Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на втори ноември през
две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8031
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8031/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Л.Ч. ЕГН ********** от гр.София срещу решение
№72286 от 14.04.2020 г постановено
по гр.д.№30733/19 г на СРС , 50 състав ; с което са отхвърлена иска на въззивника с
правно основание чл.439 ГПК срещу „Т.С.”
ЕАД *** да се признае за установено , че Ч. не дължи сумата от 536,72 лв. –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, сумата от 306,97
лв. – лихва за забава и сумата от 18 лв – съдебни разноски по
изпълнителен лист от 18.03.2009 г по ч.гр.д.№41662/08 г на СРС .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС . Последното изпълнително действие е извършено на 10.07.2013 г
и на 10.07.2018 г процесните вземания са погасени с 5 –годишна погасителна
давност .Перемирането на изпълнителното дело е станало на 10.07.2015 г т.е. след
ТР №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2813 г на ОСГТК на ВКС .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.05.2020 г и е обжалвано
в срок на 29.05.2020 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че до
10.07.2013 г по изп.дело №1821/09 г на ЧСИ №838 са постъпвали суми от запор .
Изпълнителното дело се е прекратило на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на
10.07.2015 г и към датата на предявяване на иска 29.05.2019 г не е изтекла
5-годишна погасителна давност . Погасителната давност е била спряна до датата на
прекратяване на изпълнителното производство .
Решението на СРС е правилно Както правилно е посочил първоинстанционният съд чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземания установени с влязла в сила заповед за
изпълнение винаги 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания ,
които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за
забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на
ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС
, решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение
№51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или
прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998
г, V ГО на ВКС .
В случая последното изпълнително
действие е извършено на 10.07.2013 г . До 26.06.2015 г в сила е
било ППВС №2 от 18.11.1980 г , /задължително за съдилищата/ според което давност не тече , докато е висящо
изпълнителното производство . До 26.06.2015 г изпълнителното дело не е било
перемирано и е висящо . Едва след
26.06.2015 г при действието на ТР №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2813 г на ОСГТК на ВКС е
започнала да тече 5 годишна погасителна давност , но същата не е изтекла до
29.05.2019 г , когато е предявен иска .
Налага се изводът , че решението на
СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноски пред СГС на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №72286 от 14.04.2020 г постановено
по гр.д.№30733/19 г на СРС , 50 състав .
ОСЪЖДА И.Л.Ч. ЕГН
********** от гр.София да
заплати на „Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.