59/15.03.2023г. по а.н.д.№1327/2022г. на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА ЕТ „В.П.“ /с посочени данни/ да заплати на ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – КЮСТЕНДИЛ деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер
на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.