Решение по дело №3012/2015 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………/30.09.2015г., гр.Варна

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, ХІ състав, в публично съдебно заседание на 18 септември през 2015 година  в състав:          

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

при секретаря Ж.П., като разгледа докладваното от  съдията  гр.д. № 3012 по описа за 2015г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС от Д.Т.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Ваня Добрева Вълкова, ВАК с адрес за призоваване: гр.Варна, ул."*********" № 22, ет.2 срещу П.Б.Д., ЕГН **********,*** за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор **************, с адрес: гр.Варна, район „*******", п.к.9000, местност „*******", с площ от 1513 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: ************, с номер по предходен план ***, при съседи: **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, заедно с построената в същия поземлен имот сграда **************.1 - по актуалната кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-3171-20.03.2014 г. на началник на СГКК-Варна, а по акт за собственост описан като ЛОЗЕ с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м., заедно с построената в същия сезонна постройка, находящ се в местност „********" /****/ с № ***, Варненско землище, при съседи: Л.Я., път, И.Н., С.Г., Т.С., П.А., Н.Г. и С.Д., попадащо в зона за земеделски нужди.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е придобил процесния имот чрез наследствено правоприемство от Т.П.Д., а той от своя страна чрез покупко-продажба по нот. акт №45/1966г., в който имотът е описан като лозе с площ от 1300 кв.м., находящо се в м.“****“. След закупуване на имота Т.П.Д. изградил в него стопанска постройка с площ от 15 кв.м. След смъртта на Т.П.Д. на 11.07.1979г. имотът е придобит по наследствено правоприемство от К.Д. Д. – съпруга и Д.Т.П. – син при равни квоти на осн. СК от 1968г. Чрез дарение, обективирано в нот. акт 14.09.1993г., К.Д. Д. се е разпоредила с получената от нея по наследство ½ идеална част в полза на Д.Т.П.. Твърди се, че имотът не е бил обект на колективизация, не е бил отчуждаван, не е било учредено право на ползване на трети лица. През 2005г. по инициатива на ищеца за процесния имот е процедиран ПУП-ПРЗ. В условие на евентуалност се твърди изтекла в полза на ищеца придобивна давност, осъществявана чрез владение от неговите праводатели и впоследствие от него самия през периода от 1979г. до 13.05.2014г.

През 2015г. при справка в Служба по вписванията ищецът установил, че за процесния имот е вписана сделка за покупко-продажба с продавачи И.К. и К.К. и купувач П.Б.Д.. Като предходен документ за собственост в нот. акт е посочен КНА №43/2014г., по силата на който продавачите са признати за собственици на процесния имот по писмени доказателства – Решение на ОСЗ – Варна и Протокол за въвод във владение. Сочи се, че в имота са налице следи от извършени дейности по премахване на дървета и друга растителност, теренът е подготвен за строителство, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

            В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника П.Д..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е като доказателство по делото нот. акт №103 от 30.12.1947г., от който е видно, че А.Г.Н. е придобила чрез покупко-продажба ½ идеална част от лозе – хавра във Варненските лозя, в местността „****“, цялото с площ от 6,1 дка, при съседи: Г.П., В.Х., Н. Н. и път.

Видно от нот. акт №45 от 15.12.1966г. Т.П.Д. е закупил от А.Г.Н. лозе с площ от 1300 кв.м., находящо се в м.“****“, при граници: И.Н., Д.Г.Л., насл. на А.М. и Л.Я. П.

От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Община Варна на 26.01.2015г., Т.П.Д. е починал на 11.07.1979г. и е оставил като наследници К.Д. Д. – съпруга и Д.Т.П. – син.

Видно от нот. акт №81 от 14.09.1993г. Д.Т.П. е придобил чрез дарение от К.Д. Д. ½ идеална част от описани недвижими имоти, сред които и лози с площ от 1300 кв.м., заедно с построената в него сезонна постройка, находящо се в м.“********“/****/, при съседи: Л.Я., път, И.Н., С.Г., Т.С., П.А., Н.Г. и С.Д..

Представени са като доказателство по делото позволителен билет №124 за строеж в гр.Варна, издаден на Т.П.Д., декларация от Д.С.Д., с която дава съгласие на съседа си Т.П.Д. за построяване на стопанска сграда на разстояние 1м от границата, удостоверение от РНС „Възраждане“ – Варна от 07.01.1988г., нот. покана от Д. Д.К. и констативен протокол №124 от 01.12.2008г.

Представени са квитанции за платен местен данък от Д.Т.П. за земя и сграда в м.******** през периода 2010г. - 2015г.

От решение №1652 от 01.06.2006г. на ОСЗ – гр.Варна е видно, че на насл. на И.С.А. е признато правото на собственост върху нива от 10 дка, находяща се в землището на гр.Варна, м.“****** ****“. От представения протокол №1617 от 13.05.2014г. на ОСЗ – гр.Варна се установява, че насл. на И.С.А. са въведени във владение на описани в протокола имоти, сред които и процесния с №**************.

От представените по делото удостоверения за наследници, издадени от Община Варна на 30.01.2014г., се установява, че ответниците И.К.К. и К.К.К. са единствени наследници на И.С.А., поч. на 25.05.1982г.

Представен е по делото и констативен нот. акт №43 от 11.06.2014г., по силата на който И.К.К. и К.К.К. са признати за собственици на недвижими имоти, находящи се в М.“*******“, вкл. процесния с №**************.

Видно от нот. акт №66 от 25.06.2014г. П.Б.Д. е сключила договор с И.К.К. и К.К.К. за покупко-продажба на процесния имот.

Въз основа на изявленията на страните е приет за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факта на осъществявана от ищеца и неговите праводатели фактическа власт върху имота в периода от 1979 до 13.05.2014г. 

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза /л.200 – 205 от делото/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е видно, че м.“****“, „********“, „*******“ попадат в околовръстния полигон на СО „*******“, а м.“****** ****“ е съседна; установена е идентичност на процесния имот с идентификатор №************** и описания по нот. акт №45/1966г. и нот. акт №81/1993г. имот по местонахождение, приблизителна пплощ и три граници; не се установява идентичност с описания в решение №1652/01.06.2006г.; установява се идентичност с описания в протокола за въвод имот, както и по нот. акт 43/2014г. и нот. акт №66/2014г.; не са установени данни за проведени отчуждителни мероприятия по отношение на процесния имот, както и да е бил предоставен за ползване на трети лица.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В рамките на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС в тежест на ищците е да докажат правото си на собственост върху имота на твърдяното придобивно основание, упражняваната от ответниците фактическа власт върху спорния имот, както и липса на правно основание за това.

Ищецът се легитимира като собственик на претендирания недвижим имот по наследствено правоприемство от Т.П.Д., поч. на 11.07.1979г. и по дарение от К.Д. Д., обективирано в нот. акт №81 от 14.09.1993г., която от своя страна е придобила съответната ½ идеална част по наследство от Т.П.Д.. Последният от своя страна е придобил процесния имот по време на брака си по деривативен способ въз основа на сключената възмездна сделка, обективирана в нот. акт от 15.12.1966г. Неговият праводател – Аспасия Николова от своя страна е придобил собствеността върху процесния имот чрез възмездна сделка, обективирана в нот. акт №103 от 1947г.

Идентичността на процесния имот с имота, предмет на описаните сделки, е установена в хода на производството от заключението на вещото лице и не се оспорва от ответника.

По отношение на построената в недвижимия имот сграда ищецът твърди като придобивно основание наследяване от Т.П.Д. и дарение от К.Д. Д., а от тях по приращение чрез осъществен строеж в собствен имот. От представените писмени доказателства се установява, че е извършено строителство на стопанска постройка приживе на наследодателя. Същевременно се касае за стопанска постройка, представляваща подобрение в имота, собствеността върху която следва собствеността върху имота, в който е построена.

Въз основа на горното съдът приема, че ищецът е доказал в рамките на настоящия процес правото си на собственост по отношение на претендирания недвижим имот и построената в него сграда, поради което следва да се разгледа наличието на втората предпоставка съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, а именно осъществявано от ответниците владение върху имота. Въз основа на представения по делото протокол за въвод и липсата на оспорване факта на осъществявано от ответника владение върху имота следва да се приеме за доказан.

Не са ангажирани от ответната страна и съответно представени по делото доказателства за наличието на правно основание за осъществяваното от него владение, предвид изключването като доказателство по делото на представеното към исковата молба решение на ОСЗ – гр.Варна. Следва да се приеме, че в хода на производството са доказани всички елементи от фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС, а именно правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, както и неоснователно осъществявано от ответниците владение върху имота. С оглед на горното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се признае на ищеца правото на собственост върху процесния имот и се осъди ответника да предаде владението върху целия имот.

Предвид изхода от спора следва да бъде уважено направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски в размер общо на 2097,65 лв., вкл. заплатена държавна такса, депозит за СТЕ, деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в съответствие с представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от ответника, следва да бъде оставено без уважение предвид размера на сумата, която не се различава значително от предвидения в чл.7, ал.2 на Наредба №1/2004г. минимален размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.    Б.    Д., ЕГН **********,*** 14б, че Д.Т.П., ЕГН **********,*** е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор **************, с адрес: гр.Варна, район „*******", п.к.9000, местност „*******", с площ от 1513 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: ************, с номер по предходен план ***, при съседи: **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, заедно с построената в същия поземлен имот сграда **************.1 - по актуалната кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-3171-20.03.2014г. на началник на СГКК-Варна, а по акт за собственост описан като ЛОЗЕ с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м., заедно с построената в същия сезонна постройка, находящ се в местност „********" /****/ с № ***, Варненско землище, при съседи: Л.Я., път, И.Н., С.Г., Т.С., П.А., Н.Г. и С.Д., попадащо в зона за земеделски нужди.

 

ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********,*** 14б ДА ПРЕДАДЕ на Д.Т.П., ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор **************, с адрес: гр.Варна, район „*******", п.к.9000, местност „*******", с площ от 1513 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: ************, с номер по предходен план ***, при съседи: **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, **************, заедно с построената в същия поземлен имот сграда **************.1 - по актуалната кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-3171-20.03.2014г. на началник на СГКК-Варна, а по акт за собственост описан като ЛОЗЕ с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м., заедно с построената в същия сезонна постройка, находящ се в местност „********" /****/ с № ***, Варненско землище, при съседи: Л.Я., път, И.Н., С.Г., Т.С., П.А., Н.Г. и С.Д., попадащо в зона за земеделски нужди, на основание чл. 108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********,*** 14б ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.П., ЕГН **********,*** сумата от 2097,65 лв. /две хиляди деветдесет и седем лева и 65 ст./направени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                             

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: