№ 175
гр. Велико Търново , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500108 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 435
ал. 2 т. 2 от ГПК.
С Определение № 365/01.12.2020 год. по в. гр. д. № 809/2020 год.
Великотърновският окръжен съд оставил без разглеждане като процесуално
недопустима подадената от Н. А. Б. от гр. Г. Оряховица жалба против
Разпореждане № 1974/10.08.2020 год. на ЧСИ В. Г. по изп. дело № 1729/2017 год.
и прекратил производството по делото.
Частна жалба против определението е подадена от Н. А. Б.. Счита
определението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
процесуалните правила и норми. Моли съда да го отмени и да върне делото за
произнасяне по съществото на жалбата. Съдът неправилно е приел, че жалбата е
недопустима, тъй като актът на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване.
Този аргумент не отговаря на смисъла и съдържанието на закона. Жалбата попада
в хипотезата на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, защото чрез налагането на запор и
разпределение се засяга несеквестируемо имущество. Не отговаря на истината, че
впоследствие запорът в „Банка ДСК“ ЕАД е вдигнат. Жалбата следва да бъде
разгледана по същество и отказът на ЧСИ за вдигане на запора върху банковите
сметки и за възстановяване на получените суми от несеквестируеми вземания, да
бъде отменен.
1
В писмения си отговор взискателят „Уникредит Бълбанк“ АД – гр. София
чрез адв. Я. К. заема становище за неоснователност на жалбата. Определението на
ВТАС е правилно, законосъобразно и обосновано. Отказът за вдигане на запор на
банкови сметки не попада в приложното поле на чл. 435 от ГПК, поради което
жалбата е недопустима. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:
С обжалваното в настоящото производство определение съдът е приел, че
предмет на обжалване е отказът на ЧСИ В. Г. за вдигане на наложения по изп.
дело № 1729/2017 год. запор върху банковите сметки на длъжника Н. А. Б. в
„ЦКБ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД и за възстановяване на постъпилата по тях сума в
размер на 5 713.36 лв. поради несеквестируемост на вземанията. Счел жалбата за
недопустима, тъй като това действие на съдебния изпълнител не подлежи на
обжалване, оставил я без разглеждане и прекратил производството по делото.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, допустима е за
разглеждане на осн. чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и е основателна по съществото си:
Изводът на окръжния съд за недопустимост на жалбата е неправилен:
Подадената от длъжника по изпълнителното дело Н. А. Б. жалба е по чл. 435
ал. 2 т. 2 от ГПК – срещу насочването на изпълнението върху имущество, което тя
смята за несеквестируемо. Направеното в жалбата искане за отмяна на изричния
отказ на съдебния изпълнител № 1974/10.08.2020 год. не променя предмета на
жалбата по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.
Жалбата на длъжника е срещу насочването на изпълнението, когато в нея
той се позовава на пълна или частична несеквестируемост на запорирано или
възбранено имущество. По тази жалба съдът е длъжен да се произнесе дали
имущественият обект е секвестируем или не. Ако в жалбата длъжникът иска
отменяване на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др., съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия нарушават
несеквестируемостта. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е
отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху
2
несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като
указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва как се определя
секвестируемата част при частична несеквестируемост (Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. – т. 1).
В случая, видно от жалбата, длъжникът се позовава на частична
несеквестируемост на вземанията му по запорираната банкова сметка в „ЦКБ“ АД
по отношение на несеквестируем доход по чл. 446 ал. 1 от ГПК и по сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД по отношение на постъпилите суми от несеквестируемо
вземане по чл. 444 т. 8 от ГПК - вземания от ДФ „Земеделие“. С оглед на това,
жалбата е по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК - срещу насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо и като такава тя е
допустима за разглеждане.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.
Срокът за обжалване на осн. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК на действията по
насочване на изпълнението върху несеквестируем имуществен обект започва да
тече от различен момент в зависимост от вида на този обект. Съгласно т. 1 на
Тълкувателното решение при насочване на изпълнението върху частично
несеквестируемо парично вземане от трето задължено лице - каквато е
конкретната хипотеза, срокът за обжалване започва да тече от узнаването, че
третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва
да плати на длъжника.
Видно от делото, на 06.08.2020 год. жалбоподателката е подала по
изпълнителното дело възражение вх. № 11187/06.08.2020 год. с искане получените
по изпълнителното дело суми от сметката в „Банка ДСК“ ЕАД да й бъдат
върнати, а запорът – вдигнат. Към възражението е приложено извлечение от
сметката за периода 01.01.2020 год. – 31.07.2020 год., в което са отразени
получените суми от ДФ „Земеделие“ и преводите по изпълнителното дело,
Извлечението от сметката в „ЦКБ“ АД е от 03.08.2020 год. Извлеченията са
приложени към молбата в подкрепа на искането за преустановяване на
изпълнението върху несеквестируемото вземане. Като съобразява тези данни,
съдът приема, че най-рано на 31.07.2020 год. длъжникът е узнал плащането на
сумите по несеквестируемото му вземане от третото задължено лице – „Банка
ДСК“ ЕАД на съдебния изпълнител. Подаденото на 06.08.2020 год. възражение
следва да се разглежда като жалба по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК против насочването
3
на принудителното изпълнение върху частично несеквестируемото вземане и като
се съобрази началото на срока - 31.07.2020 год. и общото му времетраене съгласно
чл. 436 ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че срокът за обжалване на действията е
спазен. Дори и да се съобрази изричния отказ на съдебния изпълнител да
преустанови изпълнението върху несеквестируемото вземане, обективиран в
разпореждане от 10.08.2020 год. и датата на получаване на отказа от
жалбоподателката (14.08.2020 год.), то и в този случай срокът за обжалване
действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК е спазен (жалбата
пред съда е депозирана на 17.08.2020 год.).
При това положение, обжалваното определение, с което жалбата е оставена
без разглеждане като недопустима, а производството по делото – прекратено, се
явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на
същия състав на съда за произнасяне по същество по подадената жалба, а именно
– секвестируеми или несеквестируеми са вземанията на длъжника по
изпълнителното дело към ДФ „Земеделие“, по които постъпват суми по
запорираната сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, като се съобразят данните по
изпълнителното дело и съдебната практика по приложението на чл. 444 т. 8 от
ГПК. Същото се отнася и за вземанията, суми по които постъпват по сметка в
„ЦКБ“ АД.
Така мотивиран и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 365/01.12.2020 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по в. гр. д. № 809/2020 год. по описа на същия съд.
Връща делото на същия състав на съда за произнасяне по същество на
подадената жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5