№ 437
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110205337 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.
Г. М. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23- 0000653 /
25.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация” -
Варна , с което му е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500
лева на основание чл.178 „б” ал.6 т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че срещу въз.М. са били съставени два акта и издадени две
постановления, като това станало след изтичане на визирания в закона едномесечен
срок , както и че е санкциониран за две различни нарушения на едно и също законово
основание. На следващо място се сочи, че в постановлението, което не е предмет на
разглеждане в настоящото производството са посочени имената на двама различни
курсисти, за които обаче са вписани едни и същи ЕГН-та.Поради това и се иска отмяна
на постановлението като незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз.М. ,редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество той отново иска постановлението
да бъде отменено, като сочи, че актът е бил съставен предварително, не в негово
присъствие, но по съвет на управителя на школата, в която е работел, го е
подписал.Той отново изтъква констатираното от него несъответствие между имената
1
на курсистите и посочения еднакъв единен граждански номер и счита, че на става ясно
кое лице е имал предвид актосъставителя, съставяйки акта. След приключване на
делото са постъпили писмени бележки от въз.М., в които се оспорват показанията на
актосъставителя и се иска постановлението за нищожно.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к. С.
изразява мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и иска постановлението
да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.Направено е искане
за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.май 2022г. служители на РД „АА“-Варна, един от които св.Б.И.,
извършили комплексна проверка на „Волан „ ЕООД за периода 01.01.2022г. до
30.04.22022г. От представената документация се установило, че въз. Т. М. бил
преподавател по практика в дружеството и притежавал удостоверение за преподавател
серия УП, № 018689. При преглед на представените учебни картони св.И. установил,
че в учебен картон № 4000946/10.01.2022г., издаден на курсиста С.П. за датата
28.01.2022г. били вписани три часа за проведено от въз.М. практическо обучение по
управление на МПС, макар че в т.8.13 от Стандарт за обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ било
предвидено, че практическото обучение по управление на МПС не може да надвишава
два учебни часа за денонощие. В хода на проверката било установено и друго
нарушение на стандарта.
След приключване на проверката, на 01.06.2022г. против въз.М. бил съставен акт
за установяване на нарушение за това, че на 28.01.2022г., в качеството на преподавател
по практика във „Волан“ ЕООД , е вписал 3 преподадени часа по управление н а МПС
в картона на курсиста С.П. С. –ЕГН ********** в нарушение на т.8.13 от Стандарт за
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, където било записано че практическото обучение за управление на
МПС не може да надвишава два учебни часа за денонощие. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.24 „а“ ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.2002г. на
МТС.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-
000653 / 25.07.2022г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на
нарушението- чл.24 „а“ ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС. За него, на
2
основание чл.178 „б” ал.6 т.2 от ЗДвП на въз.М. била наложена „ Глоба” в размер на
500лв.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св.Б.И.– свидетел при установяване
на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени
обективно и безпристрастно.От тях се установи, че нарушението е било установено при
комплексна проверка на дружеството, както и че актът е бил съставен в присъствие на
нарушителя. С оглед представените доказателства за изпълняваната от Б. Г. към
настоящият момент длъжност на Директор на РД „ АА“-Варна, съдът го заличи от
списъка за призоваване.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0000653 / 25.07.2022г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии.
Постановлението е издадено в шест месечния преклузивен срок по смисъла на чл.34
ал.3 от ЗАНН.Обстоятелството, че е издадено след изтичане на едномесечния сок от
съставяне на акта, визиран в чл.52 ал.1 от ЗАНН не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото този срок е инструктивен , а не
преклузивен, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Видно от
направените в акта отбелязвания е, че той е бил предявен лично на въз.М., като дори и
описанието на нарушението да е било вписано предварително, то с това правото на
защита на нарушителя не е било нарушено по никакъв начин. Въззивникът е имал и
процесуална възможност да депозира и писмени възражения срещу него в 14-дневен
срок, от която той не се е възползвал. В акта, както и постановлението се съдържат
всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Посочена е нарушената материално- правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
3
Съдът намира обаче, че в хода на производството са били допуснати други
нарушения на процесуалните правила, както и че неправилно е бил приложен
материалния закон. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява, че в учебния картон на С.П. П. на 28.01.2022г. въз.М. , в качеството му
на преподавател във „Волан „ ЕООД е вписал три проведени часа по практическо
обучение за управление на МПС – от 7.00ч. до 07,50ч., от 07.50ч. до 08,40ч. и от 17.00ч.
до 17.50ч. В т. 8.13 от Стандарта за обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“ е предвидено, че
практическото обучение по модула “Управление на МПС” не може да надвишава два
учебни часа за денонощие. В случая този размер е бил надвишен като курсиста е бил
обучаван три часа. При описанието на тези обстоятелства обаче и в акта, и в
постановлението е посочено, че това нарушение е видно от картона на С.П. П. с ЕГН
**********.Видно от копието на картона , приложено по делото е, че курсиста е с ЕГН
**********. Доколкото възражения за самоличността на посоченото в постановлението
лице са направени и в жалбата, съдът служебно изиска и справка НБД.От нея също се
установява, че на посочения в акта и постановлението ЕГН ********** съответства
друго лице- К.Д.Р., който пък е посочен в обстоятелствената част на друго
постановление с № 23-0000652, издадено против въз.М., копие от което е приложено
по жалбата. По този начин при описание на нарушението от фактическа страна е
налице неяснота по отношение на самоличността на курсиста, на който са били
проведени три вместо два часа практическо обучение, доколкото са посочени трите
имена на едно лице, а е вписан единен граждански номер на друго лице.Поради това и
съдът намира, че при издаване на постановлението е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила , доколкото наказващият орган не е изпълнил задълженията
си по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН и не е проверил акта по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост .Вместо това е издал наказателно постановление, в
което е преповторил посоченото несъответствие.
На следващо място съдът намира, че неправилно е бил приложен и материалния
закон.Разпоредбата на чл.24 ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.20002г. на МТС вменява в
задължение на преподавателя по практическо обучение своевременно да вписва
данните в документите във връзка с обучението. Нито в акта, нито в постановлението
обаче от фактическа страна е посочено, че въз.М. не е вписал своевременно данни в
документите във връзка с обучението, а напротив- посочено е, че е вписал три часа.
Въпреки така приетата за нарушена правна норма, наказващият орган е наложил на
въз.М. наказание на основание чл.178 „б“ ал.6 т.2 от ЗДвП.Тази норма предвижда
наказание за преподавател по практическо обучение , който допуска нарушение при
воденето на документите във връзка с обучението. Факти за такова нарушение обаче
не се посочени в акта и постановлението.Ако наказващият орган е приел, че въз.М. не е
вписал своевременно данните в документите във връзка с обучението, то е следвало да
4
му наложи наказание на основание чл.178 „б“ ал.6 т.3 от ЗДвП, където именно е
предвидено наказание за такова нарушение. В случая обаче от фактическа страна е
посочено, че въз.М. е вписал три часа в учебния картон на курсиста, вместо два, като
не се сочи, че това вписване е направено несвоевременно.Напротив, от приложеното
копие от картона се установява, че проведените часове по практическо обучение са
вписани в хронологичен ред, като са налични записи и от 27.01.2022г., и от
29.01.2022г., т.е. преди и след датата, на която се твърди , че е извършено
нарушението.
Поради изложеното до тук съдът намира, че от така направеното описание на
нарушението от фактическа страна и от приложената материална и санкционна правна
норма не става ясно наказващият орган какво точно нарушение е приел, че е
извършено от въз.М.- че е провел три часа практическо обучение при допустими два и
по отношение на кое точно лице , че не е вписал своевременно данни в документите за
това обучение или че е допуснал нарушение при воденето на документите във връзка с
обучението.С това безспорно се нарушава правото на защита на наказаното лице да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинен с неговите обективни и
субективни характеристики.Поради това и съдът намира, че атакуваното
постановление е неправилно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23- 0000653 / 25.07.2022г. на
Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация” -Варна , с което на
Т. Г. М. е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500 лева на
основание чл.178 „б” ал.6 т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5