РЕШЕНИЕ
№. 2249
гр. Пловдив, 17.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора Дилян Пинчев, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2033 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Петров Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – А.К.П.,
чрез адвокат Е.Н., срещу Решение № 1068 от 07.07.2020
г., постановено по а.н.д № 3106 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив XVIII – ти нак. състав, с което е изменено Наказателно
постановление №К-0048320/27.03.2020г. на Директор на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище гр. Пловдив към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на дружеството -
жалбоподател на основание чл.208 от Закона за туризма /ЗТ/
е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 1200
/хиляда и двеста/ лева за административно нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ, която
съдът е намалил до размер от 1000 /хиляда/ лева.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението е
установено от обективна и субективна страна. Твърди се, че в хода на административното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се липса на
яснота в описанието на нарушението, която засяга правото на наказаното лице да
разбере с кои действия и при каква обстановка е извършено нарушението. Поддържа
се, че изводът на контролните органи и съда за липсата на помещение в обекта на
проверка, което да отговаря на техническите и нормативни изискванията за
„апартамент“ са неправилни и необосновани. Твърди се в тази насока да са
отправени изрични възражения още в етапа на установяване на нарушението. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на наказателното постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към
Комисията за защита на потребителите, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №К-0048320/27.03.2020г. на Директор на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към КЗП. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № К-0048320 от 27.03.2020 г., съставен от Н.И.И.– на
длъжност главен инспектор при КЗП. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното: На 03.02.2020г. била
извършена съвместна проверка от служители на ОДМВР Пловдив, отдел „Икономическа
полиция“ и РД Пловдив-КЗП, в хотел „Холидей ин Пловдив“, находящ се в ***.
Проверката била извършена във връзка със спазване на Закона за туризма и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията
/Наредбата/, приета с ПМС №217/17.08.2015г., обн. ДВ бр.65/25.08.2015г., в
сила от 28.02.2016г. Проверката била извършена в присъствието на управителя на
хотела – Г.Ж.Г.. В хода на същата било констатирано, че туристическият обект
притежава удостоверение за утвърдена категория
№ РК - 19 - 11245 за категория „четири звезди“, издадено от Министерство
на туризма за вид и наименование на обекта: хотел „Холидей ин Пловдив“; адрес
на обекта: ***, капацитет - 67 стаи, 128 легла; собственик - „Петров Комерс“
ЕООД; лице извършващо дейност в обект - „Петров Комерс“ ЕООД; дата на издаване
– 24.07.2017г.; валидно до 24.07.2022г. Проверяващите констатирали, че в хотела
липсва хотелски апартамент, съгласно раздел ІV хотели категория „четири звезди“
– хотелски апартамент т.1 състои се от антре, спалня, дневна и санитарен възел
/баня и тоалетна/ с площ 35 кв.м., светла височина 2,6 м. Приели, че лицето,
извършващо хотелиерство в хотела е длъжно да предостави туристически услуги в
туристическия обект, който трябва да отговаря на определената му категория
„четири звезди“. Нарушението е квалифицирано по чл.114, ал.2 от ЗТ и Наредбата,
Приложение №1, раздел ІV хотели категория „четири
звезди“, ІV.1 „“Изисквания към изграждането на хотели категория „четири
звезди“, VІІІ Хотелски апартамент. За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол №К - 26744 - 4 от
03.02.2020г., с неразделна част чек - лист, с отразените от проверяващите
констатации, вкл. и липсата на хотелски апартамент. Констативният протокол бил подписан
от управителя на хотела. Актът за установяване на административно нарушение бил
съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, който го
подписал без да изрази възражения. По делото не са ангажирани доказателства
възражения да са подавани и след връчването на акта. Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.208 от Закона за туризма е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 1200 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта като пояснява, че в хода на проверката управителят на хотела
е заявил липсата на апартамент в обекта, поради специфичната организация на
дейността.
Разпитана е и св. Г.Ж.Г.,
която заявява че при проверката, по повод питането за наличие на апартамент, е
показал на проверяващите двойни стаи № 209 и № 207, за които имали антрета и
възможност за съвместно ползване чрез преход с преградна врата. Когато се
продавали отделно се водели като двойни стандартни стаи, а при продажба за общо
ползване са таксували като две отделни стаи. Показала и по – луксозна бизнес
стая, която отговаряла на изискванията за квадратура, но представлява едно
помещение.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Поради липсата на утежняващи обстоятелства и предвид факта, че
нарушението е първо по ред, съдът е намерил основания за намаляване размера на
наложеното наказание.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Правилото на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (обн. ДВ
бр.65/25.08.2015г.; отм., ДВ, бр. 59 от 03.07.2020 г.) поставя изискване към
хотелите с категория „четири звезди“ да предлагат за настаняване „хотелски
апартамент“, състоящ се от антре, спалня, дневна и санитарен възел (баня и тоалетна) с
обща площ 35 кв.м и светла височина – 2,6 м.
По делото не се спори, че в проверявания хотела такъв самостоятелно
обособен обет не е установен. Сочените от оспорващия двойни стандартни стаи
дори по дефиниция не отговорят на нормативните изисквания, за да бъдат
квалифицирани като „хотелски
апартамент“. Липсата на самостоятелна спалния и самостоятелна дневна не може да
бъде преодоляна чрез съчетаването за съвместно ползване на две спални и две
антрета. Още повече, както потвърждава и управителят на хотела, дори при общо
ползване услугата към клиента се таксува като такава за две самостоятелни двойни стандартни стаи. Описаната в акта
фактическа обстановка е ясна и не може да има съмнения при какви обстоятелства,
от кой субект и с кои действия е нарушено задължението по чл. 114, т.2 от ЗТ,
поставящо изискване лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 да предоставят
туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 от същ. закон.
Несъстоятелни са и твърденията, че в хода на производството са подадени
възражения по констатациите на контролните органи. Такива не са отразени в
АУАН, не са подадени и в последствие. Липсата
им по делото не е преодоляна от оспорващия, чрез ангажиране на доказателства в
обратната насока. Тук е мястото да се отбележи, че наличието „хотелски апартамент“
в туристическия обект като обективен факт, чието наличие се твърди от
оспорващия, подлежи на доказване с годни доказателствени средства. В случая
тежестта за ангажирането им не е на контролните органи, а на нарушителя, който
се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици. Навеждането на
твърдения в обратния смисъл не е достатъчно да обори фактическите констатации в
акта, а с оглед събраните гласни доказателствени средства, изхождащи от
управителя на туристическия обект, дори не ги и разколебава. При липсата на годни доказателства както
контролните органи, така и съдът са обвързани да приемат, че релевантният за
спора факт не е обективно проявен, поради което поставеното от закона
задължение не е изпълнено. Отговорността на дружеството като юридическо лице,
извършващо хотелиерство в проверения туристически обект, е обектива без виновна
и се явява законосъобразно ангажирана. Предвид липсата на предходни нарушения и
други отегчаващи обстоятелства районният съд правилно е намалил размера на санкцията,
която в рамките на минимума по чл. 208 от ЗТ, поради което не се дължи
допълнителна корекция.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е изменил обжалваното пред него
наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1068 от 07.07.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3106 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив XVIII –
ти нак. състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.