№ 76
гр. Н., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620101264 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени иска по чл. 124 от ГПК – отрицателен
установителен иск срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ООД.
Ищецът сочи, че е имал сключени договори за кредит „ОББ“ АД на стойност 4000лв. и
договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД.
Ищецът твърди, че се е издължил напълно и в срок по двата договора за кредит.
Твърди, че по силата на сключени договори за цесия между всеки от двамата кредитори с
„ЕОС Матрикс“ от *** г. с първия кредитор и от *** г. с втория кредитор, получил писмени
покани да плати остатък от дълг в размер на 3487,07 лв. по първия договор за кредит и в
размер на 4542,41 лв. остатък по втория договор за кредит.
Ищецът твърди, че не дължи по двата договора за кредит исканите суми, всички задължения
били погасени от него добросъвестно.
Ищецът оспорва валидността на сключените договори за цесия от *** г. и от *** г., като
твърди, че няма такива договори или евентуално ако има, то те са невалидни. Няма негови
неизпълнени задължения, поради което при двата договора за цесия е налице нищожност
поради липса на предмет. Сочи, че не е получавал уведомление за извършените две цесии по
реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД от банките кредитори.
При условие на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията на ответника, в т.ч за главниците и за лихвите по описаните задължения.
Договорът с „ОББ“ АД бил с краен срок за погасяване *** г. и след *** г. вземанията по
този договор са погасени по давност. Договорът с „Уникредит Булбанк“ АД бил със срок за
1
издължаване до *** г., за който погасителната 5 годишна давност е изтекла на *** г.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае спрямо ответника, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ООД сумите: 3487,04лв.,
претендирана от ответника въз основа на договор за цесия, сключен с „ОББ“ АД от дата ***
г., както и сумата от 4542,41 лв., претендирана от ответника, въз основа на договор за цесия,
сключен с „Уникредит Булбанк“ АД от дата *** г.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който не оспорва подробно изложената от ищеца
фактическа обстановка относно сключените договори за кредит между първоначалните
кредитори и ищеца, прехвърлянето на вземанията по тях с договори за цесия, съответно за
„ОББ“ АД от *** г. и за „Уникредит Булбанк“ АД от *** г., уведомяване на длъжника за
извършените цесии, образувано изпълнително дело срещу ищеца по първия от двата
договора за кредит с първоначалния кредитор ОББ АД, прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК и невъзобновено към датата на подаване на иска.
Ответникът сочи, че искът бил недопустим поради липса на правен интерес, поради това, че
спрямо ищеца не са били предприемани каквито и да е действия след приключване на вече
заведените такива. Ответникът сочи, че не е накърнен правният интерес на ищеца и същия
не е претърпял неблагоприятни последици от прехвърленото вземане, за да търси
отговорност от ответника.
Ответникът прави алтернативни възражения по основателността на иска, в случай, че същия
бъде приет за разглеждане, като моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Оспорва твърдението за недължимост на задължението към датата на предявяване на иска,
поради погасяване по давност. Сочи, че срещу ищеца е било образувано изп.дело № *** г.
на ЧСИ Я.Д.. По второто задължение към кредитора „Уникредит Булбанк“ АД не били
предприемани съдебни и каквито и да е принудителни действия, което доказва липсата на
правен интерес от воденото дело. След образуване на изп.дело № *** г.и през целия период
от *** г. до *** г. (последна вноска), ищецът чрез съпругата си Е.В. А.а е извършил
доброволни плащания, разпределяни между двете му задължения. Извършването на
доброволни плащания прекъсва погасителната давност, като от датата на последното
плащане до датата на предявяване на иска не са изтекли 5 години, поради което ответникът
твърди, че искът е неоснователен.
Предвид на горното, ответникът твърди, че както изпълняемото право, така и правото на
принудително изпълнение не са погасени и ищецът дължи процесното вземане. Ответникът
сочи, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността
за неговото принудително изпълнение, а плащането на погасено по давност вземане е
дължимо плащане, водещо до погасяване на самото задължение.
Предвид на горното, ответникът моли съда да прекрати производството поради
недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, респ. да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
2
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
Въз основа на приетите за безспорно установени факти в отношенията между страните по
делото, съдът приема, че ищецът по делото е сключил на *** г. с „ОББ“ АД договор за
потребителски кредит за сумата от 4000лв. със срок за погасяване от 48 месечни вноски,
считано от *** г. и краен срок *** г.
Съгласно договор за цесия от *** г. между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ООД, последният в
качеството на цедент е прехвърлил вземанията си по договора в полза на първия като
цесионер.
От приложените към договора за цесия документи, Приложение №1 се установява, че е
прехвърлено и вземането на кредитора към ищеца по делото, л. 153 от делото, като
посочения остатък е 5 175,25 лв. Посочено е също, че вземането се основава на издаден по
гр.д. № *** г. на РС Ш. изпълнителен лист.
Договорът за цесия е бил съобщен на ищеца на *** г. чрез неговата съпруга Е. А.а, която е
приела писмото на л. 53 със задължение да го предаде на адресата.
По делото не е представен от ищеца сочения от него договор за кредит между него и
„Уникредит Булбанк“ АД от *** г.
По делото е приложен договор за продажба на вземания от *** г. между „Уникредит
Булбанк“ АД и „ЕОС Матрикс“ ООД, с който цесионера е прехвърлил на цедента
вземанията си по Приложение № 1 от същата дата, където на л. 165 от делото е записано и
вземането срещу ищеца по делото Д. П. АЛ. за сумата от 5167,21 лв.
По делото не са представени от ответника доказателства, че този договор за цесия е бил
съобщен на ищеца, въпреки дадените пълномощия съгл. приложеното на л. 167
пълномощно.
Ищецът твърди, че не дължи посочените в двете цесии суми, поради изплащането им.
Съдът при разпределяне на доказателствената тежест между страните по делото е посочил,
че ищецът следва да докаже, че е изпълнил изцяло посочените задължения по двата
договора за кредит към „ОББ“ АД и към „Уникредит Булбанк“ АД, така както твърди в
исковата си молба. За доказване на посочените обстоятелства по делото, по делото е
приложена служебна бележка от ответника по делото, отразяваща задълженията на ищеца
към него, във връзка със сключения договор за цесия между ответника и „ОББ“ АД, от която
се установява, че към датата на издаване на служебната бележка – *** г. са постъпили
плащания от ищеца по делото в общ размер на 4576,72лв. Последното плащане е от *** г.
3
Съгласно приложеното по делото на л. 92 писмо от ЧСИ Я.Д. с рег. №** на КЧСИ, изп.д. №
*** г. по описа на ЧСИ е било образувано въз основа на ИЛ по ч.гр.д. № *** г. на РС Ш. със
страни „ОББ“ АД – взискател и Д. П. АЛ., Н.Ф.М. и Б.П.Х., длъжници. На основание чл.
429, ал.1 от ГПК като взискател по делото е бил конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Посочено е, че на *** изпълнителното дело е прекратено.
От това следва, че спрямо ищеца от цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД няма претенции,
произтичащи от неизпълнени задължения произтичащи от сключения на *** г. с „ОББ“ АД
договор за потребителски кредит. Това показва, че ищецът няма правен интерес от воденето
на отрицателен установителен иск, спрямо ответника, че не дължи посочената от ищеца
сума от 3487,07 лв. Самият ответник също признава, че няма висящи вземания към ищеца,
както и че образуваното изпълнително дело е прекратено. Представеното по делото
удостоверение за наличие на задължения на ищеца към ответника, съгласно посочените два
договора е частен документ, който обаче не е изпълнително основание за съдебно или
извънсъдебно дирене на посочените в него суми.
Предвид на извършеното прекратяване на изпълнителното дело и липсата на процесуални
действия от ответника за принудително събиране на суми по договора с „ОББ“ АД, съдът
приема, че ответникът като цесионер не може да претендира каквито и да е суми от ищеца
на това основание. Въпреки това, ответникът е издал удостоверение за непогасен дълг,
съгласно което е посочил, че ищецът е длъжник по договор за кредит от *** г. с „ОББ“ АД и
по който дължи на кредитора 3 487,04 лв. главница и 2 663,14 лв. лихви. Предвид на
последната падежна дата по договора за кредит *** г., то погасени по давност са всички
възможности за принудително събиране на посочените в удостоверението суми, остатък по
договора. Важно е да се посочи, че съгласно издадения изпълнителен лист в полза на
кредитора „ОББ“ АД главницата, която е присъдена е в размер на 3393,12лв., което е по –
малко от размера на главницата по удостоверението. Същото е несъответствието и при
лихвата, която съгласно изпълнителния лист е в размер на 270,68лв., а съгласно
удостоверението е в размер на 2 663,14лв.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с петгодишна давност се погасяват всички вземания, които са
станали изискуеми, от момента на тяхната изискуемост (чл. 114). Изискуемостта на
вземането по този кредит е настъпила на *** (до *** г. е крайният му срок). Тази обща
давност изтича на *** г. Съгласно чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, каквито са били предприети по
изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ, което е било прекратено на *** г. и съгласно закона от
тази дата започва да тече нова давност, която съгл. чл. 110 от ЗЗД е изтекла окончателно на
*** г. Независимо от изтеклата давност, ищецът по делото е извършвал плащания към
ответника, относно прехвърленото му вземане на ОББ АД, съгласно приложената по делото
служебна бележка, л. 65, до *** г., като общия размер на отразените в нея плащания е
4576,72лв.
От гореизложеното, съдът приема, че ответникът няма изискуемо и подлежащо на
изпълнение вземане за сумата от 3 487,04 лв. главница спрямо ищеца по делото, като
4
непогасена част от вземането, произтичащо от договора за кредит с „ОББ“ АД за сумата от
3 487,04 лв. главница.
Относно втория договор за кредит, който е между ищеца и „Уникредит Булбанк“ АД, за
който ответникът е посочил в удостоверението за непогасен дълг, че ищецът дължи сумата
от 4542,41 лв.
По делото не е представен самия договор за кредит, който ищецът твърди, че не е опазил, а
от банката кредитор, също бил унищожен след изтичане на срока за съхранение на
кредитното му досие (5 години). Страните по делото обаче не спорят относно
съществуването на този договор за кредит. По делото са представени от ответника заверени
копия от договора за цесия между него и цедента „Уникредит Булбанк“ АД от *** г., по
силата на който вземанията на банката са прехвърлени изцяло на ответника по делото, както
и приложение № 1 към този договор, съгласно което на л. 165, е прехвърлено вземане в
размер на 5167,21лв. срещу длъжникът Д. П. АЛ.. По това вземане, ищецът е извършвал
плащания в полза на ответника, съгласно приложената на л. 67 по делото служебна бележка,
в общ размер на 640 лв., като последното плащане е на 13.07.2016 г.
Това означава, че давността за събиране на вземането и неговото претендиране е започнала
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, респ.от момента на неговото
прехвърляне на новия кредитор, цесионера, т.е от *** г., от която дата е изтекъл периода на
погасителната давност от 5 години, на *** г. По делото не са представени доказателства за
обстоятелства водещи до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. Самия
ответник също признава, че не е образувал изпълнително дело и не е предприемал действия
по принудително събиране на вземането, поради което съдът приема, че давността за
събиране на вземането, прехвърлено с договора за цесия е погасено по давност, съгл. чл. 110
от ЗЗД.
Представеното по делото удостоверение за непогасен дълг, както и писмо до ищеца по
делото от *** г., сочат заявени от ответника към ищеца претенции за плащане на дълг от
4592,41лв., формирани от сключения между ищеца и „Уникредит Булбанк“ АД договор.
Тези претенции като погасени по давност не подлежат на принудително събиране.
Следва да се посочи и това, че ако все пак след погасяване на вземанията на ответника към
ищеца по давност, те са останали непогасени изцяло, то плащането им може да се извърши
само доброволно от страна на самия длъжник, като същия на основание чл. 118 от ЗЗД, няма
право да иска обратно платеното, дори и за тези плащания за които не е знаел, че давността
е изтекла.
От гореизложеното, съдът приема, че ответникът няма изискуемо и подлежащо на
изпълнение вземане спрямо ищеца по делото, произтичащо от договора за кредит с
„Уникредит Булбанк“ АД, за оставащия размер от 4592,41лв.
Поради това, че давността не се прилага служебно, съгл.чл. 120 от ЗЗД, а само по направено
от страна по договор възражение, то с оглед на предявените от ищеца отрицателни
5
установителни искове, касаещи недължимост на цедираните на ответника като цесионер
вземания по договорите на ищеца с „Уникредит Булбанк“ АД от *** г. и с „ОББ“ АД от ***
г., поради погасяването им по давност, съдът приема, че предявените от ищеца искове са
основателни и следва да се уважат изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски. Такива разноски ищецът е
направил в размер на заплатените от него ДТ от 321,16лв. и 5лв. за съдебно удостоверение,
и 1080 лв. за адвокатско възнаграждение.
Общия размер на разноските е 1406,16лв.
По делото от ищеца е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от
1401,16 лв.
От името на ответниците е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал.5 от ГПК.
Съдът намира, че предвид на обстоятелството, че се уважават предявените искове, то на
ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, съгл. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Предвид на направеното възражение от ответника за прекомерност на платеното от ищеца
възнаграждение за адвокат, съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът се съобрази и с посоченото в т.3 от ТР №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Самия §2 от наредбата е вече отменен и съдът е обвързан единствено с посоченото в ТР
относно допустимото намаляване на възнаграждението до размера на минималното.
Съгласно посоченото в списъка за разноски, ищецът е платил възнаграждение съразмерно на
всеки от предявените от него два иска. Като за иска с цена в размер на 3487,04 лв. бил
платил 500лв., а за иска с цена от 4542,41 лв. бил платил 580лв. очевидно ищецът
претендира възнаграждение формирано по чл. 2, ал.5 от Наредба 1/2004 г.
Съгласно трайната практика на ВКС, формирана с Решение № 262811 от 29.04.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 8276/2020 г и Определение № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3103/2021 г., III г. о., Определение № 366/18.07.2016 Г. По Ч. Гр. Д. № 2443/16 Г. на ВКС,
ГК, IV г. о., Определение № 95/03.04.2017 Г. По Ч. Гр. Д. № 868/17 Г. на ВКС, ГК, III г. о.,
Определение № 292/13.06.2017 Г. По Ч. Гр. Д. № 2096/17 Г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.,
материалният интерес при определяне на минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение се определя от сбора от цената на предявените искове, а не поотделно
съобразно цената на отделните претенции.
6
Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, при обща цена на материалния
интерес от 8029,45лв. се дължи възнаграждение в размер на 792,06 лв. (300+492,06лв.).
Предвид направеното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че на ищеца следва
да се уважи от претендираните разноски за адвокатско възнаграждение само сумата от
792,06лв., и да се отхвърли за разликата до и 1080 лв.
Общо от всички направени по делото от ищеца разноски в размер на 1406,16лв., следва да се
уважат 1118,22 лв. и да се отхвърли за разликата до 1406,16лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска по чл.124 от ГПК спрямо „ЕОС Матрикс“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, п.к 1766, кв. „малинова
долина“, ул. „Рачо Петков казанджията“ 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от ***
Р.И.М. – Т., че Д. П. АЛ. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата
от 4592,41лв. (четири хиляди петстотин деветдесет и два лева четиридесет и една ст.),
произтичащо от договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия от *** г. на „ЕОС Матрикс“ ООД.
ПРИЗНАВА за установено по иска по чл.124 от ГПК спрямо „ЕОС Матрикс“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, п.к 1766, кв. „малинова
долина“, ул. „Рачо Петков казанджията“ 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от ***
Р.И.М. – Т., че Д. П. АЛ. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата
от 3487,04лв. (три хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и четири ст.), произтичащо
от договор за кредит с „ОББ“ АД от *** г., вземането по който е прехвърлено с договор за
цесия от *** г. на „ЕОС Матрикс“ ООД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК, „ЕОС Матрикс“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, п.к 1766, кв. „малинова долина“, ул. „Рачо
Петков казанджията“ 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от *** Р.И.М. – Т. ДА
ЗАПЛАТИ НА Д. П. АЛ. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, направени по делото
разноски в размер на 1118,22 лв. (хиляда сто и осемнадесет лева и двадесет и две ст.), като
отхвърля искането за разноски за разликата до 1406,16лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
7
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8