Р Е Ш Е Н И Е
260397/9.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №374 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.108 от ЗС.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Г.С. ХЮ., с ЕГН**********, О.С.Ю., с ЕГН********** и Х.Х.М., с
ЕГН**********, и тримата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Х.М.
от ШАК срещу С.Д.Д., с ЕГН**********,***. Ищците твърдят, че са съсобственици
при равни дялове на общо 1184/2100
ид.части /по 1184/6300 ид.части по отношение на всеки един от тях/ на следните
недвижими имоти:
-Поземлен имот с площ 2017 кв.метра в местност „***“,
с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.32.268, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на поземления
имот: имоти 30421.32.338; 30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262;
30421.32.267;
- Поземлен имот с площ 17719 кв.метра в местност
„ДЕРМЕН ЙОЛУ“, с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.18.21,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на
поземления имот: имоти 30421.18.412; 30421.18.20; 30421.18.8; 30421.18.7;
30421.18.22;
Твърдят, че останалите идеални части от имотите
били собственост на наследниците на лицето А. М. ХЮ., съгласно Решение по чл.27
от ППЗСПЗЗ за реституция №7/04.08.1992 год. на ПК-Хитрино. Считат, че ответникът
С.Д.Д. владее имота без правно основание.
С настоящата искова молба молят съда да се
произнесе с решение, по силата на което да признае за установено по отношение
на ответника С.Д.Д., че ищците са собственици по наследство от общия им
наследодател С.С.Ю., всеки на по 1184/6300 ид.части или общо за тримата
1184/2100 ид.части от посочените по-горе недвижими имоти и да бъде осъден ответника да
им предаде владението.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично. За
тях се явява упълномощен представител –
адв.Т.М. от ШАК. Поддържат иска изцяло, като в съдебно заседание и в
представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният
признава факта, че ищците са собственици на посочените идеални части от
спорните недвижими имоти, като твърди, че никога не е оспорвал собствеността
им. В същото време твърди, че държи имотите на правно основание – Договор за
аренда с нотариална заверка на подписите от 06.08.2014 год., вписан в СВ при АВ
- гр.Шумен като акт 61, том VI, рег.№8126/2014 год. Тъй като по отношение на
същите имоти е имало по-ранно сключен договор за аренда счита, че доколкото
срокът на действие на първия е изтекъл на 01.10.2019 год. то същият е
непротивопоставим на правата на ответника по посочения по-горе договор. В тази
връзка счита, че държи имотите на правно основание в качеството си на арендатор
и договорът е породил своето действие.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител - адв.Г. Г.от ШАК, като поддържа
отговора на исковата молба. В съдебно заседание и в представени по делото
писмени бележки излага конкретни съображения в подкрепа на твърденията си.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти-констативен №6, том I, рег. №269, дело №5/2021 год. ищците Г.С. ХЮ., с
ЕГН**********, О.С.Ю., с ЕГН********** и Х.Х.М., с ЕГН********** били признати
за собственици на общо 1184/2100 идеални части /по 1184/6300 идеални части по
отношение на всеки един от тях/ от следните два недвижими имоти:
- Поземлен имот с площ 2017 кв.метра в местност „***“,
с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.32.268, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на поземления
имот: имоти 30421.32.338; 30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262;
30421.32.267 и
- Поземлен имот с площ 17719 кв.метра в местност
„ДЕРМЕН ЙОЛУ“, с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.18.21,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на
поземления имот: имоти 30421.18.412; 30421.18.20; 30421.18.8; 30421.18.7;
30421.18.22;
Посочените идеални части от имотите били придобити
по наследство от общия наследодател на ищците С.С.Ю., с ЕГН**********, бивш
жител ***, починал на 15.11.2018 год. в с.***. След смъртта на последния
неговите преки наследници С. Й.– съпруга, С. ХЮ. М.– баща и А. Х.М.- майка са
направили отказ от наследството на С.С.Ю., чиито откази били вписани в
особената за това книга при Районен съд – Шумен под №№3/2019 год,, 4/2019 год.
и 162/2018 год. С оглед вписаните откази от наследство към наследяване били
привлечени тримата ищци като наследници от следващ ред. В тази връзка видно от
представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за съпруга и
родствени връзки изх.№36/20.01.2021 год. ищцата Г.С. ХЮ. е сестра на общия им
наследодател, О.С.Ю. е негов брат, а Х.Х.М.
– негова баба. Така всеки един от тях е придобил равна част от наследството на Ю.
– по 1/3 идеална част от него или по
1184/6300 идеални части/.
Останалите идеални части от посочените два имота
били собственост на наследниците на лицето А. М. ХЮ., съгласно Решение по чл.27
от ППЗСПЗЗ за реституция №7/04.08.1992 год. на ПК-Хитрино.
Ищцата Х.Х.М. на 05.08.2014 год. сключила с „***“
ЕООД, с ЕИК127627896 Договор за аренда на земеделски земи №139, том VII, рег.№5368/2014 год., вписан
в СВ, гр.Шумен под вх.рег.№5516/06.08.2014 год., по силата на който
предоставила под аренда на арендатора посочените по-горе два имота с идентификатори
30421.32.268 и 30421.18.21, като договорът бил сключен за срок до 01.10.2019
год. Към този момент същата притежавала 1/20 идеална част от посочените два
имота, в качеството си на наследник на лицето Хабил А. М., който е наследил
съответно 1/5 идеална част от имотите след смъртта на неговия наследодател – А.
М.Х.На 06.08.2014 год. също от името на ищцата Х.Х.М., действаща чрез
упълномощен по силата на нотариално заверено пълномощно №23 от 28.07.2014 год.,
с нотариална заверка на подписите, извършена от Нотариус С. С.представител –
свидетелката М. Р. Г., бил сключен с ответника С.Д.Д., действащ чрез
упълномощени лица Договор за аренда на земеделски земи №61, том VI, рег.№8126/2014 год.,
вписан в СВ, гр.Шумен под вх.рег.№5541/06.08.2014 год., по силата на който
предоставила под аренда на арендатора отново посочените по-горе два имота с
идентификатори 30421.32.268 и 30421.18.21, като договорът бил сключен за срок
от 20 стопански години, считано от 01.10.2014 год.
На 04.08.2014 год. ищцата Х.Х.М. изпратила до
свидетелката М. Р. Г. нотариална покана, по силата на която я уведомявала, че
считано от получаване на същата оттегля даденото й пълномощно рег.№7726/28.07.2014
год. на Нотариус С. С.с произтичащите от това последици. Поканата била връчена
на свидетелката М. Р. Г. на 06.08.2014
год. лично от Нотариус А. А..
На 10.05.2018
год. общият наследодател на ищците С.С.Ю.сключил с Х. Е. Х., с ЕГН**********
Договор за аренда №154, том I, рег.№3192/2018 год., вписан в СВ, гр.Шумен по
вх.№2651/10.05.2018 год., по силата на който предоставил под аренда на
арендатора отново посочените по-горе два имота с идентификатори 30421.32.268 и
30421.18.21, като договорът бил сключен за срок от 20 стопански години, считано
от 01.10.2017 год. до 01.10.2037 год.
На 28.07.2020 год. ответникът С.Д.Д. сключил с „***“,
гр.***, с ЕИК*** Договор за преаренда на земеделска земя по отношение на
множество недвижими имоти, между които и посочените по-горе два имота с
идентификатори 30421.32.268 и 30421.18.21, като договорът бил сключен за срок
от 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 год.
Изложената фактическа обстановка се изяснява от
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от разпита на свидетелите Х.
Е. Х. и М. Р. Г. и от следните писмени доказателства: Пълномощни, Нотариален
акт за собственост върху недвижими имоти-констативен №6, том I, рег.№269, дело №5 от
2021 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №93, том II, рег.№3548, дело №226
от 2017 год., Удостоверение за наследници изх.№83/20.11.2018 год.,
Удостоверения, Удостоверение за данъчна
оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, Скица на поземлен имот №15-1166289-15.12.2020
год., Скица на поземлен имот №15-1166284-15.12.2020 год., Удостоверение за съпруга
и родствени връзки, Решение №7/04.08.1992 г., Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена, Удостоверение за наследници изх.№155/01.12.2017 год.,
Удостоверение за наследници №156 от 01.12.2017 год., Удостоверение за
наследници №161 от 13.12.2017 год.,
нотариална покана, Разписка от 06.08.2014 год., Договор за аренда от
10.05.2018 год., Договор за аренда от 06.08.2014 год., Договор за аренда от
05.08.2014 год., Документи за заплатена
държава такса, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, писмо изх. №РД 12-02-713-1/16.08.2021 год. от ОСЗ -
Хитрино, ведно с приложенията към него, съдържащи 31 /тридесет и един/ листа, отговор от М. Г.рег. № 267151/24.08.2021 год, удостоверение от нотариус С.
С.рег. № 267805/21.10.2021 год.
По отношение на събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х. Е. Х. и М. Р. Г. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото и двамата свидетели
имат преки впечатления над фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват и възпроизвеждат личните си впечатления за тях.
В същото време показанията им са категорични, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори между страните, че ищците Г.С. Х.,
с ЕГН**********, О.С.Ю., с ЕГН********** и Х.Х.М., с ЕГН********** са
собственици на общо 1184/2100 идеални части /по 1184/6300 идеални части по
отношение на всеки един от тях/ от посочените
два недвижими имоти. В тази насока е налице и валидно направено от
страна на ответника признание на факта, като както в отговора на исковата
молба,така също и в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки
недвусмислено признава правото на собственост на ищците и не го оспорва.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.108
от ЗС в своята установителна част се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен изцяло именно във връзка с направеното признание на
ответника, като бъде признато в отношенията между страните, че ищците са
собственици на общо 1184/2100 идеални части /по 1184/6300 идеални части по
отношение на всеки един от тях/ от посочените два недвижими имоти.
Не се спори между страните
по делото и че към настоящия момент ответникът владее посочените два недвижими
имоти. Спорен между страните е
единствено въпроса дали владението на ответника е на годно правно основание или
не.
Ответникът обосновава правото си на владение и
държане на имота със сключения на 06.08.2014 год. с ищцата Х.Х.М., действаща
чрез упълномощен по силата на нотариално заверено пълномощно №23 от 28.07.2014
год., с нотариална заверка на подписите, извършена от Нотариус С. С.представител
– свидетелката М. Р. Г., Договор за аренда на земеделски земи №61, том VI, рег.№8126/2014 год.,
вписан в СВ, гр.Шумен под вх.рег.№5541/06.08.2014 год., по силата на който са
му били предоставени под аренда посочените два имота с идентификатори
30421.32.268 и 30421.18.21, като договорът бил сключен за срок от 20 стопански
години, считано от 01.10.2014 год.
Видно от материалите по делото посоченият договор за аренда е сключен на 06.08.2014 год., т.е. преди изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /обн. ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год./, предвиждащо, че Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно и в тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. Договорът е бил сключен от собственик, притежаващ по-малко от 50 на сто от имота, но за целия имот, като същият е сключен на 06.08.2014 год., когато е действала нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /в редакцията преди изменението с ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год./, съгласно която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Следователно от изложеното се налага извода, че сключеният от страна на ищцата Х.Х.М. договор за аренда е валиден, доколкото самият закон допуска сключването на такъв вид договор и урежда последиците, възникващи от отношенията между съсобствениците именно при сключване на такъв вид договор само от един от съсобствениците на имота.
В същото време обаче
останалите двама ищци към момента на сключване на договора не са били
собственици на каквато и да е идеална част от имотите. Същите са придобили
собствеността в един много по-късен момент, поради което не следва да бъдат
обсъждани каквито и да е взаимоотношения между ищците, възникнали от сключения
на 06.08.2014 год. договор. Както става ясно от материалите по делото общият
наследодател на ищците е придобил идеални части от имотите въз основа на
покупко-продажба, като сделката е сключена на 19.12.2017 год., т.е. значително
след датата на сключване на Договор за аренда №61, том VI, рег.№8126/2014 год. В
същото време обаче като приобретател на арендувания обект на договора същият на
основание разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ е заместил арендодателя като страна в договора за аренда,
доколкото договора е бил вписан, въпреки, че обектът на договора още не е бил предаден.
Впоследствие след смъртта на лицето С.С.Ю.от страна на неговите наследници не
са били извършени каквито и да е действия по уведомяване на арендатора по
договора, съгласно задължението им по чл.17, ал.1 от ЗАЗ.
Съдът не кредитира
твърдението на ищците, че Договор за аренда №61, том VI, рег.№8126/2014 год. е
прекратил своето действие на основание разпоредбата на чл.6, б.“Е“ от същия.
Посочената разпоредба предвижда в случай, че се установи, че към момента на
подписване на договора някой от имотите, предмет на договора е отдаден под
аренда или под наем на трети лица, страните се споразумяват, че по отношение на
този имот договорът прекратява действието си.
Макар арендното
правоотношение да се доближава по характеристики до наемното, то има редица
отличителни белези, един от които е изискването за форма на договора. Най –
същественият елемент от този договор обаче е, че правната му регламентация
намира своето основание в специален за това закон – Закон за аренда в
земеделието. Както нееднократно това е отбелязвано в практиката на ВКС,
включително и в актове, задължителни за приложение от съдилищата, чрез този закон
законодателят е предвидил преимуществена охрана на интересите на арендатора.
Вероятно това е така, тъй като обработването на земеделската земя е свързано с
инвестиции, влагани в по – продължителен период от време, а не малка част от
тези инвестиции, представляват и средства, отпускани като финансиране по редица
европейски програми за развитие. Случаите на разваляне и прекратяване на
арендните договори са изрично уредени в чл.27-29 от ЗАЗ.
В настоящия случай се поставя въпросът, може ли правоотношението между страните
да се прекрати на основание договореното между тях в чл.6, б.“Е“ от арендния
договор – а именно доброволно постигната клауза за прекратяване на договора
чрез постигнато споразумение. В конкретния случай така постигнатата
договореност между страните се явява нищожна поради противоречие с императивна
норма на закона, без тази нищожност да влече след себе си нищожност на целия
договор.
Според чл.9 от ЗЗД страните по един двустранен договор могат свободно да определят
съдържанието на договора. Тази свобода обаче не е безгранична. Договарянето е
свободно дотолкова, доколкото не противоречи на императивни норми на закона и
на добрите нрави. Противоречието на договора или на отделни негови клаузи с
повелителни норми на закона е нищожно по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД. Както бе посочено и по – горе, нормата на чл.27
от ЗАЗ съдържа изчерпателно посочване
на основанията за прекратяване на договора, като посочената разпоредба е императивна,
и договаряне на нещо различно от предписаното с нея се явява нищожно, т.е.
непораждащо правни последици. Именно затова съдът намира, че в случай, че
страните са искали прекратяване на договора въз основа на взаимно постигнато
споразумение, то същото на основание разпоредбата на чл.27, ал.1, т.3 от ЗАЗ е
следвало да бъде оформено писмено с нотариална заверка на подписите. Правоотношението
между страните е валидно и продължава действието си до изтичане на срока, за
който е сключен договора.
С оглед горното, съдът намира, че при липсата на
надлежно прекратяване, между страните е налице валидно сключен договор. В
същото време в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАЗ /в сила към датата на
сключване на договора за аренда/ е
предвидено прекратяването на договора за аренда на
земя да бъде регистрирано в съответната общинска служба по земеделие и да бъде вписано
в нотариалните книги. Изискването за вписване не е обусловено от конкретно
основание по чл.27,
ал.1 от ЗАЗ за прекратяване - за
вписването са ирелевантни фактите, водещи до прекъсване на арендното
правоотношение, и същото се отнася за всички основания за предсрочно
прекратяване. То е обусловено от необходимостта да бъде осигурена публичност и
противопоставимост, като се съобрази и предвидената в чл.21 от Конституцията особена закрила на земеделската земя. Договорът за аренда е
траен договор с установен законов минимален срок с цел оптималното използване
на земеделската земя, предвид особеното й предназначение. Необходимостта от
вписване се отнася за всяко предсрочно прекратяване на договор за аренда на
земеделска земя и без оглед способа за прекратяването. Редът /с извънсъдебно
изявление или съдебно/ също не е обусловен от основанието за преустановяване на
договорната връзка, а е в зависимост от продължителността на договора и
предмета му - дали земята е частна, респ. общинска или държавна.
А с оглед на изложеното съдът намира, че Договор за аренда №61, том VI, рег.№8126/2014 год. е бил валидно сключен между страните и е възпроизвел своето действие. Доколкото към датата на сключване на договора е била в сила разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ /в сила към датата на сключване на договора/, съгласно която Договор за аренда по ал.4 не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията, към този момент е останал в сила сключения на същата дата, но вписан по-рано в Службата по вписванията Договор за аренда на земеделски земи №139, том VII, рег.№5368/2014 год., вписан в СВ, гр.Шумен под вх.рег.№5516/06.08.2014 год., по силата на който ищцата Х.Х.М. предоставила на „***“ ЕООД, с ЕИК127627896 под аренда посочените по-горе два имота с идентификатори 30421.32.268 и 30421.18.21, като договорът бил сключен за срок до 01.10.2019 год.
Към настоящия момент с оглед изтичане срока на първия договор е в сила
именно сключения между ищцата Х.Х.М. и ответника С.Д.Д. Договор за аренда на земеделски земи №61, том VI, рег.№8126/2014 год.,
вписан в СВ, гр.Шумен под вх.рег.№5541/06.08.2014 год., който бил сключен за
срок от 20 стопански години, който все още не
е изтекъл.
А с оглед на изложеното се налага извода, че
ответникът владее имота на правно основание, поради което искът в осъдителната
му част се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъда
отхвърлен изцяло.
Доколкото по отношение на иска в неговата
установителна част ответникът не е дал повод за завеждане на иска и е налице
направено от негова страна признание на иска, а по отношение на осъдителната
част иска по изложените по-горе правни съображения е отхвърлен на основание
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ответникът не дължи разноски.
В същото време ответникът на основание разпоредбата
на чл.78, ал.3 от ГПК има право на направените от негова страна разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
|
|
|
|
|
РЕШИ
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.Д.Д.,
с ЕГН**********,***, че Г.С. Х., с
ЕГН**********, О.С.Ю., с ЕГН********** и Х.Х.М., с ЕГН**********, и тримата с
постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Х.М. от ШАК са
съсобственици при равни дялове общо на 1184/2100 ид.части /по 1184/6300
ид.части по отношение на всеки един от тях/ от следните недвижими имоти:
- Поземлен имот с площ 2017 кв.метра в местност „***“,
с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.32.268, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на поземления
имот: имоти 30421.32.338; 30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262;
30421.32.267;
- Поземлен имот с площ 17719 кв.метра в местност
„ДЕРМЕН ЙОЛУ“, с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.18.21,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на
поземления имот: имоти 30421.18.412; 30421.18.20; 30421.18.8; 30421.18.7;
30421.18.22, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.С. Х., с ЕГН**********,
О.С.Ю., с ЕГН********** и Х.Х.М., с ЕГН**********, и тримата с постоянен адрес:
***, съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Х.М. от ШАК иск ДА БЪДЕ ОСЪДЕН С.Д.Д., с ЕГН**********,*** ДА ПРЕДАДЕ на Г.С. Х., с ЕГН**********, О.С.Ю., с ЕГН********** и Х.Х.М.,
с ЕГН********** владението върху следните
недвижими имоти:
- Поземлен имот с площ 2017 кв.метра в местност „***“,
с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.32.268, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на поземления
имот: имоти 30421.32.338; 30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262;
30421.32.267;
- Поземлен имот с площ 17719 кв.метра в местност
„ДЕРМЕН ЙОЛУ“, с идентификатор по КК и КР на с.***, област Шумен 30421.18.21,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на
поземления имот: имоти 30421.18.412; 30421.18.20; 30421.18.8; 30421.18.7;
30421.18.22.
ОСЪЖДА Г.С. Х., с ЕГН**********, О.С.Ю., с ЕГН**********
и Х.Х.М., с ЕГН**********, и тримата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адв.Т.Х.М. от ШАК да заплатят на С.Д.Д.,
с ЕГН**********,*** сумата от 300 лева
/триста лева/, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно
представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: