О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№531 11.08.2022 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, II състав в открито съдебно заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело
№548 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнението на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
жалба, подадена от И.Г.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – Стара Загора, съдържаща искане с правно основание чл. 276,
ал. 1 от ЗИНЗС съдът да разпореди на органа по изпълнение на наказанията в
лицето на Началника на Затвора – Бургас и на Главна дирекция „Охрана“ към
Министерство на правосъдието незабавното прекратяване на незаконосъобразни
действия и бездействия, изразяващи се в неоснователно и необосновано изземване
и задържане на разрешени лични вещи – малогабаритен, телевизионен апарат „Digital Portable” и радиоапарат „Rising”, както и да разпореди тяхното
незабавно връщане с оглед изразения от страна на длъжностните лица отказ за
транспортирането им от Затвора – Бургас в Затвора-Стара Загора.
Жалбоподателят твърди, че на 25.07.2022 г., непосредствено
преди конвоирането му от Затвора – Бургас в Затвора - Стара Загора, служители
от надзорно-охранителния състав са извършили обиск и са иззели визираните
по-горе телевизор и радиоапарат, като не са разрешили лишеният от свобода да
вземе същите със себе си при напускането на затвора. За действията по
изземването бил съставен протокол – Приложение №3. Според твърденията на П.
служителите на ГДИН и на ГД „Охрана“ при МП, последните отговарящи за
конвоирането на лишените от свобода, отказали транспортирането на личните му
вещи с аргумента, че той следва да заплати за реализирането на транспорта.
Жалбоподателят посочва, че с описаните действия и бездействия се нарушавали законните
му права и интереси в по-голяма степен от предвиденото в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като
в този смисъл е погазена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Продължителното му,
умишлено според П., лишаване от възможността да гледа и слуша телевизионни и
радиопредавания, доколкото в Затвора –Стара Загора липсвали такива условия, го
поставяло в ситуация на крайна изолация по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
причиняваща психологически страдания и неудобства, застрашаващи здравето му и в
този смисъл търсената с искането защита попадала в обхвата на защитата по чл. 276
и сл. от ЗИНЗС.
С жалбата си лишеният от свобода представя Протокол за
иззети вещи /пари/ при личен обиск и претърсване, в който е отбелязано, че на
25.07.2022 г. в 12.20 часа на основание чл. 92 и чл. 95 от ЗИНЗС е извършен
личен обиск и претърсване /не се посочва от кого, къде и на кого/, като при
обиска са намерени и иззети: 1 бр. Portable
Digital – TV, 1 бр. слушалки и 1 бр. радио „Rising”. На предвиденото за това място
в документа е положен подпис на лишения от свобода. Представени са и 2 бр.
служебни бележки, издадени от Затвора-Бургас, с които се удостоверява, че на
28.05.2021 г., съответно на 09.06.2021 г. жалбоподателят е внесъл в затвора
описаните по-горе телевизор и радио, представляващи негови лични вещи
С разпореждане от 01.08.2022 г. съдът е задължил Началника
на Затвора - Бургас в 3-дневен срок от съобщаването да предостави данни извършват ли се описаните в жалбата действия и бездействия, и какво е основанието за тяхното извършване.
Чрез представена по делото на 10.08.2022 г. справка изх.
№1820/09.08.2022 г. от страна на Началника на Затвора - Бургас се твърди, че на
25.07.2022 г. лишеният от свобода И.Г.П. ***, като при подготовката за
конвоирането му е извършена проверка на личните вещи на лицето, при която е
установено наличието на 1 бр. телевизор марка
„Portable Digital“ и 1 бр. радиоапарат „Rising”. Твърди се, че посочените
вещи са иззети от служители при Затвора-Бургас и са предадени за съхранение във
вещеви склад, за което е издаден Протокол №9068 от 25.07.2022 г. Недвусмислено
се заявява, че съобразно правилата на ЗИНЗС и ППЗИНЗС П. може да получи вещите
си след заплащане на разходите по транспортирането им. Твърди се също, че
конвоирането на лишените от свобода се извършва съгласно изискванията на
„Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от
служителите на ГД „Охрана“, утвърдени със заповед №ЛС-04-1228 от 14.07.2017 г.
на министъра на правосъдието /и двата документа представени по делото/, като
според чл. 24, ал. 6 от същите правила е забранено в багажа на конвоираното
лице да има електроника и информационни технологии. Към справката се прилагат
„Протокол за иззети вещи /пари/ при личен обиск и претърсване, изцяло идентичен
с този предоставен от жалбоподателя, както и жалби на лишения от свобода и
отговор на Зам. главния директор на ГД „ИН“ по тях.
В проведеното открито съдебно заседание по делото,
жалбоподателят – редовно и своевременно призован се явява лично и с назначения
му служебен защитник – адвокат С. П., като се поддържа изцяло направеното с
жалбата искане.
Ответникът - Началник на Затвора –
Бургас, се представлява от юрисконсулт С.,
която оспорва допустимостта и основателността на направеното искане.
След като се запозна с приложените по делото доказателства,
с исканията и обясненията на страните и след извършен анализ на предпоставките
по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС съдът приема за
недопустимо направеното искане по следните съображения:
Разпоредбата на чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста от закона,
регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на
наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
тази забрана. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица -
прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да
представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.
13 от 2017 г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя
цялото многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.
За да е допустимо едно искане по чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС то трябва да е насочено срещу фактическо действие, а не
срещу правно такова, обективиращо властническо волеизявление на административен
орган и оттам представляващо индивидуален административен акт по см. на чл.
21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на административен акт
или на закона. Допустимостта на искането по чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие
да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по
този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС.
С оглед установените по делото факти, на първо място следва
да се отбележи, че в отправеното от лишения от свобода искане не са изложени
никакви твърдения, че при извършване на претърсването и обиска на 25.07.2022 г.
спрямо П. са извършени действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 93
от същия закон.
На второ място, изземването на вещи
от осъдени лица от администрацията на затвора, не може да се определи като
умишлено деяние по см. на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като се касае за упражняване на предвидено в закона
правомощие.
От една страна и съгласно чл.
122, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на
разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица,
настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат
да държат при себе си и да ползват. Съгласно, ал. 2, първо изречение от същата
разпоредба, предметите и парите, държането на които не е разрешено, или не е
установено чия собственост са, се изземват. По смисъла на чл.
122, ал. 2 от ЗИНЗС собствеността им се отнема в полза на Фонд
"Затворно дело" със заповед на началника на затвора, която подлежи на
обжалване.
От друга страна чл. 24, ал. 6 от
Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от
служителите на ГД „Охрана“, утвърдени със заповед №ЛС-04-1228 от 14.07.2017 г.
на министъра на правосъдието, на основание чл. 5, т. 6 от Устройствения
правилник на Министерство на правосъдието и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 11 от
Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“ във връзка с чл. 34 от
„Наредба №1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната
на органите на съдебната власт“, предвижда забрана в багажа на конвоираното
лице да се съдържат електроника и информационни технологии. Съгласно, ал. 8 на
чл. 24 от правилата, когато в конвоираното лице или в багажа му се установи
наличието на вещи или предмети извън разрешените за притежание в местата за
лишаване от свобода, същите се изземват с протокол за претърсване, обиск и
изземване.
Във всички случаи действията по
претърсване, обиск и изземване на вещи, чието притежание, ползване и пренасяне
е забранено от закона или от компетентен административен орган, както и
отнемането на собствеността им са нормативнорегламентирани и се обективират в
съответен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. В този смисъл
посочените действия се явяват правни такива, следващи се по силата на самия
закон и следователно не представляват умишлени деяния по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В конкретния случай е безспорно, че
спрямо лишения от свобода е упражнено само правомощието за лишаване от
държанието /владението/ върху конкретни лични негови вещи, но не се е стигнало
до отнемане на собствеността върху тях, чрез постановяване на конкретен
административен акт – заповед по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, като
независимо, че по делото не се установява наличието на подобен акт, действията
по претърсване, обиск и изземване са правни действия, регламентирани от закона.
В тази връзка претенциите на жалбоподателя са насочени изцяло към законово
упражнените правомощия от страна на затворническата администрация, като
искането не се отнася за фактически действия, които не са предвидени в закона.
Касае се за упражняването на предвидено правомощие, свързано с ограничение на
правото на собственост - правото на всяко лице да се ползва мирно от
собствеността си, а не се касае за неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба.
По
тези съображения, предявеното искане по реда на чл.
276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС не следва да бъде разгледано по същество, тъй
като не се отнася за неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, а за право, свързано със собствеността върху движими вещи и
допустимите ограничения върху него. Обискът, претърсването и изземването,
осъществени на 25.07.2022 г., не могат да се характеризират като
незаконосъобразни фактически действия, а представляват нормативно
регламентирани правомощия на органите по изпълнение на наказанията,
законосъобразното осъществяване на които се контролира по друг процесуален
ред.
Водим от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 10.08.2022 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на И.Г.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора – Стара Загора, на основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС да бъде
разпоредено незабавното прекратяване на незаконосъобразни действия и
бездействия, изразяващи се в неоснователно и необосновано изземване и задържане
на разрешени лични вещи – малогабаритен телевизионен апарат „Digital Portable” и радиоапарат „Rising”, както и съдът да разпореди
тяхното незабавно връщане на лишения от свобода.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 548/ 2022г. по описа за
Административен
съд -- Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Стара
Загора.
СЪДИЯ: