Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260187/10.12. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На девети декември Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01657 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3910553 на ОД на МВР Перник, с който на И.И.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21,ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят И.И.Н., чрез процесуалния си представител адв. М.Т. от САК, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се явява и неговия повереник адв. Т..
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 25.08.2020 г. в 14:25 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „NPS” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № ********със скорост от 111 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 14:10 часа до 16:20 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.), който бил регистриран на 26.08.2020 г. с рег. № 1158р-7911.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на И.И.Н., ЕГН **********, срещу който е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 107 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 47 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, който И. Н. обжалвал с процесната жалба пред съда. В същата посочил, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 15387 от 01.10.2013 г. е упълномощил С.М.Т., ЕГН ********** да управлява в страната и чужбина лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № *******, за което обстоятелство приложил справка –удостоверение с изх. № 554/11.03.2020 г. от нотариус Н.Г., вписан под № 276 в регистъра на Нотариалната камара. Изрично акцентирал в жалбата, че към 25.08.2020 г. се е намирал в пенитенциарно заведние, където търпял наказание лишаване от свобода, както и че няма контакт с Т., нито с лице, на което евентуално е предоставен автомобила, с оглед на което не е подадена от собственика декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от И.Н.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0283650 установява, че на 25.08.2020 г. в 14:25 часа автомобил с рег. № *******, е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, писмо изх. № 11-00-303 от 22.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 81+400 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта, в участъка на посочения км в посока на движение към гр. София, е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч, монтиран на 1650 м и на 179 метра преди конкретния км 81+400.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от същия закон – собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В конкретния случай не се спори, че към датата на констатиране на нарушението лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № ********е собственост на жалбоподателя. Последният не е оборил презумцията си за виновност чрез подаване на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, но в жалбата срещу издадения ЕФ, която е подал чрез наказващия орган, е изложил доводи за това – от 01.10.2013 г. няма контакт със С.М.Т., който е упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 15387 от 01.10.2013 г. да управлява в страната и чужбина заснетия автомобил, нито с лице, на което евентуално същият е предоставил „Мерцедеса”, както и че към датата на заснетане на автомобила се е намирал в Затвора, гр. София, където е търпял наказание лишаване от свобода. При тези възражения от страна на жалбоподателя наказващият орган е следвало задължително да проведе разследаване в посока търсене и събиране на допълнителни доказателства за установяване авторството на нарушението, предвид съдържащите се данни в приложената справка –удостоверение с изх. № 554/11.03.2020 г. от нотариус Н.Г., вписан под № 276 в регистъра на Нотариалната камара, чрез които се индивидуализира конкретното физическо лице, на което е бил предоставен за ползване автомобила. Процесуалното поведение на жалбоподателя и изборът му да смеси едновременно две различни производста (за анулиране и за оспорване на ЕФ) не може да се вмени в негов ущърб, предвид представените от Н. доказателства и презумцията, че физическото лице следва да носи отговорност само когато се установи по безспорен начин, че виновно не е декларирало кой е водача.
В конкретния случай административнонаказващият орган е бил длъжен да разследва спорните обстоятелства, в частност авторството, едва след което да прецени следва ли да препраща жалбата за осъществяване на съдебен контрол върху оспорения ЕФ и то при безспорни писмени доказателства, че жалбоподателят към момента на заснемане на автомобила е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, т.е. физически той не е разполагал с възможност да си придвижва свободно. С формалното извършване на последното при категорични данни, конкретизиращи достатъчно ясно лицето, което е било упълномощено да управлява процесния автомобил съдът намира, че издателят на фиша е нарушил презумцията за невиновност на жалбоподателя, която намира проявление и в чл. 31, ал.4 от Конституцията на РБългария, според който не се допускат ограничения на правата на обвиняемия (в случая нарушителя), надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Все в този смисъл съдът отбелязва, че целта на разпоредбите на чл.188 и чл. 189, ал.5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителя на нарушението, а това е водачът на конкретния автомобил към конкретната дата и час, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен ЕФ, може в 14-дневен срок от връчването на фиша да представи пред органа декларация с данни на лицето, извършило нарушението на конкретната дата и час, а не само да посочи лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 188, ал.2 от ЗДвП, когато се касае за автомобил, който е собственост на юридическо лице.
Не на последно място съдът отбелязва, че санкционираното лице е посочило в жалбата си и, че в Софийска районна прокуратура е подаден сигнал именно във връзка с липсата на контакт с лицето на което е предоставил за управление процесния автомобил - С.М.Т., което е задължавало наказващият орган да извърши разследване дали не се касае евентуално за хипотезата на чл. 189, ал.6, т.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че констатирания доказателствен
недостиг, изразяващ се в неизпълнение от страна на наказващия орган на
разследването на спорните обстоятелства, касаещи авторството на Н. (за които са
налице посочените по-горе обективни данни във връзка с въведените в жалбата
доводи) е довел както до съществено процесуално нарушение при издаването на
обжалвания документ, така и до недоказаност по несъмнен начин на предявеното на
жалбоподателя административнонаказателно обвинение, с оглед на което обжалвания ЕФ следва да бъде отменен
като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон. Този извод се
налага и с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения свързани с
описанието на нарушението в обжалвания документ и съответната нарушена правна
норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен
начин извод досежно правилността на дадената квалификация на деянието и да се
направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма.
Съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както
непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с императивните реквизити, предвидени
в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото
на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на
наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ.
В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник път І-6 в района на км 84+000, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-303 от 22.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 81+400 попада в рамките на населеното място гр. Перник.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което при констатираната липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.
На следващо място съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Настоящият състав не споделя наведеното в жалбата съображение за отмяна на фиша, тъй като мястото на контрол не било предвалително обозначено, тъй като към датата на извършване на нарушението - 25.08.2020 г., разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП е отменена (ДВ, бр.54/2017 г.), като е отпаднало задължението на контролните органи на министерството на вътрешните работи да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява контрол, оглед на което и указанията, дадени в цитираното ТР № 1 от 28.02.2014 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВАС са изгубили задължителната си сила.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна
на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63,
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Претенцията,
обаче, следва да бъде оставена без
уважение, тъй като по делото не бяха установени действително заплатени такива.
От съдържанието на приложения на л.10 договор за правна защита и съдействие от
23.09.2020 г. се установява, че жалбоподателят И.Н. е възложил на адвокат М.Т. от САК оказването
на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство пред
Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договорено е било адвокатско възнаграждение
в размер на 100 лева. Съгласно т. 1 и
т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
конкретния случай в договора не
е отразен начина на плащане – ако е по банков път задължително следва да се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка, но такова вписване не е направено в конкретния договор,
поради което и искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3910553 на ОД на МВР Перник, с който на И.И.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21,ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на процесуалния предстнавител на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски в настоящото производство
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ