Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 23.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 1417 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по чл.
435 -чл.438 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от длъжника Д.Т.М., по изп. д.№ 20108410401826 /2010г., по описа на
ЧСИ Н.М.– с per. № 841 от КЧСИ срещу
Постановление изх. № 164758 от 12.12.2018 г. на ЧСИ Н. М., рег. №841 от КЧСИ с
район на действие СГС, с което е отказано прекратяването на изп. дело № 20108410401826 /2010г. по молбата на длъжника, с вх. № 098939/07.12.2018г. за перемпция по
посоченото изпълнително дело.
В жалбата се твърди, че обжалваното
Постановление е незаконосъобразно.Частния
жалбоподател поддържа, че съдебният изпълнител в продължение на
повече от две години не е провел валидно принудително изпълнително действие по
посоченото изпълнително дело. Сочи се, че в посочените банки, в които е наложен
запор, длъжницата няма активни банкови сметки, от които да събира суми за
удовлетворяване на вземането на взискателя. Позовава се на обстоятелството, че
въпреки искани принудителни способи от страна на взискателя, за извършване на
изпълнителни действия от страна на ЧСИ Н.М., по-нататъшни действия от страна на
ЧСИ не са предприемани и фактически извършвани - нито едно принудително
действие за реално събиране на дължимата сума, поради което са настъпили
последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Поради тази причина, частният жалбоподател
моли да бъде отменено издаденото от ЧСИ Н.М.Постановление,
с което е отказано исканата от нея
прекратяване поради перемпция на изпълнително дело № 20108410401826/2010г.
В срока за
възражение е постъпил отговор от взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взискателят поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.к. по изпълнителното дело
своевременно (през период по-кратък от две години) са отправяни искания от
взискателя до съдебния изпълнител за предприемане на действия по принудително
изпълнение. Сочи се, че последно на 10.11.2017г. в деловодството на ЧСИ Н.М.с вх. №
130964/10.11.2017г. е входирана молба от „ОТП Ф.Б." ЕАД, с която на
основание чл. 507 от ГПК е поискано налагането на запор на всички валутни и
левови банкови сметки на Д.Т.М. в "Б.ДСК" ЕАД. Предвид горното,
последиците, предвидени в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са налице
към датата на входиране на жалбата на Д.Т.М., нито към настоящия момент, а биха
настъпили на 10.11.2019 г. при бездействие на взискателя до края на този
период.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото жалбоподателката е
длъжник в изпълнителното производство и жалбата й е насочена срещу подлежащ на
обжалване отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
по аргумент от чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /ред. ДВ бр. 86 от 2017 г. / и е
подадена в законоустановения срок.
Изп. дело № 20108410401826/2010г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841 от КЧСИ с район на действие
СГС, е образувано на 16.06.2010 г. по молба на "Б.ДСК” и
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01/04/2010 г. по гражданско дело №
13181/2010 г. на СРС, I ГО, 44 състав
/стр. 2/ срещу длъжника Д.Т.М., ЕГН: **********,
за сумите: 49395.15 евро - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19/03/2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, 2781.28 евро - договорни лихви, 3511.45 лева - присъдени
разноски, както и разноските по изпълнението.
По молба на взискателя „Б.ДСК“ ЕАД изпълнението е насочено върху следния
недвижим имот, ипотекиран от длъжника Д.Т.М., ЕГН: ********** в негова полза с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 178,
том 2, per. № 4164, дело № 348/2008г., вписан в Служба по вписванията- София с Акт
№ 187, том LIX, дело № 42060/2008г., вх. Per. №
61541/20.08.2008 г. /стр. 6 - 9/, а именно: апартамент № 12 /дванадесет/, находящ се в град София, Столична община - район
„Подуяне“, ж.к. „Сухата река“, булевард „Владимир Вазов“, на IV /четвъртия/
етаж в жилищната сграда - блок № 12 /дванадесет/, вход „Е“, състоящ се от две
стаи, кухня, обслужващи помещения и два балкона, със застроена площ от 59.85
/петдесет и девет цяло и осемдесет и пет стотни/ квадратни метра, заедно с
принадлежащото мазе № 15 /петнадесет/, с полезна площ от 3.47 /три цяло и четиридесет и седем
стотни/ квадратни метра, заедно с припадащите се 0.704% /нула
цяло седемстотин и четири хилядни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото - държавна
земя. Върху горепосочения недвижим
имот е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията - гр. София с вх. Per. № 26099/21.06.2010 г., том X, акт № 68 от 2010 г. /л. 55 от приложеното изп.д. №
20108410401826/2010г./
На 07.07.2010 г. е извършен опис на процесния недвижим имот /стр. 71/.
По делото са проведени шест публични продани на гореописания недвижим, както
следва: в периода от 16.08.2010 г. до 16.09.2010 г. /стр. 112/, в периода от
14.12.2010 г. до 14.01.2011 г. /стр. 160/, в периода от 16.05.2011 г. до
16.06.2011 г. /стр. 187/, в периода от 18.07.2011 г. до 18.08.2011 г. /стр.
205/, в периода от 05.11.2012 г. до 05.12.2012 г. /стр. 244/, като последната е
проведена от 25.01.2013 г. до 25.02.2013 г. /стр. 266/.
С Постановление от 28.05.2012 г., на основание чл. 429, ал. 1 от ТПК,
въз основа на сключен между „Б.ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД договор за цесия от
29.12.2011 г., вписан в Служба по вписванията- София с акт № 193, том
1, вх. Per. № 2890/2012 г., като взискател в изпълнителното производство е
конституирано „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на “Б.ДСК”
ЕАД, ЕИК *********./ л.255 от приложеното изп.д. №
20108410401826/2010г./ След внасяне на предложената от купувача цена, с Постановление от
27.02.2013 г. на основание чл. 496 от ГПК недвижим имот, предмет на изпълнение е възложен за сумата от
47328.00 лева. Постановлението за възлагане е влязло в сила
на 13.03.2013 г. и е вписано в Служба по вписванията с Акт №51, том 28, вх. Per. №
11836/21.03.2013г. /
С молба с вх. № 026039/17.02.2015
г. взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение /л. 383 от приложеното изп.д. №
20108410401826/2010г./
На 18.11.2015 г. е постъпила молба
с вх. № 186356/18.11.2015 г., с която взискателят е поискал да се извърши опис
на движими вещи на длъжника Д.Т.М., ЕГН: **********. По изпълнителното дело е депозирана молба с вх.№
103042/15.07.2016 г. от взискателя за налагане на запор върху вземанията на
длъжника за суми по банкови сметки в Първа инвестиционна Б.ЕАД и Обединена
българска Б.АД /л. 392/. Със запорни съобщения с изх. № 147554/21.07.2016 г.
/стр. 395/ и с изх. № 147556/21.07.2016 г. /л. 398/ е наложен запор върху вземанията
на длъжника за суми в посочени банки.
С Молба с вх. № 130964/10.11.2017
г. взискателят е посочил като способ за удовлетворяване на вземането си
налагането на запор върху сметките на Д.Т.М., ЕГН: ********** в Б.ДСК ЕАД /л.
405 от приложеното изп.д. № 20108410401826/2010г./
На 07.12.2018 г. в кантората на ЧСИ Н.М.е
постъпила молба с вх. № 098939/07.12.2018 г. /стр. 412/, подадена от длъжника Д.Т.М.,
ЕГН: ********** с искане за прекратяване на изпълнителното производство по
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Постановление от 12.12.2018 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на
делото, предвид липсата на предвидените в горецитираната разпоредба основания.
/л.414 от приложеното изп.д. № 20108410401826/2010г./
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл. 425, ал.2 от ГПК лице - длъжник по
изпълнението, срещу обжалваем по акт на съдебния изпълнител – постановление, с
което е отказано прекратяването на
изпълнителна дело, съгласно чл.435, ал.2
т.6 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
доколкото не са били налице предпоставките за прекратяване на производството по
изпълнителното дело, поради следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК . Според мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ – насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права/напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, а новата давност започва да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие.
Като взе предвид подадените от първоначалния и новоконституирания
взискател молби и извършените действия от ЧСИ, прекъсващи давността, съгласно
разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, за неоснователни възраженията на
жалбоподателката за това, че производството по делото е било прекратено ex
lege, Взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, е осъществил редица изпълнителни действия,
подробно описани по-горе в решението на съда, с всяко от които е прекъсван
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По делото са проведени шест на брой публични продани на ипотекиран в
полза на взискателя недвижим имот. С молби вх. № 026039/17.02.2015 г. /стр.
383/, вх. № 186356/18.11.2015 г. /стр. 390/, вх. № 103042/15.07.2016 г. /стр.
392/ и вх. № 130964/10.11.2017 г. /стр. 405/ взискателят е сочил различни
способи за удовлетворяване на вземането си, като е искал изпълнението да бъде
насочено върху секвестируемо движимо имущество на длъжника, както и срещу
вземания на длъжника Д.Т.М., ЕГН: ********** за суми по банкови сметки, както и
за такива, дължими му от неговия работодател.
Предвид изложеното, съдът намира, че към
момента на постановяване на обжалваното постановление – 12.12.2018г. не са били налице предвидените в чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Доколкото
по данни от изпълнителното дело, последното поискано от взискателя изпълнително
действие е от 10.11.2017г.,
като е обективирано № 130964/10.11.2017 г., като със същото е поискано налагане
на запор на банковите сметки на длъжницата в "Б.ДСК" ЕАД, В съдебната практика няма спор, че
тези действия на ЧСИ прекъсват 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В този смисъл е т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от Д.Т.М. - длъжник по изп.д.№20108410401826 /2010г., по описа на ЧСИ Н.М.–
с per. № 841 от КЧСИ срещу Постановление изх.
№ 164758 от 12.12.2018 г. на ЧСИ Н. М., рег. №841 от КЧСИ с район на действие
СГС, с което е отказано прекратяването на изп. дело № 20108410401826 /2010г.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|