Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 153/19.12.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември,
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 556/19 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от пълномощника А.Б.Л., действащ чрез своята майка
и законна представителка Д.Н.Д.,***, против решение от 6.06.2019 г. по т.д.№ 116/2018
г. на Окръжен съд – Разград в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен на
основание чл.432 от КЗ срещу ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД - София, за разликата над
присъдения размер от 3000 лева, до предявения размер от 70000 лева,
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от настъпило на
5.07.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва.
В подаден писмен отговор
пълномощникът на въззиваемата оспорва въззивната жалба и изразява становище за
правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от малолетния А.Б.Л., чрез неговата майка и
законен представител Д.Н.Д. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, гр.София за сумата
от 70000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от ПТП, което не е признато за престъпление,
при наличие на валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Оспорвайки
иска, ответникът твърди, че водачът на застрахования автомобил не е виновен за настъпилото
ПТП и че претендираното обезщетение е прекомерно, като поддържа становище за съпричиняване на вредите от
пострадалия. С
твърдение за договорно правоотношение, като основание на претендираната
отговорност, оспорва началния
момент за заплащане на лихвата.
Не се спори между
страните, установява се от Констативен протокол на ОД МВР-Разград за ПТП с
пострадали лица, че на 5.VІІ.2018 г, в центъра на с.Ясеновец е настъпило ПТП с
участие на л.а. „Опел Зафира с рег.№ РР7528
ВА, управляван от собственика Т.А. и малолетния А.Л., пострадал от удар с автомобила.
Установено е по
делото, че към датата на ПТП между собственика на участвалия в ПТП лек автомобил и ответното дружество е съществувал валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - полица №BG/23/118001884392,
за периода 1.VІІ.2018 г. - 30.VІ.2019 г.
С Постановление №В-862/18 от 14.І.2019 г., образуваното ДП №330 ЗМ-166/2018 на
РП-Разград е прекратено, като е прието, че
поведението на водача
на МПС Т.А., участвал в ПТП е несъставомерно и не инкриминира отговорността му по чл.343,ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 НК. Тъй като цитираният акт е постановление за прекратяване на наказателно
производство, нормата на чл. 300 от ГПК не се прилага.
Правилно съдът е приел, че в
тежест на ищеца е пълното и главно доказване на всички кумулативни предпоставки
за претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Показанията на свид. Т.А. установяват, че
на 5.07.2018 г. на площада на село Ясеновец предстояло провеждане на сватбено
тържество. В непосредствена близост до кръстовището между ул.“Дунав“ и
ул.“Ясен“ била изградена сцена, около която имало хора и играещи деца, а на
около 3 м. от нея бил паркиран товарен автофургон за дюнери. Управлявайки
автомобила си по ул.“Дунав“ в посока на кръстовището
с ул.“Ясен“, фургонът ограничавал видимостта му и видял детето едва при удара му
в дясната врата на автомобила.
По делото е прието
заключение на назначената САТЕ, установяваща същата фактическа обстановка - видимостта на водача към дясната част на
платното за движение, е била ограничена от надлъжно спрелия на пътя автофургон, който е закривал и видимостта на пешеходците към движещите
се по ул. „Дунав“
превозни средства. При разрешена скорост от 50км/ч, лекият
автомобил се е движел със скорост от 24,7км/ч., а
предприето от детето излизане на платното за движение е причина за настъпване на ПТП. Според
вещото лице, за да избегне удара с детето, водачът на лекия автомобил е трябвало да се движи със скорост от 8,8км/ч.
По делото е приложена медицинска
документация, установяваща, че на 5.VІІ.2018 г. детето А.Л., на пет години, е било прието по спешност в болнично
заведение с диагноза: вътрешна фрактура на ляв
долен крайник. При първоначалното му освидетелстване, по повърхността на тялото
и лицето му са установени множество охлузвания и кръвонасядания.
Назначената СМЕ
установява, че всяка от получените в лявата
подбедрица травми, води до трайно затруднение в движението на левия долен
крайник, което е наложило извършване на вътрешна репозиция и гипсова
имобилизация за срок от шест седмици, а всяко от уврежданията съставлява средна телесна повреда. Установено е адекватно и своевременно предприето лечение, а при проведеното на 28.ХІ.2018 г. освидетелстванее констатирано, че движението на крайника е възстановено, без негативни за
физическото му здраве последици.
Кръвонасяданията и охлузванията по лицето и
тялото на детето са квалифицирани
като леки телесни повреди, които са отзвучали в рамките на дни, без трайни последици върху здравето.
Назначената
съдебно-психиатрична експертиза установява,
че скоро след инцидента детето
изпитвало страх, чувствало се е объркано и притеснено. Психичното му състояние в месеците след това се характеризира като остра стресова реакция с прояви на страх и паника. Вещото лице констатира симптоми на адаптационна тревожно-депресивна реакция - безпокойство, подтиснато настроение,
страхове при излизане на улицата и при пътуване, колебания в съня, тонуса,
ограничаване на контакти и предпочитане на игри в затворени помещения. Това
състояние е квалифицирано
като психотравма, която не е довела до нарушаване на базисните годности и
социалното функциониране на детето.
Съдът е установил правилно
фактическата обстановка по делото: на 5.VІІ.2018 г. А.Л. е играел на сглобената на площада
в с.Ясеновец сцена, без контрол от страна на родителите. За да се придвижи до баща си, който се намирал на
отсрещния тротоар, детето пресякло площада,
тичайки отдясно-наляво и навлязло в лентата, по която се придвижвал процесния лек автомобил. В двете посоки липсвала видимост поради намиращ се на площада
фургон за дюнери. Ударът с
детето се осъществил странично с предната дясна врата на автомобила и причинил счупвания на левия десен крайник и охлузвания по лицето, тялото и горните крайници.
Въз основа на цялостна преценка
на доказателствата, правилен е изводът на съда, че пострадалото дете е излязло на пътя внезапно и е пресякло на неободначено за преминаване на
пешеходци място, нарушавайки правилата за
пресичане, с което е причинило ПТП, с произтичащите от него и претендирани вреди. Следователно, основателно е възражението на ответника за съпричиняване на противоправния
резултат от малолетния пострадал и от родителите му, които са го оставили без надзор.
Неоснователно е възражението на застрахователя за липса на противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил, което да е в пряка причинна връзка с причинените на
пострадалия вреди с
оглед факта, че автомобилът се
движел с по-ниска от разрешената скорост.
Преценката за виновно и
противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда въз основа на възможността или невъзможността за
предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала
видима за водача, но и предвид възникването на опасност в невидимата зона, когато тя е следвало да се предположи
като налична. Придвижвайки се край
площада, водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме фургона като
ограничаващ видимостта му, като е следвало да избере скорост на движение и да направи преценка за опасността,
съобразени с пътната
обстановка. Правилно съдът е приел, че
поведението на водача на лекия автомобил е противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД, което е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя му за обезщетяване на претърпените от деликта вреди, съпричинени от пострадалото дете и оставилите го
без надзор родители.
Изхождайки от принципа за справедливост по чл.
52 ЗЗД, съдът е
определи общ размер на обезщетението
15000 лева, като е съобразил вида и характера на причинените телесни увреждания,
възрастта на детето и краткия възстановителен процес.
Отчетено е обстоятелството, че вредите се намират в причинно-следствена
връзка и с поведението на увредения. Произшествието е настъпило в момент, когато малолетният
ищец е пресичал уличното платно за движение на превозни средства без контрол и на необозначено
място, в нарушение
на чл. 113, ал.1, т.1 и чл.114,т.1 от ЗДвП. Това поведение е причинно-следствена връзка с настъпилия за
него неблагоприятен резултат.
С
оглед доказателствата по делото, изводът на съда, че "участието"
на пострадалия е в размер
на 80% спрямо "приноса" на виновния водач, е правилен, а дължимото обезщетение следва да се определи в
размер на 3000лева, поради което решението – в обжалваните му части следва
да бъде потвърдено.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 6.06.2019 г. по т.д.№ 116/2018
г. на Окръжен съд – Разград в обжалваната му част. В необжалваните му части,
решението е влязло в сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.