Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. С., 10.04.2013г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря Е.Г. като
разгледа т.д.№ 3702 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл. 258 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 294 от ТЗ.
Ищецът
„М.-И.**” ЕООД твърди, че на 16.10.2006г. сключил с ответника – „Р.и.” ООД
договор за строителство за изпълнение на част груб строеж за описания обект –
тела „С”,”Д” и „Е”- „С.Д.Л.”,
находящ се в гр. Б., мест.”К.”. Твърди, че с приемо-предавателен протокол от
22.01.2008г. предал на възложителя окомплектовани актове със сметка образец 22
с подробно описани протоколи за извършени СМР. Твърди, че по силата на
уговорките им от плащанията се задържала 10% гаранционна сума, като ответникът
изпълнил на 25.04.2008г. задължението по чл. 14.3 да заплати 5% от
гаранционната сума, но не изпълнил задължението си по чл. 14.4 от договора за
изплащане на останалите 5% от задържаната гаранционна сума, която следвало да
изплати в срок от 12 месеца от приемането на извършената работа и подписване на акт обр. 14. В
обстоятелствената част на исковата молба подробно описва протоколите и
фактурите, по които е задържана гаранционна сума, като за всеки от групите
протоколи е издавал фактури за задължението на ответника по приспаднатата гаранция, така както са описани в
т.1-13 от исковата молба, като общо задържаната гаранционна сума възлиза на 111 190,64 лв., а неизплатената част от
същата е в размер на 55 595,32 лв., която ищецът твърди, че е претендирал
многократно от ответника. Предвид горното претендира осъждането на ответника да
му заплати сумата от 55 595,32 лв., както и лихва за забава върху тази
главница за периода от 16.05.2009г. до 16.05.2012г. в размер на 12 000 лв.
В допълнителното становище от 01.11.2012г. ищецът оспорва твърденията на
ответника за извършени плащания и извлеченията от банкова сметка, ***, че имало
некачествено извършени СМР, за които е приспадната сума в размер на
5 595,32 лв., като оспорва и истинността на анекса от 30.06.2010г., като
твърди, че представлява компилация от разменена кореспонденция, като е
използвана втората страница с подписа на управителката, но първата не е била
част от подписания анекс. В хода на съдебното производство поддържа исковете и
чрез процесуалния си представител – адв. П., като твърди, че плащането е
ненадлежно и претендира уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
Ответникът
„Р.и.” ООД е подал писмен отговор от 28.08.2012г. и допълнителен отговор от
19.12.2012г., в които сочи, че не оспорва, че е сключил процесния договор, че са задържани гаранционните суми,
като е изплатил 5% на 25.04.2008г., и твърди,
че по анекс към договора от 30.06.2010г. е признато вземане на ищеца в размер
на 50000 лв., тъй като сумата от 5 595,32 лв. е уговорено, че се приспада за некачествено
извършени СМР, а за останалата част е уговорено плащане на посочените вноски с
падеж от 30.06.2010г. до 31.05.2011г. Ответникът твърди, че е платил
част от тях и признава на основание чл. 377 от ГПК задължение в размер на
11 500 лв. За останалата сума оспорва иска чрез процесуалния си представител – адв.
Блидов като претендира отхвърлянето му и присъждане на разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните съобразно чл. 235 от ГПК намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
представения с исковата молба договор за строителство за изпълнение на част „груб
строеж” от 16.10.2006г. ищецът като изпълнител е поел задължение да изпълни със
свои ресурси описаните СМР на обект
– тела „С”,”Д” и „Е”-
„С.Д.Л.”, находящ се в гр. Б., мест.”К.”, като е уговорена обща стойност на СМР въз основа на количествена
сметка / приложение/ и е уговорено, че след всеки етап изпълнителят представя
описаните в т. 7 от договора документи, които възложителят следва да прегледа, а
заплащането е в срок от 7 работни дни след фактурата. В чл. 14.2 от договора е
уговорено, че се заплащат 90% от актуваните суми, в случай, че изпълнителят не
е представил банкова гаранция, а ако такава е представена се плащат 100%.
Съгласно чл. 14.3 доплащане на гаранционна сума за качествено и в срок
изпълнение на завършените СМР от всички представени актове в размер на 5% се
извършва в петдневен срок от подписването на акт-образец № 14 за установяване
на годността на строежа, а съгласно чл.14.4 доплащане на сумата за гаранционен
срок на извършените СМР в размер на 5% се извършва в срок от 12 месеца от
подписването на акт –образец № 14 при липса на забележки по извършените СМР от
страна на възложителя. В чл. 16 и 17 от договора е предвидено, че некачествено
извършените СМР се отстраняват от изпълнителя в даден срок, като ако последният
не направи това, разходите за същите се удържат от текущите плащания към
изпълнителя или от гаранционната сума, или ако няма такава по съдебен ред.
По
делото не се спори и се установява от представените двустранно подписани
протоколи, предадени съгласно приемо-предавателен протокол от 22.01.2008г., че
ищецът е изпълнил описаните в тях СМР, за стойността по които са издадени
представените с исковата молба фактури. Фактурите и протоколите са подробно
описани и проверени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в
таблицата на стр. 2,3 и 4 от заключението, като по същите са извършени СМР на обща
стойност 1 112 735,33 лв. Ответникът е заплатил аванси в размер на
172 359 лв. и впоследствие по издадените фактури и след приспадане на
авансите, сумата от общо 829 102,50. Издадени са фактури и за 10% от
стойността на СМР, задържани от ответника като гаранция, която сума възлиза
общо съгласно заключението на 111 190,64 лв., като от тях са изплатени 5%
на 25.04.2008г. в размер на 55 595,32 лв. от ответника, за което не се
спори.
По
делото е представен анекс към договора от 30.06.2010г., съгласно който страните
са посочили, че поради двустранно констатирани недостатъци с протокол за
некачествено извършени работи на основание чл. 13 от договора възложителят ще
се удовлетвори от гаранционната сума, като стойността на некачествените СМР
възлиза на 5 595,32 лв., която ще бъде задържана от възложителя. Уговорили
са се изплащането на разликата в размер на 50 000 лв. да бъде извършено от
ответника по описания начин в посочените срокове на вноски първа в размер на
сумата от 4 900 лв. с падеж 30.06.2010г., а всяка следваща вноска от по
4100 лв., с падеж последното число на следващия месец до 31.05.2011г.
включително. Анексът е подписан двустранно, като е оспорен от ищеца, който
твърди, че е подправен, а именно втората страница била подписана от управителя
на дружеството, но първата не била с такова съдържание, а подменена, но не е
ангажирал доказателства в подкрепа на оспорването си, поради което съдът
намира, че не е установена неистинност на оспорения документ.
От
ответника е представено извлечение от сметка от „П.И.Б.” / стр. 119 и
следващите/, както и 11 броя платежни нареждания стр.144 и следващите, видно от които ответникът
е наредил превод на посочените суми с получател „П.И.**” ЕООД по посочения
номер банкова сметка, ***ми по гаранции. Сумите по платежните са както следва:
с платежно от 09.07.2010г. - 4 900 лв., от 04.08.2010г. - 4100 лв., от
24.09.2010г.- 4100 лв., от 18.01.2011г.- 2500 лв., от 09.02.2011г.- 2000 лв.,
от 21.02.2011г.-4500 лв., от 05.04.2011г. – 4100 лв., от 05.05.2011г. – 4100 лв.,
от 06.06.2011г.- 4100 лв., от 12.07.2011г.- 4100 лв., или общо сумата от
38 500 лв. Както се посочва изрично и от вещото лице, което е изискало
информация от „И.” АД сумите са постъпили по сметка с IBAN ***ната банка, в
която ищецът има сметки, но същите са различни, посочени с номера на стр.5 от
заключението. Както е посочил експертът по съдебно-счетоводната експертиза
сметката, по която ответникът е превел горепосочените суми общо в размер на
38500 лв. не съответства на сметките, титуляр на които е ищеца. От
представеното банково удостоверение с изх.№ 8019-37/20.03.2013г. се установява,
че титуляр на сметката, по която е нареден превода на горепосочените суми е
лицето Н.И.Б..
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява и какъв е размера
на законната лихва за забава, като в първия вариант върху цялата главница
лихвата за периода от 16.05.2009г. до 16.05.2012г. е в размер на 17 751,16
лв., а ако се отчитат плащанията по горепосочената сметка с приспадане от тях,
лихвата за същия период е в размер на 11 433,34 лв.
По делото
са представени актове обр.14 за приемане на конструкцията за процесния обект,
които са последователни и са както следва: от 25.07.2007г., 21.08.2007г.,
14.09.2007г., 10.10.2007г., 19.10.2007г., 29.10.2007г. и последният от
20.12.2007г., които са приети като неоспорени.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно
е по делото, че между страните е бил сключен процесния договор за строителство,
както и че ищецът като изпълнител по същия е извършил възложените му СМР, за
които са съставени протоколи за приемането им и са издадени фактури, по които е
платена 90% от стойността на изпълнените СМР, а е била задържана сумата от 10%
като гаранция. Не се спори, че на 24.05.2008г. ответникът е заплатил на ищеца
половината от гаранционната сума, а именно 5% от общата стойност или сумата от
55 595,32 лв., което е видно и от представеното платежно нареждане, като преводът
е по посочения номер сметка на ищеца в ТБ „И.” – С.. В последствие ответникът е
представил доказателства, че е наредил още 10 превода на суми, общо в размер на
38 500 лв., които обаче не са по същия номер сметка, а по друга сметка, за
който се установи, че е на едно физическо лице – Н.И.Б.. Безспорно е и че са
настъпили предпоставките за изискуемост на вземането на ищеца за заплащане на
неразплатените 5% от стойността на изпълнените СМР, задържани като гаранция
съгласно уговореното между страните по чл. 14.4 от договора. Съгласно
горепосочената сума тези 5%, задържани като сума за гаранционен срок на
завършените СМР се доплащат от ответника в срок до 12 месеца от подписването на
акт-образец 14 за установяване на годността на строежа при липса на забележки
по извършените СМР, а при наличие на некачествени СМР е уговорено в чл. 17 от
договора, че ответникът ще се удовлетвори от гаранционната сума. Безспорно се
установи, че актовете са издадени за процесния обект през 2007г., като
последният е от 20.12.2007г. Същевременно по сключения между страните анекс от
30.06.2010г. се установи, че те са се споразумели, че за некачествено извършени
СМР се приспадат 5 595,32 лв. от гаранционната сума и че ответникът ще
изплати на ищеца сумата от 50 000 лв., остатък от гаранционната сума в
посочените по анекса срокове на вноски. Съдът намира, че доводите на ищеца, че
процесният анекс бил компилация и подправен документ не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Оспорва се документ, който носи подписа на
оспорващата го ищцова страна, поради което е нейна доказателствената тежест за
установяване неистинността на документа, а такива доказателства не са
ангажирани от ищеца. Не се установява анекса да е подправен документ и съдът
кредитира същия, доколкото оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК е
недоказано. Предвид горното с оглед сключения анекс между страните по
двустранно взаимно споразумение те са признали, че има некачествени СМР на
стойност 5 595,32 лв., поради което за тази сума исковата претенция се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. За разликата до пълния
предявен размер или за сумата от 50 000 лв. съдът намира, че исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена по следните
съображения:
За част
от горната сума в размер на 11 500 лв. е налице изрично признание от
ответника, че се дължи в писмения отговор. За разликата в размер на 38 500
лв. ответникът твърди, че не я дължи, тъй като вече я е заплатил на ищеца.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът е
този, който следва да установи при пълно и главно доказване факта, че е платил
процесната сума, тъй като този факт е благоприятен за него и положителен.
Ответникът установи, че е наредил плащане на суми на вноски в горепосочения
размер чрез банков превод, като в платежните е посочен като получател на
плащането – ищеца и основание за извършването му – гаранционни суми, но както
се установи от събраните по делото доказателства – заключението на
съдебно-икономическата експертиза и удостоверението от ТБ „И.” АД, клон С.,
сметката по която са преведени сумите не е на ищцовото дружество, а се води на
физическо лице с имена Н.И.Б.. Съгласно чл. 305 от ТЗ когато
плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята
за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. В случая не се
установи ответникът да е платил надлежно, тъй като преводите са наредени по
сметка, която не е на кредитора – ищец и следователно не се установява надлежно
плащане на горепосочената сума. Сумите са превеждани по сметка на физическо лице, което е
било едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество до 30.06.2008г.,
когато в Търговския регистър е вписана промяната на собствеността, като е
вписано и прехвърлянето на дружествените дялове от това лице на С.Д.К.. При
справка в публичния Търговски регистър съдът запознавайки се със съдържанието
на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 05.08.2008г., който е с
нотариална заверка на подписите от 07.08.2008г. и е обявен в ТР, констатира, че
в същия е уговорено, че с плащането на договорената цена за дяловете страните
са посочили, че се считат уредени всички взаимоотношения между тях и съгласно
чл. 4 от договора с прехвърляне на дяловете Н.Б. е посочил, че няма никакви
имуществени или други претенции. За физическото лице Н.Б. няма никакви
доказателства по делото към момента на извършване на плащанията – от юни 2010
до юли 2011г. да е служител на ищеца, да е упълномощен от него да получи
плащания или да е в каквато и да е друга връзка с ищцовото дружество. Правото
на връщане на гаранционната сума е възникнало съгласно изричната уговорка между
страните по чл. 14.4 с изтичане на уговорения срок от 12 месеца от подписването
на акт обр. 14, а в случая по делото са подписани няколко такива акта, като
последният е от 20.12.2007г., следователно правото да се търси изплащане на
гаранционната сума е възникнало на 20.12.2008г., като по делото не се установи
по никакъв начин това имуществено право, което е на ищцовото дружество да е
било прехвърлено на физическото лице – бивш едноличен собственик на капитала Н.Б.,
за да се приеме, че той е активно материално легитимиран да получи процесната
сума. Напротив с подписания от страните анекс от 30.06.2010г. същите са се
споразумели за размера на подлежащата на връщане гаранционна сума и че тя се
дължи именно на ищцовото дружество, а не на физическото лице – бивш едноличен
собственик на капитала. Следователно извършеното от ответника плащане на суми,
които са дължими към дружеството, вместо на същото, на физическото лице, което
е негов бивш управител и бивш едноличен собственик на капитала, при положение,
че промените са надлежно заявени и вписани в публичния Търговски регистър преди
плащането и очевидно са били известни на ответника, доколкото плащането е след
сключването на анекса от 30.06.2010г., по който
е договаряно с новия управител и нов едноличен собственик на капитала С.К.,
се явява ненадлежно. Предвид горното съдът намира, че не се
установи от събраните по делото доказателства, че сумата от 38 500 лв. е
платена на ищеца, тъй като са представени нареждания за превод, но по сметка,
която се установи, че не е на името на ищцовото дружество. Извън предмета на
настоящия спор с оглед правния принцип, че който плаща зле, плаща два пъти е
факта дали има и какви са правоотношенията
между ответника и титуляра на сметката, по която са постъпили и получени
плащанията, доколкото не се установи от доказателствата по делото това да е
ищеца. Неоснователни са доводите на ответника по допълнителния отговор, че била
налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ, а именно ищецът като не бил възразил след
първото плащане по анекса, а бил продължил да приема плащанията, тъй като нито
едно от плащанията не е постъпило при ищцовото дружество, за да се приеме, че
има мълчаливо потвърджаване. За да бъде приложима горната норма следва да се
установи, че е налице действие от името на търговеца, без представителна власт,
а по делото не се установи титуляра на сметката, по която ответникът е
извършвал плащанията, да е действал от името на ищеца, респ. ищецът да е узнал
за горното преди релевиране на тези плащания от ответника с отговора на
исковата молба и да не се е противопоставил своевременно. Предвид горното
доводите са неоснователни и не може да се приеме, че е заплатена надлежно от
ответника сумата от 38 500 лв., поради което съдът намира, че исковата
претенция се явява основателна и доказана за размера от 50 000 лв. и
следва да бъде отхвърлена за разликата до 55 595,32 лв. като неоснователна
и недоказан по размер.
По отношение на претенцията за лихва
за забава, съдът намира следното:
Съгласно уговореното между страните
по договора заплащането на втората част от задържаната като гаранция стойност
на изпълнени СМР в размер на 5% от общо фактурираните се извършва в срок от 12
месеца след подписване на акт обр. 14. Следователно за тези суми ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на уговорения срок, който с оглед датата на
подписване на последния акт е 20.12.2008г. Същевременно между страните е
подписано изрично споразумение – анекса от 30.06.2010г., с който те са посочили
какви са дължимите суми и в общия размер на сумата, която е определена за
заплащане не са включили лихва за периода от изискуемостта на задължението до
датата на анекса, а напротив – изрично
на стр. 2 от анекса ищецът като изпълнител е посочил че няма други имуществени претенции към възложителя, освен посочените
по-горе във връзка с процесния договор. Съдът намира, че при тълкуване на
волята на страните по анекса следва да се приеме, че те са се споразумели, че
се дължи само стойността на главницата, като не са се уговорили върху същата да
се плащат от ответника лихви, които са изтекли до датата на сключване на анекса
– 30.06.2010г., т.е. с горепосоченото изявление на ищеца е направен отказ от
изтекли лихви до момента на споразумението, а по силата на същото е направено
разсрочване на задължението, платимо на посочените падежи – последно число на
съответния месец. Предвид горното съдът намира, че на ищеца не се следва лихва
за забава за периода до 30.06.2010г. предвид изрично посоченото в анекса от
същия, че освен сумите по горните вноски, няма други претенции към възложителя по
процесния договор, т.е. този анекс представлява уговорка за друго по смисъла чл.
294, ал.1 от ТЗ, а именно, че не се дължат лихви за изминалия период до
сключването на анекса. Същевременно предвид гореизложените съображения съдът
намира, че ответникът не е заплащал надлежно и на ищеца уговорените вноски по
анекса, поради което с настъпване на падежа на всяка от сумите той е изпаднал в
забава и дължи на ищеца законната лихва за забава, тъй като съгласно чл. 294 от ТЗ между търговци винаги се дължи лихва, освен ако е уговорено друго. Предвид
горното съдът намира, че ответникът дължи законната лихва за забава върху всяка
от разсрочените вноски от датата, следваща уговорения й падеж до крайната дата,
до която е претендирал лихва ищеца – 16.05.2012г., която е малко преди датата
на исковата молба, но съдът съобразява диспотизивното начало и волята на
страната. Съдът изчисли лихвата върху всяка от вноските поотделно, използвайки
компютърна програма за лихви, тъй като в тази част изслушаното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза не може да бъде кредитирано поради това, че
експертът е изчислявал лихвите при приспадане на плащанията, а както се посочи
по-горе същите не следва да се взимат предвид, доколкото плащането не е на
ищеца, а на трето лице, а и не е съобразено, че сумите се дължат на вноски, а не
изцяло. Предвид горното и съобразно чл. 162 от ГПК съдът приема, че дължимата
на ищеца лихва за забава е за периода от 01.07.2010г. до 16.05.2012г. /
изчислена съобразно падежа на вноските/ е в размер на сумата от 8090,94 лв.
Предвид горното за този размер и този период иска за лихва следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен за разликата над горепосочената сума до пълния
предявен размер от 12000 лв.
С оглед изхода на спора на ищеца се
дължат разноски съобразно уважения размер на исковете, а на ответника – за
отхвърления. От ищеца са направени разноски за държавна такса в размер на 2704
лв., депозит за вещо лице – 200 лв. и 4000 лв.- адвокатско възнаграждение, общо
6904 лв. От ответника са направени разноски в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение, 200 лв. – за вещо лице и 7 лв. такси или общо 1007 лв.
Ответникът е заявил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца,
като съдът намира, че същото е неоснователно. Съобразно цената на предявените
искове следващото се минимално адвокатско възнаграждение на ищеца е в размер на
1801,90 лв. по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но съобразно параграф 2 от ПЗР на Наредба № 1/2004г. при
възражение за прекомерност възнаграждението не може да бъде намалявано под
трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, която сума в случая
възлиза на 5 405,70 лв., поради което отразената като уговорена и
заплатена сума в размер на 4000 лв. като адвокатско възнаграждение по договора
за правна помощ не е прекомерна и не може да бъде намалена. Разноски следва да
бъдат възложени на ответника независимо от частичното признаване на иска за
сумата от 11 500 лв., тъй като въпреки признанието с неплащането на тази
сума, той е дал повод за завеждане на делото, т.е. не са налице двете
кумулативни изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от
отговорност за разноски. С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в
размер на 5 930,54 лв., а на ответника – в размер на 141,99 лв. Предвид
горното и след компенсация, разноски следва да се присъдят на ищеца в размер на
разликата между горните суми, която възлиза на 5 788,55 лв.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Р.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ул.”Т.Д.” № *, ет.*, ап.*, да заплати на М.-И.**”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. Р., бул.”Б.”, бл.*, ап.*6, сумата от 50 000
лв. / петдесет хиляди лева/, представляваща неизплатена част от възнаграждение
за изпълнени СМР по договор от 16.10.2006г., равняваща се на задържана
гаранционна сума по чл. 14.3 от договора, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на исковата молба – 05.06.2012г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от сумата от 55 595,32 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Р.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул.”Т.Д.”
№ *, ет.**, ап.*, да заплати на М.-И.**”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. Р., бул.”Б.”, бл.*, ап*, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 8090,94 лв. / осем хиляди и деветдесет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
01.07.2010г. до 16.05.2012г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над сумата от 8090,94 лв. до пълния предявен размер
от 12 000 лв. и за периода от 16.05.2009г. до 30.06.2010г. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Р.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ул.”Т.Д.” № *, ет.*, ап.*, да заплати на М.-И.**”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. Р., бул.”Б.”, бл.*, ап.*, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 5 788,55 лв. / пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева
и петдесет и пет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: