О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 01.06.2020 г. гр. Радомир
Районен съд-Радомир ІІІ състав
На първи юни 2020 година
В закрито заседание
в следния състав:
Районен съдия:
Татяна Т.
Секретаря
.....................................
Прокурор
......................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 38 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск от “А.з.с.н.в.” ЕАД против С.Т.Т., като е поискал от съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 769/2019 г. на РдРС следните суми по договор за паричен заем № 165274 от 17.01.2018 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ответницата: както следва: сумата от 1836.26 лева – главница за периода от 14.03.2018 г. до 19.12.2018 г.; сумата от 299.53 лева – договорна лихва за периода от 14.03.2018 г. до 19.02.2018 г.; сумата от 1816.21 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.04.2018 г. до 19.12.2018 г.; 1026.44 лева – обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Копие от исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление, тъй като е установено, че на известните адреси на ответника, според справката от НБД "Население" ответната страна не е открита, за да й се връчат съобщенията и книжата по делото.
С определение от 05.03.2020 г. е постановено прилагане на съобщението до ответната страна по делото на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК на С.Т.Т. е предоставена правна помощ, и е определено и адвокатско възнаграждение в размер на 578.49 лева, което съдът е разпоредил да бъде внесено от ищцовата страна в едноседмичен срок от датата на връчване на определението. С разпореждането е постановено след внасяне на депозита да се изпрати писмо до АК- Перник, задно със служебно изготвен препис от определението с искане да бъде определен адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответника С.Т.Т., като на страната са указани и последиците от неизпълнение на дадените от съда указания, а именно, че производството по делото ще бъде прекратено.
Препис от постановеното от съда определение е връчено на ищцовата страна по реда на чл.39, ал.1 от ГПК на технически сътрудник К.Ц. на 12.03.2020 г., което обстоятелство, последната е удостоверила с полагане на подписа си разписката към съобщението. В указания на страната едноседмичен срок – изтекъл на 28.05.2020 г. (работен ден), страната не е внесла определеното от съда адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна, поради което и следва извода, че страната не е изпълнила дадените и от съда указания, поради което е налице основание за прекратяване на производството по делото, тъй като липсва процесуална възможност за продължаване на процеса без назначаване на особен представител на ответника, а условие за назначаване на такъв е законоустановеното по чл.47, ал.6 от ГПК задължение на ищеца за предварително внасяне на разноските за назначаване особен представител на ответник, призован в хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК.
Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото (аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение).
Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда, т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда, с оглед на което разпоредбата на чл.77 от ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.76 от ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128, т.2 от ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса. Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128, т.2 от ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.
След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл.128, т.2, предл.2-ро от ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Съгласно т.13 от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото е прекратено (какъвто е настоящия случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № 543 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.09.2019 г., по ч.гр.д. № 769/2019 г. на РдРС следва да бъде обезсилена.
Предвид изложеното СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с рег. № 308
при РдРС от 20.01.2020 г. н. “А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***, офис - сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4,
заедно с приложенията към нея.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.3 вр. чл.128, т.2, предл.
2-ро от ГПК производство по гражданско дело № 38/2020 г. по описа на РС-Радомир, поради невнасяне от ищеца в определения от съда срок на дължимите разноски по делото в размер на 578.49
лева, представляващи възнаграждение за назначаване на особен представител на
ответната страна – С.Т.Т..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 543 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.09.2019 г., издадена по ч.гр. дело № 769/2019 г. на Районен съд – Радомир, в полза н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу С.Т.Т. с ЕГН ********** ***.
На основание чл.275, ал.1 от ГПК, определението може да се обжалва от
страните с частна жалба пред ПкОС в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: