Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 7481 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
с правно основание чл.422 от ГПК за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът И.М.С., ЕГН: **********,
с адрес *** дължи на ищеца 200 лева,
незаплатена главница по договор за кредит № **********/02.09.2014 г., сключен
между И.М.С. и „Ф.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на
заявителя с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
4866/19г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит, сключен на 02.09.2014г. между „Ф." ЕООД (Вивус) и И.М.С. под №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР на ответницата е отпусната
сумата в размер BGN 200.00 (двеста лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 02.10.2014г. Съгласно заявката на ответника
и условията по договора, сумата е отпусната на кредитополучателя по личната й
банкова сметка *** „П.И.Б." АД, като това е сторено от „Ф." ЕООД (Вивус) на датата на сключване на договора - 02.09.2014г.
Ищецът
твърди, че И.С. не изпълнява задълженията си по договора за кредит на
уговорения падеж. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия,
от 03.10.2014 (денят, следващ
падежа), „Ф." ЕООД (Вивус) започва да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към
договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора (в процесния случай - 0,00%), върху неизплатената главница за
периода на просрочието.
Твърди, че
от „Вивус" изпращат три броя напомнителни
писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. Сочи, че в тези
писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението,
дни просрочие, начислена наказателна лихва, като
съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № **********, изпратените писма се таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за
сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Твърди, че въпреки отправените покани, ответникът не погасява гореописаните
вземания.
Ищецът
излага, че на 01.02.2018г. „Ф."
ЕООД (Вивус), в качеството си на цедент.
сключва с „К.Б." ЕООД Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018г., по
силата на който прехвърля на цесионера вземания по
Договор за кредит № ********** в общ размер на BGN 571,04 (петстотин седемдесет и един лева и 04 стотинки), от които главница в
размер на BGN 200,00 (двеста
лева), наказателна лихва в размер на BGN 341,04 (триста четиридесет и един лева и 04 стотинки), такси за събиране - BGN 30,00 (тридесет лева). Съгласно чл. 26 от Договора за
прехвърляне на вземания „Ф." ЕООД упълномощава „К.Б."
ЕООД да уведоми длъжника, от името на цедента, за
прехвърлянето на вземанията. Длъжникът е уведомен на 12.03.2018г. за извършената цесия, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чрез писмовна
пратка. Предвид
незаплащане на дължимата по договора сума ищецът поддържа предявения иск.
Претендира съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедно производство.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника възнаграждение в заповедното производтво.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. Оспорва твърдението, ответницата
И.С. да е подписвала договор за кредит. Възразява, че в представения договор
липсват конкретни параметри, а фиксираната лихва противоречи на добрите нрави,
поради което тази клауза се явява нищожна.
Оспорва
представения по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние №**********, сключен на 02.09.2014 г, да е подписан от ответницата.
Счита, че представеният заверен препис не може да бъде годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Ответницата
счита, че клаузите в представения договор за кредит от разстояние са
неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите и аргумента на
чл.146 от същия закон и като такива са нищожни. Счита, че не е налице
облигационна връзка между ищецът и ответницата въз основа на сключен между тях
договор за заем от разстояние по правилата на ЗПФУР. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените съображения. Претендира
разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По ч.гр.д. №4866/2019г. на
ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК рещу
И.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: 200 лева, незаплатена главница по договор за
кредит № **********/02.09.2014 г., сключен между И.М.С. и „Ф.Ф.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на
заявителя с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г.,
както и съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 75 лева, от които: 25 лева – заплатена държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Приобщен към доказателствения
материал по делото е договор за кредит № №**********, сключен на 02.09.2014 г., със страни „Ф.Ф.“
ЕООД като кредитодател и И.М.С., като
кредитополучател. Съгласно същия на кредитополучателя се предоставя кредит в
размер на 200 лева, която сума С. е заявила да получи по банков път и се е
задължила да върне в срок от 02.10.2014г. сумата от 200 лева. Съгласно
условията на договора лихва за кредита не се дължи – посочено е лихвеният
процент да е равен на 0%, както и ГПР – 0%. В чл. 13.3, б. „а“ от договора е
посочено, че в случай на забава на плащания по договора за кредит,
кредитополучателят ще дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към
договорния лихвен процент, в размер на законната лихва върху незаплатената сума
за периода на просрочие, като към датата на сключване
на договора е посочено, че възлиза в размер на 10.03%. Предвидено е, че
наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи
на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от
БНБ.
Представена по делото е и платежно нареждане
за извършен вътрешнобанков превод, видно от което, на 02.09.2014г. кредиторът „Ф.Ф.“ ЕООД е наредило в полза на И.М.С. плащане на сума в
размер на 200 лева в полза на И.С.. Видно от същото, като основание за превода
е посочен ЕГН на ответницата и номера на кредита – 99856680011.
Вземането е прехвърлено с договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от
01.02.2018г. от „Ф.Ф.” ЕООД на „К.Б.“ ЕООД,за което
ответницата И.С. е уведомена на 12.03.2018г.,видно от известие за
доставяне ИД PS160600AZ9BN-л.17
от делото.
От заключението по назначената, неоспорена от
страните и приета от съда ССЕ се установява, че сумата от 200 лева е преведена
по банкова сметка ,*** ********** **********. При поискване на справки по
договор за кредит № №********** т 02.09.2014г., същите били предоставени
своевременно. Кредитополучателят към 07.11.2019г. не е внасял суми за
погасяване на кредита и дължимата сума е 200 лева.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договори за заем.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал.
1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение,
при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в
заповедта суми.
За
основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е по пътя на
главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата,
на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
Съдът намира за неоснователни оплакванията за
нищожност на договора за кредит поради неравноправност на клаузите на същия.
Възраженията са бланкетни. От извършената от съда
служебна проверка не се установява наличие на уговорки във вреда на
кредитополучателя, които да не отговарят на изискването за добросъвестност и да
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Още повече, при приложение на разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, ответникът следва да заплати разликата между чистата стойност на
кредита и заплатената от него сума по същия договор сума. В случая по делото не се търси нещо различно извън
договореното- фиксирана като размер сума за главница, дори без начислени лихви
и такси поради забавата.
Неоснователно е и възражението на
ответницата, че договорът не е подписан от нея, тъй като същият е сключен от
разстояние.
Цесионерът и ответницата И.С. са сключили валиден договор за
заем. Съгласно т. 3.1. от приложените Общи
условия на договора за кредит (ОУ), договорът за кредит се счита за сключен и
влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и
извършването на паричния превод след като кредитополучателят го е приел на
началната страница или подписал на хартиен носител. Съобразно т. 3.2 след
сключване на договора по описания начин кредиторът незабавно следва да преведе
сумата на кредита по сметка на кредитополучателя или по избран от последния
алтернативен начин. Срокът на договора започва да тече от датата на превеждане
на сумата.
В случая, договорът е сключен от разстояние чрез
използване на Интернет платформа, достъпна он-лайн на
страницата www.vivus.bg. Макар и по делото да не са представени
доказателства за потвърждаването му по електронна поща от кредитора, безспорно
е установено, че И.С. е получила по банкова сметка ***. В представено по делото
платежно нареждане от 02.09.2014 г.
/л.12 от делото/ изрично е посочен номерът на договора за кредит – **********.
Превеждането на сумата в полза на ответницата се установява и от заключението
по ССЕ. Получаването на сумата по договора за кредит е действие, което
предполага вече сключен договор. След като кредитополучателя е получил сумата,
съдът намира, че с това свое действие същият е потвърдил съгласието си за
сключване на договора при определените в него условия.
По извършената цесия липсват направени възражения от
ответницата с отговора на исковата молба, същата й е редовно съобщена.
Доколкото е безспорно от събраните
доказателства, че ответницата не е погасила главницата по договора, която обаче
се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се явява основателна,
защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и
неплатено.
Върху тази
сума ответникът дължи лихва за забава от деня на подаване на заявлението в съда
.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски, -25 лв. д.т., и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП и 150 лв. за ССЕ или общо 275 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 25 лв. внесена
д.т. и 50 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или сумата от 75
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че И.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1606 вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 4866/2019 г. на ВРС сумата от 200 лева, незаплатена
главница по договор за кредит № **********/02.09.2014 г., сключен между И.М.С. и „Ф.“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
които вземания са прехвърлени на заявителя с Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-005/01.02.2018 г.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1606 сумата от 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати
на „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1606 сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ ч. гр. д. № 4866/2019 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
Съдия: