О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер Година
06.03.2020 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 06 март Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 5780 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба
на „Топлофикация-П.” АД, гр. П. против Н.В.Х.. На ответника е изпратен препис
от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за
отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните
за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С
оглед на това следва да се приемат като доказателства представените с исковата
молба документи, както и да се приложи
ч.гр.д.№ 6185/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. На основание
чл.190 ГПК следва да бъде задължена ответницата да представи по делото документ
за собственост на топлофицирания имот, описан в исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото:
заверено ксерокопие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – П.” ЕАД на потребители в град П..
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№6185/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата да представи
по делото документ за собственост на топлофицирания имот, описан в исковата
молба.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 07.04.2020 г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си за доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Топлофикация-П.”
АД, гр. П. против Н.В.Х.. Ищецът твърди в исковата си молба, че с оглед
депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК против издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 6185/2018г.
по описа на Районен съд-Стара Загора бил налице правен
интерес от предявяване на иск относно вземането за сумата от 521,50 лв.,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ....., от които главница в размер на 464,31 лв.
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 57,19 лв.
за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.;
както и законната лихва върху главницата от 464,31 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Между топлофикационното дружество и титуляра
по партида била налице облигационноправна връзка относно продажбата на топлинна
енергия, която по безспорен начин се доказвала с представените общи условия за
битови нужди, действали за процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
включително за общите части в сграда етажна собственост се осъществявала при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно
разпоредбата на ал.2 топлопреносното
предприятие задължително публикувало общите условия най-малко в един местен и
един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не били съгласни с тях, имали право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към
настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи
несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от
същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент
на топлинна енергия за битови нужди бил собственикът или титулярът на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът бил абонат на
топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния
период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имали
действия спрямо него. Облигационните отношения между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се уреждали по силата на приети и одобрени
общи условия. Тъй като тези отношения се уреждали по силата на закона с
изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не било
необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество било да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия/ било да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя било да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То можело да става на 11 прогнозни месечни вноски и
една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора
подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължало обезщетение в размер
на законната лихва. В общите условия бил определен ред и срок, в който купувачите на топлинна
енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане бил до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца дължимата сума
изпадал в забава. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Н.В.Х. му дължи сумата в размер на 521,50 лв.
представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ....,
от които главница в размер на 464,31 лв.,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
57,19
лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 464,31 лв.;
считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. По делото е постъпил писмен отговор от
ответницата, в който счита предявените искове за допустими, но изцяло
неоснователни. Между нея и ищеца не бил налице сключен договор
за доставка на топлинна енергия за процесния период, като
моли съда да има предвид факта, че такива индивидуални договори били сключени с
останалите живущи в процесния блок. Между нея и топлофикационното дружество
не било налице облигационно правоотношение. Счита, че
нямала качеството на потребител на топлинна енергия.
Оспорва изцяло приложеното извлечение от сметка както в частта за главницата, така и в частта
за мораторната лихва. Тъй като никога не била живяла в П., а от единадесет
години и никой не живеел в процесното жилище, съответно не ползвала топлинна
енергия през този период от време, не дължала абсолютно никакви суми на ищеца. След
смъртта на баща й преди единадесет години подала заявление за преустановяване
на топлоподаването към жилището, след което всяка година бил предоставян достъп
на инкасаторите до топломерите в жилището и техните показания винаги били нула.
Извън изложеното предявените искове за главница и за лихва били погасени по
давност за месеците: м.май 2016 г. - 1,93 лв. главница и 0,45 лв. лихва; м.юни
2016г. - 1,93 лв. главница и 0,44 лв. лихва; м.юли 2016г. - 1,93 лв. главница и
0,42 лв. лихва; м.септември 2016г. — 1,93 лв. главница и 0,39 лв. лихва;
м.октомври 2016г. — 30,02 лв. главница и 5,75 лв. лихва на основание чл.110 от ЗЗД, тъй като се касаело за периодични плащания, а искът бил предявен на
01.11.2019г. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани й присъди направените по делото
разноски. От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 6185/2018г. описа на Старозагорски районен съд,
съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от договор за продажба на топлинна енергия. Тежестта да се
докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да
установи, че за процесния период ответникът е имал качеството на потребител на топлинна
енергия, както и че потребил твърдените количества топлинна енергия и че е
изпаднал в забава по отношение задължението си за заплащане на тяхната цена. Ответникът
следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения за недължимост
на вземането.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: