№ 4755
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110118419 по описа за 2023 година
фирма е предявило срещу Ю. Г. М., обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че същият дължат на ищеца следните суми: 473.63
лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.04.2022 г., до окончателното
изплащане, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
99.97 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 04.04.2022 г., сумата от 19.98 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
19.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 3.41 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
04.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
20980/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
1
посочва, че процесните суми били заплатени и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът посочва, че всички
претендирани задължения за били заплатени. Пред съда процесуалният
представител на страната посочва, че сумите били заплатени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено наличието на валидно облигационно отношение по договор за
продажба между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е доставил
през процесния период топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано. С оглед на събраните по делото
доказателства, както и поведението на ответника, който е извършил плащане,
съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените искове.
Между страните не се спори, а от представените платежно нареждане от
10.01.2024 г.и молба от ищеца от 29.01.2024 г., се установява, че ответникът е
погасил процесната сума след подаване на исковата молба. С оглед на
горезиложеното и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията
на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени
именно претендираните вземания за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, мораторна лихва начислена върху двете главници, както и
законната лихва начислена върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение, които са предмет на настоящото исково производство.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни,
поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за
погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с извършените плащания
и предвид изричното изявление на ищеца, че са погасени и част от вземанията
за съдебните разноски, като дължимо се явява единствено от
юрисконсултското възнаграждение за исковото производство вразмер на 50
лв. определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед изхода на спора на
ответника не се дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, срещу Ю. Г. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/ чрез адв. Х. М.,
обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане спрямо Ю. Г. М. да бъде признато за установено, че дължи на
Фирма, сумата от 393.53 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 23, вх. А,
ет. 14, ап. 82, аб. № 169394, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 26.04.2022 г., до окончателното изплащане,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 60.74 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г., сумата от 32.31 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 26.04.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 5.80 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 21873/2022 г. по описа
на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Ю. Г. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. Х. М., да заплати на Фирма, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/,
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 50 лева –
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3