Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 03.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17767/2019 год. по
описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявения от Ж.Д.Ж. ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България иск с
правно основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица
от неоснователно повдигнатото обвинение срещу ищеца по ДП 209/2015 г. по описа
на с-р ПП КАТ-Варна ОД на МВР - Варна и поддържането им, което наказателно
производство е приключило с оправдаването му с присъда № 13/19. 10. 2017г. по
в.н.о.х.д. № 301/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, оставена в сила с
решение № 98/03. 09. 2018г. по н. д № 251/2018 г. по описа на ВКС, III НО, и
сумата от 2 200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, а именно заплатени от ищеца адвокатски
възнаграждения в полза на процесуалния му представител за защита и съдействие
по н.о.х.д. № 256/2017г. на ВОС, в.н.о.х.д. № 301/2017 г. на Апелативен съд -
Варна, и по к.н.д. № 251/2018 г. на ВКС,
III НО, ведно със законната лихва върху претендираните
главници от 03. 09. 2018г. до окончателното изплащане на паричните задължения.
Претендират се и разноски за
производството.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право
са:
В исковата молба се твърди, че по голямата
част от трудовият
стаж на ищеца е
бил като професионален щофъор. През 2013г. започнал работа на
длъжност шофъор на линейка в Център
за спешна медицинска помощ — Варна.
Изпълнявал професионалните си задълженията си съвестно и отговорно,
като се ползвал с авторитет и доверие сред колегите и в обществото.
На 28.04.2015г. в гр. Варна изпълнявал служебните си задължения като
водач на линейка „ Ситроен Джъмпер" с per. № ***РК, като се движел по
бул. „Осми Приморски полк" с включени светлинен и звуков сигнал, тъй като
отвеждал пациент по спешност в МБАЛ „Св. Марина" гр. Варна. Всички
автомобили се съобразявали със специалния режим на движение и му отдавали
дължимото предимство. При приближаване към кръстовището образувано между бул.
„Осми приморски полк" и бул. „Васил Левски" намалил скоростта си на
движение до 33 км.ч. В този момент, на това кръстовище, ***, на 75 години, като
пешеходец предприела пресичане на бул. „Осми приморски полк" в
непосредствена близост пред спрелите да му отдадат предимство автомобили (в
двете ленти за движение), което не позволявало да бъде възприета от него, и на
място, което не е предвидено и разрешено за пресичане на пешеходци. След като
възприел неправомерно пресичащата пешеходка, реагирал незабавно със спиране,
като въпреки навременната му и адекватна реакция, не можал да избегне удара и
такъв настъпил между управлявания от него автомобил и пешеходката Х*** в
най-лявата пътна лента за движение. Въпреки оказаната на Х*** квалифицирана
медицинска помощ на 29.04.2015г. същата починала от травмите, получени от
инцидента. Ударът с пешеходката бил реализиран в рамките на опасната му зона за
спиране и бил непредотвратим от техническа гледна точка.
По случая на 28.04.2015г. било образувано досъдебно производство №
209/2015г. по описа на КАТ Варна, сектор Пътна полиция, ОД МВР Варна.
Въпреки, че нямал вина за пътния инцидент, с постановление от
03.11.2016 г. на ***— старши разследващ полицай при сектор Пътна полиция бил
привлечен като обвиняем по ДП 209/2015 г. по описа на с-р ПП — Варна, за
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б" вр. чл.
343 ал. 1, б „в" пр. 1, вр. чл. 342 ал. 1 НК за
това, че на 28.04.2015г., в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Осми
приморски полк" и бул. „Васил Левски", при управление на МПС със
специален режим на движение (линейка) — специален автомобил „ Ситроен
Джъмпер" с per. № ***РК
е нарушил правилата за движение по пътищата — а именно чл. 20 ал. 2 ЗДвП „
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретни условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението." и чл. 92 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП:
„Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може: 1.
Да преминава при забранителен сигнал на светофара или да преминава, без да
спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали
скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно; 2. Да надвишава разрешената
максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий
живот или имущество; 3. Да не се съобразява с организацията на движението,
когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени
направления. 4. Да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този
закон; през това време той може да подава само светлинен сигнал. (2)
Разпоредбата на ал. 1 не освобождава водачите на моторни превозни средства със
специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях
автомобили от задължението да управляват по безопасен начин и по
непредпазливост е причинил смъртта на *** на 75 години, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение
„подписка".
Всички действия по разследването по ДП № 209/2015 г. по описа на с-р ПП
ОД на МВР — Варна били извършвани под прякото ръководство и контрол на прокуратурата.
С обвинителен акт от 09. 03. 2017 г. на окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура — Варна бил предаден на съд по възведеното срещу мен обвинение и
във Варненски окръжен съд било образувано н.о.х.д. № 256/2017г. С присъда №
35/30. 05. 2017 г. по н.о.х.д. № 256/2017 г., Варненският окръжен съд го
признал за виновен по внесеното обвинение и му наложил наказание пробация със следните пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти
седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от осем месеца, а на
основание чл. 343Г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му
наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. В
негова тежест били възложени и разноските по делото.
Обжалвал тази присъда, като по образуваното в.н.о.х.д. № 301/2017г.
Апелативен съд - Варна на основание чл. 334, т.2 вр.
чл. 336 ал. 1 т.3 НПК отменил първоинстанционната
присъда изцяло и постановил нова, с която го признал за невиновен и го оправдал
по възведеното срещу него обвинение.
С решение № 98/03. 09. 2018г. по н.д. № 251/2018г. Върховният
касационен съд оставил в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 301/17г. по описа на
Апелативен съд —Варна, с която бил оправдан.
Воденото срещу него наказателно производство му причинило неимуществени
вреди.
Повдигнатото и поддържано срещу него обвинение опетнило достойнството и
добро му име, накарало го да се чувства оскърбен и потиснат, сринал личния му и
професионален авторитет, граден с години. Воденото срещу него наказателно
производство станало обществено достояние и благодарение на журналистическите и
медийни публикации.
Информацията за инцидента и участниците в него, както и образуваното
досъдебно производство била огласена в медийното пространство и станала причина
за издаване на заповед № 48/29.04.2015г. на Директора на ЦСМП-Варна, с която
бил временно отстранен от работа „до изясняване обстоятелствата по
инцидента". По този начин останал без работа и доходи. Това означавало до
приключване на образуваното досъдебно производство, че не може да работи на
друго място, тъй като трудовият му договор не бил прекратен. Съобразявайки
обичайните срокове за приключване на едно разследване по досъдебно производство
и тъй като не можел да си позволи да остане без доходи продължително време,
поискал прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, за
което била издадена заповед № 472/18.05.2015г., на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 КТ на Директора на ЦСМП-Варна. Твърди, е за периода до м. февруари 2019г.
вкл. останал без работа.
В хода на воденото наказателно производство се намирал под непрестанно
напрежение и изпитвал засилена тревожност. Чувствал се потиснат, изнервен,
емоционално лабилен, неуверен и депресиран. Съзнанието му било непрестанно
ангажирано с мисълта за воденото срещу него наказателно производство и с
последиците от евентуална осъдителна присъда. Нямал апетит, не можел да спя.
Отслабнал. Преживявал непрестанно в съзнанието си инцидента. Притеснявал се от
последиците от евентуална осъдителна присъда, както относно основното наказание
лишаване от свобода, което можело да му бъде наложено, а така също, че ако бъде
признат за виновен, ще му бъде отнето свидетелството за правоуправление, а това
би преградило възможността да бъде ангажиран като шофьор и да управлява МПС
продължително време, оттам и да работи и да получава доходи.
Силно ограничил контактите си с близки, семейни приятели и колеги, тъй
като темата на разговорите винаги се свеждала до този пътен инцидент н неговите
последици, което го травмирало.
За това състояние допринесло и медийното отразяване на воденото
наказателно производство. В редица публикации, отразяващи инцидента бил
квалифициран като извършител на престъпление, вследствие на което е била
причинена смърт. Това допълнително сринало личния и професионалния му авторитет
и добро му име в обществото. Оправдаването му не било огласено и не станало
достояние на обществото.
Твърди, че заплатените за защита адвокатски хонорари по воденото
наказателно производство са както следва: сумата от 700 лева - адв. хонорар по н.о.х.д. № 256/2017г. ВОС; сумата от 500 лева - адвокатски хонорар
за обжалване на присъдата по н.о.х.д. № 256/2017г. ВОС и за процесуалното
представителство и защитата по в.н.о.х.д. № 301/2017г. Апелативен съд - Варна;
сумата от 1000 лева - адвокатски хонорар за защита по к.д. № 251/2018г. по
описа на ВКС, 3-то нак. отделение, общо 2200 лева.
Ответникът в отговора си в срока по чл.
131 от ГПК, сочи, че исковете са
допустими, но неоснователни и недоказани.
Твърди, че не са
надлежно доказани основните два елемента, пораждащи обективната отговорност на
ответника: твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото
обвинение - същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер.
Твърди още, че липсват
доказателства за причинни-следствена връзка между прекратяването на трудовия
договор на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. От представената към исковата молба Заповед
за прекратяване на трудов договор № 472/18.02.2015г. е видно, че като причина
за прекратяване на трудовото правоотношение с Център за спешна медицинска помощ
- Варна е посочено взаимното съгласие на страните. Колкото до липсата на друга работа,
в исковата молба и приложенията към нея няма доказателства Ж. да е търсил
работа след прекратяване на трудовия договор с Център за спешна медицинска
помощ - Варна, нито да му е било отказвано сключването на трудов договор поради
воденото срещу него наказателно производство.
Твърди, че
прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала информация за воденото
срещу Ж. досъдебно производство и повдигнатото обвинение.
В исковата молба не са
изложени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с
конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради
знанието си, че срещу него се води наказателно производство да са демонстрирали
негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Така чувствата
на потиснатост, нервност, лабилност, неувереност и депресия, които твърди, че
изпитвал Ж., са изцяло продукт на вътрешно възприятие, непровокирано от
външната среда.
Няма данни
страданията, които претендира ищецът да са с такъв интензитет, който е довел до
преживяване на повече от обичайните за подобна ситуация неудобства и стрес.
С оглед недоказването на изискуемата от закона пряка причинно
-следствена връзка между причинените вреди и извършените от прокуратурата
процесуално-следствени действия и повдигнатото обвинение, молят иска за
неимуществени вреди да не се уважа.
Алтернативно,
възразяват срещу размера от 5 000лв. на обезщетението за неимуществените вреди.
Същото е в завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди, на критериите за
справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на
ЗОДОВ, така и с установената съдебна практика в аналогични случаи. Следва да се
вземе, предвид че наказателното производство е приключило в кратък срок от
време. Няма данни за налагана от прокуратурата по - тежка мярка за неотклонение
или друга мярка за процесуална принуда. Всички тези обстоятелства сочат на
ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение в
претендирания твърде завишен размер.
По отношение на претендираните имуществени вреди, в размер на 2200лв.
считат, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните
размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете си и моли за уважаването им и за присъждане на разноски.
Ответникът чрез прокурор
при ВРП М. Тодоров, моли за отхвърляне на исковете като недоказани.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По делото няма спор
по следните факти, които се установяват от приложените към делото писмени
доказателства и НОХД № 256/2017
г. по описа на ВОС, а именно че:
- с постановление от 03.11.2016 г. ищецът бил привлечен като обвиняем
по ДП 209/2015 г. по описа на с-р ПП — Варна, за престъпление по чл. 343а, ал.
1, б. „б" вр. чл. 343 ал. 1, б „в" пр. 1, вр. чл. 342 ал. 1 НК, във връзка с ПТП със смърт, състояло
се на 28.04.2015г., в гр. Варна. Със същото постановление му била взета мярка
за неотклонение „подписка".
- с обвинителен акт от 09.03.2017 г. на окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура — Варна бил предаден на съд по възведеното срещу мен обвинение и
във Варненски окръжен съд било образувано н.о.х.д. № 256/2017г.
- с присъда № 35/30. 05. 2017 г. по н.о.х.д. № 256/2017 г., Варненският
окръжен съд го признал за виновен по внесеното обвинение и му наложил наказание
пробация със следните пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти
седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от осем месеца, а на
основание чл. 343Г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му
наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
- по образуваното в.н.о.х.д. № 301/2017г. Апелативен съд - Варна на
основание чл. 334, т.2 вр. чл. 336 ал. 1 т.3 НПК
отменил първоинстанционната присъда изцяло и
постановил нова, с която го признал за невиновен и го оправдал по възведеното
срещу него обвинение.
С решение № 98/03.09.2018г. по н.д. № 251/2018г. Върховният касационен
съд оставил в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 301/17г. по описа на Апелативен
съд —Варна, с която бил оправдан.
Спорът
по делото се свежда до наличието на неимуществени вреди у ищеца, причинени от
неоснователното наказателно преследване, осъществено от ответника, техния вид и
размер.
За доказване на вида и размера на неимуществените вреди
са събрани писмени доказателства, СПЕ и гласни доказателства чрез разпит на св.
***и ***, които съдът ще коментира по-долу.
При така
установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ законодателят е предвидил възможност за
ангажиране отговорността на Държавата за причинени на гражданите вреди от
незаконни действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За успешното провеждане на иска, предявен на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в тежест на ищеца по делото е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че по отношение на него е повдигнато обвинение за
извършено престъпление, наказателното производство по което е приключило с
оправдателна присъда, както и причинените му вреди от неоснователното обвинение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /вкл. оправдателна/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, вкл. това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, доколкото спрямо ищеца е
водено неоснователно наказателно преследване, тъй като лицето е оправдано по повдигнатото
в досъдебното производство обвинение с влязла в сила оправдателна присъда. За
неоснователно повдигнатото обвинение отговорност носи прокуратурата, доколкото
на същата е предоставена обвинителната функция на държавата.
Въз основа на посочените
безспорни факти и трайната съдебна практика, се установява, че за периода 03.11.2016
г. до 03.09.2018г., т.е. за период от близо две
години /без два месеца/, ищецът е бил обект на неоснователно наказателно
преследване.
За да е налице отговорност
на държавата е необходимо още
ищецът да е претърпял вреди,
които да са в причинно-следствена връзка с неоснователно воденото срещу него наказателно
производство /с деликта/.
Наведени са твърдения за три групи неимуществени вреди: 1. Вреди върху
психическото му състояние - напрежение и засилена тревожност, страх от осъждане, загуба на сън: 2. Накърняване на доброто му име и професионален
авторитет. 3. Оставане без работа и финансови затруднения.
За доказване
на вреди върху психическото му състояние, ищецът е нагажирал съдебно-психилогическа експертиза, съгласно заключението на която при ищеца се установяват проблеми в социалното и емоционалното функциониране, като най-характерна се откроява социалната изолация и нарушенията в емоционалната сфера. Към настоящия момент личността му е преодоляла до известна степен ситуацията с катастрофата и последвалите
производства, но все още стресът
и тревожността на се напълно
преодолени, тъй като постоянно персистират в съзнанието му, а това е несъзнаван процес, върху който
не може да се осъществи волеви контрол. Психотерапевтична намеса е с препоръчителен характер.
В с.з. вещото лице сочи, че
установените психически проблеми се дължат на няколко стресогенни
фактора – самата катастрофа, повдигнатото обвинение и смъртта на съпругата на
ищеца. Тестовете
показват нива на депресия, нива на тревожност, но те не могат да бъдат съотносими към точно конкретно събитие. Не могат да дадат
точен отговор на кое от събитията се дължат точно и количествено. Сочи, че при
ищеца се наблюдават стрес и тревожност, нарушения на съня в средната фаза и
кошмари, както и проблясъци, които се появяват в будно състояние, но са
несъзнавани и лицето няма контрол над появата им. Част от кошмарите са свързани
със самата катастрофа, но част от тях са сънища, в които се чувства преследван, което
вещото лице може да отдаде на образуваното наказателно производство срещу
ищеца. Проблясъците също са свързани със самата катастрофа и причинената от нея
смърт, но част от тях се свързват с притеснения, че ще бъде осъден, ще бъде
лишен от правото си на свобода и правото си да упражнява трудова дейност по
избраната от него професия. Вещото лице
сочи още, че към момента ищецът е в „дълготрайно емоционално състояние, с
преход към устойчиво“, като счита, че това е в резултат на повдигнатото обвинение
и продължилото дълго време наказателно производство. Това състояние се случва,
когато една и съща случка, стресова ситуация или един и същи неприятен спомен персистират, присъстват в съзнанието на освидетелстваното
лице и това се преработва за по-дълъг период от време. Колкото по-дълго време
продължава това, толкова по-устойчиво става самото емоционално състояние. Т.е.
продължилото ДП и наказателно производство в съдебна фаза са допринесли за
изпадането на ищеца в това дълготрайно състояние.
Нарушенията в психическото
състояние на ищеца се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които сочат, че ищецът бил много позитивен човек, забавен и
комуникативен, а след инцидента се отдръпнал от познатите и приятелите си. Бил
много притеснен и подтиснат за бъдещето си.
Не спял, бил изнервен, стресиран. Свидетелите сочат като момент, който
преобърнал живота му катастрофата. Сочат и те още травматични събития – смъртта
на майка му и съпругата му скоро след това. Изпитвал чувство за вина. Изпитвал
тревожност дали ще бъде осъден или оправдан.
Съдът намира, че доколкото са били налице минимум три стресогенни фактора, то не всички констатирани психически
вреди се дължат на действията на ответника /повдигане и поддържане на
неоснователно обвинение/. Част от негативните психически последствия се дължат
на самия факт на ПТП и настъпилата от ПТП смърт, вкл. изцяло чувството за вина,
доколкото то е лично усещане и не зависи от чуждата оценка. Някакво /макар и
по-малко/ влияние се установява и по отношение на смъртта на съпругата му. Но
част от тревожността, стреса, социалното оттегляне, кошмарите и проблясъщите се дължат на воденото срещу него наказателно
преследване. Изцяло на същото се дължи страха от наказване и загуба на ценни за
личността права и свободи – право на свобода, право да упражнява професията си.
Продължилото дълго време наказателно преследване е резултирало
и в създаване на „дълготрайно емоционално състояние, с преход към устойчиво“.
Същото е препятствало
по-бързото възстановяване на ищеца от състоянието на тревожност, причинено от
останалите стресови фактори.
По отношение на накърняване на доброто име и професионален авторитет от
страна на ответника:
Твърди се, че авторитета на ищеца и доброто му име в обществото и в
професионалната общност са пострадали от действията на ответника по започване и
продължаване на наказателното преследване. Ответникът възразява, че доколкото
разгласяването е извършено от медиите, то същият не следва да носи отговорност.
Видно от приложени разпечатки от електронни медии с дати от 27.03.2017г.,
07.03.2017г.,
28.04.2015г., същите съобщават за случая с ищеца, както веднага след
катастрофата, така и по време на вече заведеното наказателно преследване,
считано от 03.11.2016 г. Съдът намира, че публикациите за самия инцидент,
евентуално вредните последици от същите, не могат да се вменят във вина на
прокуратурата, доколкото същите са факти, настъпили преди започване на
наказателното преследване на ищеца с привличането му като обвиняем.
Образуването на досъдебно производство не е началото на наказателното
преследване на ищеца, доколкото е налице задължение за образуване на досъдебно
производство в случаите на ПТП със смърт, а факта на образуване на ДП означава
само начало на процесуално-следствените действия и все още няма повдигнато
обвинение. Отразяването от електронни медии на започналото наказателно
производство срещу ищеца, е следствие на самото наказателно производство. Без
започване на неоснователното преследване на ищеца, не е било възможно и
разпространението на сведения за този факт. Следователно, макар и опосредено чрез медиите, които имат законното право и моралното
задължение да отразяват събития с медиен интерес, то воденето на наказателно
производство спрямо ищеца е в причинно-следствена връзка с узнаването на този
факт от обществото /без значение дали е чрез медии или по друг начин/,
следователно прокуратурата носи отговорността за последиците от отзвука в
публичното пространство.
В конкретния случай св. ***и ***
сочат, че са узнали за инцидента от електронните медии /Петел.бг/. Първата св. сочи още, че пресата много го атакувала
/ищеца/, обявили го за престъпник и приятелите му от Бърза помощ се отдръпнали.
Съдът
намира, че сочените вреди –
накърняване на честта и достойнството на ищеца /факта, че се е почувствал като
престъпник в следствие на неоснователното обвинение/, както и доброто му име в
обществото /факта, че приятелите му са се отдръпнали след завеждане на
наказателното производство/ са пряка последица от действията на ответника –
повдигане и поддържане на неоснователното обвинение.
По отношение на твърденията за ставане без работа и финансови
затруднения:
Видно от заповед №48/29.04.2015г.
на Директора на ЦСМП – Варна, е наредено ищецът да бъде временно отстранен от
работа, поради състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си
задължения – стрес от пътния инцидент и риск от увреждане здравето на екипа. Отстраняването е за срок до изясняване на
обстоятелствата по инцидента. За времето на отстраняване не се начислява
трудово възнаграждение.
Със заповед №472/18.05.2015г.
е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ЦСМП – Варна по взаимно
съгласие.
Съдът намира, че
издаването на заповед №48 от 29.04.2015г., както
и на заповед №472/18.05.2015г., двете на
Директора на ЦСМП – Варна, не е и не може да бъде в причинно-следствена връзка
с твърдените вредоносни действия на ответника, доколкото същите са с начална
дата много след посочените заповеди. Както беше посочено по-горе в мотивите,
наказателното преследване спрямо ищеца е започнало на 03.11.2016 г. с повдигане
на обвинението срещу него. Следователно отстраняването на ищеца от работа и
прекратяването на ТПО са в пряка причинно-следствена връзка със самия инцидент,
с катастрофата, но не и с обвинението от страна на прокуратурата. А
Прокуратурата не може да носи отговорност за самата катастрофа.
Св. ***сочи, че
ищецът не можел да продължи да си търси работа като шофьор, тъй като без да му
е било отнето правоуправлението, имало опасност от отнемането му. Сочи още, че
ищецът пробвал да работи в охранителна фирма, но никой не искал да работи при тях
заради обвинението. Св. Иво Горнев също сочи, че
ищецът му е разказвал, че имало случай, в който на ищеца му била отказана
работа като охрана и шофьор, защото можело да му вземат книжката. Макар да бяха
събрани горните гласни доказателства чрез свидетелските показания, съдът
намира, че същите не доказват пряката причинно-следствена връзка между оставането
на ищеца без работа и действията на ответника. Дори и да е имало такъв случай,
в който да му е била отказана някаква работа, то ищецът е можело и следвало да
продължи да си търси работа и ненамирането на такава е опосредено
от бездействието на ищеца. Прекъсната е пряката връзка между действията на
ответника – неоснователното обвинение и вредоносния резултат – оставане без
работа.
Като мярка за неотклонение на ищецът е наложена „подписка“, която е
най-леката възможна мярка. Същата не се характеризира с ограничаване на
свободата на ищеца или на неговото право на свободно придвижване, нито
ограничава по някакъв начин другите му права, вкл. трудови.
Съдебният състав приема, че незаконните действия на
длъжностни лица на ответника /отговорни за повдигане и поддържане на
обвинението пред съда/ са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната
неимуществена сфера на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е
претърпял гореописаните вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът
съобрази установените в чл.52 от ЗЗД критерии и фактическите обстоятелства по
делото, а именно: продължителността на наказателното преследване по обвинението,
което е продължило почти две години, тежестта на обвинението, вида и интензитета
на негативните преживявания на ответника, доказани по делото. Съдът намира, че
справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на сумата от 3500лв.
Законната лихва върху присъденото обезщетение е
дължима от датата на непозволеното увреждане, а именно от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, а именно 03.09.2018г.
ПО иска за имуществени
вреди:
Видно от представените
доказателства, а именно копия от договори за правна защита и съдействие, се
установява, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в полза на
процесуалния му представител М.Р. за защита и съдействие по н.о.х.д. №
256/2017г. на ВОС, в размер на 700лв., по в.н.о.х.д. № 301/2017 г. на
Апелативен съд - Варна, в размер на 500лв., и
по к.н.д. № 251/2018 г. на ВКС, III НО в размер на 1000лв. или общ размер на 2200лв.
Посочените хонорари са заплатени, доколкото договорите на правна защита и
съдействие служат за разписка за плащането. Безспорно плащанията представляват имуществени
вреди – пряка последица от действията на ответника, доколкото без наличие на
наказателно производство, същите не биха били претърпени.
По направеното
искане за присъждане на
разноски по делото от процесуалния
представител на ищеца, следва да бъдат присъдени такива, съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК. Ищецът е направил разноски по делото в размер на 1210 лв. – съгласно списъка по чл. 80 от ГПК
и доказателствата, като съразмерно на уважената част от исковете следва
да бъдат присъдени 621.81 лв. Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „***" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.Ж.
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
неоснователно повдигнатото обвинение срещу ищеца по ДП 209/2015 г. по описа на
с-р ПП КАТ-Варна ОД на МВР - Варна и поддържането им, което наказателно
производство е приключило с оправдаването му с присъда № 13/19. 10. 2017г. по
в.н.о.х.д. № 301/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, оставена в сила с
решение № 98/03. 09. 2018г. по н. д № 251/2018 г. по описа на ВКС, III НО, ведно със законната лихва
върху претендираната главница от 03. 09. 2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 5 000 лв. като
неоснователен, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „***" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.Ж.
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 200 (две
хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, а именно заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в полза на
процесуалния му представител за защита и съдействие по н.о.х.д. № 256/2017г. на
ВОС, в.н.о.х.д. № 301/2017 г. на Апелативен съд - Варна, и по к.н.д. № 251/2018 г. на ВКС, III НО, ведно
със законната лихва върху претендираната главница от
03. 09. 2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „***" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.Ж.
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 621.81 лв. /шестстотин двадесет и един лева и 81ст./, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения
размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: